Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КОГАТО МИСЛИШ САМО ЗА ДНЕС, ИСТОРИЯТА ТЕ ПОГРЕБВА ЖИВ

Е-поща Печат PDF

Ден преди „Продължаваме промяната“ (ПП) да загуби председателския пост в НС и два дни преди да загуби вота на недоверие срещу правителството, гастролиращият премиер на България Кирил Петков призова депутатите да застанат на правилната страна на историята. Обаче, като изключим шестимата отцепници от ИТН, никой от новото опозиционно мнозинство „не предпочете България“ пред своя партиен лидер, за да пристане на нов господар.

Напротив, разширената с присъединяването към нея на основната част от ИТН опозиция, не само успя да свали председателя на НС Никола Минчев, но и осуети на два пъти избора на негов заместник. Депутатите от ГЕРБ и ДПС направо се изнизаха от парламентарната зала, не се регистрираха и заседанията на парламента се провалиха заради липсата на кворум. Вина за това губивреме имаха и остатъците от бившото управляващо мнозинство, които вместо да се фокусират върху приемането на второ четене на актуализирания бюджет, поставиха като първа точка в дневния ред избора на нов председател на НС. Така логично се стигна до свалянето на кабинета „Петков“ вечерта на 22 юни със 123 гласа „за“ и 116 „против“. Самовъзхвалите на управляващите не убедиха никого, а вулгарността на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев на темата „духане“, беше направо отвратителна. Още повече, че той прибягна до цитат на Левски, който пише: „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме!“ Това би трябвало да отрезви и най-върлите фенове на „Кирчо и Кокорчо“, както все повече хора наричат Петков и Василев.

Измореният от говорене.

Правителството на вече тройната коалиция ПП-БСП-ДБ и независимите от ИТН, отиде в историята, където ще бъде записано като първото правителство, свалено с вот на недоверие. Историята няма правилна и неправилна страна, защото записва всичко, което се е случило, оставяйки тълкуванието му на победителите. Трябва да признаем, че виновни за предизвестения провал на Кирил Петков не са международното положение, войната в Украйна, привнесената отвън инфлация, лошият Путин и неговата „Газпром“, нито президентът Радев, когото страхливецът Петков обяви от Брюксел за страхливец. Понеже, санким, не пожелал да свика КСНС по темата за Македония. Сякаш Кирчо не знае, че Съветът, който президентът е длъжен да свиква на три месеца, е консултативен орган и неговите решения не са обвързващи. По повод на изцепките на Петков, че бил свален от коалицията Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза иронично: „В списъка на виновните липсват само Батман и Жената котка“. Тя определи Петков като „изморен от говорене“.

Никой не му е крив на премиера в оставка, че се събра с лоши другарчета, на които не даде жадувания от тях пост на председател на БНБ, нито пък 3,9 млрд.лв. за пътните фирми . И те, използвайки като предлог глупавите, еднолични и волунтаристични хрумвания на Петков във външната политика - по отношение на войната в Украйна и на евро членството на Република Северна Македония, ритнаха кросното на съвместното управление. „Френското предложение“, което ГЕРБ и ДПС подкрепяха преди още да са го прочели, изглеждаше като спасителен пояс за удавилия се в македонската тематика български премиер и бивш гражданин на Канада. Но, въпреки че на 24 юни 170 депутати (от ПП, ДБ, ГЕРБ, ДПС и няколко независими, б.а.) го одобриха възторжено, срещу 37 „против“ („Възраждане“ и ИТН) и 21 „въздържали се“ (БСП), то няма да помогне нито на Петков, свален преди това с вот на недоверие, нито на Макрон, който вече загуби абсолютното си парламентарно мнозинство в Националния конвент. Първо, защото предложението се позовава на българско-македонския договор за приятелство и добросъседство, който РСМ никога не е възнамерявала да изпълнява, и на един двустранен българо-македонски протокол, който не е подписан от никого. Второ, защото т.нар. френско предложение предвижда контрола върху изпълнението на българските искания и на критериите за членство в ЕС от страна на РСМ да се упражнява от ЕС, а не от правителството на България. Трето, защото в Скопие управляващи и опозиция разглеждат предложението на Макрон като пробългарски акт. Там всичко, което изглежда добро за България, се смята за вредно за Северна Македония. Нещо повече, на грандиозен митинг в Скопие лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че приемането на това предложение означавало

„бугаризация“ на Македония!

