Продължение от брой 29
Крайната цел на горната социално-технологична постановка е на всяка цена да се скрие какво става зад кулисите чрез безкомпромисно контролираните медии, които заливат електората с лъжливи факти и комплементарни коментари с претенцията за абсолютна правда и с яростни критики на всичко, което е извън установката. Зад кулисите - абсолютна "държавна" тайна покрита с мрак. Там се броят парите и е необходимо безветрие.
За участието на политиците в информационната война е излишно да говорим - те са на 24 часов работен режим. Интерес при тях представляват изпълнения на живо, базиращи се на такива фрапантни идеи, които не са по силите даже на един изкуствен интелект. По най-професионално свидетелство на журналистката Моли Айвинс "Те предоставят най-доброто възможно безплатно забавление. По-добро от зоологическа градина. По-добро от цирк."; заедно с най-живописни подробности в нейния „Ню Йорк Таймс“ бестселър "Molly Ivins can't say that, can she?"; "Моли Айвинс не може да каже това, нали?".
За абсолютното дебелоочие при пренебрегване на факти, които не са в хармония с даден политически наратив, можем само да кажем, че то е част от истинския политически професионализъм. Последното може да се илюстрира с реч на Хумза Юсаф, Съдебен секретар на Шотландия (Scottish Justice Secretary), в рамките на стигналата и до там антирасистката пандемия. Той чете публично дълъг списък на административни позиции, добавяйки след името на съответния служител характеристиката "бял". Приключвайки с правосъдието, той преминава към медицината, към профсъюзите, към директората на шотландския парламент, добавяйки след всяко име думата "бял", завършвайки с извинението, че списъкът не е достатъчно пълен. Трябва да отбележим един малък пропуск в неговата информация - пропуска да спомене, че населението нс Шотландия е над 96% „бяло“.
Позициите в информационната война се определят автоматично по елементарния принцип "Който не е с нас е против нас!", технологично разработен на ниво кухненска рецепта за интелекти от всевъзможен калибър: оценката на каквото и да е по-важно събитие, различна от тази на лидера, определя къде минава фронтовата линия т.е., определя кой е враг и кой е приятел. По принцип има само два лагера: този на вечно правата страна и този на всички останали, към който автоматично попадат и тези, които още не са определили собствената си позиция. Последното се приема като сертификат за умствена недостатъчност след като е очевидно, че няма какво да се мисли по единствено правилното решение, обявено и разгласено от най-висок амвон.
Напоследък се оказа доста неочаквано, че освен външни противници (главно Русия, Китай и техните "васали") в САЩ има и вътрешни и то толкова поляризирани и сериозни, че по същество става въпрос за най-свирепа гражданска информационна и културна война между лагера на демократите и този на републиканците, които, в момента, могат да се класифицират формално като
анти-Тръмп и про-Тръмп.
Разбира се, тази вътрешна фронтова линия пречи много в битката на САЩ срещу външни врагове, снабдявайки ги богато с неочаквано удобни аргументи за оспорване на основните ценности и принципи на Глобалния лидер.
Ето един изключително неудобен пример. Знае се информационното правилото, че ако се съмняваш в печатаното в „Ню Йорк Таймс“, то ти не можеш да се считаш за американец. Според това правило сегашният президент на САЩ, Доналд Тръмп, не може да се счита за американец, позволил си да заклейми този флагман на световната журналистика като редовен разпространител на фалшиви новини. Без съмнение става въпрос за агент на Путин, за което, официално и неофициално, явно и неявно, беше и е разследван. По всички линии. Не е за учудване, че антиамериканската информационна армия е в постоянна еуфория от редакционния проблем коя новина да публикува по-напред.
Друг, съвсем пресен пример покрай националния празник на САЩ, 4-ти юли. Телевизионна водеща на CNN представя тържество организирано от президента Доналд Тръмп в Националния Мемориал в планината Ръшмор (Mt. Rushmore, South Dakota) като поклонение пред скулптурите на двама робовладелци (Джордж Вашингтон и Томас Джеферсон), изсечени на "земя отнета от индианците".
Същата телевизия, отразявайки президентската кампания през 2008 на Барак Обама и използувал същия мемориал, характеризира събитието като "впечатляваща гледка" и "величествено" (“quite a sight” and “majestic”). И дума не е обелена за робовладелци и индианци.
III. 4. Културна война
Збигнев Бжежински строго препоръчва изпитаната рецепта от времето на Студената война - налагане на американската култура като много ефективно оръжие в случаи, че има противодействие при насаждане на демокрация по американски. Тук не става дума за някаква висока култура, а за т.нар. Tittytainment (Тититейнмънт), дума хибрид от "цици" и "забавление", термин предложен от Hans-Peter Martin and Harald Schumann - повърхностна, злободневно-занимателна култура с продукти от типа на сапунки, MTV (music TV), шоу програми като Биг Брадър и Сървайвър, способструваща интелектуална деградация и насаждаща култ към потребителство (потреблядство).
