Нова Зора

Бойчо Дамянов: Много Ваши колеги говорят за пред­стоящи сериозни промени в све­товния ред, за остри противо­речия и конфронтация на САЩ с Китай и Русия?

Хайнц Гертнер: Ще Ви раз­кажа някои детайли, които се премълчават от големите ме­дии. Днес се развива нова, не­съществувала до сега поляри­зация.

В близкото минало след 1945 г., когато завърши Вто­рата световна война, светът влезе в периода на Студена­та война, в който имаше два полюса - САЩ и СССР. С раз­падането на Съветския съюз през 1991 г. останаха само САЩ да доминират и кон­тролират всички останали страни в света, което днес по всичко изглежда завършва. Но официално приетата стра­тегия на САЩ изисква страна­та с всички сили да се проти­вопоставя на всякаква кон­куренция, която поставя под съмнение нейното лидерство, което води до остра конфрон­тация с Китай като нова ве­лика световна сила и с Ру­сия, като най-мощна ядрена държава. Въпреки че САЩ не се уморяват да повтарят, че са за демокрация против авток­рация, това до голяма степен е лъжа, тъй като те не се свенят да сътрудничат с диктатор­ски режими, които са добре дошли, стига да подкрепят тяхната геополитика.

През 1991 г. Съветския съюз разпусна Варшавския договор, но САЩ запазиха НАТО и се опитват не само да засилят неговото влияние върху Европа, но създават и нови съюзи АУКУС (Австра­лия, Великобритания, САЩ) и КУАД (САЩ, Япония, Австра­лия, Индия), за да задържат своето статукво в Индий­ско-Тихоокеанския регион. След 1991 г. НАТО, обратно на своите обещания, започ­на да се разширява на изток и това в Западните СМИ не обичат да го споменават. Ки­тай със своя „Нов път на коп­рината“ прониква на запад в т.ч. в Европа и на Балканите. В тези условия Русия се опит­ва да възстанови своето загу­бено влияние по западните си граници.

Б.Д.: Нещо повече за взаимо­отношенията Китай-Европа?

Х.Г.: Европа е слаба, тя ни­кога няма и не може да стане световна военна сила. Нещо повече, свидетели сме, как Ев­ропа все повече губи своя­та икономическа мощ и сли­за от световната сцена дори и като дипломатическа сила. Нагледен пример, съвсем нас­коро, с посредничеството на Китай между Саудитска Ара­бия и Иран бе сключено спора­зумение за възстановяване на дипломатическите отношения. Въпреки че Европа винаги е имала добри връзки с всич­ки арабски и близкоизточни страни, тя пропусна шанса по ядрената сделка с Иран, защо­то в края на краищата бе при­нудена да заеме страната на САЩ, а имаше интерес района да е стабилен.

Б.Д: Заради САЩ Европа става доста антикитайска?

Х.Г.: Европа, оставайки под контрола на САЩ, ще продължава да е в конфрон­тация с Русия. Но не могат да бъдат изключени и други раз­вития за ролята и мястото на Европа в отношенията й с Китай и Русия. През пролетта на 2021 г. Европейския съвет по международни отношения (European Council on Foreign Relations) проведе сред евро­пейските граждани много интересно проучване на об­щественото мнение. Беше им зададен въпроса: „На коя страна бихте били в случай на конфликт между САЩ и Ки­тай – за Китай, за САЩ или неутрални?“. Обръщам вни­мание, конфликт, не война. Около 65% от анкетираните избраха неутралитета, защо­то решиха, че това не е техен конфликт. Но що се отнася до правителствата, там нещата са точно противоположни. Трансатлантиците бяха ужасе­ни от тези резултати и повече не повториха подобни въпроси.

Б.Д.: Русия е единствената страна от голямата тройка, която е напълно ресурсно обез­печена и независима?

Х.Г.: Това обикновено се премълчава. И САЩ, и Китай, особено Европа са силно зави­сими от вноса на суровини и материали за техните иконо­мики. Проблемът на Русия е, че трябва да може да продава без­препятствено своите стоки на световния пазар. Ето защо тя има нужда от Китай, където да разширява износа и това доня­къде я прави зависима от него.