Заслужаваше си нашите пишман политици да приемат това предложение, оставяйки Скопие да го отхвърли. И така да стане ясно на Макрон, на Урсула фон дер Лайен, на Олаф Шолц, че дори и на албанския премиер Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич, че политиците в нашата югозападна съседка не желаят европейски отношения с България. Така че не София, а  Скопие затваря пътя на двете съседки на РСМ към започване на преговорите за присъединяване към ЕС. Но, това няма да е пълна победа, докато премиерът в оставка Петков продължава да прехвърля собствените си отговорности на парламента, на президента, че дори и на Брюксел, и Париж. Сиреч, държи се като последния страхливец, както го нарече Бойко Борисов. А в „Заветът на Еразъм“ Стефан Цвайг е написал нещо, което сякаш е предназначено за днес: „На земята няма друг порок и друга бруталност, които да са предизвикали проливането на толкова много кръв, както това е сторила човешката страхливост“.

Страхливостта на Петков се отрази и в декларативната „нулева толерантност към корупцията“, и в практическия отказ от реформа на правосъдието и прокуратурата. И най-вече, във възпроизвеждането и надграждането на „модела Борисов“, вместо неговото премахване. Затова „мутрата от Банкя“, както Петков нарече Борисов, надигна гребен и кукурига смело за предсрочни избори. Управлението на ПП и съдружници направо реанимира умрялата ГЕРБ и нейния лидер. От там най-нагло заявиха, че ще дадат на Петков 59 гласа за приемането на френското предложение, което и направиха. Но казаха още, че ще върнат веднага мандата за съставяне на правителство, който им се полага по Конституция, ако първата политическа сила ПП не успее да реализира своя мандат. А пък Петков прави нулеви шансовете да реализира мандат, обещавайки да предложи кабинет в почти същия състав, като сваления. При това положение, въпреки демонстрациите в подкрепа на ПП, предсрочните избори са неизбежни.

Но, докато у нас партиите вече водят предизборна кампания, в света и в частност в Европа стават неща, които определено ни засягат почти толкова, колкото и въпросът кой и как ще ни управлява. Например председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предлага решенията на ЕС в сферата на разширяването да се вземат с квалифицирано мнозинство. Т.е., да не може една страна като България да блокира с вето решенията на брюкселската бюрокрация и Съвета на ЕС. И германският канцлер Олаф Шолц е на същото мнение.

Много демократично и европейско начинание!

При това положение нашето вето над Скопие ще остане последната ни проява в защита на националните интереси, на историческата истина и на правата на българите в РСМ.

На 23-24 юни в Брюксел Съветът на ЕС одобри предложението на ЕК на Украйна и Молдова да се даде статус на кандидатки за еврочленство. Кандидатурата на Грузия, обаче, беше замразена, което предизвика бурни протести в Тбилиси. Би трябвало такива да има и в Тирана, Скопие и Белград, които от няколко години чакат да бъдат поканени за преговори с ЕС. И обвиняват България за забавянето, без да протестират срещу нелогичното им навързване в един сноп. Да не говорим за Турция, която от 30 години стои пред вратата на ЕС. Вместо това, Украйна която е във война, получава статус на кандидатка по бързата писта. С това си решение, както и с оръжейните си помощи за Киев, ЕС погази собствените си критерии, принципи и правила за членство. На това отгоре Украйна се превърна в поле за съперничество не само между САЩ и ЕС от една страна, и Русия от друга, но и между ЕС и Великобритания. Многозначителен е фактът, че непосредствено след визитата в Киев на Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги, там изприпка британският премиер Борис Джонсън. Той предупреди, че някои западни страни вече изпитвали умора от това да помагат на Украйна, но Великобритания щяла да предложи програма за обучение на украински военни, която да промени хода на войната. Казано иначе, той „забрани“ на Зеленски да преговаря с Путин. В същото време във Великобритания искат да променят своя Закон за правата на човека, така че да заобиколят юрисдикцията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Освен това още на 14 април 2022 г. правителствата в Лондон и Кигали подписаха споразумение за партньорство по въпросите на миграцията и икономическото развитие. Правителството на Нейно Величество прие да изплати на Кигали над 120 млн. паунда, плюс допълнително плащане в зависимост от броя на изпратените в Руанда нелегални мигранти от Острова. По този повод Арслан Булут отбелязва: „Англия си има Руанда, а ЕС има Турция“ (Йеничагъ, 16.06.2022). Европейският съд по правата на човека отхвърли британската инициатива, но какво от това? Нали по същия начин и ЕС връща в Турция нелегалните мигранти и бежанците от Азия и Африка. Дори украинските бежанци не са толкова добре приети в Западна Европа и Великобритания, колкото внушават „независимите“ медии.

