Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НОВ ПЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: НИЕ МОЖЕМ И ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВОДАЧИ НА СВОЯ НАРОД

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова произнесено на митинга „Бузлуджа 2020“ на жълтите павета, проведен в София на 25 юли т.г.


Скъпи социалисти,

Скъпи партньори,

Скъпи симпатизанти,

Скъпи българи,

Добре дошли от Варна, Бургас, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Враца, Габрово, Ловеч, Симеоновград... Тук има хора от всички области на България. Тук има по една частица от всяко българско кътче. Тук сме събрани млади, средно поколение и възрастни. Тук сме лекари и учители, работници и служители, инженери и земеделци, ИТ специалисти и поети, писатели и дейци на културата и образованието. Ето ни, различни по възраст и по занятие,   събрани любовта към България. Тук сме заедно да я спасим от мафията.

Тук ни събра грижата за хората. Заедно сме, за да защитим децата си, семействата си, родителите си от грабежа. За десет години управление на Борисов, ГЕРБ и присъдружните им партии ограбиха настоящето ни. Тук сме, за да им попречим да ограбят и бъдещето ни.

Помните ли 1 май преди две години? Бяхме пак на това място и с много висок глас казахме: “В България има паралелна държава. В България задкулисието, скрито в сенките, в съдружие с официалната власт, разграждат държавността”. Те ни направиха най-бедните европейци. Те ни сложиха петно на най-корумпираната държава в Европа. Те превърнаха красивото ни отечество в сметище. Такава власт има един образ. Г-н Борисов, ще останете в политическата история с една емблема - едно чекмежде, пълно с пари, и един пистолет до главата Ви, за да ги пазите. Това са парите, ограбени от народа. И тази власт се пази по един начин - с бухалка. Бухалка, която 10 години се стоварваше върху главите на всеки непокорен и на всеки, който имаше свободата и смелостта да се изправи срещу тях. Такава власт се храни от страха.

Скъпи българи, те поробиха страната ни. Те държаха народа в страх и апатия. Те се опитаха да го пречупят, да му отнемат духа. Но не можаха да оковат и пречупят нас, българските социалисти. Опитаха се да ни купят с постове и пари. Не се продадохме. И не се продаваме. Опитаха се да ни пречупят с натиск, със заплахи, с компромати. Не се прeдадохме и няма да се предадем. Опитаха се да пуснат пипалата си сред нас и да ни разединят. Вие, скъпи членове и симпатизанти на БСП, сте силата и партията. И аз ви питам днес - ние, партията, разединени ли сме? Ние, членовете на БСП, разделени ли сме?

Чухте ли, платени глашатаи на едноличната власт? Чухте ли гласа на българските социалисти? Ние сме единни! Ние сме заедно! Ние сме силни и сме тук да ви кажем - Оставка!

Четири години давахме кураж на обезверените. Четири години давахме смелост на уплашените. И, скъпи социалисти, постигнахме най-голямата победа - смелостта победи страха и хиляди българи днес са по площадите на България, свободни и смели. Нека днес, от тук, ние, десетки хилядите социалисти, да поздравим всеки един от тях. Нека им кажем, че сме заедно в общата битка за отвоюване на държавата от мафията и за свободата от задкулисието. Заедно сме българи във всяко кътче на България и извън нея.

Но ние сме заедно не само да ги свалим от власт. По-важното - ние сме заедно, за да градим България отново. Ние имаме план за България. Ние можем. Ние знаем как. Ние имаме почтените и честните хора, с които да го направим. Защото, скъпи социалисти, скъпи българи, днес борбата е за морал - битката по улиците е за морала. Но битката е и за хляба, за работните места, за това-всяко дете да може да се образова. Да може всеки от нас да има достъп до здравеопазване. Да има справедливи доходи и достойни пенсии. Да има чиста природа и да пазим плодородната си земя. Това е нашата клетва към България. Това е нашият ангажимент към нашите сънародници. Това е нашият план за възстановяване на страната и за градежа й отначало. Победа за този план!

Но днес е и битка за справедливост. Справедливост чрез солидарност. Нека да бъдем солидарни с всеки ляво мислещ и честен родолюбец, но не само. Нека подадем ръка на всеки българин, който милее за род и отечество. Нека да гарантираме, че всеки българин ще бъде свободен да говори и твори, и прави това, в което вярва и мисли. Всеки, който иска условия за почтен бизнес - ще ги получи. Всеки, който иска да се развива според качествата си - ще има условия за това. Това е нашата кауза - нов път за България. Сега, когато се върнете по родните си места, подайте ръка на всеки до вас, дайте им още вяра и смелост.

Скъпи социалисти, наша е длъжността да бъдем отговорни, особено в този труден момент за България и за Европа. Ние можем и трябва да бъдем водачи на своя народ.  Като го обединим и го поведем по пътя, по който можем да начертаем. Със силата, която имаме. С достойнството на българи.  Единни и заедно за децата ни, за семействата ни, за родителите ни и за България!


 

ИЗБРАНИ СТРАДАНИЯ

Е-поща Печат PDF

Най-тежкият кръст

„Ние носим най-тежкия кръст. Потърсени и избрани сме от Бога да работим за приемане и утвърждаване Царството Божие на земята…” – Такива внушения се предават на всяко ново поколение най-будни българи. Но не са ли те признак за наследявана и неизлечима вманиаченост? Какви реални исторически дела доказват подобна изключителна роля в световния живот?

