Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

По пътя към светлото бъдеще на трансхуманизма

Александър Гочев 2023 - Брой 10 (7 март 2023)
Е-поща Печат PDF

Най-голямата опасност за тях са думите

„Смърт и неадекваност очакват всеки един от нас. Това е единственото сигурно нещо. Повтаряйте си това всяка сутрин и нещата се подреждат в перспектива. Повечето от това, което смятаме, че има значение, всъщност няма. Едно изключение от това правило е състоянието на държавата. Това има значение.“

Тъкър Карлсън

1. Геополитически хаос и промени

Александър Зиновиев предлага да се замени понятието «капитализъм» с термина «западнизъм», който да включва, освен класическите икономически черти на капиталистическия строй, новия тип социална организация наложила се по необходимост от технологическия прогрес. Тази именно социална организация предопределя и лидерството на тези народи в историята на човечеството: държавна организация, финансов сектор, корпоративно управление, икономическа супервласт с иерархическа структура от водещи и зависими държави. В резултат се създава машина за социално управление, която няма нищо общо с демокрацията. Става дума за свърхобщество, с осъществена в най-голяма степен тоталитарна власт в историята на човечеството. Това, което се нарича глобализация, е установяването и укрепването на свърхвласт в един еднополярен свят.

Неолиберализмът днес е система осигуряваща глобална власт на банкерите в един еднополярен свят. По простата причина, че днешната пазарна икономика е финансова: всякакви трансакции между два субекта А и Б се реализират чрез финансовия сектор - чрез съгласуване с финансовия сектор, чрез разрешение от страна на финансовия сектор или чрез отказ (прекратяване) на банков кредит. Оттук, кратка и ясна политическа програма:

„Финансират се само послушните!“

Всяка система изпада в криза и после рухва неминуемо, ако не друго, то поради една най-фундаментална причина: изчерпване на ресурса на системата. Ресурсът на неолибералната власт е финансов - неограничено печатане на пари с цел ограбване на света по банков път, обезпечено от факта, че доларът замества златото като универсална световна валута. В началото на т.нар. Рейгъномика всеки напечатан долар дава възвращаемост от, да кажем, $1.25. С годините, обаче, началната печалбата от 25 цента започва да намалява до нула, след което всеки напечатан долар вече носи чиста загуба. т.е. ресурсът е окончателно изчерпан за този тип икономика.

Властелините на света (банкерите) започват постепенно да разбират, че техния свят се руши. Започват да се замислят какво да правят, защото ресурс няма и изход няма! А това означава, че вече не сме властелини, че всичко е възможно, дори и най-голямата гадост. Резултатът е паника и чиста психиатрия: трябва нещо да се прави, да се привлече вниманието. Каквото и да е, твърди Михаил Хазин.

Например: «Не яжте пържоли, яжте насекоми!». И още лозунги от този род! Със съответните герои за илюстрация. Герои такива, че всеки един да може да си каже: «И аз мога така!» Друг, до болка познат, много ефективен лозунг е «Спасението на природата е в зелената енергетика!»; със зелената Грета Тунберг като герой и типичен пример за подражание.

Има един малък проблем,

зелената енергетика е първо, много по-скъпа от конвенционалната и, второ, дори ако днес се работи с пълен капацитет, се произвеждат максимум десетина процента от необходимото на света глобално количество енергия. Поради тази причина в момента се осъществява нова гениална идея - най-брутално се оскъпява класическата енергия така, че „зелената“ да изглежда икономически изгодна и неизбежна алтернатива. Междувременно, докато се осигури необходимото зелено количество енергия, решението е да взимате студен душ. Особено полезен за активиране на кръвообращението и мисленето в правилна „зелена“ насока.

Като илюстрация за

нарастващите проблеми

на световните банкери може да послужи последната сесия на Световния Икономически Форум в Давос на тема «Коопериране в един фрагментиран свят». Форумът е последното превъплъщение на официалното публично лице на една задкулисна формация (World Deep State), която има една-единствена фундаментална цел - управление на света във всички основни аспекти: икономически, финансови, военни, политически. Форумът включва само най-избрани представители на световния елит (финансов, икономически, политически) като през годините е имал различни имена: Билдербергски Клуб (1954); Римски Клуб (1968; основател - Дейвид Рокфелер; главен враг - националната държава, спасител - Световно правителство); Тристранна Комисия (1973; основател - Давид Рокфелер; Кризата на демокрацията в САЩ, Европа и Япония; Заключение: на лице е излишък на демокрация и, следователно, курс за нейното ограничаване); Европейски Мениджърски Форум (1971; Клаус Шваб, Давос), Световен Икономически Форум (1987; Клаус Шваб, Давос) до днес.

Последният Давоски форум от тази година се характеризира преди всичко с пищна реклама, практически пълна липса на дискусия по икономически проблеми и с по-малък потенциал за влияние, имайки предвид скромния списък на видни представители на Глобалния Запад изявили желание за участие. От лидерите на G7 се появи само Шолц, отсъстваха Си Дзинпин и Владимир Путин.

Ето някои моменти от речите на някои най-видни представители на форума:

„Нашата задача е да «управляваме бъдещето» (to master the future; съвпада по смисъл с «Властелини на бъдещето») (Карл Шваб); «Емисиите на парникови газове не намаляват! Всеки ден 600 000 атомни бомби като тази в Хирошима избухват в Европа.» (Ал Гор); «Това, което правим днес за спасяване на планетата е нещо поразително, направо неземно! ... И за спасението ни трябва само едно: Пари, пари..., пари (7 пъти)» (Джон Кери).

А ето и реакции на тези и на подобните по размах изявления на форума в Давос:

Илон Мъск организира допитване: «Трябва ли Световният Икономически Форум да контролира планетата?» Масов отговор: «Разбира се не!» Или гаврата на вестник «Гардиан» да публикува общото мнение на «леви» и «десни»: «Мястото на всички участници в Световния икономически форум е в затвора!»

Може би най-влиятелният ТВ коментатор в САЩ днес, Тъкър Карлсън (FOX News) бе направо убийствено саркастичен: „Среща на малоумниците (A meeting of the morons); Форумът има за цел да разрушава икономиката на националните държави; Направете необходимото нито един от тези хора да няма власт над вас по какъвто и да е начин; Ако видите някой от тях да предлага курабийки на вашето дете в училище - викайте полиция! Те нямат квалификацията.“*

По-скрити причини за намаляване на влиянието на форума са свързани с финансово-икономическата криза обхванала Глобалния Запад за копирането на която не се вижда на хоризонта никаква що-годе разумна идея (Михаил Хазин). Идея необходима, например, за ревизиране на катастрофалната политика, демонстирана най-убедително от САЩ и ЕС, с главен говорител Европейската комисия - практически само санкции срещу противниците на Световния ред и нищо по-същество. Резултатите са повече от плачевни за икономиката на колективния Запад и особено за ЕС - за компенсация редовно освежавани от всестранната и убийствена «компетентност», демонстрирана от европейските политически лидери.

Друга индикация за катастофалното положение на неолибералния глобален ред основан на правила е

абсолютната паника

по отношение на ефективен контрол на информацията. В днешния век на комуникациите паниката е ежедневна и електронно тотална. Тук-там нещо постоянно се избушва и потича информация, която абсолютно не е трябвало да изтече. Един от многото по-пресни примери: скандалното поведение на Twitter с новия собственик - Илон Мъск.

Алтернативен клан на доминиращия днес неолиберално-финансов е ресурсът на индустриалците, на водещите технологии. Целта е превръщане на останалия свят в колония: пазар за стоки и източник на суровини. Тъй като глобалният свят започна да се пропуква на отделни зони на влияние, индустриалният клан на англосаксите започна да оформя своя зона, АУКУС (AUKUS; Australia, United Kingdom, United States).

За целта, първо трябва да се спре изсмукването на «индустриални пари» от страна на финансовия клан (банкерите), за което има едно-единствено решение - разрушаване на световната доларова система. В този аспект трябва да се отбележи най-куриозната и абсолютно неоценимата помощ на самите неолиберали-банкери, блокирйки или конфискувайки доларови авоари, както на малки така и на големи непослушковци.

Второ, налага се саморазправа с главните промишлени конкуренти - Европейският съюз и Китай. Русия все още няма инновационна икономика и в момента не е конкурент на АУКУС (може би след около 30 години, според Михаил Хазин). Китай е отрязан от инновации, но със съюзниците от Европа не може да се действа така безпардонно. За тях е пълзящата деиндустриализация. А движещата сила е оскъпяването на енергетиката: на водещи германски компании им се предлага да се преместят в САЩ, където ще имат евтина енергия.

