Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БЪЛГАРИЯ Е НАШИЯТ КРЪСТ, ОБИЧ И ПАМЕТ!

Е-поща Печат PDF

Събудихме се! Мъртвешкият ни коматозен сън приключи! Вече нацията не е на командно дишане и в безпомощно състояние. На улиците и площадите се опитва да поеме с пълни гърди стъпканото от олигарсите и мафията  чувство на достойнство, свободна воля и надежда.

Като през тежка пелена и в ступор, години наред гледахме бурните реакции на народно недоволство, борбата за правов ред и достоен живот при нашите съседи и другите европейски народи. И оставахме пасивни, безмълвни,  безучастни, обезверени и унизени. Дотолкова, че южните ни съседи сглобиха вица: „Тихо, да не събудим българите!” Тези, толкова наивни и доверчиви българи, които се превърнаха в една от първите жертви на неолибераления социален експеримент, довел до обездържавяване на хилядолетната ни  държава. Тези, които  ни ограбиха и обезкървиха, свои и чужди, тези, които ни доведоха до степента на най-бързо изчезващата нация и до фактическото заличаване на история и духовност, бяха собствените ни продажни и антибългарски правителства! „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес.” - тази декларация принадлежи  на бившия български  министър-председател Иван Костов, и тя пълноцветно илюстрира отношението и избрания технологичен подход за сриване и унищожаване на българското бъдеще.

Пълен фактически отказ от национален суверенитет демонстрира и бившият т.нар. президент и върховен главнокомандващ Петър Стоянов: „България ще спазва международните норми на поведение, дори с цената на отказ от националния суверенитет”.

За интелектуалното, политическото ниво и достойнството на третия мускетар, от тази печална за България клика, Росен Плевенлиев, няма какво и да се споменава. Чевръстият им „партньор по оръжие”, пачки евро и кюлчета злато, вече дни наред се радва на всенародната любов, която се излива под формата на многохилядни протестни митинги под прозорците на МС с категоричните призиви „Оставка!” и „Мафията, вън!”.

Родоотстъпниците, доволно корумпирани и мотивирани, грижливо отгледани от задграничните си господари и щедри НПО,

управляваха и унищожаваха народа на България със стръвта на ненаситна глутница хиени. Неоколониални наместници, обезкостяващи собствената си държава! Колкото повече грабеха, толкова повече се и настървяваха! След като сринаха енергетика, индустрия и всяка промишленост - тежка, лека, селскостопанска, преработвателна, отбрана и култура, стигнаха дори до систематичното избиване на стотици хиляди селскостопански и домашни животни, последния поминък на едва оцеляващите българи. Загробено беше всичко, което можеше да навреди на чуждестранния внос и печалби! Пилета, агнета, свине - без доказване на болест и необходимост, с патологична жестокост и удоволствие. Изсякоха и опожариха горите ни! Ограбиха ресурсите ни, златото на България, минералните извори, земята ни! Направиха я бунището, клоаката  на Европа! Изгониха като ненужни и излишни хора 3 милиона българи! От години управляващите не предприемат никакви адекватни и реални действия, относно демографската катастрофа, в която изпадна България. Тридесет години политически лъжи,  манипулации и медийно зомбиране! Тридесет години социални експерименти, опошляване и опростачване! И само дълбоко нейде в душата,  плахият въпрос и  надежда: Защо  България е на светлинни години далече, например от Унгария, достойна и уважавана европейска страна, с която заедно тръгнахме по пътя на демокрацията?!

Защо нямаме и ние някой Орбан, да ни отвори очите, да ни измъкне от лапите на Сорос, да ни върне смазаното  достойнството на първоевропейци, да защити християнските ни ценности и семейство?!

Какво ни липсва?! Защо ни липсва?!

Оказа се, че това което ни е липсвало, вече го имаме, ние сме го избрали с гласа си! Имаме национален лидер, достоен държавник и български Президент, за който националната чест и гордост не са  празни слова и ненужни архаизми! Това беше новото и различното, чаканото и лелеяното от народа на България в продължение на три десетилетия – достойният българския бържавник и български войн, който знае със сърцето си що е Родина и как трябва да се защитава тя! Негови са думите, произнесени в словото му по случай Националния ни празник: „Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв. Него не бива да забравяме, защото той е фундаментът на днешна България. И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите. Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата.”

 

И чудото се случи!  Народът се събуди! За да го защити - него и президентската институция, олицетворението на българската държавност.

И това събуждане означава, че оживяхме. Че възкръснахме!

И тогава изригна със силата и решителността, закодирана  в гените ни страшният вик: „Мафията, вън!” Октоподът, разпрострял задушаващите си пипала  в изпълнителната и законодателната власт, в съдебната система, в тъканта на обществото ни. Мафията, която твореше  на конвейер неолибералните закони в парламента, която прие макар и в противоречие на Конституцията, Закона за детето и Закона за социалните услуги и превърна децата ни в мишени за търговската и еничарската дейност на чужди НПО-та; която дава на безконтролни концесии богатствата на българската земя и самата земя при унизителни и срамни  за народа ни условия; която превърна българското здравеопазване в търговска услуга, която доведе българското образование до профанизация и бездуховност, която внедри дженър-идеологията като алтернатива на древната ни култура и православни християнски ценности.

