Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВРЕМЕ Е ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ

Е-поща Печат PDF

Слово на д-р Костадин КОСТАДИНОВ, председател на ПП „Възраждане” и на парламентарната група


Уважаеми сънародници!


Обръщам се само и единствено към своите сънародници! Защото всички в тази зала, независимо от временно дадените ни власт, постове и позиции, трябва да сме преди всичко едно – българи!

От днес започва да тече последният срок, в който България ще може да се оттласне от дъното. Длъжни сме пред своя народ да изправим на крака държавата ни, която е оцелявала винаги досега, защото т.нар. политическа класа успя да я доведе до унизително положение, в което нашата Родина, разпъната между великите сили, просто да не може да си поеме дъх.

Днес народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи и е крайно време българската политика да бъде направлявана от мъже, а не от мижитурки!

На българския народ му писна от страхливи и сервилни управляващи.

Когато създавахме нашата организация без колебание реших да я нарека „Възраждане”. Защото в тази едничка дума се събира всичко, от което народът и земята ни имат нужда.

Народ и земя, които много от вас в тази зала и още повече извън нея – кукловоди на едно дългогодишно национално предателство – продавате за жълти стотинки. Земя, по която хората умират все повече и се раждат все по-малко. Плодородна земя с вносни храни и вносни ценности, вулгарно и цинично маскирани като „неизбежна модерност”.

Но България има имунна система! България има своите безстрашни синове и дъщери. Хора с памет. Хора, които искат достойно бъдеще! Хора, решени да се борят за него! Хора, които не искат да изпращат децата си по терминалите на летищата! Търсих – и намерих! – хора като мен. Те са смели. Непримирими. И ги поведох, за да мога да съм днес тук с 12 от тях, но с нас навън са още 127 000. И ще ставаме все повече.

Хората ни повярваха и ни се довериха, защото чуха мислите си на глас!

Ние, 13-те, НЕ представляваме само 13 избирателни района в България.

Ние сме българите от Кърджалийско, Търговищенско, Шуменско, Разградско и всички останали хубави български области, които бяха оставени сами десетилетия наред на произвола на политическия башибозук на ДПС. Ние сме българите от Америка, които избягаха с пълни от сълзи очи и празни джобове, и обрекоха децата си на емигрантска съдба. Ние сме българите от Австралия, които шофират часове наред всяка неделя, за да водят децата си на българско училище! Ние сме българите от западна Европа, които се грижат за чужди болни майки, докато техните умират тук сами! Ние сме българите, които чистят чужди домове, докато техните пустеят! Ние сме българите, които не искат повече да се грижат за чужди градини, докато в техните дворове никнат бурени! Ние сме българите, които работят неуморно, печелят награди, постигат върхове в своите области и се гордеят, че са родени тук! Ние сме българите, чиито родители са принудени да гледат внуците си през екраните на компютъра! Ние сме децата на пенсионерите, които едва надничат от “прага на бедността” – циничен, кух термин, от художествената статистика.

Ние сме разделените от евтини полети и евтина работна ръка изпращачи на летището. Ние сме родителите на децата, затворени насила в домовете си трета учебна година. И на онези деца, за които няма детски градини, защото родителите им са заставени да се преместят в задъхващата се столица, ненамирайки работа и препитание в родните си градове.

Ние сме българите от Македония, от които някои от вас сте готови да се откажете, както всички преди вас! Ние сме българите от Западните покрайнини, които винаги забравяте, но те самите никога не забравиха корена си!

Ние сме българите от Одринска Тракия, Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Беломорска Македония, Мала Преспа, Корчанско, Голо бърдо, Гора и Поморавието – старите ни земи, които и днес говорят на български. Ние сме потомците на българските бежанци в Банат, Трансилвания, Влашко, Молдова, Бесарабия, Крим и Приазовието!

Ние сме ограбваните, презираните, управляваните. Ние сме тези, които казват стига!

Много от вас, които седите срещу мен днес тук, дължите столовете си на страх – дотолкова, че страхът в тази зала буквално може да се усети във въздуха! Дължите удобните си кресла и мерцедеси на страха, който казва “Не искам да загубя работата си в администрацията”. На страха, който казва “Не искам да загубя поминъка си”. На страха, който казва “Не искам да загубя бизнеса си”. Стъпвате върху страх и владеете чрез страх!

