Ние не бяхме лоши хора. Не бяхме и глупави. Наивни бяхме. Бяхме възпитани в идеализъм, а изживяхме живота си в покварено време. Бяхме научени да сме добри, а добрите страдаха. Бяхме научени да сме благородни, а благородните гладуваха. Бяхме научени да сме съпричастни, а съпричастните не оцеляваха.
Годините ни се трупаха. Чудихме се защо животът ни не се получаваше? Идеологията ли ни беше нефелна? Мирогледът ли крив? Или бяхме виновни за миналото си и трябваше да изплатим репарации? Добре, изплащахме, но на кого?
Докато се лутахме в сложността на битието не видяхме как животът ни беше отнет. Беше отнет от тези, на които имахме доверие да ни поведат по пътя на успеха. Боже, колко наивни бяхме!
Само че успехът, мили мои неродени наследници, е дефицитна стока. Толкова дефицитна, че не достига до всички. Затова тези, които се докопат до него се стараят да го задържат целия за себе си. Държаха го свирепо и не даваха друг да го докосне. Промениха законите и морала. Дори остойностиха справедливостта, за да може да не изтича от тях. Наричаха го пазарен механизъм, бизнес, свободен пазар, находчивост и как ли още не. Натрапваха ни, че сме тъпи, мързеливи, безидейни и ние им вярвахме. Вместо да се вбесим ние им се възхищавахме. Защото бяхме възпитани да не бъдем бесни. Повтаряхме си, че този нов елит е съставен от по- работливи, по-умни и въобще по-заслужили човеци. Защото бяхме възпитани, че успехът идва само при заслужилите. И със свити души се съгласявахме, че успехът не е при нас, защото не го заслужаваме.
Затова ние не получихме успех. Защото се съгласихме, че не го заслужаваме.
Не ни се сърдете, че нямахме воля. Бяхме възпитани, че доброто ще победи. Уви, в нашия живот не успя да победи. Дано победи във вашия, но ви съветвам да не разчитате на това.
Предишният строй беше скопил злобата ни. Бяхме свикнали някой да се грижи за нас. Този някой го наричахме държава, строй, идеология. Знаехме, че има номенклатура, която беше по-висша каста от нас. Това не беше хубаво. Дразнеше, но все нещо оставаше и за нас. И някак ни стигаше. И това стигане ни скопи. Новото време ни изяде с парцалите. Ходехме по площадите и пеехме, че сме готови да ни вземат всичко – панелите, трабанта, но да ни оставят въздуха. Точно това се случи. Останахме без панели и трабант и само по въздух. Не е като да не сме си го пожелали. Децата на тази номенклатура се преляха в какви ли не партии с какви ли не виждания, но единственото нещо което не изпуснаха беше успеха. Защото техните деца бяха възпитани да хапят. И хапеха. Независимо дали към тях се подаваше ръка за помощ – те я хапеха. А после отпускаха платени клинични пътеки да си лекуваме раните.
Справедливостта, скъпи деца, не живее някъде извън нас. Не е нужно да пишем писмо или да отидем до някоя институция, за да я получим. Справедливостта е в нас и ако не я тренираме тя залинява и умира. Малко след нея умираме и ние.
Свръх новото време ни атакува със същите глупости, с които бяхме отраснали. За вас, децата, може и да звучат примамливо, но повечето от нас, вече ненужните, виждат същите хватки, заради които ние пропиляхме животите си. Затова треперим от гняв. Защото в този капан виждаме вашата възторжена гибел. Не си мислете, че планетата се нуждае от добри хора. Добрите хора са нужни на лошите хора, за да могат те да са силни. Ще се иска от вас да бъдете смирени, да не цапате планетата с въглеродния си отпечатък. Да се подчинявате безпрекословно на някакъв безлик, свръх богат елит, който се крие зад какви ли не културни, финансови и световни организации. Преди две години ни пробваха докъде ще се превием и резултатът беше изненадващо неприятен. След още няколко напъна човечеството ще може да бъде пречупено като младо овощно дръвче.
Нямам представа какво ще последва в живота ви, но не ми се вижда да е хубаво. Не и по този начин, по който се заявява. Може би съм твърде стар и представата ми за хубаво не е модерна. Знам ли?…
За мен е важно да ви предупредя. Оглеждайте се и се пазете да не изживеете един подчинен на глупости живот, облечен във фалшиви идеалистични мечти.
За финал – помнете! Не се надявайте любовта да ви спаси. Тя нас не спаси, няма да се хаби и за вас.
Бъдете силни и здрави. Силни, за да издържите и здрави, за да помните и да предавате нататък.
Източник: „Факти”
