Терминаторът, който причини колосални щети, но който вече принадлежи на миналото
Документалният филм „Белият кит“, беше пуснат по NTV в рубриката „Извънредна ситуация. Разследване“, и в нея отново оживя помръкналата фигура на Джордж Сорос.
Финансовият спекулант, с брилянтна слава, придоби световна известност, когато стана лице на глобалната атака срещу британския паунд, която осуети първия опит за въвеждане на европейската валута Екю. Вторият негов опит беше при сегашното евро. В значително орязана форма, без Англия, втората икономика на Западна Европа, той, седем години по-късно, почти успя. Първият му опит да срине европейска парична интеграция беше триумф не толкова на уменията му във финансовите спекулации, колкото на САЩ, които умишлено се стремяха да забавят появата на нов конкурент и да внушат, че по отношение на долара, еврото ще е валута от второ качество. Така Сорос изигра ключова роля в този важен акт на глобалната конкуренция. Той ограничи самонадеяността на европейците и им показа тяхното място в сянката на САЩ.
В Русия Сорос беше запомнен с активното подпомагане на учени, които бяха хвърлени в абсолютна бедност от либералните реформатори: професорите получаваха тогава по-малко от $20 на месец, срещу неговите $500 долара, а понякога и повече. И те често получаваха възможност да напуснат Русия, отправяйки се на Запад, където оценяваха техните способности и разработки. В агонизиращата страна, пленена от либералите, много от тези специалисти щяха да бъдат обречени на физическа или най-малкото на професионална смърт. Чак много по-късно се разбра, че за Запада и неговия представител Сорос, въпросът не е в спасяването на хора, а в организирането на износ на най-ценните идеи и умове от страната, а често и за вулгарен индустриален шпионаж.
В края на 1990-те години Сорос трансформира своята дейност и измести центъра на тежестта към създаването на обществени структури, насочени към унищожаването на държавите, които не отговарят на западните стандарти. Той се съсредоточи в издигането на властови позиции на подбрани марионетки, за които главното изискване бе да се съгласяват с всичко предварително. За това бяха създадени младежки структури, обучени бяха бойци, но най-важното беше, че бяха изградени интелектуални мрежи за преформатиране на съзнанието. И това не са само млади хора, много от които, за съжаление, продължават да функционират по един спокоен начин в днешна Русия (както беше показано във филма).
Вече става все по-очевидно, че Сорос всъщност не е „волен“ пират, и че в буквален смисъл той е подкрепен от цялата мощна организация на Демократическата партия на САЩ, Държавния департамент и специалните служби. Документалният филм „Белият кит” показва свалената от хакерите и обнародвана кореспонденция с Джеф Холщайн, служител и най-близък сътрудник на Сорос. Формално поста на Холщайн във фондацията на Сорос е нещо като „старши политически съветник за Евразия“. Оказва се обаче, че той редовно докладва на чиновниците от правителството на САЩ за движенията на своя шеф и за неговите грандиозни планове. Публикувано е писмо, адресирано до редица настоящи американски политици, включително и до Виктория Нуланд (сега заместник-ръководител на Държавния департамент) и Ерик Чиромело - аналитик от ЦРУ и бивш служител на Съвета за национална сигурност на САЩ, който е работил в Администрациите на президентите Обама и Тръмп като офицер от разузнаването. Г-н Холщайн докладва за срещата на своя шеф с Йоханес Хан, един от еврокомисарите: „Искам да ви информирам, че г-н Сорос се срещна с Йохан Хан в Брюксел днес, и един от въпросите, който той повдигна беше за отложената либерализация на визовия режим за Грузия и впоследствие и за Украйна. Той призова Хан да апелира към членовете на ЕС да ускорят този процес“.
„Ще се радвам да обсъдим това по телефона, Джеф“, любезно отговаря Виктория Нуланд и изразява пред Холщайн надежда, че „Джордж Сорос ще помогне“.
Как помага Сорос, вече много страни са разбрали чрез собствения си печален опит. Тъкмо изплувалата кореспонденция на Холщайн с официални лица от външната политика на САЩ обаче помогна, до голяма степен, да се види очевидната намесата на Сорос във вътрешните работи на страните от бившия Съветски съюз. Най-пресният пример е победата на президентските избори в Молдова на Мая Санду. Публично известно е, че за неин кръстник буквално се смята Сорос.
Между другото, не бива да се заблуждаваме от „преквалификацията“ на Сорос, когато той премина от атаките в икономическата сфера от 1990-те години, към атака на обществените структури. Сега самият той, без да се стеснява, признава, че всичките му инвестиции в различните страни се възвръщат с печалба. И че той преди всичко прави пари. Всъщност Сорос, на първо място винаги поставя този „прекрасен бизнес“. А след като натрупа състояние от конфискацията и комерсиализацията на чужди интелектуални постижения и след като опита вкуса на кръв, той започна да изкормя цели страни, чрез мащабните финансови спекулации, с които сваляше техните правителства. След въвеждането на своите структури в една държава, Сорос се заема да организира в нея гражданска война или поне държавен преврат, с които довежда на власт огладнели компрадори или безсмислени политици, готови да служат на външните господари срещу своя собствен народ.
Участието му в смяна на правителствата нагледно обяснява новите реалности. В слабите страни с разрушена икономика - просто изчезват парите, върху които може да израсте нова, независима политическа прослойка. Това принуждава местните политици да търсят външни господари, на които да се продадат. Сорос е идеалния образец за представител на тези господари и той побеждава местните патриоти просто, защото в техните страни вилнее икономическата разруха и няма никакви ресурси, за да се противопоставят на външна агресия.
Демокрацията в тези страни се превръща в инструмент на колониалното управление, тъй като по своята същност тя дава властта на най-значителната, обикновено външна сила в обществото. Такова по същество е правилото в разрушените малки държави и общества.
В Русия това не се случи. Подобно на много минали завоеватели и при Сорос „нещо се обърка“. Неговият план за разрушаване на страната с обичайния „цветен“ хаос от 2017 г., откровено се провали и залогът на Запада върху редица значими фигури (като Ходорковски например), се оказа пробит.
В това не малка роля изиграха и мащабите на Русия, както и наличието на вътрешни ресурси за формиране и подкрепата на собствен елит, разбира се и политическия разум, и ефективността на руското ръководство.
