Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 19 (9 май 2023) Как британският колониализъм уби 100 милиона индийци за 40 години

Как британският колониализъм уби 100 милиона индийци за 40 години

Е-поща Печат PDF

През последните го­дини се наблюдава възраждане на нос­талгията по Бри­танската империя. Известни книги, като “Империята” на Найл Фъргюсън и “Последни­ят империалист” на Брус Гили твърдят, че британският ко­лониализъм е донесъл прос­перитет и развитие на Индия и други колонии. Преди две години проучване установи, че 32 процента от хората във Великобритания активно се гордеят с колониалната ис­тория на нацията. Tази розо­ва картина на колониализма противоречи драматично на историческите факти. Според изследване на учения Робърт К. Алън, крайната бедност в Ин­дия се е увеличила по време на британското управление от 23 процента през 1810 г. до по­вече от 50 процента в средата на 20-ти век. Реалните доходи на населението на Индия нама­ляват по време на британския колониален период, достигай­ки най-ниската си точка през 19 век, и периодите на глад стават по-чести и по-смърто­носни. Далеч от това да обла­годетелства индийския народ, колониализмът беше човешка трагедия с малко паралели в световната история.

Експертите са съгласни, че периодът от 1880 до 1920 г. – пикът на имперската мощ на Великобритания – е бил осо­бено опустошителен за Ин­дия. Всеобхватните преброя­вания на населението, извър­шени от колониалния режим от началото на 1880 г., разкриват, че смъртността се е увеличи­ла значително през този пе­риод от 37,2 смъртни случая на 1000 души през 1880 г. до 44,2 през 1910 г. Очакваната продължителност на живота е намаляла от 26,7 години на 21,9 години! (Всичко това е в периода, когато в колониални­те метрополии тези показате­ли значително се подобряваха. Бел. на преводача).

В наскоро публикувана ста­тия в списание „Световно раз­витие“ използвахме данни от преброявания, за да оце­ним броя на хората, жерт­ви на британската имперска политика през тези четири брутални десетилетия. Дос­товерни данни за нивата на смъртност в Индия съществу­ват едва от 1880 г. Ако използ­ваме това като базова линия за „нормална“ смъртност, ще от­крием, че около 50 милиона смъртни случаи в повече са настъпили при господството на британския колониализъм през периода от 1891 до 1920 г. Петдесет милиона смъртни слу­чая е зашеметяваща цифра и все пак това е консервативна оценка. Данните за реалните доходи на населението показ­ват, че към 1880 г. стандартът на живот в колониална Ин­дия вече е намалял драстично спрямо предишните си нива. Алън и други учени твърдят, че преди колониализма жиз­неният стандарт на индийците е бил „наравно със Западна Ев­ропа“. Не знаем със сигурност каква е била предколониал­ната смъртност в Индия, но ако приемем, че е била подоб­на на тази в Англия през 16- ти и 17-ти век (27,18 смъртни случая на 1000 души), откри­ваме, че 165 милиона смърт­ни случая в повече от нормал­ната смъртност са настъпили в Индия в периода от 1881 до 1920! Въпреки че точният брой на смъртните случаи зависи от предположенията, които пра­вим за базовата естествена смъртност, ясно е, че някъде около 100 милиона души са починали преждевременно в разгара на британския ко­лониализъм. Това е сред най- големите, предизвикани от политиката, кризи на смърт­ност в човешката история.

Как британското управление причини тази огромна загуба на човешки живот?

Имаше няколко механи­зма. От една страна, Велико­британия ефективно унищо­жи производствения сектор на Индия. Преди колонизаци­ята Индия беше един от най- големите индустриални про­изводители в света, изнасяй­ки висококачествен текстил до всички краища на света. Не­качественият плат, произвеж­дан в Англия, просто не може­ше да се конкурира с индий­ския. Това обаче започна да се променя, когато Британската Източноиндийска компания пое контрола над Бенгал през 1757 г. Според историците ко­лониалният режим на прак­тика елиминира индийските вносни мита, позволявайки на британските стоки да наводнят вътрешния пазар, но създаде система от прекомерни данъ­ци и вътрешни мита, които не позволяваха на индийците да продават плат в собствената си страна, камо ли да го из­насят. Този търговски режим смаза индийските производи­тели и на практика деиндус­триализира страната. Както председателят на Асоциацията на Източна Индия и Китай се хвали пред английския пар­ламент през 1840 г.: „Тази ком­пания успя да превърне Индия от страна производител на индустриални стоки в страна, изнасяща суровини“ Англий­ските производители спече­лиха огромно предимство, докато Индия беше доведена до бедност и хората й станаха жертва на глад и болести. За да влошат нещата, британски­те колонизатори създадоха сис­тема на „законен грабеж“ и из­точване на национален доход от Индия. Великобритания обложи с данък индийското население и след това използ­ва приходите, за да купува индийски продукти – индиго, зърно, памук и опиум – като по този начин получаваше тези стоки безплатно. След това тези стоки или се консумира­ха във Великобритания, или се експортираха в чужбина, като приходите се прибираха от британската държава и се из­ползваха за финансиране на индустриалното развитие на Великобритания и нейните заселнически колонии – Съе­динените щати, Канада и Ав­стралия. Тази система източи от Индия стоки на стойност няколко трилиона долара в днешни пари. Британците бяха безмилостни в налагане­то на този грабеж, принужда­вайки Индия да изнася храна дори когато суша или навод­нения застрашаваха местно­то население с глад. Истори­ците са установили, че десетки милиони индийци са умрели от глад по време на няколко пре­дизвикани от британската по­литика гладни периоди в края на 19 век, тъй като индийски­те ресурси са били източвани към Великобритания и ней­ните заселнически колонии.

Колониалните администра­ции са били напълно наясно с последствията от своята по­литика. Те гледаха как мили­они гладуват и умират и въ­преки това не променяха нищо. Те продължаваха съз­нателно да лишават хора­та от ресурсите, необходими за оцеляване. Извънредната криза на смъртността в къс­ния Викториански период не е случайна. Нашето изследване установи, че експлоататорски­те политики на Великобрита­ния са причинили приблизи­телно 100 милиона допълни­телни смъртни случаи през периода 1881-1920 г. След Втората световна война Герма­ния подписа споразумения за репарации, за да компенсира жертвите на Холокоста, а нас­коро се съгласи да плати ре­парации на Намибия за коло­ниалните престъпления, из­вършени там в началото на 20 век. След апартейда Южна Африка плати репарации на хора, които бяха тероризира­ни от правителството на бя­лото малцинство.

Историята не може да бъде променена и престъпленията на Британската империя не могат да бъдат заличени. Но репарациите могат да помог­нат за справяне с наследство­то от лишения и неравенство, породени от колониализма. Това е критична стъпка към справедливост и изцеление.

Дилън Съливан и Ясон Хикел

https://www.aljazeera. com/opinions/2022/12/2/how-british-colonial-policy-killed- 100-million-indians

Превод: Людмил Костадинов