Глобализацията и отказа от суверенитет поощриха необузданото разрастване на незаконния финансов пазар. Капитали без контрол плават от единия край на света до другия. Приходите от големите престъпления наливат масло в мотора на капиталистическата експанзия. От време на време се “хвърля прах в очите”, за да се създаде илюзия за война срещу бързо разрастващите се банкови и данъчни убежища. Ако правителствата наистина искат война, те могат да се справят само за една нощ. Нищо не се прави за големите парични престъпления, но за сметка на това се апелира за нулева толерантност към дребните престъпления и безработицата.
Кристиан Де Бри
Финансовите престъпления стават все по-прикрити. От време на време в някоя страна нещо излиза наяве, но по правило маскирано от скандали, в които са въвлечени компании, банки, политически партии, лидери, политически обединения и мафии. Този потоп от нелегални транзакции - престъпления според националното законодателство или международните споразумения - се представя като “случайни пропуски” на свободните пазарни икономики и демокрации, които са причислени към нещо, наречено "добро управление". Но действителността е съвсем различна. Това е кохерентна система, тясно свързана с експанзията на модерния капитализъм, основана на сдружението между трима партньори - правителства, транснационални корпорации и мафии. Бизнесът си е бизнес - финансовите престъпления са преди всичко пазар, процъфтяващ и организиран, управляван от търсенето и предлагането.
Съучастието на големия бизнес и политическата "ненамеса" е единственият начин, по който високо организираната престъпност може да изпере и реинвестира баснословните приходи от своята дейност. Транснационалните корпорации също се нуждаят от подкрепата на правителствата и ненамесата на регулаторните органи, за да затвърдят позициите си, да увеличат печалбите си, да се противопоставят на конкуренцията, дори да я унищожат, да спечелят "сделката на века" и да финансират своите незаконни операции. Политиците са непосредствено замесени в процеса, а техните възможности за влияние зависят от поддръжката и финансовата подкрепа, която ги задържа във властта. Това тайно споразумение, основано на взаимен интерес, е съществена част от световната икономика - горивото, което поддържа машината на капитализма в движение.
Три фактора са съчетани, за да се усъвършенства дейността на капитализма. Краят на 80-те години на м.в., видя пълната либерализация в движението на капиталите, освободени от национален и международен контрол. По-късно революцията в комуникационните технологии ускори разрастването на финансовите транзакции. И накрая, данъчните скривалища - този планетарен архипелаг от специализирани в прикриването на финансови престъпления средища, станаха още по-надеждни.
Революцията, казва Мао Цедун, не е официална вечеря. Нито пък състезание. Може да се направи паралел с турнирите на галантните рицари, възхвалявани от трубадурите на свободния пазар, където с Божията благословия най-добрият винаги побеждава - най-добрият продукт или най-добрата услуга на най-добрата цена. Както във феодалната битка, ако искаш да спечелиш икономическата война, всичко е позволено - и колкото е по-мръсно, толкова е по-добре. Арсеналът от оръжия е добре попълнен: рестриктивни мерки, картели, злоупотреба с властта, дъмпинг, принудителни разпродажби, сделки и спекулации между свои хора, поглъщане на компании и разбиване на конкуренцията, фалшифициране на балансови отчети, укриване на сметки и трансферни цени, използването на офшорни филиали и холдингови компании за избягване и укриване на данъци, незаконно присвояване на обществени фондове, фиктивни договори, корупция и подкупи, незаконно обогатяване и злоупотреба с обществени активи, наблюдение и шпионаж, шантажиране и предателства, нарушаване на трудовото законодателство и профсъюзните свободи, безопасността и здравето, социалните осигуровки, замърсяването на околната среда (1). Да не говорим какво се случва в нарастващите по брой свободни зони, включително и тези в Европа и Франция, където обичайните закони не се прилагат, особено в социалната, данъчната и финансовата сфери (2).
