Няколко дни преди кандидат-премиерът на ГЕРБ проф. Николай Габровски да представи на президента състава на своя проектокабинет, ПГ на БСП изключи от състава си Явор Божанков, влязъл в НС като водач на партийна листа от гражданската квота. Както каза бившият социален министър в кабинета на Кирил Петков Георги Гьоков, „БСП е демократична партия, в нея може да се изразяват различни мнения, но 2-3 пъти“.
Очевидно Божанков е надхвърлил мярата, след като веднъж се обяви срещу връщането на хартиената бюлетина, което беше гвоздеят на предложението на БСП за изменение на Изборния кодекс, а втория път, осъждайки гръмогласно решението на колегите си от ПГ да гласуват против изпращането на военна помощ на Украйна. Нещо повече, Божанков раздели света на такъв, който се управлява от диктатори, и такъв, който е свободен и демократичен. Към диктаторските режими новоизлюпеният крипто евроатлантик и ПП-поклонник причисли Северна Корея, Русия, Сирия и Иран, а себе си приши към „другия“, демократичния западен свят. Очевидно неотдавнашната му визита в САЩ не е била просто туристическа обиколка. Казано е: „Което не се купува с пари, се купува с много пари“ - в случая най-вече в зелено. Само че корупционният скандал с арестувания и отстранен от поста, както и от собствената му партия ПАСОК, бивш вицепрезидент на Европейския парламент, гръцката социалистка Ева Кайли, хвърли сянка върху целия рекламиран от Божанков западен демократичен свят. Полицията в Брюксел арестува още няколко човека и претърси офисите на ЕП. По този повод унгарският премиер Виктор Орбан сподели от акаунта си в социалните мрежи: „А казваха, че Европарламентът изпитвал сериозно безпокойство заради корупцията в Унгария. Добро утро на Европейския парламент!“ („Миллиет“/13.12.2022). Дали тези, които на последните избори са гласували за този излъжи-господ, биха го направили, ако знаеха, че е такъв русофоб? И щеше ли той да изригне срещу диктаторския източен свят, ако БСП не беше в такова състояние, че и от ПП вече се назлъндисват да я канят за преговори за коалиционно управление с втория мандат? Падналият няма приятели! За съжаление на Божанков, като независим депутат в 48-то НС той не може да се присъедини към ПГ на ПП, защото това е забранено от парламентарния правилник. А пък да напусне НС означава завинаги да изчезне от политическия небосклон. За своята антидиктаторска тирада от парламентарната трибуна, нашият Савонарола получи поздравления от ПП, та нищо чудно да оглави някоя тяхна листа на евентуалните предсрочни парламентарни избори през март. А дали отново ще влезе в НС, това ще решат избирателите. Междувпрочем, Божанков лично обиколи няколко телевизионни студия, а после с рекламата на неговия „бунт“ се заеха „правилно ориентирани“ медийни чучулиги. Разбира се, случаят Божанков се коментираше в промеждутъците на телевизионните изяви на украинския комик Володимир Зеленски, който хем се хвали с броя на свалените от украинската ПВО руски ракети и дронове и освободените от украинската армия селища и региони, хем се оплаква от разрушената украинска енергийна инфраструктура. И патетично призовава ООН, ЕС, НАТО и Г-7 за засилване на санкциите срещу Русия, за предоставяне на Украйна на далекобойни оръжия, средства за ПВО като комплексите „Пейтриът“ и дори на 2 млрд. кубометра природен газ. И това, при положение, че през страната му минават газопроводи и нефтопроводи… Миналата седмица Зеленски се похвали, че в телефонен разговор с президента на Франция Еманюел Макрон, непосредствено преди онлайн-срещата на върха на Г-7 и Конференцията за подпомагане на Украйна, която е проведе ден по-късно в Париж, са обсъдили „мира в 10 стъпки“ в Украйна. („Сега“/12.12.2022). Но, ако, както се предполагаше, сред тези „10 стъпки към мира“ е бил и ултиматумът за изтеглянето на руските войски от всички украински територии, включително Донбас и Крим, Зеленски е сбъркал човека, с когото да разговаря. Вярно е, че британското издание „Таймс“ го обяви за „личност на годината“, но тази титла не се яде, нито се пие. Някога и Иван Костов го номинираха за „мъж на годината“, пък къде е сега? Нищо чудно и Божанков да се обзаведе с подобно звание, но левият електорат няма да забрави русофобското му театро в НС. А пък след като от партията на Кирил Петков и Асен Василев приютиха шепата прибежчици от ИТН, начело с Радостин Василев и Иво Атанасов, ако решат да включат в листите си и Явор Божанков, абревиатурата ПП ще се тълкува като „Приют за предатели“, или „Прибежки и препълзявания“.
