Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 21 (23 май 2023) БЪЛГАРСКАТА МИСИЯ

БЪЛГАРСКАТА МИСИЯ

Е-поща Печат PDF

През втората полови­на на IХ век Бълга­рия бе онази стра­на в Европа, къде­то Кирило-Методиевото дело можеше да има най-благодат­на почва за развитието си. Не само поради приобщаването си през 865 г. към формиращо­то се европейско семейство на християнските държави и на­роди, но и поради дълго про­дължилото тук търсене на подходяща писмена култура. Предкирилометодиевският пе­риод на писмовността е отра­зен в „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър (Х в.):

„Прочее, преди славяни­те нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и тълкуваха с черти и резки. Когато се по­кръстиха, те бяха принудени да пишат склавянската реч с римски и гръцки букви – без ус­троение. И така беше много го­дини.“

Чертите и резките – това са многобройните загадъч­ни знаци на прабългарско­то рунно писмо, които се от­криват в един твърдеширок географски ареал: от Бесара­бия до Халкидика и от Черно море до Панония. Публикува­нето на по-голямата част от тях от археоложката Л. Дончева е добра основа за разчитане­то им, за което не са достатъч­ни похвалните усилия на лю­бители.

Гръцкият език и писме­ност навлизат в Българското ханство на Долния Дунав още в началото на съществуването му. За това свидетелства пър­вият надпис към релефа на Мадарския конник от 705 г.

Повече от 100 са издадени­те от Васил Бешевлиев първо­български надписи на гръцки език от периода VІІІ – начало­то на Х в. Употребата на гръц­кото уникално писмо през дъ­лъг период създава основа­та за възникване по-сетне в България на кирилицата, из­местила твърде бързо от упо­треба глаголицата. Римските букви и тяхната употреба са регистрирани от три надписа на латински език, намерени в старобълргарските столи­ци Плиска и Велики Преслав, свързани с пребиваването на папското духовенство през 866-870 г.

Като се добави наложена­та след идването на Кирило- Методиевите ученици в Бъл­гария употреба на глаголица­та и кирилицата в славянския език, тук има удивяващо мно­гообразие на използване на гра­фични системи и писмености – факт, който не се наблюдава тогава в нито една от държа­вите на Европа.

Смъртта на св. Методий във Велехрад през 885 г., бе­лязала трагичния край на Ве­ликоморавската мисия на сла­вянската писменост и кни­жнина и същевременно на­чалото на Българската мисия. Нейното значение в културна­та история на славянството и Европа е с изключителна важ­ност, защото тя бележи утвър­ждаването на нов, трети ду­ховен европейски свят редом със съществуващите западно­латински и източновизантий­ски.

Дошлите в България през 886 г. Кирило-Методиеви уче­ници Климент, Наум, Ангела­рий, Константин и др. полу­чили блестящи условия за раз­гръщане на проповедническа, просветителска и книжовна дейност от страна на нейния владетел княз Борис І – Миха­ил (852-889; + 907), който се из­явил в ролята си на спасител, покровител и вдъхновител на славянската писменост и кни­жнина. Това в най-голяма сте­пен, успоредно с извършената християнизация на българите, определя изключителното му място в цялата ни история.

Продължаването на Ки­рило-Методиевото дело, пре­връщането на България в не­гаснещо огнище на христи­янска и славянска просвета и книжовност, в пръв духовен вожд на славянския свят раз­криват държавническия ге­ний на най-великия сред сред­новековните ни владетели. Чрез подвига, който в края на 9 – началото на 10 в. се твореше в българската земя, се разтва­ряха дверите на културната история за една нова творче­ска стихия – славянството.

Значимостта на среднове­ковна България като „държа­ва на духа“(според акад. Д. Ли­хачов) особено релефно и в християнски дух е подчертана в старобългарската творба от началото на ХІІІ в. „Разумник – указ“: „Знайте и това! На света има трима царе, както е и Све­та троица на небето... Първо­то царство е Гръцкото. Второ­то царство е Българското. Тре­тото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алемантското е Синът. С Бъл­гарското царпствно е Светия дух...“