А най-лошото от всичко е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест. Но не можете вечно да лъжете, крадете и да изнудвате. Не може вечно да минавате между капките на историята. Защото на всички ни писна българският народ да бъде обиждан, ограбван, унижаван. Българите, които подкрепиха „Възраждане”, хората, които ще стават все повече, не се страхуват! Притиснат до стената, човек има два избора - да се подчини и примири или да се опълчи. Ние, възрожденците, се опълчихме. И сега сме тук!

Тук сме, за да кажем, че не искаме повече България да е васална територия, лишена от собствена политика, мнение и решения! Тук сме, за да се борим с демографската катастрофа и да започнем демографска регенерация на България! Тук сме, за да кажем, че няма да търпим ограничения, маски, дискриминации, принудителна или задължителна ваксинация с експериментални субстанции, и ще искаме премахването им. Сертифициране на отнети граждански права – така виждаме ние дамгосването на хора против техния личен избор, уж за тяхното собствено здраве и сигурност, и ще се борим срещу този фашизъм с всички възможни средства! Тук сме, за да кажем не на „Зелената сделка“ и да работим за развитие на българската енергетика чрез модернизация на съществуващите тецове и довършване на АЕЦ „Белене“. Тук сме, за да защитим българския национален интерес във втората българска държава в Европа – Македония. Тук сме, за не допуснем под каквато и да е форма Истанбулската конвенция в България, както и да освободим страната си от чуждите военни бази, каквито в Родината ни не е имало дори и когато е била окупирана след Първата и Втората световна война.

Заради всичко това знам, че няма да простите на „Възраждане” смелостта и решителността, борбата ни за независимост! Защото сте посветили живота си на това да бъдете организатори на собствената си зависимост. На раболепието, чуждопоклоничеството и културното генно инженерство. На подигравките към идентичността, историята, традициите и културата ни. За вас е срамно да си българин и е за предпочитане да сте обслужващ персонал на чуждите интереси, абдикирайки от управлението на собствените.

Като историк обаче ще ви кажа, че историята не остава никому длъжна! За предателите на Родината краят е винаги позорен. Заклевам се, като един от милионите български мъже, че няма да отстъпя и сантиметър назад в битката за българските национални интереси, защото искам децата и внуците ми да останат в България и да се гордеят с мен и с онова, което ще оставя след себе си!

България заслужава добро управление, отговорно управеление, съвестно управление. Българите заслужават качествено образование, здравеопазване и социални политики! Българите заслужават справедливо заплащане за труда си! Време е обирът на нашето бъдеще да спре!

Не искам повече да виждам разруха, а „Възраждане”, и всеки, който мисли като мен, е добре дошъл! Нито един българин не е излишен във време на криза, упадък и униние. Положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни целенасочени, осъзнати предателски действия и престъпни бездействия.

В завършек ще ви припомня думите на безсмъртния български поет Гео Милев от неговата поема „Септември“:


Глас народен:

Глас божи!

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!


Време е България отново да стане свободна и независима държава! Време е пак да почнем сами да пишем историята си! Време е за Възраждане!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!


 

ДЕНЯТ, В КОЙТО МИНИТЕ ИЗПЛУВАХА

Е-поща Печат PDF

Руско-украинският кон­фликт навлезе във втория си месец. Вече и на слепия стана ясно, че всъщност той е повече руско-американски и руско-западен, отколкото конфликт между двете съседни славянски държави. Само нашите „евроатлантици“ и фенове на режима в Киев вярват, че за да се нареди на правилната и печелившата страна, България трябва да предостави оръжия и боеприпаси на Украйна. Било самолети МиГ-29, било зенитно-ракетни комплекси С-300, било гранатомети и снаряди. А защо не и „доброволци“, за каквито те никога няма да се запишат, нито пък ще дадат своите синове за курбан в една война, която не е наша. Най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС да тръгне да спасява с оръжейни подаръци друга още по-корумпирана, макар и само кандидатка за членство в ЕС страна като Украйна – това плаче за психиатър!