Такива нарушения могат да бъдат открити във всички основни сектори и на всички пазари: оръжие, петрол, обществени строежи, гражданска авиация, въздушен, железопътен и морски транспорт, телекомуникации, банково и застрахователно дело, химическа и хранително-вкусова промишленост и много други. Това води до крупни злоупотреби с финансови ресурси, които изчезват от явните сметки на транснационалните компании, за да изплуват до някое данъчно пристанище. Един невероятен грабеж, пълният размер на който никога няма да бъде точно установен.
Всичко това би било невъзможно без властта на държавата и на международни и регионални организации, особено чрез способността им да намалят до минимум ограниченията, за да се заобикалят или погазват съществуващите правила, да се парализира разследването или да се вкарва в глуха улица, да се намалява размерът на наказанията или да се раздават амнистии. В замяна се предлага “обезпечаване на демокрацията” чрез спонсориране на изборните кампании на партиите, лансиране на „най-надеждните политически личности” и на висшите длъжностни лица, следвани и отблизо наблюдавани от армия лобисти, имплантирани във всички власти, които взимат решения, и чиято задача е да им помагат да "направят верния избор", т.е. да ги корумпират (3).
В някои случаи те нямат никакви угризения да използват услугите на организираната престъпност. В повечето от техните филиали и офшорни фирми-доставчици в южното полукълбо, работниците трябва да се борят с гангстери, наети от шефовете им, мошенически профсъюзи, стачкоизменници, частни полиции и батальони на смъртта. В Япония мафиоти от Якуза следят за непокорни акционери на общите събрания. Сключват "договори" или чрез бизнес посредници, които са станали цяла напаст, или чрез свръх нахални инвеститори. Безброй бизнесмени, банкери, политици, съдии, адвокати и журналисти "извършват самоубийство" изпивайки отровно капучино, обесвайки се или хвърляйки се от прозореца на десетия етаж с ръце завързани на гърба, прострелвайки се два пъти в главата, удавяйки се облечени – в локва или в банята, подхлъзвайки се под автобуса, попадайки в казан с бетон или с киселина, падайки беззащитни в морето от яхти пред самите очи на телохранителите си, изчезвайки в пътешествие със самолет или кола.
Нещо повече, банките и едрият бизнес се стремят да сложат ръка върху приходите на организираната престъпност, за да ги изперат. Традиционните доходи са от наркотици, рекет, отвличане, хазарт, търговия с жени и деца, контрабанда (алкохол, цигари, лекарства), въоръжени грабежи, фалшифициране и фиктивни фактури, укриване на данъци и злоупотреба с обществени фондове. Организираната престъпност процъфтява и на т. нар. нови пазари - контрабанда на работна ръка и бежанци, компютърно пиратство, пренасяне на предмети на изкуството и антики, на крадени коли и части, на защитени видове и човешки органи, подправяне на документи, трафик на оръжие, токсични отпадъци, ядрени продукти и други.
Всяка страна има свой криминален подземен свят. Най-големите престъпни организации и тези, които са в играта от най-дълго време, могат да бъдат открити в сърцето на капитализма - САЩ (Коза Ностра), Европа (сицилианската мафия), Азия (китайските триади и японската Якудза). Има и други, които се появиха през последните няколко десетилетия, като колумбийските наркокартели в Латинска Америка и руските мафии. Стотици съперничещи си групи си поделят националните и международните черни пазари. Те установяват връзки и субординирани споразумения, целящи използването на по-малки, по-гъвкави и по-подвижни единици, специализирани в определен пазарен сектор или в изгодна пазарна ниша.
Ежегодната печалба от трафика на наркотици (канабис, кокаин, хероин) се изчислява на около 300-500 милиарда долара (без да се включват никнещите като гъби синтетични наркотици), което представлява от 8 до 10 процента от световната търговия (4). Компютърното пиратство е в подем с 200 милиарда долара, фалшиви стоки (стоки менте) - 100 милиарда долара, измами в бюджета на Европейската общност - 10-15 милиарда долара, контрабанда на животни - 20 милиарда долара и т. н. Като цяло, и отчитайки само дейностите с транснационални измерения, включително и търговията с бели роби, Световният брутен криминален продукт (СБКП) възлиза доста над 1000 милиарда долара годишно - почти 20% от световната търговия!...
