Ситуацията с атентата е като тази с коронавируса. Всички знаеха, че е нагласена, всички знаеха, че ни лъжат, но това не попречи гражданските ни права да бъдат брутално потъпкани и половината свят да бъде изтребен чрез ваксини, „противоепидемични мерки“, паника и умишлено лишаване от здравни грижи.
„Атентатът“ следва същата схема и е част от същия замисъл.
На сценаристите не им пука, че не им вярваме. Не ги е еня какво мислим. Постановката им е комично несръчна, но ще изпълни целите си:
Лов на вещици. Репресии. Налагане на допълнителна цензура. Сплашване на свободомислещите.
Президент, парламент, партии, медии, посолства - ще повтарят в скоропоговорка едно и също: „Атентат срещу държавността“!
Нищо, че атентатът срещу държавността се състоя преди 33 години и оттогава не спират да я рушат същите тия гореизброени.
А междувременно, зад създадената димна завеса, ще се състави дългочаканото от козяците „правителство на войната“. Личните „червени линии“, разделящи мутрите и шарлатаните, набързо ще бъдат заличени, за да бъде укрепена „заплашената държавност“.
Главният прокурор, олицетворението на държавността, човекът институция, чрез първомайския атентат бе възкачен на най-високия връх, на който се възправят само „мъчениците на Правдата“. И бе обожествен. И сега вече никой не може да го докосне. Доказано бе, че мафията е посегнала на живота му, защото винаги е бил неумолим борец срещу нея. Доказа се, че е „личен враг“ и прицел на „тирана Путин“. Доказа с „опасност за живота си“ своята евроатлантическа вярност. Накъде повече!
Как ще махаш такъв главен прокурор - та той надмина по заслуги Джовани Фалконе - и за разлика от него оживя! „Бог ни го запази“!
Отпада и нуждата от „разследване на главния прокурор“ като условие за управленски тандем межзу ГЕРБ и ПП/ДБ. Авторите на „атентата“ са му намерили цаката. Сега вече и Киро сит, и Гешев цял.
„Уау, държавността в България е заплашена“! И тези, които особено държат на опазването на българската „държавност“ - САЩ и НАТО – ще имат повод да вкарат още свои войници и да предприемат драконовски мерки за „налагане на демокрация“, за да „съхранят“ и държавността. И тези мерки няма да са срещу „организаторите“ на комичния атентат (защото именно крадецът вика „дръжте крадеца!“) и не срещу мафията, криминалните елементи и националните предатели, а срещу честните и смели българи - точно тези, на които все още се крепи Отечеството.
Нейната последна вярна фаланга.
Така че, приятели, удря часът на изпитанията! Знаците в това отношение са много, но особен щрих добавя пълната подготвеност на проведения „митинг на прокурорите“. Знакът беше очакван и разбран. Предварителната организация - на ниво.
Денят на атентата обаче бе погрешно подбран от сценаристите. Въпреки формулата от нумерологията 1+5 (м. май) + 7 (сумата от цифрите на 2023), да, числото е фатално, но на същата дата – 1 май (по нов стил) е избухнало Априлското въстание. А тази дата е заветът, който пази българщината. Но така е, когато липсват знания. Както се изрази един български офицер от инженерни войски „аматьорска работа на милиционери от Симеоновското училище“ – за всяване на суматоха.
Взривната вълна от такова мероприятие не може да постигне целта. Тя е отведена в страни. И е контрапродуктивна за организаторите. Единственото й достойнство е, че отваря очите на мислещите хора.
С тези неща шега не бива. Има някаква вселенска забрана, има закон свише, който не позволява да се преструваме на жертви и да викаме за помощ, когато помощ не ни е нужна. Престъпим ли този закон, злото идва при нас. Лъжливото оплакване е вратата, през която му позволяваме да нахлуе.
Нашите деди и баби дори са забранявали да се произнасят думи като убийство, смърт, болест, чума, шарка и т.н. Смятали са, че самото им изговаряне насочва болестта и смъртта към нас и са ги заменяли с евфемизми. Недопустимо е било публично да се обявиш за жертва на нападение, ако нападение над теб не е имало. Ако лъжеш, че са те нападнали убийци, скоро наистина ще станеш жертва на убийци.
Казано е: не дърпай дявола за опашката!
Да си играеш на „атентати“ е игра с огъня. Това е бумеранг, който неизменно се връща при лъжливото овчарче.
Бумерангът на съдбата.
Народът български неслучайно е сътворил тази притча.
