Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗАЩО БАЙДЪН ЗАБРАВЯ?

Е-поща Печат PDF

Съществуват закони за развитието на мозъка, за съзряването му и за функционирането му в периода на стабилност, т.е. - времето на неговата инволюция, на бавното разрушаване на мозъка незабележимо за притежателя му.

Мозъкът нараства до 25-30-тата година на човека в зависимост от неговата етническа принадлежност . Към тридесетата година престават да се установяват интензивно връзки между невроните, свързвани с натрупване на знания и изучаване на езици, и  се стига едно плато, което трае до към 50-тата година от живота на човека. В мозъка текат слаби разрушителни процеси, но те не са критични. Просто невроните започват да стареят. Трябва да се знае, че нервните клетки не се размножават. Това става само в онкологията. Източници за компенсация на своеобразното стареене на невроните няма. Теорията за ролята на стволовите клетки в главния мозък беше погребана след 30 години, окончателно. Твърденията, че стволови клетки могат да заменят загубата на неврони се оказаха лъжа.

Наблюдава се мащабна гибел на невроните (до 85%) в гръбначния мозък, например. Причината е конкуренцията между органите на мисленето и рецепторните органи. В главния мозък невроните също загиват. Основно поради спазми на съдовете и лошо хранене. Невроните не могат да съществуват без хранене. Запасите в организма са за около 6 минути. Отключване на пълното им  захранване след като изтече това време, води до необратими изменения. Губи се паметта.

След петдесет години процесът на загуба на неврони става по-интензивен. Загубата възлиза на 3 грама годишно. Сега президентът Байдън е на 79 години, т.е. - на него му се губят вече към 100 г мозък. Това за него се оказва много, защото като го гледа човек, веднага може да разбере, че не е голям умник. И като имаме предвид неговите антропологични данни, можем да предположим, че в главата му има около 1300-1350 г мозък. Той трябва да работи като президент с този материал.

Политиците както е известно не страдат от излишък на интелект. Инволюцията при Байдън е напредвала  добре. Но трябва да се отчита, че между двама политици също може да има разлика. Да вземем например Обама. Когато постъпил в университета като преподавател, той се оказал толкова елементарен, че на всички станало ясно, че имат пред себе си бъдещ политик.

При застаряващите хора невроните обаче осъществяват хитра компенсация, реализирайки връзки помежду си със съседни неврони, като по такъв, отчасти, начин  компенсират загубите.

В мозъка, който е 1/50 от масата на тялото, а разходва 25% от енергията за неговото съществуване, текат метаболитни процеси в резултат на които в невроните се натрупват разпадни продукти (шлака), които не се излъчват. Това е неизбежното им стареене, защото броят на невроните ни е даден един път завинаги. Нови няма.

Какво става с мозъка на Байдън (който вземаме като пример)?

През последните 30 години той губи неврони. Но и преди това Байдън се е занимавал с политика, бидейки един от ястребите в партията. От него не са излизали блестящи проекти или революционни  идеи. Работил е по принципа „Да не прави резки движения, за да не настройва срещу себе си тези, които го изхранват, т.е., които дават парите“. Неговата самостоятелност, бидейки донякъде „умерен“, винаги е била равна на нула. Той е бил вечният младши бизнес-партньор. Каквото му се нареди, това изпълнява. Работа на медиатор и трансформатор. А когато мозъкът не се използва интензивно, то и кръвоснабдяването му се намалява. Мозъкът се захранва с кръв от 5 капиляри. Когато той почива, то само едната капиляра се пълни с кръв, останалите остават като резервни. Но ако Байдън се замисли за нещо, резервните би следвало веднага да се запълват с кръв, за да решат появилия се проблем.

Но тъй като Байдън е професионален политик, неговите капиляри са започнали да закърняват. Това са плодовете на недостатъчната интелектуална дейност. От една страна невроните са кът, от друга кръвоснабдяването им е намаляло. Оперативното му съзнание е видимо забавено. Затова забравя, постепенно губи фрагменти на паметта си. Това е съдбата на всички хора, които имитират интелектуална дейност: политици, политолози, психолози… Получава се нещо като хроничен инсулт, разпростиращ се по целия мозък.