„Добрите намерения“ от преди 30 години, в които повярвахме,  постлаха пътя към ада и разрухата, прерязаха и обезкървявиха вените и жизненото тяло на народа ни. Корупцията по високите и средните етажи на властта стана запазената марка, която обезобрази лицето на  България пред света!

За това е безкомпромисна и категорична присъдата на площадите: „Мафията, вън!“ Оставка на корумпираното правителство; долу законите утвърждаващи олигархичен ред и корпоративните интереси. Вотът на  недоверие е заявен решително не само в Парламента, но преди всичко от десетките хилядите млади хора по улиците и площадите на София и големите градове на страната като Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Шумен, Благоевград, Стара Загора, Хасково и др. Гражданската енергия поставя на дневен ред Ревизия на прехода и Смяна на статуковото, налага пълнокръвно и активното присъствие на младите хора в партийния и обществения живот, и в демократичните избори.

Днес не искаме „добри намерения”, а решителни и безкомпромисни държавно отговорни действия в името на националния ни интерес! Искаме социална справедливост и сигурност за себе си, за децата и семействата си!

В природата няма празно пространство! Българските граждани изискват не само изтласкването и обезсилването на мафиотските структури от управлението на страната, но и пълна ревизия и отмяна на всички закони, противоречащи на българския национален интерес и суверенитет! Само тогава българите ще живеят със самочувствието, което имат другите народи в ЕС.

Нужен е само патриотизъм, политическа воля, чувство за национална отговорност и умове раждащи позитивни идеи, добронамереност и зрялост!  И новото българско Възраждане ще се състои! Един е Бог! И нека бъде Неговата Воля. На неговия олтар е България. Тя е нашият кръст, обич и памет!


 

 

БОРИСОВ – СКАПАЛИЯТ СЕ ПЛОД НА РЕСТАВРИРАНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Лъже се този, който смята, че Борисов е случайно явление в българския постсоциалистически политически живот.

Напротив, той е ярък и неоспорим пример на това как капиталът търси и намира онази фигура заедно със съпътстващите я сподвижници, които най-предано и покорно ще изпълняват волята му.

Капиталът знае, че в настоящия историко-политически момент (който за представите и мерките, с които се измерва човешкият живот, ще продължава още дълго), дори и да сгреши или да остави този човек повече, отколкото е необходимо, няма да бъде сериозно накърнен и ощетен. Е, хората ще недоволстват, може дори да се бунтуват, но е изключено да посегнат на съществуването му или да го ликвидират. А това за капитала е най-важното. Оттук и слабото му безпокойство, когато избраният изпълнител на неговата воля и проводник на политиката му, се изчерпи и започне да върши безобразия, простотии и да компрометира себе си и властта. Той не бърза да го маха.

Защо ли?

Защото хората ще недоволстват от политическия модел, ще го наричат с различни имена, дори ще измислят понятия като „мафия“, „корупция“, „мутри“, ала никой и дума не обелва, откъде идват тези думи и какви значения носят в себе? Още по-малко затова кой е виновен за тяхното проявление в такива форми. Причината ще я търсят в една или друга личност, явление, партия, организация, но не и там, където е.

А тя е в капитала и капитализма!

Капиталът ражда своите властови и политически плодове и често ги оставя да презреят до скапване и чак тогава ги откъсва и захвърля на бунището. Търпи ги, докато му дойде до гушата и разбере, че те му пречат повече, отколкото му принасят полза. Не бива обществото да е под постоянно напрежение и да го караш да живее дълго недоволно от властта. Никой властник не е толкова скъп на капитала, че да го държи вечно на власт.

Случаят „Борисов“

е типичен пример как тази система осъществява подбора и издигането на „кадрите“.

Няма нужда да четете какво пише в Конституцията, а още по-малко да го повтаряте и да вярвате, че властта в България произлиза от народа и принадлежи на народа. Това са само думи, думи, думи и то без абсолютно никакво съдържание. В България властта във всичките й съставки и проявления произлиза от капитала и принадлежи на капитала. Той определя нейната форма, той я задейства и контролира. Той провежда изборите и решава кой да ги спечели и кого да постави начело на властта. Капиталът облича във власт избрания от него човек.  Но понеже и капиталът е длъжен да спазва Конституцията, той се е изхитрил да прикрива всичкия този цинизъм в писани текстове, обществени договори (конституция и закони), правила, идеологии, политически доктрини. За да дава надеждица на хората, че и те значат нещо и решават как и от кого да се управлява държавата. Надеждата е толкова, колкото да успокои и заслепи обществото и да даде подтик на пропагандата да говори за народовластие, справедливост, свобода, равенство. Нека се радва, че има права и че е „суверен“, а не „роб“.

