Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КЪДЕТО БОЛКАТА Е НАЙ-ЖЕСТОКА

Е-поща Печат PDF

Рядко съм толкова категоричен, но след като в душата ми трайно се настаниха стиховете на Атанас Капралов, изпитвам вътрешна необходимост да заявя категорично – той е един от големите поети на съвременна България. Имаме си достатъчно „постмодернисти“, „акробати на лиричната клоунада“, имаме „нови политически бардове“, имаме дори „сатанисти на словото“, но сред малцината истински модерни – и надявам се, надвременни – наследници на великата ни класическа традиция, е неговият сборник с творби „По мярка на духа“, представен от великолепното пловдивско издателство „Летера“ с невероятни цветни фотографии от Соня Станкова. Още през 2006 г. поетът обеща „животът да избухне отначало/ в мистичната родина на духа!“. Това са редове от неговото програмно стихотворение „Към върха“. Подобна свръхвисока амбиция е по силите само на най-големите, а Капралов разговаря като равен с равен с тях – той влиза в нетезисен, интелектуален и емоционален диалог с Пейо Яворов и с Димчо Дебелянов, с Никола Вапцаров и с Пеньо Пенев, с Атанас Далчев и с Биньо Иванов... Отхвърля с презрение „псевдокласическия трафарет и псевдоавангардната претенция“. С ясно съзнание, че „болното общество няма как да лансира „здрава поезия“, дълбае там, където болката е най-жестока.

Такава е поантата от срещите с поетичната вселена на Атанас Капралов, роден и закърмен със светлина, насочен към най-високите върхове, откъдето орловият му поглед вижда грешната ни твърд като на длан и не се бои да се гневи и да я люби. Радвам се, че в него никога няма да стихнат стихиите, превърнали сърцето му във „висока мишена“.


Откъс от предговора „В мистичната родина на духа“ от литературния критик Георги Цанков




ВЯРНОСТ


Живот,

не ме предавай точно днес.

С проплакал покрив родовата къща

ме вика да я утеша поне,

че от небето дядо ми се мръщи.


Живот,

не ме предавай точно днес.

Без мен съпругата ми –

стая цветна –

ще стане мрачен сейф за мъжка чест...

А обещах до края да й светя.


Живот,

не ме предавай точно днес.

Децата ми сами да ходят искат,

но спъват се,

охлузват колене

и още търсят в мен опора близка.


Живот,

не ме предавай точно днес.

Добрите българи от хала скотски

далече бягат.

Гибелно.

Без вест...

Без мен кой да им каже,

че народ сме?


Дори земята ще обърне ход

без мен –

по знак на злото!...

...Но тогава:

аз просто ще умра за теб,

живот…

А ти и след смъртта не ме предавай!


ИЗБОР


Все си казвам

човече божи,

поживей за плътта си дива!

Само с гола душа – не може.

Само с голо сърце – не бива.


Трябва в този живот коварен

рог от дявола да си купиш,

вместо в скрупули да се харчиш

и да търсиш човека с лупа...


Все си казвам.

И все преглъщам.

Тихо.

Бавно.

И надълбоко...

Ех, ти ангелска моя същност,

колко ада ми костваш, колко!


Ако имаха капка смисъл

твойте блянове допотопни,

аз на дните си хляба клисав

щях да дъвча с усърдност попска.


Но сега само свивам устни

и пребърсвам потното чело:

като виждам – какво пропускам,

а не виждам – какво печеля.


ВЕЧНИ ПРИСЪДИ



Тегнат вечни присъди

над героите наши...

Искаш Левски да бъдеш,

но въжето те плаши.


Влизаш в Ботева диря,

ала изстрел те връща.

Щом не ти се умира,

стой до книгите вкъщи.


Не блести над тълпата

с Яворовото слово,

че те чака разплата

и с куршум,

и с отрова.


Не търси рими върли

за властта –

като Гео.

Инак тя ще те хвърли

в свойта пещ –

да се грее...


Можеш само с букети

паметници да храниш.

Tе растат до небето!

Tи се свиваш до рана…


И разбираш героят

за какво тук е всъщност:

да умре за теб в боя,

в който ти днес отсъстваш!


ЗИМНО КАПРИЧИО


Ти можеш да ме имаш

чак утре...

А сега:

тъгувай ме, любима,

с най-зимната тъга!