Колкото по-същностно, по-новаторско и велико е едно дело, толкова велико би трябвало да бъде и личностното съзнание, за да оцени по достойнство оставените уникални следи.

Напоследък науката прави изненадващи разкрития за произхода на прабългарите, за тяхната култура, за мястото им в основни процеси на общочовешкия живот. И добиваме все по-конкретна представа за една могъща двигателна сила, която съзидателно присъства и се разгръща в различни времена на различни места – от Египет до Сибир, от границите на Китай до Великобритания. Не, българите не са роднини на тюрките. Много по-древни са техните корени.

И траките имали съзнание на хора със специално предназначение. Елините, като наблюдавали начина им на живот, на мислене, на взаимоотношения; разбиранията им за смъртта, за безсмъртието и усета им за целостта на битието, гледали на съседите си като на хора от друга раса.

И не случайно в Родопите, именно сред траките, се въплъти божествената същност на Орфей. Той беше предходник на Исус Христос в проповядването на Любовта – основният принцип на вселенското битие.

Крайно време е да проучим по-масово тези неща. Иначе не бихме могли да изпълним докрай предназначението си с необходимото достойнство. А Духът, който ни предвожда – чрез Свети Иван Рилски, чрез съвършените сред богомилите, особено чрез Петър Дънов през ХХ век – настоятелно предупреждава: ако не вършим работата си като разпространители и приложители на Божественото учение за Любовта, последствията ще бъдат страшни за нас.

Избрани сме били в незапомнени времена съзнателно и драговолно да поемаме и изтърпяваме неизбежната мъка при проправяне на Големия друм на човечеството нагоре – към Небето. Петър Дънов в беседа на 20 май 1923 г., с характерния за него стил (съобразяван винаги с възможностите на конкретните слушатели), представя нещата така: „Когато Христос дойде за пръв път в света, между евреите, Той ги попита: Можете ли да работите за мен, за Царството Божие? Евреите казаха: Я го разпнете този самозванец! Дойде Христос в Римското царство… Можете ли да работите за мен? Там пък създадоха инквизицията за Него. Най-после Той дойде при англосаксонците. – Можете ли да работите заради мен? Те казаха: Ние не сме като евреите и римляните. Ще работим, но пари искаме. – Нали искате, ще ви платя. И днес те затова работят. Сега Христос иде при славяните. Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях. – Искате ли да работите заради мен? – Готови сме да работим за Теб! – Идете да работите, да видите какво ви се пада. И сега славяните казват: Ние сме родени за страдания. – Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. – Не се знае какво ще ни даде Господ. Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание…”

Ванга каза преди да замине от този към горния свят: „България ке я биде!” Вероятно на нея й е било казано, че небесният кантар вече е отчел в края на ХХ век, че стореното е достатъчно, за да не пропаднем… При гостуването си в България няколко години преди това тибетският духовен водач предрече, че на българите им предстои небивало благоденствие. Проблемът им в бъдеще ще бъде дали ще устоят на изобилието…

Но за кои българи става дума?

Едните съзидават, страдат, остават чисти и непреклонни и при най-ужасни изпитания, докато други стихийно или организирано рушат, сквернят, вършат предателства, злепоставят българщината вредом по света…

Предводителят повтаря, че той казва истините не изцяло, а наполовина. Останалото трябва със свои сили да постигнем… Останалото – то е конкретизирането, умението ни да използваме Светлината, да прилагаме истините при решаване на всекидневните проблеми…

Вече десетки години правя опити да доближавам логиката на Силата, която чертае съдбата и пътя на човечеството. И макар да е немощна моята логика на обикновен човек, все пак нещо поразбрах със собствени сили – нещо за българите, за неповторимото в тяхната съдба.

Прочетох нещата, които съм писал в предишни години по темата ИЗБРАН НАРОД. Няма какво да съкращавам, да променям. Минал е някакъв „изпитателен срок”. Позициите и разбиранията ми остават същите.


Българите – духовни кредитори на човечеството

Още при самото си зараждане духовната ни култура се е самоангажирала завинаги да утвърждава идеите за отвореност и синтез в човешкото битие на всичките му равнища. И гордостите, и загубите ни в досегашния наш път, са пряко свързани с волята да се борим за отхвърляне на всевластния и сега в цял свят РАЗДЕЛИТЕЛНО-ПРОТИВОПОСТАВЕН ПРИНЦИП. Този принцип беше и е угоден на съседни и на по-далечни народи. Те безпроблемно си служат с кривините му и печелят лесни победи, извличат облаги.

Ние отхвърлихме преди повече от хиляда години варварската, дяволската основа на живота земен. Гениалното начало беше поставено от Константин-Кирил Философ и от поп Богомил. Подир тях нашите духовни водачи винаги са проповядвали системно и целенасочено идеалите на съзиданието, братолюбието, единението, хармонията. Това са началата на очакваната утрешна същинска цивилизация на обединеното човечество.

И сега – в условията на световната озвереност, на предпотопния хаос – принципите на Божествената Любов са неизменно тачени от истинските българи като единствен за тях ориентир над всичко.

Народите на нашия полуостров най-сетне трябва да проумеят, че спасението и бъдещето им е в единението. „Велики” сили отвън дълги векове използваха некачествените, анонимните, разрушителните елементи във всяка отделна балканска страна и така създадоха (досъздават и в момента) необходимия за коварните им интереси „барутен погреб”. А имаме възможности да се сплотим и да играем роля като голяма сила в световния живот на световния кръстопът.