Защо именно Борисов бе избран преди близо петнадесетина години, да управлява държавата? Май не ще е заради докторската титла в битността му на прохождащ учен по науките за пожарното дело? Или за успешното охраняване на Тодор Живков? Или за нещо друго? В крайна сметка причините и аргументите може и да са много. Но в този човек капиталът видя достатъчно сили и енергия, необходими, за да се стабилизира властта и се поведат разочарованите от дребнавите и безсмислени политически баталии и войни българи, към някакво смислено съзидание. Българите трябваше едновременно да повярват, че в системата има перспективи и, че доброто бъдеще не е далеч, а в същото време да хвърлят постоянно упреци към националния характер, който не позволява да се развива демокрацията и се изгражда „истински капитализъм“. Към „бъдещето“ и към поправката на националния характер, ще ги поведе здравата ръка, сключените вежди и  челюсти, бицепсите и решителността. Колко му беше да бъдат убедени дълго очакващите просветление хора, че само Борисов е способен да сложи някакъв ред във все още незавършилия период на първоначалното натрупване на капитала и в разграбването на остатъците от предишния държавен капитал. Ето го спасителят! А иначе, той говори като повечето хора, може да псува и да се прави на народен; но може и да е суров и жесток; поведението му е наперено, агресивно, дръзко и предизвикателно, но е очевидно, че е страхлив и се подчинява на по-силния (това че е страхлив, ще го направи зависим от покровителите!). Обаче за мен е странно, че просташкият му стил на поведение и говорене, изобщо не смути интелигенцията. Напротив, дори голяма част от нея го подкрепи и, дори все още афишира приятелски чувства.

Капиталът знае,

че масите харесват подобен род хора, когато бушуват хаос и безредие, насилие; когато на улицата се избиват и не се вижда кой би могъл да вкара държавата в правия път.

Слабата власт и настъпващият хаос в държавата, а с тях и неспособността на т. нар. демократични политици да се справят с управлението и да стабилизират икономиката и обществения живот, доведе до това да изплува фигурата на Борисов. Толкова много политици се навъдиха, но капиталът и капитализмът имаха нужда от друг човек, който да овладее властта и да я държи в свое подчинение, като овладее всичките й структури, за да гарантира неприкосновеност на свободното предприемачество, най-вече на формиралия се едър капитал и организиралата се около него олигархия. Това очевидно не можеше да бъде сторено от човек, който е образован, интелигентен, спазващ закони и правила. Нужният човек бе бруталният, арогантният, разпасаният и безпардонният; той трябваше да умее да се извърта в думите и действията си; да се прави „народен“, за да го обича простолюдието; да дава милостиня на нуждаещите се и да създава впечатлението, че само от него зависи всичко; че той е баща и майка на целия народ.

И ето ти го Борисов!

Разбира се, Борисов нямаше нито качества, нито намерение да управлява „демократична“ държава, защото истинската му дарба бе окончателно да оформи и утвърди „корпоративната държава“ и да наложи такава воля и такъв ред в нея, които да дадат на капитала и корпорациите възможност да установят пълен контрол върху икономиката и политиката. Но в същото време да поддържа илюзията, че най-важна е демокрацията и, че народът е този, който управлява.

За тази роля Борисов се оказа най-подходящ. Той нямаше нужда да се превъплъщава, а само да играе себе си. В капитализма е така. И то не само в България, а навсякъде! Качествата на властника и неговата власт не се преценяват по теоретични принципи и „учени приказки“. В този „конкурс“ няма разум и логика, няма култура, образование, ум и съвест, а сила, мускули, бързо печелене на симпатии, енергия, непреклонна демагогия. Победител не се свени и не се притеснява; той е способен да се отрича от думите си, все едно че не ги е казал; да обръща мнението си и да набеждава нагло опонента си в постъпки и беди, които сам е извършил. Моралът му е друг, защото други са нравствените му ценности. Ама не бил интелигентен, невъзпитан е, говори неправилно, държи си ръцете в джобовете, фамилиарничи с хората, едно говори – друго върши; купува подчинението си и поставя държавата в корупция и беззаконие. Точно това се иска от него и ако го прави, значи ще успее в попрището си.

Ето долу-горе кръгът, в който се върти изборът на капитала. Но искам да добавя още нещо, което да дообясни склонността му към прибързани и несполучливи решения. Българският капитал и буржоазията като негов носител, се създават скорострелно. Техният живот е от 1990 г. и времето за постигане на някаква житейска зрелост, е съвсем кратко. Те няма как да придобият знания и опит, а най-важното, да произведат способни да упражняват властта хора. Няма кой да ги подбира и преценява – да не говорим, че и няма кой да ги обучава и подготвя. Коридорът на властта е съвсем къс и в управлението влизат предимно такива, които успяват да избутат другите.

Борисов е от тях – макар да е защитил докторат, да е произведен в генерал и да е натрупал богатство. Той е изборът на капитала, буржоазията и капитализма.

Избран по този начин, той започва да управлява държавата.

Него никакъв народ не го е избирал.

Но се оказа, че при всичките му „положителни“ качества, които впечатляват буржоазията, капитала и капитализма, той е с твърде беден капацитет и бързо се изчерпва. Да, той успя да всее страх и да купи с постове, с обществени поръчки, сделки и т.н. голяма част от тези, които обикновено формират и контролират корпоративния вот. И чрез тях владее избирателното тяло. Но избирателното тяло не се държи вечно от едни и същи сили. Настъпва време, в което и тези сили, и избраният от тях да управлява от тяхно име, се изчерпват, защото е изтекъл срокът им за годност.

Сега сме в такова време!

Борисов ще бъде сменен и отстранен. А ако кажа, че ще бъде изхвърлен на политическото бунище, няма да бъде невярно.

