Едновременно докато на 19 май, неделя, в гр. Сливен се провеждаше поредният епархийски избирателен събор за Сливенски митрополит, на територията на държавата Турция, в гр. Истанбул, в пределите на манастира „Живоносен Източник“ в квартал Балъклъ бе извършена тежка антидържавна и антицърковна диверсия с цел окупирането на духовния суверенитет на България.
Това се реализира от трима членове на Св. Синод – митр. Николай Пловдивски, митр. Киприан Старозагорски и митр. Яков Доростолски, и двама епископи – Сионий Велички, явяващ се един от кандидатите за Сливенски митрополит, и Висарион Смоленски, втори викарий на митр. Николай, които тръгват на кръстоносен поход, какъвто българската църковна история не познава към момента. За съжаление това беше проспано или услужливо подпомогнато от държавниците, политическата власт и ДАНС, която има пряко задължение по закон да предотвратява опасности, касаещи националната ни сигурност, за която първостепенно значение има Българската православна църква.
Въпросната митрополитска диверсионна група се намираше в Истанбул без решение на Св. Синод и местоблюстителя на патриаршеския престол, и без знанието на останалата част от архиереите на Св. Синод. Никога не е взимано решение за изпращане на делегация, която да съслужава с патр. Вартоломей и неговата геополитическа псевдорелигиозна креатура „православна църква на Украйна“ („ПЦУ“), непризната от БПЦ и почти целия православен свят. Съответно никога не е възлагано на конкретните лица да напускат пределите на Българската православна църква за подобна дейност, поради което тяхното присъствие при фенерския патриарх се явява самочиние в пряко несъответствие със синодалната съборност и нарушение на Устава на БПЦ.
Възползвайки се от периода на безвластие в БПЦ след кончината на патриарх Неофит, някои лица предпочитат в деня на избори за Сливенски митрополит не да се молят с народа Божий, а да извършат покушение срещу Светата Българска православна църква, съслужавайки с разколници от структура, която преследва каноничната Украинска православна църква, оглавявана от нейния високодуховен и каноничен митр. Онуфрий.
Понеже е казано, че по плодовете им ще ги познаем, виждаме, че няколко човека, изпълнени от юдино умопомрачение, се опитват да продадат многострадалната, но останала вярна на Бога Църковна снага на турския офицер Димитриос Архондонис (патр. Вартоломей) като заложница, хвърлена в бездната на разкола за трижди проклетите 30 гроша.
Тяхното деяние е престъпление от правно-канонична гледна точка, тъй като е в нарушение на Апостолско правило 10: „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен“, както и на правило 2 на Антиохийския събор и правило 9 на Картагенския събор. Освен това тук е налице и най-тежко законопрестъпление по чл. 59 от Конституцията – „измяна и предателство към отечеството“.
В случая освен че става дума за осъзнато създаване на разкол в БПЦ, това е и съглашателство с ереста, чийто проводник е патр. Вартоломей, изповядващ източен папизъм, претендиращ да е „пръв без равни“ („primus sine paribus“), с принадлежащата претенция за фенерско майчинство и подчинена дъщерност на почти целия Православен свят и етнофилетизъм.
При това на опелото на блаженопочившия български патриарх Неофит турският гражданин и офицер Димитриос Архондонис не спести да се кара на гръцки език в духовното сърце на Българската църква, като се поруга върху непогребаното тяло на патриарха на Българската държава, издавайки му посмъртна присъда, че не се е съгласил с оглавяваното от патр. Вартоломей разбойническо събрание на остров Крит. Жалко, че превеждащият българин и гръцки възпитаник не се посвени да спре тази мерзотна и гнусна гавра на патр. Вартоломей с цялата Българска църква и със скръбта на народа.
В допълнение, патр. Вартоломей по най-нагъл начин, без официалното желание и съгласие на Св. Синод на БПЦ, довежда на патриаршеското опело главата на разколническата „ПЦУ“ „митр. Епифаний“ (Сергей Думенко), който е посрещнат от миряните с възгласи „Сергей Думенко, вън! Разколници и еретици, вън! Еретик, вън оттук!“.
Настоящата ситуация делегитимира синодалния статус на БПЦ по категоричен начин, тъй като тримата членове на Светия Синод няма как да бъдат избиратели на когото и да било, тъй като са с каноничен престъпен статус. Освен това друг член на Св. Синод в лицето на Западно- и Средноевропейския митр. Антоний на 25.1.2024 г. неизвестно по каква причина присъства в Рим и неизвестно с чие благословение открито съмолитства [1] с римокатолици, за което канонът гласи: „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи.“ (Апостолско правило 45).
