Надявам се, макар да не вярвам, че този въпрос скоро ще се осъзнае като изключително важен не просто в разследването на инцидента с главния прокурор, но и в осъзнаването и осмислянето на нашето политическо битие от последните 20-25 години, на неговата власт и особено на политическите отношения и същността на капитализма като социалнополитическа система. В подобни инциденти, особено когато са съсредоточени във взривове, заплахи, опасности от физическо унищожаване и разстройване на целия политически живот, винаги се проявяват безсилието на властта, както и на нейната опозиция, установения ред и причините, поради които се правят опити той да бъде променен и премахнат, на хората, които замислят и изпълняват инцидента и на тези, срещу които е насочен. Тук най-важното присъствие е на властта и системата, която я излъчва и й поставя задължението да управлява. Властта обаче си има други грижи и знае, че този, който реално я поставя начело на държавата, изисква от нея нещо съвсем различно от онова, което избирателите очакват от нея! Тя на него служи и нему угажда.
Аз, разбира се, не мога, пък и не е моя работа, да анализирам и оценявам този инцидент нито в неговата техническа страна, нито в юридическия му смисъл. Пък и те не ме интересуват чак толкова. Но случаят се превръща в знак и символ на държавата и властта и аз насочвам вниманието си именно към политическия знак и символ на въпросния кратер с дълбочина, както официално бе публично обявено, от 30 см.
В него се е събрало всичко, което характеризира живота, който живеем, и с безсрамна откровеност представя гордо и надменно цялата му пошлост, нелепост и уродливост. Върху въпросния кратер се експонират главните черти на обществения характер и степента на упадък, разруха и цинизъм на една обществена реалност, напълно лишена от морал и почтеност. Но вярна на своя „нов цивилизационен избор“ и на „ценностите”, които той й донесе.
И вместо да изглежда страховита и изпълнена с опасности, наречената „кратер“ оставената от избухването на заряда, дупка с 30 см дълбочина показа колко пошло и нелепо е всичко у нас. В една такава дупка ще побереш единствено собствената си ограниченост и неспособност, страх, коварство, отмъстителност.
В една пошла и политически немощна обществена реалност всичко е пошло и немощно, защото се извършва от хора посредствени, необразовани, непрофесионални, недоучени, безсъвестни. На тях много им се иска да вършат славни дела, за да изглеждат загрижени за държавата и народа, но възможностите им са достатъчно ограничени, за да произвежда само интриги, лъжи, пошлости. Те умеят единствено да се пъчат, да заплашват, да се заканват, да се кълнат в любов към отечеството или че са мъже, да жестикулират, лъжат, но най-вече да се оправдават.
И понеже в този проблем са ангажирани посредствени умове, интригата се заплете около това дали главният прокурор ще подаде оставка, как ще се изпълни отстраняването му от длъжност, чии интереси са замесени, дали това е съдебна реформа или не е? После духовете се разбуниха в очакване какво ще се случи, след като той обеща да не подава оставка, а довчерашните храбреци започнаха да се оправдават. Пошъл и гнусен театър на бездарни драматурзи, режисьори, изпълнители, та дори и технически персонал. Да не говорим за тези, които гледат представлението и авторитетно го коментират и оценяват. Всеки театър обаче си заслужава критиците и ценителите. А критици и ценители като нашите политолози им отива да гледат тази пошлост, защото им отива на ленивите и безплодни умове и жалките им пера. Нали този театър ги е обучавал и формирал професионално по образ и подобие на техните преподаватели, но и на тези, които сега им заплащат за посредствеността и бездарието.
У нас винаги е така. Когато се случи нещо екстрено, посредствеността бърза да го елементаризира и затвори в познати рамки, за да го направи лесно за обяснение и анализ. Затова коментарите са все около видимото, баналното, елементарното.
Този път става същото. Толкова е загнило мисленето, толкова е потиснат и елементаризиран българският ум, че не е в състояние поне една мисъл да произведе и тя да е умна, рационална, оригинална, продуктивна, дълбока.
Какво тогава да очакваме от нашето бъдеще?
Аз отговарям ясно и категорично: нищо!
