При толкова „свобода на медиите“, за да научи българският консуматор на „евроатлантически ценности“ какво става в страната му и на Стария континент, трябва да чете американски публикации като долупредставената. Така разбираме, че нашите проукраински шарлатани, деклариращи неизменно как България ще помага на Зеленски да доразруши Украйна в една безнадеждна война срещу Русия, вървят по същия път, който доведе до Народния съд управниците ни преди 9 септември 1944г.
Освен разобличаването на лъжата, че на тези европейски избори нищо не се е променило по отношение на войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен отново ще седне на председателския стол в ЕК, американското издание The American Conservative, публикувало коментар за провала на политиците от мейнстрийма на Европа, ни уведоми за още една проява на атлантическия слугинаж. Става дума за изложбата в един музей във Вашингтон, посветена на жертвите на българския комунизъм. Тя, естествено, е реализирана с помощта на фондация „Америка за България“. По-неприятното е онова, което българският посланик във Вашингтон Георги Панайотов е казал при откриването на поредната антиисторична манипулация. Според коментара на Анастасия Калиабакос и Мейсън Летю Сталлинг Панайотов обявил, че Русия е „заплаха“ и „опасност“ с оглед на текущата война в Украйна. „Ние бяхме демокрация преди Втората световна война и знаем какво е това“, лъгал на поразия българският амбасадор. И сравнил съпротивата срещу българския комунизъм с тази срещу Османската империя. За наш срам госпожа Калиабакос отбелязва, че Панайотов „забравил да спомене, че българската свободата е извоювана от Руската империя“. Що се отнася до нашата „демокрация“ по времето, когато според Антон Страшимиров „клаха народа си, както турчин не го е клал“, от 19 май 1934 г. имаме забрана на политическите партии, поредното суспендиране на Търновската конституция, Закон за защита на нацията, депортация на близо 11 000 евреи от Беломорието и Македония, превозени под българска охрана и с вагони на БДЖ до пещите в Треблинка и Освиенцим. А от 1 март 1940 г. сме съюзници на нацистка Германия, като впоследствие сме обявили война на Америка и Англия. Благодарение на това София е разорана от бомбите на днешните ни съюзници в НАТО. И за разлика от Панайотов турчинът Мехмет Али Гюллер запита във връзка с честванията на 80-годишнината от десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г.: „Кой спаси Европа от нацистите?“ И отговори, че Европа беше спасена от нацистите от съветските работници. („Джумхуриет“,10.6.2024). Какво търсеше на тези чествания украинският президент Володимир Зеленски, чиято страна се сражаваше в състава на Съветската армия? А формированието Трети Украински фронт мина през България и към него се присъедини Първа Българска армия, написала Дравската епопея. Срам, голям срам за целия български народ е този наш посланик, който вероятно е издънка на старата комунистическа номенклатура! Ето един дипломат, който отдавна е изгубил правото да представлява България! Господа Радев и Главчев, изпратете го да воюва за Украйна и Зеленски. Понеже беше за кратко служебен министър на отбраната, може като Тагарев да съветва украинското военно министерство, оглавявано от кримския татарин Рустем Умеров. Което се е превърнало в развъдник на корумпирани чиновници. Но това са щрихи от пейзажа. Вижте какво пише Дейвид П. Голдман за европейските избори.
Европа гласува срещу
войната в Украйна
Дейвид П. ГОЛДМАН
Малко преди гласоподавателите да нанесат зашеметяващ удар на партиите от истаблишмънта на изборите от 9 юни за Европейски парламент, вътрешни анкетьори на общественото мнение за Алтернатива за Германия АзГ съобщиха, че войната в Украйна била върховна грижа за германските гласоподатели. Двадесет и шест процента от респондентите казаха, че „осигуряването на мира“ е тяхната грижа номер едно, следвана от социалната сигурност (23%) и имиграцията - 17%, според един вътрешен документ на АзГ.
Партиите на мира в Германия - АзГ и левият Алианс на Сара Вагенкнехт - спечелиха 16 и респективно 6 процента от вота, докато управляващите социалдемократи получиха едва 14 процента, а Зелените - сега най-гласовитите поддръжници на войната в Украйна - паднаха на 12 процента от 20,5 процента на изборите през 2019 г.
Президентът на Франция Еманюел Макрон, най-нетърпеливият европейски лидер да изпрати войски в Украйна, претърпя изненадващо унижение. Неговата партия получи по-малко от 15% от вота, докато крайнодесният Национален сбор спечели 31%. За разлика от Германия, където партиите на мира бяха най-големите победители, френската десница промени своята позиция за войната в Украйна. Но репутацията на лидера на Европа, най-много желаещ да ангажира западни войски, е един измерител на антивоенното настроение.
ВОТЪТ В НЕДЕЛЯ БЕШЕ ПРОТЕСТ, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е РЕВОЛЮЦИЯ.
Националноконсервативните партии на Западна Европа изхвърлиха едностранната антиимиграционна плесен, но все още не са готови да управляват съответните си страни. В Източна Европа Унгария, Словакия и Сърбия формират антивоенен блок, към който е възможно да се присъедини Чешката република след изборите през октомври 2025 г. Още повече че политическото земетресение, което удари Европа в неделя, може да има далеч стигащи последици преди края на тази година.
