Нова Зора

Това заяви анализаторът Валентин Вацев на 13 май, два дни преди

да отекне перфектната буря с оставката на главния прокурор,

в разговор с Петър Волгин, в предаването на БНР „Политически некоректно“

 

Петър Волгин: В „Полити­чески некоректно” разговаря­ме с анализатора Валентин Ва­цев. Да започнем оттам имайки предвид характеристиките на политическия профил на г-жа Мария Габриел, която се очак­ва да стане българския минис­тър-председател. Защо според Вас се смята, че един класически еврочиновник, какъвто е Мария Габриел е най-добрия вариант за български премиер?

Валентин Вацев: Да. Това е добре поставен въпрос, но той заслужава една минута повече анализ. И започвам с това, кое­то вие оценихте и наричате ев­рооптимизъм и питате каква доза еврооптимизъм може то да понесе България. Всъщност, ев­рооптимизмът е официалната държавна задължителна иде­ология на България. Така че, България ще понесе целия въз­можен в света еврооптимизъм.

П.В.: Колкото трябва, тол­кова ще понесе.

В.В.: И повече. Тъй като това е държавната идеология на страната. Второто, което тряб­ва да се подчертае, че ние живе­ем в един псевдорелигиозен, или псевдохристиянски свят, в който има много интересни аналогии с учението на бл. Ав­густин за божествения град и земния град на греха.

Всъщност, в съзнанието на българския политически бюро­крат те са строга механика от псевдорелигиозен тип. Работа­та е там, че Европа, забележете главната буква с която аз озна­чавам тази дума Европа. Европа е някъде там, с нейния идеален център Брюксел. А ние тук жи­веем в земния град на греха. И тук има една сложна диалектика от Августиновски тип от „Гра­дът Божии”. Европа с Брюк­сел-центъра, където както е из­вестно „нет ни печали, ни возди­хания, а радост безконечная”. И нашият грешен свят, тук, в кой­то Бойко Борисов като един български Авраам, основопо­ложник на вярата, слага на дръв­ника своя първороден син Ге­шев. В резултат от това от „гра­дът Божии”, т.е. от Европа, идва ангел, който се предполага, че ще създаде подобие между земното царство и „Божието царство”. Значи вие абсолютно правилно отбелязахте, че г-жа Габриел е клиширан образ. Но тя не може да не бъде клиширан, тъй като тя е ангел. А ангелите са клиширани. Ангелът е прост вестител, той няма биографи, той няма никакви особени лич­ни характеристики. Той прос­то е неземна сила, която е из­пратена да благовести. Г-жа Габриел ще ни благовести с ана­лог на царството Божие на земя­та, като създаде правителство, ако наистина го създаде…

П.В.: Вие направихте тази много интересна аналогия с бла­жения Августин. На мен не чак толкова библейска аналогия ми хрумва с Максим Горки и него­вия прословут разказ за Данко, когато той изважда сърцето си. И със светлината на това сър­це той повежда хората, които са объркани, несигурни, не им е ясно какво става, докато идва Данко със сърцето и ги повежда към светлото бъдеще!

В.В.: Точно така. Между дру­гото този Горкиевски сюжет също има обоснован християн­ски скрит смисъл. Ние няма да ровим там.

Аз приемам вашата анало­гия. Ние очакваме г-жа Габри­ел да „разкъса гърдите си” и да извади своето горящо евро­пейско сърце, за да ни поведе към едно, дай Боже, по-светло бъдеще.

П.В.: Дано да не приемат тази ваша фраза. Буквално вие метафорично говорите.

В.В.: Аз говоря изцяло ме­тафорично и никакви посега­телства за телесната цялост на уважаемата г-жа аз не мога да предвидя.

П.В.: Докато сме на тази евроатлантическа темати­ка, тук си заслужава да обсъдим състезанието, което отдавна тече в българския политически живот и, което аз простичко наричам „Кой е по-по-най евро­атлантик? Спечели ли го Бойко Борисов окончателно? Издърпа ли той това килимче изпод кра­ката на противниците?

В.В.: Направен е опит за из­дърпване. Но все още основ­ните сюжети не са разгърнати. Всъщност аз бих перифразирал вашата постановка, без да я про­меням същностно, че става дума за едно благородно състезание за това кой ще бъде назначен за любима съпруга от амери­канското посолство. ПП-ДБ или ГЕРБ? На този етап Бойко Борисов ги изпревари с една много голяма крачка. Те нямат полезен ход. Но всъщност ние не сме видели още действията на жертвеното агне, действията на сакралната жертва. Глав­ният прокурор Гешев ще бъде сакрална жертва и тя трябва да бъде положена на олтара на българския неоевропеизъм. Той има право и да говори, до­като отива на олтара!...