Някой в България следи ли тези

маневри и противоречия между ЕС и Великобритания?

Не! Въпреки че не Русия, а Великобритания нанесе най-големия удар по европейската идея, напускайки Евросъюза. Днес Борис Джонсън настоява дори за преразглеждане на споразумението за Брекзит и лансира идеята за нов Европейски съюз, в който кани да влязат страни, невярващи на Брюксел и смятащи Русия за заплаха за сигурността им. Като Полша, Украйна, Литва, Латвия, Естония, а евентуално и Турция. Управляващите у нас гледат „с широко затворени очи“ на ставащото в Европа и около нас, а премиерът Петков се гордее, че е ръководил правителство, „свалено от коалиция Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“. И не се досеща, че ако между ИТН и Митрофанова има зависимости, това означава, че в продължение на 7 месеца той е управлявал с руската посланичка! Хубаво, но посланикът ни във Вашингтон Георги Панайотов извести, че Байдън бил очарован от поведението на България и я бил благословил. Кой тогава я е проклел, та преминаваме от криза в криза и стигнахме до национален хаос точно под ръководството на харвардския възпитаник Кирил Петков? Пази, боже, Байдън да те благослови! Особено, когато самият той без малко да се претрепе на стълбите на самолета и на слизане от колелото си в близост до дома си в щата Делауер.

Ако има нещо положително в падането на „благословеното“ от Байдън правителство на Кирил Петков, то е, че в деня, когато му гласуваха вота на недоверие, на работа в НС се появи Делян Пеевски. И той очевидно е гласувал „правилно“, а не се е разсеял като Рамадан Аталай, който гласува погрешка против вота на недоверие. Още седем такива грешки и кабинетът щеше да остане на власт. Обаче, парламентарната зала реши друго. Втората поява на Пеевски в НС беше при гласуването на френското предложение за РСМ…

Макар понякога да стават и чудеса,

не съм сигурен, че отиващият си парламент ще намери време да приеме на второ четене актуализирания бюджет, както и бюджетите на НОИ и НЗОК. Да не говорим за милиардите евро, които ще получим от ЕС, ако приемем 22-та закона и поправки в законите, съгласно Плана за развитие и устойчивост. Опасността да изгубим тези пари не пречи на политическите шарлатани от ГЕРБ и ДПС да предлагат щедро увеличение на пенсиите с 14-15% от 1 юли. А ДПС освен това предлага да се дадат и по 120 лева допълнително на най-бедните пенсионери. У нас с пари и постове се пазаруват депутати и чиновници, а избирателите се „купуват“ с щедри и неизпълними обещания. На такъв наивен народ – такива управляващи! Затова и при Борисов, и при Петков, България си остана най-бедната страна в Европа. Вече успя да настрои срещу себе си не само Скопие, ами и Тирана и Белград. Преди да отиде в Брюксел албанският премиер Еди Рама направо заяви, че сме „похитили“ две натовски страни, отказвайки да вдигнем ветото над РСМ. Очакваше се Рама, Ковачевски и Вучич да ни наклепат пред съвместното заседание на Съвета на ЕС с лидерите на трите балкански страни. Както направи премиерът Петков, обявявайки президента Радев за страхливец заради отказа му да свика КСНС. Нищо ново под слънцето.

Историята няма правилна и неправилна страна.

Тя се пише от победителите, а след това се интерпретира според интересите на тълкувателите й. Петков имаше шанса да бъде сред победителите, но се провали гръмовно. Защото мислеше само за одобрението на своите задокеански и брюкселски ментори. На тях правеше мили очи, понякога заради едното селфи с Камала Харис във Вашингтон, или с незнайно какви персони от женски род в Давос.

