Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ДРУГОТО КОРУМПИРАНЕ

Е-поща Печат PDF

Всичко е наред: те ще пилят за корупцията, ние ще им купуваме самолетите. А 1 милион и 655 хиляди души/най-малко – които оцеляват по някакъв необясним начин под границата на бедността - ще си лягат полугладни и ще стават гладни. Никой не се интересува от тях, не ги забелязва, те са анулирани от сметките, сложени са в графата „косвени жертви“.

Мрънкотенето за корупцията е съпътстваща операция, без особен ефект, това е ясно за всички, уж трябва да държи на къса сиджимка Властта – тя пък, от своя страна, да внимава за равновесието между отделните кланове, да крадат с мярка, и да делят с мярка, каквото щат да правят, но да купуваме правилните самолети. Това е играта.

Изглежда инфантилна, когато я опишеш, но си е точно такава – прости, груби бакалски сметки – върху това се крепи днешното „равновесие“. Политиката е с напълно разядена плът, като издъхващ от проказа болник, нелекуван и захвърлен.

„Отвън“ ще мляскат дъвката „корупция“, а ние ще заметем основния проблем – Голямата Измама, която анестезира Народа, отмести погледа му от важното – дивашката приватизация, примерно. И сетне постепенно го накара да се примири с Грабежа.

Това отместване е Истинското Корумпиране: да приучиш обикновените хора да смятат, че кражбата, и то от общите ценности, е нещо нормално. Не беше много трудно да постигнат това – понеже едновременно ги накараха да възприемат като нещо неизбежно фалшификациите на Миналото, да им натрапват непрекъснато неколцина никаквици и да ги представят като достоверни източници на информация – въпреки че те целите са подгизнали от лъжи. Това е същинската корупция – и тя вече има фатални последици.


Голяма работа, че някой нискочел селяндур се е вместил ловко в Големия Грабеж и е отмъкнал някой винзавод – когато безволеви и крадливи властници станаха причина да бъдат отмъкнати моралните устои на Народа. Накараха го да повярва, че далаверата, дори да е най-брутална, е свещеният знак на Новото Време. Че крадецът е нещо по-различно от това, което е – нещо като „Барон разбойник“, както са наричали крупните американски предприемачи от 19 век.

Толкова е отчайващо всичко това, че народецът дори не се сеща да им завижда на „бароните“ – ни с бяла, ни с черна завист. Развяват ги пред очите му като новото знаме, остава само и да го побийват с него, за да се ориентира по-бързо в новите ценности. Народът трябва да повярва, че това, което вижда с очите си, не е това, което вижда, че е нещо различно.

Как се запазва тогава една дори относителна почтеност на Паметта - към преживяното от самия теб, към собственото ти минало?

Солженицин имаше една хубава фраза по този повод, приблизително: „Един от най-пагубните аспекти на съветската система е, че ако не си мъченик, не можеш да бъдеш почтен, не можеш да се гордееш със себе си“. И нашите овни да не останат по-назад: превърнаха милиони хора в мъченици – обаче искат да ги лишат и от почтено отношение към миналото им.

И така сложиха началото на един могъщ, безпрецедентен корупционен процес: заводите – на скрап, моралът на някое друго бунище, за да объркат и дори да паникьосат хората. Да ги обеднят и обезверят едновременно. Тукашните Бащи на Грабежа едва ли са имали подобни намерения – поне в началото, не са толкова прозорливи, но резултатите напълно ги удовлетворяват.

Изобщо, получи се „Преход“ като по поръчка, напълно по техния вкус. Хайдушки.

Нито Грабежа, нито Масовото корумпиране обаче никога не са привличали вниманието на дежурните лапацала, все посткомунистически хубавци. Немислимо е един Иван Кръстев, например, да обгледа цивилизационните/хайдушките подвизи на един Иво Прокопиев, например. Няма как – те са от едно котило.

И двамата са синове на комунистическата номенклатура – бащата на единия буквално е лъскал чизмите на Живков, когато той е отсядал в любимата си резиденция „Воден“, другият баща е правел същото, макар и с идеологическа вакса.

Никой в ония години не е имал чак толкова игриво въображение, та да провиди Иво като крупен индустриалец, за когото Плевнелиев пя панагерици - вече като пастирката/президент. Най-много да са го виждали като Разградски кореспондент на някой софийски вестник, или пък като гончия за нуждите на авджията Живков: „Ето ви го еленчето, другарю Живков, докарах ви го пред вас, и малко съм го упоил, та да ви е по-лесничко, хайде сега – бум, и наздраве, другарю Генерален секретар, аз съм Ивчо, да не ме забравите!“

Бум, бум - обаче след десетина години гончията думна и сви винзавода. В Дамяница, сетне безценния „Каолин“, направи калпави сделки за ЕВН и каквото друго се сетите. За ЕВН дори бе ангажирал и Плевнелиев – който и досега не е намерил време да каже, какво си е бъбрил на тайна сгледа във Виена със Шишковиц, един от шефовете на енергийната компания, точно по време на сделката.

