Отминалите европейски и парламентарни избори бяха показателни в много отношения. Най-запомняща се е тяхната ниска избирателна активност. Тя направи прага на влизане в парламента лесно преодолим, което пък изкриви реалния образ на изборната картина. Това послужи едва ли не за повод да бъдат празнувани „победи“, които по своята същност са си направо поражения. На крилете на същата ниска избирателна активност в парламента се оказа и партията на „войниците на светлината“ - по думите на нейния лидер.
В седмицата след тях имах удоволствието да се запозная с преразказа на две кратки интервюта на младия и особено талантлив анализатор Светослав Бачев, отскоро автор на „Нова Зора“, а се надявам и в бъдеще да бъде такъв. Ако не звучи преднамерено, бих добавил, че в настоящата статия се припокриват тезите и изводите, залегнали и в интервютата на Бачев, макар че като извод и позиция многократно през годините сме ги анализирали и отстоявали в „Нова Зора“.
За първи път ми се случва някои от разбиранията за най-важните аспекти на политическия живот да се припокриват с анализите на друг, много по-млад от мен човек, което направо ме изпълва с оптимизъм. И за да бъда напълно коректен, в моя текст по-нататък най-важните от тях ще обознача с курсив. Нека не се възприема това като комплименти към младия автор, но мога да призная, че силно съм впечатлен от общата посока на погледа ни, а в случая – и направо задължен.
Създадената политическа ситуация на тези избори открои и истинските недъзи на действащата политически система. Показа също, че временните ползи за политическите играчи на статуквото продължават да действат пагубно на обществения живот и да нанасят непоправими щети на държавата и нейното бъдеще. Показател в това отношение бяха посланията на партиите, представени в техните програми, доколкото въобще ги имаше и доколкото скандалната риторика, а не те бяха озвучавани.
Може да се каже също, че характерното отсъствие на дебати само още веднъж подчерта политическата непригодност на „народните водачи“, които след изборите за 50-о Народно събрание, както е казано в Светото писание – „вкупом непотребни станаха“. Те не откроиха нито една от главните опасности пред нацията и държавата и не назоваха нито един от проблемите пред тях. Да не говорим, че не намекнаха дори за способите за тяхното решаване. Не се намери никой да каже например, че България трябва да има национална цел и че тази цел трябва да мобилизира енергията на обществото. Може би защото те тайно съзнават своята непригодност да го преведат по опасния път между истинските, а не митични Сцила и Харибда на нашето време.
Ако трябва да потърсим все пак нещо положително в тези избори не можем да не признаем, че те показаха „електоралния таван на големите системни партии“, изразът е на Бачев. Остава ми да добавя към неговата диагноза: и дълбокото като Марианската падина дъно, до което те са се сринали. Причината, която все още не искат да признаят, но за която всички се досещат, е пълното скъсване на партиите с реалността. Процес, който превръща т. нар. елит в очите на българския гражданин - независимо от неговия етнос, религия и социално положение - в антиелит. И по същество го лишава от легитимност.
Този процес включва като основен мотив повтарящите се разочарования на народа, осланяването на всички онези негови очаквания, които същият този „елит“ остави цели 35 години без покритие. Което пък доведе до цялостно изкривяване оптиката на целокупния национален живот. Това е пътят, по който негативизмът стана доминиращ в мисленето на все повече хора и се стигна до положението, когато народът заповтаря известното класическо обобщение за властта: „всички са маскари“. И, уви, това не е далеч от истината, защото отдавна доминира съмнението в родовия генезис на т. нар. народни водачи, рекрутирани само по пътя на отрицателната селекция. Това е една от неназованите особености на прехода и в същото време тя е необорима илюстрация на онова, което изпълва със съдържание „понятието антиелит“.
Казано с други думи, това е и причината народът с тръпно сърце всеки път да очаква появата на поредния спасител, запленен от неговото безкористие и патриотизъм, преди за пореден път да бъде излъган и разочарован. Защото такава е формулата на всеки пореден проект, създаден да бъде привлекателен за погледа на избирателя, преди да се окаже, че е балон, натъпкан с въздух под налягане.
Последиците от изкривената оптика на националния живот поради действията на втръсналия на народа антиелит тепърва ще бъдат изживявани. И това, уви, е неизбежност. Спиралата от кризи ще продължи да се задълбочава в своята изборна, икономическа и социална същност като видима част на най-дълбокото проявление от всеобщата криза на обществото. За неговото състояние обаче невинни няма. Отговорността е обща – както сред политиците, така и сред една голяма част от всички, които оформят и влияят на общественото мнение. Обстоятелството, че някой отдавна е абонирал когото трябва за трибуната на най- големите, най-масови и обезпечени медии и че е запазил местата в държавните и парламентарни кресла за точните хора, необходими за точно определени действия в минирането на българското бъдеще, иде да покаже, че нито отрицателната селекция, нито нарочно създадените и утвърдени медии, НПО-та и тутикванти са случайни леторасляци на прехода.
Нищо, което се случи през тези 35 години, не стана случайно и не се роди като ослепителната Афродита от лъчезарната пяна на капиталистическото море. Всичко бе планирано по същия категоричен начин, по който се отрицаваше например плановото стопанство на социализма. Сега вече е късно да се изследва генезисът на интелектуалните прогнози на „Ранд корпорейшън“ например, но човек може да се досети, следвайки пътя на парите, че душегубният план „Ран-Ът“ , наречен Конституция на прехода в България, е само част от един дългосрочен външен план с наддържавен характер, насочен към разграждането на целокупната българска държавност. Онова, което се случи в икономиката и в духовния живот, постъпателните и поетапни разрушения в науката, здравеопазването, образованието, службите и армията, не са само прояви на частната инициатива на безродната клика от доморасли наши мерзавци. Те просто бяха и са само необходимите изпълнители на убийството на цял един народ и на цяла една хилядолетна държава.
Тази политическа и парламентарно представена прослойка, която бе утвърждавана чрез медиите под контрол и чрез меката сила в продължение на три десетилетия, в голямата си част винаги е била тотално дъно, ако трябва да цитирам Бачев – „като практически умения и като интелектуален потенциал“. Това са хора повърхностни, лишени от дълбочина, оперирани откъм съвест и морал, които изначално не могат да формират и осъществят необходимата визия за настоящия и утрешния ден, без която държавникът не е държавник. Хора, които нямат дългосрочен поглед нито за обществените процеси, нито за държавата в цялост, не биха могли да запълнят огромния дефицит на стратегическо планиране както във вътрешната, така и във външната политика на България. Затова и сме на такова дередже.
Тази политическа прослойка има пълно неразбиране за най- големите кризи в обществото ни - образователната и демографската, които са свързани органично, и с протичащото вече десетилетия географско обезлюдяване на цели национални територии. Условната или реална смърт на малките населени места в България в едно с промяната на етническия облик и заселването на чужденци са пряко следствие от отсъствието на стабилна национално отговорна политика. Това се отнася особено за образованието с акцент и в посока на формиране на българската самоличност и националното самосъзнание. Тези знания и качества трябва да бъдат осъществявани още в началните години и затвърждавани на всички последващи етапи. Защото именно незнанието кой си, откъде идваш и накъде отиваш, както и общественото безхаберие създават най-дългосрочната и незаобиколима опасност пред националната ни сигурност. Най-напред като демографски и етнически състав, а на по-късен етап – и с открити опции за териториална дезинтеграция. Балансът в това отношение вече е почти безвъзвратно нарушен. Необходими са само още няколко години отсъствие на държавнически подход, след което ще бъде достигната и точката на необратимост.
Всички останали проблеми в обществото са резултат и последствия на основния и главен въпрос - проваленото образование. Именно този въпрос обуславя и провала в ценностите на обществото и генерира демографския дисбаланс. Непоследователната държавна политика и държавен контрол в ключови сектори е другата част на същия проблем. В момента, колкото и да е мъчително да го признаем, България е държава без държава, която няма контрол нито върху собствените си граници и тяхната неприкосновеност, нито пък има реални лостове за въздействие върху онези елементи от обществото, които не се страхуват да демонстрират, че са над самата нея.
Накратко: накъдето и да се обърне погледът, реалностите са от тревожни по-тревожни. И това най-добре се вижда, когато се случи нещо лошо в даден район или в дадена сфера. Едва тогава тези слабости начеват да бъдат обсъждани и да се търси някакво решение, обикновено палиативно. И това се прави „на парче“ и без дългосрочна перспектива. И последствията се отстраняват, ако това е възможно, но никога причините и техните причинители.
Има и друг един необявен аспект в отминалите избори. Една голяма част от негласувалите са го направили като съзнателен избор и проява на обществена позиция, осмисляща всичко, което споменах дотук.
Но има и друга голяма част, при това тази, която в своята най-активна възраст включва хора между 18 и 25 години, напълно откъснати от процесите в държавата. Хора, които нямат интерес нито от политиката, нито от държавни дела, нито пък осъзнават собствената си отговорност за собственото си бъдеще. Да не говорим, че въобще не ги вълнува кой би ги наследил в учебното заведение, в което учат, а след това – и в живота.
За тази голяма група хора между 18 и 25 години, както и за тези, които идват след тях, отговорност носим всички ние. И на първо място целият политически антиелит, както и производните му фигури в обществения живот. Отговорност обаче носи и живеещият с чувството за безсмъртие интелектуален елит, който, за съжаление, в голяма степен също придоби статута на антиелит. В него са хората, които създават всички продукти на т. нар. изкуство, което най-често си е формен боклук, без никаква интелектуална стойност. Но е налагано като високо достижение на културата в обществото. Това са факторите и матрицата, създали поколението, което не се интересува от нищо преди него и не го вълнува нищо след него. И как тези хора ще бъдат полицаи например, които ще трябва да охраняват обществения ред и ценности? Впрочем, резултатите в системата на МВР вече бяха оповестени. Но ако за охранници може да не се изискват чак такива качества, да не забравяме, че подобни хора ще бъдат и бъдещи лекари, които ще трябва да лекуват не само собствените си връстници, но и собствените си деца. И едва тогава те ще разберат и осъзнаят своя житейски провал. Подобни ще са и бъдещите учители, които ще обучават децата на този народ. Ето тази действителност и това бъдеще произведе антиелитът – и политическият, и общественият, и интелектуалният. Произведе провалената държава на проваленото общество. Резултатите от матурите по български език и литература за тази година, които бяха оповестени, не са израз просто на катастрофалното обучение на учениците. Самото то е част от катастрофата на откраднатото бъдеще на този народ. Това може и да не е засега драма за него, но за неговите унищожители е несъмнен успех от наложената политика за притъпяване на националния инстинкт и сляпото следване и прилагане на занижени критерии и ниско свалена летва на знанията. Такива никога не са били обаче задачите на българското училище. Но това са истини, които антиелитът не иска да разбере. Още по- малко – да признае собствената си вина и отговорност в това отношение. Нека си спомним пак Светото писание: „Вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха“ . А това означава, че този антиелит трябва да бъде отстранен. И че с него българското бъдеще може стигне единствено до ръба, след който пътят свършва.
Докато Европа се готвеше за изборите за Европейски парламент, а в някои страни на Стария континент се стягаха и за национални парламентарни избори, президентът на Украйна Володимир Зеленски, макар и с изтекъл мандат още на 20 май, обикаляше европейските столици, просейки нови милиарди евро, за да плаща заплатите на своите военни и чиновници. В Испания и Белгия успя да напълни дисагите, но от Азия не изкопчи друго освен съчувствие.
Въодушевен от заканите на Макрон да изпрати западни натовски войски на фронта срещу Русия, Зеленски отиде във Франция и дори взе участие във възпоменателните мероприятия по случай 80-годишнината на десанта в Нормандия през юни 1944 г. Там се появи и президентът на САЩ Джо Байдън, чието присъствие отново не мина без гаф, когато той се наведе да потърси несъществуващ стол, на който да сложи морно тяло. Затова пък поряза мераците на Макрон за изпращане в Украйна на западни военни инструктори, които да обучават украинците. Това, санким, щяло да доведе до ескалация на конфликта. Затова най-добре е Украйна да се подпомага с оръжия до последния жив украинец. Независимо че Макрон посрещна Байдън пред Триумфалната арка, визитата на американския гост не мина особено триумфално. Нито за Макрон, нито за Зеленски. Партията на Макрон претърпя унизително поражение на изборите за ЕП и той разпусна парламента и насрочи предсрочни парламентарни избори в два тура, първият от които на 30 юни, вторият - на 7 юли. Поражение претърпяха и управляващите в Белгия, Германия, Австрия и Испания. Премиерът на Белгия Александър де Кро подаде оставка, а в момента страната му председателства Съвета на ЕС. След победата на крайно дясната белгийска партия «Фламандски интерес» и на австрийската Партия на свободата, каквото и да беше станало на изборите 2 в 1 у нас, Шенген и Еврозоната щяха да останат толкова далеч, колкото бяха и преди тези избори. Предстоят ожесточени пазарлъци за скърпване на някакво ново «евроатлантическо мнозинство», този път около ГЕРБ-СДС и ДПС. И, разбира се, старите политически шарлатани отново ще размахат знамето на солидарността с Украйна, сякаш са им гласували украинци, а не български граждани. Дори нищожната избирателна активност на миналите избори няма да ги извади от облака, в който витаят и в който им се привиждат милиарди кеш в евро. И тъй като баницата няма да стигне за всички, нищо чудно до наесен отново да се редим пред изборните секции. Дотогава в синхрон с Посолството всякакви несъгласия с политиката на безусловен слугинаж на Киев ще бъдат заклеймявани като руска дезинформация, хибридна война, руско влияние и путинофилия. Една поговорка гласи, че от стар циганин млад калайджия не става, но нашите евроатлантици ще се помъчат да докажат, че дори «намагнитени» като Делян Пеевски могат да станат първи евроатлантици. Политическият цирк няма свършване, колкото и ниска да е избирателната активност. На фона на онова, което се предлага на политическия пазар, тя направо е незаслужено висока и може да падне още, както казва политологът Тончо Краевски.
Никога не е късно човек да стане за резил, Затова и турският всекидневник вестник «Миллиет» (9.6.2024) публикува снимка на Макрон и Зеленски и приканва читателите си: «Познайте кой на снимката е комедиантът…»
Но онова, което разказва Мейсън Летю Сталлингс в американското издание The American Conservative, никак не е комично. Защото подготвената и финасирана от Държавния департамент и американските данъкоплатци украинска „независима“ медийна НПО начело с Анатоли Бондаренко, е започнала да включва в един „черен списък“ американски граждани, които са против американската помощ за режима в Киев. Помощ, която в същност е заем, за чието изплащане според Виктор Орбан ще гарантираме ние, европейците. Преди време в такъв черен списък се оказаха и български журналисти. Техни колеги от други страни дори заплатиха с живота си правото на мнение, различно от това на Зеленски и неговия антураж в Киев.
|
Валерия Велева: - Може ли да се предотврати Третата световна война, или ядреният Армагедон няма да ни се размине, г-н Чуков?