На другия край на културния спектър са теоретични разработки от професионали хуманитаристи, главно от Западна Европа, които и произвеждат академичните критерии за качеството на културния продукт.
Логическата структура на всяка теория се гради върху начални предположения. Доколко работи такава една теория, при липса на логически грешки, се решава чрез сравнение с експеримента като при несъответствия не се обвинява природата, а началните предположения. Това е желязно правило в математиката и физиката, и неговата ефективност се доказва от постоянния технически прогрес. Има, обаче, теоретици с идиотска мания за величие, които винаги са готови да обвиняват практиката, например, като неправилна. Оставени сами на себе си, такива индивиди не са голям проблем и спокойно могат да се отнесат към раздела за особени развлечения. Ситуацията в хуманитарните науки е значително по-комплексна и дифузна и ако произведените там теории предлагат възможност за пропаганда и политико-социална манипулация на масите (електората) играта коренно се променя и неимоверно загрубява. В такива случаи не се атакува теорията, а само и изключително "неправилната" практика. Атакува се безмилостно по всички фронтове на възможна критика и съпротива с всички средства на медии и администрация като преференциални усилия се полагат и за контрол на образованието. След включване в играта на социалните мрежи се създава такава каша от "факти" и интерпретации, че (по Александър Зиновиев) "какво е теория и какво е практика, е невъзможно да се определи нито теоретически, нито практически."
Това е и идеалната атмосфера за осигуряване на безпрекословен идеологически конформизъм, за което не се скъпят никакви средства: "Прави каквото ти се казва или...!" Пример: функциониране и поведение по каноните на либералната демокрация, за която днес вече е съвсем ясно, че е точно като морското свинче, (което нито е морско, нито е свинче), демонстрираща
патологична нетърпимост и недопустимост на алтернативно мнение.
Невероятни висоти на откъсването от реалния живот ("експеримента") ни се предлагат ежедневно от постиженията на т.нар. Политическа Коректност (Political Correctness, PC). С лов на вещици, който се повтаря като средновековен екзалтиран фарс, само не и за потърпевшите.
Конфронтацията на теоретиците хуманитаристи е с всичко и с всички, от ден първи. Опитите им с точните науки също не са от вчера. В книгата, която подпали война в науката през 1994 г. (Higher Superstition: The Academic Left and Its Quarrels with Science, by Paul L. Gross and Norman Levitt; Висше суеверие: Академичната левица и нейните кавги с науката), авторите Грос и Левит описват атаката на постмодернистите обвинявайки точните науки в конструиране на наративи за власт.
Защитниците на точните науки, реалистите, застават на позицията, че фундаменталните научни идеи е необходимо да се обсъждат и прецезират преди всичко в рамките на тяхната собствена терминология. Още тогава става ясно, че вътрешната, собствена логика на "твърдите" (точни) науки ("hard" sciences), математика, физика, химия и по-голямата част от биологията, е единственият бастион, който успява да спре инвазията на постмодернизма там, докато в областта на социалните науки такава защита няма и, съответно, щетите са драстични.
Робин Фокс (Robin Fox), изтъкнат културен антрополог, описва в своя книга как неговата дисциплина е била просмукана от политически виждания извлечени от областта на постмодерната литературна критика. Неговите заключения за плачевното опошляване на любимата му наука напомнят това, което можем да видим и днес, демонстрирано от кампанията "Да изключим Науката, Технологията, Инженерството и Математиката" (#ShutDownSTEM).
Кампанията в социалните мрежи #ShutDownSTEM (STEМ - от първите букви на Science, Technology, Engineering & Mathematics), е активна в момента, обвиняваща STEM науките в расизъм, с помощта на нови методи за познание, неясни и неизискващи доказателства, без съмнение постмодерни по дух. В края на краищата какво общо може да има един наратив, по същество субективен, с обективността на науката? Елементарният отговор е - нищо общо. За един постмодернист знанието се заменя от наратива и достоверни резултати се обявяват без значние (идеологически недопустими) ако противоречат на този наратив.
Такива научни резултати се считат за получени чрез расистки структурни, мисловни и езикови процеси, недопустими за духа на кампанията и, следователно, трябва да се анулират.
Наративът е по-важен от обективността на науката.
За активистите на кампанията анулирането е изява на тяхната наративна власт, в пълно съгласие с вижданията на Мишел Фуко, най-цитираният автор в университетските среди, абсолютно убеден, че езикът е власт (идея, която циркулира в лявото идеологическо пространство от десетилетия).
