Само няколко дни след сълзливото интервю за британското списание „The Economist“ на бившия комедиант, днес президент на „Незалежная“ Володимир Зеленски, и неговия призив към България да вдигне забраната за внос на украинско зърно, кабинетът на „сглобката“ внесе в НС зад гърба на земеделския министър Кирил Вътев предложение за отменяне на въпросната забрана след 15 септември. И както се очакваше, евроатлантическото мнозинства одобри предложението със 124 гласа „за“ и 8 „въздържали се“. Против това гласуваха депутатите на „Възраждане“, БСП и ИТН. А същият земеделски министър Вътев, който на 13 септември обясняваше по телевизията, че такова едно решение ще засегне интересите на българските зърнопроизводители, на 14 септември в НС вече се беше „преустроил“ и обясни своето извъртане с думите: „Никой не е по-висок от хляба“. А на призивите на опозицията да подаде оставка, отговори: „Не сте ме избрали вие. Ако нямате други въпроси, оставете ме да отида да работя.“
Какъвто премиерът, такива са и министрите му! Което не е чудно, имайки предвид че за сформирането на това правителство е бабувал Алексей Петров, според казаното от Бойко Борисов. И макар съдружниците в престъплението да са преговаряли в Самоковския манастир, очевидно решението им предварително е било „синхронизирано“ с Посолството и с Европейската комисия. Днес, научавайки за „историческото“ решение за възстановяване на украинския безмитен внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, Урсула фон дер Лайен в речта си за състоянието на Съюза призова за незабавно приемане на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Понеже послушните деца и животни ги награждават с лакомства, за да затвърдят добрите им навици. Всъщност Полша, Румъния, Унгария и Словакия не се огънаха пред вайканията на Зеленски и натиска на Европейската комисия, но премиерът на България Николай Денков козирува на „началниците“ си в Брюксел и Киев, и подмина собствения си земеделски министър Кирил Вътев, като го постави пред свършен факт. Министърът на земеделието, подобно на министъра на здравеопазването Хинков, чийто заместник Бойко Пенков беше уволнен пак от Денков заради „забавяне на мерките“, научи за ирадето на Денков последен, А самият премиер, след като се „изока“ по въпроса за смяната на националния празник 3-ти март, повтаряше като ехо аргументите на своя финансов министър Асен Василев, който всъщност му е началник по линия на ПП. А именно, че за по-малко от година въпросната забрана била лишила хазната от 146 млн.лв. приходи от ДДС, които можели да бъдат дадени за образование. А другият партиен началник на Денков, Кирил Петков, се изцепи, че вносът на украинско зърно щял да намали инфлацията и цените на хляба и олиото. Зърнопроизводителите нямали основание да протестират срещу вноса, понеже секторът им бил получил от държавата над 2 млрд. лв.компенсации. Дребна подробност е, че въпросните компенсации на зърнарите, както и на ресторантьорите, се изплащат от данъците на същите тези зърнопроизводители и останалите работещи в тази страна. Следователно, държавата не прави неразрешени подаръци на частния бизнес. Лошо е само това, че министри като Денков и Василев представят раздаването на чужди пари като подаръци от правителството на „сглобката“. А министрите, вместо да защитят хората от секторите, за които отговарят, козируват и изпълняват безропотно нарежданията, на които премиерът Денков е само озвучител. Вместо него кабинетът се ръководи от Петков, Василев, Борисов и Пеевски. Атанас Атанасов, Христо Иванов и Румен Христов служат само за маркери на не коалицията. Никой министър от „сглобката“ няма свободата дори да подаде оставка. В други страни за такова неглижиране на министрите от премиера вече щеше да има или министерски, или премиерска оставка, но в нашето Отечество такива неща не стават. Министрите в този кабинет, с изключение на Асен Василев, не разполагат със собствена воля. Както посочих по-горе, вероятно и целият кабинет е сглобен без знанието на премиера в Самоковския манастир. Покойният Алексей Петров е осигурил „инфраструктурата“ и „логистиката“, а съставът на правителството е бил „синхронизиран“ с Посолството: американското, не съветското или руското. В случая със скандалното загърбване на националните интереси академик Денков можеше да се позове и на настояването на производителите на олио, брашно и хлебни изделия за вдигане на забраната върху вноса на украинско зърно. Които също ще изреват, ако бъде разрешен и безмитен внос на украинско олио и брашно. На избирателите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, както и на хилядите дребни собственици на земеделски земи, поверени на арендатори или на местни кооперации, остава да чакат обещаните от Кирил Петков по- ниски цени на хляба и олиото. Един Господ знае какво ще стане с очакваната от тях рента.