В съгласие с традициите на българската духовна култура нашите периодични издания би трябвало да подпомагат неотклонно градивните процеси: да подкрепят проявите на братски чувства и доброжелателства; да съдействат за взаимно отваряне и врастване на общобалканското битие, насечено сега от граници, предубеждения и омрази; да внушават идеи за сдружена самозащита от външни „супер-сили”, а не да насъскват съсед срещу съседа.

„Ненормалната” логика на духовните ни водачи наистина ни е носила изолация, огорчения, щети. Но пък сме придобивали – благодарение пак на нея - все по-голяма духовна якост и неуязвимост. Век след век е укрепвала непобедимата наша Държава на духа. Доказателство е всеизвестният факт: след петвековни опити – от две страни! – за народностно обезличаване, асимилация, физическо изтребление, съюзеният системен натиск в крайна сметка не успя…

Едва сега, в края на ХХ век, тук и там вредом из света се забелязват засилващи се склонности да бъде отречен в световния живот завинаги разделително-противоставния принцип. Разумната част от човечеството се обръща и насочва към традиционната за Българската държава на духа позиция. Вижда я като единствен реален изход за спасение в пътя към бъдещето. Старите инерции, разбира се, са катастрофално неудържими именно сега. Ожесточените до изроденост сблъсъци са много и не са само на нашия полуостров. Взаимно се съсипват етноси, нации, религии, класи, рани. Махалото обаче стигна пределната точка и ще се понесе в обратната посока. За все повече хора неразумът на егоцентризма е явен и нетърпим анахронизъм. Затова неминуемо ще отмре. Човеконенавистничеството и дивашката агресивност изпадат в крайна несъстоятелност. Злото е останало без никакви задръжки, разголена е докрай отвратителната му воняща и кървава същност. Мнозина от нормалните хора се стъписват, отчайват се. Струва им се непобедима сатанинската мощ. Не е така!

Закономерно бързо расте сега цената на българските и на всички досегашни славянски страдания при отстояване на по-висши нагласи, тенденции, позиции, стил на отнасяне. Скъпо платеният от предците ни опит е жизнено, спасително необходим – особено на добронамерените, миролюбивите балканци. Но и цялото човечество трябва да научи, че съществува реално такъв опит.

Ще се намерят ли днес в България достатъчно духом зрели творчески личности, годни да продължат самоотвержените многовековни битки на духовните ни водачи срещу Каиновата световна империя с нейните ръждясали вече механизми на разделяне и противопоставяне? Наш наследствен дълг е да обединяваме градивните сили навсякъде по света.

През последните няколко години вестници и списания в България стигнаха върхове на просташко взаимно отричане. Българи срещу българи се отнасят едни към други като побеснели врагове. Но това е пяната. Това е полуинтелигенцията, юрнала се да политиканства. Тъмните и фарисейските души, както навсякъде другаде, не са малко и у нас. Чужди са за тях високите достойнства. Разделянето, противопоставянето, насъскването човек срещу човека по външни белези за тях е нещо естествено. И им е жизнено необходимо, за да се „реализират”.

Българската държава на духа е за съзнанието им (или най-малкото за интересите им) нещо нереално. Сплотено се стремят да наложат навсякъде своя „реализъм” (или по-точно папагалския „европеизъм”, или открито продажническия си американизъм) и така фактически всекидневно воюват със заветите на безсмъртните в нашата хилядолетна история.

Древни народи като българския, ангажирани неотстъпно със съзидателните процеси в общочовешкото битие, живеят на две нива. В този свят (т.нар. „единствена реалност”) те може да са и на последно място. В горния свят обаче тяхната сила, влияние, значимост непрекъснато растат (колкото и невероятно да звучи това за материалистичното съзнание, добиращо се до високи академични степени). Зная че за мнозинството от българите, пък за „учените”, е  неразбираема безсмислица следното твърдение на Предводителя: „Сега България е в своя златен век. Тя кредитира народите.” Да, казано е най-кратко, просто. И съвсем точно. Който разбира, не търси допълнителни обяснения.

Под „златен век”, а и зад това „сега” разбирам не само двадесетото столетие, а цялото време след Константин-Кирил Философ и поп Богомил. Духовният кредит – това са именно осъзнатите и упорито отстоявани от духовния ни авангард позиции на Божествената Любов – законът над законите във Вселената.


3 юли 1993 г.


 

НЕ НА МУТРИТЕ ВЪВ ВЛАСТТА!

Е-поща Печат PDF

Слово на проф. д-р Румен ГЕЧЕВ произнесено на митинга „Бузлуджа 2020“ в София, 25 юли т.г.

 

Здравейте скъпи приятели,

 

Днес се навършват 129 години от основаването на нашата партия. Партията ни е минала през огън и вода, през меч и бесило, но е устояла на политическите бури повече от столетие, благодарение на народната подкрепа.

