При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.
ЕС, като политическа бухалка
Вчера ЕК заплашваше Унгария и Полша с лишаване от правото на глас в Съвета на ЕС; днес плаши Румъния, а утре може да подхване и България. Аргументът „нарушаване на върховенството на закона“ е толкова неопределен, че може да побере и „нарушения“, които са в пълно съответствие с изискванията на законите, приети от националните парламенти на страните членки или кандидатстващи за приемане в ЕС. Например, изгонването от Унгария на финансираните от международния спекулант Сорос учебни и други структури, или изменението в пенсионното законодателство на Полша, с които конституционните съдии се изравняват от гледна точка на изискуемата възраст за пенсиониране с останалите граждани. Румъния пък е обект на критики и шантаж по повод на смяната на Лаура Кьовеши като шеф на специализираната прокуратура за борба с корупцията по високите етажи на властта. Когато самозабравилата се боркиня с корупцията на „чуждите“ употребяваше цялата агенция като политическа бухалка, бюрократите в Брюксел ръкопляскаха и пишеха хвалебствени доклади за напредъка на Румъния. А сега плачат за „нарушаването на върховенството на закона“ от страна на управляващите в Букурещ. Нима ЕС е пример за демократичност и законност? Нали Европейският парламент (ЕП) с неговите 750 евродепутати е най-безвластният парламент на света? В ЕС колят и бесят структури, като ЕК и Съвета на ЕС, чиито състав никой не е избирал? Може ли ЕП да ги задължи да изпълняват неговите решения? Не, той може само да хока националните ръководства на страните членки, които отказват да бъдат евро пионки, както направи с Виктор Орбан. Заради отказа си да приеме нелегални, нежелани в Германия, Холандия, Австрия, Италия и други, Орбан бе обявен за диктатор, нарушаващ свободата на медиите и на ВУЗ. Но той натри носа на фалшивите борци за свобода на словото, като им припомни, че са получили свободата и демокрацията наготово, докато унгарският народ е проливал кръв за да има днешните свободи. Ако беше по-злопаметен, би могъл да припомни на ЕП и това, че абсолютно лицемерно подкрепя измислиците на Тереза Мей срещу Русия, въпреки че не Русия, а Великобритания предизвика най-голямата криза в ЕС, решавайки да напусне общия европейски дом. Със, или без споразумение с ЕК. ЕС копира най-лошите практики от времето на СССР, като „Доктрината Брежнев за ограничения суверенитет“, държейки се със страните членки от Източна и Централна Европа като с васали. И освен това се поставя
в услуга на НАТО,
вместо на собствените си граждани. Защо присъединяването на страните от Балканите, включително Западните Балкани, към ЕС трябва да се предхожда от приемането им в НАТО – оръдието на американската хегемония в Европа и света? Как Финландия и Швеция членуват в ЕС, без да са членки на НАТО, а Македония и Сърбия трябва първо да бъдат „интегрирани“ в Организацията на Северноатлантическия договор, както направиха и с България? Македония ли ще оправи военния баланс между НАТО и Русия или Китай?