Сама пред стъклописа

замръзнала анфас:

тъгувай мойте мисли,

усмивка, пръсти, глас...


Аз смътно ще те чувствам

по въздуха стипчив.

Тъгувай ме със устни.

Но повече – с очи!


И знай, че бродя тихо

там някъде – в снега,

какъвто ме родиха

сълзите ти,

тъга.


Отричан. Бит. Раняван.

Премръзнал. Сам...

Готов

с дъх лед да разтопявам

за капчица любов!


 

МАКДОНАЛДС НЕ Е СИМВОЛ НА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Очаквано, днес мнозина са притеснени от дневния ред на санкциите. Нека заедно анализираме този случай.


1. Най-главното нещо. Специалната операция бе необходима. Точка.  Американските биолаборатории, за които Виктория Нуланд призна, и разкритията на украинските власти относно работата по обогатяването на уран не са шеги, не са конспиративни теории и със сигурност не са епруветка с бял прах, която постави началото на войната в Ирак. Всичко това се случи на границите на Русия и Москва беше длъжна да реагира остро.

2. По принцип е невъзможно да се изолира Русия от световната икономика. Да, Западът създаде трудни условия. Но самият той ще започне да страда сега от тях. Газ, нефт, алуминий, редкоземни метали, пшеница, пазари. Много разнообразни неща. Плюс руските ответни мерки. А докога демокрацията ще може да си стреля в главата остава открит въпрос. Освен това, нека имаме предвид историята на СССР, който от създаването си е бил под най-различни санкции. И това на Запада тогава много не му помогна.

3. Да, сега не е най-лесното време. Вярно е. Но имайте предвид: Западът започна войната. Не е задължително това да са танкове и оръдия. Войната на 21-ви век е, освен всичко друго, информационна и психологическа. Вижте как действат. Призовават руснаците да емигрират. Къде? Към страните от ЕС или Грузия, където руснаците вече са превърнати в евреите на Третия Райх? Където са изтласкани от живота, придружавайки всичко това с цинични думи за надмощие на либералните ценности. Руснаците са изтласкани, независимо от техните възгледи, просто защото принадлежат към руската цивилизация.

4. Спрете паниката. Банковият сектор и платежните системи в Русия отдавна имат резервна опция, която е многократно тествана. Това, че малко се говореше за това в медиите - нямаше повод.

5. Санкциите не са обвързани с конкретна специална операция срещу украинските нацисти. Нека ви напомня, че Русия получи първите пакети от ограничителни мерки много преди Крим. А събитията от последните месеци потвърждават, че така или иначе биха били обявени. Това трябва да се приеме като реализация на вечната доктрина за „Бремето на белия човек”. Просто този път получиха неочакван отговор от Москва.

6. Западът не е готов да помогне на Украйна до степента, която Зеленски изисква. Едно е да осигурите финансова подкрепа за проекта „Анти-Русия“, а съвсем друго е да рискувате въоръжена конфронтация. Ако желаете, това е повторение на сценария с Грузия от модела от 2008 г. На Тбилиси също обещаха много неща, всъщност - изоставиха Саакашвили и се отдръпнаха, за да търсят нов обект за бушуващата русофобия.

7. И накрая. Най-голямата грешка в момента е да се поддадете на паниката и да спрете да действате смислено. Това може да доведе до много по-сериозни последици. Вече е било така. Например през 1991 г. Да не повтаряме собствените си фатални примери от миналото и да си съсипваме живота. Макдоналдс изобщо не е символ на свобода и демокрация, а просто бързо хранене, което също е много нездравословно.


Източник: Телеграм

Превод: Гияс Гулиев


 

СЪОБЩЕНИЕ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели, предстоят светлите Христови Рождественски празници. Приемете пожеланията ни за добросърдечие, за благост и любов, които ние, от сърце и душа, ви пожелаваме. Нека достигне Божията благодат, до всеки християнски дом, до всяко тревожно българско сърце, до всеки радетел на българската народностна традиция, в която синовна грижа и отговорност винаги са били любовта към Отечеството и неговата защита.

С въздишка изпращаме тази година, но не заради трудностите, с които я преживяхме, а заради благодарността, която ви дължим, за вярата и подкрепата, че в изпитанията за каузата, с Божия промисъл, не ни оставихте сами. И че утре, дай Бог, отново ще бъдем заедно и отново ще бъдем същите. Следващият брой трябваше да носи дата 24 декември, но поради понятни причини той не може да бъде отпечатан. Ще изпратим 2019 година с брой № 52, който ще излезе с дата 31 декември. Търсете го още същия ден и в дните след 1 януари.


