Йоан Павел Втори се извини на държави, общности и етноси, страдали някога от безпътствата на европейските кръстоносци. Това тогава бе добър знак, защото е пръв случай Западна Европа – „пъпът на света и солта на земята!“ – да се извинява някому. Дошло е време и ние да чуем европейски извинения към България и българския народ – я за Сан Стефано, я за Ньой, я за Париж 1947; я за Шенген, задето още ни държат като молепсани, зад оградата.
Преди да бъдат светци на православната църква, Кирил и Методий бяха вече светци на българската църква. И затова е светотатствено да премълчаваме истината, дето солунските братя са преживели злостния прием на тогавашната Европа, вечно единосъщна в ревността си. Ревност към разпространяване на християнския закон чрез българска писменост, от български учители и на български език. Зер, тежкият канон на латинския език не е разрешавал друго общение между още нецивилизованите там немци, франки, европейци уж божем. Знаем единствено позволената им свобода: да говорят немски само със своите високо интелигентни коне!
При всичката си твърдина през вековете Кирило-Методиевото дело в наши дни губи откъм самобитност, яснота, образ и съзвучие. По неговите одежди вече има чужди нашивки, знаци, гънки и изкуствени цветя. Песенността на езика ни губи откъм мелодика. Сричките стават нервни и неразбираеми. Нашествието на чужди думи е толкова по-неотразимо, тъй като приносители са тези, които би трябвало да са му най- истински стражи: професионално пишещите и професионално говорещите. Тези неразумни служители с могъщи инструменти в ръце: печат, радио и телевизия.
На 17 май беше изпитът по български език и литература на зрелостниците по темата “Животът и книгите” върху стихотворението “Книгите” на Атанас Далчев. Явно бе много добра, умно намерена и зарадва учениците. Упълномощена учителка (гледахме на живо по Националната телевизия изпита) излезе на екрана и оцени достойнството на заданието с думите: “Далчев е един провокативен автор!”... Думите на учителката (тя е от обкръжението на просветния министър) ме изгориха като кълбовидна мълния: Далчев бил провокативен автор! Един от поетите с най-тиха вдълбоченост в българската реч е провокатор, така ли? Я да се махате от екрана, изедници! Както виждате и аз зная чужди думи (например - хай, сиктир, оттук!), но ги говоря не под българско небе, още по- малко по Националната телевизия. Какво означава на български този латински глагол pro-voco с немска наставка – ieren?
Предизвиквам, но с лош умисъл, със злост дори.
Телевизионното войнство боледува от възходящ идиотизъм. Момчета и момичета всякакви цупят устни по екрана, удрят ни с цепеници по простите глави и се заканват да ни довършат. Пет милиона зрители, останали без душа, дирим помощ и чакаме погалване с човешка реч. Сказуеми на български изречения ли са: дистрибутира, сублимира, ситуира, комуникира, индикира, финализира, трансферира... хвърли речника по тях, българ, българино!
Объркани и смущавани сме всеки Божи ден. “Парламентът не заседава адекватно. Пожарникарите не действат адекватно. Най-важна е превенцията и профилактиката на престъпността. Атмосферата се замърсява дистанционно. Има варианти с акценти по интериора. Оказваме логистична (?!) подкрепа на войната в Афганистан. Откриваме себе си в телевизора чрез дигиталното време. Панелните гета ще бъдат санирани. Заедно с туроператорите ще си купуваме брейди облигации и чрез дистрибуторите на мотопфое ще си вземаме по една кола на лизинг...”
В безсилието си да се защитим от инвазията (нападението) се обръщаме към Кирил и Методий. Светите братя ни дадоха не само Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Ест, Живете, но и ни преведоха мъдър библейски текст: “За всяка празна дума, която ще кажат човеците, ще отговарят на Съдния ден.”
Тежко ни в европейското грехопадение! Брате Кириле, и ти, брате Методие, искаме прошка! Тъпчем вашето дело, ругаем грешно бащини си кости и нашите нрави, че те били прости!
Ядем киселото грозде. А ще скриптят зъбите на синовете ни!...