Предвид всичко това синодалната представителност се явява тревожно кризисна, като що се отнася до избора на Сливенски митрополит, ситуацията е не по-малко проблемна във връзка с фаворита на митр. Николай – еп. Арсений Знеполски, заради когото се провеждат втори избори и заради когото беше наложена незаконна интервенция върху списъка с достоизбираеми епископи без никакви основания, и то по време на изборна процедура.
На 19.5.2024 г., неделя, на празника на светите жени Мироносици, в гр. Сливен беше проведен епархийският избирателен събор за излъчване на двамата претенденти за Сливенски митрополит, като очаквано след всячески манипулации се стигна до следния резултат: – еп. Арсений Знеполски, викарий на Пловдивския митр. Николай – 26 гласа; – еп. Герасим Мелнишки, главен секретар на Св. Синод на Българската православна църква – 25 гласа; – еп. Пахомий Браницки, ректор на Софийската Духовна Семинария „Св. Иоан Рилски“ – 18 гласа.
Вероятно спокоен, че схемата е сработила, митр. Николай, обладан от болни амбиции, отива да преговаря с парасинодалната си група за бялото було в ролята на църковни еничари, послушни не на Бога и съборността, а на презокеанския кесар и неговия пъклен господар Мамона.
Но сметките се оказват криви, тъй щото неговият претендент за Сливенската катедра еп. Арсений е направил серия противоканонични съслужения, продиктувани именно от митр. Николай, с непроверения за принадлежност към шпионски структури руски клирик Петър Еремеев, низвергнат от свещен сан по Апостолско правило 25 с указ на руския патриарх от 11.3.2024 г., утвърждаващ решение на църковния съд на Московската епархия на Руската православна църква.
Въпросните съслужения се случват в пределите на Пловдивската епархия на следните дати:
– 20.4.2024 г. (Акатистна събота) [2], – 28.4.2024 г. (Вход Господен в Йерусалим) [3], – 2.5.2024 г. (Велики Четвъртък) [4], – 3.5.2024 г. (Велики Петък) [5], – 5.5.2024 г. (Второ Възкресение) [6], – 9.005.2024 г. (Светли Четвъртък) [7].
Еп. Арсений в противоречие на Устава на БПЦ е въведен в епископски сан само на 28 г. при изисквани 35 г. и е с прослужен стаж в клира само 6 г. от изискуемия 10-годишен минимум, в пълно нарушение на чл. 83, ал. 2, т. 4 и 5 от Устава на БПЦ.
В допълнение в биографията на еп. Арсений липсва информация да е бил някога под ръководството на духовен наставник или игумен, за да покрие минималното условие на чл. 83, ал. 2, т. 3 от Устава на БПЦ „да е живял в манастир поне три години“.
Предвид серията му съслужения с низвергнатия монах Петър Еремеев еп. Арсений подлежи на Църковен съд и низвержение по Апостолско правило 11 – „Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат“, правило 4 на Антиохийския събор и правило 9 на Картагенския събор за съслужение с низвергнати.
Извършеното деяние от еп. Арсений е непослушание към Църквата и се явява пряко нарушение на духа на съборността, тъй като Св. Синод не е разрешавал низвергнатия клирик на РПЦ да съслужава с български духовници.
Друг проблемен момент със статуса на еп. Арсений е, че той към момента не се е разграничил от разколническото съслужение в Турция на своя епархийски митрополит.
Обективно погледнато, единствената достойна постъпка, която би могъл да извърши еп. Арсений, е просто сам да се откаже от надпреварата за Сливенски митрополит, с което ще покаже, че въпреки диктаторската манипулация, под чието влияние се намира, той е свободен човек и притежава качествата да бъде български духовник. Защото иначе неговото силово навлизане в Сливенската епархия ще бъде посрещнато с дълбоко презрение, а самият той ще представлява разколническа групировка, а не Българската православна църква, още повече че сам е престъпил правно-каноничните граници, отвъд които зее пропастта на погибелта.