Следващият километричен камък за националконсерваторите на Европа идва през септември с местните избори в три германски провинции - Саксония, Бранденбург и Тюрингия, където АзГ води решително. Партиите от истаблишмънта на Германия декларират, че при никакви обстоятелства няма да формират коалиция с АзГ, но едно възможно мнозинство на АзГ в три германски провинции може да пробие блокадата.
Коментатори от мейнстрийма отхвърлят националконсервативния прилив в Европа като болезнен отговор на имиграцията, но данните показват противното. Електоралното земетресение в неделя беше отговор на загрижеността на гласоподавателя относно заплахата, че войната в Украйна ще ескалира в един европейски конфликт.
Европейският парламент има ограничени пълномощия и германката Урсула фон дер Лайен, политик от истаблишмънта, ще запази едно мнозинство въпреки популисткото надигане. По-важното е, че Европейският парламент като такъв е тектоничното превключване в националните политики в най-големите страни на Европа, Германия и Франция.
Само 30 процента от германците гласуваха за социалдемократите, зелените или свободните демократи, партиите които формират управляващата коалиция. Тази, която се представи най-зле, беше Зелената партия с 12 процента от вота, спад от близо 20 процента на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Социалдемократите, някога най- голямата партия на Германия, имаха само 14 процента. Една нова партия, сформирана от Сара Вагенкнехт - съпругата на бившия лидер на лявата СДП Оскар Лафонтен, взе 6 процента. Малката Свободна демократична партия влезе със само 5 процента, точно на ръба за парламентарно представителство.
Ако тези числа се запазят до следващите национални избори на Германия през октомври 2025 г., няма политическа аритметика, с която партиите от истаблишмънта биха могли да формират едно парламентарно мнозинство. Християндемократите, водени от бившия изпълнителен директор на Blackrock - Фридрих Мерц, заемат една по-ястребова позиция към Украйна от управляващите социалдемократи, които отказаха да изпратят „треньори“ на Украйна, или да й предоставят термански крилати ракети „Taurus“, за да бие цели във вътрешността на Русия. Но една коалиция CDU/ CSU (ХДС/ХСС) със Зелените би имала само 42 процента от парламента. Свободните демократи може да не преминат 5- процентовата бариера и да изпаднат от Бундестага. Теоретично е възможно за разбитите партии от мейнстрийма да формират едно правителство с незначително мнозинство, но страната във всички отношения би била неуправляема.
Ето защо септемврийските местни избори могат да станат повратна точка в германската политика. В Саксония, най-голямата източногерманска провинция, АзГ стана първа на европейските парламентарни избори с 31,8 процента от вота, а християдемократите са на второ място с 21,8 процента. В Тюрингия АзГ има 30 процента, а Алиансът на Сара Вагенкнехт има 16 процента, срещу само 20 процента за християндемократите и 7 процента за германската SPD (СДП). Тя води също така с 25 процента от вота в Бранденбург. Съвсем възможно е АзГ и партията на Вагенкнехт да имат достатъчно гласове, за да управляват една или повече от тези три провинции. По-вероятно е една от основните партии да разкъса блокадата и да сформира управляваща коалиция с АзГ.
Успехът на АзГ на изборите в неделя е още по-забележителен след месеците на очерняне от германската мейнстрийм преса и агенциите за сигурност. Еквивалентът на ФБР в страната, Федералното бюро за защита на Конституцията, етикетира по-рано тази година АзГ като „крайно дясна екстремистка организация“. АзГ даде под съд правителствената агенция, но загуби делото в Административния съд на 13 май. Водещият кандидат на АзГ за Европейския парламент Максимилиян Кра ( интервюиран в това издание миналия октомври) отнесе повече критики, отколкото която и да било политическа фигура, да не назоваваме Доналд Тръм. На 23 април един нает в парламентарния офис на Кра беше арестуван за уж шпионаж за Китай; впоследствие „Билд Цайтунг“ разкри, че така нареченият шпионин, натурализиран германец от китайски произход, е бил дълго време информатор на службите за сигурност на Германия.
„Дер Шпигел“, топновинарският седмичник на Германия, озаглави една публикация за АзГ на 26 април „Голамата измяна“, твърдейки - без никакво доказателство - за плащания от Москва и Пекин. „АзГ се представя като патриотична“- декларира Шпигел, но възможни плащания от Русия и уж един китайски шпионаж ги показват като изменници на тяхната страна“.
Очернянето на АзГ последва познатия ръкопис за Русия гейт на Тръмп, увеличен чрез ехо камерата на германските медии месец преди изборите. Въпреки това АзГ се представи по-добре на изборите в неделя, отколкото очакваше нейното ръководство. Най-важното, много млади германци гласуваха за АзГ, както и за християндемократите. Тези 30 процента от младежкия вот според екзитполовете, отразяват дълбоката неудовлетвореност сред младите германци
ТЕ НЕ ЖЕЛЯТ ДА ХОДЯТ НА ВОЙНА
ЗАРАДИ УКРАЙНА.
