Специалната военна операция на Русия в Украйна показа съвсем ясно следното: САЩ не са в състояние да се индустриализират за сметка на вътрешния си пазар - неоходими са нови пазари.
Това е главен фактор определящ насоката на днешните процеси в световната икономика и в световната политика по простата причина, че САЩ са безспорен глобален играч.
Известен факт: след няколко месеца от началото СВО в Украйна (лятото на 2022) в САЩ стигат до заключението, че без съвременна артилерия е невъзможно да се водят военни действия. (Нито танкове, нито пехота могат да напредват през дадена местност ако не е обработена предварително от артилерията). Още, оказва се, че за съжаление няма достатъчно снаряди. Съответно, взето е решение, че е необходимо да се произвеждат годишно 3 милиона снаряда (155 мм, най-популярните). И, по-общо, взето е решение за целта да се активира американската военната промишленост. Оттогава мина повече от година и стана ясно, че има проблем: макроикономическият анализ показва стабилен спад на американското промишлено производство в интервала от юли 2022 до юли 2023 (промишлена инфлация). Още, стана ясно, че американската промишленост не може да се възроди на основата на вътрешния пазар.
Хазин, за сравнение, стига до същото заключение още през ноември 2014 година и предвижда избирането на нов тип президент, който през 2017 се реализира в лицето на Тръмп, с неговия девиз «Да направим Америка отново велика» и със съответна програма за възстановяване на американската промишленост. След него, обаче, идва Байдън и всички усилия се насочват отново към финансовия сектор, където печалбите са по-големи.
Такова едно състояние на американската промишленост не може да се толерира (с държавно финансиране не могат да се произведат даже снаряди!!!). Следователно: нужни са нови ВЪНШНИ пазари за промишлените стоки произведени в САЩ. Външни пазари, защото вътрешният пазар не може да свърши работа дори когато военната промишленост (производство на снаряди) се финансира от бюджета. Обяснението е елементарно в случаите, когато центровете за осигуряване на приход (печалба) се намират във финансовия сектор: при всеки опит да се вложат пари в реалния сектор на икономиката, само след няколко стандартни и неизбежни формални итерации, парите се оказват във финансовия сектор. По простата причина, че там се получава по-голяма печалба.
Един такъв необходим външен пазар е с размер около половин милиард население. В сравнение, вътрешният пазар на САЩ има около 350 милиона купувачи привикнали на ефтини вносни стоки. Независимо от по-големия им личен доход в сравнение с други страни, стандартът им на живот би се понижил съществено ако са принудени да купуват само доста по-скъпи американски стоки. А идват избори.
Населението на този необходим нов външен пазар трябва да работи за да има стабилен доход, макар и по-нисък от този в САЩ, и да бъде принудено да купува по-скъпите американски стоки вместо, например, китайски. Принудата може да се осъществи само силово (блокиране на всякакъв вид евтин внос) с неизбежната военна компонента (военна блокада и граничен контрол).
Къде има пазари с рамер от порядъка на половин милиард работещи купувачи? Това е Европейският съюз, но блокирането на връзките с Китай и Русия би било в най-добрия случай частично. Африка може да се изключи, защото там има сериозен проблем с наличието на стабилен работещ контингент. Латинска Америка има проблем със стимулиране дохода на работещото население - може да се индуцира революционна ситуация с неконтролирируем резултат. Индия може да се изключи поради много добро производство на собствени стоки, много по ефтини от американските и по принцип няма особено голям внос, за да се получи искания ефект.
Остава югоизточна Азия: Индонезия има 270 милиона население, Виетнам - 120 милиона, Филипините - 109 милиона, т.е. изискването за половин милиард население се реализира с лекота. Има, обаче, един сериозен проблем - пазарът е вече част от китайския пазар. Задачата е, следователно, да се блокира Китай.
Виетнам е единствената държава, която ще се съгласи без проблеми: (а) там не обичат Китай; (б) от тази операция ще получат това-онова; (в) единствената страна където американците се държат прилично (по исторически причини: знае се от практиката, че виетнамците са «много корави момчета»). Следват Филипините с правителство и нов президент контролирани от САЩ.