Какво е бъдещето на НАТО, която американският президент Тръмп обяви за остаряла и тежаща на гърба на американския данъкоплатец, защото не отделя достатъчно средства за отбрана? Не един и двама военно политически анализатори са изтъквали, че след края на Студената война НАТО е изпаднала в безтегловност и отчаяно търси аргументи за собственото си съхраняване. И намира такива в лицето на международния тероризъм, руската и китайската мними военни заплахи. Например турският всекидневник вестник „Миллиет“ (07.10.2018) съобщи за една карта, публикувана от близка до Пентагона „група за размишление“ или „тинк танк“. На нея Северна Сирия била обозначена като „Район на НАТО“. Според проф.д-р Хасан Кьони, преподавател в Истанбулския културен университет, картата не случайно е публикувана веднага след посещението на президента Ердоган в САЩ. В това той разчита следното послание към Турция: „В действителност Северна Сирия е район на НАТО, а ти си натовска страна. Срещу нас стоят врагове, като Иран, Сирия и Русия“. Тоест, картата по заобиколен начин цели да привлече Турция към политиката на САЩ и Запада в района на Средния Изток. Но онова, което притеснявало турците, било искането на Белия дом и Пентагона под чадъра на НАТО да се легализират структури като YPG и PKK (Отрядите за самоотбрана на сирийските кюрди и Кюрдската работническа партия), които официална Анкара обявява за „терористични“. Същият вестник в броя си от 3 октомври публикува изказването на американския военен и геостратегически анализатор от „Уикистрат“ Томас Барнет пред Световния форум, организиран от TRT на тема: „Един свят между реда и хаоса: 100 години от Първата световна война“. Барнет рисува една песимистична картина на Средния Изток, като прогнозира, че още 20-30 години в района ще има насилие и ще се пролее много кръв: „Не виждам на хоризонта никакво политическо решение!“
В ролята на ръжена
Очевидно е, че обявявайки Северна Сирия за район на НАТО, САЩ ще се опитат да стоварят бремето на тамошните конфликти върху съюзниците си от Европа и Азия. И джуджета като Македония биват канени „да се интегрират“ в Алианса, не за да ги пази от враговете, а за да бъдат използвани за водене на така наречените „прокси войни“ (войни с упълномощени, б.р.). България, ходатайствайки на Македония за членството й в НАТО и ЕС, на практика играя ролята на ръжена, с който се разбъркват въглените, върху които ще се пече живото месо на цял един народ!
Както и да е. ЕС, подобно на Великобритания, дори няма Конституция, с която да се съгласуват останалите правни актове. А кой саботира приемането на европейската конституция? Франция, чийто днешен държавен глава Еманюел Макрон иска да реформира ЕС. Евросъюзът наистина се нуждае от дълбоко преустройство, за да възстанови онова, което изисква от националните държави – разделението на властите и върховенството на закона. Засега обаче положението на Съюза е такова, че дори юристите се объркват в паяжината от директиви и неизпълними разпореждания, бълвани от бюрократите в Брюксел. С такова „творчество“ ръководещите ЕС чиновници биха разпънали повторно на кръста и самия Исус Христос! Да не говорим за безумията в българското законодателство и правораздаване. Част от тях са „местна стока“, други са проекция на недомислиците на европейските бюрократи, за които узаконяването на гей браковете е по-важно от осигуряването на хляба, живота и здравето на обикновените граждани. Подозирам, че атаките им срещу Румъния са били мотивирани и от решението на тамошните власти да проведат референдум срещу гей браковете. Макар допитването да се провали заради ниската активност, подобни „престъпления“ не се прощават от страна на Брюксел.
България, след близо 30 години
„преход към демокрация и нова законност“, се оказа, като в небрано лозе: в НПК не се третира като престъпление производството на нелегални цигари! Престъпление било само продажбата им! И никой не си задава въпроса как тогава се е водила „успешната“ борба на ГЕРБ срещу цигарената контрабанда, с която се хвали Борисов? Вярно е, че поговорката „По-добре лош закон, но закон, отколкото беззаконие“ не се е родила у нас. Но също така е вярно и това, че българите страдат и от калпавите закони, писани на коляно, приемани напук, преправяни десетки пъти и в крайна сметка, приемани „за сведение“. Прехваленият румънски модел на борба с корупцията с право не влезе в употреба у нас, но и никакъв напредък в борбата с престъпността не се забеляза. Обикновените хора в села, махали и градове страдат от „битовата престъпност“, а все така няма полиция, прокуратура и съд, които да залавят, обвиняват и вкарват в