България се намира в остра политическа и икономическа криза. През 2009 г. Борисов и компания поеха управлението на страна, която бе:

- член на ЕС, с функционираща пазарна икономика;

- с бюджетен резерв от 8 милиарда лева и милиардни помощи от ЕС;

- с рекордно нисък държавен дълг под 20% от БВП;

- с ниска безработица, бързо растящи доходи и висок растеж на БВП (над 6% годишно);

- преки чужди инвестиции над 9 милиарда евро годишно;

Днес, след десет години управление на ГЕРБ и техните сателити в ЕС, България е:

Най-бедната страна, с най-силно изразена социална поляризация. Тук богатите стават все по-богати, а бедните все повече и все по-бедни;

Най-неконкурентоспособната икономика;

С най-висок дял на сивия икономически сектор;

С най-мащабна корупция;

С най-зависима и неефективна съдебна система, където правото на бухалките е по-силно от правото на закона;

Достъпът до здравеопазване става все по-скъп и по-недостъпен за стотици хиляди сънародници;

Чуждите преки инвестиции са десет пъти по-малко, чуждият капитал се изнася от страната, в т.ч. поради ескалиращата мутризация;

България е страната с най-нисък процент – едва 40%, усвояемост на предоставените ни безвъзмездни европейски средства;

Станахме чужденци в собствената ни страна - чужд капитал контролира: почти цялата ни банкова система; по-голямата част от инфраструктурата ни; в т.ч. летищата; значителна част от енергетиката ни; подземните ни богатства; водоснабдяването и електроснабдяването;

Герберска България е с  най-малка свобода на словото наредена вече след няколко африкански страни;

Ние сме на този хал, защото:

- Управляващите нямат даже краткосрочна програма за икономическо развитие.

- Не ги интересува бъдещето на нацията. Тяхната заветна цел е как да напълнят чекмеджетата си с евро и със златни кюлчета. Как да плячкосат обществените поръчки, как да откраднат европейските фондове, как да осигуряват средства за купуване на избори и на политическо послушание.

- Тяхното законодателство е открит и арогантен лобизъм, хаос и  непрекъснати поправки на законите.

- Те не се трогват от обезлюдяваща България, те са слепи за това, че нашите деца са принудени да търсят хляба си в чужбина.

Борисов и неговата шайка се гордеят, че са спрели трите крупни инвестиционни проекта – АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александруполис. Те охотно рапортуват на чужди господари, че са готови да слугуват на гео-политически им интереси стига да ги оставят на власт. За тях няма значение, че стотици милиони евро наши пари буквално са заровени в земята и вместо приходи и работни места, ни носят ежедневно огромни икономически загуби, че самите ние губим гео-политически предимства.

Не е ли унизително да гледаме как тези дни в Брюксел комплексираният ни премиер чинно козирува на уж равните му „колеги“. И резултатът от неговата клоунада е налице – анализът на предварителните разчети по разпределение на средствата през следващия програмен период на ЕС 2021-2007 г. показва, че ние отново сме в най-неблагоприятна позиция. Определено не може да се приеме като успех, нито „донесеният“ от Борисов пакет от нови милиардни заеми, нито крайно недостатъчната помощ за икономически изостаналите ни региони.

Скъпи приятели, БСП представи пред вас своята Визия за България. Ние сърдечно благодарим за вашите предложения, оценки и градивни критики. Нашите екипи работят по детайлизирането на Визията и разработката на конкретни механизми и инструменти за нейната реализация. Ние считаме, че заемането на достойно място в интеграционните процеси на ЕС и в световната икономика, предполага не само ефективно използване на европейските фондове, но главно мобилизация на нашите собствени материални, технологични и най-вече човешки ресурси. Горко на държава, която разчита само на външни подаяния.

За БСП най-важният капитал са нашите деца, нашите млади хора. Те печелят световни олимпиади по математика, физика, химия и компютърно програмиране. Ако искаме те да останат при нас, да разгърнат тяхната воля и талант за благото на България, трябва да свалим това мутренско управление.

Скъпи социалисти, симпатизанти и съмишленици.

От името на парламентарната група на „БСП за България“ ви благодарим най-сърдечно, дълбок поклон за вашата всеотдайна подкрепа. ЗАЕДНО ние можем и трябва и да направим така, че България да заеме достойно място сред нашите европейски партньори.

БСП казва НЕ на мутрите във властта,

Не на крадливите „калинки“ в държавното управление, ДА на предприемчивите, знаещи и можещи българи.

Ние подаваме ръка на всички сънародници, които искат да направим нашата България просперираща, демократична страна.


 

 

ТЪЙ РЕЧЕ Н.ПР. Г-ЖА ХЕРО МУСТАФА

Е-поща Печат PDF

Три седмици след „историческата“ среща на премиера Борисов с американския президент Тръмп в Белия дом, не спират коментарите и опитите за пресмятане на плюсовете и минусите от това приключение. През това време многократно ни показваха кадри как Борисов полага венец пред Паметника на незнайния воин в Националния мемориален гробищен парк Арлигтън, както и кадри от срещите му в Националния републикански и Националния демократичен институт, където нашият премиер обяви с усмивка, че на българите им е все едно кой управлява САЩ. Скритият подтекст беше: „Вие тука си се карайте, колкото искате, само ме оставете да си довърша третия мандат. И обещайте в обозримо бъдеще да премахнете визите за български граждани, както направи Канада. Защото българите в САЩ не създават никакви проблеми.“