За неговия далечен предшественик Фуше, умрял изоставен от всички в Триест на 26.12.1820 г., Стефан Цвайг пише: „Историята, адвокат на вечността, си е отмъстила по най-жесток начин на тогова, който винаги мислеше само за дадения миг: тя го погребва жив“.


 

КИРО КАНАДЕЦЪТ ПРЕД „ПАНОРАМА“

Е-поща Печат PDF

Гледах „Панорама“ с участието на „премиера“. Убедена съм, че той знаеше какви въпроси ще му бъдат зададени, те са му били изпратени предварително, иначе гафовете на инфантила в него щяха да взривят студиото. Щеше да си оплете на фльонга езика още при първите изречения – защото и досега остава ненадминато неговото: „В тази ситуация да спасим ситуацията!“, с което той обогати идиоматичния речник на българите. Но гафовете пак бяха огромни, при цялата предварителна подготовка. Бойко Василев е сив, услужлив, удобен, предпазлив журналист, иначе нямаше да оцелее в БНТ, пък и изобщо в журналистиката. Задава въпросите  си с инквизиторски поглед, впит застрашително в събеседника, но по правило те са повърхностни. Ако политикът не отговори задоволително (а политиците никога не отговарят задоволително), Бойко Василев не задълбочава темата, не задава допълнителни въпроси, а милостиво, с поглед на торквамода,  преминава нататък по дневния ред. Да не му се нарадва човек.

С тази безкомпромисна маска Бойко безпроблемно посивя и удобно ще докатавели до почетна пенсия. Има ли смисъл да залагаш кариерата и живота си, за да задаваш нокаутиращи въпроси на политици и да разчистваш път на следващите, които винаги се оказват по-имбецилни от предшествениците си? Да, има смисъл само ако твориш Ботевска журналистика и публицистика, ако си готов да сложиш главата си в името на правдата и на националната кауза. Но Ботевските натури умират млади и над гробовете им произнасят речи същите нищожества, които те са ненавиждали и клеймили приживе.

Но да се върна на

участието на Киро Канадеца

в снощната сива и пустинна като марсиански пейзаж „Панорама“. Всичките му отговори бяха лъжа, извъртане и манкиране в неговия си профански стил. И можеха да бъдат разбити на пух и прах от водещия само с две думи, което, разбира се, не стана. Но някои от тези отговори особено ме възмутиха.

От изявленията Кирови излезе, че сороската сбирщина, която ПП бе насъбрала пред парламента в сряда, е започнала големите протести срещу управлението на ГЕРБ преди две години! Киро също бил митингувал по площадите през 2020 г. – и завчера, в сряда, не щеш ли, набитото му око е разпознало в агитката лица на революционери от тая същата 2020-а, които са искали ПРОМЯНА и пред които той се чувства отговорен. А „Възраждане“ той сложи редом с „ГЕРБ“, срещу чийто режим тогава избухнаха протестите.

Я виж ти – та „Възраждане“ първи се разбунтуваха, те свикаха първия митинг през април 2020 г. срещу мракобесните „антиковидни мерки“, с които ГЕРБ окова българското общество – спомнете си, че бе забранено да се излиза навън, да се сяда на пейка и т.н. Този грандиозен митинг после прерасна в мощно национално движение за политическа промяна и събаряне на правителството на Бойко Борисов. „Възраждане“ докрая бяха ядрото на протестите. Впоследствие към митингите се прикрепиха соросоидните налепи като Хаджигенов, Бабикян и сие, които обсебиха трибуните и си приписаха лидерството. Сега вече се знае – с цел да унищожат протеста, да го лишат от живец и смисъл – и да докарат мошеника канадский на власт.

Не членувам във „Възраждане“, говоря обективно. Да се припишат протестите през 2020 г. на завчерашната агитка и лично на Киро, като „Възраждане“ се изкарат едва ли не „контрареволюционери“ е архимерзост, но кривата Кирова джука я изрича с инфантилна лекота, както и всички останали лъжи. Този човек лъже, както диша.

Другата възмутителна лъжа е, че агитката се била „събрала спонтанно“. Събрала се – ей тъй на! – и самият Киро бил „изненадан“ от толкова голяма и спонтанна подкрепа. И вече бил убеден – щом в подкрепа на ПП се е събрало „море от народ“, „значи това, което правим има смисъл“. А това, което правят е ПРОМЯНА – изпълняват мечтите на протестиращите от 2020 г.