Честито Рождество Христово!

Нека посрещнем с радост и надежда новата 2020 година!


 

ИСТИНАТА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ

Е-поща Печат PDF

Христо ТепавичаровПисания и заявления по случай отбелязването на 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива през август 2018 година за пореден път напомниха за кървящата от столетие рана, нанесена от турския ятаган върху достойнството, идентичността и безрезервната преданост към род и родина на тракийските българи.

Президентът Румен Радев, в прочувствената си реч припомни саможертвата на тракийските българи поели по пътя към свобода и достойнство, където, по думите на летописеца на въстанието Христо Силянов „едновременно действаха ножът, куршумът, огънят и бесилката“.

Президентът счете за уместно да информира всички заинтересовани от последиците на тези събития, че е поставил въпроса за компенсациите на тракийските бежанци и че ще продължи да изисква ясен отговор при всеки случай когато историческите факти се пренебрегват или се поставят под съмнение. Намерението е похвално, но разговорите за „компенсации“ на някакви „бежанци“, след 100 годишен грабеж и продължаващата варварска разходка на завоевателя по незасъхналата кръв и крещяща за възмездие памет на подложените на геноцид тракийски българи в Източна Тракия, меко казано няма нищо общо с пренебрегване на историческите факти. За престъпления срещу човечеството не само няма давност, но не може да има и прошка.

 

Да, историческите факти се пренебрегват, но трагичното от национална гледна точка в случая е, че за 99% от управляващите и кандидатите да управляват България, такъв въпрос не съществува поради пълното му непознаване. Изявлението на президента е не само повод, но и задължение за анализ на казаното, за припомняне на фактите и опит за оценка на възможните и необходими решения по този въпрос.

Какво имаме предвид?

След 100 години най-сетне е време да се осъзнае, че на тракийските българи, жертва на турския геноцид (ако има такива останали) и на техните наследници компенсации не се дължат. Компенсации се дължат за отнети по законен път или приемлив за съвременните цивилизационни нрави блага (къщи, имоти, земи, гори, движимо имущество, животни и т.н.) , а не за престъпления срещу човечеството, каквито са геноцидът и етническото прочистване, извършено в Тракия.

Налага се обяснение на използваните термини и внасяне на яснота по статута на тракийските българи, жертва на турския геноцид. Те не са „Тракийски бежанци“. За турските историци те дори не са бежанци, а изселници, емигранти! Дори във френския текст на протокола към договора за приятелство към Ангорските спогодби жертвите на турския геноцид са определени като “immigrant” – имигрант, преселник, пришълец, статут, който свързва лицето със страната на новото местожителство, а не със страната, от която е прогонено с всички произтичащи от този факт последици. Бежанец е лице, което по своя инициатива или желание, доброволно или по принуда, напуска родното си място, за да запази живота си и този на близките си, установява се в друга държава, където му се предоставя статут на „бежанец“*. Оцелели след геноцида, Тракийските българи не са имигранти, а изгнаници*-бегълци, успели да спасят живота си чрез бягство от ятагана, поставен на врата им, поради липсва на какъвто и да е друг избор, освен смърт!

На тракийските българи и техните наследници

се дължат отнетите от отоманските и турски власти имущества. Дори Женевската конвенция за бежанците не е предвидила решение на въпроса за правата на бежанците върху имотите, останали в държавата на произхода. Задължение на т.н. “велики сили“, които продължават да дължат справедливост на тракийските изгнаници, е било и понастоящем е да принудят Турция да върне отнетото и да компенсира унищоженото имущество в резултат на извършени престъпления срещу човечеството, каквото е геноцидът и да наложат, ако е необходимо със сила, връщането на правоимащите по родните им места. Това произтича от разпоредбата на чл. 1 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, съгласно който държавите, страна по конвенцията, поемат задължението да „предотвратяват и наказват“ геноцида. Извършеният срещу стотици хиляди български тракийци геноцид не може да се компенсира с пари – мъртвите нямат нужда от пари, за да си платят сметката! Обстоятелството, че Турция отказва да се присъедини към Конвенцията за геноцида, не освобождава нейните управници от задължението да спазват нормите на обичайното международното право!