Обаче, стопанинът на Белия дом, който красноречиво се отдръпна, когато Борисов налетя да го целуне по бузата, сякаш е Меркел или Ердоган, му обясни, че визите ще паднат тогава, когато делът на отказите за издаване на визи намалее от 15% на 3%. И бившият американски посланик в София Пардю заяви: „Далеч сте от падане на визите“. Вместо на визите, Тръмп акцентира на сътрудничеството с България в областта на сигурността, отбраната, икономиката, търговията и енергетиката, в това число ядрената и газовата, както и на борбата с корупцията и укрепването на демокрацията, върховенството на закона и независимостта на съда. Той прие Борисов в Овалния кабинет, където пред камината похвали българите като „страхотни приятели и съюзници, които купуват F-35“. Очевидно не му е известно, че правителството на Бойко Борисов е предплатило над 2 млрд.лв. за още несъществуващите F-16 Block 70. И че първият атлантик в България Соломон Паси предлага да платим още толкова, за да придобием изтребители F-35, останали без купувач заради забраната на Конгреса те да бъдат доставени на Турция. В някои медии беше публикувана „фалшивата новина“, че Тръмп е объркал България с Белгия, но по-добре ли щеше да е ако беше ни сбъркал с Буркина Фасо или Бурунди? Две страни, с които се конкурираме по сиромашия и липса на свобода на изразяването и медиите.

Нейсе. За останалите подробности от срещата Тръмп-Борисов по-изчерпателна информация даде новоназначеният посланик на САЩ в София, г-жа Херо Мустафа, която е от иракско-кюрдско потекло и чието име, според някои, означава „Ружа“. Пред Атлантическия клуб тя изнесе лекция на тема „Американско-българските отношения. Следващите 30 години“. Ерго, госпожа посланичката на САЩ не предвижда България да изчезне поне още 30 години, за което й благодарим. Най-вече за откровението, че САЩ няма да предоставят визи за корумпирани държавни служители и членовете на тяхното семейство. От това по-ясно признание за корупцията сред държавните чиновници в България не може да има!

Както изтъкна посланик Херо Мустафа, един от резултатите на „историческата“ среща в Белия дом било установяването на Рамка за стратегическо партньорство – „пътна карта за продължаване на нашето ползотворно сътрудничество в три важни области на нашия взаимен интерес“. Тези области са: 1) сътрудничество в областта на сигурността и отбраната; 2) сътрудничество в областта на икономиката, търговията и енергетиката и 3) укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Като първи приоритет във въпросната Рамка за стратегическо партньорство Мустафа посочва сигурността и отбраната. И изброява събития като: присъединяването на България през 1993 г. към Програмата за щатско партньорство и установяването на партньорски отношения между Българските въоръжени сили и Националната гвардия на щата Тенеси; създаването на Офис за отбранително сътрудничество през 1999 г. към Посолството на САЩ в София; подписването през 2006 г. на двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което било дало възможност за по-голямо участие на американски военнослужещи в двустранни и многостранни учения в България; инвестирането от САЩ на над 50 млн.долара посредством Европейската инициатива за възпиране, за подобряване на военните съоръжения в България, където американските подразделения се обучават редовно съвместно със своите български колеги.

Има ли в България американски военни бази?

Според министъра на отбраната Каракачанов няма, въпреки че пак той настояваше преди няколко години срещу безплатното ползване на тези бази САЩ да ни подарят една ескадрила изтребители F-16. Обаче г-жа Херо Мустафа твърди, че едно от първите си посещения извън София е направила „в нашата съвместна база в Ново село“. Продължава: „Обхватът и честотата на нашето военно сътрудничество с България непрекъснато нарастват като през 2019 г. имаме 200 съвместни военни мероприятия, включително 19 учения, спонсорирани от САЩ… Български войници се биха редом с американските в операции в Ирак и Афганистан и участваха в коалиционни операции в Либия, Косово и БОСНА. Освен това, в съответствие с обещанията за разходи за отбрана, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., България следва план за достигане на своята поставена цел за разходи за отбрана до 2024 г. Скорошната покупка на многоцелеви изтребители F-16 демонстрира, че България предприема активни действия за военна модернизация, за да бъде още по-способен съюзник и партньор. От наша страна правителството на САЩ е инвестирало повече от 350 млн. долара под формата на различни видове помощ за укрепване на сигурността, подпомагайки обучението и въоръжаването на Българските въоръжени сили през последните 30 години. Над 5000 български военнослужещи и цивилни представители на МО, МВР и МВнР са участвали в американски отбранителни програми. Освен това американските военнослужещи са изградили добросъседски отношения с хората по места из цялата страна. От 2010 г. насам САЩ си партнират с местни общини, осъществявайки близо 60 проекта за изграждане и обновяване на училища и други обекти в цялата страна в подкрепа на българската стратегия за социално икономическо развитие“. Добросъседски отношения между гости и стопани може ли да има? А дали американците у нас не се чувстват вече стопани на България?

