Има такава знаменита новела на Габриел Гарсия Маркес - “Няма кой да пише на полковника”. В нея главният герой, уволнения полковник Буендия, напразно чака отговор на многобройните си писма до министерството на войната относно полагащата му се пенсия. Горе-долу в такова положение днес у нас е ВМРО-БНД. То не получава хабер от „правилните” политически сили и досущ като героя на Маркес само пишат писма. В случая ВМРО-БНД в епистоларна форма е заявило желание да участва в първичните избори на Синята коалиция.
Прочитайки тази новина, човек няма как да не си спомни може би най-позорящия организацията факт – участието на комитите в коалиция със СДС на изборите през 1997 г. и последвалата подкрепа за управлението на Иван Костов.
Изминалото време почти бе изличило спомена от тази „грешка на растежа”, която разпиля огромния морален капитал на старите войводи с участието на организацията в най-позорния поход на грабежа, разрухата и деиндустриализацията на България. Нещо повече, тази подкрепа даде възможност на Костовци, Божковци и Бакърджиевци да прикриват поне за известно време антибългарското си дело зад патриотичните червено-черни знамена на ВМРО-БНД.
Както стана известно, комитите очаквали “да чуят становището на сините дали съществува воля за единство на дясното политическо пространство и ефективно противопоставяне на порочните модели на управление на страната”. И още, че ако това единодействие не се осъществи, организацията щяла да бъде готова за самостоятелно участие в президентските избори, или такова, което да обедини единомишленици около споделените ценности на разумния национализъм...
Изобщо, мъка. И как иначе, щом се опитваш да помиряваш огъня с водата - искрения патриотизъм с овехтяло десноконсервативните доктрини на протестантско-въглищарската агентура на Мартиндимитровци и хриптящата гаргамелщина на политически мумии като Иван Костов, опитващи се да практикуват чудото на възкресението. Все ни е на ума, че Красимир Каракачанов ще си спомни, че полковник Буендия не бива да живее на „Пиротска” 5...