Дори да се приеме, че има и допълнителни разходи (продукция и доставчици, посредници и пари за корумпиране, разходи за инвестиции, разноски за мениджмънт, загуби от конфискация и преследване), възлизащи грубо на около 50% от оборота, стига се до годишни доходи от 500 милиарда долара. За 10 години това прави 5000 милиарда долара, три пъти над резервите в чужда валута на всички централни банки (5), една четвърт от капитализацията на първите пет фондови пазара в света и 10 пъти по-големи от фондовата борса в Париж (6).
Но и след тези разходи остава огромно богатство, което трябва да бъде управлявано, защото е невъзможно да бъде съхранявано в банкноти с малка стойност (7). Достатъчно е да се задействат световните финансови мозъци. Точно това са хората, от които се нуждаят престъпните организации, ако искат да изперат парите и да ги върнат в оборот чрез легални канали. Те са склонни да платят цената. И го правят. Това им струва близо една трета - 150 милиарда долара, поделени между банкови вериги и посредници - адвокати, брокери и доверени мениджъри. Така чистата печалба надхвърля 350 милиарда долара годишно, изпрани и реинвестирани, тоест по 1 милиард долара на ден.
Нито един сектор на дейност не се доближава до тези цифри и никой не може да се сравнява с този потенциал, представляващ между 1/2 и 2/3 от преките чужди инвестиции (DFI) (8). Интимни наблюдатели на пазарите и на глобализацията, с която са запознати отлично, международните престъпни организации нямат време за спестовни каси. Те се отправят към най-големите печалби - съмнителни фондове, надуване на балона на финансовите спекулации, възникващи пазари, имоти, нови технологии. В същото време те си осигуряват солидни доходи от най-доброто в производството и в търговията. В непрекъснато партньорство с транснационалните компании, в които те инвестират, и с банките, които управляват техните инвестиции, те са смазката в механизма, задвижващ необикновената експанзия на модерния капитализъм. И пак остават достатъчно пари, за охолен живот и за спонсориране и корумпиране на политически партии и лидери, поставени на най-удобните места, за да защитават системата, която им служи толкова добре.
Това е точно услугата, която третият партньор –
@политическата власт и бюрокрацията –
дава в замяна на финансовата подкрепа. Така става възможно да остават във властта, да се възстановяват след всеки провал и да се обогатяват все повече. Създава се илюзия за непрекъсната битка срещу финансовите престъпления (подкупи, незаконен трафик, пране на пари), постоянно засилваща се и международно координирана от правителства, полиция и правораздаване, а в същото време работата на системата остава непроменена - всичко се променя, така че всичко да си остане същото. Провалът на повече от 30 годишната война срещу трафика на наркотици е доказателство за "успеха" на формулата. Същата съдба очаква и борбата срещу прането на пари и корупцията, отново показно лансирана от Г7 на срещата на върха в Париж през 1989 г., където освен страните-членки участват и представители на ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), МВФ, Банката за международни разплащания (BIS) и ЕС.
Бяха основани специализирани организации (9), бяха подписани и ратифицирани международни конвенции за превенция на корупцията на международните пазари (10), както и за обединяване на усилията на полицията и за взаимно съдебно подпомагане (11), и през цялото това време се множаха конференции и изследвания, комисии за разследване и доклади! Всичко това бе придружено от гръмко произнасяни декларации и обещания на хората от официалната власт, но ни най-малко не бе разклатена системата на финансовите престъпления. Тя е поставена в позиция да спечели битката чрез изтощителна война, дори срещу най-добрите, които се сражават срещу нея - умората налегнала полиция и съдии, ангажирани в показната операция “Чисти ръце” в Италия е доказателство за това. Същото се потвърждава и от липсата на отговор на тревожния сигнал ("Женевски апел"), огласен от седем европейски специализирани съдии в края на 1996 г. (12).