А, между другото, Ивчо стана и крупен издател, и в едно отношение поне е абсолютно уникален: по някое време заложи редакционната политика на вестниците си пред свой кредитор. Ако някой ни беше казал, че това е възможно, щяхме да кажем, че не може да съществува чак такъв перушан. Но се случи.

И как тогава фондация „Америка за България“ да не му налива милиони? Наливайте, наливайте – само не говорете за корупция и свобода на словото. И гледайте и вас да не ви заложи някъде.

И сега Кръстев, който е сляп за всичко това, разсъждава за „носталгията по миналото“. Какво има да умуваш, то е очевидно: грабежът и наглостта на новите цивилизатори породиха носталгията. Мислимо ли беше, обикновеният българин дори да си представи този апокалипсис: да откраднат построеното и от него или направо да го разрушат, а пък синчетата на бившите комунистически гаулайтери да го учат на морал или направо да го отпращат към Небитието.

Синчетата имат навика само да констатират - според Кръстев, носталгията към миналото е свързана със страха от бъдещето.

Така днешният български клетник е разчекнат между миналото и бъдещето, обаче кръстевци благоразумно избягват настоящето му, понеже там са всички обяснения – най-вече за страховете му, породени от алчни и некадърни управници.

Народът направо е стъписан от тяхната неукост, а още повече от бездушието им. Той се усеща захвърлен като нещо ненужно. Носталгията, доколкото я има, е принудително бягство от позора на тази захвърленост/ненужност. Тя е слабо утешение, разбира се, не може да изличи от теб униженията, на които те подлага келявият ти сегашен живот. Тя не е някаква „идеологическа“ опърничавост, а опит да потиснеш срама си. Поне това…

Понякога синчетата дори не се свенят да упрекват Народа, че сам си е виновен за всичко – и това се среща, опитват се да го убедят и в този грях. Както е казвал един болшевишки комисар по правосъдието – „Екзекуцията на невинните впечатлява повече“.

Приписват носталгичност на „простолюдието“, за да си намерят още една причина да се гнусят от него. „Носталгията“ се използва като параван, който да прикрие несъстоялото се, поне за мнозина, настояще. Както пише Маркес в „Спомен за моите тъжни проститутки“: „Забравиха телом и духом мечтите, докато действителността не им даде урок, че бъдещето не е това, което са мечтали, и тогава откриха носталгията“.

Така се случи и с нашите клетници – но и изпод развалините на живота си, те, все пак, сигурно са схванали, какво тържествено покушение над моралните им разбирания им уреждат Крадльовците. Опитват се направо да подменят Народа.

Кръстевци никога не говорят и за нещо друго – за измеренията на Българския Страх. А те са чудовищни – от 7 милиона души, два милиона избягаха от Родината си. И накъде е насочена пък тяхната носталгия? Едва ли е към мътното тукашно настояще, което сякаш ни се плези от някакво криво огледало.

Ами младите, поколенията на Развратния Преход – те пък пет пари не дават за някаква корупция, на тяхното знаме може да пише „Ела ме корумпирай“ – къде на шега, къде на истина, така ги учат и чалгализират от Политическата Секта. Те виждат страданията на Паметта на родителите си по Миналото, обаче и апашорщините на Настоящето си ги бива – ще се двоумят известно време, но накрая - друм и да ги няма. Без да схващат, че правят услуга по този начин тъкмо на Властниците.

Е, някой ден ще се върнат, за да изживяват тук носталгията си по чужбина. Ясно е долу-горе, кога ще стане това. По телевизията представиха една оптимистична статистика: България ще настигне средноевропейския БВП/брутен вътрешен продукт на глава от населението след … 62 години.

И тогава може би ще се състои Голямото Завръщане.

Добре дошли, дядки и бабки-сладки!

Ще пиете ли по един ром с манго?

Ще, ще…


 

ПРОТЕСТИТЕ И СЕКТАТА

Е-поща Печат PDF

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ


Този текст е предназначен за читатели, които имат навика да разсъждават. Не е подходящ за хора, които не познават Миналото, нито имат желание да се вгледат в Бъдещето. Сектата има нужда тъкмо от такива хора.


Бунт без водачи - това виждаме сега.

В Сектата, както винаги, се гласят да го приватизират – кой колкото отмъкне. Младите не си задават въпроса, с кого ще направят трампата – на кого ще поверят своя бунт, своето въодушевление и гняв. Дали единствено няма да захранят поредната политическа завера?

Тия, които сега ще искат авантата от протестите, ще си траят, докато си нагласят играта. А вие лудувайте на площада - то ще е заради техния кеф.