Но „понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер“, както пише Вапцаров, политиците се грижат не за съюз със СССР, а затова народът да не остане без зрелища. До връщането на първия и връчването на втория проучвателен мандат, политици, политолози, социолози, политически психолози, социални антрополози, журналисти и други „шарлатани“ ще разнищват миналото на предложените от Габровси кандидат-министри. Очакваният негативен резултат от гласуването за кабинета „Габровски“ дойде на заседанието на парламента, което се проведе на 14.12.2022. Със 113 гласа „за“ (67 от ГЕРБ-СДС, 35 от ДПС и 11 от БВ) и 125 гласа „против“ (ПП, „Възраждане“, БСП и независимия Явор Божанков), кандидатурата на професор Габровски за премиер беше отхвърлена. Което обезсмисли обсъждането и гласуването на структурата и персоналния състав на неговия проектокабинет. При това положение, гореспоменатите „политически анализатори“ би трябвало да подхванат кандидатите за славата от следващия проектокабинет. С втория или с третия мандат - все едно! Важното е народът да не остава без зрелища. Но, както каза президентът Радев, разкайвайки се, че се е доверил на лъжци, като „Кирчо и Кокорчо“, „Преживяхме авторитаризма, ще преживеем и тази шарлатания!“. Признат грях – половин грях. Друг е въпросът, дали наложеното от президента вето върху Изборния кодекс ще получи одобрението на партиите от „машинната коалиция“ и на ПГ на ГЕРБ-СДС, чието „да“ за ветото на президента обеща Бойко Борисов. Или герберският Меси ще размисли и ще налее нов акъл на своите съпартийци, нареждайки им да спасят „хартиената коалиция“. Този цирк можеше да бъде спестен на българския избирател, но какво да се прави, като избира такъв „матр’иал“ да го представлява? Напред към поредните предсрочни избори, резултатът от които може да ни накара да съжаляваме за 48-то Народно събрание.
У нас винаги може да стане по-зле!
79 години от подвига на поручик Димитър Списаревски
Той загива на 27 години, на днешния ден - 20 декември 1943 г. И тогава светът е настръхнал. И тогава е война – безмилостна, страшна и озъбена. И смъртта в своята несимволична жътва отнася хиляди: гинат мъже, жени и деца.
Врагът воюва по английски – отвисоко и отдалече! Силите са изначално несъизмерими – хиляди, срещу няколко десетки орляка на база в летище „Божурище“ и „Враждебна“; 15-а военновъздушна армия на САЩ – най- прославената и най-могъщата, и под нея – София, която трябва да бъде превърната в „картофена нива“.
„Либърейтърите“ прииждат на вълни, почти безгрижни и самоуверени, охранявани от стотици „Лайтинги“, бързи и яростни като оси. Посрещат ги храбрите български летци с 19 „Месершмита“ и 29 „Деавотини“, които по-късно някой ще нарече „торпили от сърца“.
Но все още светът не е научил истинското име на подвига. В този въздушен бой поручик Димитър Списаревски излита след своите другари. Кормилният апарат на неговия „Месершмит“ Bf-109G-2, е с повредена кормилна система. Резервният изтребител запалва трудно, а боят вече се води! Небето край София ври от рева на моторите, смразяващият грак на картечниците, и пукота на артилерийските снаряди. И тогава, напреко на трасиращите откоси, на 6000 м височина, с максимална скорост, срещу групата от 16 „Либърейтъра“ В-24, поручик Списаревски, сам, като острие на меч, атакува стремително и поразява сърцето на „летящата крепост“, която избухва в пламъци. Но вече „от последния патрон остава само гилзата гореща!“ За по-малко от две минути Списаревски е изстрелял целият си боен комплект. И тогава, този мъж, с око на орел, и сърце на пантера, насочва своята простреляна машина към водещия „Освободител“ В-24. На езика на въздушния бой този сблъсък се нарича „таранен удар“. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Така, в безпримерен подвиг, загива поручик Димитър Списаревски – Спайча, атлет и боксьор, борец и футболист, офицер, който след своята военна клетва заявява, че вече е венчан за България.
Той няма паметник и до днес, може би защото подвигът му задълго бе премълчаван. Но такива са горчивите гримаси на старата блудница – историята. Тя оценява всеки значим факт чак тогава, когато той почти е забравен.