Това обаче не означава, че ще бъде сменен моделът на избор на власт, властник и управление. Защото няма как да бъде сменена (поне днес) социално-икономическата, а с нея и политическата система. Конституцията ще продължи да бъде Конституция, но действието й ще се осъществява не по начина, който е записан в нея.

Сега най-важното е, че скапалият се плод на реставрирания капитализъм вече го тъпчат по земята. Свършено е с него. На него не му се вярва и ще трябва още да го унизяват, докато разбере и осъзнае, че времето му e свършило, че оттук насетне друг ще управлява държавата.


 

СВЪРШИ СЕ! МЕТРОПОЛИЯТА "ПАДНА"!

Е-поща Печат PDF

“В моите беседи с президента Тръмп, когато той казва:  “Европа е ваш регион, а не мой”, ние сме длъжни да чуем какво ни говори!”

Емануел Макрон - президент на Френската република


Световната общественост така и не разбра, дали председателят на „Граждани за европейско развитие на България“ – ГЕРБ, осъществи грозната си заплаха към своя бивш дългогодишен заместник. Непосредствено след изборите за местни органи на властта, Борисов заяви: „Скоро имам среща с президента на САЩ Доналд Тръмп и ще питам какво е правил Цветан Цветанов там?“

Каза го сякаш президентът Тръмп ляга и става с въпроса: „Какви ги върши Цветанов тук?“

От продукцията на премиерския журналистически пулт, от пътеписите, информациите и  хрониките за несвършващите премиерски победи, се разбира как светът е изумен и вдъхновен едновременно от извоюваното от българския министър-председател преди дни „стратегическо“ партньорство и „съюзничество“ с „Големия бял брат“?

За съпровождащите вожда хроникьори на неговият неудържим устрем в защита на националния интерес, триумфът е пълен: Метрополията падна в краката на победителя. Той дойде, видя и победи!... А победителите никой не ги съди. Вестоносците обаче  за техните победи ги награждават. Завистниците, разбира се, ще припомнят разни досадни подробности, ще отлайват една сделка, която нямала аналог в световната търговия, но сложна игра е белотът за две ръце! Ако не искаш да паднеш – не блъфирай! Плащай в аванс! За по-сигурно – в пълен размер! Така ще размекнеш партньора!


Срещу това - получаваш крила (може и на чертеж). Над тебе обаче – небе! А в небето – все някой ден – ще долетят юнашките птици: „Най-добрите в света!“

Големанов е прав: „Народът да се свърши, кандидатите за вожд и министър няма да се свършат!“ Някакви там аджамии, партия някаква санким, писала на Големия брат, и се опитвала по „съюзнически и партньорски“ да го склони да получи парите след доставката. Момчетии! Не знаят още как се печели уважение. Няма молби, няма петиции. Плащаш! Петицийте са пунта мара, отдушник на народа!...

Но да оставим народа да пъшка.

Той това си и знае. Най-големите му тарикати обичат да казват „Кьорав карти не играе!“

Да е мислил навремето.

А сега да  погледнем „партньорски и съюзнически“. Министър-председателят Борисов  можеше, освен да проверява какви ги е свършил в Метрополията най-преданния му и информиран заместник в партията,  "от кумова срама" поне да се опита да промени вече подписаните клаузи на новия "Ньойски договор". С освободената сума собственото му правителство можеше да увеличи през идните осем години пенсионните добавки за Коледа и за Великден на 1 млн. и 300 хил. българи, едва свързващи двата края. И те, вместо по 40 лева, щяха да получават по 100 лева!...

Погледнато сериозно българският народ очакваше именно такива действия от "бащицата". В делегацията бяха включени само сановници, които отговарят за парите в България, в смисъл, прибират и разпределят, т.е. тези, които освен, че  показват "среден пръст" от телевизионния екран и плашат журналистите, че ще им спрат парите, могат и да отстояват националните интереси.

Но не би! Те бяха в Америка  за да изслушват мълчаливо новите указания за бъдещите български  харчове в помощ на великия ни партньор и съюзник – купуване на втечнен газ по пазарни цени; създаване на военно-морски  координационен център и на голяма военна база; доставка на американско ядрено гориво; изграждане на интерконектори, на плаваща платформа за съхранение и регазификация на втечнен газ, и само безплатна ще бъде дейността по промиването на българските млади мозъци от Америка за България и от "Отворено общество"!

Изненадата дойде не толкова от странното посрещане на високите гости,

на военно-въздушното  летище "Абрамс", а от това, че в състава на делегацията не бе включена Екатерина Захариева - външен министър на РБългария, нито дори Джема Грозданова - председател на парламентарната комисия по външна политика. Да не говорим за представител на  президентската администрация.

Преведено на дипломатически език това означава, че  преговорите не ще да са били за „цивилни гарги“. Че те са само за "посветени" във военното производство, в търговията с въоръжение, както и във въпросите на военно-политическата  консолидация за борба с потенциалния противник от Изток. Трудно някой може да каже като какво се определя посещението на българската делегация според Единния държавен протокол на САЩ – „официално, държавно, работно, приятелско“... Химнът и салютите в чест на гостите са  прозвучали в Националния гробищен парк "Арлингтън", но церемонията никъде не беше показана! Може би, за да не се види, че домакините отсъстват от нея!

