Големият поет на немскоезичния свят Райнер Мария Рилке в едно свое писмо от началото на миналия век, бе написал: „Всички държави граничат с други държави. Само Русия граничи с Бога!“ Разбира се тази метафора е за границите на руския дух, проникнат от откровението, че Бог е истината, пътят и живота. А всяко докосване до него, до Божественото начало на Твореца, винаги е означавало за хората укрепване на правдата, нови сили за надеждата, и увереност в защитата на доброто като отрицание на изкусителните усилия на Лукавия, творящи зло – нескончаемо и вечно.
Именно тази близост на Русия с Бога, предопределя живота и пътя на руския човек през света и историята. А ние, българите, можем най-добре да свидетелстваме защо името на нашата надежда винаги е било еднозначно с името Русия.
Да отдадеш живота на своите синове, в името на най-светлия каноничен евангелски принцип: „За други своя“, може само един богохраним и отдаден на доброто народ. И нека никой не се чуди какъв е фундаментът на българските исторически връзки и как и по чия воля е сътворен цивилизационния съюз между българи и руси.
На пресконференция в БТА на 17 септември това бе отбелязано от много от чуждестранните гости на Първия международен русофилски събор, проведен ден по-рано, край Калофер. Пръв в този смисъл пространно говори журналистът и анализаторът от Швейцария Ги Метан, който е добре познат на нашите читатели от много публикации в „Нова Зора“. Ян Черногурски от Словакия продължи темата и заяви, че мисията на Русия, на нейната политика и роля в историята винаги е била да подкрепя надеждата и справедливостта.
Особен интерес предизвика сред присъстващите и експозето на геополитическия анализатор Валентин Вацев, който говори за императивите на войната, която определи като Трета световна, както и за изпитанията и заплахите пред всички, които вярват, обичат и подкрепят Русия.
„И все пак, отбеляза в своето обръщение от името на „Нова Зора“ авторът на тези редове, още от времената на маркиз Дьо Кюстен, всяко благородно намерение и позиция на Русия са били подлагани на тотално охулване и отрицание. Русофобията, тази съвременна епидемия, истинска холера на нашето време, за съжаление, достигна и България. И се получи доскоро немислимото: България, под чужда команда, се изправя срещу Русия, която, както сочи историята, е нейна собствена духовна рожба. Разделението у нас само привидно минава по линията комунизъм-антикомунизъм, макар че съотношението на приятелите на Русия и нейните отрицатели да не е по-малко от 9:1. Политическата конюнктура обаче и т.нар. управленски елит, вече са прекрачили всички дори условни граници на демократичността и обективността. И за никого няма съмнение кой надува гайдата и какъв е смисълът на хорото, което ни е залюляло“.
В своето обръщение на русофилите от 18-ия национален и Първия международен събор, към гражданите на България и международната общественост, което публикуваме отделно, се казва: „Готвят въвличане на България във войната с Русия; подготвят ни български майдан и диктатура“. Това е актуалният тактически подход на властите в България, но стратегически тази позиция е обречена на провал и предвещава несъмнената ни катастрофа като държава. Стратегическата победа неминуемо ще бъде на страната на правдата и на доброто.
„Ако не беше международен форум с участието на още 11 държави, поясни Николай Малинов, мотото на събора щеше да бъде „С България и Русия в сърцето“. Но тъй като всички представители на още 11 държави, дойдоха край Калофер, защото обичат Русия, коректността изисква да не поставяме ударението върху България. Достатъчно е, че тази плодотворна инициатива тръгва от нас, българите, тръгва от примера на нашето Отечество. Остава ни да добавим: „Бог пред нас и ние след него! Това е пътят към един по-добър и човечен свят“.
