Нова Зора

Седмицата, която отмина, беше белязана от едно съ­битие, което не се побира в ординерния ред на бъл­гарския обществен живот. Със за­повед на председателя на Дър­жавната агенция по национал­на сигурност (ДАНС), бе наложе­но принудително „експулсиране“, „отменяне правото на пребивава­не“ и „забрана за влизане в Бълга­рия за период от 5 години“ на Пред­стоятеля на Подворието на Руската Православна Църква, архимадрит Васиан и двама свещенослу­жители на храма „Св. Николай Мириклийски Чудотворец“.

В Съобщението на ДАНС, светските имена на тези трима сан­кционирани и квалифицирани като „заплаха за националната си­гурност“ лица, бяха означени само с инициали: „Н.В. - гражданин на Руската Федерация; Е.П. – гражданин на Беларус; В.Б. – също граж­данин на Беларус“.

От информацията на ТАСС, стана ясна и „технологията“ на тази драстична мярка. „Свещениците от Руската Православна Църква са били извикани в емиграционната служба, където им е било съобщено, че представляват заплаха за националната сигур­ност и трябва още днес, (21.09.т.г.) да напуснат територията на България. След това те са били отведени по домовете им, за да събе­рат вещите си, след което са отведени до църквата, а след това и до границата със Сърбия“.

Внушението към непредубедения български гражданин е ясно: става дума за най-опасен за националната сигурност на България случай! Още повече, че министър-председателят Ни­колай Денков не хвърли светлина върху него, а се позова на удоб­ния факт, че „докладът е секретен!“ Направи го, може би, за да увери все по-оредяващите наивно вярващи в демократичната същност на „Сглобката“, че на ДАНС и на неговото собствено пра­вителство, трябва само да се вярва.

С други думи, мъглата падна твърде ниско и стана достатъч­но гъста. Нали обаче все се на­мира умно куче, което да не знае, че в такава обстановка се мъл­чи и, че не бива лековерно да се лае, четата издадоха пак Просто Кирчо и невзимащия уста наза­ем Лорер. Първият заяви, че: „Отново чуждите служби тряб­ваше да открият, че имаме по­редния шпионин в България“. Раз­бирай, че това е нетърпимо; Вто­рият заяви, че: „Руската Църква в София, която съхранява мощи­те на Св. Серафим е важен духо­вен център и той, Лорер, вярва, че Руската Православна Църква ще я отвори скоро.“ Всичко това той изрече така, сякаш е едва ли не покрусен за страданията на хилядите вярващи миряни от страната и чужбина! И доба­ви, че „в отговор на молитвите им вярва чудото да стане“! Ед­новременно с това Лорер е ка­тегоричен, че „търговците (на информация) нямат място в храма, който бил дом за молитва и душевна утеха, без политиче­ска и идеологическа пропаганда“.

Бре, какъв хитрец ни е на­лазил! Ще рече човек, че е ра­вен едва ли не на самия бай Ставри от Централния затвор, за когото Тодор Колев ни уверя­ваше че е „строг, но справедлив“. Лорер обаче внимаваше главно да не повтори издънките на не­мъдрия свой събрат Соломон, който още навремето прати „на майната му православието“, а наскоро се закани да скопи лъва от националния ни герб и пр. все умности и коректности. Както казваше дядо ми: „И да за­помниш: най-боли, когато те ритне бос циганин“.

И понеже докладът на ДАНС е „секретен“, а правител­ството на сглобката демокра­тично, а Москва е шокирана и възмутена, и Екатерина Заха­риева заключи, че Руската Пра­вославна Църква се използва за геополитическите интереси на Русия, то някак естествено е ред и ние да кажем какво мислим по случая.

Както и друг път съм писал, вселената на българската го­рест в последните тридесетина години единствено се разши­рява, което казано накъсо озна­чава, че нашата край няма. Тол­кова дълъг път е изминат надолу по склона на нанадолнището, че онази България на увере­ните, усмихнатите и спокой­ни български граждани, сякаш въобще не е съществувала ни­кога.