Друго нещо обаче е не по-малко важно от промяната в историческите позиции на световния финансов капитал, към който принадлежи Сорос. След като се появи цифровият капитал като средство за спасение в предстоящата глобална депресия, спекулантите си създадоха своя собствен гробар.
Спекулативният капитал, привидно завладял целия свят, сега се стопява в своята празнота, и губейки своето значение, ведно с него, бързо губят своята значимост и ударните му представители като Сорос. Наистина, той все още може да причини колосални щети, все още е запазил своето влияние и все още може да унищожи държави, при наличието на достатъчно ресурс, но Сорос вече принадлежи на миналото. И защото осъзнава това, той би бил отчаяно агресивен. И ще иска да влезе в историята като победител, а не като завоевател, счупил подобно на други, зъбите си в Русия. И ако не искаме да станем неговата последна жертва, ние трябва да бъдем невероятно бдителни, активни и изобретателни.
Иначе би било двойно по-обидно: да станеш жертва на един труп!
Превод: Минчо Минчев
Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика на университета в Станфорд. Интервю на Ирина Симеонова за БТА, 27 октомври 2021 г.
Въпрос: В каква насока са последните промени във вируса и какво в тях предизвиква притеснение у вас?
Отговор: SARS-CoV-2 убива „само“ около процент от заразените. Молекулярните му свойства са такива, че е изключително заразен и това прави овладяването на епидемиите трудно. Не невъзможно, но трудно. Поради тази причина вече имаме около 15 милиона починали от него по света (официалната глобална смъртност е 5 милиона, но реално починалите са много повече - около 15 милиона души).
Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е близък роднина на един друг коронавирус SARS-CoV-1 от 2003 г. Често наричат коронавируса от 2003 г. САРС-1, а сегашния – САРС-2. Двата вируса имат общо взето едни и същи аксесорни протеини, само че сегашният вирус САРС 2 (SARS-CoV-2) е с много по-добре оптимизиран за човешкия организъм S протеин. До момента еволюционните оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 винаги са водели до повишаване на вирулентността на вируса, т.е до повишаване на способността му да предизвиква заболяване.
Налице е еволюционен потенциал за възникване на бъдещи версии на вируса, които да съчетават неговата много висока заразност с по-висока смъртност.
Въпрос: Вие застъпвате тезата за стратегията „Нулев Ковид“. Какво представлява тази стратегия и дали би постигнала резултат, за колко време и при какви загуби?
Отговор: Елиминацията на вируса е единствената възможна стратегия и това се разбира от всеки, който разполага с пълната информация по темата. Елиминационната стратегия е подходът към всяко опасно заразно заболяване от десетилетия насам и тя всъщност е една от дефиниращите характеристики на модерната цивилизация - от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите държави в Европа, Северна Америка, Източна Азия и прочее, се радват на общо взето безметежно съществуване, освободени от грижата за присъствието на опасни патогени в средата около тях. За разлика от живеещите в т.нар. Трети свят, една от дефиниращите характеристики на който е точно обратното - широкото разпространение на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца представлява доброволен отказ от елиминационната стратегия и тотално цивилизационно плъзгане към Третия свят на всички развити държави, които са решили да „живеят с вируса“, Това не се разбира от масовата общественост в развитите страни, защото обществото не разполага с нужната информация, а това се дължи на две причини. Първо, имаше мащабна и добре организирана пропагандна дезинформационна кампания по темата. Второ, повечето представители на научната общественост или най-страхливо си замълчаха и предпочетоха да се държат конформистки, или проявиха просто липса на образованост по въпроса.
Тъжният резултат от всичко това е, че много хора си мислят, че става дума за някаква измама или пък за сравнително безобиден патоген, или че проблемът ще се реши от само себе си, или че нищо не може да се направи. Всичко това няма нищо общо с истината.
Има алгоритъм за решаване на проблема и ако той се следва, проблемът ще бъде решен. Ето как се случва всеки път, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на местно ниво са следните:
Разделяне на региони, пътуването между които се спира;
Налагане на максимално сериозен локдаун, т.е. всичко без абсолютно жизнено необходимите дейности се спира и се прекратява всякакъв контакт между отделните домакинства;
Тества се масово цялото население (това може да се направи и без да се пуска отделна PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, болници, специално изградени карантинни центрове и пр.); Масовото тестване се повтаря, докато не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се елиминира район по район и постепенно „зелените“ райони се сливат един с друг като се позволява пътуването между тях; Същевременно се налага сериозен контрол върху границите. Което означава твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничаване на броя хора, влизащи в страната, за да не се внесе пак вирусът.
Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, ако трябва да се наложи пауза в икономиката за няколко месеца. Има си жизнено необходими сектори, които трябва да продължат да работят, а хората, работещи в тях, следва да го правят с нужните предпазни облекла, докато се ограничава заразата. Но повечето хора не са заети в тези сектори. Както впрочем се видя и миналата пролет. А и в момента вече не говорим за спешна криза - нещата могат да се подготвят логистично предварително, да съвпаднат с период на ниско разпространение на вируса между две вълни (когато елиминацията ще е много по-лесна), хората да са снабдени с провизии предварително, да е организирано раздаване на продукти от първа необходимост по домовете и т.н.
Фундаменталният проблем и причината вирусът да не бъде елиминиран глобално миналата пролет, както трябваше да бъде направено е, че трябваше да се плаща на хората, за да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари трябва да се вземат отнякъде, а тъй като повечето хора нямат нищо, това „отнякъде“ са богатите в обществото, а те не са съгласни с подобен подход. Поради тази причина миналата пролет [богатите] слоеве на обществото, които щяха да загубят от едно преразпределение на парите, наложиха вето върху елиминацията на вируса. От тях тръгна и дезинформационната пропагандна кампания, целяща да се пресекат всякакви такива идеи в зародиш. Политиката, която се следва оттогава насам, е на масово заразяване и смърт.
По мое мнение, реално 40 000 са починали в България (у нас се отчитат само половината от починалите), които ще стават все повече. Те бяха умишлено умъртвени с цел много малката прослойка хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от богатството си (което е престъпно придобито в почти всички случаи).
Ако се разбираше от масовия човек, че той по никакъв начин не е изправен единствено пред следните възможности - или да остане без препитание, или да го сполети неголямата вероятност да умре, или да остане инвалид за цял живот в случай, че се зарази от Ковид-19 - обществените настроения щяха да са съвсем различни. Но след година и половина мощна пропаганда, съчетана с липса на реална съпротива от страна на научния и медицински елит, хората, които разбират това, се броят на пръсти.