Предвид катастрофалните последици от това беззаконие решението на тази тежка ситуация би могло да се случи, като предвид вече постъпилите в канцеларията на Св. Синод многобройни жалби от цяла България, оспорващи достоизбираемостта на еп. Арсений за Сливенски митрополит, се приложи единственият законов начин в случая – Св. Синод да дисквалифицира и анулира еп. Арсений Знеполски от изборния процес. След автоматичното отпадане от избраните кандидати на негово място трябва да бъде следващият по гласове – еп. Герасим Мелнишки (с 25 гласа), като изборът следва да бъде направен между него и еп. Пахомий Браницки, който има 18 гласа. Още повече че на Синодалното заседание на 22.4.2024 г. въпреки несъгласието на Ловчанския митр. Гавриил, Варненския и Великопреславски митр. Йоан, Неврокопския митр. Серафим и Видинския митр. Даниил бяха премахнати от избирателния списък 4 епископи, при положение че за тях нямаше установени никакви нарушения на каноните, Устава на БПЦ или закона на държавата. Следва да припомним, че сред отстранените са еп. Йеротей Агатополски, доскорошен викарий на Сливенския митр. Йоаникий, и еп. Михаил Константийски, духовно чедо на митр. Гавриил, спечелили най-много гласове – 26 и 22 съответно, въпреки че имат изрядни биографии с дългогодишен живот в манастир, за разлика от еп. Арсений, и без никакви канонични и уставни нарушения.
В противен случай, ако еп. Арсений не бъде дисквалифициран от изборния процес, епархийските избиратели и паството на Сливенската света митрополия са напълно в правото си да не допуснат еп. Арсений да стъпи в духовните граници на митрополията, тъй като той не е духовен продължител и възприемник на архиерейската чистота на блаженопочившия митр. Йоаникий, който строго е съблюдавал в неговата епархия да не бъдат допускани представители на разколническата „ПЦУ“ дори на ниво миряни, за което издава Окръжно писмо още през 2019 г.
Важна подробност е, че блаженопочившият митр. Йоаникий, преди да завърши своя земен път, прозорливо е предупредил, че украинският разкол ще застигне БПЦ ,и е завещал на своите духовни чеда строго да съблюдават каноните и тяхното отстояване дори до смърт, както повелява епископският обет:
„Завинаги ще остана верен на Светата Майка Църквата и при никакви обстоятелства няма да встъпя в църковно общение с разколници и отстъпници от светата Православна вяра. …При това обещавам, че няма нищо да върша по принуда, макар и от силните на деня или от множество народ, ако и със смърт да ме застрашават, когато ми заповядат да сторя нещо, противно на божествените и свещени правила.“
Без съмнение настоящата ситуация е форма на покушение срещу Българската православна църква, която е с държавообразуващ статут и е извоювала с хилядолетната жертва на дедите ни своята автокефална независимост.
БПЦ не може да бъде заложник на геополитическите интереси и амбиции на т. нар. патр. Вартоломей, чието паство в Турция наброява около 3000 човека, като има малобройна диаспора и е с архаична титла Вселенски, тъй като от 15 век насам устройството на Църквата и света е съвсем различно.
За съжаление митр. Николай се опитва да превърне БПЦ в авторитарно управлявана трансатлантическа георелигиозна структура, подчинена на антибългарски интереси, която скоротечно да признае Истанбулската конвенция, „еднополовите бракове“, осиновяването на деца от гей-двойки, смяната на пола, с което буквално да станем филиал на „църквата“ на антиХриста. Така митр. Николай, автор на докторат „Канонична оценка на съвременния разкол в Българската православна църква“, сам попада под изобличенията на собственото си твърдение:
„Страшна участ! Сякаш сърцата им са окаменели. „защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат“ (Мат. 13:15)“ [8]
С действията си митр. Николай е на път да остане в историята като глава на разкол, победен от луциферско помрачение за придобиване на властта на всяка цена, въпреки че сам знае, че залогът е не само неговата душа: „който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6).
Ако групата архиереи, подвластни на амбициите на митр. Николай, не се покаят и откажат от съучастието си в това пагубно дело, Църковното изпълнение от верни миряни, клир и епископат ще бъдат принудени да обявят, че въпросните лица са се отделили от Кораба на Спасението и не се явяват част от Живото Тяло на Богочовешкия организъм на Православната Света, Съборна и Апостолска Църква. Дано това не бъде с родната ни Църква, тъй щото за греха на разкола е казано, че дори и мъченическа кръв не би могла да го умие!
Парите за Украйна няма да променят крайния изход на сблъсъка. Нито ще спрат хода на историческото време, който все повече се засилва. Но този акт е показателен в своите детайли, които се пропускат. Първият детайл е, че този указ беше успешно гласуван в резултат на договорка между демократи и републиканци. Този указ нямаше да мине без 101 републикански гласа.
Да се възлагат надежди, че ако републиканците спечелят президентските избори в САЩ, това ще доведе до разведряване, е емоционална наивност. Политиката на САЩ е надпрезидентска, надпартийна, силно повлияна от интересите на техния ВПК и други корпоративни структури. