Нова Зора

Както обещахме на читателите на „Нова Зора“, продължаваме да припомняме на нашите сънародници отразяването на празника 3-ти март в българската преса по времето на Цар­ство България. От публикациите могат да си припомнят, ако не знаят да научат интересни неща, например, че авторът на училищния химн „Кирил и Методий“ писателят Стоян Михай­ловски е бил председател на Върховния македо­но-одрински комитет, както и факта, че ви­наги празникът на освобождението 3-март е честван с въодушевление от всички македонски българи, живеещи в България.

Приятно четене! Продължаваме

София, 24 февруарий 1900 г. в-к „Препорецъ“, Орган на демократическата партия

Годишнината на сключ­ването Сан-Стефанскиятъ договоръ се отпразнува съ големо въодушевление как­то в столицата, тъй и въ про­винцията. Освен обикновени­те тържества, тукъ множество македонци, начело съ Вър­ховниятъ Македонский Ко­митетъ, устроиха едно шест­вие до паметника на Царя- Освободителя и паметника на Левски, гдето се държаха речи.

Утешително е, че в свои­те съждения по поводъ на 19 февруарий органите на всич­ките наши партии тоя пътъ са се пазили да се влияятъ от некои отделни недоразу­мения с Руското правител­ство и съ се ръководели само от светлиятъ споменъ за чо­веколюбивите мотиви, кои­то са движили Императора Александра II, за да поведе своята армия за освобожде­нието на българскиятъ наро­дъ, мотиви, на които билъ да­денъ блестящъ изразъ в съз­даването на Сан-Стефанска България и въ оставанието на нашия народъ да си изработи една демократическа Консти­туция.

София, 20 февруарий 1901 г. в-к “Миръ“ – орган на Народната партия

19 февруарий. Вчера се отпразнува доста скром­но народния празникъ за сключването на Св. Стефан­ския договоръ. В катедрална­та църква имаше молебенъ, на който присътвуваха всичките власти и доста народъ. Беше разпоредено да стане парадъ на църковния площадъ, как­то е било всека година, но вче­ра сутринта се отложи приго­товлението.

София, 21 февруарий 1902 год. в-к “България“ – ор­ган на Прогресивно-либерал­ната партия

19 февруарий. Тази дата не се обяснява на никой бъл­гаринъ. Въ вторникъ преди пладне по случай праздникъ­тъ, свързанъ с тази дата, в съ­борната църква „Св. Кралъ“ се отслужи молебенъ, на който присъствуваха г-да министри­те, висшите чиновници, г-да офицерите отъ столичния гар­низонъ и многобройна пуб­лика. Презъ деня държавните учреждения и частните къщи бяха окичени съ знамена. Съ­щия денъ, по стара традиция, живущите в столицата маке­донски българи използува­ха една безшумна манифес­тация, понеже само те мо­гатъ напълно да споделятъ радостта на българския на­родъ в този денъ. По пока­ната на македоно-одринското дружество следъ молебенътъ въ черквата, желающите оти­доха въ „Славянската Беседа“, дето г-н Стоян Михайловски, председател на Върховния македоно-одрински комите­тъ държа една блескава речъ за значението на 19 февру­арий, посрещната добре от присътствуващите.

София, среда 20 февруа­рий 1902 год. в-к “Новъ Векъ“ - орган на Народната либерал­на партия

По случай 24 годишнина­та от датата на подписване­то на Санъ Стефанския до­говоръ, споредъ който Маке­дония и частъ от Одринския вилаетъ се изтръгваха изподъ прякото управление на Сул­тана, вчера на 19 февруарий Македонците и Одринците живущи в Столицата орга­низираха многолюдни шест­вия изъ столичните улици, като некои от участвующите държаха пламени речи пре­дъ паметниците на Царос­вободителя и на Васил Лев­ски. Както събранията, така и шествията на македонците се извършиха при пъленъ поря­дъкъ и никакви приключения не се случиха.

София, 23 февруарий 1903 год. в-к „България“ - ор­ган на Прогресивно-либерал­ната партия

Празнуване на освобождението на България

Вчера, по случай 25 го­дишнината отъ освобож­дението на България преди обедъ се отслужи в катедрал­ната църква „Св. Крал“ моле­бенъ, на който присъствува­ха г-да министрите, руския дипломатически агентъ г-н П. Бахметиевъ и г-жа Бахме­тиева, председателя на Нар. Събрание г-н Драг. Цан­ковъ и подпредседателите г-да Антонъ Франя и д-ръ Ан.Ходжовъ, много офице­ри и множество граждани.