Въпрос: Как Ковид би ограничил живота, ако продължим да живеем с него?
Отговор: На хората от началото на пандемията се пробутват следните лъжи: Вирусът е опасен само за най-възрастните и тези с разклатено здраве; Единствените два възможни изхода от него са или смърт (в много редки случаи), или пълно възстановяване; След преболедуване човек си е решил проблема завинаги като е изградил траен имунитет; Дори и да се зарази отново след това, всички следващи заразявания няма да бъдат опасни. Но тези лъжи нямат нищо общо с реалността.
Коронавирусът SARS-CoV-2 няма да изчезне, а ще продължи да циркулира сред хората и почти сигурно ще еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е колко по-неприятни. Но дори и да не станем свидели на рязко покачване на смъртността, положението е достатъчно катастрофално и сега. Тъй като към тези вируси не се изгражда траен имунитет, следва да се очакват повтарящи се заразявания на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е коронавирус тип SARS, а не обикновена настинка. Ние знаехме още от първия коронавирус тип SARS, често наричан SARS-1 през 2003 г., че мнозина от оцелелите след боледуване хора остават с много сериозни и трайни увреждания. При сегашния коронавирус, често наричан SARS-2, е в общи линии същото.
Това, което не се обяснява на населението, за което научната общественост носи основната вина е, какво точно означава ендемичен Ковид-19? Той означава, че човек като мен, на 36 години, който преди пандемията можеше да очаква да живее около 80-85 години, ако се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади голям късмет ако надхвърли 60-годишна възраст. Това е така, защото за тези следващи 25 години след навършването на 35-36-годишна възраст, той може да очаква да хване Ковид пет-десет пъти. Но само един тежко преболедуван е достатъчно, за да се стигне до загуба на половината белодробен капацитет, до увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, до възникване на автоимунни заболявания и т.н. А какво става, когато един вече увреден човек, се зарази два, три и повече пъти? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И дори и да не се стигне до бърз смъртен край, за какво качество на живота говорим при това положение? И колко продуктивен икономически ще е един такъв човек с тежки увреждания?
Такъв ще бъде светът, в който ще се „живее с Ковид“. Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години в резултат на епидемията от ХИВ в тази страна. Но кой разумен човек би искал да живее с продължителност на живота от 40 години? Това буквално ни връща към Средновековието.
Въпрос: Какво е мястото на ваксините в борбата с пандемията?
Отговор: Ваксината не е достатъчно условие за решаването на проблема с Ковид-19. Вирусът може да бъде елиминиран и без нито една ваксинация, докато със сегашните ваксини и сто процента от населението да се ваксинира, пак ще има големи вълни на заразяване. Обаче ваксината може да помогне много, понеже все пак намалява съществено предаването на вируса сред хората. Но тя далеч не е достатъчна и не може да представлява единствено средство за решаване на проблема с пандемията.
А какво означава ендемичен Ковид в изцяло ваксинирана популация? Ако ефективността на ваксината е 90% срещу тежко протичане в рамките на една година (което в момента е оптимистично предположение), това означава, че човек, дори и да се ваксинира най-редовно всяка година, ще преживява средно по една Ковид инфекция, равносилна на това да не е ваксиниран, на всяко десетилетие плюс вероятно още известен брой „леки“ инфекции. Освен ако не носи маски тип N95 навсякъде и по всяко време. До какво ще доведе това откъм трайни увреждания? Пак ще настъпи драстично намаляване на продължителността на живота, дори и всички да се ваксинират. Освен ако не се появят чудодейни, напълно стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не бива да се разчита на чудеса.
Въпрос: Възможно ли е все пак този вирус да изчезне?
Отговор: Вирусът няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно.
Големият въпрос е колко по-опасен ще стане. Известни са някои мутации, които би следвало да го направят значително по-смъртоносен. Дали вирусът ще тръгне в тази насока, това не се знае.
Може вирусът да еволюира бавно и постепенно към все по-висока вирулентност, т.е. към по-голяма способност да предизвиква заболяване, като при всяка стъпка от тази прогресия масовата смърт и инвалидизация се превръщат в норма на все по-високи нива. Можем да станем свидетели на рязък скок във вирулентността и от 1% до примерно 5 - 10% смъртност, това е по-вероятно да създаде най-накрая нужния обществен натиск, за да се предприемат сериозни мерки срещу пандемията.
Въпрос: Въпросът би ли се решил с лекарство?
Отговор: В момента се шуми много около молнупиравира на “Мерк”. Но това не е решение. Няма достатъчно обществено разбиране за механизмите на патогенезата на вируса - при много хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се умножава, след което това води до патологична хиперреакция на собствената имунна система. И от този етап нататък антивирусните средства не помагат особено, тъй като не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова в такъв случай се прилагат имуносупресанти, т.е. препарати, потискащи имунната система, и затова и ремдесивирът нямаше почти никакъв ефект след първата седмица, а моноклоналните антитела работят най-добре, ако се вземат рано. И затова и беше толкова трагично при предишните вълни да се наблюдава как роднини на хора на вентилатор, отчаяно търсеха донори на плазма, която няма никакъв ефект, ако се е стигнало вече до слагане на вентилатор.
Същото важи и за молнупиравира и за други такива медикаменти, които ще се появят. Ще трябва да се вземе рано, за да е ефективен. Това лекарство едва ли някога ще се продава в аптеката, като се знае, че то струва $700. Като се имат предвид практическите реалности на здравните системи в повечето държави, колко и кои хора ще успеят да се доберат до лекарството навреме в рамките на няколко дни? И дори и тогава ефективността му е пак само 50%.
Георги Маринов, молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика на университета в Станфорд. Интервю на Ирина Симеонова за БТА, 27 октомври 2021 г.
Въпрос: В каква насока са последните промени във вируса и какво в тях предизвиква притеснение у вас?
Отговор: SARS-CoV-2 убива „само“ около процент от заразените. Молекулярните му свойства са такива, че е изключително заразен и това прави овладяването на епидемиите трудно. Не невъзможно, но трудно. Поради тази причина вече имаме около 15 милиона починали от него по света (официалната глобална смъртност е 5 милиона, но реално починалите са много повече - около 15 милиона души).
