Продължение от брой 23
ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: КОЙ ОПРАВДА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ?
Говорейки за мътните финансови схеми по време на междувоенния период, трябва да се направи едно историческо отстъпление.
За реализацията на приетия през 1929 г. план на Юнг (видоизменена версия на вече споменатия план на Дауес) през 1930 г. в Базел е създадена Банката за международни разплащания (БМР), в която дори в годините на Втората световна война продължава сътрудничеството между директорите от страните на Антихитлеристката коалиция (Франция, Великобритания и САЩ) и от страните на фашистия блок (Германия и Италия). В рамкаите на това «общуване» става дума не само за изплащане на немските репарации от Първата световна война. Заинтересованата от придобиване на стоки Германия, включително и такива със стратегически характер, чрез неутрални страни, няма достатъчно валута за тази цел. Ето защо БМР обменя златото, получено от нацистите в концлагерите от убитите там хора, в свободно конвертируема валута, за получаването на която са правени сделки в Швеция и други неутрални страни. И още еди детайл, граничещ с цинизма. Всички тези планове - на Дауес, на Юнг и др., така и не са осъдени след края на Втората световна война. Точно обратното. Никой не оспорва Нобеловата награда за мир, присъдена на Ч. Г. Дауес през 1925 г. Нобелова награда за мир! А през 2019 г. е О. Юнг намира място в залата на славата на влиятелата американска Асоциация на потребителските технологии, обединяваща повече от 2000 ключови технологични гиганти в САЩ. Коментарът е излишен. Любопитно е, че след Втората световна война лидерът на «черноризците» О. Мосли се завръща към активната си политическа дейност и през 1947 г. основава Юнионисткото движение, в което влизат повече от 50 малки крайно десни организации и групи. През следвоенните години той активно отстоява идеята за обединениие на западноевропейските страни с цел противодействие на агресивните стремежи на СССР в Европа, като фактически подкрепя осъществяването на същите идеи, които издига и фюрерът на германската нация, но посредством «реинкарнация на Третия райх в четвърти». Впоследствие идеята му е въплътена в практиката – достатъчно е да напомним, че Евросъюзът напълно сериозно е наричан от някои «четвъртият райх». В политическия дневен ред на юнионистите влиза и засилване военната мощ на Великобритания до равнището на САЩ и СССР, и формиране на общоевропейско правителство за решаването на международните проблеми, въпросите на отбраната, икономическата политика, финансите и националното развитие. Мосли не е съгласен с резултатите от Нюрнбергския трибунал над нацистските престъпници и е един от първите отрицатели на Холокоста във Великобритания. Отново да подчертаем: за това той не понася никакво наказании. Дори отпечатва станалата бестселър автобиография с провокационното заглавие «Моят живот» (до последните си дни Мосли е поклонник на фюрера, умира през 1980 г.).
Не по-малко благосклонна е съдбата и на друг английски мерзавец – А. Лиз, който през 1929 г. основава Имперската фашистка лига – политическия конкурент на Британския съюз на фашистите. Арнолд Лиз е още по-голям поклонник на расовата теория и антисемит от Мосли. Това дори не кара британските власти да го подведат под отговорност за екстремизъм: той е един от последните лидери на фашисткото движение, който е интерниран в Обединетото кралство в началото на Втората световна война. Заради лошо здраве през 1943 г. А. Лиз е освободен и издава своето списание «Готик Рипълс», в което процъфтяват човеконенавистническите му възгледи.