П.В.: А има ли такова пра­во, защото може да се окаже, че няма? И трябва да приеме безро­потно случващото се?

В.В.: Трябва да се приеме някаква канонична оценка на това, което става. Каноничната оценка гласи, че Гешев е свид­ната, сакрална жертва, която ние трябва да платим за пра­вото да влезем в „Царството Божие” на европеизма. Така че, вие можете да се окажете прав, задето Гешев дори няма пра­во на думата. Но доколкото го познавам, ми се струва, че той все пак ще се опита да каже нещо и да извади някакви до­пълнителни аргументи в това мрачно тайнство. Предстои ни да видим как всичките негови приближени го ругаят и изра­зяват видим възторг от него­вото жертвоприношение.

П.В. Между другото, има една интересна тенденция, коя­то се наблюдава. Както знаете партии като ДБ дължат цяло­то си съществувание едва ли не именно на тази реторика за съ­дебна реформа: да се маха Гешев! Ето сега Гешев е на път да бъде махнат, ако не се случи нещо неочаквано. Обаче без никакво участие на ДБ. Представяте ли си това, каква драма е за тях?

В.В.: Това е срам и позор. Това, което може да последва като отговор на този срам и по­зор, това е да кажат, че нико­га не е ставало дума за глава­та на Гешев. А е ставало дума за дълбинно, структурно прео­бразуване на българската съ­дебна система. Но то ще бъде закъсняла радост и тя няма да компенсира неудоволствието от това, че им измъкнаха един ос­новен аргумент.

Както казах току-що и ще повторя накратко. Бойко Бо­рисов успя да ги изпревари на завоя. Но те могат да навак­сат като поставят на дневен ред родовите грехове на Бойко Борисов – руската тръба, коя­то мина през България и една снимка, на която той подаря­ва на Путин куче.

П.В.: А пък има и снимка, на която се гушка с Херо Мустафа!

В.В.: Според римския прин­цип никакви добродетели не могат да компенсират порока.

П.В.: Добре. Оттук ната­тък как виждате да се разви­ят тези два успоредни сюжета. Единият – правителство. Кой вариант ви изглежда по-реалис­тичен? Дали коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ или т.нар. хартиена ко­алиция с останалите, без „Въз­раждане”? И вторият сюжет – съдбата на Гешев, която кол­кото и да изглежда предрешена, може пък да се окаже не толко­ва лесно махането на неговата глава?

В.В.: Аз също очаквам Ге­шев да направи нещо, за да се измъкне от необходимостта да легне на олтара като свидна европейска жертва. Така че, Гешев има полезен ход, според мен. И доста хора ще трябва да се почувстват неудобно. Колкото до коалициите, да, възможни са и двете. По-вероятно е хар­тиената коалиция. Това е раз­говор на Бойко Борисов с ДПС. Бойко Борисов с ДПС никога не са имали сериозни, същест­вени различия или противо­речия. Много е трудно да имаш противоречия с ДПС, тъй като ДПС символизира идеалния политически център, който е отворен във всички посоки. На­където и да протегнеш ръка ше срещнеш ръката на Йордан Цо­нев.

И разбира се с участието на БСП.

П.В. Как БСП, тя откакто съществува ГЕРБ обяснява, че те са срещу ГЕРБ. Г-жа Нинова само това говори през последните 7-8 и години откакто е лидер на пар­тията? И обяснява как БСП е ал­тернативата на ГЕРБ. Как сега ще влязат в едно легло?

В.В.: Всяко твърдение на ръ­ководството на БСП е предпо­следно, като за промяната на твърдението в неговата противо­положност ще се прибегне към главния дълг на БСП да служи на българското общество. Ние не можем да не участваме в това правителство, тъй като „тряб­ва да дадем гаранции за осигуре­ността на социалния проблем“. Т.е. целият елит на БСП ще се окаже готов да жертва своите идеи на първородство, своите идеи на политическа девстве­ност, в името на службата към Отечеството.

Така че, няма значение как­во е казала Корнелия Нинова. Тя ще каже обратното при първа необходимост.

П.В.: Т.е. вие не виждате осо­бен проблем БСП да бъде коали­ция?

В.В.: Не, разбира се. БСП е система с безкрайно много сте­пени на свобода. Единствено­то, което за тях е недопустимо, е излизането за известно вре­ме извън сферата на властта. Това вече е наистина библейско предизвикателство, което те не биха приели.