Трето, трябва да се избягват катастрофални явления - с един възможен сценарий само като пример: Прибалтика решава да напусне НАТО и да се присъедини към Руската федерация. ЕС не може да си позволи да доплаща скъпа неруска газ за Прибалтика, а ако няма евтина газ от Русия (както е в момента) ще започнат разни неприятности. От своя страна САЩ не са против Прибалтика да купува втечнена газ от Русия - минимизиране на американските разходи за поддръжка на тези територии. Разумно! Освен това се знае, че навремето Русия е купила Прибалтика от Швеция и тази покупка все още не е отменена. Моля, значи, без много шум, без излишни инфекции!

2. Инакомислие – контрол на индивида, тренировка и наказание

Главна цел на тези с Големите пари (както по линията на банкерите така и по линията на индустриалците), е тотален контрол над всичко и особено над хората - неизбежен основен ресурс (работна сила) за всяка стара или нова система. Идеалният случай, от гледна точка на контрол, е следният: управление на социални единици без идентичност, без идентичност по принцип. По простата причина, че идентичността предполага и се реализира със собствена позиция по всеки проблем. Тя е различна за всеки индивид и в това си качество е фундаментална пречка за направляване на каквото и да е «стадо». А «овцете» не бива да бягат във всевъзможни посоки.

Още по-краен и специален случай на далечното светло бъдеще е стадо от практически безмозъчни същества със следната илюстрация: «Къщата свети, а вътре няма никой». Засега това е само все още контрапример - съществата може и да са управляеми, но пък може да не стават за работа. Теоретичен пример е, но... нищо не се знае, светлото бъдеще ще покаже. Електронно-фармацевтично-трансхуманното светло бъдеще.

Сега, нещо за

критиката като принципиално опасна дейност.

За яснота при решаването на този проблем е удобно да се въведе понятието «Атомизирано иго». Това специално иго изисква условия, в които даден индивид се счита до такава степен уникален и интелектуално защитен, че самото му сравняване с кой и да е друг индивид представлява посегателство на сюблимните му права. Тъй като всяка оценка по необходимост включва операцията «сравняване» (с някакъв еталон), то е ясно, че за каквито и да било оценки и дума не може да става: «Нарушаване на правата на индивида!». Оттук следва, че неговата идентиност има следната първа и най-важна характеристика - той е преди всичко изключително уязвим от страна на себеподобните, т. е. главната му роля неизбежно е тази на социална жертва (Victim identity). Такива патологично-нарцистични индивиди не подлежат на организация по принцип - всеки е потенциален враг на всеки. Съответно, те са максимално социално уязвими, т.е социално незащитени и, съответно, перфектно управляеми.

Създаване на каквато и да е организация от такива индивиди е невъзможно - осъществяването на рекламираното под път и над път гражданско общество си остава абсолютна химера, да не говорим за нещо повече. Например държава. Физиката предлага доста картинен модел на такава една система - системата на идеалния газ. Отделните частици на такъв газ (например хелиев газ) могат да образуват обединения (клъстери) с време на живот по-кратко от милисекунда, разрушавайки се от удари на съседни частици. Такава система е максимално инертна и е удобна среда за осъществяване на всевъзможни процеси с външни участници.

За контра-пример, да ви припомним абсолютния и перманентен кошмар за тези с Големите пари. Дори само при споменаване на думата «марксизъм», рефлекторно свързвана преди всичко с лозунга «Пролетарии отвсички страни съединявайте се!» Мамма миа!

Сега да се спрем на един по-земен, много актуален проблем днес: как практически може се осъществи контрол над проблемни индивиди - индивиди с поведение отклоняващо се от предписаното т.е. от научно най-правилното и единствено допустимо поведение. Абсолютно необходимо условие за достигане на тази цел е на административно-командни позиции да се назначават изключително хора с документирана професионална квалификация в областта на признатата като единствено правилна неолиберална социално-психологическа наука.

Ето и един пример за научно и ненаучно мислене. Прессекретатят на Министерството на външните работи на Франция, Анн Клер Лежандр, заявява, че страните от НАТО не воюват с Русия, а доставката на оръжия за Украйна не прави Запада участник в конфликта.

Имайте предвид, че всяка друга интерпретация на израза «участник в конфликта» (например противоположната, че Западът е участник в конфликта) е ненаучна по простата причина, че един прессекретар на френско министерство не може да си позволи да прави изявления в разрез с единствено най-правилната Западна социално-политическа наука и с разработената съответна най-правилна практика. С една малка забележка взаимствана от Александър Зиновиев за подобни случаи: «...а какво е теория и какво е практика, не може да се докаже нито теоретически нито практически.»

Сега, не е лошо да се види

какво може да очаква всеки,

който си позволява мнение различно от научно най-правилното. Едно много важно и сравнително ново понятие за описване общуването между индивиди е т.нар. микроагресия, която на практика директно е свързана с патологичната свърхчувствителност към чуждо мнение. Понятието микроагресия заема ключово място в един строго научен логически алгоритъм, едва ли не бленуван идеал за днешните неолиберални демократи за контрол на т. нар. свобода на словото. Ето и самия алгоритъм за приравняване (=):

Инакомислие = Ненаучно мислене = Социално вредно мислене = Израз на омраза = Микроагресия = Агресия = Насилие = Тероризъм = Затвор.

Ето и примери от практиката, широко известни, за крайния резултат от прилагането на този приравнителен алгоритъм:

Всички поддръжници на Тръмп са терористи!

Всички антиваксери, т.е. противници на задължителното Ковид ваксиниране, са терористи!

Ето какво може да чуете в тази връзка най-вече от неолибералните медии и в съда: «Ако не следвате каквото ви казва науката вие сте опасност за обществото! Изпълнявайте точно каквото ви се казва или сте извън закона!» Става дума за високохуманна перфектна дресировка: няма място за критично мислене, всичко е обмислено «научно», има само две възможности: или точно изпълнение или престъпление.

В Германия в момента е в нелегалност жена над 70 години за отказ да се ваксинира - издирвана е, за да бъде институционализирана като опасна за обществото по причина интелектуална недостатъчност: невъзможност да възприема правилно „последните достижения на медицинската наука“.

При такава една постановка, вкарването в затвора на „изроди“ от рода на тръмписти и антиваксери, в подходящ момент, си остава най-елементарен и чисто технически юридически проблем. Справка: практика на правораздаване от съдии в САЩ спечелли избори с финансова поддръжка от страна на Сорос.

Толкова за т. нар. конституционни свобода на словото и мнението.

За технологични подробности как точно работи такъв един алгоритъм ви препоръчваме да се запознаете с изключително богатата и водеща в света практика разработена в съвременните американски колежи и университети, представена в книгата на мадам Хeдър Мак Доналд, бивш професор в престижния Йейл (Heather Mac Donald, The Diversity Delusion, St. Martin’s Press, New York, 2018). Описанието е най-детайлно, научно и богато на превъзходни примери за подражание и тренировка.

За да няма недоразумения относно това, което ви очаква, ще добавим, че като граждани на държава член на ЕС сте уязвими по линията на някои закони, вече в сила, включващи се в споменатия по-горе логически алгоритъм. Става въпрос за т.нар. език на омразата. Този език все още не е криминализиран в САЩ, но вече има препоръка от най-високо място да се последва примера на ЕС от 2021 г. (Vice president of EU commission, Vera Jourova).

Следва

Пример: отричането на военни престъпления или на геноцид, е криминално престъпление с наказание - затвор за 1 година. За повече подробности как не трябва да си отваряте устата ви отправяме към документа «The legal and policy framework in the EU».

https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/combatting-discrimination/racism-and-xenophobia/combating-hate-speech-and-hate-crime_en#the-legal-and-policy-framework-in-the-eu

Едно възможно и напълно безплатно научно допълнение от наша страна в настъпилия век на нано-технологиите се отнася до централното понятие

Микроагресия.

Еволюцията на това понятие по нашия път към светлото бъдеще се очаква да бъде чисто количествена, за да отговаря на планираната еволюция на индивида към още по-висока свърхчувствителност към чуждо мнение. Съответно, предлагаме новия термин

Наноагресия

(1000 пъти по-слаба агресия от микроагресията). С неизбежното участие, разбира се, на бъдещите психо-фарма-нанотехнологии.

За сравнение само, нещо от миналото за същността на реалния живот. Според Александър Зиновиев, главната социална дейност в живота на човека е «драка» (бой без правила) като спасението на човечеството е единствено в запазване на различията, включитено между нациите. В този аспект митологът Джозеф Кампбел превежда пример от реалния и според него нормален живот на човека: Ирландец, приближил се до тълпа биещи се хора, пита: «Това частна афера ли е или всеки може да участва?» Коментарът на Кампбел е следния: това е реалния живот, хвърляш се в него и участваш. Следователно,

по координатата на живота,

«атомизираният» индивид е полярна противоположност на реалния индивид.