От гледна точка на логиката на историческия процес Втората световна война има кръгова композиция – «от дворец до дворец». Бойните действия, започнали на 1 септември 1939 г., са предхождани от ожесточена дипломатическа борба в европейските дворци и резиденции. В хода на различнните срещи и закулисни преговори в Берхтесгаден, Фюрербау, Бад-Годесберг, Париж всяка от страните преследва няколко цели. Нацистка Германия търси реванш за наложената й унизителна парадигма на Версайско-Вашингтонския ред. Държавите победителки в Първата световна война – Великобритания и Франция – имат намерения чрез набиращата сила Германия да се избавят от «призрака на комунизма». Като максимумът е да насочат агресивните германски претенции на изток, а минимумът – «да правят сделки с агресорите за сметка на трети страни»18. А на всички, които изказват недоумение относно хищническите стремежи на нацистите, включително и в ръководството на Чехословакия и Польша, лицемерно е заявено, че «в обозримо бъдеще на Берлин не му е изгодно да ги напада»19. От политико-юридическа гледна точка войната също завършва (ако не се вземе предвид проточилото се във времето формално скрепяване на създадения след войната ред чрез Хелзинкския акт, подписан едва през 1975 г.) също в дворец – в Нюрнбергския дворец на правосъдието. Благодарение на усилията на съветското обвинение суровите присъди на Международния военен трибунал прозвучават по отношение на ред високопоставени нацисти, обвинени в престъплени против света, престъпления против човечността, в нарушение на военните закони и в заговор с цел извършване съответните престъпни действия. Но дали всички нацистки престъпници са осъдени? Ако става дума за основните идейни подпалвачи на войната, ръководителите на наказателните органи, то резултатът изглежда справедлив. Розенберг, Щрейхер, Рибентроп, Калтенбрунер, Фрик и др. са екзекутирани. Но сега, когато минаха почти 80 г. става ясно, че незаслужено меки наказания получават онези, които стоят в самото начало на формирането на икономическата основа на националсоциализма, на ускорената милитаризация на фашистка Германия. Нито един от икономическите лидери на Третия райх не получава смъртно наказание. Бесилката успяват да отърват: райхсминистърът по въоръжаването и военното производство А. Шпеер, райхсминистрът на икономиката (1938–1945 г.) и президент на райхсбанката (1939–1945 г.) В. Функ, райхсминистрътъ на икономиката (1934– 1937 г.) и президент на райхсбанката (1933–1939 г.) Я. Шахт, главният счетоводител на партията оберстгрупенфюрер от СС (това звание е присъдено само на четирима членове на тази престъпна организация) Ф. К. Шварц. От неминуемото възмездие ги защитават някакви невидими могъщи сили, не желаещи да предадат «своите». Кои са те, тези радетели на нацизма? Отговорът е съвсем ясен.
През 1942 г. на среща със Сталин британските дипломати изказват пожелание без много шум да се ликвидира нацистката върхушка посредством диверсионни акции. Съветският лидер не се съгласява, като настоява за организиране на открит и гласен трибунал. Ситуацията се повтаря и на конференцията в Ялта, където темата за съдбата на главните фашистки военнопрестъпници, разпалили войната, е повдигната отново. Като прозорлив и хитър политик Чърчил е против съда. Рузвелт заема половинчата позиция – той смята, че трябва да има процес, но кратък и при закрити врата20. Не случайно вече по време на процеса на делегациите е раздаден специален списък с политически въпроси, които е недопустимо да бъдат поставяни на обсъждане. Сред тях фигурират Мюнхенският сговор, активното сътрудничество на американските концерни с немски компании, агресивната колониална политика на Великобритания през 19-20 век, геноцидът над бурите, нечовешките бомбардировки на немските градове от стратегическата авиация на съюзниците (на този фон САЩ не се решават да обвинят Гьоринг за военните престъпления на Луфтвафе). Още тогава държавните глави на аглосаксонските страни прекрасно разбират, че един справедлив и открит трибунал може да осъди не само германския милитаризъм и нацизъм, но и западния свят като цяло. Защото по време на трибунала здравомислещите хора биха могли да се си зададат въпросите: Как Европа можа да роди берлинското чудовище? Дали това не е било целенасочено? Кой е изиграл ключова роля? В такъв случай на подсъдимата скамейка напълно справедливо биха се оказали министърът на външните работи на Великобритания лорд Е. Халифакс (за политиката на умиротворение на агресията и за Мюнхенскиия сговор от 1938 г.), а заедно с него клановете Дюпон, Морган, Рокфелер и даже Х. Форд (за финансовата и материално-техническата подкрепа на националсоциалистическия режим). Англосаксонските елити не могат да допуснат това. А след осем десетилетия е невъзможно да бъдат подведени под отговорност всички, които имат отношение към възвисяването на нацизма. Но пък има напълно основателен резон да се направят съответните сметки: колко е спечелила конкретна английска или американска компания (много от които и до днес си съществуват блажено необезпокоявани) от дългогодишното сътрудничество с нацистите. Тези суми да се преизчислят към днешна дата – и на «наци-комерсантите» да се предявят репарационни претенции за геноцида над съветския народ през годините на Великата отечествена война 1941–1945 г., която не би била възможна без англосаксонското подпомагане на хитлеризма по време на междувоенния период. И най-вече – да се придаде максимална гласност на най-позорните страници от историята на колективния Запад и негодите отношения с Хитлеровия нацизъм. Всъщност – всичко се повтаря. Алчността е бесмъртна, както и преди, за много бизнесмени парите не миришат, а прехваленият англосаксонски морал са само празни приказки. Същите онези, които правят «изгодни инвестиции» в Хитлеровия нацизъм, и днес се хващат за същия занаят – с упоение и за своя изгода отглеждат наследниците на Хитлер в същата тази Украйна. Подбуждат неонацистите, екстремистите и терористите към нови и нови престъпления, като самите те се стремят да останат целите в бяло.