П.В.: Добре. Сега пак искам да ви върна от чисто нашите бъл­гарски актуалности в по-широ­кото поле на европейскостта. Тази седмица отбелязахме Де­нят на Европа – 9 май и аз се за­питах всъщност какво празну­ваме на този ден? Това празник на обикновените европейци ли е – италианци, румънци, българи и т.н., или това е празник на една по-особена категория хора. На едни хора, които са достатъч­но интелигентни и разбира се достатъчно начетени, дали пък това по-скоро е техния празник?

В.В.: Нещата са половинчати. От една страна това е празник на средния европеец, или така го виждаме към днешна дата. Това е празник, който по някакъв на­чин съдържа в себе си и памет­та за това, че ако танковете на Йосиф Страшни не бяха сру­тили Берлин, нямаше да има никаква Обединена Европа от типа, в който днес я виждаме.

П.В.: Пак щеше да е Обедине­на, но някаква друга.

В.В.: Пак щеше да е Обеди­нена, но тогава поздрава „Зиг Хайл” щеше да бъде официа­лен. Трябва да помним, че в гер­манските войски на Източния фронт са воювали и десетки хи­ляди обикновени европейци – датчани, холандци, италиан­ци... И може би само българи, сърби и гърци, поради различ­ни причини, не са участвали в Обединения фронт на цивили­зована Европа срещу „руското варварство“. Така че, за обикно­вения европеец, доколкото все още го има, този празник е инте­грален. Празник, който обръща паметта към едни отдавна ми­нали, но все още незабравени взаимовръзки, особености. Но много по-вероятно е този праз­ник оттук нататък да се възприе­ма като свещеното тайнство на европейския бюрократ, това е светата литургия на евробю­рократа, който се причестява в този празник към непреходни­те европейски ценности. Така че, предстои да бъде празник на благословената европейска бюрокрация, спрямо която ние, в България, сме наистина в под­чинено състояние.

П.В.: Т.е. вие говорите за тази европейска бюрокрация, коя­то си е поставила изключител­но тежката задача да докара до върха, до Ханаанската земя на еврощастието, целокупните ев­ропейски народи, които не са чак толкоз…?

В.В.: Това е тежкото бре­ме на европейския бюрократ. Да вкара Европа в Обетована­та земя. Да вкара обикнове­на Европа в Обетованата земя в която се знае че няма ни пе­чали, ни воздихания. Така че 9 май предстои да бъде празник на европейското бюрократическо тайнство. Разбира се, под звуците на „Одата на радостта”, както си му е реда. Трябва да помним, че ние сме в малко по-външно положение спрямо това тайн­ство. Ние сме новопричестени и трябва да не жалим усилията си за причестяването спрямо това тайнство.

П.В.: Да. Ние, даже и партии със сериозен електорален дял вече, имам предвид партия „Въз­раждане” дръзват да се изказват срещу тези тайнства и да имат някакви забележки.

В.В.: Разбира се. Това е не­търпимо кощунство. Това е об­ръщане към долния регис­тър на битието. Това е отказ от светото тайнство на евро­пейския празник. Но разбира се, ние знаем, както непрекъс­нато ни напомнят анализато­рите на Нова България, че пар­тия „Възраждане” „е достигнала своя електорален таван“.

П.В.: Да. От време на време се покачва този електорален таван.

В.В.: Покачва се, но все пак е таван!

П.В.: Как мислите, как гле­дате на тези хора – анализато­ри, сериозни, в това число, кои­то казват, че Европейския съюз все повече се превръщал във ва­риант на някогашния Съвет­ски съюз, който беше изграден на принципа „Центърът разпо­режда – периферията изпълня­ва”?

В.В.: Известни аналогии мо­гат да се направят. Но сме длъж­ни да помним огромното иде­ологическо различие. В СССР изграждането на реалния ко­мунизъм означаваше,че е първа задача, първа цел, и първо задължение на редовия гражданин на СССР. Днес няма такива изисквания. Днес прос­то трябва да се изгради единен, светъл европеизъм, който е ле­чител на всички наши недъзи.

П.В.: Как обаче ще бъде из­граден този европеизъм?

В.В.: Като се усили вярата и се засили натиска срещу не­верниците. Има неверници, които от време на време си поз­воляват тънки и перфидни на­меци по повод развития евро­пеизъм, който ние сега изграж­даме. Значи по-голямата част от българско общество няма тър­пение да влезе в шенгенската обетована земя и да възпри­еме божествената благодат на еврото като стъпка към светото тайнство. Но има отделни не­верници, които е редно да бъ­дат разобличавани, заклеймя­вани и заковавани на позор­ния стълб, за които ние знаем, че те водят обществото в друга посока. Някои от тях, с извине­ние, са русофили. Но ние ще се преборим с тях.

