Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПАК КРЪСТОНОСЕН ПОХОД…

Е-поща Печат PDF

В словото си в Берлин, в навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, възкреси стилистиката на Роналд Рейгън и на Джордж Буш- старши. Вярно, не спомена „империя на злото“ или „оста на злото“, но нападна Русия и Китай и ги окачествени като „несвободни държави“, нещо повече, обяви, че са в постоянен конфликт със „свободния свят“, предвождан от Вашингтон. Помпео изложи своето лъжливо идеологическо оправдание за това, че САЩ раздухват нова Студена война, при която опасността от ядрен пожар е далеч по-голяма отколкото преди тридесет години. В рамките на 16 минути Помпео употреби думата „свобода“ 23 пъти, възхвалявайки падането на Берлинската стена. Това е пълно лицемерие като се има предвид, че администрацията на Тръмп, на която Помпео е представител, направи свой политически приоритет изграждането на стена на южната граница на САЩ и същевременно раздели хиляди имигрантски деца от родителите им като ги затвори в клетки.

Сърцевината на словото на Помпео беше охулването на Русия и Китай. Помпео обвини Русия, че напада своите съседи и избива политическите опоненти. Според него, в Китай, се формира нов авторитаризъм, какъвто светът не е видял от дълго време, притесняват се семействата на китайските мюсюлмани, които са потърсили убежище в чужбина. „Ние всички в тази стая – обяви Помпео - имаме дълг да осъзнаем, че съществува конкуренция на ценностите между свободните държави и тези несвободни държави“.

Според американския държавен секретар необходимо е на първо място да се предотврати изпадането на Германия в енергийна зависимост от Русия. „Ние не искаме европейските енергийни доставки да зависят от Владимир Путин“, провъзгласи Помпео. Това становище е част от безпощадната кампания, която Вашингтон води против проекта за газопровод „Северен поток-2“, доставящ руски газ за Германия през Балтийско море. Администрацията на Тръмп предупреждава непрекъснато, че сделката ще направи Германия „пленник на Русия“. Американското правителство иска Германия да закупува американски втечнен газ, който е по-скъп от руския. Другото, което Помпео засегна, са „рисковете за света“ , според него, създавани от Китай, който придобива западни високо технологични фирми, а и възнамерява да изгражда световните мрежи. Вашингтон иска гаранции от Берлин и своите натовски съюзници, че няма да позволят на китайския телекомуникационен гигант „Хуауей“ да участва в разработката на европейските телекомуникационни мрежи от пето поколение 5G. Вашингтон счита големия технологичен напредък на „Хуауей“ и на други китайски високотехнологични фирми, за смъртна опасност за световното икономическо и военно господство на САЩ. Дори и Вашингтон, и Пекин, да успеят да достигнат някаква договорка по въпросите на търговията, конфликтът между тях няма да отслабне.

Помпео заяви в Берлин: „Китай заплашва американските свободи. Проблемът не е в китайския народ. Проблемът е в Китайската комунистическа партия“. Такова заклеймяване на китайската управляваща партия и опитът тя да бъде противопоставена на китайското население, не са правени откакто президентът Никсън и Мао Цзедун предприеха сближаване между двете държави през 70-те години. В Пекин това изказване предизвика остра реакция, защото несъмнено е било изтълкувано като заплаха за смяна на режима в Китай по сценария, прилаган от САЩ в Близкия изток и други места на света. Говорителят на китайското Министерство на външните работи осъди думите на Помпео и посочи, че те изразяват „тъмен антикомунистически манталитет“, че въобще не показват „увереност и сила, а разкриват страх и арогантност“.

Новата борба на Вашингтон за „свобода“ се свежда до искането Европа да бъде подчинена на америкщанските стратегически и печалбарски интереси и да се подредят зад подготовката на САЩ за война против Русия и Китай. Реторичният апел на Помпео за ръководен от САЩ кръстоносен поход на „свободните“ държави против „несвободните“, надали ще се увенчае с желания от Вашингтон резултат. Например малко преди речта на Помпео френският президент Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ заяви, че военният съюз НАТО е в състоние на „мозъчна смърт“. Цитирайки едностранните действия на администрацията на Тръмп спрямо Турция и Сирия, Макрон посочи, че конфликтът между европейските и американските интереси е направил 70- годишният военен съюз нежизнеспособен. Логическият извод е, че се замисля самостоятелната от САЩ ремилитаризация на Европа и подготовката на нова глобална империалистическа война, която ще изправи всеки срещу всеки.


(със съкращения)


 

„ЗА ОТЕЧЕСТВОТО…“

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 29

 

Крайно необходимо е, според мен, националната енергия постоянно да се одухотворява от принципите на човещината и българщината. Ала то едва ли ще бъде възможно, ако не се преодолее трайното обедняване на българския народ. Поради това приоритетите на управляващите би трябвало да отговарят на изискванията за високо догонващо икономическо развитие посредством стратегия за иновационни технологии в българския производствен и възпроизводствен процес.

Сегашните усилия на Европейския съюз са подвластни на дигитализацията и електронизацията във всички области на стопанството, администрацията, социалните дейности.