Паметник обаче бе издигнат на онези, които отнеха невинния живот на 4200 българи. И този паметник стърчи изправен до входа на американското посолство на ул. „Козяк“, в София, като нагло свидетелство за това, че България днес е покорена. Но това също е гримаса на историята, която може би ще отбележи все пак, в „пожълтелите си страници“, неизмеримите величини на едно национално унижение. Защото идват отново таранни времена! И от хоризонт до хоризонт виси със страшна сила един въпрос: „Има ли и днес България мъже венчани за нея?“
|
Лъжата винаги е гръмогласна и винаги стъписва с мащабите и измеренията на своите отношения. Наричаха 6 януари 2021 г. „най-страшната заплаха за американската демокрация от времената на Гражданската война в САЩ“. 44-ят президент Барак Обама, дори определи „щурма на Капитолия“ като „велико безчестие и позор за американската нация“. По въпроса взеха отношение и Джордж Буш-младши, и Лиз Чейни, и дори Арнолд Шварценегер. Внушенията варираха от „вътрешен тероризъм“, през „опит за държавен преврат“, че дори и до „нов Пърл Харбър“. Като главен виновник за всичко „медиите под контрол“ посочваха все още действащия тогава президент на САЩ Доналд Тръмп, който на огромен митинг във Вашингтон обяви изборите като нечестни. Той посочи като грубо вмешателство в резултта за няколко щата, които по традиция винаги е печелела Републиканската партия и призова за мирна демонстрация пред „Капитолия“.
На 6 януари 2021 г. в „Капитолия“ заседаваше Конгресът на САЩ, който трябваше окончателно да се произнесе по избора на новия президент. И се случи онова, което медиите представиха за „катастрофа на американската демокрация“. В подкрепа на това твърдение те посочваха 5 убити полицаи, насилствени действия и вандалщина, заплаха за живота на заседаващите конгресмени! Беше съставена и съответната Комисия, която приключи своята работа едва в края на 2022 г. От нейния доклад е видно, че към момента са арестувани повече от 1000 човека, а делата на повечето от тях не са приключили, докато те все още пребивават в затвора.
В цялата тази сложна комбинация на медийно очерняне и злостни клевети, са включени, за съжаление, най-известните и важни фигури и институции от Министерството на правосъдието и правната система на САЩ.
Оказа се, обаче, че цялото това „тържествуване на лъжата“ не е и не можеше да бъде безкрайно. То продължи само допреди седмица, когато в своето предаване по „Фокс нюс“ известният водещ Тъкър Карлсън представи и показа в два последователни дни – 6 и 7 март, цяла поредица от скривани досега факти и видеоматериали, предоставени му от новия шеф на Камарата на представителите – Кевин Маккарти. А това са видеозаписи с продължителност цели 41 000 часа, които срутиха лъжата, дотогава скрупульозно и мотивирано охранявана.
Както твърдят редица наблюдатели, това ще се окаже само първата вълна на тласъка на надигащата се буря в американското общество, която заплашва да се разрази в торнадо.
За всичко последвало след този внезапен реванш на истината и правдата, четете в изявлението на Тъкър Карлсън, озаглавено „Ето я истината!“. Поместваме неговият коментар в превод от оригинала със съвсем незначителни съкращения. Зора
Ето я истината
Отличителна черта на хората, които казват истината е, че те казват това, което знаят. Ако направят грешка те си признават. Лъжците имат друго поведение. Те демонстрират чувствителност, която граничи с истерия. Те крият нещо и това е причината да лъжат. Лъжците са крехки, чупливи и ние виждаме кои са те.
В понделник, 6 март, показахме за първи път филми от 6 януари 2021. Лентите доказаха, че най-важното, което нашите водачи казаха за това събитие, е неверно. Техните твърдения са лъжа. Лидерите на конгреса са лъжци. Най-невероятното е начина по който те реагират, когато ги хванат, че лъжат. Те не са засрамени, не се извиняват, даже не се интересуват какво точно е станало на 6 януари. „Хайде да видим видеото!“ Не, те не искат да го видят. Те са разярени. Това, което лъжците правят е да настояват двойно повече. Те повтарят същата лъжа, но много по-агресивно. „Млъквайте! Сега е полунощ!“ казват, точно когато слънцето изгрява зад тях. Този път и демократи, и републиканци.
Съгласието да се лъже е много силно и е двупартийно. И от двете страни участвуват в таен съюз, както поради ангажимента си към пари и власт така и в необходимата измама, за да се докопат до тях. И честно казано, не можехме да се заставим да повярваме колко долно е всичко това. Но сега вече наистина вярваме, защото го видяхме.
Да се спрем на
смъртта на полицая Брайън Сикник.
Ние и до сега не знаем как е загинал. Никой не обясни как, но след като видяхме скритите преди видеозаписи, можем да твърдим със сигурност, че полицаят Сикник не е бил пребит до смърт от гласоподавателите на Тръмп в Капитолия. Записът ясно показва как Сикник върви из сградата очевидно здрав, след като в продължение на 2 години медиите ни уверяват, че той е бил убит. Те не бяха прави и сега ги хванаха. Андерсон Купър от CNN ни убеждаваше, че полицаят е бил ударен с пожарогасител по главата по време на сбиване. Това са лъжи, но те не се признават.
