Нова Зора

 

Тия биха обезкуражили дори Теофраст – толко­ва са разбъркани отвъ­тре.

В тях има най-различни при­меси.

Долавят се черти от Угодни­кът на Теофраст, но също и от

Престараващият се.

Имат нещо и от Престоре­ният, и то в немалка степен, а за празнодумството им е из­лишно да говорим, те посто­янно омърсяват слуха ни с него – и дори сякаш се горде­ят с това.

Да, да, за нашите полити­чески мелези става дума.

Те са безцеремонни без ни­каква мярка - могат да увесят нечие чуждо знаме в кабинета си на висш сановник, те дори биха се завивали нощем с него, без никакъв свян.

Един се хвалеше, че носел боксерки – гащи, както той се изрази – с цветовете на аме­риканското знаме, такъв като нищо би се разходил по гащи и на някой прием в американско­то посолство.

Тия особи са в едно неглас­но, а в някои случаи и публично състезание помежду си по прес­тараване - нечистата им кръв ги тласка към това.

Бащите на мнозина от Престараващите се днес са с окървавени ръце – и отроче­тата им трябва някак да изку­пят греховете им.

И ето ти го фалшивия бъл­гарски антикомунизъм, прак­тикуван предимно със закли­нания.

Сега Престараващите се са се захванали с една нова дивотия: членството ни в НАТО и Евро­пейския съюз да се впише в Конституцията на България.

И още: да се забранят ре­ферендуми, свързани с член­ството ни в двата съюза.

В нито една друга страна верноподаничеството не е га­рантирано по толкова унизи­телен начин.

Но нашите Престараващи се искат да си останем шампиони в целувачеството.

Бащите им се натискаха да правят България 16-та съвет­ска република, тия ни искат като 51-ия американски щат.

Изглежда, че все ги човър­ка мисълта за изневярата, за предателството към делото на бащите им - и затова търсят всякакви поводи, за да изразят актуалното си верноподаниче­ство.

Елена Поптодорова про­дължава да разнася по меди­ите налудната идея за превръ­щането на Основния ни закон в запис на заповед, издаден в полза на НАТО и Европейския съюз.

Веднага след Промяната, в началото на 1990 г., когато мно­зина се пребоядисваха в синьо, тя искаше да изглежда като мечката гризли на БКП/БСП, толкова стръвно бранеше инте­ресите й.

Беше готова да се сръфа с всеки за всяка думица срещу любимата й партия.

Беше толкова обсебена на тази тема, та веднъж почти се закле във „Всяка неделя“, че ни­кога няма да измени на въз­гледите и убежденията си.

Понеже била „постоянен чо­век по сърце и душа“ – така се из­рази.

Никога няма да измени – на­истина никога – никак и никога.

И ето го ефекта от нейното постоянство: днес тя е най-яр­остната антикомунистка – на­товка – евроатлантичка - така­ва е по сърце и душа, вън от вся­какво съмнение, у-бря.

Ръмженето на гризлито е заменено от пискливия лай на булонката и от тракането на зъ­бките й, когато тя се опитва да захапе въздуха – за друго не й стигат силиците.

Но пък няма да измени на възгледите и убежденията си, никога – и това е сигурно, нали.

Това са удивителните превращения на Човекът- седло.

Преди време смятах, че хората-седла специално са издирвани от нашите нови братовчеди/каубоите - но не е така.

В неудържимия си нагон да бъде оседлавани, те сами навират правоверните си главици в чатала на каубоя.

Седлата са особено при­повдигнати напоследък, за­щото жадуваният от тях 51-и щат е оставен на при­щевките и изстъпления­та на трупа случайници – а те са по-голямо зло дори от мътните порои, които ни да­вят от време на време - кол­кото Бог да провери все гла­ванци ли ни управляват.

Не е ясно, защо Той си губи времето с тия проверки, когато това е очевидно.

Но може и да е прав, дори Истината трябва да се прове­рява периодично - доколко е годна изобщо.

А и Бог е наясно, че ние сме готови и него да го заре­жем, когато решим, че вече не ни е нужен.

Нещастници сме си – грешен резултат на някак­ви смутни времена и на още по-смутни сметки.

Когато Прехода тегли чер­тата, сметките за нищо няма да излязат.

Денков пък се изразява тъкмо като човек, който не е близвал досега и една мо­лекула от политиката.

Ето една негова премъд­рост: „Мнозинството може да стане коалиция, когато има доверие“.

Вярно е, че тукашното по­литическо говорене отдав­на е напълно оварварено, напоследък и със специал­ния принос на ПростоКир­чо.

Неговото „дранчене“ – тази дума е едно от създа­нията му - е силно заразно и вече почти всички край него дранчат като празни тенекии.

Но цитираната по-горе фраза на Денков е пределно скверна – защото е поред­ното признание, че ни уп­равлява хора, които си ня­мат никакво доверие.

Сякаш някаква шайка функционира в състояние на съвършено измамниче­ство - нямат си доверие, но някак пък добре си съжи­телстват.

Тъкмо така функциони­рат и различните кланове на мафията.

Медиите покорно нами­рат подобно съглашение за приемливо.

Покорно приемат за нор­мална и фразата на Денков – а тя очевидно е избягала от някаква лудница за побър­кани думи.

И фамозната дума „сглоб­ка“ бе посрещната като нещо нормално, въпреки, че си е направо позорна.

Защото подсказва, а дори и натяква, че някакви невидими механизми удър­жат властта от разпад – не­видими, тъй като едва ли са достатъчно почтени.

Но, понеже спасяват от разпад Властта, може да са и порочни, колкото си щат.

„Сглобка“ намирисва на нещо развалено – подсказ­ва, че се търси спасение от разпада с ударни дози раз­вала - главно лъжи и из­мишльотини, както и ко­ристни намерения, неосо­бено старателно прикрити.

Сглобката, тъкмо защо­то е представяна като не­избежното зло, може да оправдае всичко – дори и най-дивашките решения на Властта.

Заради нейната „неиз­бежност“, вероятно ще бъде направено всичко, за да се удържи тя.