Те се сблъскват с агресивни имигрантски банди в ежедневния си живот. И роптаят за 3000- те евро на месец Bürgergeld, или изплащането на социална помощ, която тяхното правителство дава на четиричленно семейство: повече от онова, което един обикновен дипломиран от университет носи у дома след изплащането на данъците. Три четвърти от получателите на Bürgergeld са чужденци.
«Защо има такава негативна реакция от някои към АзГ?” туитна Илън Мъск на 9 юни. «Те продължават да казват «крайно дясна», но политиката на АзГ, за която аз съм чел, не звучи екстремистки. Може би аз пропускам нещо.“ Обидата към АзГ не е заради десния екстремизъм, а заради нейната промоция на германския суверенитет вместо един атлантически дневен ред.
При един обмен на мнения през август 2023 г. с Тъкър Карлсън премиерът на Унгария Виктор Орбан отбеляза, че неуспехът на Германия да разубеди Съединените щати относно бомбардирането на газопровода „Северен поток“ беше „фактически доказателство за липсата на суверенитет“. Унгарският премиер-министър говореше с уточнението: Американската дълбока държава има необикновено влияние в службите за сигурност на Германия, медиите, тинктанковете и други институции на обществения живот. Съединените щати имат само 38 000 военни в страната, по-малко от 200 000 в пика на Студената война, но виртуалната окупация си остава.
Политиките на АзГ не могат да бъдат класифицирани в про, или антизападните категории. Нейните лидери са съгласни с унгарския Орбан относно безсмислието на украинската война. Подобно на Орбан АзГ изрази твърда подкрепа за Израел в конфликта в Газа. Тя е отворена за търговия и инвестиране с Китай, но социалдемократическият канцлер Шолц е този, който взе дузина германски изпълнителни директори в Пекин в средата на април.
Повечето лидери на АзГ са бивши християндемократи, които се идентифицират с партията на късния Хелмут Кол, недооценения канцлер, който председателстваше повторното обединение на страната. При 16-годишното царуване на Ангела Меркел CDU дрифтна наляво, подкрепяйки масовата имиграция „Ние можем да се справим“ от 2016 г. и закривайки ядрената енергетика на Германия, за да успокои зелените.
АзГ иска да бъде партията, която християн демократите би трябвало да бъдат. Някои от нейните топ лидери признават, че тя няма още дълбочината на лидерството да управлява. „Това е маратон, а не спринт“, ми каза един лидер на АзГ. Нейните вероятни изборни победи в трите провинции, които ще гласуват през септември обаче, ще дадат на АзГ първия шанс да вземе властта на ниво провинция. Лидерите на АзГ се надяват, че това ще подготви партията да управлява на национално ниво.
The American Conservative, 12.06.2024
Тези дни няма коментатор, политолог или социолог, които да не превъзнасят до небесата изборния триумф на етническата партия, която вече е втора политическа сила и посяга към властта като неизбежен коалиционен партньор на ГЕРБ.
Най-ярък е триумфът на партията в Кърджали. След 9 юни тя може да заграби цялата власт в Анклава, където от години е пълен господар в местната управа и едноличен разпоредител на порциите от бюджета и евросубсидиите. За първи път от 5 депутатски места в този избирателен район Сокола е на път да грабне и петте.
Така Кърджали ще стане първият законно превзет Анклав от турската партия. И нито една българска партия в областта - нито лява, нито дясна, ще има представители в Народното събрание. Което е феноменално!
Заслугата за това е на т. нар. Феномен в родната политика, както Сокола нарече своя корпулентен фаворит в етническото движение.
Но не за Кърджали ми е думата в следващите редове. Като водач на листата на БСП в Монтана още в първия ден на кампанията бях стъписан от откритието, че в този забравен и от Бога край изборите вече са купени от етническата партия!
Копираща най-успешните практики на Коза ностра, 24 часа преди старта на кампанията, Феноменалната групировка е платила на стотици избиратели за гласовете им на 9 юни.
Дори истински да го желаят, в което се съмнявам, МВР и прокуратурата в областта не са в състояние да открият и една покупко-продажба на гласове. Защото организираната престъпна група (ОПГ) перфектно си е свършила работата преди началото на състезанието. Образно казано – резултатът от изборния мач е решен, преди да е започнал, а последният съдийски сигнал е само за нищо неподозиращите зрители на трибуните.
А сега най-интересното в тази сага – в местата, където парите са носени в чували и са раздавани по списъци, няма нито един турчин и нито един мюсюлманин. Дори ромските гета не са 100 процента напазарувани, защото там кешът се раздава от непоклатимите босове в местната власт – герберите.
Кои и къде са купените гласове от етнопартията в Монтана?
Първата ми предизборна среща е в село Гаганица, на десетина километра от областната столица. След края на оживения и на моменти емоционален диалог някои предпазливо питат: „Колко плащате за глас?“
Потресен от бруталния въпрос, остро отвръщам: „Това са избори, не търговия...“
Ответната реакция е зашеметяваща: „Само питаме, щото една партия плаща 100 лева за глас...“
На 9 юни в това село, в което няма мюсюлмани, етногрупировката взе 12 гласа, почти колкото останалите парламентарни партии. Без там да е стъпил и един неин агитатор. Освен брокерът с парите – всички го знаят, но никой не смее да го назове.