Тази седмица и говорителят на Белия дом, и министърът на правосъдието на САЩ заявиха, че повече от 100 полицаи са били нападнати този ден и, че 5 от тях си загубили живота в тази атака срещу нашата конституция, срещу закона, в атака срещу нашата демокрация! Не става въпрос за някакъв twitter блогер, това е министърът на правосъдието на САЩ, Мерик Гарлънд. Това е човекът, чиято честност е от изключителна важност за длъжността, която заема. Mинистърът на Джо Байдън, Мерик Гарлънд е лъжец, твърдейки нещо, което може да се докаже, че е неверно. Няма аутопсия (на убития), няма подробности. Те имат нужда само от лозунгите. По отношение на Брайън Сикник си е чиста лъжа. Кои са останалите четирима? Знае се, че няма загинали полицаи по време на бунта на 6 януари - нещо известно на всеки с достъп до интернет. Някои са били нападани, което не може да се оправдае. Колко на брой са били нападнатите? Официално 114. Това е недопустимо, ние сме против нападане срещу полицаи.
Наистина ли 6 януари е денят на най-сериозното нападение срещу полицията от гражданската война нам? Това е лудост, даже не е близко до най-сериозното. Например това през март 1954, когато сепаратисти от Порто Рико застреляха 5 конгресмена в сградата на парламента. Не толкова отдавна (2020) активисти на Антифа се насочиха към Вашингтон да свалят президента, но това беше Тръмп и това тогава беше готина работа. Докато бяха там запалиха една християнска църква, нападаха полицаи, хвърляха фойерверки и всякакви предмети по тях, пълен хаос. Това беше един от бунтовете свързани със смъртта на Джордж Флойд. По официални данни са били ранени най-малко 180 полицаи, включително някои със силни изгаряния и мозъчни сътресения. И понеже истината е важна –
ето я истината.
Хората отговорни за историята са лъжци. На национално ниво това е убийствено - става дума за корозия на всичко, което е важно, включително доверието и реалната картина на нещата.
Ето защо се и опитват да ви накарат да лъжете: че мъжът можел да стане жена; че промяната на климата е ексистенциален проблем. Те самите не го вярват, въпросът е да ви накарат вие да си го казвате, да си го повтаряте, да ви контролират, да ви деградират. Те ви карат да се чувствувате по-малко личности.
Те също така нараняват отделни хора. Казахме ви за военния моряк ветеран Джейкъб Чансли (Jacob Chansley,; Jacob Anthony Angeli Chansley): осъден медийно, осъден като вътрешен терорист, осъден на 4 години затвор. А какво е неговото престъпление? Никой не беше по-конкретен по този въпрос. Ето какво ви казаха медиите по този въпрос: за неговия рогат шлем; за покритото му с бои тяло; QAnon Shaman; сиреч новото лице на екстремизма... Обвинителите го наричат „най-известният символ на жестоката атака на Капитолия“. Той е в затвора от януари 2022, но при опит да излезе, обвинителите заявяват, че е много опасен, за да го пуснат.
Видеото, което изгледахме много подробно показва прецизно как той, невъоръжен, се разхожда свободно из Капитолия, миролюбиво съпровождан от най-малко 9 полицаи, един от които даже се опитва да отвори заключена врата пред него. Той счита полицаите на Капитолия за съюзници и им благодари в публична молитва в залата на Сената. Сравнете реалния образ на Джейкъб Чансли с образа му представен в медиите: той е терорист и трябва да бъде убит; Застреляйте го! Застреляйте го!
Както виждате, подробностите са важни и вие се питате кои са тези екстремисти-насилници? Става дума за един американски гражданин, военен моряк, ветеран, човешко същество. Какво точно е направил той трябва да бъде от значение за всеки един от вас, защото той в момента е в затвора. Единствен протестиращ, мирно ескортиран от група полицаи, отправил молитва към Бога за тяхната доброта! Това не е вътрешен терорист. И това има значение. Нещо още по-важно, видеото, което видяхте, не беше показано на адвокатите на Джейкъб Чансли, в нарушение на конституцията. И той беше хвърлен в затвора точно поради това.
Лъжците от комисията „6-ти януари“ и прокурорът Бени Томсън, Адам Шиф, Лиз Чейни – това са хората, които държаха живота му в ръцете си. Те иззеха видеоматериалите и не ги дадоха на адвокатите на Чансли. Това означава, че съдията, който го осъди, Ройс Ламберт, никога не ги е виждал и заявява на подсъдимия: „Вие направихте от себе си център на бунта! Вие сте пречка за работата на правителството.“ Междувременно, обвинителите от Министерството на правосъдието, истинските злодеи тук, лъгаха в съда, че той е водачът на бунта, знаменосецът на тълпата. Разбира се, медиите подхванаха всичко това и го усилиха, каквото беше и намерението на Съдебното министерство.