Смешното и тъжното обаче, често вървят ръка за ръка. Докато нашите „военни експерти“ ни успокояваха, че пуснатите от украинците морски мини в Одеския залив няма как да се откъснат от котвите и да стигнат до нас, електронният вариант на турския всекидневник вестник „Миллиет“ (26.03.2022) би тревожната камбана, известявайки, че една „руска“ мина е стигнала вече до входа на Босфора, в откритите води при Саръйер-Гарипче. Вечерта турците обявиха, че са открили още една „руска“ мина: при Инеада, на около 15 км. от Резово. Защо „руска“, а не „украинска“, това е въпрос с повишена трудност. Не е ясно дали руснаците имат интерес да минират Одеския залив, щом се подготвят да стоварят там морски десант. За плаваща мина известиха рибари и по българското Северно Черноморие. За щастие, още нямаше сблъсък на кораб с мина, но украинските власти използваха създадената от самите тях минна опасност, за да задържат като заложници български моряци в Азовско море. От българското правителство „уговаряха“ Зеленски да освободи корабите, но получиха уклончиви обяснения. За разлика от нас, в Турция реагираха по-адекватно и се усъмниха в украинската добросъвестност и твърденията на Киев, че мините са се откъснали от котвите без човешка намеса. „Минираха Монтрьо!“, написа Чагдаш Байрактар във вестник „Джумхуриет“ (27.03.2022). Според бившия командир на минната флотилия на Турция дивизионен адмирал Джем Гюрдениз, при най-оптимистична прогноза за средната скорост на мините от една морска миля на ден,  в зависимост от бурите и постоянните течения, 322-те мили  разстояние от Одеса до Истанбул, могат да бъдат изминати  само за 26 дни. С други думи, напълно е възможно мините да са били завлечени до Босфора от някой украински или друг кораб. Вероятна цел на това отгоре е Проливите да бъдат затворени заради „минна опасност” и да се възпрепятства търговията на руски петрол, превозван с танкери. Така по заобиколен начин би се наложило ембарго на петролния износ на Русия. Обаче Според турския дивизионен адмирал Гюрдениз обаче, Украйна ще изпадне в положението на страна, извършваща военни престъпления.

Така или иначе, мините бяха обезвредени в очакване на нови, а след предупреждението, че нощем се повишават рисковете от сблъсък на кораби с такива „играчки”, бе забранен и нощния риболов.

Междувременно руски „шегаджии“ отново си поиграха с британски министър: този път, с министъра на вътрешните работи Прити Пейтъл, представяйки й се като премиера на Украйна Денис Шмихал. На техния въпрос, дали министърката и гражданите на Обединеното кралство се боят от „нацистите“, министърката е дала следния скандален отговор: „Явно, не. Освен това, тук подкрепата за тях е много голяма!“. Както се казва, без коментар. Не се нуждае от тълкуване и отговорът на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков на изявлението на Джо Байдън, че Путин не бива да остава на власт. „Това го решава не Байдън, а руският народ!“, казва Песков. След което припомня, че Байдън е бил съучастник в престъплението против народа на Сърбия, когато НАТО бомбардираше телевизията в Белград, мостовете на Дунава, петролни рафинерии и други цивилни обекти. Американският „лидер“, който често си подрямва на международни форуми, очевидно страда от твърде избирателна амнезия…


 

НОВ ПЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: НИЕ МОЖЕМ И ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВОДАЧИ НА СВОЯ НАРОД

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова произнесено на митинга „Бузлуджа 2020“ на жълтите павета, проведен в София на 25 юли т.г.


Скъпи социалисти,

Скъпи партньори,

Скъпи симпатизанти,

Скъпи българи,

Добре дошли от Варна, Бургас, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Враца, Габрово, Ловеч, Симеоновград... Тук има хора от всички области на България. Тук има по една частица от всяко българско кътче. Тук сме събрани млади, средно поколение и възрастни. Тук сме лекари и учители, работници и служители, инженери и земеделци, ИТ специалисти и поети, писатели и дейци на културата и образованието. Ето ни, различни по възраст и по занятие,   събрани любовта към България. Тук сме заедно да я спасим от мафията.