Не знам как проф. Иво Хри­стов е изчислил, че 80% от бъл­гарите вече са дебили, но този процент е меко казано зани­жен по отношение на т.нар. политически елит, рекрутиран за 30 години по пътя на нало­жената ни от хегемона отри­цателна селекция. Иначе не биха се пръкнали толкова мно­го Простокирчовци, един от които, както се оказа, е любимец на президента на такава могъща страна като САЩ. Некрасиво е, но за малко да не кажа и аз като онзи сърбин: „Колумбе, Колумбе, да ти е.ем откритието!“

Така че няма как да не започ­нем от свежата мисъл на „епохал­ното откритие“ не на Колумб, а на президента Байдън - г-н Ки­рил Петков. И да се опитаме от тази бримка да разплетем чора­па на този вълнуващ подарък от страната на властта, към хората на България, с памет и съвест, осъществен само часове преди светлата дата 22 септем­ври. Както е известно тази дата е и Деня на Независимостта, осо­бено мил и драг на „независими­те“ ни управляващи от прави­телството на „Сглобката“.

Та какво ни каза Кирчо, кой­то от три години непрекъснато дава доказателства за своята ак­центуираност, ала както отбеляз­ва колегата Васил Петев, „психи­атрите си траят“. Та г-н Кирчо, който както знаем е архитект на македоно-българското сбли­жаване, похвали службите на Северна Македония и упрекна нашите, които от дълго време се заканва да реформира.

И т.нар. ген. Атанасов поч­ти проплака, че архимандрит Васиан бил открит като руски шпионин от службите на Се­верна Македония и те още на 15 септември са постановили не­говото експулсиране, а ние чак на 21 септември!

Та по този повод да попитам: ако в Скопие се борят за самосто­ятелна църква в рамките на въз­становената от Вселенския Па­триарх Охридска Архипископия, то македонската непоноси­мост, относно присъствието на архимадрит Васиан е напълно обяснима в контекста на проти­востоянието на Москва и Кон­стантинопол, на Руската Пра­вославна Църква и на разда­ващия томоси за автокефалия Вартоломей? Защото от дейст­вията на ДАНС излиза, че нашите служби обслужват в синхрон със Северномакедонските, домогва­нията на бившия офицер на тур­ска служба Дмитриос Арходонис, нине здравстващият патриарх на Вселенската църква Вартоломей. Той е любимец и е щедро под­крепян от „духовните експерти на Ленгли!“, заради разгрома на Украинската църква, коя­то припознаваше върховен­ството на патриарха на Москва и цяла Русия – Кирил. Така че поплакът на т.нар. ген. Атанасов, несменяем кандидат в своите до­могванията да началства в служ­бите, не изхождат от срама, че северомакедонците са по-про­зорливи от нас и по-решител­ни. И в Скопие, и в София зна­ят откъде се точи бръснача и само слушат и изпълняват.

За Просто Киро няма сми­съл да се съмняваме, човекът е над закона поради високото застъпничество на хегемона, а и заради все още неиздадения му медицински сертификат, оцветен в жълто. Нему са по­ставени задачи и той преследва решаването им, но нали е ак­центуиран, засега не особено успешно. Крайната цел обаче е видна и без далекоглед, както би казал Достоевски. Следващи­ят кръг на доскоро прифронто­вата линия предстои да преми­не в ново качество. За всички е ясно, че Украйна на Зеленски е приключена и предстои ак­тивирането на новата фрон­това линия, която, уви, преми­нава през приснопаметната земя на България. В нея обаче като свидетели на правдата в ис­торията са вкопани непоклати­мо над 400 паметника на пад­налите за свободата ни руски синове.

Четох някъде едно твърде мъдро заключение на акад. Ге­орги Марков, в което той каз­ва, че „Дядо Иван може да бъде изгонен от политиката на Бъл­гария, от икономиката, от кул­турата дори, но от историята и от паметта на народа това е невъзможно да се случи“.