Когато липсва творческо начало, мозъкът старее по-бързо и сега пред нас е същество с около 1300 г мозък в главата си и с лошо кръвоснабдяване. Следствието  засяга и моториката му. Виждаме как принудително движи крайниците си, когато подтичва. Явно ползва и стимуланти. Важно е обаче, не дали се движи енергично, а какво става в главата му. А там не става абсолютно нищо. Байдън е рупор. Подготвят му текст и „помощ от приятел“, т.е. – монитор, върху който видимо  шари погледът му. Човекът е на възраст и е непригоден за тази работа. Никакви самостоятелни решения не е взимал и няма да приема никога. Десетилетия наред е отработвал системата да бъде в тренда, без да взима решения. Възрастният човек е загубил част от мозъка си, на първо място коортикалните неврони (отговорни за мисловните процеси, б.пр.). Моторните центрове са по-добре кръвоснабдени и това се наблюдава при хората, които  придават  по-голямо значение на физическите упражнения. Но за сметка на центровете отговорни за мисловната дейност.

Ето защо от президента Байдън не може да се очаква нито дискусия с опоненти, нито самостоятелно решение. Президентът Байдън просто е отражение на вътрешно политическите процеси в Белия дом.


Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ


 

ДА СИ ОТВОРИМ ОЧИТЕ НАВРЕМЕ

Е-поща Печат PDF

На 25 ноември т.г. в района на Керченския пролив украински военноморски съдове навлязоха в участък на Азовско море, считан от Русия за нейни териториални води. Руската брегова охрана откри огън и задържа три украински кораба. Президентът на Украйна Петро Порошенко реагира като въведе военно положение в страната си и постави въоръжените сили в бойна готовност,  като обяви, че съществувала заплаха от пълномащабна война на Украйна с Русия. Това е най-значителната пряка военна конфронтация между двете страни от началото на 2014 г., когато украинската крайна десница извърши държавен преврат, направляван и финансиран от Европейския съюз и Държавния департамент на САЩ по времето на президента Обама. Превратът хвърли региона в състояние на постоянна криза.

Няма съмнение, че инцидентът в Азовско море е една от провокациите, режисирани от американския империализъм и неговите съюзници. Други  такива са споменатия преврат в Киев, многобройните газови нападения в Сирия, приписвани на правителството в Дамаск, обвинението към Москва за натравяне на семейство Скрипал във Великобритания, т.н. руска „намеса“ в американските президентски избори и пр. и пр. Всички те целят да се създават предтекст за налагане на санкции и осъществяване на военна агресия срещу Русия. Както и при всички други случаи на антируско поведение на режима на Порошенко, и сега НАТО, Евросъюзът и САЩ незабавно взеха страната на Украйна. Те обявиха действията на Русия за акт на „агресия“ и „нарушение на международното право“. Президентът Тръмп дори отмени заплануваната среща с президента Путин, която трябваше да се състои на срещата на Г-20 в Буенос Айрес. Порошенко обяви, че е получил уверенията на американския държавен секретар Майк Помпео, че Вашингон ще му осигури „пълна подкрепа“, включително и военна!

Налага се впечатлението, че Порошенко предизвика кризата с Русия само няколко месеца преди президентските избори в Украйна, които той рискува да загуби поради своята значителна и растяща непопулярност. Въвеждането на военно положение му дава -на него и на военните - големи пълномощия, включително правото да се обискират жилища и автомобили, да се ограничава свободата на медиите, да се цензурира интернетът и да се забраняват демонстрациите. Нещо повече, бяха отменени изборите за местни органи на властта в десет избирателни окръга. Действията на Порошенко са насочени както против Русия, така и против населението на самата Украйна.

В резултат от събитията в Азовско море Украйна и Русия са достигнали ръба на войната, която лесно би могла да въвлече и чакащите на пусия империалистическите сили. Русия обаче обяви, че ще разположи в Крим нов дивизион от противовъздушната система „С-400 Триумф“. И вече го направи. Според списание „Тайм“ ситуацията е такава, че би могла да породи криза като тази в Тонкинския залив, която през 1964 г. послужи като повод за военната интервенция на САЩ във Виетнам.