Не се състоя  и официалната пресконференция на двамата ръководители. Целият  български народ получаваше информация в реално време по фейсбук от специален оператор с камера, следващ неотстъпно българския премиер. По думите на самия Борисов, препредавани с умиление от мадам В. в нейния пътепис,  поместен в "Епицентър", самият той не скрива притесненията си, които е имал в началото на срещата, когато разбрал, че и Пенс, и Помпео ще присъстват на разговора и си помислил – или „ще ме дерат“ или ще ме „притискат". И  излиза, че Борисов въобще не е знаел предварително кой ще участва от американска страна в преговорите и с основание го е било страх, че "ще го дерат"!

Единствената официална информация от американска страна за протичането на преговорите е качения на сайта на Белия дом във Вашингтон

видеоклип за "разговора пред камината".

В този клип с продължителност 8 минути и 20 секунди министър-председателят Борисов казва общо шест думи в течение на 4 секунди. Останалото време говори Тръмп, като след четвъртата минута той е и единственият показван в клипа! По време на общуването с пресата премиерът Бориов кимаше утвърдително след думите на Тръмп. Броихме ги - 11 пъти! Един път го подкрепи с вдигане на палеца си нагоре,  и един път се помъчи да го погали по коляното.

В един момент така си изви главата надясно, че за малко да падне от стола. И се забеляза една приемственост: така се усмихваше Плевнелиев при срещатата му с Обама преди години. Мистър Бийн не разбираше езика, на който  му говорят, а и някак извътре му идваше да използва изразни средства с присъщите му жестове и физиономии. Те само препотвърждаваха известното отнапред негово преклонение, неговата любов и страхопочитание, неговата готовност на всичко, което поръчва „Началника“. И разбира се неговото възхищение.

Много гледахме и много видяхме.

Не чухме обаче нищо по-конкретно от господин Тръмп  или от друг висш чиновник от американската страна, като коментар на това, което е записано в изявленията на двете правителства. Единствено, с  което покровителствено президентът на САЩ се е обърнал към българските журналисти, според мадам В., е: "Отнасяйте се добре с Борисов!" Тези негови думи, смеем да отбележим, показват, че господин Тръмп небрежно е информиран; че  медийния конфорт, в който живее и работи българският премиер, е нещото за което той може само да завижда на своя гост. Американското държавно ръководство изглежда е в дълбоко заблуждение относно свободата на словото в България! Как тъй ще ни препоръчват скромното „отнасяйте се добре с Борисов“? Ние тук гоним превъзходните степени! Държим най-високите октави, а те „добре“!

По думите на нашия министър-председател, изявленията на двете правителствата, публикувани  след четиричасовото пребиваване на българската делегация в Белия дом, са били подготвяни в София, в течение на два месеца. „Всяка дума е важна, всяко изречение е повод за отделен коментар“ – заяви Борисов пред българските журналисти на връщане  в самолета. И те предадоха вярно думите му.

В такъв случай да видим, какво ни казват думите от изявлението.

Първият многозначителен факт в това отношение  е, че след проведените междуправителствени преговори са публикувани два варианта на изявления – единият е Съвместно заявления на Президента на САЩ Тръмп и Министър-председателя на България Борисов, обнародвано  на 25 ноември 2019 г. на сайта на Посолството на САЩ в София като съобщение на Офиса на прессекретаря на Белия дом във Вашингтон. Вторият е съвместно заявление на Съединените щати и България по рамката на стратегическото партньорство, публикувано на 26 ноември 2019 г. на сайта на МС на РБ и определено като заявление на двете правителства.

Личи си, че и двата документа са писани на ул. "Козяк" в София, което иде да подскаже, че най-достоверно би било да анализираме текста,  излязал от Офиса на прессекретаря на Белия дом.

Първото разтърсващо впечатление  е

постановката в стил "Тръмп",

че двете страни "...насърчаваме икономическия растеж и просперитет на нашите две велики нации".  За най-бедната, най-нещастната, най-болната и най-обезверена нация в Европа да казваш, че е „велика“ и да обявяваш, че се грижиш за нейния просперитет и икономически растеж,  след като преди тридесет години, с Програмата на групата икономисти под ръководсто на Ричард Ран и Доналд Ът, от Американската търговска камера, си я довел до днешното трагично и безнадеждно положение, е направо черен хумор!

И още, българският народ като цяло никога не е имал   трансатлантически прозападен избор и не е гласувал за членството си в НАТО.

Втората  впечатлителна теза от заявлението  е за "оперативно използване от страна на САЩ на учебния полигон „Ново село“ и авиобаза „Граф Игнатиево“ и възнамеряват да проучат начини  за по-нататъшно развитие на възможностите ни за съвместни учения в бъдеще. Съединените щати и България също така възнамеряват да продължат сътрудничеството си за унищожаване на излишни конвенционални оръжия". Тук интересното е защо е пропусната авиобазата "Безмер" в контекста на по-нататъшно бъдещо развитие. Дали не е затова, че базите  "Безмер" и "Ново село" ще се обединят и ще се готвят в близките години да поемат многократно по-големи натоварвания, обеми и вид въоръжения? В този текст има и една смръзяваща кръвта перспектива, напомняща за начало на деветдесетте години на миналия век – тоталното унищожаване чрез рязане на всички видове ракети и най-съвременно за онези години въоръжение на българската войска. Явно идва ред и на всичко останало, на което в момента все още макар и символично се крепи българската отбранителна способност!