- Боян Чуков: - За съжаление светът се движи неумолимо към ядрения Армагедон. Засмукани сме от мощния водовъртеж на войната. Ситуацията около някакво разбирателство за мир се развива неблагоприятно и е възможно да се стигне до употреба на тактическо ядрено оръжие, а след това и на стратегическо. Засега не се вижда пречупване на опасната линия на поведение на нито една от двете воюващи страни.
Както винаги подчертавам, конфликтът не е между Москва и Киев, а между Москва и Вашингтон на територията на Украйна. Американците местят своите европейски „пешки“ и не се впечатляват много, че нещо би могло да им се случи в обозримо бъдеще.
В. В.: - Украйна обаче все- повече започва да прилича на изпепелена земя.
Б. Ч.: - Да, Украйна изгоря в пряк и в преносен смисъл. Предстои в играта сега да влезе и Източна Европа. Наред са Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния, Молдова и България. След тях следват и западноевропейците. САЩ ясно тласкат своите „стратегически“ европейски съюзници към пряко въвличане във войната с Русия. Владимир Путин ясно каза, че агресивната политика на Запада във войната за Украйна може да принуди Русия да посегне към ядрено оръжие.
Противопоставянето между Русия и САЩ се увеличи рязко, след като американците направиха преврата в Киев през 2014 г. Вашингтон буквално създаде конфликта.
И нека изговорим истината.
В. В.: - В смисъл?
Б. Ч.: - Западът колективно разполага с много повече конвенционални оръжия и икономически потенциал в сравнение с Русия. Контактната група за отбрана на Украйна се състои от около 50 страни. Числеността на войските на НАТО плюс Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) е над 4 млн. души. Украйна отдавна, още след 2014 г., е де факто член на НАТО. Защото членството не е само подпис, а реални последствия. Такова видимо последствие е огромната военна помощ за Украйна.
Франсоа Оланд и Ангела Меркел през 2014 г. подписаха Минските споразумения с единствената цел да предоставят време на Украйна да се довъоръжи и подготви за война с Русия.
През 2015 г. щатските сенатори Линдзи Греъм и Джон Маккейн заявиха пред украински военни, че те „са въоръженият юмрук на Запада срещу Русия“.
В навечерието на войната БВП на Съюзната държава (Русия и Беларус) е едва 3,3% от западния БВП (САЩ, Канада, Европа, Япония и Южна Корея). Единствено стратегическата ядрена триада на РФ превъзхожда съвкупната ядрена мощ на Запада.
Това означава, че Русия ще бъде принудена да употреби ядрено оръжие, ако ще трябва да надмогва Запада. Ядреният Армагедон, който приближава, може да се предотврати само от „дълбочинната държава“ в САЩ, но засега сенчестите властови центрове считат, че могат да печелят от войната, дори и с цената на това да утилизират своите европейски съюзници. Затова не можем да сме сигурни, че ще избегнем ядрения Армагедон.
В. В.: - След решението на Парламентарната асамблея в София да се разреши на Зеленски да използва западни оръжия за цели в Русия всички тръпнат какъв ще бъде отговорът на Москва. Вашите предположения? Може ли Путин да предприеме симетричен отговор, включително контраатаки на територията на НАТО?
Б. Ч.: - Парламентарната асамблея на НАТО в София бе елемент от режисираната игра с продуцент Антъни Блинкен за оказване на натиск върху Москва за замразяване на бойните действия преди „световната“ конференция за Украйна на 15-16 юни в Швейцария. Целта е „световната демократична общност“ да осъди Русия и Путин. Но мероприятието се провали. На него няма да присъства Си Дзинпин. И дори Джо Байдън ще го пропусне.
Реално Киев отдавна използва далекобойните западни ракетни системи, които се обслужват от натовски специалисти. За поразяване на руските цели се използва космическо и въздушно разузнаване на страните - членки на НАТО. Координацията се извършва от натовски центрове, които най-вероятно не са на украинска територия, но отделно има и западни инструктори, които присъстват на украинска територия. Целеполагането се прави от натовски военни. Украинците не могат да управляват спътниковото разузнаване и останалото сложно военно оборудване. Полетното задание на ракетите и спътниковото разузнаване се осъществяват от тези държави, които предоставят и далекобойното ракетно въоръжение – САЩ, Великобритания, Франция, евентуално в бъдеще и Германия. Предстои използване и на самолети F-16. Руснаците заявиха, че ще считат всеки F-16 в небето за носител на ТЯО. Американският самолет е способен да носи термоядрени бомби В-61. Тоест Пентагонът ще може да преформатира конфликта в ядрен във всеки един момент, когато прецени за целесъобразно.
НАТО планира F-16 да излитат от военните летища на страните – членки на НАТО, които са в непосредствена близост до украинските граници. Такива са Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния, България и Молдова, която не е член на алианса.
В. В.: - Тоест влизането на F-16 във войната ожесточава военния конфликт до степен да няма връщане назад?.
Б. Ч.: - Считам, че с появата на F-16 на фронта ситуацията ще се влоши. При очевидния диспаритет на икономическия и военен неядрен потенциал между Русия и западната коалиция само ядреното оръжие на РФ е гарант за суверенитета на руската държава. Накратко, при задълбочаване на конфликта и включването на F-16 става по-вероятно Русия да употреби тактическо ядрено оръжие. Предполага се, че при такава ситуация руските ВКС ще унищожат всички значими обекти на САЩ и НАТО в Европа. Вероятно САЩ няма да посегнат към стратегическо ядрено оръжие, ако ядрената драма се ограничи на европейска територия. Не е случайна репликата на Путин, че редица европейски държави са „гъсто населени“.
В. В.: - Докъде ще стигне Русия в атаките си на украинска земя? Всъщност - кога Путин ще спре войната? И изобщо стои ли сега такъв въпрос на масата?
Б. Ч.: - Войната на Запада срещу Русия започна непосредствено след падането на Берлинската стена. Разширяването на НАТО на Изток беше обявяване на война на Москва и беше грешка от страна на Вашингтон. Забележителният американски дипломат Джордж Кенан предсказва много точно какво ще последва от разширяването на НАТО за сметка на източноевропейската буферна зона. Хенри Кисинджър също предупреждава за последиците от разширяването на НАТО. Подобен коментар има даже русофобът Збигнев Бжежински. Така че Путин не е започвал войната, за да я спира. Това, срещу което днес Путин се бори в Украйна, започна именно след падането на Берлинската стена.
Краткият отговор на въпроса ви е - войната ще спре, ако Западът престане да въоръжава Украйна.
На 15 декември 2021 г. Русия с декларация на своя зам. външен министър Сергей Рябков постави ясни условия на Запада с цел постигане на гарантирана взаимна сигурност. Москва поиска НАТО да се прибере в своите граници от 1997 г. В противен случай от руска страна ще последват действия. НАТО не реагира. И последва войната в Украйна.
В. В.: - Това означава, че залогът за войната е, от една страна, Русия, такава каквото е днес, или САЩ като хегемон?
Б. Ч.: - Руснаците са категорични, че сигурността на една държава не може да става за сметка на друга. Сигурността на САЩ не може да е за сметка на сигурността на Русия. Но това категорично се отхвърля от Запада.
