Нова Зора

От един месец насам у нас се върти един по­литико-магистратски трилър, какъвто не сме виждали през целия мъчителен преход на демокрацията.

Навръх Международния ден на труда по пътя за Самоков пред колата на главния проку­рор Иван Гешев гръмна „про­фесионално“ изработено взрив­но устройство, което потроши фара на бронирания прокурор­ски автомобил. Ехото от тази „атентат“, който само Гешев вече приема за истински, отек­ва и досега.

Особено тегаво стана, ко­гато от Брюксел прелетя като щъркел напролет български­ят еврокомисар по иновации­те Мария Иванова Неделчева- Габриел, която Борисов реши да насади в премиерското кре­сло, за да убеди ПП-ДБ да кан­дисат на съвместно управление с неговата коалиция ГЕРБ-СДС. С други думи казано, реши да провери евроатлантическата ори­ентация на тези, които го аресту­ваха преди една година и го дър­жаха на хляб и вода и без легло цели 12 часа в ареста. Освен чара си на евробюрократ, г-жа Габри­ел предложи на ПП-ДБ и остана­лите парламентарни сили един приоритет, който да не могат да отхвърлят. И той бе заявката, че нейният министър на право­съдието ще предложи на ВСС да освободи от поста главния прокурор Иван Гешев. Само че никоя от парламентарните сили не повярва на мита, че кабине­тът, който ще предложи Мария Габриел, ще бъде чисто експер­тен. Що се отнася до заплаше­ния с детрониране главен про­курор, той отказа категорично да си подаде оставката сам, за да облекчи задачата за сформи­рането на редовно правителство. Въпреки че шест члена на ВСС от прокурорската колегия подписа­ха предложение за свалянето на главния прокурор, последвани от Софийска апелативна про­куратура, Иван Гешев и замест­никът му Борислав Сарафов за­почнаха такава Пуническа вой­на един срещу друг, че втори­ят, който е и началник на НСлС поиска охрана, внушавайки че животът му и този на неговото семейство е застрашен от „неу­равновесения главен прокурор”. И получи такава от Съдебна охра­на. Освен това Сарафов внесе ис­кане до ВСС за отстраняването на Гешев. На паралелни брифинги, проведени на 16 май, двамата се оплюха взаимно, предоставяйки компрометиращи другия сведе­ния, като умишлено задържа­не на трупчета на дела, нерегла­ментирано записване на проку­рори и съдии, нарушаване на процедурите за разследване на случаи като атентата срещу Ге­шев, до използване от последния на Регентската къща на Боро­вец като частен имот. На въпрос­ния брифинг Гешев скъса де­монстративно своята оставка, като заяви, че ще довърши ман­дата си, но сподели, че е изпратил семейството си на безопасно място в една приятелска дър­жава. В цялата прокурорска кра­мола пострада и заместникът на Сарафов Ясен Тодоров, чиято оставка поиска не само непосред­ственият му началник, а и Съюз­ът на съдиите в България (ССБ). Всъщност ССБ поиска от ВСС да освободи от длъжност и тримата, след което да се саморазпусне. Получи се нещо като вица, в кой­то две пътнички в автобус на междуградския транспорт спо­рели дали шофьорът да отвори или не прозореца. Едната твър­дяла, че ако не го отвори, ще умре от горещина, а другата, че ако го отвори, ще умре от прос­туда. Тогава един пътник предло­жил на шофьора: „Отворете про­зореца, за да умре едната. След това го затворете, за да умре дру­гата и да настъпи мир!“

„Прокурори, разгневете се!“, призоваха съдиите от ССБ.