затвора обирджиите, изнасилвачите и убийците на беззащитни деца, жени и старци. По пътищата бушува необявена война и за разлика от „оптимистичните“ отчети на МВР, според европейската статистика България е на второ място, след Румъния, по броя на жертвите на пътни инциденти. От румънския модел на прокуратура се опазихме, но по всички негативни класации ни спрягат заедно с Румъния. Убийството на русенската журналистка Виктория Маринова обаче ни направи световно известни, засенчвайки всички прегрешения на властите в Букурещ. Именно този международен отзвук принуди премиера Борисов, министъра на вътрешните работи Маринов и главния прокурор Цацаров лично да поемат разследването под контрол, като последните двама се отропаха на местопрестъплението край Дунава. На първо време разследващите започнаха с проучване на алибита на един румънски скитник от украински произход, а на 10 октомври медиите известиха, че в германския град Щаде, на 60 км. от Хамбург, е бил задържан вероятният убиец на Вероника Маринова. Това е роденият през 1997 г. в Русе ром Северин Надеждов Красимиров. Ама и име са му избрали! От телевизионните кадри, излъчени от махалата, в която той е живеел в Русе, преди да избяга в Германия, разбрахме че е ром. Никоя медия обаче не изтъкна този факт, очевидно за да не се предизвика етническо напрежение. А самите роми, които пристъпват към гражданско неподчинение винаги, когато загине някое ромско дете, мълчат по случая с Вероника, или дават ласкави отзиви за заловения в Германия възможен изнасилвач и убиец. Добре, че този път властите не нарочиха за убиец някой клошар, или пациент в психиатрична клиника. Който, изпадайки в нервна криза, да сложи край на живота си, докато е в следствения арест..Понеже затворът, особено доживотният, е по-лош и от смъртта.
Върховенството на закона,
след като има такъв международен отзвук, може и да възтържествува, но убитата едва 30-годишна Виктория няма да отгледа детето си. Прокълната ще да е такава „правова държава“, в която по улиците свободно се разхождат криминални с по няколко присъди, освободени от някой милозлив съдия „за добро поведение“. Тях обикновено ги залавят отново в чужбина, както стана с Митьо Очите. Все още ли има наивници, които вярват, че у нас има върховенство на закона? И, че затворът превръща рецидивистите в хора? Ех, това ще ви говори някой адвокат, който ще си попълни банковата сметка, защитавайки отявлени изверги. Докато близките на техните жертви си изплакват очите от непрежалима болка и безсилие. Накрая блатото ще се успокои и темата ще престане да бъде актуална. До следващото убийство, до следващата черна забрадка.
Впрочем, броят на загиналите при катастрофата в Своге нарасна на 20 души. Мир на праха им! Дано се окаже вярна поговорката, че живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите.
През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза сатирична статия на големия български публицист Райко Алексиев, която на моменти звучи така, сякаш описва днешна България.
„За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
Населението й се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, но поданиците й предпочитат да вървят по кривите, защото са по-отъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
Столицата й има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.
България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.
Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.
Държавният девиз на нацията пък е „Боже, пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно защото другите са заети да си пазят частните интереси.”
|
Слово на Корнелия Нинова, председател на ПГ на Коалиция „БСП за България“, произнесено от трибуната на НС при гласуване на промените в Министерския съвет
Не чухте гласа на хората, които са по улиците и площадите на България. Какво искат те и ние от опозицията - оставка на Борисов и кардинална смяна на мафиотско-олигархичния модел, по който управлява правителството му. Смяна с върховенство на закона и правова държава. Какво правите вие днес - какво предлага Борисов? Оставане на Борисов и запазване на модела. Предлагате имитация на промяна, мимикрия с оставка на министри. За 4 години сме гледали 12 серии от този същия филм. 13-ата може да е фатална за правителството и управляващото мнозинство. Винаги, когато има проблем, изгаря бушон, за да се спаси системата.
Уважаеми управляващи, имате една мантра за вашия морал – че и при съмнение за корупция освобождавате министри. Да, вие сменяте министри при съмнение за корупция, за да спасите корупцията, за да запазите системата.
Защо го правите сега?