 

Руските медии предупредиха, че е възможна „ голяма война“, която да причини гибелта на стотици хиляди хора и от двете страни.

Подкопаването на руското геостратегическо влияние във важния за Русия Черноморски регион е съставна част от плана на американските компании да сложат  ръка върху ресурсите на обширните територии, които някога влизаха в състава на СССР. И ако до 1991г. Турция беше единствената държава-членка на НАТО с излаз на Черно море, днес всички черноморски държави с изключение на самата Русия или влизат в НАТО, или се управляват от антируски и проамерикански режими, като тези в Грузия и Украйна, поставени на власт чрез новото оръжие на империализма наречено„цветни революции“. Нека си припомним, че като модел те бяха използвани най-напред в България. Такова беше „всенародното въстание“  - от зимата на 1997 г., с което бе свалено от власт правителството на Демократичната левица.

Опасната криза в Азовско море е поредното свидетелство, че с разпадането на Съветския съюз п рез 1991 г. е сложено началото нов исторически период на империалистически войни. Преформатирането на Близкия изток е съвсем пред очите ни. Изключителната безразсъдност на подпалвачите на войни обаче и на техните „леви“ и  „десни“ марионетки в Източна Европа, в това число и у нас, може да се обясни с дълбоката криза на американския и световния капитализъм и вопющата му необходимост от ресурси и презапределение на пазарите. Част от тази криза е подемът на лекомислено отричаната доскоро класова борба. Събитията в Иран, Индия, на много места в Европа, а също и в САЩ, само потвърждават непоклатимата правда за движещите сили на борбата със световния империализъм.

Президент на Русия Владимир Владимирович Путин не разполага с друг отговор на непрекъснато нарастващия натиск на империализма, освен да съчетава усилията си за разумност в политиката спрямо колективния Запад и осигуряване на необходимия за отговор военен ресурс на федерацията. След „разпадането“ на СССР, който всъщност беше пренесен в жертва на безумната перестроечна надежда, че може да бъде приглушена идейната ненавист на Запада към социалистическата алтернатива в негово лице, се открои и все по-дръзко и нагло се откроява ламтежът към неизчислимите ресурси и богатства на руската земя. Принципът, че добрата Русия може да бъде само завладяната Русия, добива все по-ясни очертания и всички прикриващи тази истина димни пропагандни завеси, стават все по-прозрачни. Тези истини станаха очевидни дори за олигарсите на Русия, милиардите на които, според тъпия перестроичен прогнозизъм, трябваше да успеят да ги интегрират в световния рай на капитала и управлението на света. Оказа се обаче, че за вълците от Уолстрийт, Русия е неприемлива най-вече заради несъгласието си да пожертва наред с материалните си богатства и духовния ресурс на народа си, ведно с величието и блясъка на неговите достижения в историята.

В този смисъл крушението на СССР със своите последствия е нещо много по-грандиозно от измеренията на една гигантска геополитическа катастрофа. Не ядрената мощ, не ракетите и танковите армии, а алтернативата на вълчия свят на капитализма беше неговата най-голяма сила. СССР имаше страшни зъби, но отказваше да вие с вълчата глутница на световните хищници.

Днес, раната на Русия, от страшната загуба на кръв, все още е отворена. И като всяка глутница, светът на хищниците се възбужда от мириса на кръв. И все по-страшно тракат челюстите, премлели костите на половината човечество. И има само едно място от където може да дойде спасение! – идеята, че този вълчи свят може да получи алтернативата, която така лекомислено похитихме. Това най-много жадуват народите на Русия, както и всички, които до първи петли дор трижди се отрекоха от правдата.

Но Бог вижда. И ще отсъди!

Остава ние да си отворим очите навреме.

 


 

ЗАЛОГЪТ Е БЪЛГАРИЯ!

Е-поща Печат PDF

Слово на президента Румен Радев на среща с гражданите, отстояващи държавността в България


Скъпи сънародници,

Няма да използвам гражданската трибуна, защото тя е ваша. Но днес, в този съдбоносен за Родината момент, аз съм длъжен да се обърна към вас и го правя от уредбата на президентската институция.