Аз пък мисля, много по-вярно е, че там, където е Киро, спонтанно се събира множество само за да го заплюе и замери с каквото му падне под ръка. На другото място се събират хранениците на Сорос и „Америка за България“. И ако има нещо, което трябва да ни тревожи, това е, че съвсем не са малко.

Третата гнусота, изречена от наследника на бай Петко, бе че нямало нищо странно в привикването, уговарянето и отцепването на депутати от ИТН. Той го правел в името на България. Отцепниците внезапно осъзнавали отговорността си пред Родината и хуквали да поддържат правителството, „което ще ни спаси от хаоса и задкулисието“. Не, никакви милиони или стотици хиляди не им обещавал – въздействал само върху съвестта им! Аз пък смятам, че отвратителното търгашество, което арогантно, без капка срам, разиграха Киро и компания пред очите на цял народ, може и има начини да бъде доказано.

Говори се за три милиона, дадени на шестото пунгашче, което се отцепи от ИТН (тук е мястото да бъде запитан Трифонов що за измет е насъбрал в парламентарната си група?). От „Панорама“ се подразбра, че в оставащите до вота дни Киро ще вдига мизата. Пита се с чии пари? Макар да е ясно, че с нашите. „В тази ситуация трябва да се спасява ситуацията“, но всичко ми напомня старата квази порно- песенчица „Денонощен магазин“ и част от нейното текстче: „аз шепна цифри, тласкан от нагона…“ Киро е влязъл до гуша в ролята на сутеньор, който екстрено купува проститутки за фалиращия си бардак.

С право един от коментиращите в сайта „Афера“, пита: ако купуването на гласове в изборите е престъпление, според закона, то купуването на депутати в парламента какво е – според закона? Или за такива покупки няма закон и санкции не се предвиждат?

Ако бай Мето от махлето мушне 50 кинта в джоба си, за да гласува за някой кмет-дембелин, това, несъмнено е подсъдно. А за тая симония „в особено големи размери“ ще има ли съд?

Хаосът е в парламента и в правителството. Те разнасят тая зараза и я полепват по всичко, до което се докоснат. Хаосът ще намалее, ако носителите му бъдат разтурени и подадат оставка.


И четвъртото ужасно нещо, което Канадеца посмя да изрече е, че ако неговата платена соросоидна агитка (която, според мисирските телевизии, щяла непрекъснато да се събира до вота и по време на вота в сряда) и привържениците на опонентите му (има се предвид най-вече „Възраждане“), се изправят едни срещу други – „имало Рашков и полиция“. Разбирате ли в пълнота безумието на тези думи? Те означават предвидени безредици, битки, обществено разделение и полицейски палки – за „брилянтно“ (Рашкови слова) мирно разрешаване на конфликтите. Кирил Петков и сега е готов да тласне България в гражданска война, само и само да остане на власт. За радост, оставката му бе гласувана.


 

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ - ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН БОРЕЦ СРЕЩУ ФАШИЗМА И НАЦИЗМА

Е-поща Печат PDF

На 15 юни 2022 г., в чест на 140-годишнина от рождението на Георги Димитров, Международната фондация “Георги Димитров” проведе Научна конференция за историческата роля на Г. Димитров и съвременната значимост на неговите идеи и дело. В нея взеха участие учени, политици и общественици. Дискусията открои ролята на Георги Димитров като политик, държавник, деец на международното комунистическо и работническо движение, теоретик и борец против  фашизма.

На следващия ден - 16 юни - Националният Инициативен комитет за честването му, проведе Тържествено събрание в София. На него присъстваха последователи на делото и идеите на Г. Димитров, политици, общественици и представители на неправителствени организации. Гости бяха представители на Посолството на Руската федерация в България и на Руския културно-информационен център в София. Бяха получени приветствия от Международната организация на бойците от съпротивата FIR; от председателя на КПРФ Генадий Зюганов; от извънредния и пълномощен посланик на Куба у нас Каридад Ямира Куето Милиян; от Международната Асамблея на народите на Евразия, от председателя на Съюза на ветераните на Р. Молдова - Ала Мироник; от Московската организация на интербригадистите и др. Присъстващите бяха поздравени от Юрий Микушин – Ръководител на Россътрудничество в България и директор на РКИЦ.