Дълбоко притеснителното е, че SARS-CoV-2 е близък роднина на един друг коронавирус SARS-CoV-1 от 2003 г. Често наричат коронавируса от 2003 г. САРС-1, а сегашния – САРС-2. Двата вируса имат общо взето едни и същи аксесорни протеини, само че сегашният вирус САРС 2 (SARS-CoV-2) е с много по-добре оптимизиран за човешкия организъм S протеин. До момента еволюционните оптимизации на S протеина на SARS-CoV-2 винаги са водели до повишаване на вирулентността на вируса, т.е до повишаване на способността му да предизвиква заболяване.
Налице е еволюционен потенциал за възникване на бъдещи версии на вируса, които да съчетават неговата много висока заразност с по-висока смъртност.
Въпрос: Вие застъпвате тезата за стратегията „Нулев Ковид“. Какво представлява тази стратегия и дали би постигнала резултат, за колко време и при какви загуби?
Отговор: Елиминацията на вируса е единствената възможна стратегия и това се разбира от всеки, който разполага с пълната информация по темата. Елиминационната стратегия е подходът към всяко опасно заразно заболяване от десетилетия насам и тя всъщност е една от дефиниращите характеристики на модерната цивилизация - от средата на 20-и век хората, живеещи в развитите държави в Европа, Северна Америка, Източна Азия и прочее, се радват на общо взето безметежно съществуване, освободени от грижата за присъствието на опасни патогени в средата около тях. За разлика от живеещите в т.нар. Трети свят, една от дефиниращите характеристики на който е точно обратното - широкото разпространение на такива патогени. Случилото се през последните 20 месеца представлява доброволен отказ от елиминационната стратегия и тотално цивилизационно плъзгане към Третия свят на всички развити държави, които са решили да „живеят с вируса“, Това не се разбира от масовата общественост в развитите страни, защото обществото не разполага с нужната информация, а това се дължи на две причини. Първо, имаше мащабна и добре организирана пропагандна дезинформационна кампания по темата. Второ, повечето представители на научната общественост или най-страхливо си замълчаха и предпочетоха да се държат конформистки, или проявиха просто липса на образованост по въпроса.
Тъжният резултат от всичко това е, че много хора си мислят, че става дума за някаква измама или пък за сравнително безобиден патоген, или че проблемът ще се реши от само себе си, или че нищо не може да се направи. Всичко това няма нищо общо с истината.
Има алгоритъм за решаване на проблема и ако той се следва, проблемът ще бъде решен. Ето как се случва всеки път, когато се появи огнище в Китай. Стъпките на местно ниво са следните:
Разделяне на региони, пътуването между които се спира;
Налагане на максимално сериозен локдаун, т.е. всичко без абсолютно жизнено необходимите дейности се спира и се прекратява всякакъв контакт между отделните домакинства;
Тества се масово цялото население (това може да се направи и без да се пуска отделна PCR реакция за всеки човек); Инфектираните се изолират (в хотели, болници, специално изградени карантинни центрове и пр.); Масовото тестване се повтаря, докато не се стигне до нула случаи в продължение на няколко седмици и липса на вируса в отходните води. Така вирусът се елиминира район по район и постепенно „зелените“ райони се сливат един с друг като се позволява пътуването между тях; Същевременно се налага сериозен контрол върху границите. Което означава твърда триседмична карантина в изолационни центрове (не по домовете) и ограничаване на броя хора, влизащи в страната, за да не се внесе пак вирусът.
Абсолютен мит е, че светът ще се свърши, ако трябва да се наложи пауза в икономиката за няколко месеца. Има си жизнено необходими сектори, които трябва да продължат да работят, а хората, работещи в тях, следва да го правят с нужните предпазни облекла, докато се ограничава заразата. Но повечето хора не са заети в тези сектори. Както впрочем се видя и миналата пролет. А и в момента вече не говорим за спешна криза - нещата могат да се подготвят логистично предварително, да съвпаднат с период на ниско разпространение на вируса между две вълни (когато елиминацията ще е много по-лесна), хората да са снабдени с провизии предварително, да е организирано раздаване на продукти от първа необходимост по домовете и т.н.
Фундаменталният проблем и причината вирусът да не бъде елиминиран глобално миналата пролет, както трябваше да бъде направено е, че трябваше да се плаща на хората, за да не работят в продължение на няколко месеца. Тези пари трябва да се вземат отнякъде, а тъй като повечето хора нямат нищо, това „отнякъде“ са богатите в обществото, а те не са съгласни с подобен подход. Поради тази причина миналата пролет [богатите] слоеве на обществото, които щяха да загубят от едно преразпределение на парите, наложиха вето върху елиминацията на вируса. От тях тръгна и дезинформационната пропагандна кампания, целяща да се пресекат всякакви такива идеи в зародиш. Политиката, която се следва оттогава насам, е на масово заразяване и смърт.
По мое мнение, реално 40 000 са починали в България (у нас се отчитат само половината от починалите), които ще стават все повече. Те бяха умишлено умъртвени с цел много малката прослойка хора на върха на обществото да не се разделя с каквато и да било част от богатството си (което е престъпно придобито в почти всички случаи).
Ако се разбираше от масовия човек, че той по никакъв начин не е изправен единствено пред следните възможности - или да остане без препитание, или да го сполети неголямата вероятност да умре, или да остане инвалид за цял живот в случай, че се зарази от Ковид-19 - обществените настроения щяха да са съвсем различни. Но след година и половина мощна пропаганда, съчетана с липса на реална съпротива от страна на научния и медицински елит, хората, които разбират това, се броят на пръсти.
Въпрос: Как Ковид би ограничил живота, ако продължим да живеем с него?
Отговор: На хората от началото на пандемията се пробутват следните лъжи: Вирусът е опасен само за най-възрастните и тези с разклатено здраве; Единствените два възможни изхода от него са или смърт (в много редки случаи), или пълно възстановяване; След преболедуване човек си е решил проблема завинаги като е изградил траен имунитет; Дори и да се зарази отново след това, всички следващи заразявания няма да бъдат опасни. Но тези лъжи нямат нищо общо с реалността.
Коронавирусът SARS-CoV-2 няма да изчезне, а ще продължи да циркулира сред хората и почти сигурно ще еволюира във все по-неприятни форми. Въпросът е колко по-неприятни. Но дори и да не станем свидели на рязко покачване на смъртността, положението е достатъчно катастрофално и сега. Тъй като към тези вируси не се изгражда траен имунитет, следва да се очакват повтарящи се заразявания на всеки няколко години, може би и по-често. Но това е коронавирус тип SARS, а не обикновена настинка. Ние знаехме още от първия коронавирус тип SARS, често наричан SARS-1 през 2003 г., че мнозина от оцелелите след боледуване хора остават с много сериозни и трайни увреждания. При сегашния коронавирус, често наричан SARS-2, е в общи линии същото.
Това, което не се обяснява на населението, за което научната общественост носи основната вина е, какво точно означава ендемичен Ковид-19? Той означава, че човек като мен, на 36 години, който преди пандемията можеше да очаква да живее около 80-85 години, ако се грижи за здравето си, с ендемичен Ковид ще извади голям късмет ако надхвърли 60-годишна възраст. Това е така, защото за тези следващи 25 години след навършването на 35-36-годишна възраст, той може да очаква да хване Ковид пет-десет пъти. Но само един тежко преболедуван е достатъчно, за да се стигне до загуба на половината белодробен капацитет, до увреждания на сърцето, бъбреците, кръвоносната система, до възникване на автоимунни заболявания и т.н. А какво става, когато един вече увреден човек, се зарази два, три и повече пъти? Повечето от тези увреждания са необратими и се натрупват. И дори и да не се стигне до бърз смъртен край, за какво качество на живота говорим при това положение? И колко продуктивен икономически ще е един такъв човек с тежки увреждания?
Такъв ще бъде светът, в който ще се „живее с Ковид“. Да, той няма да се свърши, както не се свърши и когато в Свазиленд продължителността на живота спадна от 60 на 40 години в резултат на епидемията от ХИВ в тази страна. Но кой разумен човек би искал да живее с продължителност на живота от 40 години? Това буквално ни връща към Средновековието.
Въпрос: Какво е мястото на ваксините в борбата с пандемията?
Отговор: Ваксината не е достатъчно условие за решаването на проблема с Ковид-19. Вирусът може да бъде елиминиран и без нито една ваксинация, докато със сегашните ваксини и сто процента от населението да се ваксинира, пак ще има големи вълни на заразяване. Обаче ваксината може да помогне много, понеже все пак намалява съществено предаването на вируса сред хората. Но тя далеч не е достатъчна и не може да представлява единствено средство за решаване на проблема с пандемията.
А какво означава ендемичен Ковид в изцяло ваксинирана популация? Ако ефективността на ваксината е 90% срещу тежко протичане в рамките на една година (което в момента е оптимистично предположение), това означава, че човек, дори и да се ваксинира най-редовно всяка година, ще преживява средно по една Ковид инфекция, равносилна на това да не е ваксиниран, на всяко десетилетие плюс вероятно още известен брой „леки“ инфекции. Освен ако не носи маски тип N95 навсякъде и по всяко време. До какво ще доведе това откъм трайни увреждания? Пак ще настъпи драстично намаляване на продължителността на живота, дори и всички да се ваксинират. Освен ако не се появят чудодейни, напълно стерилизиращи и дълготрайни нови ваксини. Но не бива да се разчита на чудеса.
Въпрос: Възможно ли е все пак този вирус да изчезне?
Отговор: Вирусът няма да изчезне, освен ако не го унищожим активно.
Големият въпрос е колко по-опасен ще стане. Известни са някои мутации, които би следвало да го направят значително по-смъртоносен. Дали вирусът ще тръгне в тази насока, това не се знае.
Може вирусът да еволюира бавно и постепенно към все по-висока вирулентност, т.е. към по-голяма способност да предизвиква заболяване, като при всяка стъпка от тази прогресия масовата смърт и инвалидизация се превръщат в норма на все по-високи нива. Можем да станем свидетели на рязък скок във вирулентността и от 1% до примерно 5 - 10% смъртност, това е по-вероятно да създаде най-накрая нужния обществен натиск, за да се предприемат сериозни мерки срещу пандемията.
Въпрос: Въпросът би ли се решил с лекарство?
Отговор: В момента се шуми много около молнупиравира на “Мерк”. Но това не е решение. Няма достатъчно обществено разбиране за механизмите на патогенезата на вируса - при много хора тежкият Ковид e многоетапно заболяване, при което в първите десетина дни вирусът се умножава, след което това води до патологична хиперреакция на собствената имунна система. И от този етап нататък антивирусните средства не помагат особено, тъй като не вирусът е движещият фактор зад патологията. Затова в такъв случай се прилагат имуносупресанти, т.е. препарати, потискащи имунната система, и затова и ремдесивирът нямаше почти никакъв ефект след първата седмица, а моноклоналните антитела работят най-добре, ако се вземат рано. И затова и беше толкова трагично при предишните вълни да се наблюдава как роднини на хора на вентилатор, отчаяно търсеха донори на плазма, която няма никакъв ефект, ако се е стигнало вече до слагане на вентилатор.
Същото важи и за молнупиравира и за други такива медикаменти, които ще се появят. Ще трябва да се вземе рано, за да е ефективен. Това лекарство едва ли някога ще се продава в аптеката, като се знае, че то струва $700. Като се имат предвид практическите реалности на здравните системи в повечето държави, колко и кои хора ще успеят да се доберат до лекарството навреме в рамките на няколко дни? И дори и тогава ефективността му е пак само 50%.
|
След изявлението на немската министърка, смятаща ядрения удар срещу Русия за повдигащ духа и богоугоден, редица съюзници на Америка (Financial times посочи правителствата на Британия, Франция, Германия, Япония и Австралия) обявиха, че активно ще настояват пред Вашингтон да се запази възможността за нанасяне на превантивен ядрен удар. Обяснението е традиционното: отказът от такава възможност „ще е голям подарък за Китай и Русия“. Онези, които говорят така, очевидно смятат, че ядрената война, разпалена от Америка в Европа е истински подарък за Франция и Германия, а ядреният удар по Китай – „празник за душата“ за Япония и Южна Корея… Впрочем, Австралия със Зеландия също ще се „изкефят“ на това разнообразно и гарантирано.