Вече е очевидно, че конкуренцията на световния пазар добива нов, планетарен обхват. Освен САЩ, висок икономически подем постигат Китай и Индия. Малките „тигри“ от Югоизточна Азия – Южна Корея и други, също заявяват своя стремеж за иновационно присъствие в световната стопанска система. За съжаление, в тази глобална обстановка, страната ни не е влиятелен икономически фактор в Европейския съюз. Водещите компании, технологическите емблеми на обединена Европа продължават да странят от българската стопанска среда. Олигарси и свързани с тях чиновници им затварят вратата за съвместна иновационна производствена дейност. Управляващите нямат дългосрочна, комплексна програма, подкрепена от международните финансови и инвестиционни фактори, за дълбоко структурно реформиране на нашата икономическа действителност. Реална пречка за такова сътрудничество се явява и вредната практика на няколкогодишни рамкови договори по важни инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове. Не е чудно, че и след изхарчените значителни средства немалко обекти са далеч от съвременното равнище на автоматизацията и информатиката. Необузданата алчност за бързо забогатяване също задържа националния възпроизводителен процес. Показателно е, че над 50 на сто от фирмите у нас не правят забележими капиталови вложения, живеят ден за ден. А светът вече е в преддверието на 5G комуникациите и изкуствения интелект!

Поучителен е примерът на строителите на освободена България. Тогава националният прогрес се осъществява и посредством развитието на железопътната система и свързаната с нея промишлена дейност. За две-три десетилетия родната земя е опасана с железопътна мрежа, надвишаваща в пъти постигнатото в съседни страни, получили независимост десетилетия преди България.

Сегашното недопустимо подценяване на държавната железопътна система, за сметка на автомобилните превози, поражда вредни последици в областта на икономиката, техническия прогрес, екологията. Нашите влакове се движат пет-шест пъти по-бавно от европейските и със скорост десет пъти по-ниска от скоростните влакове в Китай, Япония и други страни. Поставянето на този проблем в центъра на вниманието на държавата и обществото неминуемо ще доведе не само до модернизация и автоматизация на жп мрежата, но ще допринесе и за развитие на нови индустриални производства.

Необяснимо е защо средищното положение на нашата страна не се осъзнава в достатъчна степен от управляващите. Северозападният район е най-бедният, най-неразвитият в цяла Европа, но не се изгражда коридор № 4 – София – Видин. Въпреки наличието на модерен мост през Дунав и многократни напомняния на европейски специалисти за предимствата на тоя международен път. Развитието на комуникацията юг – север, като се използва географското предимство на река Дунав за бързи и евтини връзки през цяла Европа до най-голямото пристанище на континента Ротердам, вече се превръща в насъщна потребност. Няма разумно обяснение защо до безкрайност се бави и изграждането на толкова важния коридор № 8 – Адриатическо – Черно море, през Скопие и София. Не се осъзнава от отговорните длъжностни лица, че пренебрегването на предимствата на коридорите 4 и 8 е в интерес на недобронамерени фактори в съседни страни, които целят да се заобиколят удобните български пространства. Така естествено се губи изключителното географско предимство на България като мост и кръстопът между Изтока и Запада, Севера и Юга.

Болезнено тъжна е очевидната истина, че и селското ни стопанство също е в незавидно състояние. Тоталният погром на кооперативното земеделие и животновъдство от прословутите ликвидационни комисии, създадени от правителството на Филип Димитров, причини неизмерима национална беда. Делът в брутния вътрешен продукт в аграрния сектор на икономиката стремително падна – от 19 на сто през 1989 г., до 3,3 на сто през 2019 г. Почти толкова е „приносът“ и на хазарта. От държава, чието селскостопанско производство изхранваше две Българии, днес сме принудени да внасяме над 80 на сто от земеделските продукти за пазара и преработвателната промишленост. Разрушителната стихия в земеделието раздроби уедрената плодна и поливна земя на повече от 20 млн. маломерни парцела. В Южна България тяхната средна големина е 5 декара, в Северна България – 8 декара. Каква производителност и конкурентоспособност може да се очаква от такава структура на българската земя, прочута със своето плодородие! Не стига това, но и двуполюсният характер на сегашното земеделие е с непредвидими последици. Според данни на Евростат фирми, съставляващи под 5 на сто от стопанските субекти в сектора „Земеделие“, стопанисват 85 на сто от обработваемата площ. Останалите под 20% от земята ни се обработват от 220 хил. дребни фермери. Много от тези малки стопанства са в упадък или фалират. България е една от страните, в които субсидиите нямат силно положително въздействие върху брутната добавена стойност в селскостопанския сектор. У нас вече се произвеждат главно зърнени и маслодайни култури. Продукцията не се преработва, а се изнася като суровина. Необяснимо е например безхаберието на служители в аграрното ведомство, които се хвалят, че страната ни е на второ място по износ на суров, непреработен слънчоглед. Такава бе характеристиката на българското селско стопанство преди Втората световна война. Прочутото родно интензивно земеделие, охулено като „комунистическа крепост“, вече е тъжен спомен. Загубата от това възлиза на десетки милиарди добавена стойност и над половин милион работни места.

Разрушеното с лекота се възстановява изключително трудно. Много са факторите, които може да съдействат за преодоляването на негативни тенденции в нашето обществено-икономическо развитие. Безспорно е обаче, че възраждането на образователната система задължително трябва да се превърне в общонароден приоритет. Не смяната на формите, а коренна промяна в съдържанието на образователното дело вече е крайно необходима. Не бива да се забравя, че имахме съвършена образователна система, която осигуряваше знания, възпитание и професия на младежите. Възстановяването на изоставени практики в учебното дело би могло да се превърне в основа на съвременното българско образование, призвано да готви не пълни, а умни глави. И да образова и възпитава оправни, с дълбочинно мислене и богато въображение млади хора, способни успешно да се приспособяват към постоянно растящите изисквания на съвременния дигитализиращ се свят.