Третият абзац е направо вцепеняващ. Оказва се,  че "България благодари на Съединените щати за подкрепата при тази придобивка". Става дума за закупуването на 8-те самолета F-16 бл.70, които ще бъдат доставени през лятото на 2023  година, но вече са заплатени изцяло за сумата от 2,2 млрд лева!

По въпросите на енергийната сигурност като елемент от националната сигурност

страните  споделят "виждането за разработване само на енергийни проекти, които имат ясна икономическа основа или търговска необходимост". Тази формилировка дава право да бъде спрян всеки  нежелан от САЩ енергиен проект с довода, че няма икономическа ясност и не е търговски необходим.

Този "филм", скромно казано, вече сме го гледали неведнъж. Знаем от опит, че „главният гост-режисьор“ има последната дума и че не е задължен да се аргументира, независимо дали е реч за транзит на природен газ, строителство на ядрена централа или пренос на суров петрол! Страните положително са възприели възможността и са изразили съвместно желание  американската компания "Уестингхаус" да доставя ядрено гориво, но да не взема отработеното! В това становище защо ли ни се струва че няма икономическа и екологическа логика! Това обаче е фирмения стил на българското държавно ръководство във взаимоотношенията му с "Големия брат".

В следващият абзац на заявлението  най-накрая разбираме

истината за бленувания от Борисов  "газов хъб".

Оказва се, че става дума за транзит... на американски втечнен газ, който да влиза в страната по интерконектор от Гърция и да стига до Сърбия и Източна Европа, чрез друг интерконектор. В тази връзка  България ще трябва да инвестира в терминали за съхранение и регазификация в Средиземно и Адриатическо море и да осъществи реверс по съществуващия газопровод от Украйна. Мотивът за този глобален и комплексен подход  е настъпващата либерализацията на газовия пазар в страната и неограничените доставки на „евтин американски втечнен газ“. С други думи става ясно, че по газапровода "Турски поток" природен газ от Турция за България скоро няма да тръгне!

Следващият абзац в изявлението е с геополитически характер. Инициативата на Полша  и на още 11 държави-членки на ЕС "Три морета" е призвана да гарантира американските интерси в Европа с участието  на бившите социалистически европейски държави, обединени в самостоятелна регионална организация. Днес тази идея придобива актуалност след излизането на Великобритания от ЕС и позицията на Франция за създаване на Общ фронт с Русия, както и поради   антиевропейските настроения в Италия, Германия и Холандия, и проблемите с протекционизма. Двамата ръководители предлагат "да се засили сътрудничеството в областта на внедряването на мрежите за комуникация от пето поколение (5G)". Тук е уместно да припомним казаното от Емануел Макрон в интерюто му пред сп.  "The Economist": "Те (САЩ) нямат въобще свои собствени, истински оператори на 5G. Те зависят изцяло от технологиите на другите страни, европейски и китайски".

„Срещу злонамерени чуждестранни фактори“

Следващият абзац е задължителен и традиционен  в българо-американските отношения. В него има заложено огромно вътрешно противоречие. Двете високодоговарящи се страни подкрепят "дългосрочните усилия на институциите и агенциите, участващи в разследването и разкриването на нарушения на българското законодателство от страна на злонамерени чуждестранни фактори и потвърждаваме правото на България да определя своето собствено бъдеще". Едната страна в преговорите обаче е българският министър-председател! Излиза че той  сам себе си подкрепя "срещу злонамерени чуждестранни фактори", и че иска да определя сам своето бъдеще. Не се казва обаче кой е този злонамерен фактор!! И понеже става дума за държавни агенции, то такава от българска страна е ДАНС, която се прояви в последните пет месеца с две шумни разследвания - случая с "шпионина Малинов" и разобличаването на руския шпионин с дипломатически паспорт, на който така и не научихме името.

Борисов,  в самолета на връщане от "хаджилъка" коментира и конкретизира като по  втория случай той се е изразил... по-традиционно: "Хванахме ги "на калъп", и американци да бяха, и тях щяхме да изгоним", докато по първия случай използва  известния си лаф от първите му телевизионни изцепки в ролята на Робин Худ: "Ние ги ловим, а те (съдиите) ги пускат!". В действителност, в случая руската "дълбока държава" направи за смях американските си колеги, поради което се очаква второ действие на бутафорния шпионски водевил!!

В заключителните пасажи на изявлението може да се констатира, че Борисов сам си дава оценка  при положение, че изявлението е двустранно: "доброто управление и върховенството на закона (в България - б.а.) формират основата на нашата обща сигурност и просперитет". Следват поредица от едностранни оценки и напътствия  на Тръмп към Бойко Борисов: "Съединените щати насърчават България да продължи борбата с корупцията", "Съединените щати... насърчават България да продължи да защитава свободата на медиите", "Съединените щати подкрепят желанието на България за присъединяване към Програмата за безвизово пътуване".

Има разбира се и една констатация без ангажименти:  "България подчерта своето желание да започне присъединителния процес към ОИСР възможно най-скоро".