Без значение за кого сте гласували, осъждането на човек на затвор чрез изфабрикувани доказателства с най-голямата заплаха за вашата гражданска свобода! И вижте, водачите и на двете партии не казаха и дума по този въпрос. Реакцията на 13 републикански сенатори беше: „Как се осмеляваш да показваш това!“ Те не се интересуват за гласоподавателите си, те се интересуват само един за друг. Те лъжат и смачкват хората: „Наистина, много е лошо да видиш как Тъкър Карлсън излиза от релсите. Хората видяха какво се случи на 6 януари, има пострадали, повредени сгради. Не можеш да скриеш истината като избирателно показваш само част от видеоматериалите. Това е безмислено, абсурдно.“
Коментар на Тъкър: Това са слаби хора. А слабите хора са жестоки. Тяхното отношение към човек, чийто живот е бил разбит чрез фалшиви обвинения, е жестокост. По ирония, това, в което ме обвиняват, е точно това което Комисията „6 януари“ извърши: обвинителите избраха сегменти от видеоматериалите, за да осъдят човека!
Това са лъжи. Това не беше войнствен протест, воинствен бунт. Нямаше убийство на 5 полицаи. Има отнемане на граждански свободи на хора. И вие искате да живеете в такава държава? Те не се интерсуват от това. Нито едната, нито другата партия. Изявлението на сенатора републиканец Митч Мак Конел, който поиска шоуто на Карлсън да бъде свалено от екрана, е в унисон с това на сенатора демократ Чък Шумер: Тъкър Карлсън твърди, че това не било войнствено нападение на Капитолия. Това било опит да се пренапише историята, който руши самата основа на нашата скъпоценна и понякога хрупкава демокрация...!
Аз съм бесен. Милиони американци са бесни. Видяхте ме да си спасявам живота на няколко фута от тези криминални типове.
Коментар на Тъкър: „Ние поканихме Шумър, Мак Конел, или който и да е. Винаги са добре дошли на нашето шоу. Ако смятате, че сме променяли видеоматериала кажете как? Ние имаме въпроси, например, как в свободна държава управлявана от конституцията се разрешава на тези хора да изземват доказателства от адвокатите на Джейкъб Чансли? Как такова нещо може да се случи?”
Превод от английски: Александър Гочев
Или кои са „идеолозите” на т.нар. граждански патриотизъм и що за национални „ценности” те предлагат на българите и България?
„Един от най-лошите табихети е да крие човек истината и с булото на патриотизма да потуля нравствената голота на едно какво да е дело или лице”. Христо Ботев
Според авторитетната френска енциклопедия „Ларус” патриотизъм означава „сантиментална привързаност към родината, изразена във волята тя да се защитава, да се подкрепя”. Докато енциклопедия „Британика” предлага „по-демократична” представа за понятието патриотизъм като „чувство на привързаност и ангажираност към страна, нация или политическа общност”. В голямата „Руска енциклопедия” патриотизмът се определя като „осъзната любов към родината, към своя народ, към неговите традиции”.
Според многотомния „Речник на българския език”, издание на Института за български език, патриотизъм означава „любов, преданост към родината и към своя народ, готовност за защита на техните интереси; родолюбие.” В свое писмо до Иван Драсов Христо Ботев пише, че „Най-голямата добродетел в светът е любовта към отечеството”. Известна е категоричната максима на Г. С. Раковски, че „Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини”. Най-ясно своето отношение към патриотизма обаче като че ли е изразил Васил Левски, с емблематичното откровение: „За отечеството работя, байо!”. На него принадлежат и думите: „Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си”.
Един „съмишленик” от културния сектор
...Иде реч за проф. Александър Кьосев, „далечен” роднина на проф. Дино Кьосев - коминтерновски македонист, който през 1934 г. е сред инициаторите за признаване на така наречената „македонска нация”. Впоследствие, по времето на Живков, след като се е „осъзнал идейно”, Д. Кьосев е преминал на „правилни позиции”.
Подобно на своя „далечен” роднина професорът Александър Кьосев като културолог, лингвист, бивш член на Управителния съвет на соросовата фондация „Отворено общество” и директор на Културния център към Софийския университет, неотдавна се прослави със своя откровен македонизъм, огласявайки на всеослушание, че „българският език е една изкуствена конструкция, която е била създавана в течение на 19 век”, а „македонският си е отделен книжовен език”. На Ал. Кьосев принадлежат редица други „открития”, не само по македонския въпрос, но и в сферата на т.нар. нов исторически прочит и борбата с „вредното” комунистическо наследство.