Трябва бързо да се сключват споразумения с държави в този район за внос на американски стоки едновременно с блокаж на китайския такъв. Подкупването на местния елит не изглежда особено оперативно поради факта, че Китай има достатъчно пари, дори повече от САЩ за такава една цел, защото имат огромен внос в САЩ (ширпотреба), от който и получават тези големи пари. Заега САЩ ограничава Китай в сферата на технологиите, но съвкупния внос на Китай в САЩ не намалява по простата причина, че няма с какво да се замени - заместването му с доста по-скъпи американски стоки ще доведе до намаляване на благосъстоянието на американските гласоподаватели. А идват избори.
За контрол на пазара в югоизточна Азия остава военната алтернатива: (а) защото пари няма - бюджетът на САЩ е не на червено, а на тъмно червено; (б) за справяне с китайските диаспори в този район са абсолютно необходими силови методи.
На практика става дума за регионални операции с малка или средна интензивност за блокиране предимно на китайски търговски кораби доставящи стоки в този район, а в по-малка степен индийски и даже руски. Необходимо е блокиране на Лаос, Камбоджа и запазване контрол над Тайван за осъществяване на пълна блокада на излаза на китайски кораби в Тихия океан. Остава само алтернативата през Охотско море (вляво от остров Сахалин) с контрол от страна на Русия. За същата цел е необходимо завземането на китайските бази на т.нар. спорни острови в района на Южно китайско море. Това са единствените възможности като трябва да се действа бързо.
Хенри Кисинджър, навършил вече 100 години, политическа фигура от световен мащаб, наскоро направи подобно изявление: в най-близко време ще започнат военни конфликти САЩ-Китай в югоизточна Азия.
Какви са следствията от такава търговско-военна операция? На първо място закриване на Световната търговска организация и Бретонвудската система, определяща долара като световна парична единица вместо златото. Закриването няма да стане точно утре, но ще се наложи.
За да се осъществи такава една силова операция за завладяване на чужд пазар е небходим флот и морска пехота. Трябва да се отбележи, че Китай има хиперзвуково оръжие, а американците нямат за момента защита от него, т.е. даже локален конфликт може да се окаже сериозен проблем. САЩ започнаха да строят свои бази на Филипините, където вече няколко години имат свой президент.
Предполага се, че нови мощности както за ремонт на кораби така и за строеж на нови, ще се създават в Австралия (АУКУС; близо до бъдещите военни действия; налага се бърз строеж на десантен тип кораби и то за локални действия). Налага се още да се прехвърлят налични войски в достатъчно количество за очакваната сериозна партизанска война срещу съществуващата местна на китайска диаспора. Проблемът е, че свободни такива войски в момента няма.
Единствените места откъдето могат да се прехвърлят военни части са Близкия Изток и Западна Европа, действие еквивалентно на изтегляне на САЩ от тези два района. На последна среща в Джеда вече е обсъждан проблема кой ще управлява Близкия изток след оттеглянето на Съединените щати. Ако до преди десетина години оперативната група е била Израел, Турция и Саудитска арабия, то днес главните играчи най-вероятно ще бъдат Саудитска Арабия и Иран, колаборация вече реализирана с помощта на Китай. Този сценарий се подкрепя от обещанието на САЩ да върнат конфискувани милиарди на Иран и то с лихвите. Възможно участие на Израел би се реализирало с подкрепата на Египет (население 110 милиона) или, много по-вероятно, от Иран - Натаняху вече се опитва да осигури Си като посредник, който успешно изигра такава една роля за двойката Иран и Саудитска Арабия под егидата на Русия (без изяви в публичното пространство). Иран има полза от Израел като участник - в противен случай Иран остава сам срещу обединен арабския фронт. Накратко: Иран е единствената страна, която е заинтересувана от съществуването на Израел след изтеглянето на САЩ от Близкия изток. Има и още една държава, която има потенциал за намеса - Великобритания; тя има лостове за влияние и в Турция и в Иран и в Израел. На въпроса «Може ли да се очаква в близкото бъдеще защита на Израел от страна на англосаксите ?» най-вероятен отговор изглежда следния: «Едва ли.»
В този район по всяка вероятност няма да се толерира хаотична обстановка след изтеглянето на САЩ. За разлика от Източна Европа (виж по-долу).
