Индустрията е сърцевината на „33-те“ години на Тодор Живков и на епохата „45 години“. Доказателство за това е нейното равнище до 1939 г. и към 1989 г. Основните показатели на индустрията в 1939 г. по статистическите годишници на Царство България са:
• относителен дял на индустрията в общия национален доход – 15%;
• индустриални работници – 135 хиляди души, т.е. под 9% от трудоспособното население;
• дял на индустриалните продукти, включително и тези от селскостопански суровини в експорта – 4,3%.
По тези три главни показателя, от 38 европейски държави, включени в годишниците на Обществото на народите, България е сред последните 3 страни.
Състоянието на основните индустриални отрасли към 1939 г. е:
• енергетика: мощностите й са 110 MW, по 0,17 KW/ човек – т.е., последна в Европа.
• химия: давала е 1,4% от общото промишлено производство, работещите тук са 7300 души. Продукцията била сапун, син камък, гумени цървули и галоши.
• машиностроене: работещите са 4400 души, делът на машиностроенето в общото промишлено производство е 2,4%. В 1939 г. са произведени 9 вършачки, 60 вагонетки, 15 малки парни котли, 17 малки силови трансформатори, 880 т подкови, домакински съдове и готварски печки.
• металургия практически нямаме в България. В 1939 г. са произведени 6 хиляди т стомана.
• в хранителната, тютюневата и текстилната индустрии работят около 100 хиляди души. И тук сме на последните три места в Европа.
Нещо любопитно: трансформаторите е произвел инж. Иван Попов в частната си работилница, а половината стомана – инж. Ангел Балевски в частната си леярна! След войната двамата станаха професори, единият – академик и председател на БАН, другият – член-кореспондент на БАН и виден общественик.
Индустрията в 1989 г., сравнена с 1939 г.:
• Относителният й дял в националния доход е 60%, т.е., 4 пъти повече.
• Работещите са 1 447 000 души, означава увеличение 14 пъти.
• В 1989 г. е произведена 103 пъти повече индустриална продукция в сравнение с 1989 г.
• Делът й в общия експорт е 96% ръст – 22 пъти! В 1939 г. износът на България е по-голям от този на Гърция и Турция, взети заедно.
Данни към 1989 г. за основните индустриални отрасли, сравнени с тези от 1939 г.:
• Енергетика: мощностите й са 11 100 MW, 100 пъти повече. Равни сме с Австрия, изпреварваме Дания и Гърция. Страните от Европейския съюз общо имат енергийни мощности 1,33 КW/жител, България – 1,36 КW/жител. Съотношението „мощности на ВЕЦ : ТЕЦ : АЕЦ“ у нас е същото като общото на страните от ЕС.
• Химия: произвеждат се 1,4 милиона т калцирана сода (7-мо място в света), 45 хиляди т изкуствени текстилни влакна (10-о място в света), 900 хиляди т сярна киселина (12-о място в света), 800 хиляди т азотни торове (16-о място в света), 420 хиляди т пластмаси (17 място в света). Отрасълът дава 8,8% от общата промишлена продукция, подържа 101 000 работни места, осигурява 25% от бюджетните постъпления и 30% от доларовите валутни приходи на страната.
• Машиностроене и електроника: работещите са 420 хиляди души, 95 пъти повече (от 1939 г. б.р.). Годишната продукция е 14 млрд.лева, ръст – 24,5 пъти. Делът в общия обем на промишлената продукция на страната е 30%, т.е. ръст 12,5 пъти.
Делът в общия ни износ от 0 достига 55%.
Производството на някои изделия през 1988 г.:
85 хиляди електро-и мотокари (25% от световното производство, 3-ти след ФРГ и Япония, преди САЩ); 137 хиляди електротелфера (в първата световна десетка на страните), 20 хиляди металообработващи машини (в някои години сме на първо място в света по брой на експортираните машини), 20 700 силажо-комбайни (3-то място в света), 4,57 милиона бр. акумулатори, изчислителна техника за 2,1 милиарда лева.
Металургия: към 1989 г. България произвежда 3,3 милиона т стомана и сме 27-мата металургична страна в света. Корабостроенето работи с наша корабна ламарина, спецпроизводството – с български бронестомани.
България е сред двадесетте страни в света, производители на газопроводни тръби.
Днешните политици и медийни дейци възхваляват голямото производство през 1939 г. на някои масови продукти, но бягат от съпоставки с 1989 г. Ето ги: (Таблица 1)
Тези сравнения доказват, че след войната, до 1989 г., България извърши индустриална революция, излезе от групата на изостаналите страни и се включи при развитите индустриални държави в света.
Такава е оценката и на ООН. В официален „Доклад за човешкото развитие – 1995 г.“ (стр. 228) от 174 страни, за индустриални са признати само 47, и България е сред тях.
Въпросът за мястото на Тодор Живков в този процес има различни отговори според оценителите. Не помня той да се е самооценявал. Убеден съм, че личността, под чието ръководство България постигна такъв исторически напредък, може да бъде само положително оценена.
Имал съм с Живков 68 лични срещи. Бил съм на двойно повече съвещания и конференции с негово участие. Въпреки това не мога да му правя портрет. Това ще извърши времето. Виждам, че то вече си е започнало работата. Ще изкажа само някои мисли.
Живков се появи като държавен ръководител във втората половина на 50-те години, когато индустрията ни бе завършила следвоенното си възстановяване и тръгваше към ново развитие. Димитровград вече бе показал, че изграждането на съвременна индустрия се нуждае не само от младежки ентусиазъм, а и от ясна стратегия. Той схвана това и приложи серия от гъвкави управленски ходове. Основните от тях бяха:
• постави индустриалното развитие като главна цел, без изпълнението на която политиката и идеологията остават кухи понятия. Знаеше, че това е еретизъм според системата, в която се развивахме, затова го правеше безшумно.
През последните 20 години този постулат бе нарушен. Индустрията стана част от политическите и финансовите игри и това доведе до днешната разруха.
• гъвкаво използваше геополитическата обстановка на своето време за решаване на икономическите интереси на малка България. Считам, че тук е тайната на тогавашните ни успехи.
След промяната политиците ни станаха прислуга на големите сили, българските интереси бяха забравени. Затова вървим към национален провал.
• при Живков иновациите, образованието и науката се вградиха в индустрията. Днешните политици отиват към ликвидацията им.
• създаваха се условия специалистите да получават информация за световните технологически новости. Това е сложна област и в цял свят в нея работят високо квалифицирани специалисти. Нашите бяха разгонени като престъпници.
• Живков подкрепяше българските открития. Без негова намеса много от тях нямаше да бъдат реализирани.
Например – българският метод за леене с противоналягане. Днес 50% от дебелостенните алуминиеви отливки в света се леят по този метод.
• индустрията решаваше главните социални проблеми: работа, хляб и здраве. Например в промишлеността работеха 2000 цигани. Днешният индустриален разпад ги изхвърли и те смениха професиите си с улични деяния.
• независимо от миналите им политически заслуги, Живков внимателно, но решително подмени старите политици от ръководствата на индустриалните отрасли с нови, утвърдили се специалисти.
• не се стесняваше от незнанията си. Понякога даже заиграваше с тях. Това му позволяваше да задава и елементарни въпроси, за да си изяснява обсъжданите теми, а и да преценява събеседниците си.
Хумористичен е случаят със Завода за полупроводници в Ботевград, когато започнахме проектирането му по френски лиценз. Отидох при ръководителя на научната лаборатория към БАН Лазар Данчев да ме посвети в тази нова област. След лекцията той ми каза: „Не ти ли е неудобно, инженер си, а по-малко знаеш за германиевите полупроводници от Тодор Живков. Преди да купим лиценза, той подробно се информира за тях“. При откриването (на завода – б. р.) Живков изрече каламбура – „Хайде да ви е честит завода. Днес за полупроводници, утре за цели проводници“.
След промените журналистите се нахвърлиха на тези думи, за да покажат неговите незнания, без да разберат, че са се хванали на въдицата му.
• понякога показваше новаторски хрумвания.