Та още на 24 май 2018 г. същият Александър Косев, като прясно приет член на партия „Да, България”, заедно със свои „съмишленици от културния сектор”, огласява в Пловдив първия Манифест на т.нар. движение „Реформи в културата”. В своята позиция Кьосев тогава съвсем основателно громи безхаберната културна политика на държавата, включително и поразиите, нанесени й от Вежди Рашидов.
Но да оставим настрани тази махленска дунанма и да обърнем поглед към първия Манифест на Кьосев. В него, покрай заслужените анатеми за „недофинансираната култура”, се громи и родния „патриотизъм”, който се определя като „агресивен и повърхностен национал-популизъм”. Много по-рано, още през 2017 г., покрай своите постмодернистки литературоведчески каканижения, Кьосев вече е пуснал в обращение своята първа опростачена дефиниция на съвременния български патриотизъм. Според нея той се свеждал до „няколко хана, един национален флаг, малко еничари и Вазов, лъвът на герба, слухът за няколко национални катастрофи, щурмът „На нож!” при Одрин, Ньой и девиза: „Няма да забравим, няма да простим!” Разбира се, това все е още е само началото на идейната баталия, която идеологът-културолог ще подхване срещу „патриотите”.
Тъй рече учителят Тимоти Гартън Аш
Но както се казва в една поговорка „Имала си крушка опашка”. Така на 14 февруари 2019 г. в камерна зала „България” в столицата се провежда „дискретен инструктаж” за актива на десните партии и техните „сподвижници”, организиран от Центъра за либерални стратегии. Негов модератор е небезизвестният соросоид-политолог и шеф на т.нар. Институт по хуманитарни и социални науки във Виена - Иван Кръстев. Почетен гост на проявата е Тимоти Гартън Аш, британски специалист по падането на комунизма и „трансформацията в Източна Европа”, дежурен колумнист на в. „Гардиън”. Още: експерт по „кадифените революции”, наблюдател върху „разпадането на Близкия Изток”; посещавал нееднократно Украйна и участвал в състоялите се в Киев „майдани”; автор на десетки книги и студии, посветени на „свободния свят” и митичната западна „демокрация”.
В своята лекция Тимоти Гартън Аш, след като анализира успехите и грешките на „демократичния” преход в Източна Европа и пуска няколко фитилчета по адрес на „неолибералната контрареволюция”, отправя към своите прилежни ученици важно поучително послание: Не е вярно, че сме били наивни - уверява господинът. Даже шоковата терапия не била чак толкова лошо нещо - Реалността се оказала по-лоша от мечтата, но за 30 години (в Източна Европа - бел. моя) вече било възпитано едно цяло поколение, което познавало само една... свободна Европа. Ако имало някаква грешка, тя била в това, че липсвала „допълнителна социална политика”. И още - заключава сър Тимоти Гартън Аш, - че оставихме емоционалната връзка на националистите. Не успяхме да изградим силен език на либералния патриотизъм, затова тук трябва да наваксаме...
Идеологът Кьосев се развихря
Оказва се, че само броени дни след този урок по „либерален патриотизъм” на г-н Аш - отбор неолиберални юнаци, начело с идеолога Ал. Кьосев, вече са се завтекли „да наваксат” пропуснатото и да изпълнят поръчението на британския гуру.
На 2 март 2019 г., във Велико Търново, е свикан т.нар. Трети форум на движението „Реформи в културата”. На него основният доклад на тема „Видове патриотизъм и трудностите пред гражданския патриотизъм” е на нашенския либерален гуру. Мотото, което Кьосев си е харесал за своето фундаментално съчинение: „Прекрасно - но що е отечество?” принадлежи на... Гео Милев, а иначе от всеки ред на кьосевия доклад трещят „неолиберални прозрения и откривателства”, псевдонаучни мантри и манипулативни внушения. Когато през 19 в. в България възниквал патриотизмът, той бил либерален и Левски бил либерален патриот (!?) По-късно Кьосев укорява днешните „лоши патриоти”, загдето не знаели, че „Левски е този, който е казал, че трябва да живеем в либерална чиста и свята република”(!?) Жалко, че протестът в Европа бил „яхнат от нови патриотични десни и крайно десни партии, които маргинализирали и европейската левица”. Подобно нещо се случило и у нас, затова Кьосев се пита възможно ли е да се създаде... „нов български патриотизъм на общото отечество Европа”.
Проблемът бил как да се „демонополизира” патриотизмът от защитниците на българското, как да се „пробие” реториката на „традиционния патриотизъм”, за да се пръкне т.нар. „граждански патриотизъм”.
