Нова Зора

Това е история за два­ма поклонници, кои­то вървят по път, кой­то наистина е важен в младия 21-ви век. Единият е от НАТО, а другият - от БРИКС.

Да започнем с Le Petit Roi (Малкия крал), Емануел Ма­крон. Представете си го с плас­тична усмивка на лицето, крачещ до Си Дзинпин в Гу­анджоу. Следвайки дългия и нежен звук на класическата ме­лодия „Висока планина и те­чаща вода“, те влизат в зала „Байюн”, за да я слушат, изпъл­нена на 1000-годишния Гуцин (красив инструмент). Вкусват аромата на 1000-годишен чай и размишляват върху възхода и падението на великите сили през новото хилядолетие.

И какво казва Си на Le Petit Roi?

Той обяснява, че когато чу­ете тази вечна музика, изсви­рена на този вечен инстру­мент, очаквате да сте в компа­нията на близък приятел; вие сте в синхрон, подобно на ви­соката планина и течащата вода. Това е дълбокият смисъл на древната легенда за музи­кантите Ю Бойа и Жонг Зики, живели преди 25 века в Крал­ство Чу: близко приятелство. Само най-близки приятели могат да разберат музиката, изсвирена от другия от тях.

И заедно с това, както обяс­няват китайските експерти, Си е изложил концепцията за Джийин. След смъртта на Жонг Зики, Ю Бойа счупил своя Гу­цин: смятал, че никой друг не може да разбере музиката му. В тяхната история е запечата­но понятието “Джийин”: ня­кой, който разбира музиката, с добавеното значение на близ­ки приятели, които могат да се разбират напълно.

Всички залагания се правят върху това дали нарцистична марионетка като Макрон ня­кога ще бъде достатъчно кул­турна, за да разбере сложно­то, изтънчено послание на Си: тези, които го разбират, са истински сродни души. Ос­вен това, Макрон не беше из­пратен в Пекин и Гуанджоу от своите господари, за да печели сродни души, а за да се опита да насочи Си към НАТО зара­ди Русия/Украйна.

Езикът на тялото му е крас­норечив – заедно със скръсте­ните ръце, демонстрира отег­чение. В началото той може да не е възприемал идеята, че ис­тинското приятелство изис­ква взаимно разбиране и при­знателност. Но тогава се случва нещо изключително. Послание­то на Си може да е докоснало ключово място в измъчените вътрешни дълбини на нарци­са Le Petit Roi. Ами ако в меж­дународните отношения вза­имното разбирателство и при­знателност са ключът за наци­ите към намирането на общ език за съвместна работа и по­стигане на общи цели?

Каква революционна идея: не точно “международен ред, ос­нован на правила”, наложен от Хегемона. Вие наистина суве­рен ли сте?

Като покани Le Petit Roi в Китай и лично прекара не по- малко от 6 часа с госта си, Си демонстрира в най-добрия вид хилядолетна дипломация. Той припомни на госта бурната история между Франция и ан­глосаксонските сили; и той го­вореше за суверенитет.

Ключовият тънък подсюжет: Европа по-добре внимателно да помисли дали да бъде под­чинена на Хегемона и макси­мално да минимизира огро­мната икономическа турбу­ленция, когато настъпи Денят на конфронтация със САЩ. Подразбира се, че приоритетът на Пекин е да ограничи нара­стващите опити на САЩ да об­кръжат Китай.

По този начин, Си третира Франция като потенциален истински суверен дори в рам­ките на ЕС; или в известна сте­пен откъсващ се от догмата на ЕС.

Разбира се, тази конфуци­анска покана за епистемоло­гичен растеж има друго клю­чово послание. За тези, които не желаят да бъдат приятели с Китай поради сложни геополи­тически слоеве, никога няма да е твърде късно за Пекин да по­каже по-малко „приятелската“ страна на китайската държава – ако възникне такава ситуация.

Превод: Ако Западът прие­ме Тоталния Макиавели, Ки­тай ще приложи Тоталното Сун Дзъ. Въпреки че Пекин би предпочел да се ориентира към международните отношения под егидата на Красотата, До­бротата и Истината, отколко­то „ако не сте с нас, сте против нас“, войната на терора и санк­ционното слабоумие.

И така, имаше ли Petit Roi момент „път към Дамаск“? Присъдата е открита. Той бук­вално изплаши Хегемона с изблика си, че Европа трябва да устои на натиска да стане „последователка на Америка“. Това до голяма степен е в съот­ветствие с 51 точки, договоре­ни от Пекин и Париж, с акцент върху „основателни опасения за сигурността на всички страни“.

