Нова Зора

Само преди седмици Ро­бърт Кенеди-младши обяви, че се кандида­тира за президент на изборите през 2024 г., пре­дизвиквайки Джо Байдън за номинацията на Демократи­ческата партия. И вече има подкрепата на 20% от изби­рателите на управляващата партия, огласиха социолозите дни по-късно. Ще успее ли оба­че той в надпреварата за прези­дентския пост на Съединените щати?

Този въпрос в най-голяма степен разбуни духовете на политици, анализатори, пуб­лицисти, широката публика в САЩ и по света. Проблемите, по които Робърт Кенеди-млад­ши атакува, засягат околната среда, упадъкът на средната класа, корпоративната власт, културата, афроамерикан­ските, сексуалните и други­те малцинства, войната в Ук­райна, отношенията с Русия и др. Опонентите считат много от становищата му за... противоре­чиви!

В САЩ обаче, Робърт Кене­ди-младши е по-известен като адвокат-правозащитник: че­тири десетилетия от живота му са преминали в съдебни дела срещу регулаторните агенции, които изцяло са корумпира­ни от корпорациите – от тези, които трябва да бъдат кон­тролирани. Според него, Аген­цията за опазване на околната среда (Environmental Protection Agency-EPA) се командва от пе­тролната, въглищната и пес­тицидната индустрии. Фарма­цевтичната индустрия пък ко­мандва Агенцията по храните и лекарствата (Food and Drug Administration-FDA); 50% от бюджета й идва от Big Pharma. Центърът за контрол и пре­венция на заболяванията (The Center for Disease Control and Prevention-CDC) разходва поло­вината от бюджета си за заку­пуване на ваксини, които след това препродава. Национални­ят институт по здравеопазва­не (National Institutes of Health- NIH) – вместо да извършва фундаментални изследвания, които трябва да установяват произхода на болестите, се за­нимава с изработване на нови продукти и прибира коми­сионни от фармацевтичните компании, които ги продават. Министерството на транспор­та (Department of Transportation- DOT) се командва от железо­пътните и авиокомпаниите. Банките напълно са корум­пирали Комисията по ценни­те книжа и борсите (Securities and Exchange Commission-SEC). А медиите са корумпира­ли Федералната избирател­на комисия (Federal Election Commission-FEC).

Преди години адвокатският му екип спечели и трите нашу­мели дела срещу замърсявани­ята на околната среда от „Мон­санто“ и могъщата корпорация бе принудена да заплати 13 ми­лиарда долара обезщетение. В хода на разследванията се оказ­ва, че ръководителят на отде­ла за пестициди в Агенцията за опазване на околната среда (EPA) тайно е работил за „Мон­санто“ като е прикривал, ко­ригирал или фалшифицирал експертизи, разкриващи ис­тината и фактически е насоч­вал регулаторната агенция за удовлетворяване търговски­те амбиции на този бизнес, а не е работил за обществения интерес. Регулаторът се оказ­ва партньор на сектора, който трябва да регулира.

Тези разкрития основателно навеждат на обосновани съм­нения дали българският регу­латор ДКЕВР/КЕВР не дейст­ва по същия начин? Обосно­вани са съмненията и спрямо други наши органи, които след­ва да контролират качеството на храните, здравеопазване­то, образованието, охраната на околната среда, банките, медиите и т.н. Да не говорим за Централната избирателна ко­мисия, която от години фал­шифицира изборите, включ­вайки над един милион мъртви души в списъците си, за което многократно писа „Нова зора“.

Позицията на Робърт Ке­неди-младши срещу Covid лок­дауните и ваксините сериозно разтревожи „дълбоката държа­ва“: повечето от коментатори­те й я обявиха за безотговор­на и потенциално опасна, след като той сравни задължи­телното ваксиниране с Холо­коста. Според него, по време на Covid локдауните 4,4 трилиона долара богатство се е прехвър­лило от американската средна класа към новата олигархия: създават се 500 нови милиар­дери, а дотогавашните мили­ардери увеличават богатство­то си с 30%.