Корифеят Дечев се олива
Още по-конкретен и яростен стратег в измислените либерални постулати на „новия” патриотизъм е медийният халтураджия и нашенски теоретик на „научния” македонизъм, кулинарният експерт и спец по алкохолните питиета доц. Стефан Дечев. По време на форума във Велико Търново той не си е губил времето в излишни теоретизации, а направо е развил цяла „патриотична” доктрина, която дава представа докъде са стигнали в своите антибългарски изцепки нашенските безродници-соросоиди:
• Патриотизмът не можел да бъде друг, освен граждански и конституционен. Негова задача била да утвърждава европейския проект - повелява самозабравилият се спец по „култура на отлежалата ракия”.
• Историческата гилдия следвало да надмогне колебанията си между демокрация, подчертан романтизъм и национализъм, за да се сложело край на разбирането за… национална история! Сиреч, господинът се изживява едва ли не като цензор, който ще контролира своите колеги от „гилдията”, за да зачеркнат „националното” от българската история.
• Средновековна България следвало да бъде оставена там някъде в миналото - с една дума, да задраскаме родната си история, отнасяща се за въпросния период, само защото така повеляват политическите възгледи на господина.
• Необходимо било разделяне с наивната представа за историческа истина! Преведено това означава да се постави под въпрос обективността на историческия разказ и в него да се легитимират лъжата, манипулациите и фалшификациите.
• Налагало се преосмисляне на османския период и „нормализация” на неговото третиране. Сиреч, в Османската империя никога не е имало робство и насилие, а българите в империята добрували под сянката на падишаха.
• Следвало тотално да се преосмисли идеята за българското Възраждане - вероятно, за да се откажем от разните му там герои, просветители и пр.
• В историческия разказ според доц. Стефан Дечев, да се пишело за „изстъпленията” на българите по време на руско - турската война и по-късно - казано по-просто, дори да няма и следа от подобни „изстъпления” , те трябва да се измислят.
• Да се сложело край на разказа за „жертвата” - ще означава да се скрие истината за погромите срещу Априлското въстание и Батак, клането в Стара Загора и пр., както настояват нашите либерални ментори от ЕС и САЩ.
• И „черешката на тортата”, разбира се, в учебниците за училищата и университетите... да присъствала „скритата история на пола” - т.е. да се легитимира джендъризма и „многообразието” от полове, официалното изкривяване на психиката на децата и младите.
Kulturkampf и... шопска салата
Ако някой си мисли, че форумът във Велико Търново може да мине без професора по средновековна култура и християнска философия Калин Янакиев, По време на Янакиев призовава за... Kulturkampf. Сиреч, за борба срещу „просташкия национализъм”, който бил заливал България. Професорката Петя Кабакчиева пък, като дългогодишен председател от настоятелството на „Отворено общество”, разобличава съвременните „националисти”, затова че тяхната българщина, стъпвала върху „расизъм, сила, кръв и борба”. На същата госпожа принадлежи гениалното „научно” прозрение, че националната ни култура включвала и „традиционните всекидневни „изконни“ български наслади - ракия, луканка, сирене, кисело мляко и шопска салата”...
Модераторът се умозаглавиква
Два месеца по-късно в сайта на мистериозната Фондация за образователна трансфромация, финансирана от „Америка за България”, Александър Кьосев обобщава резултата от състоялата се дискусия. Така - всички били стигнали да всеобщото убеждение, че „патриотизмът на бива да се оставя на „патриотите”. Всички били предпочели „модела на гражданската нация”. Новият граждански патриотизъм щял да бъде „особен хибрид между емоция и норма”. Вместо „втренчване в историческите травми и геройства” бъдещите „истински” патриоти щели да предложат „любов и грижа за настоящето на родината”.
Каквото повикало, такова се обадило
...Едва след близо 4 години прекъсване (вероятно заради Ковид пандемията?) идейният съмишленик на Александър Кьосев от българската секция на германското радио „Дойче Веле” - Александър Андреев го кани да даде интервю и да отговори на въпроса защо българите вярват на всякакви безумия - включително на разни фалшиви новини и конспиративни теории. Самият Андреев, неслучайно кани своя политически приятел в антибългарската секция на „Дойче Веле”. В разговора той го провокира (или по-скоро му „акомпанира”) с питането защо хората вярват на лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов, който бил развивал тезата, че имало някакъв „международен заговор срещу българския генетичен материал”(?!)
За Кьосев този „журналистически пас”, е повече от удобен. От върха на своя псевдонаучен Олимп, той се нахвърля с обидна квалификация срещу Костадинов, след което обяснява кои били според него „патриотично настроените хора” в България. Те живеели в малки градове, били „слабо образовани”, не пътували достатъчно. Още - били „изолирани и уплашени, губещи от глобализацията”. Докато той и неговите съмишленици „нови патриоти” били „строителите на България”, които работели, плащали си данъците и оказвали практически своята любов към родината. Затова той като „истински патриот” щял да участва в „една инициатива” за „граждански патриотизъм”, с която щели да измият „родолюбието от кича” и да го върнат „на обикновените хора”.