За 15-и ден площадът е пълен с надежда и непримиримост. Хиляди хора протестират по улиците на всички големи градове не само в България, но и в цяла Европа.

Плакатите им казват много истини. Истини, които медиите премълчаваха. Истини, за които властта остава глуха и отказва да чуе. Протестите убедиха всички недоволни българи, че не са сами в бунта си, че общото желание за свобода, законност и справедливост обедини всички поколения. Най-важното е, че България излезе от психозата и хипнозата на пропагандата и светът отправи поглед към България.

Протестът не се поддаде на провокациите. Хората не се уплашиха от обидите, заплахите и репресиите. Без оглед на партийни или други пристрастия, всички на площада веят заедно трибагреника. Никога българите не са били по-единни в решимостта си да отвоюват държавата от мафията. Площадът роди братството на почтените хора, които няма да се предадат, да се поддадат и да робуват на лъжи и заплахи. Които ще отхвърлят всяка обреченост и вярват, че свободна, европейска България на достойните граждани, е нашето бъдеще.

Протестът иска оставката на цялото правителство и на главния прокурор. Властта обаче отново е глуха и говори за ремонт на кабинета. Надяват се летните отпуски и умората да разколебаят българите. Но ако имат смелостта да слязат при протестиращите и да ги погледнат в очите, ще разберат, че това няма да стане!

Оставките на цялото правителство и на главния прокурор са първата и задължителна стъпка към честни избори, към връщане на България по демократичния път, към началото на необратим демонтаж на порочния управленски модел, който ни закотви на дъното на Европа, към рестартиране на политическия процес и модернизация на страната.

Необходим ни е нов парламент, защото сегашното мнозинство е глухо за исканията на хората. Нужно е да отворим пътя за конституционна реформа, за нови промени, които да укрепят гражданските права и контрола на гражданите над управлението, които да гарантират разделението на властите, които да проведат правосъдна реформа като гарант на справедливост, които да прекършат корупцията, която ражда престъпност и бедност, които да създадат условия за труд, доходи и перспективи, които да върнат нашите братя от чужбина. И много важно – да се гарантира европейското развитие на България и неговата необратимост, а не тези фрази да се използват като красива фасада, зад която се вихрят грабеж и безчинства.

Задачата е историческа. Тя изисква единство. На много плакати от протеста пише думата „заедно“ и тя е ключът към успеха! Пътят е труден, но всяко усилие си струва, защото залогът е голям. Залогът е България! И всички на площада пишат историята на България, затова им пожелавам успех и непримиримост.

Мутри, вън!

Да живее България!


 

ЧИЙ ШПИОНИН Е КНЯЗ НИКИТА ЛОБАНОВ-РОСТОВСКИ?

Е-поща Печат PDF

Университетското издателство при Софийски университет „Климент Охридски“ отпечата книгата на Никола Филипов – „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски“. Премиерата или представянето є, на което освен авторът, ще присъства и самият герой на книгата, ще се състои днес, 10 декември от 17,30 часа в НДК в София.

Името на княз Никита Лобанов-Ростовски доста нашумя в последните години. Той е роден и израснал в София, където завършва и средното си образование. През 1951 година става шампион на България по плуване при юношите. А сетне съдбата го отнася във Франция, Англия и САЩ, където се изявява като известен специалист-геолог, сетне като банкер от най-висок ранг и не на последно място като световноизвестен колекционер на изобразително изкуство, дарител и меценат.

Княз Никита Лобанов-Ростовски е наследник на най-старата руска княжеска фамилия, водеща началото си от основателя на Русия – княз Рюрик. И това са потвърдили вече две ДНК експертизи.

Книгата на Филипов е изпълнена с интересни случки и разкази от живота на младия княз и тяхното семейство в София - подозрения, дебнене, бягства, преследвания, затворнически килии... На 11 години е вкаран в затвора, вследствие на което името му става предмет на международен скандал. За освобождаването му от Софийския затвор се намесват генерал де Гол и Организацията на обединените нации.