На дъното е очевидната истина, че всъщност става дума за мързелив ум, който е напълно доволен от самото изразяване на мнение, леко гримирано, за да изглежда правдоподобно. Перфектната рецепта как точно се прави това е намерена в модерната теория на критиката заедно с доктрината за екстремален релативизъм, която прокламира, че в края на краищата всичко може да се сведе само до мнение.
От горното се вижда, че става дума за такава "наука", която поставя субективната интерпретация над обективните факти. И докато се усетим, вече днес, мъжете станаха жени, мълчанието се превърна в насилие и науката стана расистка.
За нещастие, появи се един сериозен проблем за "науки" от този сорт - един чисто "експериментален" вирус, който показва най-безпардонна нечувствителност към елегантните теоретични постройки на джендър малцинствата, правейки разлика само (донякъде) между мъже и жени. Следващата стъпка на тези "науки" е да го обявят за несъществуващ и да го "анулират". Нещо, което се прави на практика - организират се масови протести, пренебрегвайки наредбите за социално дистанциране. Заедно с последствията.
Сега, малко за правата на човека и тяхната абсолютизация като върховна ценност за либерали, неолиберали и особено за последната им трансформация в суперпрогресивни западни леви хунвейбини. Формулирани като абсолютна ценност правата на човека са фикция по простата причина, че тяхната пълна реализация е осъществима само във вакуум. Самото включване на даден индивид в коя и да е система от други обекти, (в частност, в система в която има и други индивиди) вече налага ограничения на тези индивидуални права при очевидното условие, че се иска запазването на тази нова система като такава поне за известно време. Пример: пренасяме нашия абсолютно свободен индивид от теоретичния вакуум в джунглата, с аборигени или без аборигени, с условието да остане жив поне известно време. Ясно е, че тривиалното изискване за запазване на системата, поне за известно време, налага ограничения на т.нар. абсолютни права на нашия индивид. Ако индивидът продължава на настоява за безкомпромисно спазване на неговите абсолютни права, резултатът може да бъде само разрушаване на системата т.е., в рамките на примера, най-вероятният резултат е индивидът да загуби живота си. Оттук веднага следва, че абсолютизацията на правата на човека (свободата на човека) е фикция взета на въоръжение с една единствена и фундаментална цел - разрушаване на дадена държавна политическа система заклеймявана неизбежно и абсолютно обосновано в тяхното нарушаване. Използуваме думата "фикция", защото думата "право" няма смисъл без думата "задължение" или както твърдят юристите, двойката "право-задължение" е в нерушимо единство. На който и да е списък с ненарушими права на човека, съществува комплементарен списък със ненарушими задължения.
Следва
Уважаеми читатели, отново се обръщаме към вас:
Във всяка пощенска станция, до 15 число на всеки месец, може да се абонирате за в. „Нова Зора“. Поради драстичното поскъпване на хартията, електроенергията и предпечатните услуги, както вече сме обяснявали, се наложи след 18 години цената на един брой да бъде променена на 2 лв. Галопиращата инфлация обаче ни оставя съвсем без възможности да противостоим на лъжите, инсинуациите и безпътицата, по която, за съжаление, поемат политическите мъже на България. Но както и до сега Отечеството има огромна нужда от честно и правдиво слово.
Разпространението на вестника, по независещи от нас причини, и по съвсем понятни за вас, все така продължава да бъде ограничено. Абонаментът за сега остава най-сигурният начин, „Зора“ да участва в битката за бъдещето на България. Отново ви призоваваме да се абонирате. Във всяка пощенска станция можете да осъществите вашата подкрепа за общата ни кауза. Абонирайте се за 1 месец, за тримесечие или полугодие. Абонаментът винаги се изчислява съобразно броя на вторниците, умножени по 2 лв.
Каталожният номер на „Нова Зора“ е непроменен - 311.
Във всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.
Можете да се абонирате и в офисите на ДОБИ ПРЕС, тъй като редакцията има договорни отношения с тази фирма.
Същото може да направите и чрез пощенски запис за избрания от вас срок, на адрес: София 1000, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан точния адрес и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.
За първи път от тези 32 години сме принудени да обявим, че редакцията приема и дарения.
Свържете се с нас, за да можем да водим битката за България заедно.
Допълнителна информация може да получите на тел. 02 985 23 05; 02 985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140 122 и 0894 66 49 00.
|
Уважаеми читатели,
През 2021 г. често се обръщахме към вас да ни подкрепите в абонаментната кампания. Остана неизпълнена задачата за 1000 годишни абонамента. Това, и драстичното поскъпване на хартията, електроенергията и пепечатарските услуги наложиха след 18 години непроменяна, цената вече да бъде 2 лв. Повече от всякога обществото ни се нуждае от убедени защитници. Не само защото годината е особено важна, с избори за парламент и за президент, а защото за да пребъде България, никой не бива да остане безучастен в битката на истината с лъжата.
