Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 32 (5 септември 2023) Матей Шопкин на 85 години

Матей Шопкин на 85 години

Е-поща Печат PDF

Поетът Матей Шопкин издаде в издателство „Сиела“, с подкрепата на фондация „Устойчиво развитие за Бъл­гария“, нова поетична книга - „Към сините предели на безкрая“. Тя съдържа 86 негови стихотворения, което всъщност е една оптимистична реплика на отминалата му 85-го­дишнина. Ние, в „Нова Зора“ му пожелаваме стихотворенията във всяка следваща негова книга винаги да бъдат с едно повече и след неговата 100-годишнина. Честито, поете!

За много години!

 

КЪМ БЕЗСМЪРТНИТЕ

Но що паднахте тук, деца бур ливи?

За трон ли з лат, за някой ли ку мир?

Иван Вазов

Защо загинахте, чеда на тази

многострадална българска земя?

Защо по дебри, преспи и оврази

кръвта ви мъ ченически димя?

Защо през г оролома на борба та

потърсихте висок и св етъл брод?

Защо положихте пред Св ободата

и светлата си жажда за жив от?

О, наши мили, слънчеви и млади

чеда на тази Ботев ска земя! –

Един ли от трибуни и площади

над вашата Голгота се присмя?

Един ли ви о хули с по дли думи

и хвърли кал по чистия ви пъ т?

Облечени в копринени костю ми,

те като вълци срещу вас ръмжа т.

Издънки на прокълна ти палачи,

те пак разв яват черни знамена.

И с тежки сълзи на вдовици плаче

самата „горда Стара планина”.

Но над закани, з лоби и о мрази,

в душите ни звучи: Поклон, поклон!

Поклон пред вас, спасители на тази

земя-олтар, земя-кумир и трон!


БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Безкористни, безсънни, безутешни,

все още търсим образи и рими.

И все така за Г оспода сме грешни,

за дяволите – смешни пилигрими.

България гъмжи от бизнесмени,

от просяци, бандити, супердами.

И всички са безу мно отчуждени

от нашите разпятия и драми.

И никой никога не ни запитва

какво ни радва и какв о тревожи.

Дори да шепнем Азбучна мо литва,

остават глухи нищи и в елможи.

Какво са днес „Радецки” или Во ла?

Днес Ботевата чета се спасява

ту с огнена та кръв на алко хола,

ту с б лясъка на мимо летна слава.

Добрата дума вдън земя потъна,

заглъхна всяка паметна заръка.

И пада нощ огро мна и бездънна,

и тъмна ка то Яворова мъка…

Но въпреки несг оди и кошмари,

но въпреки съдбите си проклети,

пред майчиния образ на Б ългария

докрай ще бъдем български поети!