Първи вариант, отпреди една седмица- защото тези освободените министри са министри на ДПС, според думите на премиера. Втори вариант, от онзи ден - освобождавате Горанов заради хазарта, Караниколов за едни пари, които нещо се раздавали, а министър Маринов за упражненото полицейско насилие. И трети вариант, който чухме от вицепремиера Дончев - няма мотиви. Един път за ДПС, един път за съмнение за корупция, един път без мотиви. Тогава какви са истинските мотиви? Мотивът е страх от хората, които протестират и страх от търсене на отговорност. Целта каква е? Оцеляване на всяка цена, без оглед на това- какво ще плати държавата и какво ще струва на народа вашето оцеляване.
Уважаеми българи, мислите ли, че правителство, което цели само своето оцеляване и се страхува от вас и от търсене на справедливост и възмездие, може да ви предложи бъдеще? Обясняват ни управляващите защо не трябва да си ходят - има нестабилност, има криза. Самите управляващи са нестабилност. За 4 години над 25 грандиозни корупционни скандали –това е нестабилност. Щяло да дойде криза. С некомпетентната си и непоследователна политика във всички сектори те са източник на криза – и здравна, и социална, и икономическа.
Обясняват ни защо не трябва да си ходят. Ние искаме да ви кажем защо трябва - за да не се прави повече лобистко законодателство през задната врата на парламента, а качествени закони в интерес на гражданите. За да не се използват институциите за кражби и като бухалка, а за да служат на хората. За да не се назначават послушници, които подписват и горят като бушони, а смели и неопетнени хора.За да няма пропаганда, репресии и страх, с които да ви държат в подчинение, а да бъдем свободни българи. Ето това ни обединява всички – с различна представа за данъчна политика, за енергийна политика, за социална политика.
Обединява ни първо целта - разграждане на мафиотско-олигархичния модел на паралелната държава и градеж на България отначало от умни, компетентни, професионални и почтени хора.
Не спирайте българи, не спирайте да протестирате. Ако има един голям успех от всичко, което сме правили през последните 4 години е, че България се освободи от страха и апатията, че се показаха младите, свободните и смелите. Че до тях застанаха родителите им, бабите и дядовците.
Българският народ си поиска свободата от мафията, поиска си държавата от задкулисието и ще си ги вземе. Да продължаваме единни.
24 юни 2020 г.
В хода на моите лични и неизброими схватки с майкопродавци, нови еничери и стари карагьозчии, съм задавала и тези въпроси: как мислите, защо през вековете на турското робство българският народ се е надявал само на Дядо Иван? Защото е бил прост и не е знаел на кой Господ да се помоли ли? И не се е досещал къде зимуват раците? Или може би не е помнил как турците са дошли в страната ни и как, и с какво, и от кого е отворена капията на Царевград Търново? Или не е виждал и изучил как Злото и златото управляват в престъпен съюз Империята, която за него е била сваленият, тук, на земята, катранен Ад на света? И как, и по чий съвет поробителят праща по-окатите и непокорни българи под сатъра, на бесилницата или в Диарбекир? И кой до края на 19 век крепи „болния човек на Европа“, управлява половината свят и всячески възпрепятства освобождението на България?...
Сигурно и Иван Вазов е бил заблуден за истинските ценности и поради погрешния си цивилизационен избор е написал:
Лорд Биконсфийлд умря,
изчезна в тъмний мрак
и всичко честно се засмя
от Лондра до Батак.
Не знаел е народецът ни, че „който пребъдва в Бога, той върши делата“; че „Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите“; и че Дядо Иван, е който ще дойде и „Ще изобличи света за грях, за правда и съд“; и че Духът на истината вече е осъдил князете на този мегаспекулантски свят, за които няма нищо свято; и че Духът на истината и светът на Империята на лъжата, ще бъдат винаги несъвместими! И че когато дори е затишие, то ще е само затишие пред буря.
Тук обаче не става дума за конкретни руски правителства и конкретни епохи. Става дума за най-ценното у човека - неговата душа, единственото, което остава от него и, което преминава в духовния свят. И че цялата битка на човешкия род на земята винаги е била за нея, и винаги въпросът е бил дали ще съхраним или ще продадем душата си!