Повика ни с ръководителя на лабораторията за биогенни стимулатори и каза: „Международният пазар на розовото масло стана сложен. Появиха се евтини заместители, цените падат, нашето започна да залежава. Не може ли да се разработи на негова основа биостимулатор? Ако е успешен, ще се разкрие ново направление за продажба на розовото ни масло, не е изключено даже да получим и по-големи печалби“. Професорът, ръководител на лабораторията, пое, макар и скептично, идеята. След време се обади и каза, че са получили продукт с изненадващо добри и стимулиращи качества. Направиха му съвременна опаковка, патентоваха го и той се появи на пазара с името „Жирозитал“. Най-напред се изнасяше в чужбина – Япония, Швеция и др. Постепенно пазарът му се разшири и производството се разрасна.
Новите ръководители закриха лабораторията, спряха производството и разгониха специалистите с мотива, че са се „сложили“ на Живков, защото са го включили в авторския колектив. Тази година (2011 г., б.р.) отново видях „Жирозитал“ у нас. Авторът му д-р Буров се оказа най-устойчив и успя да го реабилитира.
• Живков не тичаше към прожекторите на славата. През своите 33 години вероятно е прерязал толкова ленти, колкото днешни ръководители режат за месец.
Това са някои от положителните му качества.
Живков, естествено, имаше и недостатъци.
• виждаше недъзите на системата, но вероятно се страхуваше да посегне на някои от тях.
• държавният външнотърговски монопол бе запазен до 1989 г. Той късаше пряката ни връзка с външните пазари и забавяше развитието ни.
• чиновникът и партийният апаратчик до края останаха решаващи фигури при планирането, текущото ръководство, кадровия подбор, а и по технологиите.
• специализацията бе фетишизирана до степен на пълна забрана на конкуренция между промишлените производители.
• закъсняваше се с модернизацията в индустрията. Обругаха и разрушиха „Кремиковци“, а мълчат за неосъществената му реконструкция, която можеше да го направи съвременна металургична сила.
• не се използваха важни съвременни връзки със западния бизнес: икономическо сътрудничество, смесени фирми, внос на капитали у нас, съвместни научни разработки.
Не се възрази на Горбачов, който публично призова да се разгонят кадрите, които са „за“ такива връзки и искат да направят България мини-Германия и мини-Япония. Само след три-четири години този господин се обяви за новатор, а кадрите обяви за „консерви“.
• на инициативните се гледаше с недоверие, не се позволяваха лични производствени и пазарни прояви. Даже за кооперациите много области не бяха достъпни.
• Живков допусна някои от близкото му обкръжение да се надпреварват да го славословят. Един от тях успя само в една статия 24 пъти да възхвали неговия принос в световната съкровищница на марксизма-ленинизма. Същият автор след 10 ноември 1989 г. го обруга и го даде на съд. (става дума за Андрей Луканов – б. р.).
• Живков не осигури навреме, чрез сериозен и прозрачен подбор, подходящ свой наследник, чиито качества да бъдат проверени в работата.
Накрая ще онагледя стила на Живков с пример:
В 1962 г. той покани на разговор инж. Марий Иванов, министър на машиностроенето, инж. Иван Радонов, негов зам.-министър и виден специалист по радиоелектроника, и мен, като директор на института „Машелектропроект“. Това беше първата ми лична среща с него. Думите му бяха: „Ще споделя с вас една идея, която тези дни ме занимава. Поисках справка и се оказа, че Тито развива съвременните индустриални производства в северните югославски републики и е оставил Македония на опашката. Защо пък ние да не направим нашия Пирински край център на най-модерна индустрия. Чувал съм, такава е радиоелектрониката и съобщителната техника, така ли е, другарю Радонов? Помислете, и ако сте съгласни с мен, предложете инвестиционна програма“.
Под ръководството на Радонов, с участие на специалисти от институти и заводи, след обиколка на всички по-големи селища на Благоевградския и Кюстендилския окръзи, програмата беше изработена. До средата на седмото десетилетие по нея бяха изградени и работеха близо 20 завода. Великолепният завод за УКВ-радиостанции в гр. Гоце Делчев, построен по тази програма, за 15 години произведе и продаде предимно в чужбина повече от един милион радиостанции.
Мисля че и до днес никой, освен нас тримата, не знае кой е инициаторът за създаването на тази индустрия. Самият той си мълчеше. А тя промени основно района и ако не беше разрушена, представляваше готова основа за производство на съвременна мобилна телефония.
(Доклад, изнесен на научната конференция „Жив пред българската история“, проведена на 08.11.2011 г. в зала 7 на НДК)
