АРГОНАВТ
Аз летя, аз летя между зв ездните дюни...
В заледения вакуу м дълбая тунел.
Този свят, засиял ка то слънчево руно,
този свят непостигнат е моята цел.
И какво от това, че съм пъ тник без виза?
Тук пространството няма гранична бразда.
Метеорни пасажи танцува т наблизо
и червени джуджета блуждаят в нощ та.
Аз докосвам в селената с търсещи пръсти...
Пустота и безкрайност, в която съм сам.
Но преди да проникна в часа на смърт та си,
ще я стопля с ръка и сърце ще й дам.
Ще се слея с просторите...В тъмна та вечност
ще просветва око на семафор зелен.
А по пъ тя, наречен от няког о "млечен",
ще се вие лоза, посадена от мен.