Компенсации се дължат, но не за да се откупят престъпниците, наредили, толерирали и извършили геноцида, а за пропуснатите ползи, за експлоатацията на заграбените в продължение на един век държавни, общински и частни български имоти.

Право на избор за начина на възмездяване на жертвите на геноцида има пострадалата страна, а не престъпникът! Тактиката на Турция по този въпрос в продължение на век, която продължава до днес, е да отказва разговори, да предлага всевъзможни несъстоятелни конструкции или решения, върху крайния резултат от които тя си запазва пълен контрол. Такава е и лансираната идея за „колективен иск“, по който страна да бъде българската държава в преговори с турската държава. Двустранни преговори между България и Турция са безсмислени, тъй като те са предварително обречени. Турция отрича извършените престъпления срещу човечеството.

 

 

При тези обстоятелства, предявяването на „колективен иск“, пред турски съд, без прието от двете страни ясно международно правно основание, би било несъстоятелно, а от процесуална гледна точка - неосъществимо. Съгласно международното право една държава не може да бъде страна по гражданско дело за компенсации за извършен от нейни граждани и институции геноцид, каквато в случая е Турция, срещу лица, придобили чуждо гражданство на основание етнически произход в резултат на извършено престъпление срещу човечеството - етническо прочистване в държавата на произход. Виновните за извършени престъпления срещу човечеството са наказателно отговорни, а за извършените деяния давност не тече. На жертвите и техните правоприемници се дължи възстановяване правото на собственост върху заграбените имоти по административен път и компенсация за причинените страдания и пропуснати ползи по съдебен път, както и признаване правото да се върнат по родните места на своите родители и прародители. По съществуването на тези основни права на право-имащите и задължения на извършителя на престъпления по силата на международното право няма място за спор.

Възстановяване на правото на собственост и ползване върху заграбените лични имоти на Тракийските българи поставя въпроса и за възстановяване правото

на собственост и ползване върху държавни и общински имоти,

разположени на територията на обитаваните от тях села и градове и ползваните мери, пътища, гори, кариери от всички тях… Естествено е тези въпроси да бъдат обсъждани и решавани от представители на турската и на българската държава със съдействието на представители на великите сили в качеството на арбитър.

Единственото решение за Тракийските българи е възстановяването на status quo ante ex tunc!

Ако днес говорим за проблем с Тракийските българи, той е не в пренебрегване на „историческите факти“, а в тяхното превратно, недобросъвестно, тенденциозно, непоследователно, злоумишлено, необосновано от правна и историческа гледна точка тълкуване.

Когато мислим и говорим за Източна или Одринска Тракия имаме предвид земята, разположена между Черно море на север и североизток, Бяло море на юг, Мраморно море на юг и югоизток, река Марица и Странджа планина на запад, с площ от 20,500 кв. км. Тракия – Одринска и Беломорска - е неотделима част от визията за българската държава в навечерието на Освобождението, включваща още Мизия и Македония. Що се отнася до историческата истина за тези земи, както България, така и Турция четат и тълкуват по различен начин фактите, причините и последиците за случилото се. Необходимо е, с помощта на държавите, играли и играещи решаваща роля в поддържане на мира и съблюдаването на международния ред и право в междудържавните отношения на Европейския континент, да се постигне общо приемливо разбиране на фактите досежно:

Броят на пострадалите – избити и прогонени българи и местообитанието им; най-често споменаваната цифра е „наследници на 350,000 българи от Одринска и Беломорска Тракия“.

Според доц. Георги Митринов (БЪЛГАРСКОТО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В БЕЛОМОРИЕТО) основната част от българското християнско население, обитаващо Източна Тракия е било прогонено или избито от турските редовни наемнически военни формирования по време на Междусъюзническата война от 1913 г. Живеещото компактно българско население в Одринско, Лозенградско, Бабаескийско, Визенско, Малкотърновско, Кешанско, Еноско, Малгарско, Узункюприйско, Чорленско, Силиврийско, е избито, а близо 200 000 българи са прогонени от родните им места.

Петко Карамитрев пише в дневника си: „В Тракия населението беше турско и българско - наполовина. Гърците бяха малко. Турските села бяха малки – по три четири къщи. Българските - от 200 до 500“…

Извършен ли е геноцид; има ли извършено престъпление срещу човечеството съгласно нормите на международното право?