Да видим как със 146 млн. лв. ще бъдат решени и проблемите на образованието и здравеопазването. И как вносът на зърно от Украйна, за която самият министър на земеделието Вътев призна, че не изпълнява строгите изисквания на ЕС, ще намали инфлацията, която според премиера Денков е много по-висока от средната в еврозоната. Ако не беше се вторачил в своя нос, щеше да знае, че в Балтийските републики инфлацията е 20%, въпреки членството им в еврозоната. Друг е въпросът, че изгубените от хазната 146 млн.лв. от неплатен ДДС са абсолютна измислица. Когато страната ни е предплатила милиарди за още ненарисувани американски изтребители F-16 и ще плати 1,5 млрд. долара за 150 американски БТР „Страйкър“, какво представляват 146 млн.лева? Освен това министърът на отбраната Тагарев обяви, че в района на Ямбол ще се построи база на НАТО за 100 млн.лв. Ако вносът на украинско зърно беше толкова изгоден, защо Полша, Румъния, Унгария и Словакия не го разрешат? Те не са ли членки на ЕС? Няма ли и у тях Посолство? Да се оправдава техния бойкот на украинския внос с предстоящите избори е елементарно. На България не й ли предстоят местни избори? Очевидно другите четири страни имат правителства, които се чувстват отговорни пред своите граждани, а не пред едно или друго чуждо посолство, или пред фрау Урсула фон дер Лайен, която призовава за приемането ни в Шенген, знаейки много добре негативното отношение на Австрия и Нидерландия. Там не сменят националния си празник според конюнктурата, вписвайки друг в Конституцията. Днес „сглобката“ предлага 24-ти май, утре ще предпочете 6-ти септември, в други ден ще реши национален празник да бъде 22-ри септември, или датата на присъединяването ни към НАТО или ЕС. Впрочем, провалилите се в мисията да коалират ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ Росен Плевнелиев и Соломон Паси предложиха в Конституцията да бъде записано, че България е член на НАТО и ЕС. Да не би, санким, народът да забрави на кого дължи тези привилегии! Ако, както обеща фрау Урсула фон дер Лайен, България и Румъния бъдат приети в Шенген и еврозоната, пак ли ще ремонтираме Основния закон? Трети март не бивало да е национален празник, понеже напомнял, че ни е освободила друга държава. И то не от Запада, а от Изтока. Само 24-ти май, 6-ти септември и 22-ри септември били чисто българска работа, без да напомнят за ролята на Русия в нашата история. А пък 24-ти май бил и единственият, който не разделял нацията. Но, ако погледнем резултатите от матурите по български език и литература, речите на политиците, табелите на учрежденията и заведенията, както и предаванията на „националните“ телевизии, наистина ли продължаваме делото на Светите Братя? Съединени ли сме, когато се разделяме в оценките за едни и същи явления и събития? Независими ли сме, щом „синхронизираме“ с Посолството шефовете на специалните служби? По-рано ги съгласувахме със съветското, днес с американското посолство. И посрещаме като паша един украински комедиант, дошъл да ни ограмоти по темата за войната и мира. После, вместо да ни благодари за приема, ни призовава да отворим границите си за безмитен внос на зърно от Украйна. В коя независима държава отменят митата за вноса от страни, които не са членки на същия съюз? Украйна не е и скоро няма да стане членка нито на ЕС, нито на НАТО. Тогава в какво качество Зеленски ни заповядва да отворим границата за украинското зърно? Очевидно като шеф на метрополия, на която България е колония. Иска боеприпаси и ги получава. Ако имахме читави изтребители и танкове, и тях щяха да дадат тези „йесмени“ от „сглобката“. Нямало да дадем нашите ПВО комплекси С-300, успокоява Ивайло Мирчев. Но не беше ли той прочел в някакъв вестник, че Нидерландия е готова да ни даде F-16, ако подарим своите МиГ-29 на Украйна? Ако 150-те БТР на МВР от времето на „Възродителния процес“ още не са стигнали до Украйна, то е, защото няма с какво да ги извозим. А на собствен ход те едва ще излязат от складовете на МВР. Тогава за какво са им на украинците нашите стари железа? При положение, че далеч по-модерните западни танкове „Леопард“ и „Ейбрамс“, и бронетранспортьорите „Брадли“ горят като кибритени клечки. А прехвалените американски реактивни системи HIMARS полудяват, когато се задействат срещу тях руските радиоелектронни смутители. Ерго, нямаме какво повече да предложим, но и да откажем на клоуна от Киев не можем, или не искаме. Защото, както казва той в интервюто си за британското издание The Economist: „Ако партньорите не ни помагат, това означава, че ще помагат на Русия да спечели. Орязването на помощта за Украйна само ще удължи войната и ще породи рискове за Запада в собствения му тил… Няма как да се предвиди как биха реагирали милионите украински бежанци в европейските страни, ако почувстват, че страната им е изоставена. Украинците се държаха като цяло добре и са много благодарни на онези, които им дадоха убежище. Те няма да забравят никога тази щедрост. Но няма да е добре за Европа, ако тя отпрати тези хора в ъгъла… Междувременно, една дълга война би означавала разклоняване по пътя за Украйна. Страната би загубила дори повече хора: на фронтовата линия и в емиграция. Това би изисквало една тотално милитаризирана икономика“. От казаното до тук лъха на песимизъми чувство за обреченост, но и на заплаха с милионите украински бежанци, които Зеленски си иска обратно от Европа, за да ги прати на фронта срещу руснаците. Но дори в отчайващата ситуация, в която се намира „гробището“ Украйна, Зеленски се опитва да пророкува предстоящите събития в своя полза. Не случайно редакцията на британското списание е озаглавила интервюто му така: „Доналд Тръмп „никога“ не би подкрепил Владимир Путин. казва Володимир Зеленски. Но президентът на Украйна се бои, че някои от западните поддръжници на неговата страна губят вяра“. Самият Зеленски обяснява своето предсказание с това, че противното действие на Тръмп, ако спечели президентските избори в САЩ през 2024 г., „няма да направи Америка силна.“ Ако пък президентската надпревара спечели Джо Байдън, той щял да продължи същия курс. Т.е., след като вече е изсипал 100 млрд. долара военна помощ в Украйна, ще продължи да прахосва парите на американските данъкоплатци. Това са сметки без кръчмаря, защото Тръмп не е забравил, че Зеленски „изпя“ на Байдън, че предшественикът му го е карал да доведе докрай разследването за милионите долари, прибрани от сина му Хънтър от украинската енергийна фирма „Буризма“. А самият Джо Байдън е бил напълно в течение на тази корупционна практика на сина си, който днес е обвинен федерално за придобиване на оръжие, докато е бил наркозависим. Предстои да му повдигнат федерално обвинение и за подкуп и укриване на данъци. Срещу бащата на Хънтър Байдън пък започва разследване за импийчмънт, като предложението е направено от председателя на Камарата на представителите към конгреса на САЩ Кевин Маккарти. За да мине то в Камарата, трябва да бъде одобрено с обикновено мнозинство, докато за да мине през Сената ще трябва мнозинство от 2/3 от сенаторите. Очевидно на Байдън сега не му е до Зеленски, а ако САЩ загубят войната в Украйна, в самите САЩ ще има разчистване на сметки заради пропилените милиарди долари. Така че пророчествата на Зеленски ще се опровергаят с гръм и трясък и на него ще му отеснее не само в Украйна, а и в света.
Впрочем, в друго интервю за СNN Зеленски признава, че не очаква хепиенд. Тогава на какво се надява, щом в очите на западните си съюзници вижда умора и отегчение от постоянните му претенции, че трябва да подкрепят Украйна, за да не ги атакува Путин? Как нашата колониална администрация ще се оправдава за това, че за пореден път постави България на „погрешната страна на историята“? Покойният Луканов твърдеше, че не можело да се съди някой за политика. А когато тази политика е довела до поредната национална катастрофа, причинилите я политици награда ли трябва да получат? Добре ли е, че в Европа отмениха смъртното наказание? В редица щати на Америка то продължава да се налага и изпълнява, без никой да обвини САЩ в нечовешка жестокост.
(Не)коалиция „БЪЛГАРИЯ ЗА УКРАЙНА“
Или как „сглобката“ ни разказва
приказката „Сливи за смет“
Петко ПЕТКОВ