Накрая като частен случай едно крайно приятно следствие за «атомизирани» писатели: Литературните критици са извън закона!

За илюстрация на безвъзвратно отминалото време на бруталната класическа критика привеждаме абсолютно политически некоректната позиция на Бърнард Шоу, самопредставил се като небезпристрастен критик (Bernard Shaw, his Life and Personality, Hesketh Pearson, 1951):

«Критиката не може да даде абсолютно точна и справедлива оценка; в най-добрия случай тя може да представи своята гледна точка и от нея да характеризира човека на изкуството.» Когато е било предложено да се формира клуб на критиците той излага своите принципи отхвърляйки предложението: «Сега, трябва да ви е пределно ясно, че един критик не може да принадлежи към никакъви клубове. Той не трябва да познава никого: всички са му врагове и той е враг на всички. Хората изравят от моите критики някакви доказателства за лични пристрастия, третирайки ги като престъпление от моя страна, без да си дават сметка, че критика без лично отношение изобщо не си струва усилията да се чете. Един простосмъртен става критик само ако с душа и сърце възприема както доброто така и лошото изкуство. Ако човекът на изкуството счита, че моето охулване е демонстрация на лична неприязън към него то той е напълно прав: когато хората не дават най-доброто от себе си и когато даже и нещо малко не могат да направят добре, то аз ги мразя, ненавиждам и презирам, готов съм да ги разкъсам на части и да разхвърлям това говеждо по сцената... И обратно, истинските майстори ме изпълват с най-гореща благодарност, която аз изразявам в моите писания без ни най-малко да се интересувам от тези снобски плашила: справедливост, безпристрастие и прочие прелести. Когато критикът работи и тържествува в мене, не може да става дума за лично пристрастие: това е страст, страст за художествено съвършенство - за най-благородна красота на звук, картина, действие - която бушува в мене. Младите хора на изкуството трябва добре да се поогледат и да не обръщат внимание на идиоти, които твърдят, че критиката трябва да е свободна от лични симпатии. Повтарям, истинският критик е човек, който става ваш персонален враг, провокиран от вашето лошо изпълнение, и който е готов да ви прости всичко при добро такова.»

Следващият и по-висш етап по пътя към трансхуманизма е преразглеждане на принципа, че отделната личност е физиологично неприкосновена. Този принцип се отхвърля като сериозна пречка по пътя към „новото светло бъдеще“. Нашите надежди са изцяло в ръцете на медико-фармацевтичните наночип магьосници, чийто най-хуманен подход бе успешно демонстриран по време на Ковид пандемията. Имайте предвид, че ако не друго, то едно най-богато финансиране, е отдавна вече осигурено за тях.

Ето нещо и за контрол над индивида по Зелената координата. Става дума за контрол върху вашата персоналната «емисия» на въглероден двуокис (СО2). Последното е еквивалентно на контрол на вашата лична дейност, за която, на първо място, е необходима енергия. Количеството разрешена за ползуване лична енергия се измерва в единици СО2 и ви се отпуска «отгоре»: за ежедневната ви порция храна, за температурата на вашето жилище, за транспорт (свобода на придвижването), за големината на вашето семейство... Единиците СО2 имат най-хуманна зелена идеологическа натовареност - определят минимума на вашите задължителни всекидневни лични усилия за спасяването на планетата Земя от вас самия.

3. Информационна война: Електронната цензура - най-ефективната цензура

А сега нещо за най-прогресивните черно-бели медии на неолибералната демокрация. Прилагателното «черно-бели» пояснява работния принцип за отразяване на реалността: бялото се представя като черно, а черното - като бяло. Нюанси не се допускат. Нюанси са позволени само за Зелените, които коленопреклонно следват правилата, но имат право да представят получените черно-бели резултати на зелен фон.

Например, споменатият по-горе ТВ коментатор, Тъкър Карлсън, определя съвременния език като «обърнат надолу с главата» (inverted), пояснявайки: «Голяма част оттова, което ви казват, е точно обратното на това, което твърдят». (за справка виж цитата за мнението му за форума в Давос). В книгата си «Продължителното свличане» (The Long Slide) той пише следното: Днес политиката е всичко!... Цензурата е правило в популярните медии. Журналистиката е тотално корумпирана. Същото гниене вече е обхванало и книгоиздаването“. Останало е вече в миналото следното мнение на баща му: «Истината е защита. Това е Америка, позволено ти е да бъдеш честен!»

Има един израз, «Коварство на Природата», който може да се изтълкува и като обобщение на закона на Нютон за действието и противодействието. По отношение на споменатата черно-бяла журналистическа процедура може да се каже, че тя все още предоставя известни възможности за нормалните (в класическия смисъл) медии, доколкото са останали, да трансформират вероподаническите черно-бели образи на реалния свят в първоначният им пъстро-незаконен вид. Става дума за класическа цивилизационна медийна активност, която и днес все още съществува тук-там, но има вече локален, клубен формат. Примери за изключения са архипротивниците на неолиберализма - FOX news и Russia Today (RT).

Подобно днешните платформи от рода на Ютюб и Фейсбук, използувани, за да ви манипулират, цензурират и профилират, могат да осъмнат някой ден откривайки, че хората започват да напускат електронния им концлагер, за да общуват на живо или печатно, защото са открили наново, че има и друг живот освен този на екрана на айфона и лаптопа.

Феноменът «Коварство на Природата» е известен на тези с големите пари, така че вече се работи усилено за контролирането му. Засега много перспективна изглежда идеята да се въведе т.нар. цифрова валута. Не статва дума за известната ви криптовалута. Последната не е удобна, защото е «секретна», криптографирана (чрез блокчейн технология), т.е. невъзможно или много трудно може да се контролира, колко пари имате, на кого и колко плащате.

Цифровата валута е много по удобна - предлага възможност за пълен контрол с едно само натискане на копчето. Няма книжни пари: има цифров лев, цифрово евро, цифров долар. Въвеждането им, обаче, е свързано е очевидни потенциални социални неприятности, поради една очевидна причина: социумът става нервен, не знае кога могат да му натиснат «финансовото копче».

Ето защо тактически е много изгодно да се предизвика сериозна икономическа криза в резултат на която много хора могат да останат на улицата без работа и без препитание. Един най-ефективен хуманен начин да се помогне на пострадалите е да им се отвори влог работещ електронно с цифрова валута, даващ възможност да се купуват само стоки от първа необходимост. Човешкото отношение санким преди всичко!

За предизвикването на икономическа криза има изпитана технология. Вдига се лихвата, при която банките получават валута от Централната банка (в САЩ това е Ферералният резерв, Federal Reserve, FED, който сега печата книжните долари). Банките от своя страна повишават лихвите на заемите които отпускат, автоматично увеличавайки лихвите на вече взетите от клиентите заеми. Клиентите производители са принудени да увеличават цените на продавани от тях стоки, за да си покрият поне разходите. Посленото води до загуба на купувачи и намалени приходи, т.е. затруднява плащането на получения за производство банков заем. Типичен резултат е предприятието да обяви банкрут, за да не изплаща задълженията си към банката. Работниците от тези предприятия остават на улицата с нужда за социално подпомагане. При по-масов банкрут на предприятия самата банка, която ги финансира, остава без достатъчно приходи, не може да плаща обещаните дивиденти и също обявява банкрут, изсипвайки нови безработни на улицата.

Федералният резерв на САЩ напоследък равномерно повишава лихвите, с перспектива да бъде въведен цифровия долар. Допълнителен интерес за Запада представлява китайския опит с цифров юан, особено що се отнася до трениране на социални групи да работят с такъв юан. В дадената група има стратифициране на отличници, средни и непослушни, като на последните могат да им «натиснат копчето» за отрезвяване. Критериите за това кой е послушен и кой не, се определят от този, който натиска копчето. Краткото название на тази изключително прогресивна система на светлото бъдеще е «Цифров концлагер». Кратко и безкрайно ясно*.

(За повече подробности - Валентин Катасонов, бивш завеждащ катедрата по международно финансиране на МГИМО).

 

Причината горната информация да се счита за съществено важна е следната: залогът е прекалено голям - става дума, ни повече ни по-малко, за вашия живот. Във всеки момент. Оттук и отговорът на въпроса «За кого бие камбаната?». Камбаната бие за вас! Отдавна!