Г-нъ Франя е отправил следната телеграма до Него­во Сиятелство Графъ Игна­тиевъ:

„По случай всенародния тържественъ праздникъ 19 февруарий честъ имамъ, от името на Прогресивно-либе­ралната партия, да поздравя Ваше Сиятелство, като еди­нъ отъ главните виновници за освобождението на наше­то Отечество,като молим Всевишния да продължи Ва­шия скъпъ животъ, за да види­те осъществлението на вели­кото дело, на което основенъ камъкъ сте положили преди 25 години в Санъ-Стефано”.

София, четвъртъкъ 20-й февруарий 1903 год., в-к „Миръ“ – орган на Народната партия

Деветнадесети февруа­рия. Вчера се изпълниха 25 години отъ онази знаме­нита дата, когато съ единъ формаленъ договоръ на во­юващите страни България бе прогласена за свободна и една. Но при общото разо­черование, което е обхванало нашия народъ и при поли­тическите обстоятелства, въ които живеемъ, сега тоя исто­рически денъ замина почти не забележенъ. Благодарение на многобройните и неизпълне­ни обещания на цанковистите една студенина се вкарва в признателната душа на бъл­гарина. Страшно е да си иг­рае човекъ съ чувствата на единъ народъ!

София, 18 февруарий 1904 год, в-к „Дневникъ“, вто­ро издание

Първата лепта за мавзолея въ гр. Плевенъ

През 1902 год. комитета „Царъ-Освободител Алексан­дър I“, в заседанието си отъ 17 май възприе високоблагород­ната мисълъ на своя основате­лъ г-н Ст. Заимов, да се въз­дигне мавзолей в Плевенъ за веченъ споменъ на героите от плевенската епопея и да бъде хранилище на свяще­ните тленни останки на за­гиналите в сраженията за ос­вобождението на България. В същото заседание комитета възложи лично Заимову и ге­нералу Паприкову да реали­зиратъ високоблагородната идея. Генералъ Паприковъ и Заимовъ енергично под­хванаха делото и въ продъл­жение на 1 година и полови­на събраха нужните средства за въздигането на мавзолея. През 1903 год. месецъ фев­руарий бе дадена първата ле­пта за мавзолея на сума 1 лев и 50 ст. от редакцията на вест. „Дневник“. Втората лепта, при това извънредно щедра бе да­дена от г-на Ив. Ев. Гешева, 30 000 лева.

Заимовъ и ген. Паприковъ са взели всички мерки, за да бъде готовъ мавзолея към 30 августъ 1904 г.

София, Неделя, 22 фев­руарий 1904 г. в-к „Народни права“, орган на Либералната партия

Дневни новини. Руския царъ и българския князъ.

По случай праздникътъ на 19 февруарий между Н. Ц. В. князътъ и негово Вели­чество руския царъ са разме­нени следующите депеши:

„До Н. В. всерусийския им­ператор, С.-Петербургъ.

Празнувайки днесъ великия денъ на годишнината отъ ос­вобождението на България, азъ и целия български народъ, като си спомняме великите жертви на братския руски народъ под­нася на В.И.Величество наша­та дълбочайша благодарностъ и вечнейша признателностъ. Азъ и целия български народъ молимъ Всевишния да низпосли на В.Величество и авгутей­шия Ви домъ здравие, дългоден­ствие и щастие. Като следим с трепетно вълнение на сърд­цето за подвизите на велика­та братска армия, ние молим Всевишния да я покрие съ побе­ди на слава, за слава на нейния върховенъ вождъ, за величието на братския народъ и за радос­тъ моя и на всички българи.

Фердинандъ”

В отговор е получена следната телеграма

„До Н. Ц. В. князъ Фердинан I, Ситняково

Из телеграмата на В. Ц. Височество, изпратена в деня на освобождението на кня­жеството, която дълбоко ме трогна, особено ми беше при­ятно да се уверя в горещото съчувствие проявено от Васъ и цяла България в това именно време, когато Русия, предизви­кана от врагътъ, е извадила мечътъ си за защита на свои­те права.

Моля Ваше Царско Височе­ство да приемете изражени­ята на искрената ми призна­телностъ и да храните увере­ностьта, че Русия и сега неот­слабно, както и понапредъ, ще се грижи за мирното благоден­ствие на скъпите и по вера и кръвъ балкански народности.

Николай”.