Встъпително слово произнесе генерал Ангел Марин - председател на Инициативния комитет за честването и на Международната фондация “Георги Димитров”, а доклад за историческата значимост на делото на Г. Димитров и актуалността на неговите идеи, представи доц.д-р Емилия Лазарова.

В чест на годишнината и в съответствие с Устава на Международната фондация “Георги Димитров”, бяха удостоени с Димитровска награда за активна обществено-политическа дейност и принос за съхранението на идеите на Г. Димитров: Георги Йорданов, Станка Шопова, Георги Пирински и Гале Христов. Ген. Тя им беше връчена от Ангел Марин. Почетен плакет на МФГД получиха Веселина Груева и Божанка Димитрова.

Българската певица Грета Ганчева и Наталия Барабанщикова – заслужил артист на Молдова, поздравиха присъстващите със свои изпълнения. Вдъхновени, публиката  запя заедно с тях.

Същият ден бяха поднесени венци и цветя пред паметника на баба Парашкева от Парламентарната група на “Коалиция за България” и НС на БСП; от ГС на БСП; от ЦС и ГС на Българския антифашистки съюз; от МФ “Г. Димитров”; от Посолството на Руската Федерация; от Съюза на ветераните на БСП; от Фондация “Устойчиво развитие за България”, както и от много други организации и граждани.

На 17 юни честванията продължиха с поднасяне на цветя на гроба на Г. Димитров в София; а по-късно и с посещение на родната му къща - Дом-паметник „Г. Димитров“, в село Ковачевци. В негова чест се състоя и митинг-концерт.

Организатор на проявите беше Националният Инициативен комитет с председател ген. Ангел Марин. Освен фондацията участваха и различни организации, партии, медии, политици, държавници, ветерани и младежки организации. Сред тях бяха: БСП; Софийската градска организация и редица областни организации на БСП – Перник; Димитровград, Ковачевци и от други места в страната; Младежката организация на БСП; Българският антифашистки съюз; Отечественият съюз; Демократичният съюз на жените; Ветерани в БСП; Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва; Съюзът на ветераните от войните на България; Фондация „Устойчиво развитие за България“; Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите; Съюзът на Тракийските дружества в България; Форум „България-Русия“; Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД; Движение „Русофили“; Софийското сдружение за приятелство с Русия „Ал. Невски“; Съюзът на българските писатели; Съюзът на Българските журналисти. Събитията бяха отразени от вестниците „Дума“, „Земя“, „Жарава”, „Пенсионер”, „Българско войнство”, както и от Българска свободна телевизия.


 

БЛЯНОВЕ ЗА ПРОЕКТА „МЕЖДУМОРИЕ“

Е-поща Печат PDF

Вече няколко пъти за сто години политиците във Варшава се захващат да градят проекта „Междуморие“ с цел, обединявайки под властта си народите и страните от Източна Европа, да намалят и ограничат влиянието на Германия и Русия. Няма нищо чудно, че в контекста на кризисните процеси, протичащи в Европа и тоталната война на Запада срещу Русия, идеята за този проект отново започна да звучи  крайно натрапчиво. Нека разгледаме дали тази идея има бъдеще или налице е, както и досега, единствено примамлив PR, и случайно ли от него стърчат ушите не само на Полша, но и на Британия?

След като в края на май 2022 г. бе съобщено, че Владимир Зеленски се кани да предостави на поляците особен статут в Украйна, и без да се навлиза в подробности стана ясно – в ход е подготвяне на правно поле и приемственост  за „законно“ предаване на част от Украйна/Галиция под протектората на Варшава. И, разбира се, щеше да е странно ако от поляците се очакваше да помагат безплатно…

В случай че бъдат въведени войски на Полша, командирите на поделенията официално ще се назначават за и.д. кметове на градовете, областни управители и т.н. Лоялните украинци ще бъдат залъгвани с обещания за получаване на европейско гражданство и  възможност по-късно да се махнат от този бардак. Всичко ще се развива „според закона“ – това не е окупация, „вие не разбирате, това е друго нещо“.