И се питам, откъде изпълзя цялото това кощунствено майкопродавско котило в днешна България? Как ни заля този Девети вал от продажници, които всяка минута, всеки миг бълват от телевизии, радиа и „новинарски“ сайтове светотатствени мерзости срещу Русия, а всъщност срещу България?
В тия последни дни, в които Русия се изправи срещу украинския нацистки режим на зловещия клоун Зеленски, война, изцяло провокирана от САЩ и ЕС, мрачните антибългарски сили се стремят да направят от нашата страна територия на лъжата, за да могат с лекота утре да я превърнат в територия на пушечното месо.
Цялата паплач на най-отровната съвременна метастаза на лотофагията е мобилизирана да крещи с пяна на уста, че ние сме виновни, задето сме българи; че ние сме виновни, задето сме православни християни; че ние сме виновни, задето сме признателни на Русия, че ни е освободила от петвековното диво азиатско робство; че ние сме виновни, че развяваме български и руски знамена на нашия националния празник - Трети март!...
Ами да – бездушниците отцеругатели ядоха жълтите стотинки на Сорос и се надяваха на по-едри банкноти, които той сам си печата, така че и те не му струват нищо. Но нали безплатен обяд няма, сега усилено отработват заплатите си.
По някаква повеля на Провидението Трети март съвпадна с дните на военната операция на Русия в Украйна. И сякаш съдбата ни повика на изпит по зрелост – дали ще се държим достойно или ще плюем в лицето на Бог, на България и на Русия? Всъщност в това „съвпадение“ няма нищо мистично - на 22.02.2022 г. започна последният етап на епохата на Злото. Етап много сгъстен, пълен с духовни и физически изпитания. И от това как ние, българите, ще го преодолеем, без никакво преувеличение, зависят и много от следващите събития в света. Защото ние не сме случаен народ. И Бог очаква много от нас. А това е обяснението защо напъните на сатанинските сили тук са толкова страховити.
„Трети март ни разделя; Трети март ни създава комплекси; Трети март е празник на нашите нови поробители“ - тръбят в един глас нагиздените с професорски титли овластени мекерета на Сорос, както и овластените държанки от харема му. Според тях би трябвало да си изберем друга дата за национален празник: 20 априлий, 6 септември или 22 септември!... В хора на тези наемни жонгльори с българската памет, се открояват „философски осмислените аргументи“ на Захари Карабашлиев, на Ивайло Дичев, на Георги Фотев, на Пламен Павлов и пр., и пр. Само първият от този квартет още не е „опрофесорен“. У нас високото звание „професор“ се дава преди всичко за предателски заслуги и вече стана мръсна дума.
Вярвам, че от името на „свесните“, които у нас „считат за луди“, имам какво да кажа в отговор на вайканията на сороския харем:
Трети март (19 февруари по стар стил) недраги безпаметници, е денят, в който през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, бележещ края на Освободителната Руско-турска война и появата на нова държава на политическата карта на Европа – България, подир петвековно изличаване от нея. Руските дипломати граф Н. Игнатиев и А. Нелидов бързат да подпишат такъв договор, чийто текст е в разрез с някои ангажименти, които Великите сили са изнудили Русия да поеме преди започването на войната - а именно - на Балканите да не бъде създавана голяма държава и българското княжество да се простира само между Дунав и Балкана. Руските дипломати престъпват тези запрещения, защото се надяват на промяна в отношенията на „Европейския концерт“, а и защото не могат да преглътнат нито правдата за огромните действителни размери на българските етнически територии, нито руските жертви, паднали не заради някакъв отрязък от православната българска земя, а заради Освобождението на Целокупна България.
Картата на Санстефанска България следва, макар и не изцяло, българската етническа карта на Българската Екзархия от 1870 г., както и картата на етническото българско землище, представена на Цариградската посланическа конференция от края на 1877 - началото на 1878 г.