Да оставим настрана обви­ненията на Гешев към Бойко Борисов и ДПС в предателство спрямо него, както и в това, че му бил предложил преди време чрез посредници посланически мес­та в Израел или Турция. Как­во ще си помислят в Европа за България, в която заместник- главният прокурор дава глав­ния на прокурор, а пък двамата се безпокоят за живота на свои­те близки? Тази ли прокурату­ра ще пази гражданите от би­тови и по-големи престъпници, олигарси и мафиоти? Когато за­местник-главният прокурор Бо­рислав Сарафов призовава про­куратурата да излезе от полити­ческия терен, в който е нагазила, а пък кандидатът за премиер Ма­рия Габриел обявява като първи приоритет свалянето на главния прокурор, това не потвърждава ли тезата за политическа наме­са в работата на уж независи­мата съдебна власт? Когато НС близо два месеца след послед­ните избори не намира време да разгледа бюджета за 2023 г., а си запълва времето с разпи­ти на служебните министри и обещания за по-високи заплати и пенсии, не заслужават ли депу­татите в това позорище квалифи­кацията на Гешев „политически боклук“? На 17 май „боклукът“, самонарекъл се елит, избра за председател на парламентар­ната правна комисия 30-го­дишния „експерт“ от ПП С. Сто­ев, чийто незначителен трудов стаж е минал в кантората на баща му, който е бизнес-парт­ньор на онези, които си бяха на­умили да строят хотел на Алепу, прикривайки го като подпор­на стена. И за да бъде абсурдът по-пълен, ГЕРБ и ПП се догово­риха „джентълменски“ предсе­дателят на НС и председателят на правната комисия да се сме­нят на ротационен принцип на всеки 3 месеца! Все едно, че 49-то Народно събрание ще изтрае по­вече от три месеца, двата от кои­то почти изтекоха. Борисов, който е съавтор на тази каша, се възму­ти от квалификацията „боклук“ на Гешев за „народните избрани­ци“, забравяйки че той като пре­миер беше нарекъл депутатите „безделници”. Престанаха ли те да бъдат безделници, само за­щото и той е един от тях? А сега се опитва като редови депутат да им натресе Мария Габриел за пре­миер, като майка на циганин. И лично той, въртейки се като пе­тел край ПП-ДБ, да ги убежда­ва за съдружие в управлението. Така разгневи Корнелия Нино­ва и осуети всякаква възмож­ност предложеният от Габриел проектокабинет да бъде под­крепен от БСП. Но и кабинет на ПП-ДБ, начело с академик Нико­лай Денков, няма да мине след връчването на втория мандат. За третия мандат изобщо не ни се мисли, независимо дали ще бъде връчен на БСП или на ИТН. Колкото и народът да не иска, май ще се ходи за шести път на избори в рамките на две години. Дори в раздираната от противоречия Турция успяха да проведат парламентарни избо­ри с близо 90% активност, а на 28 май ще има балотаж за пре­зидентските избори. Последно­то сражение ще е между дейст­ващия президент Реджеп Тайип Ердоган, кандидат от Републи­канския Алианс и лидера на най- голямата опозиционна Народно Републиканска партия Кемал Кълъчдароглу, който е канди­дат на Народния Алианс. На ба­лотажа Ердоган отива с близо 5% преднина, а според турския ежедневник вестник „Джумху­риет“ (17.05.2023), президентът на САЩ Байдън щял да подкре­пи победителя на втория тур.

Срещу народ не се рита!

74-годишният Кълъчдаро­глу има неблагоразумието да обвини Русия в намеса във въ­трешните работи на Турция, разпространявайки компрома­ти в социалните мрежи. После се оказа, че компромати срещу лидера на „Мемлекет Партиси“, („Партия на Родината“, б.а) Му­харрем Индже, отцепник от На­родно Републиканската партия (НРП), са разпространявали акти­висти на младежките клонове на НРП. Един от тях, Озан Йозгюр Д. бе арестуван в Шишли, Истанбул, а друг - архитектът в общината на Анкара Вели К. бе поставен под домашен арест. Напомням, че далеч преди изборите Мехмет Али Гюллер предупреди хората на Кълъчдароглу, че парадира­нето с членството на Турция в НАТО пред Русия, няма да им донесе победа на изборите. Ос­тава това да се потвърди на 28 май. Вестник „Миллиет“ публи­кува на 15 май призива на Мех­мет Севиген, съосновател на Народно Републиканската пар­тия, до нейния председател Къ­лъчдароглу: „Да си вземе 40-те разбойника и да си ходи!“

Когато на съвместната прес­конференция в Анкара на външните министри на Русия и Турция зададоха въпроса за „руската намеса“ в турските из­бори, Сергей Лавров отговори лаконично: „Не ни бъркайте със САЩ!“ А във връзка с твърдени­ята на Киев, че е свалил десетки руски ракети „Кинжал“ и „Кали­бър“, министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу каза: „Не сме изстреляли толкова ракети, колко Украйна е свалила“. („Мил­лиет“, 17.05.2023).