Особено остри са крити­ките на Робърт Кенеди-млад­ши по системните проблеми на американските институ­ции. „Това е нещо, което чичо ми [Джон Кенеди] осъзна през 1960-1961 г. по време на криза­та с Куба: ЦРУ се бе превърна­ло в агенция, чиято функция бе да осигурява на военнопро­мишления комплекс постоянен поток от нови войни. След една оперативка, когато инвазия­та в „Плая хирон“ се провали, чичо ми разбра, че ЦРУ го е лъ­гало, уволни Алън Дълес, шефът на ЦРУ, Чарлз Кейбъл и Ричард Бисел – тримата най-висши ръководители на ЦРУ. И каза: „Искам да разбия ЦРУ на хиля­ди парчета и да ги пръсна във въздуха”.“

Според Робърт Кенеди- младши ЦРУ трябва да бъде реорганизирано като се отде­ли шпионажа, аналитичните дейности и събирането на ин­формация от черните функ­ции, защото в противен слу­чай отделът за шпионаж ще вижда задачите си като оп­равдание за извършване на престъпните дейности, в кои­то го замесват и няма да има никаква отчетност. Никога ни­кой няма да носи отговорност, като например за държавните преврати и опитите за преврат, организирани от ЦРУ в около една трета от страните по света. „Сваляте правителство в Ирак и какво се случва: създавате Ис­лямска държава. След това се намесвате в Сирия и заедно с Ис­лямска държава вкарвате 2 ми­лиона бежанци в Европа, което дестабилизира демокрацията в цяла Европа и води до Брекзит. Това е резултатът от това, което ЦРУ нарича успешна опе­рация за сваляне на Саддам Хю­сеин. Наистина ли е успешна? Не мисля така. Водим 60-годиш­на война с Иран и тази война започна [през 1953 г.], когато ЦРУ свали първото демокра­тично избрано правителство в 6000-годишната история на Персия. Ние все още живеем с обратните последици от тази операция. Няма никаква отчет­ност. А тези агенции трябва да бъдат отговорни. И аз бих раз­бил ЦРУ по начин, който би ги направил отговорни…“

Така, считаният за тради­ционен либерал и виден пред­ставител на Истеблишмънта, днес се превръща в особняк, в черна овца от семейство Ке­неди.

Да бъдем лидери, а не побойници!

Привеждаме откъси от не­отдавнашното едночасово интервю на Робърт Кенеди- младши за британското он­лайн издание за новини и мнения „UnHerd“ (което в пре­вод означава – „Не На Стадото, Без Стадото“), чиято мисия, според визитката, е да се про­тивопостави на манталитета на „стадото“ с ново и смело мислене. Подбраните от нас от­къси визират най-вече пробле­мите на САЩ с Русия. Цялото интервю уважаемият читател може да проследи в https://www. youtube.com/watch?v=AY89a_ zXi9s

На въпроса на водещият Фреди Сайърс: Повдигате доста парлив въпрос, по който говори­те много: Америка е в постоян­но състояние на война и искате да сложите край на това. Спрямо Украйна, как предлагате да ста­не?

Робърт Кенеди-младши:

„С преговори. Руснаци­те многократно са предлага­ли преговори. Ако погледнете Минските споразумения, кои­то предложиха руснаците, днес те изглеждат като наистина добра сделка.

Нека бъдем честни: това е война на САЩ срещу Русия, в която по същество се жертва цветът на украинската мла­деж в една месомелачка за уни­щожение, заради геополитиче­ската амбиция на неоконите, както често се сочи; и за смя­на на режима на Владимир Пу­тин и изтощаване на руската армия така, че да не може да се бие никъде другаде по света. Президентът Байдън каза, че това било неговата цел – да се отърве от Владимир Путин. Неговият министър на от­браната Лойд Остин през ап­рил 2022 г. каза, че нашата цел е да изтощим руската армия. Какво означава това „да изто­щим“? Това означава да хвър­лите украинците срещу тях. Синът ми се би там, рамо до рамо с украинците; пожертва­хме 300 000 от тях. Командва­щият частта на специалните сили в Украйна, която може би бе най-елитната бойна едини­ца в Европа, каза, че 80% от не­говите войници са мъртви или са ранени и не могат да се въз­становят. В момента русна­ците убиват украинци в съот­ношение 1:5 или 1:8, зависи на какви данни вярвате…