Доказано е, че равнището на просветата, науката и културата е главната предпоставка за националния прогрес. „Не давай на човека нищо освен необходимото в живота и той ще заживее като скота…“ (Уилям Шекспир). Поради това за духовната сфера е потребно, според мен, да се полагат много повече грижи. Илюзия е да се говори за социален напредък, когато управляващите се гордеят, че заемаме предно място в света по растеж на военните разходи. В същото време за наука, култура и технологично обновяване на българското производство се осигуряват далеч, далеч по-малко от крайно необходимите средства. Налага се да припомня, че още през 1987 г. в Съвета за духовно развитие при Министерския съвет и Комитета за наука към него създадохме фонд за научно развитие. Освен бюджетните средства, определени за тая цел, в пъти по-високи от сегашните пари за научна и развойна дейност, научният фонд разполагаше още в началото със 150 млн. долара за научни проекти, предназначени за индустриалното и селскостопанското производство.

Тъжно, тревожно е, че вече е налице демографска суперкриза на българското общество. Оправданието, че застаряването на населението и намаляването на раждаемостта съществуват и в други страни, не е утеха. Като следствие на разгромената промишленост и селско стопанство почти половината население в трудоспособна и детеродна възраст напуска страната. Нито едно правителство от изредилите се през тези три десетилетия не видя в този процес главната опасност за съществуването на българската държавност. Първа последица на разразилата се като стихийно бедствие икономическа емиграция е рязкото намаляване прираста на населението, който спадна от около 140 хил. живородени преди 1989 г. до днешните катастрофално ниски за 2019 г. около 60 хил. новородени. Като прибавим към това и световния рекорд по смъртност, който държим според най-авторитетни статистики, страната ни се оказва пред прага на небивала в историята претрансформация на обществото и практическото превръщане на българите, които са държавнотворният народ, в малцинство. В същото време ,и особено в последните десетина години, този проблем се дискутира само преди избори, за да заглъхне след тях, като се припява пак старата песен за магистрали, хъбчета, санирани блокчета, стоманобетон… Ако управляващите не осъзнаят, че демографският проблем е безпрецедентно остър в сравнение с цялата история от Освобождението досега, рискът е да загубим България. Най-разумният път е национално съгласие и приоритетна програма за всестранно стимулиране на качествената раждаемост. Положителен е примерът в това отношение на Унгария, Гърция, Русия…

Без каквото и да е основание управляващите си затварят очите пред тъжната картина и начина на живот в циганските квартали и махали. След 1990 г. те се удвоиха и продължават да се множат и разширяват. Действителността тук е повече от тревожна: 87 на сто са с основно или по-ниско образование, едва 20 на сто имат работа и тя е предимно временна. Младите безработни са 60 на сто, в детските градини са обхванати едва 5 на сто от бедстващите невръстни и т. н. Употребих думата „цигански“ квартали и махали, тъй като не мога да си представя поемата „Цигани“ на великия Пушкин да се преименува на „Роми“; Азучена от операта „Трубадур“ на Джузепе Верди, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе да се наричат ромки, „Цигански барон“ от Йохан Щраус-син, „Цигански напеви“ на Сарасате, „Цигански балади“ от Федерико Лорка, циганските кътове за веселие в Русия, живописно описани от Лев Толстой и Фьодор Достоевски, да се преименуват на ромски. Разбира се, не е лошо да се ползва едното и другото име на тоя етнос. Далеч по-важно е да се полагат действителни, а не лицемерни грижи за неговото приобщаване към единния български народ. Защото подценяването на проблема с безработицата и беднотията е с крайно вредни последици за нашата народностна общност.

Световната история е доказала, че прогресът на държавите е в пряка зависимост от това как системите, институциите осъществяват стопанско-организаторските, културно-възпитателните и защитните функции на държавата. Патихме от грубото и безумно разрушаване на добре действащи структури в управлението. Особено важно е личностите, които обществото избира или назначава на отговорни постове, да са на висотата на своите отговорности. През последните години у нас се създадоха прекалено много министерства, агенции и други държавни служби. Администрацията неудържимо нараства, поради което публичните разходи на всеки граждани за нейната издръжка стремглаво растат. Перестройчици и нови демократи се нахвърлиха например срещу високите спортни резултати, постигнати през годините на социализма, обявявайки ги за комунистическа витрина. В резултат спортните постижения на българските атлети сега са несравнимо по-ниски от постигнатото до 1990 г. В същото време е създадено Министерство на младежта и спорта, въпреки че отговорност за физическото и моралното здраве на младото поколение носят Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и други ведомства. Едновременно с това съществува държавна агенция за работа с младежта и децата.

Появи се и най-остра водна криза в много селища, а хората плащат десетки пъти повече за водоснабдяване в сравнение с „лошия социализъм“. И в тая жизненоважна област цари хаос. Отговорността за управлението на водния сектор е поверена на няколко министерства. Заради бърза и лесна печалба с явното и мълчаливо съгласие на контролни институции и длъжностни лица, България се превръща в бунище на вредни отпадъци, внасяни от чужбина. И за това са отговорни няколко министерства и ведомства, които безотговорно си прехвърлят задълженията.