Ако Русия и Китай сериозно възприемем за кръвожадни чудовища, бихме могли да предположим, че Пекин и Москва се въздържат от ядрена война само поради присъствието на едно-две изречения в документа на Пентагона. Достатъчно е тези изречения да отпаднат – и веднага ще последва удар по някой от съюзниците на САЩ. А те са толкова уплашени, че според източниците на FT, са изпаднали в „колективна паника“ и настояват за повече мазохизми, хубави и различни. Изобщо, русофобията е скъпоструваща игра. Тя по нещо прилича на руската рулетка, само че я играят без участието на Русия. Вземат револвер, зареждат го – и са готови за играта. Револверът е американски, патроните европейски, а главата… Главата е собствена. Помътена. Каквато – такава. Като гледаш днешните демократи, направо се изпълваш със симпатия към диктаторите.
И докато елитите на целокупна Европа в единен порив се пънат да изгорят в пламъците на ядрените бомбардировки, докато „цялото прогресивно човечество“ се стреми да обезопаси света по пътя на пълното му унищожение, не друг, а председателят на обединения комитет на щабовете на САЩ – и то не от къде да е, а от най-хегемонисткия хегемон, наречен Пентагона, ненадейно изригна като гръм от ясното европейско небе:
„Ние сключваме мир с трите полюса на силата, където Съединените щати, Русия и Китай – всичките – са велики държави“.
Разбирате ли какво светотатство е извършено? Високопоставен представител на военното ръководство на „Империята на Доброто“ ни повече, ни по-малко е призовал светът да бъде разделен „по братски“, на три неравни части. Защо неравни ли? Защото какъвто и да е дял, отреден за „варварите от Русия и Китай“ от притежанията на „Големия Брат“, се възприемат от „цялото прогресивно човечество“ като безумна, с нищо неоправдана несправедливост.
Не стига че генералът е приравнил страните на „богомерзките варвари“ към „сияйния град на хълма“, въвеждайки ги в пантеона на „великите държави“, ами с репликата си е призовал към сепаратен мир „свръххората“ с „подчовеците“, буквално разсичайки света на три части. Сега яйцеглавият* (*според американския военен жаргон, определение за цивилен – Б. пр.) елит на сребролюбците и какунихачухите * (*жаргонен неологизъм, построен върху думите „как у них“ и „хочу“, синоним за хора, които искат всичко наоколо да е „като при тях“, според закона, но в същото време убедени, че самите те са извън законите и могат да диктуват правилата. – Б. пр.) не знае в чий окупационен сектор ще се озове. А това озадачава и напряга!
Кой е всъщност този ”сепаратист“, пратил на бунището еднополярния глобус, докато в шаманско изстъпление му се кланят толкова много правоверни свидетели на пришествието на Байдън?
Юнакът е успял да се впише буквално във всяко квадратче на световната шахматна дъска, вземайки участие в следните операции и войни:
• Multinational Force and Observers, Синайски полуостров, Египет
•Нахлуването на САЩ в Панама
• Операция „Подкрепа на демокрацията“, Хаити
• Operation Joint Endeavor, Босна и Херцеговина
• Иракската война
• Войната в Афганистан (2001—2014)
Генералските награди по принцип предизвикват умиление и желание да се занимаваш с благотворителност в глобален мащаб.
Но най-интересното започва, когато генералът решава да изпробва силите си като нюзмейкър. Този негодник (от гледна точка на „цялото прогресивно човечество“), както се оказва, не само е разделил глобуса, честно спечелен от империята в смъртоносни виртуални битки с Китай и Русия, но е извършил и покушение срещу святото – нарекъл е Русия велика държава, а армията на Руската федерация – професионално подготвени военни.
„Русия си запазва статута на велика държава благодарение на професионализма на своите въоръжени сили. Руските военни са много добри, в това няма никакво съмнение”. В интервю за в. The Wall Street Journal той също така отбелязва, че военните на Русия са способни да намират нетрадиционни начини за решаване на поставените задачи и „са предизвикателство и заплаха [за САЩ]“. „Не бива да ги подценяваме“ – предупреждава главата на КНЩ. И допълва, че въздушно-космическата и кибернетичната съставляващи на руските въоръжени сили, както и наземните войски и военноморският флот, са с високо равнище на боеготовност.
„Руснаците имат много боеспособна и много професионална армия. Тя е относително малобройна в сравнение с онази, която имаха по съветско време, но е много и много способна.“
„Мили, какви ги вършиш!? – изрева „цялото цивилизовано човечество“, – нали те предупреждаваха – не плаши щраусите, когато подът е от бетон“.
Най-противното за любителите на „пиу-пиу“ с ядрени ракети е това, че генерал Мили не е сам по себе си, а е „говорещата глава“ на известен брой влиятелни лица, започнали откровен публичен сондаж относно възможността за сключване поне на примирие с МОСКВА И ПЕКИН, в условията на рязко влошаване на отношенията между САЩ и Русия. Не се съмнявам, че офшорната атака на Зеленски е също тяхно дело. Още повече, че тя съвпадна с още една плесница, нанесена от все същия представител на Пентагона:
„Съединените щати не виждат агресия в действията на Русия близо до границата й с Украйна“ – заяви председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, генерал Марк Мили.
След тази изцепка на генерала, за всеки случай, в Киев започнаха да горят документи и да сушат сухари. Воят откъм блатата стигна апогея си и партията, покровителстваща укро-нацистката паплач, дори изригна във вестник Fox news с истеричната статия „Генерал Мили представлява заплаха за САЩ, а на конгреса му е все едно“.
„Това не беше неочаквана изненада. Вече знаехме, че той е безразсъден психопат, – с прискърбие съобщава вестникът. – През юни, направо по време на изслушванията в конгреса, които се излъчваха в цялата страна, Мили избълва расистка тирада, насочена срещу половината жители на Съедините щати. В обръщението си към конгресмените той каза, че нещото, наречено „бяла ярост“, е белег за национална криза…
Сега, благодарение на новата книга на Боб Удуърд (Bob Woodward) и Робърт Коста (Robert Costa) научаваме, че Мили тайно е сътрудничел на главните ни военни противници, а именно – правителството на Китай…“
Засега аз не съм намерил нито една публикация, свидетелстваща за това, че генерал Мили е работил лично за Путин, но мисля, че след подобни изявления това е само въпрос на време.
Заинтригуваха ме обаче историческите аналогии, тъй като те стават толкова явни, че няма как да се освободиш от усещането за „дежа вю“. Някъде вече съм виждал всичко това.