4. Войната срещу националната държава

Ето някои ретроградни мисли, които се очаква да бъдат изхвърлени на бунището на историята:

Условие за съществуване на нормална държава: историята, науката, културата, изкуството, образованието не могат да се разглеждат като комерсиални дейности.

Държавата не е социална организация за печалба. Ако тя е ориентирана главно за печалба, то неминуемо се реализира политическа и чиновническа корупция с приход пропорционален на печалбата. Ако държавата е социална, политици и чиновници получават фиксирани заплати при фиксиран бюджет.

Културната война има за цел да реализира локална културна революция. Последната се свежда до преформатиране на интелектуалния елит на дадена нация. Крайната цел е ликвидиране на смъртния враг на неолибералния финансов капитал, националната държава, чиито локални закони са пречка за ефективната му планетарно-глобална печалбарска дейност. Става въпрос за по-бавна, по-тиха и по-безкръвна революция от т. нар. цветни революции, на порядък по-ефективна и изключително евтина. Необходимо условие за нейната реализация е наличието на продажен национален интелектуален елит със заплата, например, от 30 соросоидни сребърника. Без такъв един елит задачата е нерешима. Още, такъв елит не може да се вземе назаем, по необходимост той се създава локално.

Ще кажете, от малко вече архаична гледна точка, че става дума чисто и просто за едно национално предателство. И сте напълно прави. Нещо повече, това е квинтесенция на националното предателство.

Пита се къде е нашата държава в тази картинка? А отговорът е, че държава вече няма. По простата причина, че без образование и без национална култура няма държава. Защото целта на националното образование е да създаде гражданин - личност, която, при необходимост, може да възпроизведе цивилизацията, към която тази личност принадлежи. Гражданинът в този смисъл трябва да е наясно с главните цивилизационни теми и проблеми, с развитието на науката, с най-важните национални и световни художествени произведения.

По гражданския въорос

не е лошо да се запознаем с постиженията на водещия Запад с флагман САЩ. Ще приведем само заглавието на последна книга от много известния американски писател, Виктор Дейвид Хансън, специалист по военна история към Станфордския университет и професор в областта на класиката в Калифорнийския университет: «Умиращият гражданин - как елитът на прогресистите, трибализмът и глобализацията разрушават американската идея» (Victor David Hanson, The Dying Citizen; How Progressive Elites, Tribalism, and Globalization are Destroying the Idea of America; Basic Books, New York, 2021).

А ето и стандартното заключение в духа на Сорос: Няма нужда от български гражданин! Има нужда от гражданин на света!

След приблизително 30-годишно неолиберално преформатиране на образованието и културата, политическите резултати са налице и не само у нас. За пример могат да ни послужат представителите на Европейския политически елит. Според Яков Кедми «Преди 50 години нямаше да ги допуснат на прага - неграмотни, безнравствени, алчни, корумпирани, без съвест, без чест, без вяра, без вяра в каквото и да е.»

Демократична България в момента може да послужи за идеален пример на страна с противонационално управление, т.е. управление без каквато и да е визия за бъдещето на това, което се управлява - идеал от гледна точка на световния управляващ елит. Оказва се, че България може да служи като световен пример за едва ли не уникално демократично управление: демонстрира се на практика как една непрезидентска република може да се превърне безболезнено във формално президентска република, управлявана само от временни правителства, всяко назначавано от президента за няколкомесечен срок и неспособно да реализира каквото и да е от стратегическо значение за нацията.

Главното задължение на президента е навреме да раздава мандати за съставяне на поредното временно правителство, което със сигурност ще бъде бламирано от поредната група нови народни избраници, представители на флуктуиращи и по име, и по състав партии, с главна дейност - перманентни политически пазарлъци. Още, той е принуден да надява всеки пореден път някаква полуусмихната и всеки път малко различна маска на политическото лице на държавата, с оглед запазване някакси лицето на нацията.

Народът? Народът, свикнал открай време да се оправя сам, както намери за добре (още от т. нар. Тошово време по формулата: «харчи 400 при заплата 200»), показва, че много скоро може да започне да гласува само срещу заплащане за пусната бюлетина.

Накратко, България днес, все още кандидат-член на Колективния Запад, е нагледен пример за това как демокрацията може да бъде фундаментална пречка, в пълно съгласие със заключението на Тристранната Комисия (от 1973), предтечата на днешния Давоски Световен Икономически Форум. Причината е, че съществуват прекалено много различни, често противоречиви мнения, които не могат едновременно да се формализират от какъвто и да е управленчески апарат по принцип. Дори осъществяването на част от тях за фиксиран период, предизвиква най-формални неизбежни бюрократични търкания и противоречия.

*Допълнително, за големите постижения на България през последните 30 години, успяла да се свлече до индустриалното си ниво през 1939 г., можете да се информирате от публикациите и интервютата на социолога проф. Иво Христов.

Ето защо се налага да се работи революционно за реализиране на светлото бъдеще, засега все още неолиберално. Например, имплантира ви се персонален чип в мозъка, който следи вашето физиологично здраве и поддържа връзка с дигиталната персонализирана информация за вашите интелектуални и емоционални предпочитания. Получавате автоматично само каквото искате, като обема на получаваното се контролира най-оптимално за добруването на себеподобните ви в целия свят. Програмите за управлението на чипизираното народонаселение се разработват и осъвършенстват от Глобалния Интелект, съгласно последните достижения на Науката. От тази по-добра демокрация - здраве му кажи. И да не забравим добрата новина: «Никакви избори повече!»

Допълнителни предимства се предвиждат и по линията на цифровата валута: липса на цензура - инакомислието се наказва автоматично с понижаване в ранг потребление; безболезнена вирусна карантина - полагащата ви се цифрова валута важи само за постоянни жители на даден район и само в този даден район; периодично ваксиниране по график (ако държите да се храните, например); ако финансовото ви въображение е затруднено в тези или други насоки, веднага можете да се консултирате в коя да е банка относно непредвидени цифрови инфекции от произволен вид.

Тъй като представеното по-горе идеално революционно решение се отнася за малко по-далечното бъдеще, трябва да ви успокоим, че работата по преформатиране на интелектуалния национален елит продължава с пълна пара. По-специално, образованието върви най-успешно по соросоидната координата. Обнадеждаващи резултати се съобщават от самото Министерство на образованието за нарастване на функционалната неграмотност на ученици и студенти. За ромското гражданство се знае, че старите роми могат да четат и пишат, тези на средна възраст могат само да четат, а най-младите - нито едното нито другото. Още, идеята за ограмотителни курсове за току-що приети студенти, се очаква да получи най-широко разпространение.

Трябва да се отбележи, че най-голям напредък има в областта на хуманитарните дисциплини в унисон със супер изключителните постижения на колежите и университетите в Съединените щати като флагман на Колективния Запад.

За съжаление, на това място трябва да се отбележи един феномен от категорията на споменатото по-горе «Коварство на природата». Става дума за т.нар.

»Чувство за правдата».

Не за самата правда, която може най-научно да бъде формулирана според одобрените канони, а за това най-дифузно, плъзгаво и коварно нещо отбелязано от поета Лермонтов, който все още руснак, а не украинец. Просто ръцете ти се отпускат от отчаяние, когато след като си поднесъл на гражданските маси самата правда, перфектно формулирана и подкрепена с най-подбрани факти, виждаш в присвитите им очи мълчаливата присъда: «Добре лъготиш!» По формулата: «Пресментах, че печеля всичко, почувствувах, че губя всичко.» Коварство най-чиста проба! И не може да се обясни! Както е казано, може да се обяснява само на хора, на които няма нужда да се обяснява.

Все пак има надежда - генетиката! Да се намери гена на Чувството за правда и... готово.

Трябва да отбележим, че засега инженерните науки, химията, физиката и математиката, са донякъде пощадени, главно защото нямат национален характер. Например, българската математика, доколкото я има, съвпада със съответната част на световната математика. Една от главните причини може да се види на най-елементарен пример - страхът да не те удари електрически ток има най-чист интернационален характер. По подобни очевидни причини т. нар. точни науки са от веки веков «интернационализирани».

За щастие на неолибералните идеолози и тук има място за атака по линията на т.нар. инклузивност т.е. всички заедно, т.е. и най-добрите математици и тези, които много искат да се водят математици, но някакси хич не им се удава, трябва да вървят заедно напред, инклузивно, в крак. Естествено, със скоростта на най-бавния. И във всички точни науки, и без изключения. При това положение можем само да се надяваме, че в инклузивната група, която отговаря, например, за дадени електрически бушони, ще има поне един, който знае какво трябва да прави. Особено ако бушоните са, да кажем, главните бушони на атомна електроцентрала.