Русия иска да отмени тази Украйна, която умишлено беше конструирана като силно враждебна към Русия. Затова войната е екзистенциална за Русия. Ако руснаците загубят войната, РФ ще се разпадне.
Необходимо е да осъзнаем реалното съдържание на случващото се днес. В момента Западът търси трескаво други форми за натиск срещу Русия, но не може да ги намери. Същевременно големият проблем на Русия е, че инициативата все още е в ръцете на Запада. Руснаците над две години отговарят само постфактум. И това създава усещане за колебание и слабост.
В. В.: - Защо Зеленски така настойчиво иска да атакува цели в Русия при положение на видното й военно превъзходство? Смята, че така може да я спре, или чинно изпълнява сценария на САЩ?
Б. Ч.: - Зеленски няма друг избор, освен да се придържа плътно към американската геостратегия по отношение на Русия. Като актьор той е наясно, че в цялата тази история не е сценарист, а изпълнител на главната роля и трябва да спазва спуснатия му евроатлантически сценарий. Ако украинският президент, който на всичкото отгоре след 20 май е нелегитимен, се опита да се отклони от зададената му линия на поведение, той ще бъде светкавично утилизиран от неговите куратори. Зеленски нищо не смята. Той се опитва да оцелее в личен план. Това, че Киев губи войната, е публично известна тайна за всеки трезвомислещ човек. В пропаганден план Зеленски може и да подготвя парад на ВСУ на Червения площад.
Но реалността е друга. Украйна загуби всичко. Безвъзвратно. Украйна загуби преди всичко около 50% от своя демографски потенциал, който след разпадането на СССР беше от порядъка на 52 млн. жители. „Незалежната“ се превърна в призрак, който броди по света и търси оръжие, а вече и хора за война срещу Русия. И казвам това наистина с болка.
В. В.: - В същото време виждаме, че Байдън не иска да стигне докрай, засега няма да позволи на Украйна да удари Русия с ракети ATACMS. Какво го спира?
Б. Ч.: - Когато говорим за Запада, то трябва да имаме предвид ясното разграничаване на ролите между САЩ и техните съюзници по линия на НАТО, ЕС, Г-7 и други. Много точно посочихте, че Джо Байдън не иска да стигне докрай. Но ако бъда точен, то днешният американски президент е само един празен етикет. Байдън нищо не решава. Човек, който бърка своята балдъза със съпругата си, няма как да е творец на американската външна политика. Всичко във вътрешен и външнополитически план в САЩ се решава от „дълбочинната държава“. Тя командва всеки и всичко в Америка. Каквото разпореди тя, стриктно се изпълнява и от демократи, и от републиканци. Погледнете как републиканците се преобърнаха като пощенски гълъби по указание от „дълбочинната държава“ в Камарата на представителите на САЩ. От противници на финансова помощ за Украйна се преобразиха в подкрепящи. Даже Доналд Тръмп синхронизира своите предизборни речи с генералната линия, спусната от „дълбочинната държава“. Битката между републиканци и демократи е шоу за електората.
В. В.: - Да се върнем на въпроса - кое спира американците да стигнат докрай срещу Русия?
Б. Ч.: - САЩ не желаят да се стига до обмяна на стратегически ядрени удари между Москва и Вашингтон. Но янките нямат нищо против да жертват някой друг във войната срещу руснаците. Даже и да се употреби тактическо ядрено оръжие на Стария континент. Важното е американската територия да остане непокътната. Затова трябва да се раздухва „руската заплаха“.
Руската федерация е около 140 млн. жители. Срещу нея колективният Запад е с около 1 млрд. население. Руският военен бюджет е около 15 пъти по-малък от този на НАТО. При този очевиден икономически и военен (без ядрения потенциал) диспаритет е интересно как се появява „руската заплаха“. Не мисля, че с атомна бомба в ръка някой може да обере банка. Но американците се боят да не се стигне до реализация на крилата фраза на Путин: „За какво ни е свят без Русия?“. И точно това ги спира. Защото и САЩ няма да ги има. В американската геостратегия европейците са обикновени съчки. Важното е да се нанесат максимално щети на Русия. Британският адмирал сър Тони Радакин, началник на щаба на отбраната, ръководител на Британските въоръжени сили, оповести през май британската гледна точка към основните конфликти по света. Той обърна внимание на цената, която е платила Русия до този момент в пари и хора. И посочи, че основната задача на Запада е да увеличи човешките и материални загуби на Русия. В тази задача украинците и източноевропейците не значат нищо. Европейците разчитат, че при опасност САЩ ще помогнат. Но вече не е така! На САЩ не им е изгодно да има чл. 5 в НАТО, американците се отдръпват от Европа, но я подстрекават и насочват да се сражава с Русия. Като цяло няма общоприета стратегия на всички страни – членки на НАТО, за сблъсък с Русия. Има геостратегия на САЩ. Северноатлантическият алианс и отделните страни членки са само инструменти на въпросната американска геостратегия.
В. В.: - Стратезите на НАТО готвят Алианса за пряк сблъсък с Москва - разработват се наземни коридори за бързо прехвърляне на 300 000 американски войски в случай на голяма сухопътна война в Европа с Русия. Може ли да станем свидетели на сухопътна война НАТО-РУСИЯ на територията на Украйна?
Б. Ч.: - Да. Вие сте права! НАТО има план за прехвърляне на американски войски на фронта за борба с Русия. Алиансът се готви за бързо разгръщане в Европа на американски войници, пише Daily Mail. За подготовката на 300 000 американски войници и офицери са необходими 2-3 години.
нето им до границите на Русия. Един от маршрутите минава през гръцки и турски пристанища, после през България войските достигат до Румъния и южното крайбрежие на Украйна.
Не вярвам, че ще се стигне до сухопътна война НАТО – Русия на украинска територия. Варшавският договор никога не е планирал да се отбранява от НАТО със сухопътни войски. Още в самото начало се е планирало да бъде нанесен ракетно-ядрен удар по Северноатлантическия алианс. Даже по времето на Елцин Русия е имала готовност за ядрен конфликт с НАТО. И руският отговор винаги се е планирал като удар с ядрено оръжие. Войските на западноевропейските държави не са подготвени за сухопътни битки с Въоръжените сили на Русия. Това е причината САЩ да искат връщане на Турция в американската орбита. И полагат огромни усилия да бъде свален Реджеп Ердоган, който пречи със своята многовекторна политика. Турската армия е втората по големина в НАТО. Но сухопътните армии няма да са ефективни, ако се вземе решение за ядрен удар.
В. В.: - Чета анализи, че „висшите лидери на Алианса предупреждават западните правителства, че трябва да се подготвят за конфликт с Русия през следващите ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ“. Възможно ли е Европа да живее във война десетилетия?
Б. Ч.: - Последните шест месеца в Европа са най-тежките от времената на Студената война. За първи път Западът започва да се безпокои за своето бъдеще. И пак ще цитирам британския адмирал Тони Радакин, който казва, че в Европа започва война, чийто край не се вижда. Самият Запад не вижда край на войната. Но при един ядрен Армагедон всичко ще приключи за часове. Затова американците търсят замразяване на конфликта чрез „корейско примирие“, което реално означава поражение за Русия. Идеята е Русия да се изтощава години наред по начин, който да я разпадне и приключи. Затова се говори за търпелив конфликт през следващите две десетилетия. Това е тресавище. И точно това тресавище увеличава възможността Русия да приключи конфликта с тактическо ядрено оръжие. Ако Западът отлага истинското примирие, за да въвлече Русия в тресавище, ако планира да не отстъпва с цената на унищожаването на Европа и превръщането й в терен за война, то изходът за Русия е този – употребата на ядрено оръжие, което ще създаде принуда да се вземе решение.
