Няма „обич към Родината” в учебните програми. Важните послания са опаковани в бездушие и удавени в многословие.
Левски е „заловен от турската полиция и обесен край София” като обикновен престъпник – защо, за какво: мълчи учебникът за 4-и клас.
За Гоце Делчев децата учат като за... трафикант на оръжие.
Министерството на образованието преразглежда учебните програми за училищата. Смятам това за ключово за съдбата на нацията! Защото със сегашните скопени от българско национално чувство учебни програми и учебници българската нация е обречена. И не някога, а в рамките на едно поколение…
Простете ми патоса, но убедено смятам, че най-голямото престъпление на т. нар. преход е унищожаването на националната ни памет. Защото паметта е онова, което прави нацията. А днес няма друг народ по света, който така бързо, активно и успешно да ликвидира своята национална памет! Затова подех инициативата „Да върнем България в българското училище”. Тя цели не просто преработване на учебните програми и учебниците, а преосмисляне или всъщност осмисляне на ролята на училището като национална утроба на човека. Именно затова е ключово важно радикално да се преформулират целите в учебните програми и духът на учебниците.
В българското училище все още има патриотичен дух благодарение на изключителните български учители.
Но това, което правят българските учители, е въпреки: въпреки учебните програми и въпреки учебниците. След като подхванах това начинание, ми се обадиха много учители от цялата страна. И без да се познават помежду си, ми разказаха горе- долу едно и също: по семинари – „методологични”, за подготовка на учебната година – ги инструктират да не говорят за робството, да не наблягат на въстанията, на кланетата, на бунтовете, да не говорят за еничарството, цитирам: „за да не се насажда омраза”… Ето това напълно неадекватно разбиране е основният проблем! И то не е нито отскоро, нито само по един учебен предмет. Това е прокарвана от поне две десетилетия политика. Смятам, че трябва да го кажа ясно: прокарвана от 1-2 партии и 3-4 фондации…
Убеден съм, че истината е точно обратната: само живата историческа памет може да бъде основа за истинска толерантност.
В действащите учебни програми предметите, които формират личността на детето (обобщено по български език и литература, история и география), по никакъв начин не целят формиране на национална идентичност. Още по-малко на национална гордост и съвсем пък не на дълг пред героите на нацията или пред нейното бъдеще. И дори за обич към Родината. Израз „обич към Родината” в българските учебни програми като задача на обучението на българските деца няма никъде!
Няма ги изобщо думите „Родина” и „Отечество”!
Няма израз „историческа памет” – в нито една учебна програма. Още по-малко пък изрази като „национална идентичност”.
Моделът на целия абсурд можем да видим в учебните програми по „Родинознание” за 1-и и 2-и клас. Още оттам тръгва цялата тази политика на обезродяване, ще си позволя да я нарека политика „Балканджи Йово” – орязване на всичко, което може да създаде връзка между детето и неговия народ. Предметът се казва „Родинознание” – но в учебната програма Родината не се споменава нито веднъж!
И така е от 1-и клас до 12- и…
В резултат на това учебниците, написани по тези учебни програми, са пълни с… празноти. Няма ги нито драмите в историята, нито величавите ни герои, нито смисъла на родолюбието, нито дълга пред Отечеството. Затова си позволих да кажа, че башибозук да беше писал българските учебници и учебни програми, нямаше така да ги опустоши от всичко българско и родно! От всичко свято…
Мога да дам десетки примери...
В уроците за „българите под турска власт” и за Априлското въстание всъщност няма нито ред за робството! В 8 (осем) реда пише, че българите били „рая”, защото плащали данъци?! И че „не били равноправни с мюсюлманското население, защото нямали право да се обличат в красиви дрехи, да строят големи къщи и високи църкви”. Нищо повече!!!
Това е целият текст!!!
