Така, както я гледаме - с дългия врат ала щърко-мърко, с острия нос и безличната физиономия - Мария Иванова Неделчева-Гаврилова (Габриел) си е една ходеща Истанбулска конвенция.
Намести ли се в министър-председателското кресло като кокошка в полог, веднага ще задължи петгодишните дечица да си направят операция за смяна на пола. Разбира се, за сина й това няма да се отнася.
Помните ли многобройните ухилени селфита на Марийка от Хаджидимово с Бил Гейтс? Преди година и нещо момата кокетираше с дъртия терминатор, парадираше с неговото „приятелство“ и му помагаше в търговията със смъртоносни бъркочи, убеждавайки българите непременно да се ваксинират. Ще носи ли отговорност тая сива чапла за хилядите животи, погубени от ваксините, които тя рекламираше - предполагам небезплатно? И щом е толкова близка с Урсулица Лайнен, дали не е замесена директно в семейната й търговия със смърт в ЕС?
Мераците на това нелепо, студено, кухо, аморално френско-селско нищожество да се интронизира на българската политическа сцена и да осъществи у нас най-мрачните закани на Сорос и Гейтс, трябва да бъдат пресечени! С ритник в грозните зъби и грозния хаджидимовски задник!
Край на гербопитешките шантажи! Край на Боковите гаври с България!
Баста!
Кандидатура за премиер на България като тази на Мария Габриел е най-доброто доказателство за жалкото състояние, в което е изпаднал евроатлантическият ни политически елит. Този елит чистосърдечно си признава, че най-доброто, което може да излъчи за най-важната длъжност в държавата ни, е безличен евробюрократ, анонимно винтче в брюкселския механизъм. Проблемът не е липсата на каквато и да било харизма у въпросния кандидат, не е само тоталната му подчиненост на еврощампите. Основният проблем е, че тукашните европолитици са във възторг от това ходещо брюкселско клише. Тези нашенски политици тотално са се отказали от националната идентичност, от идеята, че българските интереси са над всичко останало. Те са едни безмозъчни кукли, които биват задвижвани само когато някой еврокукловод реши така. Задействат се единствено тогава, когато трябва да изпълнят някое чуждо нареждане. Българските европолитици блеят от щастие при вида на номинираната за премиер еврочиновничка. Този перманентно демонстриран евровъзторг е изтрил дори и най-малките зачатъци на независимо мислене, които (може би) са съществували в главите им.