Все пак, не трябва да се унива! Светлото бъдеще на трансхумнизма е пред нас! Живеем във века на био-нано-технологиите, и значи надежди има. Е, може и да не може засега да се преборим, например, с гена на Чувството за правда, но пък все някаква временна ваксина, със съответните бустери за особено правдочувствителните, ще може да се изнамери, няма съмнение. А и за атомната централа няма какво толкова да се тревожим. Ще бъде заменена от зелена електроцентрала, която работи, както се знае, с мнго по-слаб зелен ток. Страшно няма! А ако междувременно има някои така, малко атомно пострадали, ще се поизлекуват и пак може да отидат да поправят бушони! И, разбира се, инклузивно!

Дерзайте!

 

 

РАЗНОГЛАСИЯТА В НАТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПАКТЪТ Е ИЗЛИШЕН

Бистра СТАЙКОВА 2019 - Брой 51 (17 декември 2019)
Е-поща Печат PDF

Двудневната среща на високо равнище край Лондон, отбелязваща 70-тата годишнина от основаването на пакта през 1949 г., трябваше да представлява огромно тържество, но вместо това се получи огромен фарс. Въпреки цялата пищност и церемониалност, придавани на срещата от официалния прием на британската кралица в Бъкингамския дворец, тази среща слезе до нивото на кавги, подигравки и удари в гърба. Макар че НАТО обявява за своя мисия „поддържането на мира и сигурността“, спречкванията между натовските лидери демонстрираха една организация, която е във война със самата себе си.

Кулминацията на комедията настъпи когато американският президент гневно напусна срещата преди заключителната сесия след като откри, че съществува видеоклип, показващ други лидери, които му се подиграват за неговите объркани пресконференции. В клипа се виждаше как Джъстин Трюдо (Канада), Борис Джонсън (Великобритания) и Еманюел Макрон (Франция) сиразменят шеги за Тръмп. В отговор Тръмп нарече Трюдо „двуличен“. На следващия ден пресата отрази случилото се със заглавия на първа страница. „Таймс“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след като лидери са забелязани да се смеят“. „Гардиан“: „Тръмп напуска срещата на НАТО след подигравки от страна на съюзници“. „Файненшъл таймс“: „Разединение опетнява срещата на високо равнище на НАТО“, „Ню Йорк таймс“: „Кавги и несигурност хвърлят сянка върху бъдещето на НАТО“.

Проблемите на НАТО не се свеждат само до стълкновения между отделни личности. Избирането на Тръмп за президент на САЩ само накара да изплуват на повърхността отдавна тлеещи структурни и стратегически напрежения в организацията. Накратко казано, проблемът на НАТО е, че ръководеният от САЩ военен съюз продължи да се разширява без да притежава своя убедителна спояваща цел. Когато беше създаден през 1949 г., четири години след края на Втората световна война, тогава беше провъзгласено, че Атлантическият съюз бил средство за защита на Европа от съветска агресия. Всъщност беше точно обратното. Организацията НАТО беше основана, за да тормози Съветския съюз. Ето защо през 1955 г., шест години след образуването на НАТО, беше създаден ръководеният от руснаците Варшавски договор.

След рухването на Съветския съюз през 1991 г. се предполагаше, че е дошъл краят на Студената война. Но вместо да се саморазпусне, НАТО продължи да се разширява. През изминалите 30 години организацията добави към себе си 17 нови страни-членки, много от които са разположени в близост до границите на Русия. Въпреки своите официални претенции НАТО въобще не поддържа мира и сигурността в Европа. Организацията раздухва опасно напрежение с Русия, което би могло да доведе до гореща война между ядрените сили. Тези дни руският външен министър Сергей Лавров каза, че безразсъдната експанзия на НАТО поставя под заплаха международния мир. Според него организацията функционира като имперска машина за господство не само в евроатлантическото полукълбо, но и в Близкия изток.

Срещата на високо равнище на НАТО край Лондон премина под лозунга за „обновление на съюза“. Посред кавгите и неприязънта този лозунг показва отчаяния стремеж на организацията да определи своето правдоподобно предназначение в съвременния свят. Демонизирането на Русия с абсурдните твърдения, че Москва искала да нападне европейските страни, представлява опит за всяване на паника сред западната общественост.

На срещата си край Лондон НАТО обяви някои свои нововъведения. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг съобщи пред медиите, че освен, че „защищава Европа“ от Русия, НАТО за първи път определя Китай като свое „предизвикателство“. Освен това той обяви, че организацията гледа на космоса като на поле за своите действия. Всичко това показва, че сега повече от винаги НАТО е инструмент на американския империализъм. Организацията поставя пред глобалните цели на Вашингтон фасадата, че става дума за целите на една общност от държави. Именно това господство на САЩ над европейските държави причинява в голяма степен споровете в организацията. Думите на френския президент Макрон от миналия месец, че НАТО се намира в състояние на „мозъчна смърт“, изразяват нарастващото възмущение сред европейските лидери от - както те считат - арогантния американски надзорник.

Така както ръководеният от САЩ съюз НАТО се разшири на 29 членове, а се търсят и нови държави-членки в лицето на Грузия и Украйна, така се разшириха и неговите военни бюджети. Съвкупните военни разходи на пакта възлизат на над 1 билион долара годишно, което е 20 пъти повече от военния бюджет на Русия и 5 пъти повече от този на Китай. В съответствие с експанзията на НАТО е и увеличаването на натовските войни и на операциите за смяна на режима – от бивша Югославия на Балканите до Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и др. И в тези случаи НАТО служи като фасада на американските незаконни войни, придавайки им видимост на международна подкрепа и законност когато всъщност те са открити агресии в пълно нарушение на международното право. Така само дни преди да започне натовското шоу в Лондон, семейство от 5 души, включително и млада майка, беше взривено и разкъсано на парчета от американски дрон в Афганистан. Продължаващата 18 години война на САЩ в тази страна бива сякаш оневинена и оправдана посредством участието в нея на всички страни-членки на НАТО.

Блокът НАТО е надхвърлил своя срок на годност. Неговото продължаващо присъствие и действия са една от главните причини за това, че международните напрежения между САЩ, Европа, Русия и Китай се засилват, а не намаляват. Но неоправданият милитаризъм на НАТО само ускорява неговото излизане от употреба. Разточителните военни разходи са непоносими и вредни за страните-членки на пакта. А вътрешното възмущение от господстващия Вашингтон води до все повече кавги в публичното пространство. Като не притежава за своя истинска цел поддържането на действителна сигурност, а се ограничава с вяли опити да налага империалистическите войни, блокът НАТО се е отправил към забравата. Ето защо превърналата се в цирк среща на високо равнище в Лондон, посветена на 70-тата годишнина от основаването на пакта, е може би знак за вече настъпилата излишност на НАТО.


 

СЪОБЩЕНИЕ

Зора 2021 - Брой 45 (14 декември 2021)
Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели, поради големия интерес свързан с книгата на Детелина Денчева „Лоното на европейската цивилизация“, редакцията ви уведомява, че разполага с ограничени бройки от тиража й, и все още можете да си я поръчате. Цена - 23.00 лв. За всички, които биха искали да я имат, ще припомним проверения от времето способ за това: получаването на пощенския запис с изписан точен адрес на получателя и телефон за обратна връзка. Записът да е на сума, формирана от цената на съответната книга + 2,50 лв. за пощенски разноски, изпратен на името на Минчо Мънчев Минчев, в. „Нова Зора“, гр. София 1000, ул. „Пиротска“ 3.


 

ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА

Йозеф ХАМЕР 2020 - Брой 49 (8 декември 2020)
Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 47


След продължилия пет години поход, доволен от резултатите от начинанията в Европа, Мурад се оттегли на почивка в Азия. По това време докара на длъжността везир казаскера (върховния кадия – б.пр.) Чандарлъ Кара Халил. Тази висока длъжност бе незаета от 10 години насам, но след това никога не остана вакантна. Помни се, че Чандарлъ е изобретателят на организацията на еничарството и на постоянните армии. След Осман, по време на дълго продължилото султанство на Орхан, той бе поел длъжността кадия. От десет години насам толкова грижливо бе прилагал законите и уставите на Мурадовата армия, и толкова добре бе съумял да съхрани реда и подчинението, че в края на тази служба падишахът го бе сметнал за достоен за везирска титла, най-голямата след него самия. Този известен старец ръководеше още 18 години държавните дела с титлата Хайреддин паша и с рядко виждано умение. Хайреддин паша е личност, с която са свързани важни исторически спомени. Макар произходът на неговата фамилия да е неясен, за първи път той бе спечелил званието садразам (велик везир – б.пр.). И тази длъжност бе останала за неговата фамилия до завладяването на Истанбул. Що се отнася до Лала Шахин, когото султан Мурад бе избрал за бейлербей на своята европейска провинция, той направи Пловдив свое местожителство. Този град и местността му бяха дадени като имение. От там постепенно бе завзел всички проходи на Балкана и в полето на Чамурлу бе надвил сръбския крал и неговия съюзник, българския крал. След като завладя Кюстендил (774/1372),  султан Мурад се бе завърнал в Бурса. Известен с многото си минерални бани, с дванадесетте си серни извора, покрити с бляскави кубета, с каналите, разпръскващи питейна  вода до всички страни на града, и с градините си, напоявани от реки, слизащи от планината, Кюстендил привличаше вниманието и като място, в което напоследък се сечаха златни и сребърни пари. Султан Мурад бе преминал в Европа, за да получи ключовете на този град от ръката на българина Константин (Велбъждски – б.пр.). При условието да бъде освободен от всякакъв данък, Константин бе дал ключовете на падишаха (773/1371).

