„Ех, народ, народ! Кога ще да погледнеш и ти на своята скъсана черга?“
(Захари Стоянов, „Записки по българските въстания“)
Преди една седмица, докато политиците ни спореха дали 3-ти март заслужава да бъде национален празник, българският Югоизток, още не изтръпнал от пожарите, бе потопен и завлечен от мътни порои, потекли след невиждано изобилни валежи. В морето край Царево намериха четири трупа, включително на председателя на районния съд, нейната дъщеря и уважавана местна ветеринарна лекарка. По ирония на съдбата, всичко това се случи преди Деня на Съединението, а на 8 септември в страната бе обявен ден на национален траур. И както обикновено, между управляващи, бивши и настоящи, и опозиция, захвърчаха обвинения за това кой е виновен за поредната трагедия. И дали тя е природно или политическо бедствие. Нищо ново под слънцето, защото новото по нашите географски ширини е добре забравено старо.
При управлението на бившия пожарникар Бойко Борисов беше потопът в Бисер и Мизия. При управлението на академика Николай Денков водата заля Царево, Синеморец, Китен, Кости и къмпингите „Нестинарка“ и „Арапя“. Премиерът призова доброволци на помощ на пострадалите и такива се отзоваха, но завариха пълна дезорганизация. Включи се и армията с двадесетина военнослужещи и военни инженери, които да оценят рухналите мостове и пътища. За възстановяване на индивидуалните материални и човешки загуби ще са нужни години. Обещаните от премиера 1500-2500 лева ще бъдат съпроводени с такива бюрократични условности и спънки, че малцина ще ги получат. Ако управляващата некоалиционна „сглобка“ е решила точно сега да се откаже и от руския нефт, Бог да пази България! Защото ако танкерите със суров руски петрол, тръгващи от черноморските пристанища на Русия за „Росенец“ прекосяват Черно море за 1,5 дни, то за тези, които ще превозват неруски петрол през Проливите, ще губят 30 дни, чакайки своя ред за преминаване от Средиземно в Черно море. Освен това, ще плащат и такса от 4,8 долара на тон, защото турската страна я увеличи. Досега таксата беше 4,5 долара на тон. Честито на печелившите, сиреч на комшиите! А някои врещят, че служебното правителство било сключило неизгоден 13-годишен договор с турската БОТАШ, за да ползваме нейните терминали за втечнен природен газ. И след всичко това, в някои български партии и присъдружните на властта медии са се загрижили
@за украинското зърно, което
Полша, Румъния, Унгария, Словакия и България забраняват да се внася безмитно. Например „Сега“ подчертава, че отказът на България да вдигне забраната звучал неубедително в Европа, тъй като 22 страни настоявали за отмяна на забраната. Дребна подробност е, че нито една от тези страни няма сухопътни и морски граници с Украйна, за разлика от изброените 5 държави, сред които сме и ние. На 4 септември в Сочи се срещнаха президентите на Русия и Турция и основна тема на разговора им бе въпросът за удължаването на Зърнената сделка, позволяваща безопасния износ през Черно море на украинско зърно. Но не и на руско такова или на руски торове. Светослав Терзиев написа, че Путин бил унизил Ердоган два пъти: веднъж, като вместо той да посети Турция, го привикал на руска територия и втори път, като му поставил неизпълними от Турция условия за връщане на Русия в Зърненото споразумение. И отбеляза, че турските медии мълчали за унижението на техния президент.
Не знам кои турски медии следи Терзиев, но в случая лъже като брадат циганин. Защото и в проправителствения вестник „Миллиет“, и в опозиционния „Джумхуриет“ подробно цитираха изявлението на Ердоган пред съпровождащите го журналисти, че с Путин са се договорили за преработката на 1 млн. тона руско зърно в Турция, откъдето полученото брашно ще бъде дадено безвъзмездно на най-бедните страни от Африка. А Путин, отговаряйки на предложението на генералния секретар на ООН за връщане на Русия към Зърнената сделка, е изтъкнал две условия, при изпълнението на които това връщане може да се осъществи.
Първото условие е да се вдигнат забраните за износа на зърно и торове, произведени в Русия.
Второто условие е Руската Земеделска банка да бъде отново включена в системата за електронно банково разплащане SWIFT, както и да се вдигнат санкциите от застрахователните компании и те да застраховат руските стоки и кораби.
Казано иначе, Русия е готова да изнася и продава няколкократно по-големи количества зърно от тези на Украйна, като в замяна иска гаранции, че ще си получи парите. Къде е тук унижението на Ердоган? Логично ли е ЕС да изкупува 40% от украинския зърнен износ, а да бие тревога за гладуваща Африка, която получава едва 12 %, т.е. по-малко от Турция с нейните 13%? И това при положение, че складовете у нас са пълни с миналогодишна непродадена земеделска продукция? Но Зеленски призовава точно България да разреши вноса на украинско жито, царевица и слънчоглед!
Разбира се, той чука на отворена врата, щом
@правителството на „сглобката“
и присъдружните му медии са готови да подарят 100 БТР за да купят 150 американски бронирани машини „Страйкър“ за 1,5 млрд. долара. То бива слугинаж, но този идва в повече и за най-търпеливия!
