Нова Зора

Конституционният съд на Италия обяви за „вредна и дискримина­ционна“ практиката децата да приемат фамилното име по бащина линия, предаде Reuters.

На 27 април излезе постано­вление, че италианските деца ще получават вече фамилното име и на двамата родители, отменяй­ки утвърдената от векове тради­ция. Родители ще могат да изби­рат фамилията, като фамилни­те имена ще се съчетават в реда, в който те решат, освен ако не се съгласят изрично, че децата им трябва да приемат само едно от имената.

„Висок приоритет и спешна задача на политиката“ в Италия

Семейният министър Елена Бонети каза, че правителство­то ще подкрепи изцяло пар­ламента в този процес. Пред­стои да се изготви ново зако­нодателство, което да бъде одо­брено от парламента, за да се приложи решението на съда. Във фейсбук Бонети написа: „Трябва да подкрепим решение­то… и това е висок приори­тет и спешна задача на поли­тиката“.

Според членовете на Кон­ституционния съд на Италия начинът, по който повечето от западните общества са избирали досега името, което да носи дете­то, отразява „несправедлива па­триархална практика“, която е „дискриминационна и вредна за самоличността на детето“.

Остава въпросът кое наложи тази „спешна задача“ пред ита­лианската политика и как тази традиция в именуването не е била подлагана на съмнение поколения наред, а в настоящ­ия момент изведнъж се преос­мисля като „вредна за самолич­ността“?

Подобен „спешен дневен ред“ явно тежи и на Франция. Още в началото на тази година там се прие закон с подобно съдържа­ние.

И френският Сенат „въстана” срещу бащиното име

Да избереш да носиш фа­милното име на майката, вмес­то наследеното име от бащата – това ще е възможно без ад­министративни усложнения във Франция.

Текстът на закон за улеснена процедура по смяна на фамилно­то име беше приет от френския Сенат. Той дава законова въз­можност за смяна на наследе­ното от бащата фамилно име веднъж в живота.

Този закон на „свободата“ щял даде „избор, без да се нала­га“, „ще сложи край на страда­нието и ще даде спокойствие на семействата“, се аргументира Патрик Винял. Министърът на правосъдието на Франция Ерик- Дюпон Морети подкрепи „с ен­тусиазъм“ тази реформа, която щяла да даде отговор на хората, „които по-скоро понасят името си, отколкото го носят“.

Десните осъдиха промяна­та и я определиха като „риск за отслабване на самото понятие за родство“ и водеща до „разпад на идентичността и семейство­то“.

За пореден път сме изпра­вени пред недоумението как­во е „новото“ значение на по­нятията „свободи и ценности“ за Европейския съюз. Все по-нес­крити и агресивни са атаките към семейството като ценност, концепцията за брачния съюз, отношенията между съпрузи­те и тези между родителите и децата.

„Еволюцията“ на обществените свободи в Европа и заклеймяването на бащиното име

Решението BURGHARTZ, постановено на 22 февруа­ри 1994 г. от Европейския съд по правата на човека, поставя името в сферата на правото на зачитане на личния живот и го прави част от правата и свобо­дите, признати от Европейска­та конвенция. Съображенията от това решение се вземат под внимание през 1995 г. от Пар­ламентарната асамблея на Съ­вета на Европа в препоръка от­носно дискриминацията меж­ду мъжете и жените при избо­ра на фамилно име. Асамблеята препоръчва на Комитета на ми­нистрите да поиска от държави­те-членки, които поддържат в законодателството си разпо­редби със сексистки характер, да предприемат мерки за равен­ство между бащата и майката за предаване на името на децата.

Зад претекст за равнопо­ставеност, лична неприкосно­веност и „споделеност на цен­ностите“ се скрива налагането на една нова ценностна система, където няма място за изконни­те ценности на християнска Ев­ропа. Непокорните на „препоръ­ките“ на Европейския съюз са строго санкционирани и притис­кани. Въвеждат се „добри евро­пейски практики“ по обучения на децата, водещи до еманци­пирането им от родителския авторитет. Налага се абортът като „човешко право“.

Бащината фамилия се оказ­ва вредна за самоличността на децата, но затова пък предсе­дателят на европейската коми­сия Урсула фон дер Лайен зая­вява в информационен доку­мент от 2020 г., че ще се бори за равнопоставеност на ЛГБ­ТИ лицата и тяхната идентич­ност: „Неуморно ще преследвам изграждането на Съюз на равен­ството. Съюз, в който можеш да бъдеш който искаш и да обичаш когото искаш – без страх от ос­ъждане или дискриминация. За­щото да бъдеш себе си не е идео­логия. Това е твоята идентич­ност. И никой никога не може да ти я отнеме“.

Bogari медия вече публи­кува статия за това, какви престъпления се вършат с цел да се утвърди тази т.нар. „транссексуална идентич­ност“ чрез хормонални бло­кери и операции за смяна на пола при децата. Това ли ще ни предложи Европа като „Съюз на равенството“ и защи­та на самоличността на детето?

Отживелица ли е бащиното фамилно име или това е поредната атака към изконните семейни ценности?