Освен, че родителите му са регистрирани преди 1944 година като английски и съветски шпиони, а след 1944 година като френски и американски, то самият Никита още на 13-годишна възраст е регистриран от българската Държавна сигурност като френски шпионин. И книгата е илюстрирана с копия от документи от архивите на Държавна сигурност, с копия от разпити и планове за вербовка, за санкции, за осъждане... Баща му е „изчезнал безследно“ като излязъл да купи хляб през 1948 година и едва в последните десетилетия княз Никита е открил къде и при какви обстоятелства е бил ликвидиран.

Както пише професор Валери Стефанов на корицата на книгата:

„Трудно се бяга от Властта, нейната „майчинска“ ръка те настига навсякъде, за да ти дари мрака.

Колкото и горчиви страници да има в книгата на живота, те не могат да бъдат скъсани. Разказът показва колко издръжлив може да бъде човекът. Как е способен да направи от духовността и благородството арматура на живота си.

Книгата е значима за българския читател и поради факта, че България е родното място на руския аристократ. Това е страната на детството, на очакванията към живота, на любовта, на болката за родителите. Това е сантименталната родина на княза, която той така съкровено продължава да обича.

Не е достатъчно да бъдеш благородник. Трябва да бъдеш и благороден човек.

Като княз Никита Лобанов-Ростовски.“

За княз Никита Лобанов-Ростовски са публикувани безброй статии в различни вестници и списания из цял свят. Той е изнасял доклад по правата на човека от трибуната на ООН в Ню Йорк. Книги за него има публикувани на английски и руски език и най-после се появява книга на български - на езика, който е изучавал някога в софийско училище. Нещо повече – към всяка книга има прикрепен диск с участието на Княза в предаването „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян, с филм за него и някои негови интервюта.

На 10 декември от 17,30 в НДК освен авторът на тази изключително съдържателна и интересна книга, автографи ще раздава и самият княз Никита Лобанов-Ростовски. На 84-годишна възраст той успя да си върне българското гражданство, за което чака близо две години. И за което днешните български власти са му искали „Документ за благонадеждност“ от  САЩ!?!

Защото през целия си живот той е следен навсякъде като шпионин и е почти сигурно, че и в момента съответните български власти го следят като такъв!


 

ПРОМЯНАТА ЗАПОЧВА ОТ ДУХА НА ЕДИН НАРОД

Е-поща Печат PDF

Вчера бе публикувано искането на служебния министър на културата В. Минеков за увеличение с двеста и петдесет милиона лева на бюджета за култура. Това е чудесно, защото всъщност парите за култура би трябвало да бъдат много повече. Но нима само парите ще оправят хаоса, който цари в културната и образователната сфера в България?

Ще се дадат повече милиони, но соросоиди като Ваня Кастрева ще останат да се подмятат по етажите на „образованието“? Или такива като зам.-министъра на културата при Боил Банов - Румен Димитров, който на оплакването ми срещу плагиатора Владислав Влайков от Панагюрския музей копирал моята статия за поп Груйо Бански, ми отговори, че въпросът с кражбата на моя текст за поп Груйо БАЛКАНСКИ, бил разгледан... и оставен без последствие. Зам.-министър на културата, който не прави разлика между фигурата на големия деец на Априлската епопея и Алековоя герой! Изглежда повече си го влече към Бай Ганьо Банкянски или Балкански.

А какво да кажем за стотиците или хиляди калинки с фалшиви и купени дипломи, които не могат да се подпишат без да допуснат две правописни грешки в името си? Моя милост разобличи една от тях – медсестрата Таня Димитрова от Ямбол, изпратена като Генерален консул в Милано, накачулена с дипломи и сертификати за владеене на древни и нови езици, доктор на науките, автор на три книги и безброй статии - всичко е фалшификат и лъжа.

Министерства, дипломатически служби, общини, областни управи, научни институти, бълващи клонинги с научни звания - това са Авгиеви обори, пълни до покрива с невежи „приживалци“ и хрантутници! Нужен е истински Херкулес да пусне през тях мощна река, за да ги прочисти.

Иначе ще се дадат още стотици милиони за култура и образование - и какво? Ние ще ги дадем, а невежите тарикати, фалшификатори на култура, ще ги лапнат, нищо повече.

