Книгата „Герои от училищния двор“ от Асен Асенов най-напред ме пренесе назад в годините на моето детство и юношество, когато в зимните вечери, легнали по корем върху гола рогозка край огнището, на слабата светлина на кандилцето повтаряхме мъдрите думи на учителите ни. Училището, макар да представляваше паянтова сграда, останала след като собственикът й бе изчезнал незнайно къде, след ремонт, извършен от родителите ни, се превърна в храм за нас. В него получавахме от дошлите от далечни краища на родината млади учители знания и умения за мислене и нова култура.
Но в книгата на писателя Асен Асенов се разказва не за тъжни селски истории, а за „романтичните софийски времена на 80-те години на XX век, за приключенията на учениците от 8 г клас на 20-то основно училище „Тодор Минков“ в София“. Авторът предупреждава, че в описаното от него време няма компютри и мобилни телефони. Свободното им време се запълва с футбол, джитбол, волейбол, народна топка, фунийки и пр. Често учениците обикалят целия квартал, за да намерят свободна площ за игра. Но сюжетът не се ограничава с това – свежи хрумванияя и въображения изпълват страниците на тази иначе малка по обем книга. Повествованието се превръща в разноцветна мозайка, в която се оглежда фиксираното време със своите лудории, игри и преживявания на героите, през ваканциите. Още в увода на книгата си писателят Асен Асенов пише, че времето е във всеки от нас и всяка година отминава, отлитайки бързо като един миг. Това, което остава и свързва завинаги, са спомените за детските години. В детството има много свобода и безгрижие, много време за развлечения и игри. У децата нагласата за общуване и игра е ежедневно, естествено състояние на духа. Наистина, назависимо че героите в тази книга притежават невероятни прякори – Катанеца, Динята, Вальо Клюна, Гуджо, Коня, Гелето, Слона, Аско Кройфа – те са юноши, някои от които притежават качества като смелост, милосърдие, доброта, морал, а други много страст, желание да помагат на другите, способни са и на сурова разправа, когато интересите им са здасегнати. Тези и други техни качества писателят с изострена проницателност разкрива в разказите, включени в книгата „Герои от училищния двор“. Тук е мястото да спомена, че Асен Асенов притежава завидна разказваческа дарба и умения да поднася на читателите по оригинилен начин наглед банални, делничн случки и преживавания, като ги съпричествява към тях.
Значително място в разказите заема образът на бащата, когото главният герой е запомнил с бежовия костюм и светлата риза, като якичката й е пристегната с копринена вратовръзка в черно. В разказа „Градинката на СЕЙНТ ДЖОРДЖ (командосът от остров Тасос)“ авторът трогателно и с гордост разказва как баща му спасява играещите футбол юноши от зулумите и безчинствата на гамените от бандата на Моко, които ограбват възрастните, а стотинките на децата прибират с тупаник, с плесници и ритници. С една дума – кварталът е пропищял от тях. След като ги разгонва със зашеметяващи удари, баща и син си тръгват да се прибират – „хванах тате за ръка и бавно поехеме към къщи“, гордее се героят. Богат и житейски правдоподобен е образът и на училищния огняр Бай Боре, як мъжага, който по цял ден през зимата хвърля въглища в пещта на парното и изхвърля сгурията. През лятото ремонтира училищната сграда. С топлота и възхищение авторът разказва за поведнието му, когато спасява малките футболсти от пиянските изцепки на членовете от бандата на Моко. А те като балагодарност му помагат в ремонтните дейности. Със своята доброта и загриженост изпъква и образът на Чиче Гоше, продавач на зелунчуци в „Плод и зеленчук“. В чест на Първи юни – Денят на детето, той дава на момчетата по двайсет стотинки, за да се почерпят в празничния ден.
Писателят пише и публикува своите работи, надявайки се не на възнаграждение, а на внимание, защато смята, че е направил нещо добро и полезно. И действително Асен Асенов е създал книга, която има своето достойно място в съвременната българска литература. Той пише ясно и непринудено, без употреба на чужди думи; обича словото, а е известно, че то е извор, от който душата поема дъх.
Книги като „Герои от училищния двор“ са сполучливи, когато писателят изобразява героите си в тяхната връзка с времето и показва доколко те създават възглед за хората и света, в който живеят. Показва до каква степен героите са останали същите и до каква са се променили и са се осъществили в живота. За това се изисква не само въображение и труд, но и известни познания за творчеството и писателската професия. Без съмнение Асен Асенов с цялотго си творчество доказва, че вледее творческата инвенция в нейната същност и проявление.
В книгата си писателят с умение и талант е показал човешките отношения в тяхното многообразие. За да разберем съдбата на героите, е необходимо да прочетем тази чудесна книга, в която авторът разказва и за житейската реализация на своите герои.
Трогателни са описанията на учителите, които са преподавали на автора като ученик. Съвремнният българин има нужда от такива чувства, свързани с незабравими спомени, макар и след десетки години, но запазени свежи и поучителни. Асен Асенов има тази привилегия, първо тогова наистина имаше такива учители – възпитатели, светли образи, достойни за уважение и подражание. Днешните ученици са лишени от това благородство на чувствата, защато днес на учителя се гледа с други очи. Училището остава в паметта на епохите, когато то функционира като храм на адекватна визия за бъдещето, която остава в съзнанието на поколенията като ковачница на личности с велики мечти и блогородни амбиции…
В това е и благородното послание на неговата книга „Герои от училищния двор”. На добър час!