Виждате ли в Тайника на Сектата подходящ човек, когото да произведете в своя Герой? Ами идеята, която да обсеби разума ви? Няма, нали? А защо?

Защото от три десетилетия, от самото Проклето Начало, в тукашната политика винаги е надделявало главно сметкаджийството.

Провинциални сметкаджии са ви водили за носа.

Псуват се като хамали, но нерядко са играли дори един за друг, - докато им излезе поредният пасианс. Знаят че пак е фалшив, обаче от това още повече им е кеф.

Кеф за ваша сметка.

Знаете ли, какво се случи през славната 1997-а година – истината, а не късните полюции на фалшификаторите. Комунистите си направиха вътрешен преврат, свалиха Виденов и тръгнаха да се пазарят с Костов, тъкмо с него, защото най го бива в сметките. Едва през 2012-а станаха известни, от „Всяка неделя“, за тайните срещи на силния човек в БСП - Добрев с Костов на „Копитото“.

Българската Истина живее на пресекулки.

Всичко винаги е опирало до сметките, а зад тях е надничала Далаверата – Сектата е закърмена, завинаги, с нея, тя е нейната Вяра, каквото и да искат по площадите, тя е свещената й идеология.

Хайде, нека Христо Иванов да налази „дълбоката държава“, за която врещят бъдещите използвачи на протестите – ама от времето, когато започнаха да я създават, за да ограбят всичко, което струваше нещо, а сетне и да го разрушат. „Дълбоката държава“ е продукт на криминалната приватизация на Костов, която беше наистина безподобна – и изуми дори крадливите руски евреи-олигарси. Но за Христо, изглежда, тя е едър залък и той предпочита да се търкаля в Росенец.

И какво толкова жали Черния Ангел/Костов, след като нищо не ги свързва като произход и манталитет? Като потомък на болшевишки правоверните Бойкикиеви, Христо сигурно са го виждали поне като гвардеец пред мавзолея на Ленин – а Костов си е бил само един прост притворен кандидат-комунист.

Хей, момчета и момичета, тия ли ще припознаете за свои герои? Тия ли ще ви водят – та те могат да ви закарат само до тресавището.

Там ще се наместят удобно край Алигатора – и ще започнат да се пазарят с него. За пореден път.


Впрочем, сигурно не знаете, но свирепия „антикомунист“ Костов гласува през 2004 г. срещу правителството на Симеон – заедно с комунистите.

Четете Историята на Прехода – но автентичната – преди да решите на кого да подарите одобрението си.

Макар че, каквото и да решите – все ще бъдете излъгани. В Сектата са все опитни лъжци-рецидивисти. Ще ви използват – и ще ви зарежат.

Най сте им мили, когато сте далеч от тук. Няма да мирясат, докато не ви превърнат всички в „никъдници“, както се изразяваше блестящият словолюбец Петър Увалиев. Няма да мирясат, и докато не отпратят Там/Горе милионите български бедняци. Тяхното скотско съществуване е безмилостно свидетелство за съзнателното унищожение, на което са подложени. Животът на тези клетници е оценен от Сектата на стотина-двеста лева месечно. Тя не ви иска тук и, защото един ден все ще осъзнаете този геноцид.

Всъщност, в това е силата ви – да спрете изтреблението на родителите си, да ги освободите от унизителния срам, с който живеят и, с който ще си отидат тези скромни, трудолюбиви и почтени хора.

Ако някой ви чуе и разбере – това е вашият човек. Само че това няма да се случи скоро.

Тия, от Сектата, себе си дори не разбират, какво остава за ненужни, според тях, неща като състрадателност и човещина.

Използваха хаврата на Прехода, за да превърнат политиката в мръснишко занятие.

Само ги питайте, с какво се гордеят – и ще се убедите, че тяхната „политика“ няма човешки измерения. Тя изобщо не вижда човека. В нея няма място за него – освен, ако не го пазарят за дребни пари по време на изборите, сякаш е някакъв дефектен скот.

Сега, докато се дърлят за идиотщини, се оказа, че не са огледали както трябва поредния си дръвнишки закон – и така оставили с половин пенсия децата с увреждания, точно тях. Политиката непоправимо уврежда тия хора, почти всеки е увреден от нея по някакъв начин.

И вижте само колко прости мадами управляват държавата – тая тайфа може да разсипе дори една доста по-свястна държава, какво остава за нашия бъркоч от полу-направени/полу-ремонтирани магистрали, празни или преливащи язовири и пр., над които някой ден гордо ще се фръцкат Ф-16 – хубава си Татковино.

Сектата успешно внуши на хората, че политиката е алъш-вериш, че в нея всичко се купува и продава. Според нейния ценоразпис, гражданското въодушевление върви най-евтино, няма смисъл да се губи време за тази стока. „Ще повикат будалите и ще им мине“ – си казва тя и сега, докато умува как да нареди новия властови пасианс.