В. В.: - Защо Макрон се явява ястребът на Европа по отношение на Русия?
Б. Ч.: - Еманюел Макрон е рожба на банковата група на Ротшилд. В исторически план Ротшилд винаги са ненавиждали Русия, а днес особено много и Владимир Путин. Макрон се опитва да се възползва от икономическите проблеми на Германия и липсата на лидерски качества на канцлера Олаф Шолц. Френският президент се самопредлага за лидер на ЕС, но доста несполучливо. Той тласка Евросъюза в орбитата на глобалистите и се поставя в услуга на американската геостратегия. На европейските народи непрекъснато им се предлага да следват водачеството на тривиални щатски васали. Франция е средна ядрена сила, но Париж отдавна няма самостоятелна външна политика. Иначе военната мощ на Франция се класира непосредствено след американската в НАТО, докато британците са доста по-назад. Франция има и работещ ВПК. Именно затова точно Макрон е активиран да се репчи и да се прави на исторически „великан“. Лекомислено е да се подценява Париж, когато е навигиран от САЩ за конфликт с Русия. Нека да припомня, че руската ЧВК „Вагнер“ наруши комфортната обстановка на французите в Африка. Париж дължеше до голяма степен своето икономическо благополучие на зверската неоколониална експлоатация на природните ресурси, принадлежащи на народите от пояса на Сахел (Субсахарска Африка). Мали, Нигер и Буркина Фасо преди една година се обединиха срещу общия си враг Франция. И се опънаха на французите. Техният пример беше заразителен и за останалите африкански народи. С помощта на руснаците африканците подгониха французите. Как да не е зъл Макрон? Как да не се прави на ястреб? Путин от доста време не му вдига телефона. Честолюбието на френския президент е засегнато. Има информации, че отделни части от Френския чуждестранен легион вече гастролират в Одеска област. „Съществува огромен риск Европа да бъде отслабена и сериозно да изостане“, заяви наскоро Макрон в реч пред Сорбоната. „Основната предпоставка за нашата сигурност е Русия да не спечели тази агресивна война“, подчерта френският президент. Еманюел Макрон окончателно и безвъзвратно погреба наследството на великия генерал Шарл дьо Гол. Френският народ никога няма да му прости това.
В. В.: - Вижда се, че САЩ и Британия искат да извлекат различни „дивиденти“ от тази война. Кой ще бъде по-силният?
Б. Ч.: - Британските и американските интереси са различни. Имаме дългогодишна нагласа да подценяваме влиянието на Британия в света, че даже и в самите САЩ. Лондон не е обикновен подизпълнител на американските геостратегически планове и действия в света. Британците имат своя собствена стратегия, наречена „Глобална Британия“. Те уверено напускат американското геополитическо гравитационно поле и играят своя собствена глобална игра. Имат своя собствена визия за случващото се по света. Британците не предполагат военна победа над Русия. Според тях бойното поле на Запада не е в Украйна. Бойното поле е ментално, икономическо, политическо и общоцивилизационно. Британците са напълно наясно, че Западът не може да победи Русия на бойното поле. Затова се търси това поле, което ще гарантира победа на Запада. А то е идеологическото и менталното. Затова в последно време експертите все по-често говорят за „ментален суверенитет“. България например не притежава такъв. Китай обаче разполага със стабилен „ментален суверенитет“ благодарение на политиката на Си Дзинпин. Русия в момента се суверенизира в ментален план. Тук е слабото място на руснаците. То позволява чрез външен натиск да се разклаща ситуацията в Русия и така да се търси свалянето от власт на Владимир Путин. След което ще се преследва и разпадане на РФ по подобие на СССР.
В. В.: - Което би означавало тотално рухване на международния ред?
Б. Ч.: - Според британците събитията в Близкия изток разделиха света на две части на идеологически принцип. Основните репутационни щети от драмата в Газа понасят САЩ, които подкрепят Израел. Парадоксалното е, че една значителна част от електората на Джо Байдън подкрепя палестинците. В този случай Британия се явява удобен посредник. Глобалният Юг не е съгласен да живее в един формат, доминиран от Запада, разбирай САЩ. Такъв формат създава вакуум, а след това и зони, които са наситени с антагонистични интереси. Това предизвиква конфликти с пълен разрив на комуникациите между съперниците. И при такива ситуации на преден план излизат специалните служби и техните ръководители. Тук е уместно да се спомене, че британците са тези, които координират работата на европейските съюзнически специални служби. Сигурността в евроатлантическия регион, която беше основана на досегашните договори и международното право, се разпада.
Да, международният ред се срути. Засега обаче не съществува и евразийска система за сигурност. Тя тепърва се заражда около ШОС (Шанхайска организация за сигурност). Основни двигатели са Китай, Русия и Иран. Във възникналия хаос най-печеливша е Британия. Тя се стреми да вкара САЩ и Русия в безизходни ситуации. По този начин да втвърди своя авторитет и да се центрира в световната политика. Британия си е поставила за цел отново да влезе в първа геополитическа лига. И това е реално, защото САЩ губят своето влияние, а Великобритания изгражда позиции.
В. В.: - Впечатляващ беше Походът за мир в Будапеща. Ще се разрасне ли тази инициатива и това в каква степен ще обърне нагласите в ЕС?
Б. Ч.: - Походът за мир в Будапеща отразява въжделенията на всички европейски народи. Виктор Орбан и Роберт Фицо са едни от най-смелите и трезвомислещи европейски политици и държавници. Мъже, които отстояват националните интереси на своите държави. „Във войната няма какво да спечелим, но можем да загубим всичко. В миналото сме били въвличани във войни против волята си. И сме губили. Така ще бъде и сега, през 2024 г. През Първата световна война загубихме две трети от страната си. През Втората световна война унищожихме унгарската армия на чужда земя. Не остана никой, който да защити родината ни, земята ни, жените и децата ни“, заяви унгарският премиер. Няма унгарец, който да не помни трагичния Трианонски договор. След края на Първата световна война Унгария остава без излаз на море и с 93 073 кв. км, това е едва 28% от територията на Кралство Унгария преди войната. Населението се смалява три пъти - от 20,9 млн. души на 7,6 милиона. Виктор Орбан е държавник и разбира ясно опасността, която произтича от войната в Украйна.
В. В.: - А дали нашите управляващи разбират?
Б. Ч.: - Унгарската инициатива за мир е отлична, но срещу нея застават всички глобалисти и американски васали в ЕС. Скептично съм настроен, че Унгария ще промени безразсъдността на ЕС.
В. В.: - Какви са плановете на НАТО за България?
Б. Ч.: - Плановете на НАТО за България са повече от очевидни. На България се гледа като на разходен материал в битката срещу Русия. Нищо повече. Титлата „стратегически съюзник“ е за наивници и за тези, които поради лични облаги се правят на неразбиращи. Ние нямаме силна армия и въоръжения, но притежаваме територия и излаз на Черно море, които са важни и удобни за агресия срещу Русия. Започва да се изгражда допълнителна военна инфраструктура на Балканите и в частност на българска територия. В България се модернизират летища, строят се военноморски бази по черноморската ивица, създават се като легенда натовски „учебни центрове“, зад които се камуфлират командни военни центрове. С всички тези действия, които съответно ще произведат още действия, нашата територия при определени обстоятелства ще се превърне в цел за руските ракетни удари. Смешно е да разчитаме на чл. 5 от НАТО или да си мислим, че сме „стратегически съюзник“. Не, ние сме разходен материал.
