Днешна София е столица на шокиращите неравенства. За последните десет години разликата между доходите на най-богатите и най-бедните се е увеличила почти двойно. Затворени добре поддържани комплекси съжителстват със занемарени и презастроени квартали. Лъскави и добре оборудвани частни болници се конкурират с изнемогващи и разпадащи се общински здравни заведения. „Системата“ от елитни и неелитни училища произвежда елитни и неелитни деца. Цените на имотите в южните и източните райони са много по-високи от тези в северните и западните. В развити райони има по няколко частни детски градини, но няма улици. Причината за тези контрасти е, че градът се управлява не като политическа демокрация, а като пазарна диктатура. Нейните проводници, като не могат да гарантират достойно бъдеще за всички, предлагат омраза в токсични количества и водят „героични“ битки с миналото.
Диктатурата на пазара поставя частния интерес и печалбата на малцина над обществения интерес и добрия живот на мнозинството. Превръща обществените блага в стоки, а достъпът до тях в услуги. Земята е стока и затова е много по-изгодно на нея да се строят престижни офис сгради, а не детски градини. Жилищата са стока, от която се печели, а не място, в което се живее. Не е случайно, че повече от една трета от жилищния фонд на столицата е необитаем. Населението на София намалява, но строителният апетит не намалява. Водата е стока, от която някой концесионер може да спечели, предоставяйки ни „услугата“ по нейното ползване. Боклукът е стока. Уличната инфраструктура е стока. Калта, оставена от строителните машини, също е стока. Природата е стока. Витоша е стока. Минералната вода е стока. Свободното време на децата ни е стока. Общината в пазарния град трябва да гарантира печалбата на привилигировано икономическо малцинство, което продава тези стоки и услуги, като превръща хората от граждани в потребители.
Самата община е стока, а когато властта е стока – корупцията е закономерност. Частният интерес на големите играчи на пазара има нужда от община, която да го пази от „лошите погледи“ на гражданите. Не е изненадващо, че общината отказва да допусне децентрализация при планирането и разпределянето на финансовите средства, предназначени за районите на града, като пренебрегва изцяло принципа „парите идват от хората и трябва да отиват при хората“. Районите, техните кметове, гражданите и местните общности са лишени от всякаква финансова възможност да участват в планиране на благоустрояването на териториите си, защото могат да поискат нещо различно от това, което големите инвеститори са решили.
Не е изненадващо, че средствата от бюджета за здравеопазване, образование и социални дейности са недостатъчни, защото в пазарния град обществените пари служат за печалбата на концесионери, подизпълнители и частни „партньори“. Не е случайно, че в София липсва сериозен общински жилищен фонд, а детските градини и домовете за отглеждане на възрастни и болни хора драстично не достигат, защото в пазарния град земята, сградите и жилищата служат само за печалба.
Градът не е пазар! Демократичният град е град с пазар, а не пазарен град.
Демократичният град следва да бъде управляван на основа на принципите на свободата, справедливостта и солидарността. Всеки трябва да бъде свободен от унизителни зависимости, материални нужди и страх. И това може да стане само с повече социална сигурност. Справедливост в разпределението на обществения ресурс и равен достъп до обществените блага за всички. Солидарност между силните и слабите, между тези, които имат, и тези, които нямат, между центъра и кварталите.
Демократичният град предполага управление, което използва обществения ресурс, не за да обслужва частния пазарен интерес, а управление, което използва пазара в името на обществения интерес. Ролята на общината не е да осигурява печалбата на малцина, а да създава условия всеки в общността да живее достойно. Общината трябва да постави в центъра на своята политика не привилигированите от пазара и потребителите на услуги, а гражданите и производителите на блага – работещите хора.
За да превърнем София в демократичен град са нужни:
• Децентрализация при планирането и разпределянето на финансовите средства, предназначени за районите.
• Структура на бюджетните разходи, която да увеличи драстично дела на парите за здравеопазване, образование, спорт и социални дейности.
• Спиране на приватизацията на общинска собственост и управление на основните комунални услуги от общински дружества и предприятия.
• Инвестиционна политика, подчинена на две основни цели – изграждане на детски градини и съживяване на кварталите от периферията.
• Спиране на процесите на разделение на училищата на „елитни“ и други.
И на тези избори пазарът ще си има достатъчно представители. Ние влизаме в тях, за да търсим подкрепата на гражданите и да представляваме тези, които нямат достатъчно средства да си купят общината.
Представителите на пазара имат пари, ние имаме глас. И нашият глас също трябва да бъде чут.
Защото София е за всички!