В него място за бунтари няма – обаче бивши бунтари/книжни тигри са добре дошли, стига да имат способността бързо да усвоят правилата на Сектата.

За нея нямат никакво значение идейните различия, те са за пред хората.

Няма разлика между "дясно" и "ляво", между приватизаторите с ушанки - и ония с каубойски шапки, между тия, които палят показно по две свещи наведнъж - и другите, които и досега сънуват, че пазят саркофага на Ленин. Всички те са предани единствено на собствения си егоизъм, той е техният култ. А вие си въобразявате, че ще ги стреснете с дюдюкания.

Могат безкрай да се преправят в различни комбинации, но никога няма да напуснат Сцената – поне в тази България и поне в обозримото бъдеще.

Разбира се, можете да доизтикате Сектата до избори – но те пък са най-изтърбушения инструмент на демокрацията.

Както казваше героят на Джийн Хекман от един филм: „Ние защитаваме демокрацията, но не я практикуваме“.

Все припомням една случка от предишните младежки/студентски вълнения: в знак на протест, някакъв прекален ентусиаст окупирал комина на една централа – тъкмо да види от 50-ина метра, какво се задава на хоризонта.

Нищо не видял, естествено, но в замяна на това се парализирал от страх и не можел сам да слезе. Наложило се пожарникари да го свалят.


 

ЗАПАДНАТА „КУЛТУРА“ СЪСИПВА ЦЕЛИ КОНТИНЕНТИ

Е-поща Печат PDF

Когато човек чуе фразата „европейски културни институции“, той незабавно се сеща за пищни концерти, изложби на авангардното изкуство и щедри стипендии за талантливи, но небогати местни студенти от развиващите се страни. Това звучи така благородно, така цивилизовано! Но така ли е наистина? Да помислим...

Написах своя кратък роман „Аврора“ след като проучих дейността на различни западни „културни институции“ във всички части на света. Срещнах се с техните ръководители, запознах се с хора, получили финансиране по различни програми и успях да проникна зад кулисите на тази "културна" дейност. Това, което открих, ме порази: тези лъскави „храмове на културата“, изникнали посред толкова много съсипани и нещастни градове в цял свят (съсипани от западния империализъм и неговите най-близки съюзници - безсрамните местни елити), са всъщност много тясно свързани със западните разузнавателни служби. Те пряко участват в неоколониалисткия проект, осъществяван от Северна Америка, Европа и Япония във всички континенти на Земята. „Културата“ се използва, за превъзпитание и промиване на мозъците главно на децата на местните елити. Финансиране и субсидии се пускат в ход там, където преди са се прилагали заплахи и убийства. Всъщност, всичко е много просто: непокорните, социално ориентирани и антиимпериалистически настроени млади творци и мислители, сега биват безсрамно купувани и корумпирани. С тяхното его се играе много изкусно. Уреждат се пътувания в чужбина за „млади и талантливи хора на изкуството“, раздават се пари, предлагат се стипендии. Морковите са твърде вкусни, направо „неустоими“. Печатите на одобрение от страна на Империята, са готови, за да подпечатат празните страници от живота на младите непризнати, но гневни и умни творци и интелектуалци от бедните колонизирани страни. Толкова е лесно да извършиш предателство! Толкова е лесно да се огънеш! Някои страни - те са много малко – е почти невъзможно да бъдат корумпирани. Такава е Куба, но тя е уникална страна, която настойчиво се демонизира от западната пропаганда. В Куба казват: “Patria no se vende!”, което ще рече „Отечеството не се продава“. Но за нещастие почти навсякъде другаде по света хората го правят – от Индонезия до Турция, от Кения до Индия.

Действието в моя роман „Аврора“ започва в малко кафене в древен град в Индонезия, чието име не се споменава в книгата. Немецът Ханс, ръководител на неназована културна институция, разговаря със своите местни „ученици“. Той обича живота си там: цялото уважение, което получава, безбройните жени, които притежава сексуално и унижава, разточителния начин на живот, който му е предоставена възможност да води. Влиза една жена – красива жена, горда жена, човек на изкуството, жена, която е била родена тук, но преди много години е заминала за далечна Венецуела. Името й е Аврора. Нейният съпруг е Ороско, виден революционен художник. Сестрата на Аврора е убита в своята страна, защото не се е съгласила да се откаже от своето революционно изкуство. Била е отлвлечена, изтезавана, изнасилена, а после и умъртвена. Ханс, ръководителят на европейска културна организация, е бил замесен в това престъпление. Аврора се изправя срещу Ханс, а всъщност, и против цялата европейска култура на плячкосване и колониализъм. И тази вечер тя е подкрепена от духа на Волфганг Амадеус Моцарт, отвратен от това, че го използват като един от символите на „културата“, която е унищожила него самия, която унищожи самата същност на изкуствата, и която всъщност от векове унищожава цялата планета.