Да, има. Източна Тракия е обезбългарена и прочистена със сила и убийства. Според член 2 на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1950 година под „геноцид" се разбира всяко едно от следните действия, извършено с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата; б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;

в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;

г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;

д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

В Източна Тракия турските власти извършват всяко едно горепосочените деяния срещу тракийските българи, обитаващи тези земи от хилядолетие – избиват ги, травмират успелите, прогонват оцелелите, заграбват имотите и унищожават имуществото им, за да ги лишат от възможност за препитание и от шанса да се завърнат по родните места, отнемат децата им. Тези престъпления срещу човечеството остават ненаказани повече от век! Въпросът е: трябва ли това да продължава? И до кога? Геноцидът е престъпление по общото международно право и изработването и приемането на Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от Генералната Асамблея на ООН през 1948 година , в сила от 12 януари 1951 г., единствено кодифицира действащите вече обичайни норми в тази област на правото.

Престъпления като геноцида, извършвани срещу тракийските българи и арменските обитатели на Тракия, в продължение на десетилетия от властите на Османската империя и на турската държава, са основната причина това престъпление да бъде квалифицирано и кодифицирано, като едно от най-тежките престъпления срещу човечеството.

Стореното е сторено, но

няма престъпление без извършител, без престъпник.

Кой извърши престъплението геноцид срещу тракийските българи? Поел ли е отговорност и в какво се изразява тя? Няма спор по преките извършители и отговорни за геноцида срещу тракийските българи. Това са редовната турска армия, башибозука на служба при турските султани и техните слуги, само-организиралите се орди за извършване на безпощадни убийства, издевателства и грабежи над друговерците под благосклонния поглед на управляващите правоверни служители на Аллаха. Това е онази част от ръководната върхушка в османската и турска държава, в различни исторически периоди в края на ХІХ до средата на ХХ век, която носи и основната отговорност на вдъхновители, подстрекатели и подбудители за прочистване на Тракия, избиване и прогонване на коренните й обитатели – българските тракийци. Имената им са известни, те носят наказателна отговорност, но не те, а държавата, която управляват и представляват носи цялата гражданска отговорност за нанесените вреди, за причинените страдания и заграбено имущество от жертвите на геноцида. И както няма давност за наказателно преследване на извършилите престъпления срещу човечеството, така няма давност и за търсенето на отговорност за причинените от тях вреди. Международното право не може да остане безсилно, а тези които са призвани да го прилагат и съблюдават, като гаранти на световния обществен договор, т.н. велики сили, не би трябвало да продължават да наблюдават с безразличие гаврата на престъпниците с жертвите!

Престъпления са се извършвали и продължават да се извършват и сега. Отново питаме – до кога това трябва да се търпи и да продължава?

 

Следва


 

АБОНАМЕНТ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

До 15 декември може да се абонирате за в. „Нова Зора“. През 2021 г. често се обръщахме към вас да ни подкрепите в абонаментната кампания. Така и остана неизпълнена задачата за 1000 годишни абонамента. По тази причина поради драстичното поскъпване на хартията, електроенергията и печатарските услуги, се наложи след 18 години, цената на един брой да бъде променена на 2 лв. Повече от всякога обаче обществото ни се нуждае от убедени защитници. Не само защото годината е особено важна, преминаха вече изборите за парламент и за президент, но за да пребъде България, никой не бива да остане безучастен в битката на истината с лъжата. Подкрепете ни.

Разпространението на вестника, по независещи от нас причини, все така продължава да бъде ограничено. Абонаментът за сега е най-сигурният начин,  „Зора“ да участва в битката за България. Отново ви призоваваме: във всяка пощенска станция може да осъществите вашата подкрепа с абонамент за 2022 г. Можете да се абонирате за 1 месец, за тримесечие и полугодие. Абонаментът за всички тях се изчислява съобразно на вторниците умножени по 2 лв.

Каталожният номер на „Нова Зора“ е непроменен - 311.

Всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.

Можете да се абонирате и в офисите на ДОБИ ПРЕС. Редакцията на вестника има договорни отношения с тази фирма.

Същото може да направите и чрез пощенски запис за избрания от вас срок на адрес: София 1000, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан точния адрес и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.

Допълнителна информация може да получите на тел. 02 985 23 05;  02 985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140 122 и  0894 66 49 00.


 


Страница 10 от 483