Няколко дни по-късно от Лондон дойде предложение за съюз с Полша, Прибалтика и Украйна, формално – срещу Русия, неформално – срещу Германия и Франция. При наличието на някои външни прилики, виждаме обаче опити за създаване на два проекта: полското „Междуморие“ и британската „сива зона“, прообраз  на „Нова Ханза“.*

И да, плановете на старата „европейска хиена“ и мечтаещата за възраждане на миналото си величие „световна хиена“, съвпаднаха с цялото си великолепие, което никак не е странно…

Перспективи и възможности

Амбициите и реваншизмът, т.е. същото онова, в което Запада обвинява нас, отдавна са се превърнали в основа на полската геостратегия. От една страна, налице е осъзнаването на собствените интереси, от друга – превърналата се в пречка за трезво мислене неуместна горделивост и докачливост. При сегашното развитие на нещата, Полша без особени проблеми и рискове можеше до края на 2022 г. да получи Галиция, трябваше само да води спокойна политика,  като донякъде се уподоби на Унгария и прецени реалните граници на възможностите си. Но на Варшава не й стига Галиция, пановете шляхтичи в действителност мечтаят да си присвоят и Малорусия, което Русия, разбира се, няма как да им позволи.

Вместо тънка игра за постигане на резултат и тайни споразумения  с Русия, вместо готовност да се играе по правилата, те демонстрират явна високомерна предизвикателност – ще решим всичко сами. Опитите на Полша самостоятелно – а НАТО/САЩ няма да участват в това – да вземе под контрол част от Украйна, ще доведе полските войски до масирани загуби, поради превъзходството на Русия по авиация и ракети.

За пример: през 2008 г. Турция фактически предложи да се раздели Грузия, като блокира за няколко дни влизането на натовски кораби в Черно море и заяви готовността си… да защитава Аджария. Дават ли поляците подобни сигнали? Не, тяхната самонадеяност им помътва главите.

Опитите на Полша да обособят своя собствена зона на влияние, в което активна подкрепа й оказват англосаксонците, са толкова нестабилни, колкото и редовните им провали. В самото начало на 2022 г., още преди Русия да започне операцията си в Украйна, се чуха изявления за перспективите на едно партньорство между Британия, Полша и Украйна. За пореден път беше припомнен проекта „Междуморие“/“Три морета“ – за създаване на единна държава/блок в Източна Европа начело с Полша.

Въпросната геополитическа конструкция изплува на повърхността всеки път, щом малко отслабне влиянието на Русия и/или Германия. Излишно е да се споменава, че никой в региона, с изключение на самата Варшава, не се интересува от тази конструкция, обаче полските „напъни“ се възобновяват отново и отново.

Представете си, че между два високи хълма (франко-германския свят и руския свят) е разположена падина, в която се оттичат дъждовни води, дотам не стига слънцето и под краката непрекъснато жвака блато. Живеещите в тази низина през цялото време разсъждават, че заслужават по-добър живот и за това е нужно нещо съвсем малко – да се насипе върху блатото още един такъв хълм. По-нататък започват опити да се сдобият с насипен материал от съседите, за известно време настъпва спокойствие. До следващия такт.

Нереалността на споменатия геополитически проект си проличава при изброяването на задачите, които би трябвало да се решат за неговото задействане:

• изцяло да се преустрои съществуващата система на транспортни комуникации и инфрастуктура според логиката „изток – запад” на „север – юг” (за около 10-15 години и десетки крупни проекти);

• в пъти да се увеличи вътрешната регионална свързаност, като максимално се прекъснат отношенията с Германия и Русия (връщане към равнището от първата половина на 20-и век, без технологиите  и ресурсите);

•да се формира самодостатъчна икономика (за това липсват промишленост, хора, технологии, природни ресурси, така че ще се наложи да се започне от 2-3 компонентен технологически вариант – черна металургия и въглища);

•да се създаде единна армия и ВПК (военните традиции са закърнели, армиите не са готови за автономия, ВПК ще се озове в най-добрия случай на равнището от 30-те години на миналия век);

• да се постигне консенсус по отношение на политическата система (при положение, че Полша не подчини всички останали);

• да се формира консенсус на елита (ще се наложи да се започне от създаване на национални елити, сега по-голямата им част са компрадорски);

•да се намери обща психоисторическа платформа за обединяване (каква друга освен опора за цивилизацията сред морето от неоварвари).