Прочетох, че Сдружение „Зограф“ е публикувало призив, в който се изисква бъдещият министър на културата да бъде поне грамотен и да употребява правилно пълния и краткия член. Цитирам тези думи без капка ирония. Българските висши чиновници от десетилетия са толкова отвратително неграмотни, че начело на Културата си пожелаваме да застане някой, който поне отчасти владее граматичните правила. Изпитвам парещ срам, когато слушам редките изказвания на тези примитиви или чета кратките им съобщения, пример за вопиюща неграмотност, въпреки че са „редактирани“ от сътрудниците им - същите неграмотници като тях.

Ние просто свикнахме да ни управляват тъпи алчни варвари. От години титуляри на Министерството на просветата са абсолютно незначителни, неизвестни послушковци. Същото е и с Министерството на културата. Кой беше Боил Банов? Какъв е неговият културен актив, за да бъде назначен на този пост? Две куклени постановки в провинциален театър и фактът, че е син на Васил Банов. Няма да разисквам какво е мястото на Васил Банов сред българските актьори, но дори той да беше самият Кръстьо Сарафов, синът му не може да прави собствен капитал от кариерата на тейко си. Боилчо явно има други „преимущества“ - мълчеше си, когато банкянският Ганьо ни наричаше „тулупи“.

Но за какво образование и култура можем да говорим и в бъдеще? Две поредни години се раздават дипломи за основно, средно и висше образование, без питомците да са стъпили в школото и университета. „Европейската политика“ иска да ни превърне в питеци, да лиши напълно народите от специалисти и водачи. И ако някои европейски правителства все пак се опълчват срещу тази поголовна интелектуална и всяческа сеч, ние мигаме и козируваме - по Бойковски, на гола глава.

Великолепно е да се дадат повече, много повече от досегашните средства за образование и култура. Дървените глави трябва да проумеят най-сетне, че хилядолетната мисия на България е в културните достояния, благородно дарени някога на другите народи. В продължение на повече от три десетилетия българският народ преднамерено опростачван и опошляван, докато от пръв, стана последен в културно отношение. Високите заплати, които еднокнижникът Винету „даде“ на българските учители, нямат никакъв принос за евентуалното ограмотяване на българите, защото - нека си кажем истината! - в продължение на половин век учители ставаха посредствените ученици, а не най-добрите. Тази девалвация на званието „учител“ започна още преди 1989 г.


Освен че министрите на просветата и културата би трябвало да бъдат национално и международно признати авторитети, а не само лица с начална грамотност, ето още няколко проблема в културната сфера, които би трябвало да се решат веднага след откриването на новото Народно събрание и съставянето на редовно правителство:

1. Да се направи опис на културно-историческото наследство на България. Такъв досега липсва и това позволява демонското разграбване и унищожение на нашите исторически ценности и паметници.

2. Да бъде приет най-сетне закон за българския език. Никой журналист, никой държавен или общински служител, да не може да бъде назначаван без изпит, на който да докаже, че владее безусловно българския правопис и правоговор. Същото да важи и за кандидатите за депутати и за всички изборни длъжности.

3. Проверка на всички конкурси за ръководители на научните и културни институти в България. Проверка за фалшиви или невалидни дипломи и незаконно придобити звания. Драстично съкращаване на персонала.

4. Сурови наказания на иманярите и техните поръчители. А също и за служителите в музеите, отговорни за ограбването на музейни експонати. Абсурдно е лица, чийто дълг е да съхраняват културните ценности, да бъдат съучастници в кражбата им.

5. Прилагането в цялата му строгост на закона срещу кощунството с българските национални светини - паметници, знаме, химн. За да бъде опазено от ругателства името „българин“, никой, който обитава територията на България, бил той и анонимен, да не може да си позволява светотатство с българската национална гордост.

6. Да се лиши печално известната структура „Америка за България“ и нейният двойник „Отворено общество“ от правото да действа на българска територия.

Само тогава ще повярвам в намеренията за истинска промяна, заявени от победителите в последните избори.

Промяната започва от духа - от просветата и културата на един народ.


 


Страница 19 от 487