И, обърнете внимание на това: „Като част от Рамката за стратегическо партньорство ще започнем нов диалог за разработване на 10-годишна пътна карта, с която да продължим да развиваме двустранното отбранително сътрудничество, за да противодействаме на морски, кибер и хибридни заплахи в Черноморския регион… Ще увеличим броя на военните учения с българските си колеги, включвайки по-комплексни и динамични съвместни тренировки и учения - продължава нейно превъзходителство Херо Мустафа. - САЩ също така ще продължат да подкрепят усилията на България за модернизация посредством предоставяне на помощ в областта на сигурността и улесняване на достъпа до напреднали американски военни технологии. Освен текущите преговори за придобиване на нова военна техника, ние също така разглеждаме възможностите за съвместно производство на споделени продукти с военно предназначение“. И премиерът Борисов, който предложи във Варна да се създаде информационно координационен център на НАТО, пледира за повече учения, но не казва как това се съгласува с виждането му за Черно море като един демилитаризиран регион, в който има само туристи, яхти и платноходки. Чии военни кораби ще провеждат тези учения, след като конвенцията от Монтрьо разрешава престоя на военни кораби на нечерноморски държави до 21 дни? С какви съдове ще участват нашите ВМС, които изтеглиха на сушата последната ни дизелова подводница „Слава“? И, накрая, кой ще е противникът на тези маневри? Русия или тероризмът?

Що се отнася до

икономиката, търговията и енергетиката –

вторият приоритет в Рамката за стратегическо партньорство, американският посланик оповести някои цифри, които озадачават. Например че американските фирми са инвестирали над 2,5 млрд. долара в българската икономика под формата на ноу-хау и капитал. По този начин били създадени над 30 000 висококвалифицирани и високоплатени работни места, по-специално в производството, енергетиката и съвременното земеделие! Което нареждало САЩ между първите шест държави, инвестиращи в България. А двустранната търговия понастоящем възлизала на 1,2 млн. долара. Нейно превъзходителство г-жа Мустафа изрежда какво внасят у нас американските компании – високо технологични, авангардни стоки, електронни технологии и устройства, части за автомобилостроенето, атомно оборудване и медицински технологии. Но не казва дали в САЩ изобщо влизат някакви български стоки!


Не става ясно и как американската подкрепа и достъпът на български фирми до американските компании, осигуряван посредством търговски изложения, първото от които ще се проведе тази седмица и ще бъде в областта на сигурността, здравеопазването и информационните технологии, ще помогнат на българския народ да стане по-богат и по-производителен. Но намеците за инвестиционния климат, нагласените обществени поръчки, корупцията и клептокрацията сякаш обясняват защо българите са толкова бедни и отчаяни. Ако с тези явления ще се борят американският посланик и неговият юридически съветник, а правораздавателните органи в България ще прикриват корупцията или сами ще са затънали в нея, каузата е изгубена. Освен ако на народа не му писне и не изпълни площади и улици, както през зимата на 2013 година.

Според Н. Пр. г-жа Херо Мустафа енергийното сътрудничество било ключова тема по време на срещата в Белия дом. Тръмп и Борисов били обсъдили споделената цел България да се превърне в истински газоразпределителен център и основен източник на енергийна сигурност в региона. Посланичката била решена да подкрепя усилията на България да диверсифицира енергийните си доставки, което включвало и изграждането на газовата връзка между Гърция и България (IGB) и участието на страната в планираното изграждане от гръцка страна на терминала за втечнен газ в Александруполис. Очевидно до г-жа Мустафа е достигнала „хибридна“ информация, че по газовата връзка с Гърция изобщо не се работи, та се е наложило тя лично да провери напредъка в изграждането на този проект, придружена до района на Хасково от посланиците на Гърция и Азербайджан, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, премиера Бойко Борисов и съответните търговски фирми. „Доверяй, но проверяй“, тази руска поговорка обичаше да цитира покойният президент Рейгън, но явно тя се е превърнала в девиз на цялата американска дипломация. Госпожа Мустафа обаче направо заплаши: „Ще продължа да следя внимателно строителните работи през идните седмици и месеци. Интерконекторът с Гърция и терминалът в Александруполис заедно ще отворят пътя за мащабен внос на втечнен природен газ, като в крайна сметка въведат реална конкуренция на българския газов пазар, осигурят надеждни газови доставки и позволят на българския потребител да се възползва от по-ниски цени… Ако България иска да стане енергиен център, изключително важно е тя да реформира собствения си вътрешен газов пазар, гарантирайки справедлив, недискриминационен и прозрачен пазар, което е ключова предпоставка за диверсификацията“.

Посланикът на САЩ се спира и на ядрената област, изтъквайки преимуществата на американския опит, включително в ядрената енергетика. Нещо, което трябва да е подсказало на нашите управляващи, че без американско участие АЕЦ „Белене“ ще си остане „гьол“, въпреки платените и отдавна ръждясващи под найлона два руски ядрени реактора.

Що се отнася до НАТО, чиито лидери се събраха в началото на този месец на среща на върха в Лондон, въпросът за финансирането на тази бюрократична и изживяла времето си останка от Студената война, се превръща в основна ябълка на раздора. Борисов както знаем се похвали на Тръмп, че благодарение на предплатените 2,2 млрд. лева за F-16 Block 70, България предсрочно е увеличила дела на военните си разходи до над 3% от БВП, щом последният заяви: „Кажете това на германците!“ В същото време именно САЩ намаляват вноската си в НАТО със 120 млн. долара, докато Германия леко увеличава своята, а Франция отказва да я последва. Нещо повече, Макрон обяви вече, че НАТО е в мозъчна смърт. Дни преди срещата на върха в Лондон, той каза още, че Турция не бива да очаква солидарност от съюзниците си в НАТО за своята агресия в Сирия, наречена операция „Извор на мира“. Вбесен, турският президент Ердоган се провикна: „Уважаеми, Макрон! Вижте дали вие самият не сте в мозъчна смърт!“

„Съюзници-разбойници“, запели българите след Междусъюзническата война през 1913 г. Ами ако сега се окаже, че НАТО е не само в мозъчна, а в клинична смърт, за какъв дявол му е координационният център във Варна? Той няма никаква стратегическа стойност, освен като средство за въвличане на България в поредната западна авантюра срещу Русия. Вероятно и него ще нарекат „съвместна база“, макар само земята под центъра да е все още българска.