Името на въпросната партия буди респект, примесен със зле прикрит страх. На априлските избори през 2023 г. има поучителен случай, който е плашещ: известен брокер на гласове, получил торба с пари, за да осигури нужните гласове, но не изпълнил норматива и платените бюлетини не излезли. Седмица по-късно го намерили зверски пребит. Мълви се, че начаса върнал парите на поръчителите на боя, даже с лихвите.
Все пак нашата ОПГ е милостива. В Сицилия през 60-те на миналия век отклоняване на парични потоци от мафията се наказва не с бухалка, а с куршум.
Среща с избиратели в село Замфирово, община Берковица. Посещавам Клуба на пенсионера, където се завързва полемичен разговор за партиите, които вдигат пенсиите и другите, които ги свалят. И отново става дума за 80 -100 лева, раздавани от етногрупировката. При това парите не се броят на калпак и дарената сума зависи от човека – ако е опърничав и начетен, получава стотина лева, ако е превита от мъка и труд женица – и 30 й стигат.
Казвам им откровено: „Вземете ги, защото това са ваши пари, но гласувайте по съвест“. Отговорът на „третата възраст“ звучи убийствено: „Контролират ни, наблюдават ни с камери, надзъртат в попълнените бюлетини...“
Гневна от страха и продажността на „белите коси“, интелигентна жена тихо цитира проф. Иво Христов за 80-те процента дебили, отчаяно маха с ръка и тичешком напуска залата. Искам да й стисна ръката, но съзнавам, че след това и аз трябва да напусна.
От 446 гласували в Замфирово за депутати в Народното събрание в две избирателни секции етногрупировката печели 208 гласа и е първа политическа сила в селото. Което не е прецедент, същото се случва и на двата вота през 2023 г. Дори със свой кмет, ГЕРБ получава само 41 гласа. Десетките останали партии са в миманса. И с право - не са си платили.
В Чипровци ми разказаха как на миналите избори пари са раздавани в публично помещение, пред което се виела опашка. Уважавана учителка в града уведомила местния полицейски шеф, сама избутала охранителите - нейни бивши ученици, и нахлула в импровизираната каса, където плащали по списък. Полицаят обаче отказал да влезе и помолил учителката тя да позвъни на 112. Боял се от уволнение, ако си позволи да развали седянката и арестува ОПГ-то.
Така е в още десетки места в Монтанско, където изборната търговия се върши дори в кафенета. Защото кметът е наш, а полицията е сляпа и глуха. Диагнозата тук е отчайваща – купуват се не само цели махали, но и българските пенсионери.
В Бойчиновци обаче Махалата решава вота, но тук тя е джентълменски напазарувана и от Феномена, и от Големия брат от Банкя. Вторият обаче има служебно предимство. В пазарния ден, когато градският център зверски е озвучен от сръбска чалга и превзет от скара-бира, жена на пазара приятелски ме съветва: „По-добре си отивайте, не предлагате нито пари, нито кебапчета, нямате никакъв шанс...“
Апропо, репликата за кебапчетата отдавна е демоде. В Монтанско от години скарата не е разплащателно средство на избори. Играе се единствено с кеш. А с него разполагат само две партии.
Лом, Вършец, Вълчедръм, Медковец, Расово, Септемврийци, Гаврил Геново... Списъкът на овладените от Феномена и Банкя селища няма край. Феноменът играе с милиони в чували, Банкя – с инструментите на местната власт (кухни за социално слаби и болни, безплатни тридневни екскурзии с автобуси за пенсионерите, натиск върху семействата на служителите в общините и областните управи).
И как да отвърнеш на гражданин на Монтана, който почти през сълзи пита: „Какво лошо има да взема 100 лева и да напълня резервоара на колата?“
„Кой ги дава“, любопитствам с ясното съзнание, че дарителят е само един.
И отговорът е един: Движението!
Питам го как технически се дават парите. „Зареждаш на малка частна бензиностанция, но не плащаш“, прошепва събеседникът, подава ми ръка и ироничната му усмивка сякаш ми казва: „А вие, балъци, какво очаквате, като не плащате?“
ДПС е големият победител в Северозападна България, където, да повторя, няма нито турска общност, нито мюсюлмани. Във Видинско вече е втора политическа сила, за него гласуваха 5449 души, което му носи резултат от 21.03 процента. На миналите парламентарни избори ДПС бе трета сила с 14.56 процента. В Монтана ситуацията е сходна – сега за ДПС са гласували 10 225 души (24.23 %), докато през април 2023 г. то е „заработило“ 9642 гласа (20.04 % ).
Анализирайки изборните феномени, проф. Константинов каза: „В тези избори има само две изненади - прекрасното представяне на ДПС и „Величие“...“
Наистина някои се представиха прекрасно в Монтана. От 4 мандата за областта ДПС за първи път може да вземе двата.
Което няма да е изненада. Изненадата ще дойде, когато кърджалийският модел победи в Монтана и ДПС откупи и четирите депутатски мандата.
Което не става с пари, става с много пари. И с племе, което за сто лева си продава държавата, възкръснала от нищото само преди стотина години.
Наивно питам професор Константинов: По кои магнитски и евроатлантически стандарти пазаруване на гласове в чудовищни мащаби е прекрасно представяне?
|
Продължение от брой 23
ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: КОЙ ОПРАВДА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ?