А постигането на мир след евентуален ядрен Армагедон ще бъде проблем на оцелелите. Тоест никой няма да спечели, ще загубят всички, които няма да ги има на този свят.
В. В.: - Кой би загубил от един евентуален мир в Украйна?
Б. Ч.: - Въпросът ви е многопланов. Всичко зависи от това какво разбирате под понятието „евентуален мир“. В планетарната битка между САЩ&Ко и „великолепната четворка“ Китай, Русия, Иран и КНДР може да има само един победител. Битката явно се оформя като формат западните страни срещу незападните. Ако загубят САЩ&Ко, то тогава Pax Americana отива безвъзвратно в историята. САЩ престават да бъдат глобален хегемон. Започва да се изгражда нова архитектура за сигурност в света. Светът ще се разпадне на панрегиони, формирани на цивилизационна основа. Ядрото на англосаксонската цивилизация ще се прехвърли в Азиатско-Тихоокеанския регион с център Австралия.
И кой ще бъде водещ - Британия или САЩ? Трудно е засега да се определи, има много неизвестни. Но идеята за създаването на организацията AUKUS (Австралия, Обединеното кралство и САЩ) е чисто британска. Преди повече от десетина години Клаус Шваб заяви в Давос, че глобалистите имат план. До 2025 г. те трябва да подчинят Русия, а до 2030 г. да се справят с Китай. Кратко и ясно заявено. Засега планът се проваля. Клаус Шваб се пенсионира. Вариантът „замразяване на конфликта“, „корейско споразумение“ и всякакви други формули за временно спиране на конфликта ще превърне в кратък срок остатъчна Украйна в ракетна площадка на НАТО срещу Русия.
В. В.: - А ако Русия загуби войната?
Б. Ч.: - Ако Москва загуби войната, то Владимир Путин ще бъде свален от власт. В Кремъл ще влезе някой от типа на Михаил Ходорковски. И РФ ще се разпадне подобно на СССР, ще я разпарчетосат на множество малки държавици.
Вече 30 години в глобалните медии се чертаят карти кой регион на Русия под какъв контрол ще попадне в обозримо бъдеще. Американски, китайски, японски, полски и други. Населението ще обеднее и ще намалее драстично. Руската цивилизация ще бъде окончателно унищожена. В този план не мисля, че някой в Кремъл храни някакви илюзии, че евентуална загуба на битката на украинска територия ще е просто една загуба. Тя ще е фактическо унищожение за Русия. Затова тази война е война за преразпределение на глобалните сили. А не война за Украйна.
Ако Русия вземе връх в конфликта със Запада, я очаква блестящо бъдеще. Територията на РФ е огромна и даже при ядрена война вероятността една значителна част от населението да оцелее е немалка.
В. В.: - Да погледнем още малко в кристалната топка - какво ще представлява Европа след края на тази война?
Б. Ч.: - Зависи каква ще бъде войната? Ако се употреби тактическо ядрено оръжие, Европа ще бъде много тъжна картина. Но и без употреба на тактическо ядрено оръжие Европа ще бъде в изключително тежко положение. Русия и САЩ вече нямат дружелюбно отношение към европейците. Американците ще изстискат и приберат всички капитали от Европа, технологии, кадри и производствени мощности. После ще оставят европейците да се оправят с етно- и мигрантски конфликти. В Европа предстои и активизиране на ислямските радикали. Те са затихнали много подозрително в последно време. Русия също не гледа с добро око на днешна Европа, която е патологично русофобска. Изключение правят само Унгария и Словакия. А ако Азия и Америка не се интересуват от Европа, тя е обречена на икономическа забрава и пълно изоставане.
В. В.: - Каква ще е Украйна?
Б. Ч.: - Въпросът ви е с повишена трудност. Държава, наречена Украйна, вече няма. Украйна се самоунищожава във войната с Русия. Мъжкият генетичен фонд на Украйна е почти ликвидиран. Аз не мога да си представя как Зеленски преживява истинските факти, които научава. Истинските, не пропагандните. Путин затова не разрушава Киев. Защото иска да принуди Украйна за мирни преговори, да избегне сриването. Но Украйна е принудена да следва задачите на САЩ. Така територията й предстои да бъде разпарчетосана окончателно. Поляци, румънци, унгарци, словаци, беларуси очакват териториални придобивки. Звучи зловещо, но това е реалността. И само яростната антируска пропаганда засега като смокинов лист крие реалността. Даже и Зеленски вече не вярва, че Украйна може да победи Русия, че ще бъде приета в ЕС, че ще настъпи мир и благоденствие. Тъкмо обратното. Виждаме, че дори ЕС се движи по пътя на саморазрушението чрез прегръщане на каузата на войната. И забележете защо е всичко това. Защото Русия изискваше от Украйна да бъде просто една неутрална държава. Но САЩ не позволиха.
В. В.: - Пренаписва ли се историята на Втората световна война с отказа Русия да бъде поканена в Нормандия, където се честваше 80-ата годишнина от десанта?
Б. Ч.: - Историята на Втората световна война започна да се пренаписва още след 1945 г. Нищо чудно, че Русия не е поканена в Нормандия, където се чества 80-та годишнина от десанта. Помислете, че днес немалко японски младежи вярват, че атомните бомби върху Хирошима и Нагасаки са хвърлени на 6 и 9 август 1945 г. от руснаците, а не от американците. Ядрената бомба „Дебелака“ хвърлена над Нагасаки, е имала 21 килотона тротилов еквивалент. Втората наречена „Малчугана“, която избухна над Хирошима, е имала 12 килотона тротилов еквивалент. Руското тактическо ядрено оръжие варира днес в порядъка на около 70-100 килотона тротилов еквивалент на бомба. Правя този паралел, за да си представим това, за което говорихме по-горе. Какво би станало, ако в Европа се хвърли една такава бомба? А Русия може да реши да порази тези, които държат диригентската палка, а не украинците, които са жертви на първо място на своя президент-актьор Зеленски. Актьорът Зеленски вече не може да откаже войната, защото той е войната, той е оръжието. Той няма да оцелее, ако откаже войната, няма да оцелее и ако продължи. Но ако откаже войната, поне милиони от неговите съграждани ще оцелеят.
В. В.: - Вашата прогноза за двубоя Тръмп-Байдън? Пред гражданска война ли са САЩ?