През 776/1373 г. султан Мурад почувства необходимостта още веднъж да излезе на поход, защото командирът на Визе бе съобщил, че ромейските защитници на крепости по бреговете на Черно море са започнали да безпокоят страната. След като новосъбраната войска от Азия се съедини със силите в Европа, командвани от Лала Шахин, султанът пое на път към градовете Чатал Бургаз (на един или два дена отдалечение от Истанбул) и Инджигез. Без да се наложи да воюва, Мурад завзе всеки един от двата града, след което отиде пред крепостта Аполония в каазата Инджигез. Продължилата 15 дни обсада без малко щеше да остане без резултат, но в това време една част от стената на крепостта, рухвайки, отвори пролука на османската армия. Понеже бе научил хубавата новина, докато се подпираше на, или седеше под един чинар, от тогава падишахът нарече това дърво „Щастливият чинар”.

Османската история свързва със завладяването на Аполония и използването на украсените с бродерия калпаци, наречени „юскюф”. Тези извезани калпаци са били отделни за придворните офицери и е станала ясна формата на тюрбаните, нахлузвани от падишахите. Когато обсаждащите крепостта се изтегляли от Аполония с много златни и сребърни трофеи, Мурад видял, че един от войниците си е сложил на главата и под калпака един тас, но не успял да го скрие изцяло. Затова, като извикал войника при себе си, укорил го че се опитва да скрие нещо ценно, чиято една пета под името „ганимет” (военна плячка, трофеи – б.пр.) принадлежи на хазната. Но тази форма на каска („серпуш” – шлем б.пр.) се харесала на падишаха. Освен че оставил таса на войника, за спомен от тази случка наредил занапред гвардейците и офицерите да носят калпак, обшит със сърма. Облеклото на Мурад не беше разкошно. Дотогава той обличаше червен кафтан и джубе от тъкани, направени във фабриките на Гермиян. На главата си увиваше бял тънък плат, направен пак в същия район, но после смени шапката си. Позлатените шлемове на главите на гвардейците на падишаха, които носеха в ръце като оръжие маждраци и бяха наричани „Пейк” („Сателит”), са спомен за укриването на таса от спахиите пред стените на Аполония.

Султан Мурад тръгна към Ниш, едно от четирите най-укрепени места на Византийската империя и център за съобщения (777/1375). Ниш падна след 25 дневна обсада, след което Лазар поиска мир. Искането му се изпълни, при условия да изпраща всяка година на султана по 1000 либри сребро и 1000 конници (778/1376). Същата година Мурад прояви благосклонност и за мир с Шишман. И той, за да се отърве от даването на данък, даде дъщеря си (сестра си – б.р.) на винаги надделяващия падишах. Накрая се сключи мир: синът на Орхан можеше вече да почива. Зимата той прекара в Одрин, новия държавен център. Без грижа и без война, в продължение на шест години Мурад се занимаваше с вътрешните дела на държавата. Оправи се организацията на армията; достигна зрялост способът раздаване на тимари на спахиите и организацията на войниците, един вид войска за свръзка. Разделянето на имотите на войската на тимари и зеамети се обвърза с някои правила.

За да се отличават от другите знамена на исляма, за знамената на спахиите се избра червеният цвят. Пророкът бе харесал за знаме цветът на слънцето (жълтият). Фатимидите бяха взели цвета на земята (зеления), Емевилер – цвета на деня (белия), Аббасидите, за да бъдат обратно на Емевидите – цвета на нощта (черния), а османлиите приеха цвета на кръвта. Небесно синият, толкова почитан от софите в Иран, от много векове бе цветът, харесван от избрани служители на византийския дворец и държава. По времето на  османлиите към този цвят не се проявяваше никакъв интерес, той беше отделен за чехлите и шапките на Мусевилер. Сформираната от Мурад войнишка дивизия бе един военен отбор, съставен от християни, поданици на падишаха, които по време на поход се използваха в различни служби. Да чистят яхърите, да гледат конете, да бутат (смазват) каруците – това бе тяхната работа. В замяна се освобождаваха от всякакъв вид данъци. Тимурташ, избран за бейлербей след смъртта на Лала Шахин, бе проявил голямо старание в тази организация.

Както в дните на сражения, така и в мирно време, едничката цел на Мурад бе да продължи завоеванията в Европа и Азия. Поради това поиска  синът му Баязид да вземе дъщерята на господаря на Гермиян. Една такава женитба твърде много подхождаше на желанията на падишаха, защото младата принцеса носеше като чеиз на мъжа си най-хубавите места на своя баща.

Мурад изпрати да съобщят предложението му на Гермияноглу кадията на Бурса Ходжа Ефенди, санджактарът (знаменосецът – б.пр.) Аксунгур, синът на Самса Чавуш, чавушбашъ Тимурхан, съпругите на кадъ ефенди и на санджактара и дойката на Баязид. И  добави към тях една  фърка (дивизия) от 1000 души. Беят на Гермиян посрещна много добре пратениците на падишаха, показа уважение. Изпращайки дъщеря си, той натовари своя емирахуру (началник на конюшнята – б.пр.), отивайки с принцесата, да й държи стремето. Това лице остана в двореца на Мурад и длъжността на емирахуру продължи да се заема вътре в неговата фамилия. Церемонията по задомяването и угощението се извършиха с невиждан до вчера в Бурса разкош. На сватбата присъстваха и посланиците на бейовете на Айдън, Ментеше, Кастамону и Караман, както и на султаните на Сирия и Египет. Според обичая, всички бяха донесли скъпи дарове, съставени от арабски коне, платове от Искендерие (Александрия) и от ромейски пленници. Само Евренос бей бе поднесъл най-красивия ромейски младеж и сто пленници, подбрани от дъщерите му. Десет от тях носеха златни чинии, пълни със златни дукати, а други десет – сребърни чинии, напълнени със сребърни пари. Останалите носеха десет легена от злато и сребро, емайлирани чаши и тасове, шишета и малки чашки, украсени със скъпоценни камъни. Тези подаръци, които, поради това, че при омъжването на принцесите над главите им се хвърляше злато, бяха наречени „сачъ” (дребни монети или цветя, хвърляни с шепи в деня на сватбата –б.пр.), се поднесоха на етажа на султан Мурад. Падишахът даде на Евренос конете и платовете от Египет, а ромейските пленници на египетския султан и така показа своята щедрост. А даровете на азиатските бейове раздаде на учените и шейховете.

Като чеиз булката донесе ключовете на градовете Егригьоз, Тавшанлъ, Симав и Кютахя. От тези, несъмнено най-важният бе Кютахя. От дълги години той бе станал център на провинция Анадол и жилище на бейлербея, който е валия на Мала Азия.


В този град, прочул се със своите джамии и хамами, привлекателен с разнообразните си плодове, минерални бани и места за развлечения, са израснали прочути учени и поети.

Така женитбата на Баязид подчини на Османската държава и някои обширни и богати земи. Само че всички тези неща не ставаха пълно осъществяване на желанията на Мурад. Той искаше още да разшири своята страна, да властва по-надалеч. Принуди бея на Хамид или (окръг Хамид) да му продаде всичките си земи между Текке, Гермиян и Караман. Горкият бей, боейки се от това, че султанът е в Кютахя, загрижен да може да запази малка част от земите си, той изостави шестте си града. Те са: Сейдишехир, Акшехир, Испарта, Ялвач и Караагач. Трима от десетте бея, разделили си с Осман земите на селджукските владетели, видяха властта им да се узурпира от страна на Османската държава: беят на Кареси, господарят на Гермиян и принцът на Хамид. Те бяха лишени от своите страни: първият – със завоеванията на Орхан; вторият – с омъжването на дъщеря му за Баязид; третият – с продажбата, към която го беше принудил Мурад.