Б.Д.: А Китай от руските енергоносители и технологии…

Х.Г.: По този начин той съ­ществува като световна сила и партньор №1 в Азия. По съ­щия начин са построени и взаи­моотношенията между Китай и САЩ. Но ако се стигне до особе­но остра конфронтация, ико­номическата изгода минава на заден план, както стана не­отдавна между Запада-Русия. Така беше и преди Първата све­товна война, всички европейски страни бяха силно икономиче­ски обвързани помежду си, но не им попречи да започнат да воюват една срещу друга.

Б.Д.: ЕС и САЩ налагат на Русия най-различни, една от друга по-тежки санкции?

Х.Г.: Санкциите не могат да променят геополитически­те решения на една или дру­га държава, било то Куба или Иран, или Русия.

Б.Д.: Трябваше да се отра­зят пагубно на нейната иконо­мика и тя да приеме условията на Запада?

Х.Г.: Трябваше да принудят Русия да прекрати военните действия срещу Киев. Но това не се случи. Значи, те вече се ока­заха неефективни. Започнаха да ги оправдават с дългосро­чен ефект, който щял да дой­де тепърва. Безспорно, санкци­ите могат да предизвикат опре­делени икономически затруд­нения, но не познавам нито един случай, в който да са пре­кратили война. По-скоро об­ратното, предизвикват войни. Да вземем Парижките дого­вори от 1919 г., тогава ги наре­коха репарации. Засилиха въ­трешнополитическите автори­тарни тенденции у победените и доведоха в Германия Хитлер на власт.

Б.Д.: Много граждани на ЕС, особено стопанските среди, ис­кат премахване на антируски­те санкции. Възможно ли е това да стане скоро?

Х.Г.: Със сигурност много фирми и особено банковия сек­тор страдат, вземете ОМV или Райфайзенбанк. Безспорно те понесоха и продължават да по­насят загуби. Санкциите са по- скоро оправдание за Запада, че прави нещо. Докато продъл­жават военните действия няма как да бъдат отменени.

Б.Д.: А след това? Или отно­во ще бъде спусната желязната завеса?

Х.Г.: На света му трябва нов Версай, но с план Маршал, в никакъв случай да няма санк­ции и репарации, да няма на­казани и ощетени страни. Необ­ходимо ще бъде нещо подобно на Хелзинки 1975 г., където бе определено, че сигурността е неделима. Западът не бива да се опитва да изолира Русия и постоянно да дефинира вра­гове и противници, необходи­мо е да се търсят общи форми на сигурност и сътрудничест­во.

Б.Д.: САЩ ще трябва да се съгласят да седнат като равни на една маса с Китай, Русия, Ин­дия и т.н.?

Х.Г.: Механизми за това има­ме достатъчно и сега, ОССЕ, Съ­вета за сигурност на ООН. Но днес всичко това е блокирано и се извършва нов кръг във въо­ръжаването, който трябва да се овладее. С нови оръжия не се постига по-голяма сигурност.

Б.Д.: Какво стана с предло­жението на Русия от декември 2021 г. за обща система за сигур­ност?

Х.Г.: Западът го игнорира напълно, нарече го преувели­чено, а можеше да послужи като основа за преговорен процес. Що се отнася до Украйна, не трябваше да се поощрява към членство в НАТО, не трябваше да й се дават тежки настъпа­телни оръжия. Още преди при­съединяването на Крим през 2014 г. направих предложение за предотвратяване на вой­ната на основата на австрий­ския модел за неутралитет, но никой не пожела да му обърне внимание. Подобен модел би работил също така в Грузия и в Молдавия.

Междувременно в истанб­улския документ от март 2022 г. тези неща бяха включени и за малко да бъде постигнато мир­но споразумение, но за съжа­ление то бе провалено.

Б.Д.: Подобна схема се съдър­жаше и в Минските съглаше­ния?

Х.Г.: Много от тези неща ги имаше там, но тяхното слабо място бе, че никъде не фигу­рираше въпроса за неприсъ­единяването на Украйна към НАТО.

Нещо повече, управлява­щите в Киев включиха през 2019 г. в украинската конститу­ция текст за влизане в НАТО.

Русия би била спокойна да има в лицето на Украйна бу­ферна държава с неутрален статут, но Киев дори и не на­прави опит за това.

Б.Д.: Като заговорихме за неутралитет, как виждате бъ­дещето на Австрия като неу­трална държава? Във Виена се чуват гласове, че неутралите­та бил остарял и не отговарял на новите реалности?