Говорейки за мътните финансови схеми по време на междувоенния период, трябва да се направи едно историческо отстъпление.
За реализацията на приетия през 1929 г. план на Юнг (видоизменена версия на вече споменатия план на Дауес) през 1930 г. в Базел е създадена Банката за международни разплащания (БМР), в която дори в годините на Втората световна война продължава сътрудничеството между директорите от страните на Антихитлеристката коалиция (Франция, Великобритания и САЩ) и от страните на фашистия блок (Германия и Италия). В рамкаите на това «общуване» става дума не само за изплащане на немските репарации от Първата световна война. Заинтересованата от придобиване на стоки Германия, включително и такива със стратегически характер, чрез неутрални страни, няма достатъчно валута за тази цел. Ето защо БМР обменя златото, получено от нацистите в концлагерите от убитите там хора, в свободно конвертируема валута, за получаването на която са правени сделки в Швеция и други неутрални страни. И още еди детайл, граничещ с цинизма. Всички тези планове - на Дауес, на Юнг и др., така и не са осъдени след края на Втората световна война. Точно обратното. Никой не оспорва Нобеловата награда за мир, присъдена на Ч. Г. Дауес през 1925 г. Нобелова награда за мир! А през 2019 г. е О. Юнг намира място в залата на славата на влиятелата американска Асоциация на потребителските технологии, обединяваща повече от 2000 ключови технологични гиганти в САЩ. Коментарът е излишен. Любопитно е, че след Втората световна война лидерът на «черноризците» О. Мосли се завръща към активната си политическа дейност и през 1947 г. основава Юнионисткото движение, в което влизат повече от 50 малки крайно десни организации и групи. През следвоенните години той активно отстоява идеята за обединениие на западноевропейските страни с цел противодействие на агресивните стремежи на СССР в Европа, като фактически подкрепя осъществяването на същите идеи, които издига и фюрерът на германската нация, но посредством «реинкарнация на Третия райх в четвърти». Впоследствие идеята му е въплътена в практиката – достатъчно е да напомним, че Евросъюзът напълно сериозно е наричан от някои «четвъртият райх». В политическия дневен ред на юнионистите влиза и засилване военната мощ на Великобритания до равнището на САЩ и СССР, и формиране на общоевропейско правителство за решаването на международните проблеми, въпросите на отбраната, икономическата политика, финансите и националното развитие. Мосли не е съгласен с резултатите от Нюрнбергския трибунал над нацистските престъпници и е един от първите отрицатели на Холокоста във Великобритания. Отново да подчертаем: за това той не понася никакво наказании. Дори отпечатва станалата бестселър автобиография с провокационното заглавие «Моят живот» (до последните си дни Мосли е поклонник на фюрера, умира през 1980 г.).
Не по-малко благосклонна е съдбата и на друг английски мерзавец – А. Лиз, който през 1929 г. основава Имперската фашистка лига – политическия конкурент на Британския съюз на фашистите. Арнолд Лиз е още по-голям поклонник на расовата теория и антисемит от Мосли. Това дори не кара британските власти да го подведат под отговорност за екстремизъм: той е един от последните лидери на фашисткото движение, който е интерниран в Обединетото кралство в началото на Втората световна война. Заради лошо здраве през 1943 г. А. Лиз е освободен и издава своето списание «Готик Рипълс», в което процъфтяват човеконенавистническите му възгледи.
От гледна точка на логиката на историческия процес Втората световна война има кръгова композиция – «от дворец до дворец». Бойните действия, започнали на 1 септември 1939 г., са предхождани от ожесточена дипломатическа борба в европейските дворци и резиденции. В хода на различнните срещи и закулисни преговори в Берхтесгаден, Фюрербау, Бад-Годесберг, Париж всяка от страните преследва няколко цели. Нацистка Германия търси реванш за наложената й унизителна парадигма на Версайско-Вашингтонския ред. Държавите победителки в Първата световна война – Великобритания и Франция – имат намерения чрез набиращата сила Германия да се избавят от «призрака на комунизма». Като максимумът е да насочат агресивните германски претенции на изток, а минимумът – «да правят сделки с агресорите за сметка на трети страни»18. А на всички, които изказват недоумение относно хищническите стремежи на нацистите, включително и в ръководството на Чехословакия и Польша, лицемерно е заявено, че «в обозримо бъдеще на Берлин не му е изгодно да ги напада»19. От политико-юридическа гледна точка войната също завършва (ако не се вземе предвид проточилото се във времето формално скрепяване на създадения след войната ред чрез Хелзинкския акт, подписан едва през 1975 г.) също в дворец – в Нюрнбергския дворец на правосъдието. Благодарение на усилията на съветското обвинение суровите присъди на Международния военен трибунал прозвучават по отношение на ред високопоставени нацисти, обвинени в престъплени против света, престъпления против човечността, в нарушение на военните закони и в заговор с цел извършване съответните престъпни действия. Но дали всички нацистки престъпници са осъдени? Ако става дума за основните идейни подпалвачи на войната, ръководителите на наказателните органи, то резултатът изглежда справедлив. Розенберг, Щрейхер, Рибентроп, Калтенбрунер, Фрик и др. са екзекутирани. Но сега, когато минаха почти 80 г. става ясно, че незаслужено меки наказания получават онези, които стоят в самото начало на формирането на икономическата основа на националсоциализма, на ускорената милитаризация на фашистка Германия. Нито един от икономическите лидери на Третия райх не получава смъртно наказание. Бесилката успяват да отърват: райхсминистърът по въоръжаването и военното производство А. Шпеер, райхсминистрът на икономиката (1938–1945 г.) и президент на райхсбанката (1939–1945 г.) В. Функ, райхсминистрътъ на икономиката (1934– 1937 г.) и президент на райхсбанката (1933–1939 г.) Я. Шахт, главният счетоводител на партията оберстгрупенфюрер от СС (това звание е присъдено само на четирима членове на тази престъпна организация) Ф. К. Шварц. От неминуемото възмездие ги защитават някакви невидими могъщи сили, не желаещи да предадат «своите». Кои са те, тези радетели на нацизма? Отговорът е съвсем ясен.