Що се отнася до американския посланик г-жа Херо Мустафа, според Хаккъ Йоджал (в. „Миллиет“/29.11.2019), на разпространеното в Турция кюрдско наречие курманджи, изразът „Я Херо, я Меро” се употребявал в смисъл на „Или иди, или не отивай“. Нещо като българското: „Я камилата, я камиларят“.


 

ГЕНИЯТ, КОЙТО ГОВОРЕШЕ КАТО ОМАГЬОСАН

Е-поща Печат PDF

През 80-те години на 20 век в СССР течеше „перестройка“ и на авансцената излизаха нови кумири, неизвестни или „засекретени“ до този момент. „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин отдавна се превеждаше в Париж, а академиците Сахаров и Амосов използваха свободата на словото за невероятни интервюта и публикации („Размисли за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“ А. С.). Първият беше привърженик на идеята за конвергенция на капитализма и социализма, а вторият – на смъртното наказание. През 1980 г., заради публичен протест  срещу нахлуването в Афганистан,  нобеловият лауреат за мир Андрей Сахаров  беше интерниран в Горки (Нижни Новгород) за цели 6 години. Брежнев подписа Указ за лишаването му  от всички държавни награди (Сахаров е 3 пъти Герой на социалистическия труд).

Най-големи надежди съветската интелигенция е възлагала на атомния физик и дисидент Андрей Сахаров. На 32 години той става академик за изобретяване на „идеологията” на водородната бомба РДС-6С, където С означава „слойка“ т.е. „баница“. Той предвижда, че редуване на пластове от най-леките елементи Н2 (деутерий) и Н3 (тритий) с най-тежкия U238 (уран-238), ,ще води до увеличено съдържание на тритий и оттам към интензивна термоядрена реакция. Разбира се Сахаров е само един гений от група изключителни руски физици: Я. Френкел, М. Келдиш, Л. Ландау, Е. Лифшиц, Г. Флеров, И. Тамм. Сглобката на заряда за първия взрив на 12 август 1953 г., е направена под ръководството на Юли Харитон в присъствието на Игор Курчатов. Руската Н-бомба тежи само 7 тона и може да се превози със съществуващите бомбардировачи Ту-16. САЩ нямат такава „лека“ бомба. Идеята им за ядрена война срещу СССР пропада. Третата  световна война става невъзможна. Започва лунната надпревара на САЩ и СССР.

Следват други гениални идеи на Сахаров: за Цар-торпедо и Т-15 за „спяща“ подводница-дрон, която да се взриви с ядрена бомба при конфликт край бреговете на САЩ и огромно цунами да  залее цялото източно крайбрежие на Атлантическия океан. Адмирал Фомин, отговорен за морските ядрени опити, е категорично против: „Проектът е людоедски. Ние, военните моряци, се борим с въоръжен противник в открит бой!“ Но подводниците станаха невидими, дистанционно управляеми и казват, че този проект под названието „Посейдон“ и днес продължава да е част от стратегията на РФ.

След ВСВ събитията в света и постиженията на техниката станаха толкова динамични, че възникнаха нови професии като политолози и геополитици, чиито анализи, предназначени за масовата публика, се оказват доста конюнктурни т.е. обслужващи „дълбоката държава“ на еднополюсния свят. Физикът Ландау  казва: „Науките биват естествени, неестествени и противоестествени. Политологията и либерализмът спадат към последните“.

Пред очите ни историята на ВСВ безцеремонно се пренаписва. Преди няколко дни, на 22 юни, канцлерът г-жа А. Меркел,  намери сили да позвъни на украинския президент Зеленски, но съвсем съзнателно не направи същото за президента Ал. Лукашенко, на Беларус – републиката, в която всеки трети гражданин е станал жертва на хитлеристите.

Минаха много години, много тайни станаха явни, постепенно  ореолът на пророците-дисиденти започна да избледнява. Първо Александър Солженицин  от икона на свободомислието се оказа лъжец (на цял порядък) и фалшификатор на историята на Съветския съюз. „Когато се завърна на бял кон, (безмилостен към него е Сергей Хелемендик),  той слезе на брега (във Владивосток, б.а.) като Наполеон и тръгна от изток на запад с тайната надежда, че руските хора ще поискат да го изберат за нов цар. Оказа се, че в американската гора, от грохота на „червените колела“, съвсем е изкукал.“

Това пролича в обявената за „година на Солженицин“ 2018 г., когато повечето руски интелектуалци го нарекоха „литературен власовец“, а Михаил Делягин даже написа в книгата си: „Ние трябва да опознаем предателите, за да устояваме на изкушението да станем като тях.“

Признавам, че след като прочетох „Архипелаг ГУЛАГ“, за повече от десетилетие Солженицин стана и мой идол, какъвто се оказа че е бил и за по-умни хора като Анатоли Васерман (сега независим кандидат за Думата) и дисидента-философ Александър Зиновиев, комуто принадлежи фразата „Целехме се в комунизма, а улучихме Русия“.