В българското училище практически не се изучават нито Баташкото или Новоселското клане, нито еничарството, нито позорните данъци, които са били принуждавани да плащат българите, като данъка „дишхакъ”. Няма всъщност нито един от онези елементи, които могат да създадат ясна представа за драмата, за трагизма, за зловещите измерения на целия този петвековен период!
Това е, простете ми, ново Баташко клане. Да не остане нито спомен за миналото, нито чувство за национална принадлежност, нито основание за гордост, че си българин. Дори Хвърковатата чета е изхвърчала от учебниците: цитирам: „Бенковски създава отряд, с който обикаля из страната”.
Нещо като туристическа агенция…
Цялата българска история – от дълбоката древност до днешния ден – е насметена в една учебна година, в 10-и клас! Защо?! И учебниците за 10-и клас реално са над 1000 стандартни страници всеки! В тези 1000 страници професор трудно ще се ориентира кое е най-същественото. Един ученик не може и да ги прочете, а да ги научи – съвсем. На пръв поглед учебниците са чудесни: с много текстове, с много документи и други картинки – видите ли, всичко е тук! И резултатът е ясен – от многото „информация” не остава нищо! И това е направено съвсем нарочно – да се удави в многословие всяка национална идея, всяко важно послание.
Наглед всичко го има в по няколко реда – за да мине номерът. Но е удавено в безбройни дати, имена, събития, в един калабалък от текстове, най-често несвързани помежду си – и в крайна сметка в целена невъзможност детето да запомни каквото и да било!
Всичко, което може да създаде устойчива представа за миналото, е представено максимално безлично. В Учебната тетрадка по история за 5-и клас (на изд. „Просвета”!) намираме ярък пример как се захаросва трагизмът на робството – еничарството: „В определен период от време османската власт отнемала момчета от християнски семейства, за да се обучават за еничари”!... На днешните деца еничарството се представя като елитно образование?!?
Затова всъщност голямата драма на българското училище е не какво има в нашите учебници, а какво няма. Няма го патриотичният дух!
Фактите и датите ги има – но са опаковани в бездушие и удавени в многословие. Няма акценти, няма послание, няма ни дух, ни памет, ни идентичност…
Който и учебник по български език и литература да хванем, пак се хващаме за главата. В учебника за 4-и клас няма нито 1 (един) ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай.
В учебника за 5-и клас са използвани общо 40-ина произведения. И сред тях само едно (1) е свързано с българската национална съдба: „Хайдути” на Ботев. Едно от 40! И 6 стр. от общо 230. В тези 6 стр. има 8 реда за Родината – разтърсващи със своята бездушност…
Има, разбира се и чудесни текстове. Но България я няма!
В читанка за трети клас в раздела „Хубава си, Татковино!” не само го няма Славейковото „Хубава си, Татковино”, нито което и да било друго българско патриотично стихотворение, но можеш да видиш целия абсурд на нашето средно образование. Едно от трите стихотворения в този раздел е озаглавено „Трети март”. И започва с „Една обикновена дата”. Точка! Така трябва да учат, помнят и чувстват децата ни деня на Освобождението!
И парадоксално: учебните помагала, които не са „одобрени от МОН”, са много по-смислени! И учебниците за българските деца зад граница са написани много по-добре…
За мен е вече несъмнено: в работата на МОН и на българските училища има антибългарска намеса. Прокарана мащабно и така, че да изглежда като европейска толерантност…
Хоризонтът за решения вече наистина е в рамките на едно поколение. Учебните програми трябва да бъдат преработени радикално – с принципно различно отношение към историята, към големите личности и драматичните събития в историята на България, към смисъла на национална принадлежност.
Въпреки някои аргументи за обратното, подкрепям – и отдавна отстоявам – по всеки учебен предмет да има само по един одобрен от МОН учебник! И да го издава държавата.
От 20 години повтарям, че образованието и културата трябва да се запишат в Конституцията като стратегически национален приоритет.
Защото убедено вярвам, че ние сме народ с изключителни качества, който не заслужава днешното посичане.