През декември 1942 г., след дебаркирането на съюзниците в Африка, Мусолини излиза с предложение да се сключи мир със СССР и да се продължи войната с англо-американците. През 1942-1943 г., в Стокхолм, преговорите със съветски агенти е водел чиновникът на МВнР Петер Клайст, действал от името на Рибентроп. Никакви сведения за тях не са запазени и, както може да се съди по последвалите събития, никакви споразумения в тази посока не са постигнати.
През 1943-1944 г., Шеленберг, вече по поръчение на Рибентроп, отново се е опитал да се свърже със съветското ръководство при посредничеството на Швеция и Швейцария с предложения за компромисен мир. Но срещата със съветските представители осуетява самият Рибентроп, заради прекомерните си амбиции и поради това, че не разбира променилата се обстановка – той се опитва да наложи предварителни изисквания, настоява сред участниците в преговорите да няма евреи. Всичко приключва печално.
Лятото на 1943 г. министърът на външните работи на Япония Мамору Шигемицу се обръща към германското ръководство с предложение да бъде оказана помощ в организирането на съветско-германски преговори за сепаратен мир. Външното министерство на Япония е подготвило плана на преговорите, според който Германия следва да върне на СССР всички окупирани територии. С цел да привлече интересът на Москва, японското правителство е готово да направи огромни отстъпки и от своя страна. Токио се съгласява да даде на СССР Южен Сахалин и Курилските острови, да признае за „съветска сфера на влияние“ Северен Китай, Манчжурия и Вътрешна Монголия.
Последен опит Сталин да бъде убеден да преговаря с немците Токио предприема в началото на 1945 г., когато армията на Третия Райх практически вече е разгромена, а съветските войски стремително напредват към Берлин. На 15 февруари съветският посланик в Япония Малика е посетен от генералния консул на Япония в Харбин Миякава, който предлага на съветското ръководство да изпълни ролята на миротворец. „Ако Сталин направи такова предложение, – казва Миякава на съветския дипломат, – Хитлер би спрял войната, а Рузвелт и Чърчил не биха се осмелили да възразят срещу подобно предложение на съветското правителство“.
Така че в заявлението на генерал Мили от ноември 2021 г., във връзка с предложението за „коопериране в тройка“* (*в оригинала на статията авторът е използвал непреводимия, идиоматичен израз „сообразить на троих“ – аналог на класическата ситуация с бутилката водка, която купуват и поделят помежду си трима по стародавна руска традиция. – Б. пр.) и сключване на споразумение за разделяне на глобуса, за да не се стига до крайности, провиждам декември 1945-а и първия плах опит на Мусолини за постигане на разбирателство.
„През първата половина на миналия век – казва Мили, – от 1941 до 1945 г., ние преживяхме две световни войни. От 1914 до 1945 г. 150 милиона души бяха убити в хода на военните действия… Това е време на страшни кръвопролития и огромни разрушения. Досега усещаме последиците от Първата и Втората световни войни. Днес ни е крайно трудно да си представим войната между велики държави. И ако си представите войната на великите държави – с използване на ядрено оръжие – ще разберете, че това в никакъв случай не бива да се допуска“.
Отговарям на генерала на риторичния му въпрос:
Не, ТЕ не разбират! Те са закърмени с безответното разстрелване от безопасна дистанция на Сърбия и Ирак! Те не са научили нищо във Виетнам и Афганистан! ТЕ са адепти на „пиу-пиу“ – войничките от компютъра, и никога не са виждали войната отблизо. Безмозъчният еснаф вярва на обещанията и не вярва на предупрежденията. Особено в САЩ, страната, победила с нокаут логиката, където дебелаци водят курсове за отслабване, банкрутирали учат как да спечелиш, комплексирани преподават лидерство, мрънкачи – позитивно мислене. Това е резерват за кръвожадни наивници, щастливо отървал двете световни войни и смятащ, че войните трябва да развличат и обогатяват, а не да убиват и разоряват. И се страхувам, че генерал Мили и онези, които стоят зад него, ги чака съдбата на Лудвиг Бек и фон Тресков. През цялата си история проблемите, стоящи днес пред ЕС и САЩ, колективният Запад никога не е решавал по друг начин освен чрез война. Няма да устои пред съблазните и този път. Макар че и аз, също като генерал Мили, съм против, но на кой коловоз е композиран нашият брониран влак и къде е моето място според бойното разписание – помня?
Има време за разхвърляне на камъни и има време за сглобяване на автомат Калашников.
Превод: Надя Попова
Лудвиг Август Теодор Бек е генерал-полковник от Вермахта, взел участие в заговора от 20 юли 1944 г., известен под кодовото име „операция Валкирия“. Операцията е под ръководството на 37-годишния полковник Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг (1907 – 1944) и в същността си представлява опит за държавен преврат след опит за убийство на Адолф Хитлер. Бек е една от ключовите фигури сред заговорниците и в бъдещото правителство е трябвало да получи поста президент. До 1938 г. е началник-щаб, но подава оставка в знак на протест срещу агресивната политика на Хитлер. На 4 февруари се отказва от поста и препоръчва да бъде заменен от Валтер фон Браухич.
Хенинг фон Тресков е германски генерал-майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г. Той се опитва да убие Хитлер на 13 март 1943 г. и изготвя плана на операция Валкирия за държавен преврат срещу нацисткото правителство. Описан от Гестапо като „основен двигател“ и „зъл дух“ зад заговора от 20 юли. Самоубива се след неуспеха на заговора.
Представеният по-долу текст на „Писмо от Путин до Байдън”, е една авторска фантазия на журналиста Бюлент Акарджалъ публикувана във в. „Mиллиет“, в броя от 07.11.т.г. Макар и фантазия, взела заглавието на филм за супермена Джеймс Бонд от 60-те години на миналия век, тя отразява вярно разочарованията и раздразненията на голяма част от турското общество днес от действията на новата администрация на Белия дом. Ако нашите доморасли русофоби и фалшиви русофили четяха повече такива писания, сигурно щяха да са проветрили напълно главите си от щампованите клишета, натрапвани от безогледната проамериканска и евроатлантическа пропаганда. Но не би! А човек трябва да се учи и да зачита правдата, където и да я срещне и откъдето и да идва тя.
Зора
Уважаеми господин президент!
Ако бях успял да дойда в Италия за сбирката на Г-20, щях лично да ви поднеса своите благодарности. Като не можах да дойда, написах Ви това писмо.
Ще попитате каква благодарност?