Най-впечатляващо проследява жизнения път на Солженицин писателят Александър Островски в книгата си „Прощание с мифом“.

За съжаление нещо подобно става и с мита за другата икона -гениалния физик Андрей Сахаров.

След смъртта на първата си жена той попада под силното влияние на Елена Бонер. Нееднозначна личност – тя като магьосница съумява да го промени до неузнаваемост. След завръщането си в Москва през 1986 г. той остава дисидент, но напълно е загубил обаянието и моралния си облик.

Под влиянието на Елена Бонер  е обзет от СССР-фобия. Престава да се вижда и с трите си деца. Бившите му колеги Харитон и Зелдович – двама физици с не по-малки заслуги за съветската ядрена програма, се дистанцират от него. През 1989 г. става лидер на демократичната опозиция във Върховния съвет, но умира  на 14 декември същата година от инфаркт на 68 години.

Предлагаме на читателите на „Нова зора“ откъси от статията на писателя Игор Бойков, по повод 100-годишнината от рождението на Андрей Сахаров.

 

„Юбилей, който е срамно да бъде празнуван“.

Без съмнение покойният академик Андрей Сахаров  е един от най-значителните деятели на своето време. В началото той е дал значителен принос за укрепване на военната и политическа мощ на Съветския съюз, а впоследствие, не по-малък по мащаб принос, за неговото разлагане и разрушаване. Днес, късният Сахаров, се откроява като отблъскващ и едновременно зловещ предвестник на катастрофата.

Типичните за хората, в навечерието на разпадането на СССР, черти като ужасяваща наивност, в съчетание с ужасяваща безотговорност,  се бяха обединили  в Сахаров, както в никой друг.

Човекът, способен да предвижда последствията от най-сложни верижни реакции, се оказа неспособен да предвиди очевидните последици от ликвидирането на СССР. Неговата мечта, социалистическата империя да се разпадне на десетки по-малки държави, стана реалност няколко години след смъртта му. На практика обособилите се петнадесет републики бяха достатъчно доказателство, че политическата дезинтеграция не води нито до повече демократични свободи, нито до икономическо процъфтяване, нито до мир.

Историята, сякаш подигравайки се със Сахаров, в същото време преподаде най-жесток урок и на всички тези, които през 80-те години го възприемаха като пророк на бъдещото царство на вселенския разум. По националните покрайнини на бившата съветска страна, през цяло десетилетие припламваха кръвопролитни войни, съпровождани с етническо прочистване, геноциди, масово изтребване на хора. Смъртоносната вражда между народите не е изчезнала и досега. Нещо повече. В държавната конструкция на новите постсъветски републики, са заложени мините на неизбежни междунационални противоречия. Тези мини, както показа случаят с Украйна (и Нагорни Карабах, б.а.), могат да избухнат и след много години.

Сахаров твърдеше, че Западът има моралното право да установи протекторат над останалото Човечество (вкл. и над декомунизирана Русия), а тези държави, които се  противят,  да наказва, включително и с употреба на ядрено оръжие. Еднополярният свят е факт и за неподчинение на американската хегемония действително следваха наказание. Нашата страна заплати чудовищна цена за доброволното си отстраняване от световната арена като велика сила: загубени територии, разрушена икономика и милиони съсипани човешки съдби.

Русия, повярвала на хора като Сахаров, отслабна критично и достигна през 90-те години историческото дъно на една крачка от окончателна дезинтеграция и разпад. И днес РФ мъчително търси изход от задънената улица, в която тя попадна, благодарение и на патетичните речи на безумния старец.

Сахаров тръбеше, че демократичното устройство  представлява венец на социалната еволюция и алтернатива на него не съществува. Но и Сахаров, и Фукуяма, бяха опровергани. Животът убедително показва, че историята няма край, а по всичко изглежда, че идва краят на демокрациите, за които се бореха дисидентите-либерали.

Готова ли е съвременна Русия да признае, че историческият избор, който тя направи в края на 80-те години на 20 век, под влияние на авторитети като Андрей Сахаров и близки по дух на него, се нуждае от основно преразглеждане? Еднозначен отговор на този съдбоносен въпрос досега не е получен.

По всичко личи, обаче, че руското общество е изстинало спрямо фигурата на академик Сахаров. На гражданите до гуша им дойде от антикомунизъм.

Младото поколение като цяло е индиферентно към идеите на Сахаров. В нашето деградирало в интелектуално отношение общество, академичните звания и степени изобщо не придават на човек тежестта, която те придаваха в Съветския съюз. Разрушаването на устоите на социализма в началото на 90-те, беше съпроводено и с упадък на обществения морал. Съвест и хуманизъм не спадат към добродетелите на нашето време.

Що се касае до старото поколение, като изключим тесен кръг ветерани на дисидентското движение, то едва ли на някой от него, ще му се иска да си спомня за Сахаров. Единственото, което  остава на бившите дисиденти,  е виновно да мълчат, ако за публично покаяние не намират сили.

А многократното разширяване на санкциите от страна на Съединените щати и страните от ЕС, пред които навремето Сахаров призоваваше за  незабавна капитулация и разоръжаване, заедно с принудително предприетия курс от Кремъл срещу либералната опозиция, направиха честването на 100-годишния юбилей на Сахаров, на държавно ниво  в Русия, неуместен.

 

 


Страница 12 от 428