И на това място понякога възниква въпросът: „А защо на обикновения човек е необходимо да познавасветовните проблеми?“ Най-лесният отговор е: „Защото е интересно и важно.“ Както е казвал ненавиждащият Русия Чърчил: „Колко е важно и интересно да знаеш всичко ставащо в света!“ Но има и една друга причина, напълно практична. В съвременния свят, особено след 1945 г. границата между глобалното външно и локалното държавно започва да прилича на пунктирна линия.
Да знаеш какво става на световно ниво е необходимо, за да можеш да строиш своята лична стратегия, определяща отношението към реалността. Например глобалистите искат да преустановят плащанията с налични пари. Познавам хора, които твърдят, че плащането е по-добре да става с банкова карта. Факт е, че наистина е удобно. Но това означава, че човекът попада изцяло под похлупак. Неговата карта може да бъде анулирана всеки момент.
И накрая, последно по ред, но не и по значение. Да се разбира какво се случва в света е необходимо, защото светът наистина изпада в криза, на която досега няма аналог. Тази криза събира чертите на три минали исторически кризи. Днес, приетите от нас решения на базата на адекватно познание, ще влияят на съдбите на нашите деца и внуци. Аз съм убеден, че всеки от нас е самоедна брънка от линията на рода си, част от съборността, от нашите предци, от нас и нашите потомци. И всичко, което сега правим ще се отрази неминуемо на нашите деца. Ние сме тези, които решават какво образование да получат нашите деца, така че да придобият максимална свобода за реакция на всяка промяна: психологическа, емоционална, интелектуална.
В какво се състои същността на сегашния исторически момент? Когато завърших института през 1973 г. бях на 22 години. Тогава изобщо не можех да си представя, че моето поколение ще се окаже в такъв разлом. Защото израснах в спокойно време. После изведнъж всичко се ускори. За три години, за пет години, все повече събития се случваха в единица време. И най-обидното беше, че съвременната наука се оказа неподготвена затова. Образованието винаги изостава от науката, но днешната наука в обществото фатално изостава от реалността. Всъщност е необходима нова наука. А пропо на Запад стигнаха до този извод, но не университетите, а ЦРУ и Ми-6.
Каква е същината на днешната ситуация? Тя е проста. Капитализмът почти умря. Казвайки, че капитализмът се намира в своята последна криза, трябва да се има предвид, че глобалните елити изобщо престанаха да крият своите планове и обслужващите ги СМИ пишат за тях открито. Ако по времето на Съветския съюз буржоазните идеолози срамежливо се прикриваха зад паравана на демокрацията, права на човека и др. то сега те няма от кого да се стесняват, защото чувстват, че няма кой да накаже „буржоата“, няма страна, от която да дойдат наказателни „червени армии“. Но изглежда малко време им остава да се радват. Безпрецедентният мащаб на световната криза ще ги залее и тях.
След като монополизират „горния етаж“ на глобалното пространство, новите стопани няма да пускат в него никого т.е. ще действат едновременно и като ултраглобалисти, и като деглобализатори. А след това ще настъпи мачкането и потискането на „долните етажи“. За налагане на нови форми на капитализма му бяха нужни минимум две столетия, докато не се превърна от водеща в господстваща структура. Новите системи на практика никога не печелят с нокаут, а като правило „по точки“, т.е. благодарение на позиционна, социално и психологически изтощителна борба, с пробиви напред, отстъпления и компромиси. Това е главната черта на епохите получили определението „тъмни векове“. Ето, в такива тъмни векове, четвърти в историята на европейския човек, встъпваме сега.
В сравнение с постзапада (подчертавам „в сравнение“) Русия и руснаците остават, поне засега, костелив орех. 1990-те години бяха мощен психологически удар по населението на Русия и преди всичко по руснаците. Но както се пее в една песен: „Оцелелите станаха по-здрави от стомана“. Въпреки че, както показа опитът и у нас, подмазвачи и угодници-глобалисти има достатъчно. На времето Бисмарк беше отбелязал, че Русия е силна и, затова е страшна, благодарение на мизерността на своите потребности.
Разбира се днес жизненият стандарт на жителите на РФ е значително по-висок, отколкото в умиращата късна самодържавна Русия. Средният жизнен стандарт остава по-нисък отколкото този на постзапада, особено извън пределите на Москва. Това е сериозен фактор. Т.нар. „либерални реформи“ провеждани от властта, започвайки с ваучерната приватизиция и завършвайки с пенсионната реформа едва ли спомагат за изграждане на „послушния човек“ – мечтата на ултраглобалистите. Може и да греша.
Много от днешните схеми на цифровизаторите и ултраглобалистите от рода на Шваб са утопии (за по-голямата част от човечеството антиутопии) призвани да убедят всички, както в неизбежността от настъпване на трансхуманистичен новонормален свят, така и в безполезността от съпротива срещу „новия прекрасен свят“ (Хъксли). Ето защо е крайно необходима нова форма на видова борба, а именно критичен анализ на тези утопии и твърдо, безкомпромисно противопоставяне.
В новата реалност хората трябва да живеят в атмосфера на постоянен страх, в режим на въведената им психическа епидемия. По-лесно се управляват уплашени хора с изключено рационално мислене. Основно поле на действие на тези психоепидемии (всъщност на психоинформационен терор) ще бъде разбира се постзападът. В по-бедните и дебалансирани режими ще възникне съблазанта да копират същото. За това има две причини. Първо: управляващите да демонстрират на стопаните на „голямата шахматна дъска“ своята лоялност („ние сме като вас“, „приемете и нас в постбуржоазията, готови сме за това“). И второ: да компенсират социално икономическато си изоставане с психоинформационни мерки.
И едното, и другото е самоубийство, доколкото ще доведе елитите на страните от т.нар. полупериферия („втората зона“) до ликвидиране, преди всичко икономическо и социално властово. Именно с психоинформационни удари ултраглобалистите ще се освободят от държавните елити и националните държави от „втората зона“. А да бъдат приети като равни в „постбуржоазията“ никой не предвижда, там местата са ограничени даже и за „първата зона“. Учудващо е, че казусът на Тръмп не накара държавите от втората зона, угоднически тълпящи се в чакалнята на постзапада, да проумеят, че стопаните на новата реалност нямат нужда даже и от прислуга.
Необходимо условие за разрушаване на подготвяния от Постзапада биоцифровизиран концлагер е духовното усилие на част от населението, състоящо се от личности модален тип. Достатъчните условия ще изникнат в хода на този процес. Капитализмът умира, но е необходимо да се нанасят удари по корените на строя, който се готви да дойде на негова смяна, да се отслаби той максимално, да се постави прът в колелото на неговата история.
Защото в света на този строй за Русия, за руските хора и изобщо за обикновените хора, място не е предвидено. Неговите владетели са наш враг: класов, геополитически, социобиологически ицивилизационен.
26 април 2023 г.
Източник: Dzen.ru
Превод: Румен Воденичаров