Някакви перспективи за формиране на условния панрегион „Междуморие“ биха могли да възникнат само при сриването на глобалния свят до равнище от началото на 20-и век и пълното крушение на ролята на Германия и Русия (тяхното разпадане и оварваряване). Единствено в идеалните условия на описаната утопична изолация и при пълна свобода на действията, получена от Реч Посполита е възможно нещо горе-долу такова.

Допускам че за успех на начинанието би могло да се поразсъждава в някоя друга част на света, но за Източна Европа, където от една страна е Русия, от друга – „Четвъртият Рим“ със столица във Виена, неговите перспективи са равнозначни на чудо. За успеха на „Междуморие“ е необходим сценарий за Световна катастрофа -западане на световната икономика над 70%, настъпване на „Тъмни векове“ в Европа, разпадане на Русия и при тези условия Полша да е запазила своите ресурси и субектност.

Следователно, проектът „Междуморие“ няма перспективи за самостоятелно съществуване, регионът не разполага нито с необходими вътрешни връзки, нито с ресурси, нито със съгласие на елитите, нито с време за формиране. Намирайки се между Германия и Русия, Източна Европа практически няма шансове за раждане на собствен проект, освен под формата на регионална аморфна, слабосвързана и недостатъчно жизнена спойка в интересите на някой външен играч. Плановете са нереалистични, но безграничните амбиции и блянове подтикват поляците към активни действия, пораждайки желание да се вземе повече, отколкото може да се носи с риск в края на краищата да останат с празни ръце.

Политиката на Русия спрямо Полша

Заради откритото противопоставяне и започналата през февруари 2022 г. икономическа война между Русия и Запад, възможностите на първата за пряко влияние върху отделни европейски страни на принципа „разделяй и владей“, са крайно ограничени. Онова, което ни остава е да действаме опосредствано  чрез други съюзени с нас играчи – Китай, Иран, Арабския свят и др. – и да удряме по-силно, особено негативно, и русофобски настроените страни като Полша и Прибалтика. При което първата е приоритетно направление предвид това, че е инициатор и заинтересован субект в проекта „Междуморие“.

Няма смисъл да се обсъждат икономическите мерки за въздействие, бездруго всичко е ясно – отслабването на сътрудничеството и транзитът са в пълен ход. Много по-интересна е борбата в рамките на менталната война.


Следва


Нова Ханза - международна  неправителствена организация на градове от различни страни, които си сътрудничат в развитието и опазването на културното наследство. В превод от старонемски «hansa» означава група, дружина, отряд. Исторически Ханза е търговски съюз на европейски градове. През 1980 г. в Холандия е отбелязан 700-годишният юбилей от основаването на Ханзата, през същата година в холандския град Цволе е основана организацията „Ханзейски съюз на Новото време“, неофициално наричан „Нова Ханза“. Понастоящем тя обединява над 195 града от 16 европейски държави.


 

АБОНАМЕНТ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

За първи път от тези 32 години сме принудени да обявим, че редакцията приема и дарения.

Абонаментът е единственият начин да сте сигурни, че можете да четете вестник „Нова Зора“. Това е подкрепата, за която до сега се обръщахме с молба към вас. Но вече и това не е достатъчно. Процесите протичат все по-скоротечно и става все по-реален образът на онзи вторник, в който няма да се състои срещата ни с вас. Много централи и институции биха въздъхнали с облекчение при тази възможност, но вярваме, че вие не желаете това да се случи. Можехме да ви спестим казаното дотук, ако беше възможно преодоляването на изкуствените препиятствия пред разпространението. Уви.

Във всяка пощенска станция, до 15  число на всеки месец, очакваме да се абонирате за в. „Нова Зора“ за 1 месец, за тримесечие или полугодие. Абонаментът винаги се изчислява съобразно броя на вторниците, умножени по 2 лв. Това за сега остава  най-сигурният начин, „Зора“ да участва в битката за бъдещето на  България.

Каталожният ни номер е непроменен - 311.

Всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.

Можете да осъществите абонамент и в офисите на ДОБИ ПРЕС, тъй като редакцията има договорни отношения с тази фирма.

Същото може да направите и чрез пощенски запис за избрания от вас срок, на адрес: София 1000, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан точния адрес и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.

Свържете се с нас, за да водим битката за България заедно.

Допълнителна информация може да получите на тел. 02985 23 05; 02985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140122 и 0894 66 49 00.


 


Страница 2 от 487