„Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!“
Думи на отец Аверки от разказа на Николай Хайтов, „Козият рог“
Живеем като в лош сън. След почти един месец ухажване и намеци за годеж и брак между ГЕРБ-СДС и ПП- ДБ, „най-опитният политик“, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов повика на помощ еврокомисаря Мария Габриел, която неговата ръчица изпрати в Брюксел. Първо като обикновен евродепутат, после като еврокомисар по иновациите, а днес заместник-председател на ЕНП. Преди да разкрие името на човека, който ще предложи за български премиер, Борисов загадъчно изреди достойнствата на своята фаворитка, сред които владеенето на много езици и връзките й с европейските финанси. Името на Мария Габриел „изтече“ първо в медиите, за да го научи един ден по-късно цяла България от устата на „лидера“, излязъл храбро на трибуната на Народното събрание да обяви своето ираде. Очевидно е очаквал аплодисменти и сваляне на гарда от най-логичните според самия него бъдещи коалиционни партньори на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ. И, както си му е редът, г-жа Габриелица насрочи раздумки с всички парламентарно представени партии, с изключение на „Възраждане“. От ПП- ДБ инатливо се въздържаха да откликнат на поканата, макар с ГЕРБ-СДС да са от едно и също евроатлантическо семейство.
Пред отзовалите се на поканата, еврочиновничката в неплатен отпуск Мария Габриел постави няколко програмни приоритета, първият от които касае главата, т.е. свалянето на главния прокурор Иван Гешев. Понеже не сме толкова наивни за да повярваме. че това Мария го е измислила сама, споделяме казаното от президента Радев в ЮАР за закъснелия с три години катарзис на ГЕРБ и интересите на хора, които стоят зад гърба на г-жа Габриел. Смятаме, обаче за преувеличена надеждата му бъдещият премиер на България „да узрява по-бързо за важните за България решения“. Брюкселската бюрократка не е дошла „да узрява“ за проблемите на България и възможните им решения, а да отбие номера. А той е да се натрие носът на ПП-тата пред Брюксел и Вашингтон, като хора, които рушат „евроатлантическото единство“ и правят скришом услуга на Путинова Русия. Това за 20-те празни квадратчета, които останалите парламентарни партии трябва да запълнят със свои кандидати за министри, го измисли не Мария Габриел, а Бойко Борисов. И пак той реши, че за запазването на неговата власт си струва да пожертва дори главата на най-яростния си защитник от правосъдието, главния прокурор Иван Гешев. Още повече, че Гешев и в прокуратурата се оказа чужд сред свои, щом първият му заместник, той и шеф на НСлС Борислав Сарафов се разграничи от него по въпроса за „атентата“. Нещо повече, обяви, че се разследва и версията за инсценировка.
Разбира се, свалянето на главния прокурор няма как да се случи, докато не бъде подменен, или превъзпитан съставът на ВСС. Пък и знае ли човек дали като бъде притиснат в ъгъла Гешев няма да изтърве нещо за „онова“ чекмедже с евро банкноти и кюлчета злато, което видя дори дронът на президента, а прокуратурата се усъмни в неговото съществуване. Същото се отнася и за къщата в Барселона, както и за милионите, които емигрантът в Дубай Васил Божков твърди, че е давал на Владислав Горанов, за да ги предаде на Борисов, като откуп за неплатените „по невнимание“ на Комисията по хазарта милиони лева данъци. За парите от фалиралата КТБ да не говорим.
Колкото и някои политологични врачки да се опитват да правят оптимистични прогнози относно възможността да се състави правителство от ГЕРБ- СДС и ПП-ДБ, по-голяма, макар и пак недостатъчна е вероятността Бойковите квадратчета да се попълнят с кадри на ДПС, БСП и ИТН. Преди още президентът Радев да е връчил мандата на 15 май, се завъртяха имената на евродепутата от ДПС Илхан Кючук като възможен министър на външните работи и на служебния министър на правосъдието Крум Зарков като шеф на правосъдното министерство в един редовен кабинет. В едноседмичния срок, с който Мария Габриел ще разполага за да реализира мандата, сигурно ще изтекат и други имена. Но, какво ще стане в НС, ако и когато мандатоносителите представят своя проекто кабинет, знае само Господ.
Все пак Мария Габриел не е нито Дева Мария, нито дори Хайтовата Мария, та да оправи този свят. Много голяма е вероятността номинацията й да се окаже поредният „втори акъл“ на Борисов, който отдавна гледа към местните избори. И с олимпийско спокойствие оставя на президента Радев и неговото служебно правителство да сърба попарата, надробена от 12-годишното властване на ГЕРБ с различни ортаци, и 7-месечното експериментиране на ПП-ДБ с бръснач върху главите на управляваните от тях. Включително и тези, които не са нито за ГЕРБ-СДС, нито за ПП-ДБ, или за която и да е от представените в НС политически фирми. Ще поживеем, ще видим. Пък ако не стане чудото, наречено парламентарно правителство, пак ще се редим през юли пред изборните секции. И със сигурност, ще сме по-малко от тези, които отидоха да гласуват на 2 април. Добре е поне, че прословутата швейцарско правило за актуализиране на пенсиите според инфлацията, ще се прилага. Така уверява служебният министър на финансите Росица Велкова. Останалото са „шменти-капели“, както казва лидерът Борисов.
Не може да му се отрече талантът да разсмива публиката, докато други й разплакват майката. Една Мария не стига за да се оправи този свят. Но и тази Мария не е като онази Мария, тръгнала с кози рог да наказва престъпниците. Днешната е по-скоро съдружник в престъплението на Борисов, Петков, Василев и компания. За разлика от тях обаче, тя ще се върне в Брюксел, преди да е станала клиент на някой честен прокурор. Което не означава непременно, че изброените по-горе ще се изправят пред българската Темида и ще бъдат осъдени. Защото нашата Темида е Троеручица – с едната ръка държи везната на правосъдието, с другата слага неща на блюдото, а с третата прибира рушвети. И, както казва героинята на Бертолд Брехт, Майка Кураж: „Слава богу, че вземат подкуп. Все пак не са вълци, а хора и гонят парата. Подкупността на хората е също като милосърдието на дядо господ. Подкупът е единствената ни надежда. Докато има подкупи, ще има леки присъди и дори невинните ще бъдат оправдавани в съдилищата“.