Б. Ч.: - В САЩ президентската надпревара става все по-интересна. След произнасянето на присъдата срещу Доналд Тръмп американското общество се раздели на две равни противоборстващи части. Това е учебникарска предпоставка за гражданска война. В САЩ се наблюдава релефно разграничаване между глобалистката и транснационалната икономика на демократите и републиканската национална икономика. Сега те са изравнени. Населението също е разделено на две части с различно възприятие за това какво трябва да е бъдещето на Америка. В случай че Доналд Тръмп загуби изборите, той ще отиде в затвора. Но и ако Джо Байдън загуби електоралната надпревара, най-вероятно също ще му наложи да отиде в затвора. Съдебната сага на Доналд Тръмп е като анекдот. Той е осъден за случка с 28-годишна давност. Само престъпленията срещу човечеството нямат давност. А обвинение и присъда за сексуален „харасмънт“ (тоест задяване, попълзновение и пр.) след 28 години звучи напълно бездарно и истински малоумно. С това двамата кандидати за Белия дом прекрачиха своите „червени линии“. И си обявиха война до дупка. Още по-интересно е, че след произнасянето на присъдата сайтът на Доналд Тръмп се срина. Но не заради хакерска атака. Просто желаещите да подкрепят неговата предизборна кампания се оказаха толкова много, че сайтът не издържа. По този начин Доналд Тръмп събра най-много дарения в сравнение с всички други американски кадидат- президенти за цялата американска история. Американските избиратели гласуваха със своите пари. И избраха Доналд Тръмп. Сред тях има и немалко демократи. По този начин те показаха на Джо Байдън, че е допуснал стратегическа и много груба грешка с този процес срещу своя противник.
Сегашният американски президент със своето поведение прилича на късния Брежнев. А САЩ наистина приличат на късния СССР. Вероятно някой глупак на средно ниво от американската съдебна система е решил да направи подарък на своя любим президент и да прати в затвора Доналд Тръмп. Затова сега имаме вече съвсем нова ситуация. И тя е, че Доналд Тръмп е задължен да победи! Малко е вероятно Джо Байдън да обърне ситуацията в своя полза. Ако и този път на изборите се извършат фалшификации в полза на Джо Байдън, то ще последва колосално възмущение от страна на всички, но и на тези влиятелни финансисти и бизнесмени, които финансират кампанията на Доналд Тръмп и подкрепят републиканския индустриален вектор. Както много често става в живота, в крайна сметка американският съд, вместо да изпише вежди на Джо Байдън, му извади очите. Доналд Тръмп ще спечели изборите през ноември, ако не го застрелят по стара американска традиция.
АКТУАЛЕН ГЛАС
БЪЛГАРИЯ
АКТУАЛЕН ГЛАС
При толкова „свобода на медиите“, за да научи българският консуматор на „евроатлантически ценности“ какво става в страната му и на Стария континент, трябва да чете американски публикации като долупредставената. Така разбираме, че нашите проукраински шарлатани, деклариращи неизменно как България ще помага на Зеленски да доразруши Украйна в една безнадеждна война срещу Русия, вървят по същия път, който доведе до Народния съд управниците ни преди 9 септември 1944г.
Освен разобличаването на лъжата, че на тези европейски избори нищо не се е променило по отношение на войната в Украйна и Урсула фон дер Лайен отново ще седне на председателския стол в ЕК, американското издание The American Conservative, публикувало коментар за провала на политиците от мейнстрийма на Европа, ни уведоми за още една проява на атлантическия слугинаж. Става дума за изложбата в един музей във Вашингтон, посветена на жертвите на българския комунизъм. Тя, естествено, е реализирана с помощта на фондация „Америка за България“. По-неприятното е онова, което българският посланик във Вашингтон Георги Панайотов е казал при откриването на поредната антиисторична манипулация. Според коментара на Анастасия Калиабакос и Мейсън Летю Сталлинг Панайотов обявил, че Русия е „заплаха“ и „опасност“ с оглед на текущата война в Украйна. „Ние бяхме демокрация преди Втората световна война и знаем какво е това“, лъгал на поразия българският амбасадор. И сравнил съпротивата срещу българския комунизъм с тази срещу Османската империя. За наш срам госпожа Калиабакос отбелязва, че Панайотов „забравил да спомене, че българската свободата е извоювана от Руската империя“. Що се отнася до нашата „демокрация“ по времето, когато според Антон Страшимиров „клаха народа си, както турчин не го е клал“, от 19 май 1934 г. имаме забрана на политическите партии, поредното суспендиране на Търновската конституция, Закон за защита на нацията, депортация на близо 11 000 евреи от Беломорието и Македония, превозени под българска охрана и с вагони на БДЖ до пещите в Треблинка и Освиенцим. А от 1 март 1940 г. сме съюзници на нацистка Германия, като впоследствие сме обявили война на Америка и Англия. Благодарение на това София е разорана от бомбите на днешните ни съюзници в НАТО. И за разлика от Панайотов турчинът Мехмет Али Гюллер запита във връзка с честванията на 80-годишнината от десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г.: „Кой спаси Европа от нацистите?“ И отговори, че Европа беше спасена от нацистите от съветските работници. („Джумхуриет“,10.6.2024). Какво търсеше на тези чествания украинският президент Володимир Зеленски, чиято страна се сражаваше в състава на Съветската армия? А формированието Трети Украински фронт мина през България и към него се присъедини Първа Българска армия, написала Дравската епопея. Срам, голям срам за целия български народ е този наш посланик, който вероятно е издънка на старата комунистическа номенклатура! Ето един дипломат, който отдавна е изгубил правото да представлява България! Господа Радев и Главчев, изпратете го да воюва за Украйна и Зеленски. Понеже беше за кратко служебен министър на отбраната, може като Тагарев да съветва украинското военно министерство, оглавявано от кримския татарин Рустем Умеров. Което се е превърнало в развъдник на корумпирани чиновници. Но това са щрихи от пейзажа. Вижте какво пише Дейвид П. Голдман за европейските избори.
Европа гласува срещу
войната в Украйна
Дейвид П. ГОЛДМАН
Малко преди гласоподавателите да нанесат зашеметяващ удар на партиите от истаблишмънта на изборите от 9 юни за Европейски парламент, вътрешни анкетьори на общественото мнение за Алтернатива за Германия АзГ съобщиха, че войната в Украйна била върховна грижа за германските гласоподатели. Двадесет и шест процента от респондентите казаха, че „осигуряването на мира“ е тяхната грижа номер едно, следвана от социалната сигурност (23%) и имиграцията - 17%, според един вътрешен документ на АзГ.
Партиите на мира в Германия - АзГ и левият Алианс на Сара Вагенкнехт - спечелиха 16 и респективно 6 процента от вота, докато управляващите социалдемократи получиха едва 14 процента, а Зелените - сега най-гласовитите поддръжници на войната в Украйна - паднаха на 12 процента от 20,5 процента на изборите през 2019 г.
Президентът на Франция Еманюел Макрон, най-нетърпеливият европейски лидер да изпрати войски в Украйна, претърпя изненадващо унижение. Неговата партия получи по-малко от 15% от вота, докато крайнодесният Национален сбор спечели 31%. За разлика от Германия, където партиите на мира бяха най-големите победители, френската десница промени своята позиция за войната в Украйна. Но репутацията на лидера на Европа, най-много желаещ да ангажира западни войски, е един измерител на антивоенното настроение.
ВОТЪТ В НЕДЕЛЯ БЕШЕ ПРОТЕСТ, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е РЕВОЛЮЦИЯ.
Националноконсервативните партии на Западна Европа изхвърлиха едностранната антиимиграционна плесен, но все още не са готови да управляват съответните си страни. В Източна Европа Унгария, Словакия и Сърбия формират антивоенен блок, към който е възможно да се присъедини Чешката република след изборите през октомври 2025 г. Още повече че политическото земетресение, което удари Европа в неделя, може да има далеч стигащи последици преди края на тази година.
Следващият километричен камък за националконсерваторите на Европа идва през септември с местните избори в три германски провинции - Саксония, Бранденбург и Тюрингия, където АзГ води решително. Партиите от истаблишмънта на Германия декларират, че при никакви обстоятелства няма да формират коалиция с АзГ, но едно възможно мнозинство на АзГ в три германски провинции може да пробие блокадата.