За тези тридесет часа гостуване на българската правителствена делегация в САЩ

бяха допуснати  и няколко тежки политически гафа.

Българската държавна делегация се  е срещнала с представители на двете политически партии на САЩ – Републиканската и Демократическата. Имайки предвид, че мнозинството в състава на българската  делегация са членове само на една партия – ГЕРБ, то според нас е недопустимо, при конституционно регламентирана многопартийна система и парламентарна форма на управление, националният флаг на Република България да се използва за тясно партийни цели. А това, което е казал пред журналистите Борисов за  споделеното с ръководствата на двата политически института на САЩ е направо фрапиращо на фона цялата сага с искания от демократите "импийчмънт" на Тръмп и звучи като перифраза на думите на бай Ганьо пред домакина му Иречек: "Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!" - (Алеко Константинов).

Вторият гаф

е с прослувутите 3,1 % от БВП, заделяни  за въоръжение при изискваните от НАТО 2% до 2024 година. На всички е ясно, че заплащането на  безумната цена за 8-те американски самолета бе "входния билет" за осъществяването на мечтата на Бойко Борисов  майка му "да го види" отгоре в Белия дом. Това е и начина да се печелят избори и България да има висок ръст на БВП. В същото време този процент, споменат от Борисов даде възможност Тръмп да "удари" Меркел, че не купува в достатъчно степен  американско оръжие, защото ако за нас 2,2 милиарда лева народна пара са гаранция за нисък жизнен стандарт и недофинансирани училища, болници, пенсионна система, социално слаби и прочее, то 1% от БВП на Германия се измерва с десетки милиарда долара поръчки за американския военно-промишлен комплекс. Едва ли Меркел ще забрави тази  "вдигната топка" на Борисов!

Третият гаф

е свързан с  френския президент Емануел Макрон. В период, когато Макрон търси модела на развитие, който би защитил Европа от американския протекционизъм в търговията, от излизането на САЩ от ДРСМО, от излизането на Съединените щати от ядрената сделка с Иран и  от Парижкото споразумение за климата, да се демонстрира отсъствие на собствено мнение, различно от американското за бъдещето на Европа и за собствената си страна – член на ЕС, да се проявява сервилност и пълна васалност в провежданата политика е повече от опит за дистанциране от общата европейска политика. Едва ли Макрон ще забрави този "стил" на поведение. Още повече, че САЩ пари и бизнес не дават, те само вземат!

Четвъртият гаф

е по отношение на Турция. Явно САЩ търсят противодействие на самостоятелната и независима политика на президента Ердоган. След опита за преврат от юли 2016 година, когато американските F-16 преследваха самолeта на Ердоган със заповед да бъде свален, турският президент едва ли ще се откаже да търси нови приятели в т.ч. извън блока НАТО. Ужасяваща демонстрация в това отношение са ученията, провеждани в Турция за прихващане на F-16 от новите противоракетни системи, руските С-400, с което Ердоган показва на враговете си, че вече винаги ще е гарантиран срещу нов опит за преврат. На фона на отказа на САЩ да екстрадират  в Турция подозирания за организатор на преврата Фетхуллах Гюлен, сърдечните прегръдки на Бойко Борисов с новия посланик на САЩ, Н.Пр. Херо Мустафа – с кюрдска националност и преднамерената инициативност на България за разполагане на натовски черноморски координационен център във Варна, едва ли взаимоотношенията между двете страни ще се отличават с досегашното си взаимно разбирателство!

Петият гаф

естествено, е свързан с Русия на Владимир Путин. Въпреки че в личния си разговор с журналистите Бойко Борисов с всички сили се е стремял  да оправдава антируското си поведение в САЩ, то от написаното и подписаното в изявленията на двамата държавни ръководители не остава и съмнение, че България отново, за пореден път, се превръща в "препъни камък"  за нормализирането на отношенията на ЕС с Русия. Тази едностранчива политика безспорно ще повлияе и на отношенията ни със Сърбия, което ще влоши и без това политическия климат на Балканите.

Тъжно и жалко

Тези няколко часа българско присъствие във Вашингтон не дадоха нищо положително  в практическо отношение на България и българския народ. Тръмп и Борисов се запознаха отблизо, но не могат да общуват по понятни причини! Многостранността в геополитика все повече ни изтласква  в периферията, и когато дойде време за "броене на пилците" ще се окаже, че в нашия "курник" въобще няма пилци! Няма "стопани", които да се погрижат за това! Тъжно и жалко!

За финал нещо от пътеписа "До Чикаго и назад" на големия и истински велик български писател Алеко Константинов: "И гърците, горките, и те бяха се изложили (на Чикагското изложение). Малко маслинки, малко сол, няколко други минерали, няколко бутилки с вино и ракия и туйто. Хепидже работа! Добре си живееше у американците обаянието от Гърция на Платона и Аристотеля, на Софокла и Аристофана, на Темистокла и Аристида. Че трайте си бе, хора, гледайте си сиромашийката. Йок, да види светът колко сте напреднали! Е, видя го я! Един чувал маслини! "


 

КУБА – НЕУГАСИМИЯТ МАЯК НА СВОБОДАТА

Е-поща Печат PDF

В София, на 18 и 19 ноември, бе проведена Третата международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа (ICAP). Домакин и организатор на срещата бе Асоциацията за приятелство “България-Куба”, с почетен председател г-жа Станка Шопова и председател Тамара Такова. На срещата присъстваха делегации на граждански и неправителствени организации и социални движения за приятелство и сътрудничество с Куба и кубинския народ от 22 страни.