 

За такива неразбории и своеобразен управленчески хаос народът казва: „Много баби – хилаво дете.“ Ето защо освен будещия възмущение конфликт на лични и корпоративни интереси вече е налице и конфликт на правомощия. Това увеличава публичните разходи, създава условия за корупция и безотговорност на длъжностните лица.

Общоизвестно е, че партии и другите обществени образувания са гръбнак, същност на демокрацията. Най-важно е обаче кои стоят начело, какви са качествата на така наречените партийни елити. Свикнахме с едно безобразие: политици да прелитат от партия в партия. Налице е странното българско явление, нека го нарека, политическо пазаруване. Не са малко лицата, които постоянно сменят партийната си принадлежност пред смаяните погледи на избирателите.

Така прехвален специалист прелита от държавна служба в СДС в политическо движение. Той е на висока длъжност в НДСВ, кандидат е за депутат от БСП, народен представител от коалиционна партия. И стига до правителствения екип на ГЕРБ. Мнозина в навалицата на управляващите поради неприкрити лични интереси имат сходно криволичещо политическо поведение. В управлението е загнездено посредствено лице, което след отчаяни усилия да се издигне в районна организация на БСП, се присламчва към ГЕРБ. А техният самовлюбен началник Б. М., син на полковник от МВР, и изявен партиен секретар, зарязва своята професия, защото трябва да се деполитизира и да напусне БКП. Въздигнат и с чужда помощ на управленския връх, той вече е най-досаден хулник на комунистите, от чиито среди произлиза…

Всички жадуваме за образцово управление, което ни учи и възпитава сами да се управляваме. Ала не може да не предизвика обществено недоволство присъствието на безличия, лишени от култура, професионализъм, морални добродетели на високи държавни и обществени длъжности. Възмутително е невежи, корумпирани хора да се кипрят на управленчески постове и да обричат на провал всяка работа, до която се докосват. Да си припомним древната притча за това кой стои отпред. В пустинята се сблъскали стадо овни и стадо лъвове. Лъвовете били предвождани от овен, овните – от лъв. Победили овните начело с лъв. Загубили лъвовете, командвани от овен.

Унижение е за държавата в условия на демокрация крайно ниското доверие във върховни органи на властта и управлението. Народното събрание се ползва с 8 на сто доверие, съдебната система – 12 на сто, правителството – с над 20 на сто. А купуването на избиратели и недействителните гласове също са постоянна практика в изборния процес. Поради всичко това е наложително тези и други факти, показатели за деформирана демокрация, да предизвикват активна обществена работа и борба за коренна промяна.

И като заключение: съвременният глобализиран свят се тресе от противоречия. Несекващите стремежи на САЩ за световно господство вече се сблъскват с новата реалност на многополюсен свят. Непредвидимо е как ще се развият икономическото съперничество между САЩ и Китай, острите разногласия между САЩ и Русия, интеграционните процеси в Европейския съюз, противоречията на Балканите и в Близкия Изток, глобалните проблеми на екологията и устойчивото развитие, пандемиите... В тая взривоопасна геостратегическа обстановка най-важно е мъдро да се определя мястото и ролята на нашата държава. А всички заедно да допринасяме за нейния неспирен социално-икономически и културен напредък.

Това, според мен, е условието България да заема достойно място сред прогресиращите народи и държави докато свят светува.


 

ПАМЕТ ЗА ПРОФ. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ

Е-поща Печат PDF

На 30 ноември 2016 г. се сбогувахме с проф. Велко Вълканов, учен, общественик, народен представител в няколко български парламента, кандидат за президент на Р България през далечната вече 1992 г. Роден на 16 ноември 1927 г. той почина само 10 дни след рождения си ден, на 26 ноември.


Статистиката, която би могла да опише образа на проф. Вълканов като публична личност, е достатъчно позната. На поклонението в София негови колеги и приятели говориха с мъка за загубата на обществения деец Велко Вълканов. Да, този човек наистина бе личност с широк размах. Крайната му почтеност и неотклонното следване на справедливостта в обществения и в частния живот също са до болка известни. Богатият професионален и жизнен опит на Велко Вълканов, дългите години, отдадени в защита на каузата на социалната справедливост, на социализма и в името на по-добрия хоризонт за България го заведоха естествено и към защитата на Слободан Милошевич и Радован Караджич, най-пресните мъченици на инквизицята, наричана Хагски трибунал...

Велко Вълканов имаше сърце за почти всичко - и сърцето му накрая отказа, несправедливостта изглеждаше победителка... Илюзия! Всуе! Неговите опоненти и врагове, приятелите му в кавички, не успяха да забележат как във времето след промяната словото и делото на Велко Вълканов стъпка по стъпка, статия след статия, книга след книга, изграждат неръкотворния паметник на един истински борец и кавалер на истината, защитник на онеправданите и на справедлливостта.

Въпреки това официозите в жълто не се посвениха да надничат в интимния му живот, който така си остана встрани от медийната клюкарница, не се посвениха да броят жените в неговия живот и връзките му... А Велко Вълканов сигурно ги гледа някъде отвисоко и категорично ги задрасква с присъщата му страст. Защото той бе човек на страстите, а страстите му бяха не махленските сплетни и дребни интриги, а бъдещето на България, на хората в родината му, и на хората по света.

Така се случи, че в предния брой тогава бяхме публикували портрет на българския учен проф. д-р Вълканов от негов ученик и колега. Бяхме радостни да го поздравим и за рождения му ден и за високото признание – почетен председател на FIR. Искахме да го зарадваме, а не подозирахме дори, че докато мастилото на вестника още не бе изсъхнало, Велко Вълканов вече e поел към друго измерение...