Неотдавна споделих фабулата на „Аврора“ с местен „независим“ филмов деец в Хартум, столицата на Судан. Първонално той слушаше внимателно, после се ужаси, а накрая бързо се отправи към вратата. Избяга без дори да се опитва да скрие своето огорчение. По-късно ми казаха, че той е изцяло финансиран от западни „културни институции“. След като прочетоха книгата ми, няколко мои африкански другари, водещи борци против империализма, незабавно я подкрепиха като казаха, че тя разглежда някои от основните проблеми, пред които се е изправил техният континент. Културната разруха, която Империята сее, е сходна навсякъде: в Африка, Азия и Латинска Америка. Написах книгата „Аврора“ като произведение на изкуството, като белетристика, но я написах и като подробно обвинително изследване на културния империализъм в духа на J’accuse /"Аз обвинявам"/ на Зола.  Мечтая си тя да бъде прочетена от младите мислители и творци на всички континенти така, че да им помогне да разберат как действа Империята и колко отвратително и позорно е предателството.


Андре Влчек е философ, писател, филмов деец и разследващ журналист. Той е отразявал войните и въоръжените конфликти в десетки страни на света.


 

НА ИЗБОРИТЕ – В ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ!

Е-поща Печат PDF

В Програмите на своите три редовни конгреса (последният на 14.07.2018 г.) ПП „Нова Зора” поставя като трето основно направление в соята дейност, създаването на Единен народен фронт (ЕНФ) за  излизане на България от перманентните кризи и нейното оцеляване, чрез нов модел за политическо и социално-икономическо развитие, в условията на съдбоносните предизвикателства. Защото в  своята над 140 г. история, Третата Българска държава никога не е претърпявала такъв срив, граничещ с откровен цинизъм на външните „ментори” и поставилите се в тяхна услуга български политици, по време на т.нар. „преход” от социализъм към див капитализъм, наречен пазарна икономика. Ръководени от тези съображения, ние предложихме обединяване на националната енергия, на базата на  преодоляване на конфронтацията в обществото чрез помирение, единение и възраждане, като основа за консолидация на левия и десния патриотизъм, за спасяването на Отечеството ни - Република България. В Програмата подчертаваме, че нито една  политическа партия или социална група не може да изведе сама страната от дълбоката материална и морална криза. Нарастващите опасности на глобализиращия се свят могат да бъдат посрещани и преодолявани само, ако българският народ бъде консолидиран на базата на програма с ясна стратегическа цел – запазване и укрепване на българската национална държава. Ние считаме, че няма кой друг, освен българските социалисти и патриоти, обединени в Единен народен фронт на хората на социалната кауза и любовта към Отечеството, да изпълнят историческата задача за изграждане на нова социална България, на базата на свободата и единната консолидирана национална общност, чрез солидарност и справедливост. Затова призовахме към обществен диалог и съгласие по основните стратегически цели на България, ясно формулиране на националните интереси и поставянето им над партийните. Потенциалните участници в ЕНФ следва да оставят встрани програмните си различия и да се обединят за постигане на определени основни политически цели като издигнат основополагащи лозунги, приемливи за всички. В програмата ние определихме и 32 основни цели на ЕНФ, които в значителна степен съвпадат с Предизборната платформа на Коалицията от партии „БСП за България”, за изборите на народни представители в 46-тото Народно събрание, насрочени за 11.07.2021 г. В резултат на решенията на Националния съвет на БСП, под ръководството на председателя на партията г-жа Корнелия Нинова, завършиха преговори и бяха подписани двустранни споразумения с различни политически партии, (извън досегашните пет от коалиция „БСП за България”) и патриотични граждански движения. На последното заседание на Централния политически съвет на ПП „Нова Зора” преди седмица, ние оповестихме някои от тях. По искане на членовете на ЦПС, сега огласяваме техния пълен списък. Той ще бъде полезен и за читателите на в. „Нова Зора”.


ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ, С КОИТО ИМА ПОДПИСАНИ СПОРАЗУМЕНИЯ:


1. ПП Нова зора-председател Минчо Минчев;

2. ПК Екогласност - председател Емил Георгиев;

3. ПК Тракия - председател Стефан Начев;

4. Комунистическа партия - първи секретар Ал. Паунов;

5. ПП Алтернатива на българското възраждане - председател Румен Петков;

6. ГП Нормална държава - председател Георги Кадиев;

7. Движение на непартийните кандидати - председател Минчо Христов;

8. ПП Българската пролет - председател Велизар Енчев;

9. ОКЗНИ председател – Добромир Задгорски;

10. ГД Народна сила – председател Георги Димов;

11. Федерация на потребителите - Емил Драндаров;

12. ПП „Българската левица” - председател Боян Киров;

13. ПП Движение за социален хуманизъм - председател Ал. Радославов;

14. Съвет на европейската научна и културна общност - Росица Златанова;

15. ПП Съюз за отечеството - председател Васил Точков;

16. НД За социално и гражданско общество - председател Младен Иванов;

17. Обединен блок на труда - председател Екатерина Атанасова;

18. НСО ЗАЩИТА – председател Красимир Митов.


