Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 21 (23 май 2023) 24 май – и нека забучат просторите

24 май – и нека забучат просторите

Е-поща Печат PDF

В пространното житие на св. Кирил се каз­ва, че буквите, създа­дени от солунските братя, са “боговдъхновени”. В догмата на средновековната църковна мисъл това озна­чава, че те - буквите - са по­лучили легитимност свише.

И неслучайно Черноризец Храбър в полемичното си съ­чинение “За буквите”, като спори с триезичниците, каз­ва: “Славянските букви са по- светли и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцки­те - елини езичници.”

Като казахме това, ще ка­жем и друго - в продължение на векове съчиненията на старобългарските писатели се преписват и разпростра­няват от Северния ледовит океан до Адриатика. Старо­българският език се превръ­ща в литургичен.

Старобългарският език е класическият език за славян­ството, както латинският за западните народи.

Така българският народ се превръща в народ цивили­заторски. Това е всъщност и “държавата на духа”, за която говори акад. Лихачов.

Добре е тези неща да се при­помнят и знаят поне от нази си, когато не само ни втълпя­ват чувство за малоценност, но се и правят внушения, че трябва да заменим кирили­цата с латиница, за да бъдем припознати като европейци.

Това е манталитет на кур­тизани. Един политолог, бивш възпитаник на АОНСУ, в кое­то, разбира се, няма нищо лошо, дори изрече кощун­ството, че докато се осъзна­ваме като славяни и право­славни, нас няма да ни при­емат в Европа. Е, приеха ни.

Но за такъв човек и подоб­ни нему отродници някога Добри Войников написа пи­есата си “Криворазбрана циви­лизация”.

Всъщност посегателства­та върху духовните български достижения не са от вчера.

Опитите да се насложи вър­ху нашия живот цивилиза­ционно-политическата док­трина на неолиберализма, не е нищо друго освен посегател­ство върху българския етно­културен модел, формиран от историята.

Неолиберализмът е типи­чен задокеански продукт, взет на въоръжение и в Западна Ев­ропа.

Прицелът на неолибера­лизма, налаган у нас, е на­сочен и днес срещу сърце­вината на Кирило-Методи­евото дело - срещу техните боговдъхновени писмена и литургиката на българска­та култура. И че това бе тъкмо така, дойде да ни убеди и бив­шият президент Петър Стоя­нов, който заяви преди време, че въпросът за подмяната на кирилицата с латиница бил “дискусионен”.

Такава “дискусия” в бъл­гарското общество, слава Богу, не съществува, но това бе тестът, с който високите етажи на властта и техните задгранични вдъхновители, провериха жизнеността на нацията.

Няма никакво съмнение, че в определени среди съществу­ва нагласата и склонността да бъдем подменени, след като се извади националния ни живец. Тъкмо поради тази причина един министър на просветата - съвсем неслучай­но! - даде израз на своето не­долюбване на Вазов и най паче на неговото стихотворение “Аз съм българче”.

Въобще нашите европе­иди вече години наред бя­гат като дяволи от тамян от всичко българско, застина­ли в срамно угодлива поза, та дано бъдат удостоени с госпо­дарска ласка. Забравят нечес­тивците, че слугите ги полз­ват, но не ги уважават, а на­края ги и захвърлят като упо­требеност. Но въпреки това усилията да се харесат на всяка цена, не секват.

Това са все камъни в гра­дината на нашата тради­ционна ценностна система, в градината на боговдъхнове­ните писмена.

А от небитието някой гле­да!

Слава Богу, че сме жилав, препатил и мъдър народ, и че имунната ни система е ис­торически приучена да се съ­противлява, и то успешно, на всякакви посегателства.

Ние устояхме на турския ятаган, на фанариотския бяс, на майкопродавство­то на разни медарнеещи се чуждопоклонници, та повече от сигурно е, че пак ще наме­рим брод да се спасим и опа­зим.

Но това можем да напра­вим само под пряпореца на единната народна воля, въ­оръжени със съзнанието, че сме оплодители на една ве­лика цивилизация - славян­ската.

Написаното остава. В него е нашата сила.

Софроний Врачански мъдро ще каже: “И туч, и ка­мен стопятса - само писаното слово остает во веки веков!”

Не може да мине без сле­да, че поколения българи пяха: “Напред, народността не чез­не, там дето знан’ето живей!”

А що е “знан’eто”? Това не е само грамотността, на коя­то безсрамно се посяга, но и дълбокото, глъбинно усеща­не за приемственост, при­вързаността към бащината стряха, към родното огнище, към съборността на българ­ското племе.

Не, наистина “Не се гаси туй, що не гасне”!

България продължава да е Държава на духа и семената на българската свяст и пребъд­ност са хвърлени още преди 1000 години от ръцете на све­тите братя Кирил и Методий. И още тогава ние сме напра­вили своя цивилизационен избор!

Затуй - напред към тради­цията и към химна на наша­та велика духовност - “Върви, народе възродени!”.

И нека забучат простори­те!