Тук изобщо не става въпрос за премахването на данъчните пристанища - тези убежища на финансовата престъпност, а единствено за приемането на правила за “добро управление”. Но това е ефективно точно толкова, колкото ако поверим на мафията да пренася пари, с моралното задължение да предоставя своите коли на пътната полиция. Нито пък става въпрос за установяване на някаква форма на постоянно международно сътрудничество, или поне европейска съдебна зона. Става въпрос единствено за дискусии. Така все още са необходими 18 месеца, за да може една молба за правно съдействие да извърви пътя от Париж до Женева и обратно.
И още нещо. Под закрилата на САЩ - партньор номер едно на международната финансова престъпност, се наблюдава усъвършенстване, по-точно американизиране, на корупционните техники. Стремежът е към замяна на доста архаичните практики на плащане на ръка и тайни (или явни) “комисионни”, с плащания чрез лобиране, които са по-ефективни и прилични. Това е една индустрия за услуги, в която американците имат значителна преднина пред своите конкуренти, не само в “ноу-хау”, но и в огромните финансови и логистични ресурси, които са способни да доставят на своите мултинационални компании. Става въпрос и за секретните служби на най-мощния държавен апарат в света, които след края на студената война се пренасочиха към икономическия фронт.
Това се вижда от публикациите за корупционния индекс, съставян по данни за отделните страни от коалиция “Прозрачност без граници” (Transparency International), една организация за влияние, тясно свързана с ЦРУ и финансирана от правителства и корпорации, най-вече американски - специалисти в областта. Сред тях са Локхийд, Боинг, Ай Би Ем, Дженеръл Мотърс, Ексън, Дженеръл Електрик и Тексако (13). Единствената цел на антикорупционните кампании, предприемани от международни организации (WB - Световната Банка, IMF - Международния Валутен Фонд, OECD - Организацията за икономическо подпомагане и развитие) e “добро управление” на финансовата престъпност, която сега е съставна част от глобализацията на пазарите под ръководството на Американската демокрация, най-корумпираната на планетата.
Стремителният щурм за печалби и натрупване на капитали, без подбор на средства, се превръща в повсеместен пладнешки обир на плодовете на човешкия труда и на богатствата на държавите, и завършва с морална поквара на управляващите класи.
Бароните-разбойници разчистват пътя на принцовете-грабители.
Превод: Цветина Ценова
Бележки под линия
(1) Коментари в страницата на Znet – Канада, която публикува ранг-листа на първите 100 престъпни фирми - http://www.corporatepredators.org/top100.html
(2) За свободните зони, вж. Le Monde diplomatique, English edition, March 1998.
(3) Над 40 000 лобисти във Вашингтон, хиляди в Брюксел, стотици в СТО.
(4) 5 250 милиарда долара през 1998 г.
(5) Общата стойност на официалните резерви на всички централни банки възлиза на 1 636 милиарда долара (източник: 1999 Report of the Bank for International Settlements).
(6) Ню Йорк (Фондовата борса и Nasdaq), Токио, Чикаго и Лондон – общо 20 000 милиарда долара (източник: International Federation of Stock Exchanges).
(7) Стек от 1 милиард в банкноти от 100 долара е висок 1000 м.
(8) 650 милиарда долара през 1998 г., 450 милиарда долара през 1997 г., (източник: 1998 Report of the United Nations Conference on Trade and Development - Unctad).
(9) В частност FATF, която вече 10 години дава препоръки на банки за превенция на финансови престъпления, без какъвто и да е резултат.
(10) Най-пресните се отнасят до конвенцията на OECD за борбата срещу корупцията сред държавните служители.
(11) Заседание на ЕС, Тампере, Финландия, октомври 1999 г.
(12) Вж. Denis Robert, La Justice ou le Chaos, Stock, Paris, 1996.
(13) Le Canard enchaîné, 3 November 1999.