Тук ни събра грижата за хората. Заедно сме, за да защитим децата си, семействата си, родителите си от грабежа. За десет години управление на Борисов, ГЕРБ и присъдружните им партии ограбиха настоящето ни. Тук сме, за да им попречим да ограбят и бъдещето ни.

Помните ли 1 май преди две години? Бяхме пак на това място и с много висок глас казахме: “В България има паралелна държава. В България задкулисието, скрито в сенките, в съдружие с официалната власт, разграждат държавността”. Те ни направиха най-бедните европейци. Те ни сложиха петно на най-корумпираната държава в Европа. Те превърнаха красивото ни отечество в сметище. Такава власт има един образ. Г-н Борисов, ще останете в политическата история с една емблема - едно чекмежде, пълно с пари, и един пистолет до главата Ви, за да ги пазите. Това са парите, ограбени от народа. И тази власт се пази по един начин - с бухалка. Бухалка, която 10 години се стоварваше върху главите на всеки непокорен и на всеки, който имаше свободата и смелостта да се изправи срещу тях. Такава власт се храни от страха.

Скъпи българи, те поробиха страната ни. Те държаха народа в страх и апатия. Те се опитаха да го пречупят, да му отнемат духа. Но не можаха да оковат и пречупят нас, българските социалисти. Опитаха се да ни купят с постове и пари. Не се продадохме. И не се продаваме. Опитаха се да ни пречупят с натиск, със заплахи, с компромати. Не се прeдадохме и няма да се предадем. Опитаха се да пуснат пипалата си сред нас и да ни разединят. Вие, скъпи членове и симпатизанти на БСП, сте силата и партията. И аз ви питам днес - ние, партията, разединени ли сме? Ние, членовете на БСП, разделени ли сме?

Чухте ли, платени глашатаи на едноличната власт? Чухте ли гласа на българските социалисти? Ние сме единни! Ние сме заедно! Ние сме силни и сме тук да ви кажем - Оставка!

Четири години давахме кураж на обезверените. Четири години давахме смелост на уплашените. И, скъпи социалисти, постигнахме най-голямата победа - смелостта победи страха и хиляди българи днес са по площадите на България, свободни и смели. Нека днес, от тук, ние, десетки хилядите социалисти, да поздравим всеки един от тях. Нека им кажем, че сме заедно в общата битка за отвоюване на държавата от мафията и за свободата от задкулисието. Заедно сме българи във всяко кътче на България и извън нея.

Но ние сме заедно не само да ги свалим от власт. По-важното - ние сме заедно, за да градим България отново. Ние имаме план за България. Ние можем. Ние знаем как. Ние имаме почтените и честните хора, с които да го направим. Защото, скъпи социалисти, скъпи българи, днес борбата е за морал - битката по улиците е за морала. Но битката е и за хляба, за работните места, за това-всяко дете да може да се образова. Да може всеки от нас да има достъп до здравеопазване. Да има справедливи доходи и достойни пенсии. Да има чиста природа и да пазим плодородната си земя. Това е нашата клетва към България. Това е нашият ангажимент към нашите сънародници. Това е нашият план за възстановяване на страната и за градежа й отначало. Победа за този план!

Но днес е и битка за справедливост. Справедливост чрез солидарност. Нека да бъдем солидарни с всеки ляво мислещ и честен родолюбец, но не само. Нека подадем ръка на всеки българин, който милее за род и отечество. Нека да гарантираме, че всеки българин ще бъде свободен да говори и твори, и прави това, в което вярва и мисли. Всеки, който иска условия за почтен бизнес - ще ги получи. Всеки, който иска да се развива според качествата си - ще има условия за това. Това е нашата кауза - нов път за България. Сега, когато се върнете по родните си места, подайте ръка на всеки до вас, дайте им още вяра и смелост.

Скъпи социалисти, наша е длъжността да бъдем отговорни, особено в този труден момент за България и за Европа. Ние можем и трябва да бъдем водачи на своя народ.  Като го обединим и го поведем по пътя, по който можем да начертаем. Със силата, която имаме. С достойнството на българи.  Единни и заедно за децата ни, за семействата ни, за родителите ни и за България!


 

ИСКАТ ХАЙТОВ ДА СЕ ЧЕТЕ С РЕЧНИК?