Ние, в “Нова Зора” съжаляваме горчиво за загубата на Велко Вълканов. Три години изминаха от тогава, и както подобава на православни християни, приятели и съратници, може отново само да кажем „Светла му памет!“ Той беше мъдрец, прецизен хирург на словото и непреклонен войник на правдата. Навярно всеки народ, преживял мъчителните гърчове на историята, е раждал личности като Велко Вълканов. Във великата криминална революция на България той имаше длъжността на българския Сен Жуст и ние знаем, че в клуба на великите якобинци, приятели на народа, за него ще бъде отредено най-почетно място – до неподкупния Робеспиер, до Дантон, до Марат, до Васил Левски, до Христо Ботев и до всички ония, които с вратовете си нащърбиха безпощадно  острие на гилотината и оставиха бели си меса по скали, по скали и по орляци... Защото Велко Вълканов съпреживя убийствения речитатив на една друга, на една безкръвна гилотина на българския преход, когато цял един народ бе натикан в дивата скотобойна на реставрацията, за да бъде осъществен незавидният континентален „рекорд” на България в 21 век: загуба на 21% от населението си за 30 години! И първо място в Европа по смъртност – 1 900 000 души.


В Африка това място е за държавата Лесото. Падението е до такава степен стъписващо, че за някого може би звучи и като измислица. Уви! Под ударите на безкръвната гилотина за тези 30 години и заради „рекорди” като цитирания Велко Вълканов умираше хиляди пъти. И не само той. На за разлика от много други, приятелят на народа Велко Вълканов не се примиряваше. Бичът на неговия ювеналов гняв плющеше и словото му оставяше неизличимо клеймо по челото и името на майкопродавци, ренегати, отцеругатели и предатели. И в съдния ден те ще бъдат разпознати по клеймото от словото на българския Сен Жуст Велко Вълканов. Не само защото писаното не гори, а заради това, че за всяка низост и неправда има възмездие.


 

ИДЕОЛОГИЯ НА ОЦЕЛЯВАНЕТО

Е-поща Печат PDF

Войната на Запада с идеологиите се води на различни нива като на най-елементарното и първосигнално, думата "идеология" се използва в медиите и от политиците като неоспорим синоним на "комунистическа идеология". Така самата дума "идеология" играе роля на алармен сигнал, че става дума за опасност преди всичко от руска пропаганда, насочена изключително срещу Запада. Методът работи и то с особена ефективност, което бе демонстрирано в Русия през 90-те години. Тогава в Конституцията, по времето на Елцин, бе включена забрана Русия да има държавна идеологя. Подобни пропагандни трикове се правят и с думата "патриотизъм", от която след междинната спирка "национализъм", се стига но крайната цел - "нацизъм" (фашизъм). По тази рецепта и "идеологията", и "патриотизмът", стават мръсни думи, така че и дума не може да става за медийното им  представяне в някаква друга светлина.

Все пак положението е спасяемо що се отнася до думата "идеология". Тук на помощ можем да привлечем добре разработени постмодерни лингвистични гимнастики. Например, комбинацията "държавна идеология" може спокойно да се замени с "държавна програма за дългосрочно развитие" или с подобен израз, който може през "известни интервали от време" да се подлага на някои непринципиални промени "ако се наложи". А който си няма работа, нека да доказва, че всъщност не става въпрос за програма, а за идеология. Точно на това място се включват споменатите лингвистични гимнастики, които могат най-успешно да доведат до произволен желан ресултат.  Въпрос е само на малко техника.

На езика на здравия смисъл

заглавието "Идеология на оцеляването" означава следното: какво трябва да се прави и как трябва да се прави, за да просъществува като такава една специфична система за определено време?

Ако думата "система" заменим с думата „държава“, то се налага да се конкретизира израза "като такава". Имайки предвид сложността на тази конкретна система, от практическа гледна точка би трябвало да се уточнят кои нейни характеристики ще искаме да се запазят като специфично важни, основни, и кои характеристики ще считаме за вторични по важност? Вторите могат да се оставят, до известна степен, на "свободно плаване", т.е. приемайки за нормална тяхната неизбежна промяна с времето. За основна характеристика се счита тази, чието нарушаване или заличаване води неминуемо до изчезване на системата (държавата).

Например, ето някои основни характеристики за държавата, наречена България, които не би трябвало да се променят:

• Територия: фиксирана  в  определени граници, които, както показва практиката, трябва да се охраняват от добре поддържана собствена армия. Знае се, че ако собствената армия не се въоръжава  и храни добре от българския народ, то той сигурно ще се наложи да храни друга армия, по-добре въоръжена от други.

• Език: Български, променящ се, оставен на себе си, опазван от професионална лингвистична българска "полиция", която да следи строго за базмисленото му замърсяване с чуждици.

• Собствена история:  история написана от български историци в съгласие с най-строгите методи на световната историческата наука. Тези историци трябва да носят пълна отговорност за париране на всякакви опити за нейното пренаписване, например, за да бъдела в съгласие с последните и "най-правилни" политико-идеологически виждания, обикновено вносни и менящи се с всяка нова генерация или даже по-често.

• Български народни обичаи, песни, предания, религия и др., еквивалентни на история на бългаската душа, написана от самия народ по негов си начин, не по-малко важна от тази написана от професиналите историци и своеобразно различна от нея.