Манифести, мЪнифести...
Може би от своя „далечен” чичо - Александър Кьосев е наследил и умението да съчинява политически манифести. Е, истина е, че в миналото този жанр е бил най-вече използван от дълбоко ненавижданите от Кьосев комуняги, но както е казал другарят Дън Сяопин: „Не е важно каква е котката - черна или бяла, важното е да лови мишки.“
На 2.11.2022 г., в Деня на будителите, в сайта на подкрепяната от фондация „Америка за България” фондация „Блу Линк” е публикуван т.нар. Манифест на гражданския патриотизъм „Ние сме патриотите!” Текстът на „мЪнифеста” трещи още от заглавието. Време било „новите патриоти” да се противопоставят на „фалшивия патрЕотизъм”, който се тиражирал през последните години от Атака, ВМРО, „Възраждане” и пр. Значи дошло му е времето, както би казал н.в. царят -премиер.
И тука вече идва голямото интелектуално откритие, че „Любовта към България няма нищо общо с байганьовото „Булгар, булгар!” Е, няма разбира се, но за това „прозрение” повече и по-нататък. Патриотизмът се криел в делата, не в думите, което силно напомня позабравената мантра: „Дела и само дела”, като накрая остават само думи.
Истинският патриотизъм не бил „фалш и евтина бутафория, креслив национален панаир”, той бил „всекидневна загриженост, компетентност и отговорност” (както би наблегнал за соцпатриотизЪма другарят Т. Живков!) Това бил идеалът на Левски и Ботев! Бил още „равноправното място в ЕС и НАТО” (Хайде, моля!), солидарността с „общите ценности и политиката на ЕС”, за „единна Европа”, в защита на „световната демокрация” (Чак пък толкоз!).
Вредата от... фолклора и хората
След продължителната медийна пушилка от близо два месеца, през които идеологът Кьосев ще повтаря наляво и надясно изброените вече политически мантри на „новите патриоти”, на 30.12.2022 г. в електронния портал „Култура” е организирана „дискусия” с участието на Александър Кьосев, Калин Янакиев, Явор Гърдев и редактора на изданието Тони Николов. Това ще да е по-скоро нещо като „мозъчна атака”, в която колцината „отворени” патриоти ще откривателстват и прибавят нови и нови бисери къмто своите досегашни псевдонаучни прозрения.
„Патриотизмът е скрит и дълбок емоционален навик, навично чувство...” – ще кокетничи академично самият Кьосев. „Старият патриотизъм е сиромахомилство. Новият е работа за настоящето и бъдещето на отечеството” - ще се опиянява от своя неизчерпаем интелект църковният каноник Калин Янакиев. „Ще трябва да се борим срещу този „популизъм-патриотизъм - повелява Кьосев, - но няма да е лесно, защото сме закъснели.” - жалва се идеологът-културолог.
Най-голямата опасност за „новия граждански патриотизъм” според Янакиев била в... ”играта на хора́ пред Народния театър, катедралата „Александър Невски” и Народната библиотека”. Тези хора́ били „агресивен жест срещу елита”. Освен това играещите си обличали „дрехи с шевици, за да покажат нещо срещу елита”. Това пък било „конфронтация”, която се криела зад думата патриотизъм.
Тези „потропвания на хорце” били превзели пространството - възмущава се Кьосев. Той харесвал хорото, но-о... то се било превърнало в знак „за промиване съзнанието на огромен брой хора”; в недоволство, което се „употребявало за... руски цели.”
По-нататък „мозъчната атака” на четиримата започва да кръжи около „техниките” за ашладисване на „новия” патриотизъм в общественото съзнание. „Истината е на наша страна, но как да работи тази техника?” - пита се гуруто Кьосев. ”Завръща” го Явор Гърдев с просветлението, че засега това е само „констатив”. Пак Гърдев подсказва на тримата „мислители”, че докато не се присъединят към „хорото”, няма да бъдат признати за истински патриоти. „Струва ми се, че това е илюзия” - казва обезкуражен Янакиев. Кьосев също смята, че е безсмислено да се влиза в диалог с „хибридни патриоти”. „Фалшивият патриотизъм” трябва да бъде „разобличаван...” - заключава идеологът по болшевишки.
В края на „дискусията” Кьосев разкрива „тайната” на великата стратегия, чрез която той и неговите „съмишленици от културния сектор” ще отглеждат новото политическо недоносче „граждански патриотизъм”. Имало два пътя. Единият – да го „зачислят” към някоя политическа партия: в конкретния случай евентуално към „Да, България”. Другият - да организират политически акции с „прости и ефектни послания”.
Следва
|