Е-поща Печат PDF

Продължават опитите за омаловажаване на творчеството на автора на „Диви разкази“

Архитект Здравец ХАЙТОВ

в разговор с Ема ИВАНОВА

пред „Нова Зора“


- През септември се навършиха 100 г. от рождението на баща ви и в цялата страна тържествено бе отбелязана тази годишнина. В родното му с. Яврово младежи играха пиесата "Стайков камък", в Пловдив беше представена документалната фотоизбожба „Героите на Николай Хайтов в българското кино“, столичната галерия „Средец“ представи скулптурни портрети на Николай Хайтов и художествени дърворезби-приказки на възпитаници на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна...

- Безспорно съм удовлетворен от събитията, които предхождаха кулминацията на 15 септември в Народния театър, където беше отлелязан приносът на Николай Хайтов към българската култура. На сцената бяха големите актьори Васил Банов и Васил Михайлов – чудесен знак и от тяхна страна. Хайтов „присъстваше“ с откъс от интервю по БНТ, в което говореше за своето творчество. Във фоайето на театъра бяха скулпторните портрети на Хайтов от брат ми Александър и илюстрации на млади художници по разказите на писателя. Атмосферата беше творческа, близка до тази, която следваше баща ми. Събитията през цялата година са достатъчно значими и важни, обърнати са към почитателите и ценителите на творчеството му. Защото почитахме не е само паметта към Хайтов , колкото неговото творчество. Това е важно за младото поколение.

- 2 млн. е тиражът на неговите книги. Всеки познава и филмите по неговите сценарии - „Козият рог“, „Края на песента“, „Петко войвода“ и др. Хайтов продължава да е наш съвременник и да е интересен.

- Напомнянето е не само заради баща ми, а и заради останалите творци, създали големите филми на ХХ век. По време на фотоизложбата „Хайтов в българското кино“ минаха млади хора, които гледаха с интерес, но се оказа, че не познават Невена Коканова (играе в „Дърво без корен“). Да помним тези големи актьори е важно за българската духовност. Така го виждаше и баща ми.

- Били сте на 11 години, когато излизат неговите „Диви разкази“ (1967). Как ви се отрази това?

- Разбира се че е приятно чувство баща ти да е популярен, но и задължаващо от гледна точка на поведението ми. Всичко е свързано с възпитанието и с примера, който ми е давал. Неговото трудолюбие и организираност бяха пред очите ми. Нямаше нужда да обяснява, че човек трябва да постига нещата най-вече с труд въпреки таланта в дадена творческа професия.

- Любопитно е, че навръх юбилея в предаването „Библиотеката“ по БНТ беше повдигнат въпросът дали е разбираем за днешните ученици езикът на Хайтов.

- Изненадващо преподавател по литература в студиото лансирана тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник. Всяка добра литература има своите читатели. Езикът трябва да се обогатява, но важно и откъде – няма как да стане от шльокавицата (б. р. използване в българския език на латински букви, цифри и символи). Хайтов е казал, че езикът ни е достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно. Покрай това изказване се включиха и хора, които използваха случая да обругаят за пореден път творчеството на Хайтов, да лъжат за него. И това го направи БНТ, в деня на честване 100-годишнината от неговото рождение! Недопустимо!

В споменатото вече предаване злонамерено беше включена с рубриката „Без покритие“ Силвия Чолева, която говори за баща ми като за „голямо падение“, „войнстващ националист“, „непрекъснато го гледахме“. Дори водещата, призна, че не е редно да се говори така в този ден, но противниците на Хайтов имаха нужда окалването да продължава и това беше направено от дребната душица Чолева, дали не и с предварителен замисъл? Обяви в ефир че е бил полковник от Държавна сигурност (ДС) с право на личен шофьор. Николай Хайтов имаше шофьор в качеството си на главен редактор на списание „Родопи“, за просветителската дейност, която вършеше в Родопите. Баща ми имаше шофьор като председател на СБП, който съюз спаси след 1989 г. от разграбване и затриване от платените Соросоидни кръгове в писателските среди. Затова те го мразят! За съжаление, шофьорът Любо почина тази година - беше изключителен човек. Той е бил с баща ми повече време, отколкото аз, и можеше да им даде достоен отговор.