• Образование: създава интелектуалната "армия" от следващото поколение български граждани, която ще управлява всички държавни дейности така, че системата да бъде предавана жива и здрава на по-следващото поколение. Чрез закони трябва да се осигурява изключително национално финансиране на преподаватели на всички нива и на съответните организатори на всички нива, включая детските градини, както и написването на всички учебници. Български граждани специализирали в чужбина или в рамките на фондации с небългарско финансиране, членове на НПО-та (по същество ЧПО-та, Чужди Правителствени Организации) и други подобни, могат да изпълняват  само много ограничени консултативни  функции под стриктен национален контрол. Тези "драконовски" мерки се оказват неизбежни поради следната елементарно-прозрачна причина: ликвидира се очевидната възможност  следващото поколение на държавния управленчески апарат да бъде "мозъчно" програмирано така, че да мисли не по български т.е. в интерес на  друга държава, автоматично превръщайки България в протекторат. Последното води до унищожаване на протектората като национална държава тъй като запазването на всички основни характеристики изброени по-горе ще бъде поставено  под управленчески въпрос.

• Опазване и грижа за добруването на класическото семейство (майка, баща и деца) като проверена от векове елементарна социална клетка на държавата, основен фактор за преодотвратяване на нейното изчезване  демографски. Стандартният социално-икономически характер на демографската опасност днес е съществено обогатен с нова  джендърна компонента, гримирана като морално най-възвишена идеология, понастоящем неподлежаща даже на дискусия. Една биологична аналогия за освежаване: не може да има здрав организъм съставен от болни клетки.

Как да се прави това, което трябва да се прави?

Дотук изброихме някои основни характеристики на системата и какво е необходимо да се прави за опазването на всяка една от тях.  Конституцията на Държавата би трябвало да съдържа Закони (с главна буква), които на първо място трябва да гарантират запазването на Държавата като такава. Без такива закони, всички останали закони и закончета изглеждат второстепенни, най-вероятно след известно време и  излишни.

За да се напише една най-елементарна "Идеология за оцеляването" се иска да се разработят поне някои най-общи идеи как да се прави това, което трябва да се прави. Например, недопустима идеология е тази, в която предлаганата технология "Как да се прави?", поставя и под най-малко съмнение реализацията на това, което трябва да се прави. Излишно е да подчертаваме, че дейността на съответните идеолози е изключително фундаментална и, че трябва да се финансира стриктно само от собствената държава. По простата причина, че ако рухне идеологията рухва държавата, нещо което се подкрепя с многобройни и най-очевидни исторически факти. А рухването на идеологията е винаги по технологична линия, т.е. по рецептата "Как не трябва да се прави, това, което трябва да се прави?".

Предимството на тази "Идеология на оцеляването" е, че има перманентнен и фундаментален характер. Всяка друга идеология за развитието на държавата би трябвало да включва тази като задължителна компонента. В противен случай тази друга идеология става безмислена, по същество идеология за превръщане на държавата в протекторат или даже в идеология за нейното изчезване. По принцип, други идеологии може да се реализират и паралелно, но  без да обезсилват идеологията за оцеляване на държавата.

Идеологията за оцеляване е валидна за всеки политически строй, демократичен или не. С нейна помощ веднага се вижда, че атаките на глобалните неолиберали срещу техния най-главния враг, националната държава, имат фундаментален характер: атакуват се преди всичко образованието, културата и историята на дадена нация като най-уязвими и то с минимални разходи  ("трийсет сребърника" за интелектуалната пета колона). Пример за изключително успешна атака от този род е България. За бърза справка - образованието, предвиждащо ограмотителни курсове за студенти първи курс.

Идеологията на оцеляването има за цел да предотврати изчезването на дадена държава преди всичко като уникален цивилизационен феномен, подобна на идеологията на борбата за  запазване на единствен останал растителен или животинки вид. По същество става въпрос за аналогичен "екологичен" проблем ако се считат човека и човешките общества за част от природата. Нещо за което не сме и чували да се говори по елементарно обясними политико-икономически причини.

Напротив, явно е предпочитана постановката "Човекът като враг на природата", много по-привлекателна в кръстоносния поход срещу националната държава - държава, която не приема като първостепенна важност  глобалните екологически проблеми чисто и просто не заслужава да съществува.

Някой може да каже, че „Идеологията на оцеляването“ е еквивалентна на

„Идеологията на патриотизма“.

Може, но в следния смисъл: всеки вид патриотична идеология трябва да съдържа горната идеология на оцеляването като задължителна компонента. Всякакви допълнителни нови  елементи, на която и да е патриотична идеология, не могат да обезсилват тази компонента. В противен случай тази Патриотична идеология ще бъде патриотична само на думи.

Като пример можем да посочим  патриотичните идеологии у нас, които не правят и най-малък опит да променят катастрофалното положение с образованието и културата в България, осъществено от вездесъщите кохорти на Сорос, например, чрез класифициране на всичко специфично българско като провинциално и назадничаво в сравнение с идеала на т. нар. европейски ценности, основа на истинската и единствена Европейска цивилизация, наскоро преформулирани.