По повод на размириците във Франция след убийството от полицията на водач от африкански произход, отказал да спре за проверка, Милена Върбанова беше написала, че Франция се е превърнала в първата африканска колония в Европа. Е, тук, в България, пък е налице първата балканска колония на Украйна. И колкото по-ясно става, че Западът се е уморил и отегчил да подкрепя режима на киевския комедиант, представящ се за защитник на цяла Европа от Русия, толкова по-натрапчива е
@проукраинската политика на „сглобката“ в София.
Дотам, че когато заради ширещата се корупция във военните комисии и дезертьорствата от военна служба срещу подкуп до 15 000 долара, Зеленски уволни военния министър Олексий Резников и го замени с кримския татарин Рустем Умеров, украинското лоби в България изведнъж онемя. След това Зеленски призова страните от ЕС да му върнат боеспособните украински бежанци, но нашите „евроатлантици“, влюбени в Украйна, не направиха нищо, за да съкратят престоя на припичащите се на Черноморието кръшкачи от военна служба. С износа на зърно, казват те, Путин щял да финансира своята война в Украйна. А какво ще финансира Зеленски, ако гореспоменатите 5 страни вдигнат забраната за внос на украинско зърно? С какви средства си е купил имот за 5 млн.долара в Египет? Там ли се готви да избяга, когато довърши Украйна? Олигарси, като Игор Коломойски, които финансираха батальона „Азов“, не забогатяха ли точно по време на тази война? И сега предпочитат да останат в ареста, вместо да ги изпратят на фронта срещу Русия. Впрочем, на фронта се върнаха главатарите на „Азов“, от които Ердоган с радост се отърва, предавайки ги на Зеленски. Промени ли това хода на украинската контраофанзива? Не. И това го признават сериозни анализатори и очевидци на украинското буксуване пред укрепените руски позиции. Например американският бригаден адмирал Марк Арнолд, цитиран от вестник „Миллиет“ (05.09.2023), казва пред „Вашингтон пост“, че не Киев е причината за бавния напредък на украинската контраофанзива, а собствената му страна САЩ. Важни лица от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) му казали, че нямат големи очаквания от тазгодишното контранастъпление. В сайта „Гласове“ (04.09.2023) бе публикувано признанието на поляка от Украйна Славомир Висоцки, който казва:
„Вече няма хора, които да се бият.
Човешките загуби са огромни, а западната техника гори като кибритени клечки“. Три дни преди това Брадли Девлин написа в The American Conservative: „Подготовка да загубим две войни. Истъблишмънтът смята, че защитавайки Украйна, ще запази Тайван в безопасност. Всъщност помощта за Украйна прави Тайван по-уязвим.“ В същото издание, но на 7 септември Дъг Бендън написа: „Приятели не оставят приятелите си да играят с ядрени оръжия. Каузата на Украйна е привлекателна за много политици в САЩ. Откъдето и желанието на някои да си играят като деца с въоръжената с ядрени оръжия Русия. Руско-украинската война продължава да бушува. Миналата година предполаганата бърза руска победа не се получи. Тази година предполаганата голяма украинска победа се превърна в нула, когато контраофанзивата на Киев не успя да пробие отбранителните линии на Русия и да завземе отново Донбас и Крим. Днес Украйна изглежда по-близо до провала, отколкото Русия“.
Не мога да не цитирам и унгарския премиер Виктор Орбан, който на журналистически въпрос какво би направил, ако отговаряше за НАТО и беше президент на САЩ, отговаря лаконично:
@ „Върнете Тръмп.
Тръмп ще спаси и западния свят и човечеството“ („Миллиет“/31.08.2023).
До каква степен режимът в Киев се е откъснал от действителността говори казаното от външния министър Дмитро Кулеба за срещата Путин-Ердоган в Сочи: „Когато някои се срещат и разговарят в отсъствието на Украйна, това не означава, че нея я няма. Украйна е като призрака на Хамлет - ние винаги сме там!“
Преди няколко хилядолетия древногръцкият мислител Аристотел е казал: „Умният човек не казва всичко, което мисли, но мисли всичко, което казва!“ Ако Аристотел не беше грък, тази му мисъл можеше да стои над входа на Украинската Върховна Рада. А защо не и над входа на нашето Народно събрание, където е изписано „Съединението прави силата“. Какво Съединение, когато президент и премиер седнаха един до друг едва на „Мача на надеждата“, организиран от Стилиян Петров на 6 септември на стадиона в Пловдив? А на 9 септември пред Паметника на Съветската Армия в София отново имаше стълкновения и скандирания „Вън Русия от България!“. Новоизпечените русофоби с радост биха заменили президента Радев със Зеленски и 3-ти март с Деня на независимостта на Украйна. Както далечните им предци са целували полите на Абдул Азис и твърдели, че българите ще плачат за едно зелено парцалче ако турците си отидат. Това ще да е накарало Захари Стоянов да напише фразата за скъсаната народна черга.