Съгласно клаузите на Санстефанския мирен договор, България е обявена в автономно трибутарно Княжество, с българско християнско правителство и народна милиция. В границите на Българското княжество се включват Дунавска България, без Северна Добруджа, която се предава на Румъния, цяла Тракия, без Гюмюрджинско и Одринско, които остават в Турция, цяла Македония, без Солун и Халкидическия полуостров, Пирот и Враня от Нишкия санджак, който като цяло се предава на Сърбия. Както виждаме, на нашите съседи са дадени скъпи парчета от плътта на България, но като цяло, както пише големият български учен Николай Генчев в своята творба „Българското Възраждане“, „Третата българска държава, с малки изключения, обединява земите, населявани от българи“.
По силата на капитулациите, предвидени от Санстефанския договор, осъдените на вечно заточение в занданите в Диарбекир и Сен Жан д‘Акр и пр. участници в Априлското въстание, както и отвлечените от турците по време на самата Руско-турска война роби, особено при чудовищните кланета и дране на кожи от живи хора, в Старозагорско, Карловско, Калофесорско, Сопотско, Казанлъшко - трябва да се освободят и върнат в Отечеството. Уви, малцина мъченици стъпват отново на святата родна земя.
Възторгът от справедливостта в Сан Стефано бързо е посечен от Берлинския конгрес и България е разделена на няколко кървави къса отсъщите европейските хиени, които днес формират ЕС и НАТО.
Но Санстефанският договор бележи един български апогей - осъществяването на възрожденския ни идеал за свобода и обединение на българската нация. Той въплъщава божествената и земна правда за изконната територия на българския народ.
Трети март е венец на делото на Възрожденска България! С него идва свободата. От неговата висота българската държава проследява извървения към свободата път, започнат с чутовното въстание на 20 априлий 1876 г., което е началото на Освобождението на България. Априлското въстание започва с конкретния освободителен процес. Трети март завършва победоносно този процес.
След обесването на Левски и разгрома на българската комитетска мрежа през 1873 г., за всички е ясно, че българите не могат да противостоят със своите въоръжени опълченски сили на колосалната военна мощ на Турската империя, подсилена от башибузушката сган на мюсюлманските селища, пръснати в самата българска територия. Апостолите от Гюргевския комитет съвсем ясно са разбирали този факт и тяхната, документирана във всички исторически източници, цел е била да накарат европейската общественост да се фокусира върху страданията на нашия народ и усилията му да се освободи. Единствен, който откликва на този страдалчески зов, е „Дядо Иван“ - братският руски народ!
Без Трети март нямаше да има нито Съединение на 6 септември 1885 г., нито Независимост на 22 септември 1908 г. Нямаше да има нито българска държава, нито българи. Българите щяха не да последват, а да изпреварят съдбата на двата милиона жертви на арменския геноцид, към които се прибавят и стотиците хиляди изклани арамеи християни – онази страховита хекатомба, за която светът никога не научи. В българската земя щеше да се говори турски език, а неколцина мекерета с турски имена и вяра, прикриващи успешно българските им корени, щяха да са „чиновници на султана“! Впрочем и сега е пълно с такива. Проф. Нако Стефанов с право твърди, че всички български русофоби са османофили. И че не са престанали да си „сакат си султана“.
Не, Трети март не ни разделя, както няма да ни обединят нито 6, нито 22 септември! Разделя ни пропастта между всепрпоникващата продажност и неумиращия дух на вярата в националното достойнство. И тази пропаст е страшно дълбока, а майкопродавците я пълнят и ще продължат да я пълнят с българска кръв!
И не е прав Иво Христов, (не смея да го обидя, наричайки го „професор“), че САЩ и НАТО искат разгрома на Русия с по-далечната цел, да обкръжат Китай. Не, тяхната цел е именно Матушка Рус - цитаделата на славянския свят и на православното християнство, която винаги е била духовната им опора и крепост на Земята.
Не се отказвай от нея, Майко Българийо!
|