Нека правим това, което е разумно, което спасява живо­ти. Това трябваше да бъде ху­манитарна мисия – така ни я представяха в Съединените щати. Което означава, че цел на мисията трябваше да бъде да се намали кръвопролити­ето, да се съкрати конфлик­тът; но всяка стъпка, която предприехме, всъщност е била да разширяваме конфликта и максимално да увеличаваме кръвопролитието. А не тряб­ваше да правим това…

Ако погледнете споразуме­нията от Минск, те поста­вят основите за окончателно уреждане. Регионът на Донбас, който 80% етнически е руски – а руснаците там система­тично са убивани от украин­ското правителство – щеше да стане автономен в рамки­те на Украйна и щеше бъде за­щитен. Нека защитим това население със силите на ООН, за да сме сигурни, че кръвопро­литията ще спрат. Нека на­помня как трябваше да пре­махнем нашите ракетни сис­теми Aegis, които носят яд­рени ракети Tomahawk на 70 мили от руската граница.

Когато руснаците доста­виха ядрени ракети на Куба на 1500 мили от Вашингтон, ние бяхме готови да ги нападнем и щяхме да ги нападнем, ако не ги бяха премахнали. Припом­ням начинът, по който стана това: чичо ми и баща ми въз­ложиха на посланик Бренън да сключи сделка с Хрушчов. Меж­ду двамата бяха изградени близки отношения, те можеха да разговарят директно. Сдел­ката беше ние да премахнем нашите ракети Jupiter от Тур­ция на руската граница, защо­то знаехме, че това е нетър­пимо за тях…

През последните 100 години Русия два пъти е била напада­на. Човек може да разбере защо те не искат в неприятелски страни до тяхната граница да има ядрени ракетни систе­ми. Ние също трябваше да се съгласим да държим НАTO из­вън Украйна, което искаха рус­наците. Считам, че на осно­вата на тези три точки, ня­кой като мен би могъл да спре тази война. Не мисля, че неоко­ните са способни да я спрат, нито хората около президен­та Байдън, защото те създа­доха проблема. Не мисля, че ня­кога ще признаят това. Счи­там, че част от споразумение­то е да се признае, че в част от историята, с която се започ­на тази война, имаше геополи­тически машинации и от две­те страни. Между другото, не оправдавам варварската и не­законна инвазия на Владимир Путин в Украйна. Но както чичо ми винаги казваше, ако наистина искаш да постигнеш мир, трябва да влезеш в обув­ките на другия човек, както и да разбереш местния натиск, оказван върху него…

Трябваше да чуваме какво в продължение на години казва Путин. Поехме ангажимент пред Русия, пред Горбачов, че няма да изместим НАТО нито на сантиметър на изток. Но излъгахме. Вкарахме 13 страни в НАТО, поставихме ракетни системи с ядрен заряд; прави­хме съвместни учения с Украй­на и с други натовски страни. Каква е целта на НАТО? Това питаше Джордж Кенан, как­то и Джак Матлок. Тези доай­ени на американската външна политика казваха: „Русия загу­би Студената война. Нека да­дем на Русия това, което дадо­хме на Европа с плана Маршал. Ние сме победителите – нека ги вдигнем. Нека ги интегрира­ме в европейското общество”.”

Значи ли, че искате Русия в НАTO, пита водещият?

„Мисля, че това трябваше да се обмисли. Каква бе целта на НАTO освен да се противо­поставя на Русия? Ако се от­насяте с Русия по враждебен начин, разбира се, че реакция­та й ще бъде враждебна; и ако бавно навлизате във всичките тези държави, за които казва­хме, че никога няма да станат част от НАTO. Това, което се случи в Украйна по същество бе, че САЩ подкрепиха държа­вен преврат през 2014 г. срещу демократично избраното пра­вителство. Разполагаме със за­писи на телефонни разговори на Виктория Нуланд, една от неоконите в Белия дом, коя­то състави новия кабинет от лица, враждебно настро­ени към Съветския съюз. Ако се поставите в положението на Русия, която казва: „Съеди­нените щати, нашият най- голям противник, се отнасят към нас като към враг, сега поставиха враждебно за нас правителство на една нация и го карат след това да прие­ма закони, които са в ущърб на многобройното руско населе­ние”…