С приветствено слово към участници и гости г-жа Станка Шопова откри срещата и подчерта, че тя се провежда в дните на историческото споразумение за политически далог и сътрудничество между Куба и ЕС, което бе подписано през декември 2016 г., ратифицирано през месец юли, а от 1-ви ноември вече официално е влязло в сила. Споразумението е валидно за всички страни, членки на съюза, които са го ратифицирали. Между тези страни, разбира се, е и България, която има с Куба дългогодишно приятелство и сътрудничество. Самата наша асоциация - изтъкна г-жа Шопова, - е родена като сдружение, създадено по инициатива на български специалисти, които през годините стигнаха размерите на една армия на съзиданието от 40 000 души. Хора, които завинаги са запленени от очарованието на Острова на свободата и мечтите на един народ, толкова близък по темперамент и нагласа до нас, българите.

 

ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ИЗОСТАВЕНИЯ НАРОД

Е-поща Печат PDF

Опасявам се, че по време на протестите възбудата и сблъсъците – предимно словесни, отново ще прикрият истинския проблем: позорния факт, че Народът напълно е изоставен.

Всъщност, той направо е забравен – Политическата Секта не говори за него, дори вече не го споменава.

И сега, когато е на зор – пак не се сеща за Него.

Любимият въпрос на телевизионните репортери към протестиращите е: „Защо сте тук?“ – лесно и тъповато.

Вместо: „Какво искате да се промени – и от кого го искате?“

Разликата е огромна.

Щеше да стане ясно, че не знаят от кого да искат промяната.

А може би и няма от кого да я искат – засега.

Протестират главно млади хора.

Това е чудесно.

Обаче те лесно ще станат плячка на Сектата.

Там бързо ще се договорят – как да освежат Стария Бардак.

Новите играчи са мераклии за същото място. И нищо запомнящо се не се чува от тях.

Простото врещене не води до нищо свястно.

Все задаваха онзи – тъповатия въпрос.

И когато един от ДПС процеди, че е дошъл, за да не стане като в Катуница, изобщо не го разбраха.

Още за ДПС.

Днешният „бунтар“ Христо Иванов беше горд правосъден министър на Бойко, същият.

Тогава не се сещаше да прави десанти в „морските сараи“.

Сега театрално се търкаля в пясъка – и си мисли, че е отскубнал един пискюл от феса на ДПС.

Само им даде повод да покажат силата си: стотици, като истинска войска, дойдоха да бранят Доган, пяха „Мила Родино“, вяха български знамена.

Отгоре на всичко, прегръщали христоивановци.

Във всеки случай, бяха по-организирани от протестиращите от ГЕРБ.

Те пък бяха тъжна картинка в платените си автобуси.

Според вицепремиера Томислав Дончев се вървяло към гражданска война.

Нищо подобно.

Тя отдавна приключи.

Четири милиона души/най-малко бяха захвърлени на Бунището на Живота.

Два милиона приемат за неизбежно зло скотския живот, който им натрапи Държавата.

Други два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби.

Идете ги вижте в какви условия вегетират.

Останалите красят статистиката на най-бедната страна в Европейския съюз.

Не живеят чак скотски – обаче ампутираха състраданието им към клетниците.

Пълен провал на човещината – и Тук, и Там.

За това обаче не се говори, понеже вече и няма критерии за истинска човещина.

Големият Български Разказ за случилото се става все по-неясен и непълен.

Това вече е привиден разказ, Уж-Разказ.

Сектата постигна и това.

Непрекъснато плямпат за тукашната корупция – но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография.

А Народът пък безропотно започна да предава собствения си скептицизъм.

Сега сметките са ясни: ония от урвите към Бузлуджа – срещу държавните чиновници и семействата им.

Силите са изравнени, няма място за идеи, няма и нужда.

Когато няма идеи, идва времето на „мургавите“ мурафети: „десните“ мургавелци, заедно с истинските, избират кмет на столицата. А само след още двайсетина-трийсет години Бат Манго ще решава всичко.

Предсказанието е на ЦРУ: пак добре, че всичко щяло да се случи кротко, без мургав Майдан.

Народът пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици.

Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години.

За годините на Прехода, Народът изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства.

Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.

Както казваше обаче Фокнър „Миналото никога не умира, то дори не е минало“.

И защото все още някак си е тук Главният Свидетел – Народът, макар че те пет пари не дават за него.

Опитват се да го противопоставят на собствената му памет.

И така отново го унижават.

На Сектата й трябват хора, невежи за Настоящето – невежи за истинските му провали и злини.

Ако не бъде схванато това, всичко ще започне и ще свърши с дюдюканията.

От тях Политическата Секта не се плаши.

Спасението е в това, протестиращите млади хора да разберат, че трябва да искат – НАЙ-НАПРЕД – милост и справедливост за родителите/предходниците си.

Това ще отключи – и ще бъде – Истинското Възмездие.


 


Страница 19 от 428