Коментатори от мейнстрийма отхвърлят националконсервативния прилив в Европа като болезнен отговор на имиграцията, но данните показват противното. Електоралното земетресение в неделя беше отговор на загрижеността на гласоподавателя относно заплахата, че войната в Украйна ще ескалира в един европейски конфликт.
Европейският парламент има ограничени пълномощия и германката Урсула фон дер Лайен, политик от истаблишмънта, ще запази едно мнозинство въпреки популисткото надигане. По-важното е, че Европейският парламент като такъв е тектоничното превключване в националните политики в най-големите страни на Европа, Германия и Франция.
Само 30 процента от германците гласуваха за социалдемократите, зелените или свободните демократи, партиите които формират управляващата коалиция. Тази, която се представи най-зле, беше Зелената партия с 12 процента от вота, спад от близо 20 процента на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Социалдемократите, някога най- голямата партия на Германия, имаха само 14 процента. Една нова партия, сформирана от Сара Вагенкнехт - съпругата на бившия лидер на лявата СДП Оскар Лафонтен, взе 6 процента. Малката Свободна демократична партия влезе със само 5 процента, точно на ръба за парламентарно представителство.
Ако тези числа се запазят до следващите национални избори на Германия през октомври 2025 г., няма политическа аритметика, с която партиите от истаблишмънта биха могли да формират едно парламентарно мнозинство. Християндемократите, водени от бившия изпълнителен директор на Blackrock - Фридрих Мерц, заемат една по-ястребова позиция към Украйна от управляващите социалдемократи, които отказаха да изпратят „треньори“ на Украйна, или да й предоставят термански крилати ракети „Taurus“, за да бие цели във вътрешността на Русия. Но една коалиция CDU/ CSU (ХДС/ХСС) със Зелените би имала само 42 процента от парламента. Свободните демократи може да не преминат 5- процентовата бариера и да изпаднат от Бундестага. Теоретично е възможно за разбитите партии от мейнстрийма да формират едно правителство с незначително мнозинство, но страната във всички отношения би била неуправляема.
Ето защо септемврийските местни избори могат да станат повратна точка в германската политика. В Саксония, най-голямата източногерманска провинция, АзГ стана първа на европейските парламентарни избори с 31,8 процента от вота, а християдемократите са на второ място с 21,8 процента. В Тюрингия АзГ има 30 процента, а Алиансът на Сара Вагенкнехт има 16 процента, срещу само 20 процента за християндемократите и 7 процента за германската SPD (СДП). Тя води също така с 25 процента от вота в Бранденбург. Съвсем възможно е АзГ и партията на Вагенкнехт да имат достатъчно гласове, за да управляват една или повече от тези три провинции. По-вероятно е една от основните партии да разкъса блокадата и да сформира управляваща коалиция с АзГ.
Успехът на АзГ на изборите в неделя е още по-забележителен след месеците на очерняне от германската мейнстрийм преса и агенциите за сигурност. Еквивалентът на ФБР в страната, Федералното бюро за защита на Конституцията, етикетира по-рано тази година АзГ като „крайно дясна екстремистка организация“. АзГ даде под съд правителствената агенция, но загуби делото в Административния съд на 13 май. Водещият кандидат на АзГ за Европейския парламент Максимилиян Кра ( интервюиран в това издание миналия октомври) отнесе повече критики, отколкото която и да било политическа фигура, да не назоваваме Доналд Тръм. На 23 април един нает в парламентарния офис на Кра беше арестуван за уж шпионаж за Китай; впоследствие „Билд Цайтунг“ разкри, че така нареченият шпионин, натурализиран германец от китайски произход, е бил дълго време информатор на службите за сигурност на Германия.
„Дер Шпигел“, топновинарският седмичник на Германия, озаглави една публикация за АзГ на 26 април „Голамата измяна“, твърдейки - без никакво доказателство - за плащания от Москва и Пекин. „АзГ се представя като патриотична“- декларира Шпигел, но възможни плащания от Русия и уж един китайски шпионаж ги показват като изменници на тяхната страна“.
Очернянето на АзГ последва познатия ръкопис за Русия гейт на Тръмп, увеличен чрез ехо камерата на германските медии месец преди изборите. Въпреки това АзГ се представи по-добре на изборите в неделя, отколкото очакваше нейното ръководство. Най-важното, много млади германци гласуваха за АзГ, както и за християндемократите. Тези 30 процента от младежкия вот според екзитполовете, отразяват дълбоката неудовлетвореност сред младите германци
ТЕ НЕ ЖЕЛЯТ ДА ХОДЯТ НА ВОЙНА
ЗАРАДИ УКРАЙНА.
Те се сблъскват с агресивни имигрантски банди в ежедневния си живот. И роптаят за 3000- те евро на месец Bürgergeld, или изплащането на социална помощ, която тяхното правителство дава на четиричленно семейство: повече от онова, което един обикновен дипломиран от университет носи у дома след изплащането на данъците. Три четвърти от получателите на Bürgergeld са чужденци.
«Защо има такава негативна реакция от някои към АзГ?” туитна Илън Мъск на 9 юни. «Те продължават да казват «крайно дясна», но политиката на АзГ, за която аз съм чел, не звучи екстремистки. Може би аз пропускам нещо.“ Обидата към АзГ не е заради десния екстремизъм, а заради нейната промоция на германския суверенитет вместо един атлантически дневен ред.
При един обмен на мнения през август 2023 г. с Тъкър Карлсън премиерът на Унгария Виктор Орбан отбеляза, че неуспехът на Германия да разубеди Съединените щати относно бомбардирането на газопровода „Северен поток“ беше „фактически доказателство за липсата на суверенитет“. Унгарският премиер-министър говореше с уточнението: Американската дълбока държава има необикновено влияние в службите за сигурност на Германия, медиите, тинктанковете и други институции на обществения живот. Съединените щати имат само 38 000 военни в страната, по-малко от 200 000 в пика на Студената война, но виртуалната окупация си остава.
Политиките на АзГ не могат да бъдат класифицирани в про, или антизападните категории. Нейните лидери са съгласни с унгарския Орбан относно безсмислието на украинската война. Подобно на Орбан АзГ изрази твърда подкрепа за Израел в конфликта в Газа. Тя е отворена за търговия и инвестиране с Китай, но социалдемократическият канцлер Шолц е този, който взе дузина германски изпълнителни директори в Пекин в средата на април.
Повечето лидери на АзГ са бивши християндемократи, които се идентифицират с партията на късния Хелмут Кол, недооценения канцлер, който председателстваше повторното обединение на страната. При 16-годишното царуване на Ангела Меркел CDU дрифтна наляво, подкрепяйки масовата имиграция „Ние можем да се справим“ от 2016 г. и закривайки ядрената енергетика на Германия, за да успокои зелените.
АзГ иска да бъде партията, която християн демократите би трябвало да бъдат. Някои от нейните топ лидери признават, че тя няма още дълбочината на лидерството да управлява. „Това е маратон, а не спринт“, ми каза един лидер на АзГ. Нейните вероятни изборни победи в трите провинции, които ще гласуват през септември обаче, ще дадат на АзГ първия шанс да вземе властта на ниво провинция. Лидерите на АзГ се надяват, че това ще подготви партията да управлява на национално ниво.
The American Conservative, 12.06.2024
|