През първите три години на мирния период, от който се възползва Мурад, на мястото на тези три малки държави, по границите на някогашната Селджукска държава възникнаха три нови бейлици. Те живееха срещу османлиите, запазвайки своята независимост и едва век и половина след появата им техните земите са могли да бъдат прибавени към Османската империя. В тези нови държави са султанствали три фамилии, които са: Каракоюнлулар - в района на Диярбакър; в  санджака Мараш  - Дулгадър Огулларъ и в Адана – Рамазан Огулларъ.

По това време Тимурташ осъществяваше нови завоевания. Дошъл беше в Македония и се бе разпрострял до границите на Арнавутлук (Албания). В този промеждутък бе завзел градовете Манастър (Битоля), Пирлипа (Прилеп), Ищип (Щип). Докато той опустошаваше местата отвъд планината Егрису, главната сила на османската армия, под командването на сина на Балабан бей, Индже Балабан, обсаждаше София. Няколко години София се противопоставяше на всички опити на Индже Балабан. Когато вече се беше изчерпало търпението на обсаждащите, една добре замислена клопка отвори вратите на крепостта за османлиите. Един много красив младеж на име Узунджа – Севиндик, влизайки в града се държеше така, сякаш е станал християнин и успя да уреди да го приемат при командира като доганджия (соколар). Веднъж, използвайки удобния момент, свали от коня господаря си, който бе излязъл на лов извън града. После успя да го върже върху животното и като пленник го откара в щаба на османската армия. Накрая докара горкия командир вързан под стените на крепостта. Народът, който и без това бе подтиснат, като видя това, рухва съвсем. Реши се градът да се предаде и така ключовете му се дадоха на турците (784/1382).

От превземането на Одрин насам, приятелството между Мурад и Йоан Палеолог не беше отслабнало. Основната причина за това бе доброто отношение на Мурад, най-силният от тези двама владетели, противници и съперници един на друг. Защото своите завоевания султанът бе разширил много повече с територията, намираща се в ръцете на сръбския, българския и влашкия принцове, и на няколко бунтовни ромейски командири, обявили независимост, възползвайки се от слабостта на Империята, отколкото със земите на самата Византийска империя. Същевременно Йоан Палеолог, след като без никакво оплакване изтърпя бремето на седем годишния мир с врага на християнския свят, султана, подписа споразумение с Папа Урбан V. Надяваше се да се възползва от това, понеже по това време, вместо да бъде съюзник на Мурад, сякаш много повече се подчиняваше на неговите заповеди.

С това споразумение Папата обещаваше на Палеолог да му помогне с 15 платноходки, 1500 конници и 1000 стрелци. Императорът отиде в Рим и се подмаза на Папата. Целуна земята пред него;  дори, целувайки ръката и краката на Папата, поведе за юлара и катъра му. Но всички тези неща не стигнаха, за да му осигурят очакваната помощ. Макар веднъж папата да поиска относно Йоан Палеолог да се задействат усилията на краля на Франция и другите западноевропейски владетели, това не стана. Когато императорът се връщаше в Константинопол, минаваше през Венеция. Там едрите търговци на този град, които му бяха дали пари назаем, поискаха да си плати дълга. Заради едно решение на Сената, императорът, който нямаше в ръцете си достатъчно пари, изпадна в положението да не може да напусне територията на Венецианската република. Накрая едва се отърва от ръцете им.

Император Йоан Палеолог, който си даде сметка, че пътуването му до Италия ще породи печални последици, разбра че вече не може да се съизмерва с турците. За да махне от главата си бурята, която можеше да породи разгневяването на султана, щом се върна в Истанбул, той изпрати на падишаха третия от четиримата си сина, Теодор, и помоли да го приемат в османската армия. Тази постъпка даде резултата, на който императорът се надяваше: султанът му опрости опитите да се съедини с християнските началници и отношенията между двамата владетели отново се оправиха.

Този син на Йоан Палеолог след известно време бе привикан от императора и изпратен да завземе земите, останали на Византийската империя след смъртта на наследниците на Кантакузин. Пак по това време, отнемайки от големия си син управленските дела, императорът ги даде на сина си Мануил, до тогава управител на Солун. Андроник се засегна от този избор, намисли да си отмъсти и намери у Мурадовия син Савджъ духовно сходство със самия него. Веднага между тях се очерта една близост: и у двамата имаше вътрешно желание да се противопоставят на бащите си.

Във време, когато султан Мурад се занимаваше с потушаването на един бунт в Азия, а Йоан Палеолог бе забравил опасното положение на своята крепост, Савджъ, в чиито ръце временно се намираше командването на османските сили в Европа, и Андроник, организираха бунтове срещу своите бащи. Когато узна за това начинание, падишахът поиска от императора да дойде лично при него и да даде отчет. За да покаже, че няма роля в тази работа, Палеолог се обедини с Мурад, който му предложи да тръгнат срещу синовете си. Падишахът премина веднага в Европа и вървя до щаба на метежните принцове. На висок глас, лично предупреди бунтовниците да се предадат. В действителност и войниците на Савджъ се бяха разкаяли и поискаха прошка от падишаха. Савджъ и синовете на ромейските бунтовници с малкото останала при тях войска, си поеха дъх в Димотика, но и там не можаха да се задържат. Изпаднаха в трудно положение поради обсадата и недоимъка и се предадоха. Мурад осъди на смърт своя син, а синовете на ромейските бунтовници бяха хвърлени в Марица от стените на града (787/1385). След напомнянето на императора да накаже сина си, Йоан Палеолог ослепи Андроник с врящ оцет. Ето така бе потушен бунтът, който за кратко време занимаваше управлението на двамата владетели.

Това събитие бе причинило и едно друго, което също заслужава внимание, с оглед на своите последици. Когато Мануил намисли да отнеме от ръцете на османлиите град Серес, близо до Солун, където той бе управител, падишахът посрещна тази измяна, натоварвайки везира Хайреддин паша с превземането на Солун. Като разбра, че собствената му сила няма да може да се противопостави на тази трикратно по-многобройна войска, Мануил изостави града набързо и по море се върна във Византия. Но императорът, за да не ядоса отново Мурад, не призна на сина си право на убежище. Въпреки че Мануил бе поискал да се приюти и в Митилини, и там не беше приет. Накрая, вземайки предвид всичко, се обърна към опрощението и величието на падишаха и надеждата му не остана напразна. Султан Мурад притежаваше толкова високо морално достойнство, че изпитваше наслада от доверието към него от страна на врага. Посрещна Мануил и се задоволи с меки думи да го укори за постъпката му. Мануил призна своята грешка, помоли да му опростят престъплението и падишахът го опрости. Дори отиде по-напред като, изпращайки принца при баща му,  поиска да го приеме добре.

Ето по това време силите на османлиите бяха толкова  големи, а силата на Византия бе толкова слаба, че без позволението на своя съюзник императорът не можеше да отвори вратите на държавния център дори за сина си. Тогава (788/1386) е смъртта на Хайреддин паша, един от най-ценните командири на Мурад, който с последната си победа бе присъединил Солун към османската страна. Хайреддин паша е оставил славата на способен генерал и мъдър съветник. Било сред ромейските, било сред османските историци, най-много документи ни е оставил Халкондил. Между документите, свързани с тази славна личност, този историк разкрива следния разговор, протекъл между султан Мурад и Хайреддин паша.

„Веднъж Хайреддин паша казва на султан Мурад:

- Господарю, за да може да се постигне с вашите армии желаната цел, как трябва да се ръководят военните дела?

Падишахът дава следния отговор:

- Като се възползваш от благоприятните случаи и спечелиш войската с милост и благодеяние.

- Но какво искате да кажете с това да се възползваме от удобните случаи?

- Искам да кажа, че за да постигнеш целта, трябва всяко средство да пресмяташ според различните вероятности, да можеш да ги измерваш и съпоставяш.

След това Хайреддин започва да се смее и казва:

- Природата те е създала с голямо благоразумие, виждам това. Но ако не знаеш предварително какво не трябва да се прави, и когато, съветвайки се сам със себе си не ти стига силата да отхвърлиш едно, а да приемеш друго направление, как ще пресметнеш и измериш тези средства? Когато се вземе решение за нещо, веднага трябва да се изпълни. Един умел командващ трябва да се държи много предпазливо, когато се съветва, но при изпълнението трябва да показва бързина като светкавица. И, начело на армията, да докаже, че притежава храброст, която ще бъде за пример“.