При опит да се запознаем по-отблизо с този връх на европейския интелект се оказва, че по този въпрос не може да се намери каквото и да е нито в библиотеки, нито в музеи, а единствено в постоянно менящите се писания на нейните интелектуални апостоли, заели академични хуманитарни позиции в най-реномираните западни университети. За масите са предназначени творенията на Холивуд и най-вече публикации и дискусии в социалните мрежи.  Да не забравим, основи на тази най-висша Европейска цивилизация се преподават вече и в детските градини в рамките на т.нар. "Критична теория на расите" (CRT, Critical Race Theory).

Най-фундаменталната атака срещу националната държава

е насочена срещу нейната елементарна социална клетка - класическото семейство. То вече е обявено за отживелица, за клетка-затвор за  патриархален тормоз, за отживелица, която не може изобщо да се толерира от гледна точка на най-високоморални принципи. Това засега е само общата постановка, а работата по технологията върви с пълна джендърна пара.

Ето и малко идеологична специфика на атаката срещу националната държава. На първо място не трябва да се забравя и за момент, че става въпрос за „високо морална позиция“, от която се провежда тази атака. Тя се  характеризира със следните аксиоми, които не подлежат на дискусия.

Първа аксиома:

Нашата логика е необорима. Щом сме високоморални значи сме винаги прави. Щом сме винаги прави ще трябва да слушате и да изпълнявате. И без отклонения. Иначе започвате да се плъзгате по "пътищата на наклона": от високоморални към морални и накрая към неморални. Става въпрос за най-очевидна и голяма опасност, значи, изпълнявайте и без излишни приказки. Опитваме се да ви втълпим, че изобщо не става въпрос за борба на финансово-икономически интереси между различни групи или за политически битки. Става въпрос за абсолютно безкомпромисна борба на нравствено извисени личности, личности с достойнство, срещу хора с изключително нисък морал, т.е. ние се борим срещу Злото, което е навсякъде - около вас и вътре във вас.

Втора аксиома:

Критерият, по който определяме нашите врагове е абсолютно безгрешен и безкомпромисен: наши врагове са тия, които не мислят като нас и, още по-лошо, позволяват си да  изказват мислите си и даже мнението си. Борбата е за утвърждаване на  исторически нов нравствен идеал. "Исторически нов" означава, че се налага и преоценка и пренаписване ни повече, ни по-малко, на световната история. Наблягаме:  не само на вашата история, но и на световната история, пълна и препълна с морални падения и престъпления.

Пред нас, новите нравствени световни лидери, стои тази най-благородна задача, която става възможна едва днес с помощта на контролираната от нас информационно-електронна паяжина обхванала земното кълбо.  В обозримото бъдеще, от най-хуманни съображения, на тези,  които не са интелектуално способни да усвоят тази морално най-извисена идеология, ще им бъде имплантиран чип, който ще ги направлява да вземат само правилни решения в този все по-комплексен свят. Преди всичко за тяхно добро, да им помогнем да застанат на нашата страна т.е. на правилната страна на историята.

Тази възможност ще помогне да се опровергае най-сетне Блез Паскал, който твърдял най-безоснователно, че хората се деляли на два вида:  праведници, които се считат за грешници и грешници, които се считат за праведници. С помощта на най-съвременна квантово-компютъна информационна система  ще постигнем идеала всички да са праведници според фиксирани критерии, които, обаче,  ще считат себе си за грешници. Единствено защото ще са убедени, че все още има да усвояват тънкостите на постоянно менящата се най-хуманна идеология. Нашият най-преден отряд е този на т. нар. интелектуалци, който се състои изцяло от негодуващи праведници. Спомнете си, например, тяхната извечна борба с църквата,  която, по нейно собствено признание,  била и е сборище  от каящи се грешници. От ясно по-ясно е, че ще трябва да се погрижим и за църквата. Още повече, че там най-упорито продължават да вярват, че увереността в личната праведност водела.

До ада - по асфалтиран път.

За момента следните идеологически постижения на Новата цивилизация са от първостепенна важност. Те засягат фундаменталния въпрос за т. нар. критично мислене, което по принцип, може да продуцира мнение различно от правилното. По-точно става въпрос за критично-мислещ мозък, който, според последните постижения на психиатричната наука, може да се класифицира като повреден мозък. Подлежащ на сериозно и основно лечение. Това в по-тежките случаи, известни още от времето на късния соц и описани картинно в "Зияющие высоты" на Александър Зиновиев със съображението тогава, че в крайна сметка човек трябва да е луд, за да не вярва в идеалите на комунизма.

Така неврологът Брюс Милър (Bruce Miler, University of California, San Francisco) в статия публикувана наскоро в Journal of the American Medical Association, твърди, че хората, които вярват в т.нар. конспирологични теории, всъщност страдат от "невропсихологична недостатъчност". Например, такива са тези, които вярват  в конспирации с вируса Covid-19. Други подобни конспирации, обсъждани от „болни мозъци“, са  фалшифицирането на президентските избори, за да не победи Доналд Тръмп или, че последвалата „атака на Капитолия“ е всъщнот организирана от демократите.

Лошото е че става въпрос и за някои от действащите сенатори, за които се надяваме да се погрижи д-р Милър с належащо предимство. Още - д-р Милър и негови колеги с подобни виждания, може да се окажат пред сериозен логистичен проблем - как ефективно, от чисто хуманитарни подбуди, да институционализират поне 30 милиона американци с увредени мозъци, които абсолютно безоснователно споделят теорията за фалшифицирането на изборите. Това е неотложна задача и по следните допълнителни причини: лечението на увредените ще доведе неминуемо до маргинализане на тези, които споделят подобни конспирации и, трето, ще всее ужас сред населението  като го принуди да запазва съмненията си относно системата за себе си. И както показва историята,  ситуацията е повече от  сериозна. "Ето например един пример", да цитирам един мой професор по математика (Алипи Матеев): „Комунистическите идеолози изтърваха навремето Елцин и СССР рухна“. Както виждате, няма място за шегички тука.