Нито „Нова Зора”, нито която и да е от изброените по-горе партии, организации и движения, както вече отбелязахме, не е в състояние да извърши необходимата спасителна консолидация на обществото, да събере за градивно начало остатъчната макар енергия на нацията. Разбира се, един механичен сбор от юридически субекти не може да свърши необходимото за обществото единение. Без прокламирането на идеи за нови социални отговорности и нови национални приоритети, много не може да се постигне. Но началото е все пак обнадеждаващо. Показател в това отношение са нестихващите критики на поетия под председателството на Корнелия Нинова опит за обновление за БСП. Възвръщане на доверието към партията обаче, не е възможно да се постигне като с декрет. „Увлеченията” на много от нейните предишни ръководства, които едва ли не заставяха редовите социалисти да се съгласяват с политики перпендикулярни на собствените им разбирания, не са забравени. Помнят се и „отлюспванията” извършени от тези ръководства, заради политическата конюнктура, жертва на които станаха едни от най-верните членове на БСП, задето са работили за комунистите. Днес махалото се връща и в неговото оздравително движение остава да живее надеждата за ново, за истински вярно и потребно за обществото  движение напред.

В своето последно интервю Мартин Хайдегер, последният велик мислител на ХХ век, формулира неизменната координатна система на човешките ценности: „Всичко важно и голямо е възникнало само от това, че човекът е имал Родина, и че е бил вкоренен в традицията”.

В много отношения през последните четири години БСП се вписваше в координатите от „завещанието на Хайдегер”. Нашата надежда е, че този курс няма да бъде изоставен и, че задачата на „Нова Зора” е била и си остава създаването на истински Единен народен фронт.

За да бъде ден, за България!


ЦЕНТРАЛЕН

ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

НА ПП „НОВА ЗОРА”:

Председател: Минчо Минчев


Купуването и продаването на гласове е престъпление.


 

ЕЗИКЪТ И НЯКОИ НЕГОВИ ПРОЯВЛЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Като обществено явление от изключителен порядък, езикът е органично свързан с мисленето и чувствата на човека. Те значи могат да бъдат изразени с думи и обратно: думите могат да предизвикат съответстващите им по смисъла си мисли и чувства в човешката душа. Това ясно се вижда при поезията. Димчо Дебелянов например в известно свое стихотворение, чрез верно използваните и подредени думи, предава смисъла на своите чувства. Така читателят на свой ред ги изпитва – осъзнава и става съпричастен към красотата на смисъла, който те носят:

„Аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни –

сън е бил, сън е бил, тихият двор,

сън са били белоцветните вишни.“

Получава се естествен духовен кръговрат, близък по съдържание до кръговата на водата в природата. При него мислите и чувствата стават думи и на свой ред, думите се превръщат в мисли, и чувства.

Езикът има две области на действие: човешката глава, която мисли образно чрез зрителните и слухови картини, и сърцето, чието мислене е безобразно, съставено от духовни чувства. Така мисленето на главата – образите и картините, може да преминават в „чувства на сърцето“, в които няма образи. Този процес се определя от езика и неговите думи.

Езикът е най-общо казано количество и качество от думи – речеви и писмени знаци, натоварени с образен и безобразен смисъл, и подредени йерархически. Смислово точната гръцка дума „йерархия“ означава „свещено управление“. Тя ни говори, че езикът управлява човека и то по свещен начин. Значи това управление в крайна сметка се осъществява от свещена Личност, чрез свещените понятия намиращи се в езика. Това, че тази дума се употребява и в светски, несвещен план показва, че нейния смисъл не се разбира. Употребена неправилно в израза „държавна йерархия“, думата вече губи присъщия си смисъл. Защото държавата е светска, гражданска институция и няма свещен характер. Църквата има такъв свещен характер и следователно тя не е институция, както често я наричат и описват, поради неразбиране.

Вследствие обаче на изменения на нравствеността у човека, причинени от своеволната му и противоестествено-висока самооценка, хората не винаги възприемат верния смисъл, вложен в думите. Това води до насочване на обществения живот в невярна посока, за което е пример и днешната криза у нас. Тя е многопосочна и подобна на 10 тежки болести носени от един човек, на който и една му стига. В крайна сметка кризата е причинена от неразбиране от страна на управляващите, на ключовите управленчески понятия и тяхното естествено значение. Вследствие на това те изработват погрешна представа за смисъла на управлението и ценностите свързани с него. Защото ценностите управляват хората като им формират определени убеждения чрез съответстващата им идеология. Най-общо погледнато ценностите са духовни и материялни. „Ценност“ е старобългарска дума означаваща стойност („цена“).