Бих казал, че звучи едно­временно и оптимистично, и въпреки това минималистич­ният уклон е абсолютно забе­лежим. Последните две години са ярко доказателство, че „запо­ведта по фронта за действие“ отправена към нашите власт­ници е за категорично скъс­ване на всякакви връзки с Ру­сия, в това число исторически, емоционални и духовни. Вече с лекота се преминава черве­ната линия, която все пек рес­пектираше всеки съвременен еничар, назначен от хегемона на отговорна българска дър­жавна служба.

Трудно е да се игнорира на­трапващото се усещане, че с из­гонването на свещениците на Руската Православна Църк­ва, не се решават, а се създават проблеми. Със сигурност дъл­госрочни и главно морално укорими. Защото се посяга на живителната аорта на духо­вността, която през вековете е давала живот на създадения от историята българо-руски цивилизационен съюз. И все по-нищожни стават надежди­те, че България ще съумее да из­лезе ненакървена от този съд­бовен конфликт, в който цял блок държави реално воюват с Русия в своя Трети поход за нейното покоряване и унищо­жение. И България е сред тях, а това е непростимо и в Кремъл, и на небето.

Маските обаче отдавна са свалени и няма защо да се чу­дим, че българските служби като инструмент на волята на натрапения ни политически елит, работят главно в т.нар. руско направление. Според една статистика за целия пери­од от 9.09.1944 до 10.11.1989 г., българското контраразузна­ване е разкрило повече от 1500 реални турски шпиони, от които 500 са изпратени ефек­тивно в затвора. Какво показ­ва статистиката относно тези доскоро най-важни направле­ния – турското и гръцкото, - не се знае. И нищо не се е чувало. Никой не помни да е бил зало­вен поне един едничък шпио­нин застрашаващ национал­ната ни сигурност, извън ру­ското направление. Службите на Турция и Гърция вече са за­губили всякакъв интерес към България и изглежда само ча­кат кончината на „болния човек на Балканите“.

Много често съм се питал как ли се чувстват в това от­ношение квалифицираните анализатори в ДАНС и в дру­гите органи за сигурност, ко­гато трябва да изпълняват по същество антибългарски поръ­чения, от антибългарски поли­тици, които не крият дори своя­та свързаност с могъщи чужди разузнавателни централи? И си мисля, че не е възможно те да не са стигнали до изводи, до които такива като нас достигат само по интуиция и от факти, ста­нали публично известни.

Българският офицер по неизменна традиция е бил ви­наги добър патриот. И на бой­ния фронт, и на тихия той е имал само едно знаме и една е била неговата клетва за вяр­ност – България. Всичко друго само е обезсмисляло неговото призвание.

Но неведоми са пътища­та Господни, а по отношение на службите – съвсем. Наско­ро Делян Пеевски съобщи, че реформата при тях ще бъде след като свърши войната в Украйна. Сиреч – засега поло­жението със статуквото е не­променимо. И се питам дали това не е високата цена на тази архибългарска акция с руски­те духовници, която преряз­ва сухожилията на българска­та устойчивост и стабилност в света, в който приятелите ни стават все по-малко?

Какво ли ще излезе от тай­ните архиви някой ден?

Дано има честни пера да го опишат.

Мислех да не отварям дума за светите отци, които като сомо­ве са се зарили дълбоко в тиня­та на своето мълчание. И това може да не е красиво, но е логич­но. Българската църква отказ­ва да участва в непредизвикан скандал, от който нито нейно­то духовенство, нито българ­ската общественост имат ин­терес. Интересът на България е да подържа добри отношения с най-значимия си и проверен от историята съсед – Русия и Руската Православна Църква, с която връзките са не само ис­торически, но и генетични.

Интересът на Русия е да я има България, за да има ар­гумент за своята историческа мисия, за своята отговорност пред Бога и пред поколенията. Народът на България се въл­нува, защото с душата си раз­бира, че експулсирането на руските духовници е противо­правно, произволно и вредно. В такива случаи не се мълчи.

Къде сте пастири народни?