Горната картина е следствие на един чисто икономически анализ. От такава една гледна точка описаните процеси са обективно неизбежни. Разбира се, Съединените щати могат да се откажат от борба за влияние в Югоизточна Азия, например както СССР се отказа от своята глобална световна позиция: «Всички вие сте свободни!» Хазин: «Аз не вярвам в това.»
Има още един важен район, който ще бъде напуснат от американците - Европа. Ето какво следва. Броят войници на една главна източна фронтова линия, който може да бъде осигурен от страните на Западна Европа, е от порядъка на 300- 350 хиляди. По тази причина е невъзможно да се удържи много по-големия фронт, очертан в момента, включващ и Прибалтийските републики. Ето защо се налага отстъпление на запад до най-тясното място, т.е. по вертикалната линия север-юг между Балтийско море и Алпите, практически по границата валидна в периода 1945-1989 г.
При това е необходимо да не се оставят напуснатите страни в нормално състояние, както това направи СССР след разпада на Варшавския договор. В последствие промишлеността им беше унищожена, но в последствие - в началото бяха направо подарени на Запада в много добро състояние.
За нормално функциониране на такива «напуснати» държави са необходими дотации, нещо което Западна Европа не може да си позволи както досега - икономическа криза. Следователно алтернативата е хаос, с който хаос, евентуално, трябва да се занимава Русия. Хаос, който няма да й позволи да се придвижи бързо до границата от 1945 г., принуждавайки се да възстановява бавно район след район за своя сметка. Ако Русия си позволи да не води възстановителни работи, то в тази зона ще се разпали финансирана от Запада партизанска война, включая терористични действия - познатата картинка от Украйна, но в много по-голям мащаб. Ситуацията ще е подобна на тази в Ливан през 1970-те години, но в рамките на цяла Източна Европа. Друг плюс от хаоса ще бъде, че китайски стоки няма да могат да се доставят безпроблемно до Западна Европа през такъв един рисков район. Давайки възможност да бъдат заменени, поне частично, от американски внос.
Да повторим, горната картинка следва от чисто икономически съображения поради факта, че реиндустриаризация на САЩ на основата на вътрешен ресурс (ресурсът на американския вътрешен пазар) е невъзможна. Последното стана пределно ясно именно по времето на Специалната военна операция в Украйна, както бе отбелязано по-горе.
Какво неминуемо следва в близко бъдеще по политическата координата. В Русия през март 2024 има избори за президент и много скоро конфигурацията за тези избори ще бъде изяснена, независимо от факта дали Путин ще се кандидатира или не. В САЩ изборите са 6 месеца след тези в Русия, но тъй като там подготовката е доста по-разтеглена във времето, то през октомври т.г. и на двете места нещата ще започнат да се изясняват. За Китай - ще се завзема Тайван или не. Ако не, как Китай ще се защитава от американска блокада за излаз в Тихия океан. Останалите по-дребни политически играчи ще бъдат принудени да се приспособяват към проблемите на военно Големите.
Накрая, горните очаквани промени в картината на света неизбежно ще се съпровождат от ментални промени. От хаоса ще изплуват други хора, които ще гледат на днешните неолиберални кохорти като на представители на миналия век. Най-естествено ще им бъде заявявано следното: «Вие не разбирате, в същност става дума за нещо съвсем друго, вие живеете в първобитното минало! Вие си мислите, че това, което сте успяли да накрадете ще си остане ваше завинаги. Ние разбираме накъде вървят нещата, а вие - не. И не искате даже да чуете за нещо неприятно и неочаквано. Вие вървите обезоръжени: това, което си въобразявате, че е оръжие, са някакви дрънкулки. Ако не виждате как е устроен живота то...»
Михаил Хазин:
Интервю Александру Вальдману от 19 августа 2023 года (Програма «Нейтральная зона»); https://khazin.ru/intervyu-aleksandru-valdmanu-ot-19-avgusta- 2023-goda
Интервью: Армагеддоныч (Евгений Сатановский) | Соловьёв LIVE | 18 августа 2023; https://khazin.ru/armageddonych-solovyov-live-18-avgusta-2023/