През 1942 г. на среща със Сталин британските дипломати изказват пожелание без много шум да се ликвидира нацистката върхушка посредством диверсионни акции. Съветският лидер не се съгласява, като настоява за организиране на открит и гласен трибунал. Ситуацията се повтаря и на конференцията в Ялта, където темата за съдбата на главните фашистки военнопрестъпници, разпалили войната, е повдигната отново. Като прозорлив и хитър политик Чърчил е против съда. Рузвелт заема половинчата позиция – той смята, че трябва да има процес, но кратък и при закрити врата20. Не случайно вече по време на процеса на делегациите е раздаден специален списък с политически въпроси, които е недопустимо да бъдат поставяни на обсъждане. Сред тях фигурират Мюнхенският сговор, активното сътрудничество на американските концерни с немски компании, агресивната колониална политика на Великобритания през 19-20 век, геноцидът над бурите, нечовешките бомбардировки на немските градове от стратегическата авиация на съюзниците (на този фон САЩ не се решават да обвинят Гьоринг за военните престъпления на Луфтвафе). Още тогава държавните глави на аглосаксонските страни прекрасно разбират, че един справедлив и открит трибунал може да осъди не само германския милитаризъм и нацизъм, но и западния свят като цяло. Защото по време на трибунала здравомислещите хора биха могли да се си зададат въпросите: Как Европа можа да роди берлинското чудовище? Дали това не е било целенасочено? Кой е изиграл ключова роля? В такъв случай на подсъдимата скамейка напълно справедливо биха се оказали министърът на външните работи на Великобритания лорд Е. Халифакс (за политиката на умиротворение на агресията и за Мюнхенскиия сговор от 1938 г.), а заедно с него клановете Дюпон, Морган, Рокфелер и даже Х. Форд (за финансовата и материално-техническата подкрепа на националсоциалистическия режим). Англосаксонските елити не могат да допуснат това. А след осем десетилетия е невъзможно да бъдат подведени под отговорност всички, които имат отношение към възвисяването на нацизма. Но пък има напълно основателен резон да се направят съответните сметки: колко е спечелила конкретна английска или американска компания (много от които и до днес си съществуват блажено необезпокоявани) от дългогодишното сътрудничество с нацистите. Тези суми да се преизчислят към днешна дата – и на «наци-комерсантите» да се предявят репарационни претенции за геноцида над съветския народ през годините на Великата отечествена война 1941–1945 г., която не би била възможна без англосаксонското подпомагане на хитлеризма по време на междувоенния период. И най-вече – да се придаде максимална гласност на най-позорните страници от историята на колективния Запад и негодите отношения с Хитлеровия нацизъм. Всъщност – всичко се повтаря. Алчността е бесмъртна, както и преди, за много бизнесмени парите не миришат, а прехваленият англосаксонски морал са само празни приказки. Същите онези, които правят «изгодни инвестиции» в Хитлеровия нацизъм, и днес се хващат за същия занаят – с упоение и за своя изгода отглеждат наследниците на Хитлер в същата тази Украйна. Подбуждат неонацистите, екстремистите и терористите към нови и нови престъпления, като самите те се стремят да останат целите в бяло.
ПЕТИ ВЪПРОС: КАК ДА ИЗПЪЛНИМ ПРИСЪДАТА НА ИСТОРИЯТА?