Пренебрегването на духовните ценности за сметка на материалните, води както отделния човек, така и обществото до криза. За разлика от другите гръцки чуждици тази дума има нравствено-положително въздействие чрез своя смисъл. Думата „криза“ означава в обществен план: съд божий. Така тя ни известява, че противообществените човешки действия подлежат на криза, т.е., ще има криза след такива безнравствени постъпки. А кризата се изразява като съд и то от йерархически най-високата съдебна инстанция, която няма общо с грешните човешки съдилища.

Като разумно обществено явление, езикът би трябвало да има и разумна причина т.е., Личност – словесно същество притежаващо съзнание. Това е очевидно, но днес в училищата и ВУЗ се учи, че езикът е плод на еволюцията, която всъщност е само едно научно допускане – хипотеза. Тя предполага, че мъртвата материя – пръст, вода, камъни и пр., стоейки в това си състояние милиарди години  изведнъж „оживява“ във вид на едноклетъчни организми. Те пък за още милиони години се развиват т.е., „еволюират“ в по-сложни организми, после в животни и накрая в хора. Основният еволюционен инструмент за затвърдяване на новопоявилите се изменения предполагащи нов биологичен вид, е смъртта. Тя, чрез т.нар. естествен подбор отстранява всичко слабо и негодно, за да остави тези животни, риби, или растения, които са затвърдили новоразвилите се в тях биологични белези, определящи ги като междинен стадии между предишния и новия биологически вид. Много неща обаче досега са изкопали палеонтолозите, но такива „междинни“ животни не са намерили. Без тези междинни стадии еволюцията даже и за хипотеза не става. Кое обяснява тогава факта, че в училищата продължават да учат тази безсмислица, а държавата въобще не дава да се учи православно вероучение? Затова и има криза т.е., съд отвисоко.

Генетичната информация, записана в клетките на живите същества, е неизменна при всякакви условия и е специфичен белег, отличаващ биологичните видове един от друг. При оплождане тази генетична информация остава отново непроменена. В този смисъл еволюционното преминаване на един животински вид в друг е невъзможно. Така в еволюционната хипотеза ясно се долавя предсмъртният рев на загиващите животни „естествено“ подбиращи се, но песента на живота там не се чува.

Английският биолог - еволюционист Артър Кейт казва по този въпрос следното: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за сътворението на света от Бога, което ние не искаме да приемем.“ Характерната и студена английска форма на изразяване при сър Кейт, ни освобождава от коментар върху изказването му.

При това положение еволюционната хипотеза не може да носи отговорност за появата и произхода на езика. Така той не би могъл да има земно произхождение. Тогава остава да има небесно! В това отношение е важен смисълът на още една, положителна за нас чуждица, този път латинска: старата дума „универсум“. Тя означава космос, вселена, всемир, въобще цялото битие.


Универсум е безкрайната за нас протяжност, вместила гигантските галактики, квазари, мъглявини, отдалечени от нас на милиарди светлинни години. Ще уточним, че понятието „светлинна година“ не е мярка за време, а за разстояние. Една „светлинна година“ е пътят изминаван от светлината за една година, при положение, че тя се движи с 300 000 км/сек. Значи, колкото секунди има в една година, като ги умножим по 300 000 ще получим годишния пробег на светлинния лъч.

Това е общомислимото значение на думата универсум, което хората разбират. Но буквално тази дума означава - едно изречение: „уни“ – едно и „версум“ – изречение. Тогава кое е наложило преди десетки столетия в латинския език думата космос да означава – „едно изречение“? С едно изречение може да бъде изразен космосът като факт, или да бъде своеобразно предречен, преди още да се е появил. Именно това кратко изречение преди появата на универсума, го намираме в първата книга на Св. Писание (Св. Библия): „И рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина.“ – Бит. 1:3.

„И рече Бог: Да има твърд посред водата... (тъй и стана) твърдта Бог нарече небе“ – Бит. 1:6.

Така думата „универсум“ ни дава познанието – как е бил сътворен светът. В това творческо действие виждаме, че участва и езикът: Бог изрича думи, които стават действителност т.е., Творецът твори чрез словото. Затова и св. Евангелие от Йоан, започва с думите: „В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ – Йн. 1:1.

Човекът може да говори, защото има сътворен за тази цел речев апарат в човешката глава. Това е човешката уста, заедно с другите телесни органи, които са части от нея: език, зъби, небце, гърло, устни, плюс въздушната струя идваща от гърците.