П.В.: Да. И аз така мисля. Интересен е въпросът с еврото, защото той се превръща в един сакрален въпрос, както казахте. Ти не може да бъдеш признат за 100-процентов европеец, ако не си 100-процентен привърженик на влизането на България в ев­розоната, колкото се може по- скоро. Нали така?

В.В.: Разбира се. Това е също израз на благочестие и на от­далеченост от греха и от по­гибелта на човешката сла­бост. Това е нещо като влизане в осветеното царство, където просто благодателта е гаран­тирана. И тази благодат има своето изражение в определен вид банкноти с типични цве­тове. Ние този въпрос още не сме го решили. Все още тече ре­ферендум „за” или „против” еврото. Така че и в общество­то вече има определени раз­личия. Ясно е,че възражения­та срещу еврото, това е нещо еретично, нещо греховно в са­мото съмнение в силата на ев­рото.

П.В.: И това не трябва да бъде допуснато. Признак на ру­софилство е дори това ако хо­рата се съмняват в еврото.

В.В.: И няма да бъде допус­нато. Това е признак на скри­та русофилия, която не бива да бъде търпяна.

П.В.: Между другото обаче този аргумент може да звучи много точно. Но аз се сещам за някои държави като например Полша. Последното, което може да се каже за Полша и нейния уп­равляващ елит, е че са русофили, а те в същото време са катего­рични противници на еврото. И нямат никакво желание да вли­зат в еврозоната и сега някак си неудобно става да ги обвиняваш в русофилство, както се прави тук, в България.

В.В.: Полша не може да бъде обвинена по никакъв на­чин. Те са доказали правото си да бъдат русофоби, доказали са го практически и исторически.

Но на нас като обикновени грешни хора ни е забранено да разширяваме прекалено мно­го своите аналогии и подобия. Трябва да гледаме в своята ясла, в своята копаня. И да не се съм­няваме в изчерпателната сила на европейския смисъл, който стига до нас чрез нашите евро­пейски представители в Брюк­сел. Така че, самият опит да се правят аналогии вече съдържа нещо греховно.

П.В.: Как мислите, г-н Вацев, когато вероятно, поне засега, изглежда да се сформира прави­телство с еврокомисар Габриел, начело и класическо евроатлан­тическо правителство, какво ще става с опозицията? Какъв тип опозиция ще има едно та­кова правителство?

В.В.: Може да се появят опо­зиционни сили, които си поз­воляват публично да се съм­няват в благодатната роля и същност на това правител­ство. Но, наистина, правител­ство изградено по този начин, по европейски тертип, е мно­го трудно да му се измисля опозиция, освен политическа сила „Възраждане”, за която ние знаем, че вече е стигнала до та­вана си и няма накъде да расте. Аз още не съм сигурен, че ще има правителство, тъй като в сърцевината на българския бюрократично политически елит все още има видимо не­съгласие. Кой е „любимата съ­пруга на американското посол­ство“, кой стои твърдо върху еврокилимчето, кой е дока­зал окончателно или не своята причисленост към светлите и вечни европейски идеали? Т.е. българският европеизъм още не е напълно хомогенен и още не е разпределен равномерно върху носителите.

П.В.: Може би сега сформи­рането на едно такова евро­атлантическо правителство ще бъде тази решителна крач­ка, която окончателно ще оф­орми победилия български евро­атлантизъм и, които влязат в това правителство, те ще бъ­дат с печата – ето това се кла­сически европартии?

В.В.: И обратно. Тези, кои­то не успеят да влязат в прави­телството, ще трябва да носят бремето на проклетата опози­ционност. Те могат дори да бъ­дат обвинени в евроскептици­зъм, което разбира се е грехов­ност.

П.В.: Представяте ли си ПП- ДБ да останат в опозиция, да търпят подобни обвинения? Това би било нечувано. Може пък това да е някакъв подтик за тях пък да вземат да влязат в това правителство?

В.В.: Фантазията ми не стига да следвам вашите предположе­ния. Но вие сте прав. Формули­рано така, това е напълно въз­можно по начина, по който го казвате.

П.В.: Ако билетът за това правителство е равносилен на пропуск за евроатлантическия свят, тогава би трябвало всич­ки партии неистово да се стре­мят да вземат този билет.

В.В.: Би трябвало неисто­во да се стремят към участие в правителство, което озна­чава, че България би могла да остане и без опозиция. Това е много страшна ситуация, но това би било равносилно на още една крачка от града на зем­ните грехове към царството Божие.

П.В.: В царството Божие опозиция няма.

В.В.: В Божия град понача­ло не може да има опозиция, тъй като там има само ангели. А падналите ангели са изхвър­лени.

П.В. Много ви благодаря, г-н Вацев. Започнахме с библейски­те символи и завършваме с тях.