Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 19 (9 май 2023) Как британският колониализъм уби 100 милиона индийци за 40 години

Как британският колониализъм уби 100 милиона индийци за 40 години

Е-поща Печат PDF

През последните го­дини се наблюдава възраждане на нос­талгията по Бри­танската империя. Известни книги, като “Империята” на Найл Фъргюсън и “Последни­ят империалист” на Брус Гили твърдят, че британският ко­лониализъм е донесъл прос­перитет и развитие на Индия и други колонии. Преди две години проучване установи, че 32 процента от хората във Великобритания активно се гордеят с колониалната ис­тория на нацията. Tази розо­ва картина на колониализма противоречи драматично на историческите факти. Според изследване на учения Робърт К. Алън, крайната бедност в Ин­дия се е увеличила по време на британското управление от 23 процента през 1810 г. до по­вече от 50 процента в средата на 20-ти век. Реалните доходи на населението на Индия нама­ляват по време на британския колониален период, достигай­ки най-ниската си точка през 19 век, и периодите на глад стават по-чести и по-смърто­носни. Далеч от това да обла­годетелства индийския народ, колониализмът беше човешка трагедия с малко паралели в световната история.

Експертите са съгласни, че периодът от 1880 до 1920 г. – пикът на имперската мощ на Великобритания – е бил осо­бено опустошителен за Ин­дия. Всеобхватните преброя­вания на населението, извър­шени от колониалния режим от началото на 1880 г., разкриват, че смъртността се е увеличи­ла значително през този пе­риод от 37,2 смъртни случая на 1000 души през 1880 г. до 44,2 през 1910 г. Очакваната продължителност на живота е намаляла от 26,7 години на 21,9 години! (Всичко това е в периода, когато в колониални­те метрополии тези показате­ли значително се подобряваха. Бел. на преводача).

В наскоро публикувана ста­тия в списание „Световно раз­витие“ използвахме данни от преброявания, за да оце­ним броя на хората, жерт­ви на британската имперска политика през тези четири брутални десетилетия. Дос­товерни данни за нивата на смъртност в Индия съществу­ват едва от 1880 г. Ако използ­ваме това като базова линия за „нормална“ смъртност, ще от­крием, че около 50 милиона смъртни случаи в повече са настъпили при господството на британския колониализъм през периода от 1891 до 1920 г. Петдесет милиона смъртни слу­чая е зашеметяваща цифра и все пак това е консервативна оценка. Данните за реалните доходи на населението показ­ват, че към 1880 г. стандартът на живот в колониална Ин­дия вече е намалял драстично спрямо предишните си нива. Алън и други учени твърдят, че преди колониализма жиз­неният стандарт на индийците е бил „наравно със Западна Ев­ропа“. Не знаем със сигурност каква е била предколониал­ната смъртност в Индия, но ако приемем, че е била подоб­на на тази в Англия през 16- ти и 17-ти век (27,18 смъртни случая на 1000 души), откри­ваме, че 165 милиона смърт­ни случая в повече от нормал­ната смъртност са настъпили в Индия в периода от 1881 до 1920! Въпреки че точният брой на смъртните случаи зависи от предположенията, които пра­вим за базовата естествена смъртност, ясно е, че някъде около 100 милиона души са починали преждевременно в разгара на британския ко­лониализъм. Това е сред най- големите, предизвикани от политиката, кризи на смърт­ност в човешката история.

Как британското управление причини тази огромна загуба на човешки живот?

Имаше няколко механи­зма. От една страна, Велико­британия ефективно унищо­жи производствения сектор на Индия. Преди колонизаци­ята Индия беше един от най- големите индустриални про­изводители в света, изнасяй­ки висококачествен текстил до всички краища на света. Не­качественият плат, произвеж­дан в Англия, просто не може­ше да се конкурира с индий­ския. Това обаче започна да се променя, когато Британската Източноиндийска компания пое контрола над Бенгал през 1757 г. Според историците ко­лониалният режим на прак­тика елиминира индийските вносни мита, позволявайки на британските стоки да наводнят вътрешния пазар, но създаде система от прекомерни данъ­ци и вътрешни мита, които не позволяваха на индийците да продават плат в собствената си страна, камо ли да го из­насят. Този търговски режим смаза индийските производи­тели и на практика деиндус­триализира страната. Както председателят на Асоциацията на Източна Индия и Китай се хвали пред английския пар­ламент през 1840 г.: „Тази ком­пания успя да превърне Индия от страна производител на индустриални стоки в страна, изнасяща суровини“ Англий­ските производители спече­лиха огромно предимство, докато Индия беше доведена до бедност и хората й станаха жертва на глад и болести. За да влошат нещата, британски­те колонизатори създадоха сис­тема на „законен грабеж“ и из­точване на национален доход от Индия. Великобритания обложи с данък индийското население и след това използ­ва приходите, за да купува индийски продукти – индиго, зърно, памук и опиум – като по този начин получаваше тези стоки безплатно. След това тези стоки или се консумира­ха във Великобритания, или се експортираха в чужбина, като приходите се прибираха от британската държава и се из­ползваха за финансиране на индустриалното развитие на Великобритания и нейните заселнически колонии – Съе­динените щати, Канада и Ав­стралия. Тази система източи от Индия стоки на стойност няколко трилиона долара в днешни пари. Британците бяха безмилостни в налагане­то на този грабеж, принужда­вайки Индия да изнася храна дори когато суша или навод­нения застрашаваха местно­то население с глад. Истори­ците са установили, че десетки милиони индийци са умрели от глад по време на няколко пре­дизвикани от британската по­литика гладни периоди в края на 19 век, тъй като индийски­те ресурси са били източвани към Великобритания и ней­ните заселнически колонии.

Колониалните администра­ции са били напълно наясно с последствията от своята по­литика. Те гледаха как мили­они гладуват и умират и въ­преки това не променяха нищо. Те продължаваха съз­нателно да лишават хора­та от ресурсите, необходими за оцеляване. Извънредната криза на смъртността в къс­ния Викториански период не е случайна. Нашето изследване установи, че експлоататорски­те политики на Великобрита­ния са причинили приблизи­телно 100 милиона допълни­телни смъртни случаи през периода 1881-1920 г. След Втората световна война Герма­ния подписа споразумения за репарации, за да компенсира жертвите на Холокоста, а нас­коро се съгласи да плати ре­парации на Намибия за коло­ниалните престъпления, из­вършени там в началото на 20 век. След апартейда Южна Африка плати репарации на хора, които бяха тероризира­ни от правителството на бя­лото малцинство.

Историята не може да бъде променена и престъпленията на Британската империя не могат да бъдат заличени. Но репарациите могат да помог­нат за справяне с наследство­то от лишения и неравенство, породени от колониализма. Това е критична стъпка към справедливост и изцеление.

Дилън Съливан и Ясон Хикел

https://www.aljazeera. com/opinions/2022/12/2/how-british-colonial-policy-killed- 100-million-indians

Превод: Людмил Костадинов