Американците се уплаши­ха още повече, когато Макрон обяви, че Европа трябва да стане независима „трета су­персила“. Le Petit Roi дори на­прави няколко малки стъпки към де-доларизация (разбира се, под надзора на своите фи­нансови господари), вместо Ве­чни Войни.

Така че американците, в па­ника трябваше да изпратят немската 5-та колона Аналена „360 градуса“ Бербок набързо в Пекин, за да се опита да анули­ра изблиците на Le Petit Roi – и да потвърди диктувания от Вашингтон официален брюк­селски сценарий. Никой никъ­де не обърна на това и най-мал­ко внимание.

Това достигна върха на най-яркия подсюжет в цяла­та история: как Пекин третира г-жа Урсула фон дер Лайен от Европейската комисия като нещо много по-лошо от незна­чително. Китайски експерт я описва язвително като „просто рупор на кучешка организация без зъби. Дори лаят й звучи като скимтене на неизлечимо болно куче, което предстои да бъде ев­таназирано.“

„Неизлечимото болното куче“ трябваше да мине през паспортен контрол и митни­ца („Нещо за деклариране“?) Без дипломатически статут. Няма официална покана. Без суве­ренитет. И не, не можете да вземете специалния високо­скоростен влак заедно с Ма­крон, за да отидете до Гуан­джоу.

И така, ето още едно посла­ние, този път доста описател­но: не се забърквайте с духа на Средното царство, което е на 3000 години.

Лула и Джийин

Водещи китайски експерти бяха абсолютно пленени от при­лагането от Си на дипломати­чески уловки, които са били из­ключително полезни преди 25 века, а сега възпроизведени по пътя към мултиполярността на глобалната сцена.

Някои призовават за нови „Стратегии за воюващите дър­жави“, пренаписани за 21 век.

Огромната кръгла маса, под­редена по китайски протокол с „джунглата“ в средата и Ма­крон, и фон дер Лайен, пози­ционирани като за интервю за работа, стана чудовищен хит в Weibo и We Chat. Това доведе до безкрайни дискусии за това как Китай най-накрая може да „вбие клин сред варварите“.

В сравнение с цялата тази суматоха, историята с посеще­нието на бразилския прези­дент Лула в Шанхай и Пекин се чете като нагледна илюс­трация на Джийин.

Лула се противопостави още от самото начало, по вре­ме на инаугурацията на бив­шия президент Дилма Русеф като нов президент на НБР на БРИКС. На прост, директен език, който всеки от Сахара до Сибир може да разбере, Лула каза: „Всяка вечер се питам защо трябва всяка страна да бъде обвързана с долара за тър­говия? Защо не можем да търгу­ваме с нашите собствени валу­ти? И защо не сме ангажирани с иновации?”

Изрично се подразбира, че разширяващата се БРИКС+ трябва да развие и популя­ризира своя собствена валута (дългият, сложен процес вече е започнал), освен че позволява търговията с национални валу­ти.

Силното послание на Лула беше адресирано до целия глобален Юг. Като бразилски пример то служи създаването на китайска клирингова къща ICBC в Бразилия, която осигу­рява директен обмен на юан- реал.

Не е изненадващо, че офи­циалният вестник на ЦРУ, Washington Post, с пяна на уста­та, незабавно издаде присъда­та на Deep State (дълбоката дър­жава): Лула не се подчинява на диктата на „международния ред, основан на правила“. Това означава, че „дълбоката държа­ва” ще преследва Лула и него­вото правителство – отново и отново, и няма да се спре, за да го дестабилизира. Защото казаното от Лула е точно това, което Саддам Хюсеин и полко­вник Кадафи казаха и се опи­таха да приложат на практика в миналото.

Така че, Лула ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Да припомним от­ново „Джийин“.

Ето как Си приветства официално Лула в Пекин. Много малко хора по света, кои­то не са китайци разбират, че когато някой от ранга на Си ти каже точно пред теб, че си „стар приятел на Китай“, това е така.

И всички врати са отворе­ни. Те ви се доверяват, прегръ­щат ви, защитават ви, изслуш­ват ви, помагат ви в моменти на нужда и винаги ще правят всичко по силите си, за да за­пазят приятелството близо до сърцата си.

Това е краят на нашия разказ за „близките приятели“, които се отправят към Пекин. При­ятелят от БРИКС безусловно е разбрал всичко, което трябва да знае. Що се отнася до Мал­кия крал от НАТОстан, който мечтае да стане истински су­веренен лидер, моментът на истината вече чука на врата­та му.

Източник: https://strategic-culture.org/news/2023/04/15/all-roads-lead-to-beijing/

Превод: д-р Радко ХАНДЖИЕВ