Благодарност за това, че благодарение на непрекъснато отправяните антитурски изявления лично от Вас, от представителите на Конгреса и Сената на САЩ и други компетентни американски цивилни и военни представители, от подкрепящите Ви медии в САЩ и от научните среди, както и благодарение на прилаганите от Вас политики на санкции, намесите Ви във вътрешните работи на страната и опитите Ви да всявате раздори преди и след като бяхте избран и станахте президент, благодарение на Вашите изявления, че уж ще сътрудничите с турската опозиция за смяната на тази власт, Вие ни осигурихте удобен случай и възможности да установим по-близки и здрави връзки, да развием приятелски отношения с нашата съседка Турция.
Не знам как ще Ви се отплатя за тези услуги. Недостатъчно ще е да кажа дори, че отдалечавайки Турция от САЩ, правите всичко което е по силите Ви за сближаването й с Русия! Защото цялата Ви политика е базирана на военни, икономически и финансови шантажи. Смятате ли, че мощта Ви ще стигне за Турция?
Наричате я „наш съюзник”, но искам да ви кажа, че гледайки как като президент сте безсилен да прокарате и дума през Конгреса и Сената на страната Ви, за да дадете на Турция, членка на НАТО необходимите й самолети за нейната собствена и тази на НАТО отбрана, ставате пленник на една шепа лобисти, които са граждани на Вашата страна, но се ръководят не от нейните интереси, а от своите етнически корени и враждебността си към Турция. И че аз и Си Цзинпин отминаваме с усмивки опитите Ви да провокирате Русия и Китай. По този повод искам да обърна внимание на Вашата висока особа, че сте станали тема на добронамерен хумор.
Всички злини са дошли
и продължават да идват от Запада.
Западният свят много обича да представя Турция и Русия като врагове една на друга. Но, поглеждайки към историята, най-големите злини на Русия и Турция ги е сторил Западният свят. Французите с Наполеон стигнаха до Москва, опожариха и разрушиха всичко, и след като избиха стотици хиляди мои сънародници и претърпяха заслужено поражение, се оттеглиха и си заминаха. А германците, с невиждани в историята зверства и масови убийства, убиха 20 милиона наши граждани.
Вярвайки на англичаните, гърците окупираха Западен Анадол. И те опожариха и разрушиха половината район, избивайки над сто хиляди човека. В резултат на заслужено поражение, побягнаха и си отидоха. Сега и Вие, от САЩ, подстрекавайки гърците, които не можаха да извлекат поуки от миналото, съсредоточихте до границата с Турция хиляди танкове и бронетранспортьори. И в противоречие с Лозанския договор, се готвите да основете военноморски бази на гръцките острови.
Русия и Турция не са вражески страни. Напротив, по времето на Съветите Русия беше станала най-големият политически, дипломатически и икономически поддръжник на младата Турска Република. Днес на най-значимия паметник в Истанбул, представящ Турската Република, има статуи на двама руски генерали. А гробът на най-големия турски поет (Назъм Хикмет, б.пр.) е в Москва.
Дълги години хиляди турски фирми допринасят за развитието на Русия. Има над сто хиляди руско-турски бракове и милиони мои съграждани всяка година прекарват отпуските си в Турция, чувствайки се спокойни, както в собствените си домове. Бързо напредва строителството на АЕЦ за 25 милиарда долара инвестиция. Стотици турски специалисти бяха обучени и се обучават в Москва, за да експлоатират централата.
Когато бъде завършена, оборудвана по последна технология, тази централа ще бъде гордост и за Турция, и за Русия. Но най-важното, тя ще стане истински символ на приятелството между двете страни. САЩ нямат и една десета от тази инвестиция в Турция. Кажете, моля, освен военните бази, основани за собствена изгода, какво важно и трайно произведение имат САЩ в Турция? Какъв сериозен принос имате към турския икономически, политически и културен живот?
Не вярвам в правотата и искреността на Вашите възражения срещу С-400. Срещу кого ще се използва тази система, когато се задейства? Разбира се, че срещу този, който се кани да нападне Турция. И тъй като Турция е член на НАТО, ясно е, че на теория С-400 са с цел да бъдат използвани срещу страни извън НАТО.
Неоснователно е и твърдението на американски военни представители, че благодарение на С-400 ще могат да се получат информации за особеностите и данните на Вашите бойни самолети F-35. Ако твърдението беше вярно, намиращите се в Сирия наши С-400 отдавна щяха да са получили информация за израелските F-35, които летят във въздушното пространство на Сирия. След като реалностите са толкова ясни и открити, противопоставянето Ви можем да обясним само с някакъв Ваш
скрит дневен ред.
Или вие сте определили моята Турция за Ваш главен враг? И за тази цел, с политиката си на обкръжаване на Турция, започната през любимата Ви Гърция, се предпазвате от това С-400 да не бъдат използвани срещу САЩ? Вие не сте търсачи на решение, а тези, които налагат санкции.
Освен това искам да посоча, че подходът и методите на САЩ за разрешаване на проблемите са егоистични и погрешни. При най-дребния конфликт на интереси, надявайки се на силата си, без да отличавате приятели и съюзници, прибягвате към санкциите. Както направихте срещу Турция.
Няма ли наши конфликтни точки с Турция? Естествено, че има. Но, понеже приемаме Турция като добросъседска и приятелска страна, дори по най-сложните теми, без да се упрекваме взаимно, сядаме, дискутираме и се опитваме да постигнем резултат. В миналото с взаимно разбиране разрешихме дори крайно деликатни и чувствителни въпроси, като свалянето на един наш самолет и убийството на един наш посланик в Турция от страна на един член на терористична организация, която Вие закриляте в страната си.
А Вие, с твърдението си, че ще донесете повече демокрация в Турция, обявявате открито, че ще се намесвате във вътрешните й работи. Вие приютявате в страната си централата на една терористична организация и защитавате открито нейните членове, извършили терористични престъпления, убивайки в тази страна стотици цивилни, военни и полицаи, и бомбардирайки Великото Национално Събрание на Турция.
Поне, както е казал на Александър Велики един от черноморските философи, Диоген от Синоп, „Не ми закривай слънцето!“, достатъчно ще е да не хвърляте сянка върху тези места. За осигуряването на всякакъв вид трайна стабилност в региона няма нужда от Вас, от Вашата политика и от САЩ. Турция и Русия са най-влиятелните страни, които ще пазят стабилността на региона.
Превод: Петко Петков
|