Разпространението на вестника, по независещи от нас причини, все така продължава да бъде ограничено. Абонаментът за сега е най-сигурният начин, „Зора“ да участва в битката за България. Отново ви призоваваме: във всяка пощенска станция може да осъществите вашата подкрепа с абонамент до края на годината, както и за следващата. Също така можете да направите абонамент за 1 месец, за тримесечие и полугодие.
Каталожният номер на „Нова Зора“ е 311.
Абонаментът за един месец е съобразно броя на вторниците в него. Цената на един брой вече е 2 лв.
Всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.
Можете да се абонирате и в офисите на ДОБИ ПРЕС. Редакцията на вестника има договорни отношения с тази фирма.
Същото може да направите и чрез пощенски запис за избрания от вас срок на адрес: София 1377, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан точния адрес и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.
Допълнителна информация може да получите на тел. 02 985 23 05; 02 985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140 122 и 0894 66 49 00.
На 11 октомври в РИКЦ се проведе научна конференция на тема “Русофобството - причини, етапи, форми, институции“. На снимката: Олег Акимкин от Посолството на Русия, Павел Журавльов, директор на РКИЦ, доц. д-р Жан Виденов, проф. Ангел Димов и проф. Васил Проданов.
На 11 октомври (четвъртък) в Руския културно-информационен център, на ул. Шипка №37, в София, се събраха цяла плеяда учени, анализатори, философи, юристи и политолози, за да разискват в нарочна национална научна конференция русофобството, неговите причини, етапи, форми и институции, превърнато днес във феноменален рудимент в живота, не само на българското общество.
Докладите на участниците разкриваха същността, задачите и функциите на русофобията, като явление, икономическите, правните, геокултурните и геополитически аспекти на нейните измерения, както и русофобията в България, корените, формите и способите на нейното отглеждане, доколкото в българската народностна нива, тя винаги е била екзотичен плевел, но за която в последно време се хвърлят огромни „агротехнически“ усилия за нейното оцеляване и разрастване.
Конференцията бе открита от проф.д-р на ик.н. Ангел Димов. (Кратко резюмене на неговият обширен доклад поместваме отделно).
Ръководител, на първият панел, бе доц. д-р Жан Виденов, министър-председател на Р.България, в периода 1995-1997г, който след кратко встъпление в темата, даде дума на първия докладчик – член кор. проф. д-р Васил Проданов. Той прочете резюме на своето изследване на тема „Опит за теория на русофобството“. В него проф. Проданов посочва цивилизационните характеристики на диспозицията „русофили – русофоби“. Той потърси етнофобията, като фактор в социално-класовите характеристики на всяка фобия и филия, съзрявали в условията на робовладелческия или колониалния капитализъм. Изключително интересния доклад на проф. д-р Васил Проданов, разглежда и Балканите, като територия на нарастващата конфликност в геополитическата битка на американофобията срещу американофилията.
Доц. д-р Валентин Вацев, бе озаглавил своя доклад „Русофобството, като антропологична катастрофа“. В него той изтъкна, че „Русофобията е секулализиран образ на врага на човешкия род“ и очерта параметрите на въпроса „Какво не е русофобията“. Доц. Вацев подчерта, че русофобията е един от трите стълба на разгарящата се студена война. Първият, от които, са т.нар. санкции, а вторият е тоталното сатанизиране на противника. „Всичко онова, което може да се прости на Запада, подчерта д-р Вацев, е задължително непростимо за Русия, за руснаците, като народ, като представители на отделна цивилизация и като религиозен фактор. От времето на родоначалника на русофобията абат Кюстен, през Адолф Хитлер, до най-ярките днешни нейни носители и проявления.
Член кор. проф. д-р Иван Ангелов, говори за цивилизационния избор на България и икономическите отношения с Русия. Някои от застъпените тези на учения, станаха обект на дискусия и критика в определеното от модератора, Жан Виденов време за тази цел.
Последваха задълбочени в темата, резюмета на докладите на такива автори, като: Мирослав Попов, проф. Бончо Асенов, Максим Мизов, Петя Пачкова, Борислав Градинаров, професорите Дончо Конакчиев, Станислав Станилов и Димитър Цацов, Тодор Ников, Вихра Павлова и други участници във втория панел на конференцията. Вестник „Нова Зора“ се надява да предостави на своите читатели, някои от най-интересните доклади.
Научната конференцията за русофобията, като феномен обществения живот, не само на България, бе проведена с важната подкрепа на „Россътрудничество“ и бе уважена с присъствието на предствителите от посолството на Русия, в България г-жа Елена Приходко и г-н Олег Акимкин, както и от г-н Павел Журавльов, директор на РКИЦ.
|
Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер. Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ? 