Х.Г.: Да, има такива, които твърдят, че е остарял и бил ре­ликва от времето на студената война. Това не отговаря на ис­тината, неутралитета е модел с дълга история, в Белгия е съ­ществувал от 1831 г., а в Швей­цария го има и до днес без пре­късване от 1815 г. Има различ­ни видове неутралитет, той е гъвкав и винаги може да бъде съобразен с времето и условия­та.

Хелзинкския процес няма­ше да е възможен без подкре­пата на неутралните и необ­вързаните страни. Тогава има­ше държавници като Улоф Палме в Швеция, Бруно Край­ски в Австрия, Вили Бранд в Германия, които бяха активни поддръжници. За Австрия няма голям избор, или неутралитет или НАТО. Трети път няма.

Б.Д.: НАТО значи САЩ?

Х.Г.: И значи пряко участие във всички изгодни за САЩ конфликти с обещание за си­гурност по чл. 5-ти, но и задъл­жения за участие в конфликти, които не касаят твоята страна.

Б.Д.: Конфликт срещу Ки­тай или срещу Русия?

Х.Г.: Напълно възможно и срещу Китай и срещу Русия,

тъй като стратегическата кон­цепция на НАТО от 2022 г. оп­ределя Китай като страна към която се разпространява член 5-ти заради идващи от нея ки­бер и хибридни заплахи. Те­кста гласи: „Китай е главната заплаха чрез нейните кибер и хибридни дейности. И още: хи­бридните действия следва да се разглеждат като заплахи, под­лежащи на защита съгласно член 5-ти. С една дума, който иска може да го конструира”.

Сега, когато Швеция и Фин­ландия влизат в НАТО, Австрия остава единствената неутрална страна в ЕС, която може да раз­говаря като с равна с всяка една от необвързаните и безядрени държави от глобалния юг. Ние в Австрия дори не осъзнаваме на­пълно това наше преимущество.

Б.Д.: Излиза, че неутралите­та не е остаряла концепция?

Х.Г.: С моите студенти раз­работихме типология на неутра­литета и дефинирахме 21 типа. Австрия поддържаше по време­то, когато Крайски беше канц­лер активен неутралитет - учас­тие в различни международни организации, домакин на меж­дународни срещи, участие в ми­ротворчески инициативи и т.н.

Б.Д.: По повод на войната в Украйна, Полша и Прибалтий­ските страни са доста по-ак­тивни в поддръжката си, от­колкото други страни от ЕС?

Х.Г.: НАТО нарече тази война справедлива и отбрани­телна, но има и други крите­рии, като този за адекватност­та - когато загубите стават по- големи отколкото успехите.

И още нещо, да речем, че от­страни погледнато основани­ята са справедливи, но кои са действителните намерения? Става ли наистина дума за въз­становяване на суверенитета на Украйна или става дума за дългосрочно унищожаване на Русия? В Полша и Прибалтика прозвучаха именно тези наме­рения. Това на Украйна не й по­мага особено. Помагачите имат свои намерения, които не съв­падат с тези на украинците. Бих ги посъветвал да се отнасят с голяма предпазливост към чуждестранните помощи.

Б.Д.: Не е ли опасно, когато в този конфликт така активно се намесват натовски държави?

Х.Г.: Крайно опасно е! Чер­вената линия става с всеки изминат ден все по-тънка. За контранастъпление са нужни 2-3 пъти повече войници, от­колкото за отбрана и това вече не е по силите на Зеленски. За Киев ще става все по-трудно да мобилизира нови хора за фронта, което означава да бъ­дат вкарани натовски войски. Ако това се случи в Европа със сигурност ще се разрази пъл­номащабна световна война. Кой може при такова развитие на нещата да изключи използ­ването на ядрени оръжия? Мисля, че е време да се каже - до тук!

Б.Д.: От банковия сектор в САЩ и Европа идват тревожни съобщения. Може ли това да из­остри допълнително обстанов­ка в света?

Х.Г.: През 2008 г. бях в САЩ и тогава също казваха на хората да не се вълнуват, влоговете са сигурни, всичко е под контрол. И изведнъж нещата се влоши­ха.

Често в историята такива кризи са се превръщали в ка­тализатори на мащабни во­енни сблъсъци. Да си припом­ним кризата или т.н. „голяма де­пресия“ от 1929 г., която отво­ри пътя към Втората световна война. Такива неща не бива да се подценяват.