Проблемният въпрос с „ба­щиното фамилно име“ във Франция е поставен още през 2001 г. в доклад от името на де­легация на Сената за правата на жените и за равните въз­можности между мъжете и же­ните.

„Създадено, за да опише инди­видуалността и идентичност­та на един човек, бащиното фа­милно име патроним (от pater – „баща“) има определено мъж­ка конотация, която прави пре­пратка към името на бащата. Тази ситуация води началото си от формирането на семейно­то право, но днес тя представля­ва ако не анахронизъм, то поне остатък от патриархалната концепция за правото от епоха, която бихме искали да си отиде“, казва сенаторът Серж Лагош в обръщението си към сената.

Законопроектът е внесен от депутата Жерар Гозе с предло­жение за адаптиране на зако­на за „фамилното име“ чрез въ­веждане на „родителското име“. Тази реформа щяла да усъвър­шенства семейното право и отго­варяла на очакванията на голям брой хора, най-вече жени, кои­то виждали в нея премахването на силен символ на остаряла­та концепция за предаването на името.

От кога бащиното име се превърна от ценност и фамил­на гордост в ограничение и „жадувана от голям брой хора“ промяна? Със сигурност феми­нистките организации ще са много доволни от премахва­нето и на тази „мъжка конота­ция“, но истината ни предиз­виква да зададем по-важния въпрос по темата – заслужава ли си да се слага клин във вза­имоотношенията между мъжа и жената само и само да се уго­ди външно на стремежа към „еманципация“ на жената и по­казна „самостоятелност“?

Плоскостта, на която се разглежда проблемът, е погрешна

За да атакуват бащиното име, много феминисти (или за­щитници на еманципираната от мъжа си жена) обвиняват „па­триархалния“ модел (всъщност родов, семеен), разглеждайки съвременните му проявления като ограничение, което пречи на „свободата“ им. Но за да про­съществува семейният модел, то той се е доказал многократ­но като устойчив и причината за това далеч не е ограничението на „свободата“, за което му е лепван етикет.

Това, което се забравя, е фун­даментът, върху който се гради този модел, а именно семейство­то и родовите ценности. Тен­денциозно тези обстоятелства се пропускат от „борци за социал­на справедливост“. И всъщност това е противоречието на този обществен уклон – за да решиш проблемите в семейството, из­лиза че трябва да разрушиш семейството? На принципа „няма човек – няма проблем“. За­щото крайният изход на „война­та между мъжа и жената“ е не друг, а разрив в семейството.

Изключително стряскащо звучи заключението на докла­да, където се казва: „Ние на­блюдаваме в историята на се­мействата дълбоки разриви, по отношение на казусите, упра­влявани от гражданския кодекс. Сътресенията, които съвремен­ният начин на живот предиз­виква, засягат професиите, нра­вите, изоставянето на тради­циите и липсата на общи въз­гледи с партньора („не смеем да кажем съпруга“).

Семействата или това, кое­то е останало от тях, все по- малко са място за предаване на култура. Съвременниците ня­мат желание да осъзнаят произ­хода си, родните места на пред­ците си… Хората се отдалеча­ват все повече от старите мо­дели и дали със съжаление или не, законодателите трябва да се адаптират, така че съвремен­ниците ни да живеят съобразно своите практики и стремежи“.

Имената в България

Кога България ще дорас­не за тази „свобода“? Против­но на световните тенденции, у нас има завръщане към ста­ри български собствени име­на и възраждане на имената на български царе. А при фа­милните имена остава трайна тенденцията на възраждане на изключително и предимно български имена.

„Свобода“ ли е премахването на бащиното фамилно име?

Наистина ли премахването на „бащиното име“ и въвежда­нето на термини от рода „ро­дителско име“ ще спасят съ­временните човешки отноше­ния в домакинствата? Това ли е големият проблем? Утвър­дените с хилядолетия модели на семейството се подлагат на съмнение и се търси адаптация към новите „свободи“. Палитра­та, описваща семейните отноше­ния, се е „обогатила“ до невиж­дани размери: съжителство на семейни начала, еднополо­ви бракове, семейство с трима родители, приемни семейства, институции от семеен тип и пр. Какви модели ще възпри­еме съвременното дете и какво ще оцелее за бъдещото поко­ление? Това са по-важните въ­проси.

Зад премахването на „бащи­ното“ име не се ли крие нена­вистта на съвременното нео­либерално общество към ав­торитетите изобщо, утвър­ждаването на нихилизма и подмяната на изконни цен­ности във всеки аспект от жи­вота? Кои са следващите „анах­ронизми“ за премахване: „бащи­на стряха“, „бащин завет“, „оте­чество“, „Отче наш…“?

Да се освободиш от бащи­ното фамилно име не е ли опит да се освободиш от отговор­ността пред рода, пред предци­те, пред онзи Авторитет, кои­то не ти позволява да се про­валиш, който те мотивира да надградиш, да продължиш за­почнатото, да дадеш своя при­нос и да предадеш ценното на­пред. Има ли бъдеще общество с хора, за които светът започва и свършва в рамките на крат­кия им живот?…

Ние, българите, вече сме чели тази приказка: Имало едно време един цар, който за­повядал да избият всички ста­ри хора… и настанал небивал глад. Но един син запазил баща си и така спасил царството.