ПЕТИ ВЪПРОС: КАК ДА ИЗПЪЛНИМ ПРИСЪДАТА НА ИСТОРИЯТА?
Историята ни принуди да научим най-важния урок: нацизмът никогда няма да изчезне сам. Победата на нашата страна в най-кръвопролитната война на 20 век даде на човечеството шанса за мирно и стабилно развитие, сложи край на мечтите на агресорите от всички породи за световно господство за сметка на геноцида цели народи. Но чумата – включително и кафявата – е болест, чиито бацили могат дълго да се спотайват някъде надълбоко, без въздух и светлина, и въпреки това да останат жизнеспособни. За съжаление това не е само биологично явление, но и политическо. С общи усилия и с цената на хиляди животи човечеството все пак успява да обуздаде епидемиите от бубонна чума. И няма никакви съмнения, че и кафявата, въоръжена до зъби нейна разновидност, в обозрима перспектива ще бъде изолирана и окончателно унищожена. В това Русия вижда своята историческа мисия. Нас ни подкрепя по-голямата част от населението на Земята – гражданите на онези страни, които не желаят да живеят по заповедите на самозвания «златен милиард», избират свой независим път, готови са да изграждат отношения изключително на основата на равноправието и взаимното уважение на всички народи и държави. От опита на миналото трябва да се извлекат горчивите поуки – за да не се допусне занапред подобно нещо. Точно да се диагностицират предвестниците и първите симптоми на заразата. Навреме и последователно да се проведе нужното лечение на глобалния организъм. И ако се налага – да се отстранят опасните огнища по хирургически път, без да се уповаваме на дипломатическата терапия. Приключването на специалната военна операция, денацификацията на ничията територия, наречена «държавата Украйна», е само първата, но много важна стъпка по дългия и труден път към новата архитектура на международните отношения. Към създаването на глобални инструменти, които ще позволят да бъде осигурена безопасността на планеттата, стабилното развитие на всички държави и благополучието на милиарди хора. Ние нямаме право да повтаряме грешките от миналото. Илюзиите ни по отношение на мнимите ни съюзници окончателно се изпариха. Сега вече добре знаем цената на техните лъжливи обещаия. Фашистите и техните помагачи не трябва да преминат в новото хилядолетие – «No pasarán!». Край на шикалкавенията, отстъпките и оправданията. И никакви шансове за реванш. За да бъде постигната победа над неонацизма, трябва да обединят усилията си всички, които днес се противопоставят на агресията на колективния Запад и на опитите за фашистки реванш. Заедно с нашите съратници и партньори строим нов, справедлив и многополярен световен ред, в който няма място за натиск и потисничество, издигане на едни нации за сметка на други, за унижение и експлоатация на цели народи, за неоколониални замашки и престъпни бизнес схеми. Ще бъде уместно по време на бъдещия «Нюрнберг 2.0» да се пресметне печалбата на всяка западна отбранителна фирма, кредитна организация, транспортно-логистична компания и на отделни бизнесмени, които са се награбили и продължават да го правят, отглеждайки «незалежни» чудовища и бидейки тяхна икономическа опора. И да се запази място на подсъдимата скамейка за всички, които пряко или косвено са съпричастни към престъпленията против стотици мирни граждани. Да бъдат осъдени онези, чиито набъбнали банкови сметки са пропити с кръвта и сълзите, с руините на домовете, с разбитите съдби, ужаса и болката на невинни хора, с оакатеното бъдеще на цели поколения. Крайно време е да се приведат в изпълнение вички произнесени присъди, като не бъде позволено на никого от виновните да избегне справедливото възмездие.
Убеден съм, че след победния край на специалната военна операция правосъдието ще настигне не само непосредствените извършители – главатарите на киевския режим, но и техните господари, спонсори и идейни вдъхновители. Това ще означава окончателен залез на лъжливата ценностна система на англосаксонския свят.