През годините се подхвърляше, че баща ми имал снимка с отрязани партизански глави. И в същото време е полковник от ДС!? За кого от Държавна сигурност се интриганстваше и сплетничеше – непрекъснато говореха, че тук крал, там присвоявал? За кого от ДС е било забранено да бъде публикуван – в един период вестниците не му пускаха статиите в спора с историците и археолозите, по повод гроба на Левски? А знаете, че една изключително мощна машина като ДС може да натисне “копчето“ и гласът на всички тези сплетници да изчезне. Целта на всички подклаждани във времето зловредни теории е да омаловажат творчеството на Хайтов.

Петър Величков с години поддържа тезата, че Хайтов едва ли не е присвоил трудовете на Яна Язова и ще представи от свое име нейния роман за Левски. Първо, баща ми не е романист. Второ, самият Величков започна да издава романите на Язова – откъде ги има? Излиза, че не Хайтов ги е взел. Достоен отговор в статията „Анатомията на една клевета“ даде писателят и журналистът Борис Цветанов във в. “Нова зора“, аргументирано и с факти! Заслужава си да бъде прочетена от кръга „анти Хайтов“. И трето, за баща ми Левски беше идеал. Той от години беше надълбоко в тази тема, изследвайки живота и делото на Апостола. Личността на Левски беше свята за него. Имаше негов портрет на стената над бюрото си и когато вдигнеше очи, се вглеждаше изпитателно в неговите.

- Какви хора са неприятелите на баща ви?

- Това са или малко известни хора като Петър Величков, които трябва да се поотъркат около големите имена, или такива, на които им е платено за това – като кръга около Антонина Желязкова, Михаил Иванов, подгласничката Чолева, свързани със сериала „Гори, гори, огънче“ (б.р. филм за българите мохамедани, определен от Хайтов като кинофалшификат). Правят го, защото Хайтов е неудобен – с публицистиката си, със своите истини за такива кръгове, които „усвояват“ европейски пари с цел да обезличат българската националност, да я размият в глобалния свят. В същото време чувате как говорят германци, французи, още повече американци за националност, нация, определеност. А ние – точно обратното.

За Хайтов Освобождението, Съединението и Независимостта на България, определят същността и националната идентичност на народа ни. За някои измислени герои това го прави националист, едва ли не нациналсоциалист и обществото трябва да го отхвърли. Националист за баща ми означава да имаш чувството към род и родина, морални ценности и жертвоготовност. А в основата на всичко е езикът. Запазването му беше една от каузите на Хайтов. Но и за нея има опоненти – проф. Мирослав Янакиев.

- „Отивам си с кеф от този свят!“, е признал баща ви пред приятеля си проф. Марко Семов. Кое го е огорчило толкова?

- През 2002 г. излезе неговата публицистика „Троянските коне в България“. Това са два тома с негови публикации от 1989-1999 и 1999-2002 г., в които той изказваше тревогата си от нещата, които се случват у нас – в живота, в политиката, в езика, в образованието, в историята – неговите болки. Те излизаха във вестниците. С тях той надникваше в бъдещето. Разбра че нещата ама никак не вървят на добре – ширеща се анархия, корупция в съдебната система и къде ли не. Затова са тези думи. Дали е прав, вижте сами. Вместо да се оправя, страната върви към задънена улица, към батак. Притесненията му се оказаха верни.


 

ПРОЩАВАМ ВИ

Е-поща Печат PDF

Прощавам ви за всичко, господа.

За хубавата просешка тояга.

За дрипавата просешка торба,

която някой сръчно ми надяна.

Прощавам ви за нощите без сън -

нали очите гладни не заспиват.

Прощавам ви за хаоса навън,

където ни насилват и убиват.

Прощавам ви за тия, дето с вик

политат от високите етажи -

от бедността спасили се след миг,

размазвайки се долу на паважа.

Прощавам ви за скъпите коли.

И за откраднатите милиони.

За пищните ви мраморни дворци.

Дори

за наглостта

да сте спокойни.

От името на вашия народ -

одрипавял и гладен - ви прощавам.

Ала дали ще ви прости и Бог?

Съмнявам се.

Ужасно се съмнявам.


 


Страница 15 от 487