Историята ни принуди да научим най-важния урок: нацизмът никогда няма да изчезне сам. Победата на нашата страна в най-кръвопролитната война на 20 век даде на човечеството шанса за мирно и стабилно развитие, сложи край на мечтите на агресорите от всички породи за световно господство за сметка на геноцида цели народи. Но чумата – включително и кафявата – е болест, чиито бацили могат дълго да се спотайват някъде надълбоко, без въздух и светлина, и въпреки това да останат жизнеспособни. За съжаление това не е само биологично явление, но и политическо. С общи усилия и с цената на хиляди животи човечеството все пак успява да обуздаде епидемиите от бубонна чума. И няма никакви съмнения, че и кафявата, въоръжена до зъби нейна разновидност, в обозрима перспектива ще бъде изолирана и окончателно унищожена. В това Русия вижда своята историческа мисия. Нас ни подкрепя по-голямата част от населението на Земята – гражданите на онези страни, които не желаят да живеят по заповедите на самозвания «златен милиард», избират свой независим път, готови са да изграждат отношения изключително на основата на равноправието и взаимното уважение на всички народи и държави. От опита на миналото трябва да се извлекат горчивите поуки – за да не се допусне занапред подобно нещо. Точно да се диагностицират предвестниците и първите симптоми на заразата. Навреме и последователно да се проведе нужното лечение на глобалния организъм. И ако се налага – да се отстранят опасните огнища по хирургически път, без да се уповаваме на дипломатическата терапия. Приключването на специалната военна операция, денацификацията на ничията територия, наречена «държавата Украйна», е само първата, но много важна стъпка по дългия и труден път към новата архитектура на международните отношения. Към създаването на глобални инструменти, които ще позволят да бъде осигурена безопасността на планеттата, стабилното развитие на всички държави и благополучието на милиарди хора. Ние нямаме право да повтаряме грешките от миналото. Илюзиите ни по отношение на мнимите ни съюзници окончателно се изпариха. Сега вече добре знаем цената на техните лъжливи обещаия. Фашистите и техните помагачи не трябва да преминат в новото хилядолетие – «No pasarán!». Край на шикалкавенията, отстъпките и оправданията. И никакви шансове за реванш. За да бъде постигната победа над неонацизма, трябва да обединят усилията си всички, които днес се противопоставят на агресията на колективния Запад и на опитите за фашистки реванш. Заедно с нашите съратници и партньори строим нов, справедлив и многополярен световен ред, в който няма място за натиск и потисничество, издигане на едни нации за сметка на други, за унижение и експлоатация на цели народи, за неоколониални замашки и престъпни бизнес схеми. Ще бъде уместно по време на бъдещия «Нюрнберг 2.0» да се пресметне печалбата на всяка западна отбранителна фирма, кредитна организация, транспортно-логистична компания и на отделни бизнесмени, които са се награбили и продължават да го правят, отглеждайки «незалежни» чудовища и бидейки тяхна икономическа опора. И да се запази място на подсъдимата скамейка за всички, които пряко или косвено са съпричастни към престъпленията против стотици мирни граждани. Да бъдат осъдени онези, чиито набъбнали банкови сметки са пропити с кръвта и сълзите, с руините на домовете, с разбитите съдби, ужаса и болката на невинни хора, с оакатеното бъдеще на цели поколения. Крайно време е да се приведат в изпълнение вички произнесени присъди, като не бъде позволено на никого от виновните да избегне справедливото възмездие.
Убеден съм, че след победния край на специалната военна операция правосъдието ще настигне не само непосредствените извършители – главатарите на киевския режим, но и техните господари, спонсори и идейни вдъхновители. Това ще означава окончателен залез на лъжливата ценностна система на англосаксонския свят.
Има напълно логично обяснение за процеса на рязко увеличаване числеността на натовска военна техника на българска територия. Една положителна особеност е, че руският елит осъзнава много добре противоположността на позициите в България. От едната страна са изпълнителната и законодателната власт, а от другата е народът в неговото мнозинство. Вече дори започва поетапно да проличава промяната в публичното поведение и в някои от най- промитите мозъци. Но този завой няма как да бъде взет предвид. Свръхадаптивността в този случай ще изяде главите им.
Започва сблъсъкът с реалността.
Въпросът е - какво предстои? И кога?
Първо от неизбежната константа – какво?
В настоящия си вид Украйна е държава в минало време. Писал съм го и преди, дори съм го обяснявал през моята гледна точка чрез теоретична карта как точно ще се промени и т. н., но това трябва да се повтаря, съобразено с времето, в което се случват нещата.
В най-базовия вариант Украйна ще бъде лишена завинаги от излаз на море. В този вариант остава територия, заключена по суша и без никакво стратегическо значение за никого поради липсата на морски излаз. В политически смисъл тази държава няма да бъде оставена да провежда самостоятелна политика в каквато и да е посока. Това е част от смисъла на реалполитик. А ние живеем във време на преоткрит и доразвит реалполитик.
Всеки следващ вариант е с по-лоши и радикални последствия. Пак в духа на реалполитик напълно обосновано е възможното договаряне на териториални претенции в полза на Унгария. Дори и на Полша, ако бъде подходено с разум и стъпвайки върху историческите уроци и лошите възможни последствия, ако разумът не отиде там, където му е мястото - в делата.
Пречупването на фронта в Украйна може да бъде сравнено с пречупването на Вермахта в края на Втората световна война. Последствията са сходни като модел. Фронтът няма да се пречупи само в една точка, а в цял сектор, а след това идва ефектът на доминото.
Неизбежността започна да бъде осъзнавана, което доведе до паника в НАТО.
В крайна сметка Украйна се превърна в гробище за НАТО. Това беше мястото, където пряко се сблъскаха натовските технологии с руските. Натовските тактики с руските. Проблемът е, че първите са останали в края на 20 век, а вторите се развиват с всеки месец. Всяко поражение или победа се изучава и вписва в новата руска доктрина за водене на война.
Вторият краен извод, поставен тук, е, че тази война наистина промени цялостното разбиране за водене на военни действия в съвремието - от технологичното ниво до внедряването му на практика в поведението на армиите.