Ако Мексико направи също­то и започне да убива – украин­ското правителство уби 14 000 руснаци в Донбас – ако Мексико направи същото с емигранти­те американци там, ние щя­хме да нахлуем на секундата. Трябва да се поставим на мяс­тото на нашите опоненти… Путин многократно ни каза: това са червени линии, които не трябва да пресичате.“

Водещият: Говорите мно­го за корупцията в Амери­ка, у дома и в чужбина. Ми­слите ли дори, че една по-до­бра Америка е постижима на този етап?

„Мисля, че е постижима и мисля, че много бързо може да се постигне. Крайната ми ам­биция е да възстановя вярата и любовта в Америка, гордост­та на Америка, така че моите деца да могат да растат с гор­достта, която изпитвах към моята страна. Мога да въз­становя нашия морален авто­ритет по света, да възстано­вя репутацията на Америка като нация за пример, оста­налият свят да може да гледа на Америка като пример – та­къв, какъвто хората ще искат да копират, а не да гледат на Америка като заплаха. Чичо ми вярваше, че Америка тряб­ва да бъде лидер, а не побойник; хората разбират разликата. Чичо ми упорито избягваше войната и казваше: „Не искам образа на Америка по света да е като за някой с пушка, ис­кам да е доброволец от Корпу­са на мира. Искам това да бъде каймака в програмата ми във всички страни на Латинска Америка и Африка; Американ­ската агенция за международ­но развитие (USAID) се създа­ва, за да насърчи растежа на средната класа в тези страни; както и Алианса за прогрес”.“ (Alliance for Progress, програма на президента Джон Кенеди за икономическо сътрудни­чество с Латинска Америка, бел. ав.).

„Затова хората по света обичат Джон Кенеди повече от всеки друг президент от на­шата история. Затова на не­гово име са кръстени булевар­ди, авенюта, университети и болници в Африка и Латинска Америка, издигнати по целия свят са негови паметници – повече от всеки друг президент на САЩ. Защото имаше раз­лична визия – не да завладява хората, а да им помага…“

Робърт Франсис Кенеди- младши бе на 9 години, когато чичо му – президентът на САЩ Джон Кенеди, бе убит. Той бе на 14, когато баща му – сена­торът Робърт Кенеди, бе убит. И двамата големи американ­ски държавници вярваха, че ще се справят със системни­те проблеми на САЩ, с „дъл­боката държава“, както я на­ричат днес; но и двамата бяха убити. Половин век по-късно друг американски президент – републиканецът Доналд Тръмп обяви, че ще пресуши „Вашингтонското блато“. Но блатото или „дълбоката дър­жава“ безцеремонно го от­страни чрез фалшифицира­ни избори.

Сега демократът Робърт Кенеди-младши има амби­цията да повтори експери­ментите на чичо си, на баща си и този на републиканеца Доналд Тръмп, като апелира главно към все по-затъваща­та средна класа – независимо дали пригласят на демокра­тите или републиканците. „Мисля, че сега в нашата стра­на се надига бунт – популист­ки бунт; и ако не насочим този бунт към силите на идеализма, силите на щедростта и добро­тата, някой друг ще го насо­чи към много по-мрачни цели. Не считам за добра идеята да не говорим с американските популисти, защото били до­стойни за съжаление. Америка­нците са наши братя и сестри и трябва да ги чуем. Те са при­тиснати до стената от поли­тиките, както на Републикан­ската, така и на Демократи­ческата партия.“

Дали ще успее? Дали ще стане ли президент на САЩ? Или ще стане поредната жертва на „дълбоката държа­ва“, след като открито заявя­ва намерението си да разбие на пух и прах ЦРУ? Каквито намерения имаше чичо му – президентът Джон Кенеди, за което плати със живота си?

В Америка реформаторите- политици ги убиват, нали?