Ето, в рамките на тези разговори между везир и падишах, започна подготовката за завладяването на Византийската империя.

Смъртта на Хайреддин паша бе настъпила, докато отиваше в Йенишехир, който се намираше в земите на Ромейската империя.


Превод: Петко ПЕТКОВ


Следва


 

Вместо Меси – Габровски!

Петко ПЕТКОВ 2022 - Брой 48 (13 декември 2022)
Е-поща Печат PDF

Измислено от ГЕРБ

Дългото симулиране на размисли, срещи и пазарлъци, сведени до сладки месали на тема „съставяне на редовно правителство“, завърши. До 4 декември като кандидат-премиери на ГЕРБ за първия мандат се спрягаха имената на „българския Меси“ Бойко Борисов, на Томислав Дончев и Десислава Атанасова, а на 5 декември мандата за сформиране на кабинет отиде да получи в Президентството съвсем неочакван състезател: неврохирургът от „Пирогов“ професор Николай Габровски. Дали Борисов не е поверил съдбата на правителството на Свети Николай Мирликийски, закрилник на моряците и банкерите? Това никога няма да разберем. Но е сигурно, че за да се изпълни една такава мисия е нужна подкрепата на повече от един светец, ако не и на самия Господ.

Получавайки мандата, придружаван от Томислав Дончев и Десислава Атанасова, професорът обеща да състави кабинет, който да е по-далеч от политическото говорене и конфронтацията, и по-близо до експертността. За разлика от предишните правителства на ГЕРБ, ръководени от експерта по гасене на пожари Бойко Борисов. Ако мисията на Габровски не беше толкова комична и невъзможна, бихме казали, че медицината загуби, но футболът спечели. Сиреч, лидерът на ГЕРБ, най-опитният политик у нас според собствената му оценка, ще може спокойно да рита топка с Бистришките тигри. Докато Габровски ще се пече на бавен огън, опитвайки се да събере и слепи отново парчетата на „счупената“ българска държава и да обедини нейния т.нар. политически елит. Тук не можем да се сдържим и да не цитираме написаното от Любомир Аламанов във Фейсбук за поредното „шменти-капели“ на Борисов: „На думи: Аз съм най-великият. Аз съм най-подготвеният. Аз съм Меси. На практика: Крие се за пореден път зад някой специалист, изсмуква му репутацията, губи ни времето, губи времето на България. Пореден експерт, превърнат в сламен човек, който ще бъде унищожен и забравен..“

Оставаше само да видим какви експерти е подбрал професор Габровски за кабинета-камикадзе. По-точно, какви „калинки“ му е пробутал герберският Меси, за да има с кого да оправдае очевадния си кадрови провал. При заявения отказ от всички парламентарно представени партии, освен ДПС и БВ, да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ, излъчването на кабинет на малцинството е просто поредната предизборна шарлатания на Борисов и компания. Дори да бъде одобрено от парламента, поради страха от неизвестността на новите предсрочни избори, такова правителство на малцинството може да бъде свалено във всеки момент с вот на недоверие, ако не угоди на опозиционните сили. Ако не беше така, Борисов в никакъв случай нямаше да остане в сянка, без власт и без рояк следващи го „медийни мисирки“. За целувките с Урсула фон дер Лайен да не говорим: тя очевидно не е много придирчива. Пък и нали Борисов има да си връща на Кирил Петков за своето и на пиарката Севделина Арнаудова задържане, което съдът обяви за незаконно... Слави Трифонов показа дори есемеса, в който Петков се хвали: „Аз арестувах Бойко Борисов!“. Лионел Меси може и да прощава, но българският му аналог – никога! Кристиано Роналдо, макар да гони 37-те, се е продал на саудитския клуб Ал Наср. Меси и той може да завърши кариерата си в някой петролен оазис от Персийския залив. Но „най-дъртият професионален футболист в България“, Бойко Борисов, може да вирее само в българската политическа яма. Само тук минават все още лъжите и хвалбите му. А след като се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей Първи, може да си е въобразил и, че е божият наместник на Балканите. Ако вярваме на пустословните му твърдения, по време на неговото управление не е имало нито инфлация, нито енергийна криза, нито пък някой жив мигрант е преминавал през Великата българска ограда. Който не вярва, да пита „приятеля Дейвид“ (бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън, б.р.), когото Борисов лично заведе с джип до преградното съоръжение на българо-турската граница. Вероятно и войната в Украйна нямаше да избухне, ако най-опитният политик на ГЕРБ, Бойко Борисов, управляваше България. За евтините горива при неговото царуване да не говорим. И при толкова добрини, „кофти матр’ялът“ даде на ГЕРБ само 25% от гласовете на участвалите в последните избори, принуждавайки Борисов да се оттегли и от парламента, и от бъдещия кабинет, за да не дразни и задълбочи изолацията на партията си. Сега всичко е оставено в ръцете на професор Габровски: вместо кормилото на държавата да поеме „капитанът на отбора“, то се връчва на „лекаря на отбора“. Черна неблагодарност! Габровски имаше седем дни срок да състави и представи правителство, но вероятността да успее според политическите анализатори беше от самото начало равна на нула. Поради което погледите се насочваха към втория и третия мандат. Само че шансовете ПП и ДБ да намерят съюзници за коалиционен или на малцинството кабинет, са още по-малки от тези на ГЕРБ-СДС. Още повече, че Петков и Василев си откриха нов фронт срещу президента Радев, а той се разкая публично, че изобщо ги е допуснал да откраднат надеждите на хората за промяна. Другият фронт на ПП е срещу БСП и Корнелия Нинова. Формално, заради връщането на хартиената бюлетина, инициатор за което стана екипът на Корнелия Нинова. И за почуда на малцината праволинейни социалисти, идеята и законопроектът на ПГ на БСП за промени в Изборния кодекс, бяха подкрепени страстно от ГЕРБ и ДПС. Кой на кого изневери, кой кого предаде и срещу какво, това с времето ще се изяснява. А пък ако се стигне до връчването на трети мандат за съставяне на редовно правителство, президентът най-вероятно ще прескочи и ДПС, и БСП, и ДБ. Защото те ще припишат гарантирания си провал на този, който им е връчил мандата. Затова не е изключено мандата да получи партията на Стефан Янев „Български възход“ (БВ).

При третия неуспешен опит за съставяне на редовен кабинет, обаче отиваме на нови предсрочни избори през първата половина на март. На тях ГЕРБ ще се явят с пасива на корупционери и с актива на евроатлантици и национални „обединители“; ПП и ДБ - с не доведената до никъде борба с корупцията, демонтаж на „модела Борисов“ и реформа на правосъдието, но с актива на последователни евроатлантици, русофоби и укрофили; ДПС – с мрачния спомен за „обръчите от приятелски фирми“, „разпределянето на порциите“ и търговията с гласове, както и с фалшивия имидж на национално отговорна евроатлантическа партия. А БВ - с готовността си за диалог с всички български партии.

БСП оставя неприятното усещане за непоследователност и обвързаност със статуквото: първото, заради коалирането и последвалата раздяла с русофобите от ПП и ДБ; второто, заради „хартиената завера“, при която се оказа в един кюп с ГЕРБ и ДПС. Само конфронтацията с президента Радев липсваше на социалистите, за да се заобиколят отвсякъде с врагове и критици на Нинова. Този път обаче към крадците на техни гласоподаватели, освен ПП ще се присъединят и формациите от новото „ляво“ обединение. И ще се потвърди нещо, което винаги сме твърдели: не машините са виновни за загубените от БСП гласове, а липсата на убедителни и примамливи за хората идеи и практики. И, разбира се, качеството на „матр’ялът“, който от „Позитано” 20 предлагат на избирателите си от твърдото ядро и периферията.

Ще поживеем, ще видим!

 

Б.Р.

Ние, в „Нова Зора“ не се радваме на тази перспектива. Вярвахме, че е неестествен и „контра продуктивен“ съюзът с „Да, България“ и „Продължаваме промяната“. И животът го потвърди до степен, че и БСП го осъзна. Бяхме единствените, които искрено помагахме, защото бяхме повярвали, че след очистване на „гнилите ябълки“, ще съумеем да осъществим заедно единствено спасителната формула за Единен народен фронт срещу системата на изтребление на българския народ и ликвидиране на държавата България. Остава все още една единствена непогазена от БСП „червена линия“ – позицията й по отношение на Истанбулската конвенция. Ако и това се случи, остава да си спомним Данте Алигиери: „О, виий кои престъпите тоз праг, надежда всяка тука оставете!“.

 

 
Още статии...


Страница 9 от 508