Наративът на „Таймс”.

По-леките случаи на мозъчни отклонения, поради опити за критично мислене, са също опасни, според вестник „Ню Йорк Таймс“. Чарли Уорзъл (Charlie Warzel), колумнист към „Таймс“ експерт по "Онлайн радикализация", предупреждава читателите си колко е опасно да се гмуркат в морето "електронна" информация въоръжени само със собствения си ум. Първо, критичното мислене води до фокусиране на вашето скъпоценно внимание върху подли теоретици, чиято единствена цел е да ви заблудят. За разлика от приятелски настроените  менажери на наратива от „Таймс“, които искат само да бъдат сигурни, че вие достатъчно силно треперите от страх пред опасности от рода на вируси, руснаци, гадни съседи, терористи, бели расисти (не и черни!) и, най-важното, от естествената тенденция за погрешно мислене, която,  не дай си Боже,  да се е заселила вече във вашия мозък. Тогава разчитайте на нашите специалисти по наратива! Не напъвайте опасно мозъка си, релаксирайте! Опасно е! Нашият вестник „Ню Йорк Таймс“ ще ви приспи без проблеми. Само  затворете веднага Интернет търсачката.

За тези, които пренебрегват източници като „Ню Йорк Таймс“ и постоянно се гмуркат в Интернет, неизбежно стои ежеминутният проблем за ефективно ориентиране в морето от нова информация, в което не се знае кое е фейк и кое не е. Тук се налага да се усвои нашата най-модерна технология за индивидуално филтриране на информацията, която ви залива. Последното е абсолютно необходимо за вземане на правилните решения.


Следва


 

НАРОДЪТ ИСКА ДЪРЖАВАТА СИ ОТ ЗАДКУЛИСИЕТО. И ЩЕ СИ Я ВЗЕМЕ!

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, председател на ПГ на Коалиция „БСП за България“, произнесено от трибуната на НС при гласуване на промените в Министерския съвет


Не чухте гласа на хората, които са по улиците и площадите на България. Какво искат те и ние от опозицията - оставка на Борисов и кардинална смяна на мафиотско-олигархичния модел, по който управлява правителството му. Смяна с върховенство на закона и правова държава. Какво правите вие днес - какво предлага Борисов? Оставане на Борисов и запазване на модела. Предлагате имитация на промяна, мимикрия с оставка на министри. За 4 години сме гледали 12 серии от този същия филм. 13-ата може да е фатална за правителството и управляващото мнозинство. Винаги, когато има проблем, изгаря бушон, за да се спаси системата.

Уважаеми управляващи, имате една мантра за вашия морал – че и при съмнение за корупция освобождавате министри. Да, вие сменяте министри при съмнение за корупция, за да спасите корупцията, за да запазите системата.

Защо го правите сега?

Първи вариант, отпреди една седмица- защото тези освободените министри са министри на ДПС, според думите на премиера. Втори вариант, от онзи ден - освобождавате Горанов заради хазарта, Караниколов за едни пари, които нещо се раздавали, а министър Маринов за упражненото полицейско насилие.  И трети вариант, който чухме от вицепремиера Дончев - няма мотиви. Един път за ДПС, един път за съмнение за корупция, един път без мотиви. Тогава какви са истинските мотиви? Мотивът е страх от хората, които протестират и страх от търсене на отговорност. Целта каква е? Оцеляване на всяка цена, без оглед на това- какво ще плати държавата и какво ще струва на народа вашето оцеляване.

Уважаеми българи, мислите ли, че правителство, което цели само своето оцеляване и се страхува от вас и от търсене на справедливост и възмездие, може да ви предложи бъдеще? Обясняват ни управляващите защо не трябва да си ходят - има нестабилност, има криза. Самите управляващи са нестабилност. За 4 години над 25 грандиозни корупционни скандали –това е нестабилност. Щяло да дойде криза. С некомпетентната си и непоследователна политика във всички сектори те са източник на криза – и здравна, и социална, и икономическа.

Обясняват ни защо не трябва да си ходят. Ние искаме да ви кажем защо трябва - за да не се прави повече лобистко законодателство през задната врата на парламента, а качествени закони в интерес на гражданите. За да не се използват институциите за кражби и като бухалка, а за да служат на хората. За да не се назначават послушници, които подписват и горят като бушони, а смели и неопетнени хора.За да няма пропаганда, репресии и страх, с които да ви държат в подчинение, а да бъдем свободни българи. Ето това ни обединява всички – с различна представа за данъчна политика, за енергийна политика, за социална политика.

Обединява ни първо целта - разграждане на мафиотско-олигархичния модел на паралелната държава и градеж на България отначало от умни, компетентни, професионални и почтени хора.

Не спирайте българи, не спирайте да протестирате. Ако има един голям успех от всичко, което сме правили през последните 4 години е, че България се освободи от страха и апатията, че се показаха младите, свободните и смелите. Че до тях застанаха родителите им, бабите и дядовците.

Българският народ си поиска свободата от мафията, поиска си държавата от задкулисието и ще си ги вземе. Да продължаваме единни.


24 юни 2020 г.


 


Страница 13 от 428