Животните не могат да говорят, защото те имат други органи, различни от речевия човешки апарат. Към тях думата уста не е удачно приложима, защото те имат паст. Същото е и с думата лице, защото животните имат морда и т.н. Животинското гърло и гласни струни не могат да издават смислени словесни звуци – думи, защото не са пригодени затова по сътворение. Хората понеже съдят за другите по себе си, са склонни да очовечават природата и животните, но с това те изменят смисъла на думите от езика. Изречения като следните не обладават истинност: „По лицето на гущера се изписа страх“; „До наредената за обяд маса кучето застана с отворена уста.“ Ако гущерът има лице, а кучето уста, то с кои думи ще означим съответните човешки органи? Не бива значи да приписваме на животните човешки черти като ги надаряваме с думи отнасящи се само към човека.

Пример за такова езиково – неподготвено отношение към думите, е често срещаният израз: „натурален акт“. Хората използващи израза имат предвид понятието „нотариален акт“, но поради евентуална трудност при произнасянето, го изричат като „натурален“. Те не знаят впрочем какъв е смисъла на думата натурален (което означава природен) и затова си мислят, че това е и названието на нотариалния акт. Така това заблуждение се разпространява там, където намери почва.

В такива случаи държавата, като пазителка на книжовния ни език, трябва да се намесва веднага, но това не се вижда да става. Тя не излиза от инертното си състояние, дори и при такъв начин на използване на езика като: „адски хубаво“; „Марк Нопфлър забива в зала „Армеец“; „родният рок и родните фенове бяха ощастливени от неповторимия саунд...“ и т.н. И този начин на говорене и писане по средствата за масова информация продължава вече 30 години!

Изглежда хората, които го използват нямат и понятие какво означава думата „ад“ и, затова извършват това насилие над езика ни. Дано не се налага никой да отиде там. По-голямо нещастие и трагедия няма за човека. Относно сериозния музикант Марк Нопфлър, не е ясно какво забива той според употребения прекалено „свободен“ израз. В подобни изречения мисълта се губи изцяло, но с тях са пълни вестниците и предаванията по телевизията и радиото. И понеже училището го няма никакво, подрастващите се учат да говорят по този начин. Ето това е процесът на загубването на народното (а не националното) ни самосъзнание. Интересно е също откога рокът ни е станал „роден“ и от какво биват ощастливени т.нар. „родни фенове“.

Ние си имаме нашите думи – почитатели и запалянковци, които ни вършат чудесна работа и няма нужда от фенове, саунди и пр. Кой налага тогава тези ненужни чуждици?

Като родни ние разбираме нашите народни песни, които сега се назовават с чуждата дума „фолклор“. Рокът обаче никога не ни е бил роден.  Той не е наш, защото е възникнал по други ширини и от не безопасното смешение на два музикални стила, представящи две раси: бялата и черната. Същото се отнася и за джаза като течение в музиката. Противоречието между бели и черни в САЩ днес, е предхождано от нездравото черно-бяло противопоставяне в музиката на американския рок и джаз.

По отношение на говорния човешки апарат, който споменахме по-горе, може да се каже, че той не е изяснен в нашата езикова литература и при това положение не може да служи като средство за изясняване на езика. Независимо от това ще разгледаме като пример един от органите на човешкия речев апарат – небцето.

Тази дума означава: малко небе. Окончанието – „це“, което е форма на „нце“ (от небенце), носи умалителен смисъл (например дете – детенце). Човекът е съставен от земя и вода, но в неговата глава и по-определено в речевия му апарат, се намира едно небе, макар и малко. Не означава ли това, че човекът има отношение и към небето? Като Божи образ човекът се явява микрокосмос, една малка вселена, която съдържа в снет вид цялото творение и отношението на Твореца към него. В този смисъл човешкият ум, стоящ в главата, над небцето, ражда човешката мисъл и я спуска през това свое малко небе върху езика т.е., върху земята, защото по смисъла си езикът е земя.

Мисълта, която е словесна, раздвижва езика и така се облича в речевите телесни звучи т.е., в думи. По този начин невеществената човешка мисъл става плът (вещество).

Този процес изобразява промислително боговъплъщението на Месията – Господ Иисус Христос, защото той по същия начин „слиза на земята“ минавайки през небето и става плът – човек. Така думата „небце“ по смисъла си и местоположението в човешкото тяло, показва произхода и на хората, и на земните езици.

Ако нещо, което ни трябва не е на масата, ние го търсим извън нея. Така ако човекът и неговия език ги няма на масата на еволюцията и вече над 150-годишните научни и биологични хипотези и спорове, трябва да станем от нея, за да ги потърсим в храма на православната вяра: там, където са ги намерили  преди 1160 години  Св. Св. Кирил и Методий.


 


Страница 10 от 428