ОБРАТНО КЪМ ПАНИКАТА НА НАТО...
Всяко действие по дислоциране е видяно, а струпването на войски не е признак за военна мощ, а обратно - за военна немощ. Минусът за нас е, че тези лесни цели, резултат от предвидими за руснаците решения, са на наша територия. Всички действия на НАТО в момента напълно нарушават един от основните принципи във военното дело - прикритото предислоциране на войски. Румънците си имат тяхна игра, която ще се плаща на отделна сметка. Очевидно не са си научили уроците на историята.
Пробивът на фронта ще доведе (дори вече води) до прелом в целия конфликт САЩ/НАТО - Русия. В своя добър и разумен вариант загубата ще бъде призната и ще се седне на официални преговори. Но те ще са по руски условия. В един от лошите варианти загубата няма да бъде призната и ще се премине към ескалация на конфликта. Това е краткосрочната логика на дислоцирането на големи количества военна техника на територията на България, Румъния и Гърция.
Дългосрочната логика е България да остане в сферата на влияние на НАТО/САЩ с договаряне на голям дял турско влияние след края на конфликта, когато и да е той. Във всеки лош вариант загубата за Европа и за НАТО ще бъде с по- големи последствия.
Но всеки вариант - добрият и лошите, имат една и съща крайна точка - руска победа и загуба за НАТО. Тази война е историческа ирония, защото за държавите от Западна Европа и НАТО тя е това, което за руснаците беше Кримската война като изход. Едните са си научили историята и я помнят, а другите силово я изтриват и забравят, но това не означава, че я няма.
ОСТАВА ВЪПРОСЪТ - КОГА?
Има създадено очакване, че преломът ще настъпи през м. май и ще продължи до есента. Но точно тези очаквания създадоха вероятно желания хаос през февруари 2022 г. Правилният отговор е, че всъщност Русия няма времева рамка в този конфликт. От нейна гледна точка всеки месец е част от стратегическото задушаване на държавите от Западна Европа. От гледна точка на САЩ това са повече спечелени пари и забавяне на собствените негативни процеси вътре в държавата.
Пиша този сбит, дори непълен анализ, защото е свързан с България. Целта на всеки анализ или действие трябва да бъде свързана и съобразена с българския интерес.
Пак трябва да се повтори - може да се окаже много хубаво, че през последните две години се случи преброяването и групирането - кой къде стои. Всеки се показа какъв е. Антиелитът се утвърди като антиелит. Тези, които мислим за България - също. Идва време за равносметки и цената, която всеки ще плаща за своите думи и действия.
Време е за хора, които ще съумеят да уловят теченията на световната буря в полза на държавата.
Ние сме в нашето най-съдбоносно време.
ЦЕНАТА НА ДОСТОЙНСТВОТО
Въпроси към тъй наречения управнически елит и някои други, от които зависи бъдещето на държавата ни...
Въпреки че съм напълно наясно за мотивацията на различни публични фигури - от социолози и политолози до действащи политици по високите нива на властта в държавата, ме хваща яд. Хваща ме яд, както и гняв и изумление как може заради няколко пробити сребърника да говорят пълни неистини и да убеждават обществото, че все пак държавата се развивала?!
Няма как всички да се изнесете един ден и всички да изнесете децата си. Някои ще останете и ще живеете в резултатите на това, което в момента наричате „развитие на държавата“.
Някои ще останем съвсем съзнателно, като създаваме семейства и деца тук, и ще си износим кръста, но сметката трябва да бъде потърсена - и платена.
Отговорност има и бизнесът, който финансира и подкрепя тези политически и обществени фигури, които закопават държавата. Но съвсем скоро и самият бизнес ще започне да усеща на практика това, което политическият антиелит е отгледал. А съм сигурен, че дори вече го усеща на ниво кадри.
Когато правите подбор на кандидатите за работа, сблъсквате ли се с автобиографии на хора, чиито профилни снимки са пред дискотека? Автобиографии, които нямат точки, запетаи, няма граматика, няма ред? Аз знам отговора, защото го виждам - както лично, така и косвено.
Но ударът няма да бъде само върху бизнеса, който ще трябва да търси най-добрия кандидат от най-лошите.
Това отглеждате, това поощрявате. Отговорността е обща, на всички нас - на родителите, на институциите, които вече са едни кухи структури, които запълват липсите на качество с обучения, семинарчета и т. н. – важното е да върви потокът, на политиците, до голяма степен и в медиите, които поощряват напълно безкритично, но добре платено тези процеси.
Задайте си въпросите - какви хора ще ви оперират след 5 до 10 години? Какви педиатри ще лекуват децата ви?
А задавате ли си въпроса, че ако се случи истинска военна ситуация, дори без обявена война, няма дори едно хале или хангар, които да издържат бомбен удар и след това да продължат да работят? Няма да има кой да ги възстанови.
Не, вие не осъзнавате това, което се случва дългосрочно в тази територия. Ако го осъзнавахте, нямаше да говорите за икономически растеж, за демокрация и за кокошкарски истории, макар и за милиони.
Няма как всички да се изнесете.Отговорността е обща, цената също ще е обща. Отворете си очите, ако можете и ви позволяват.
|
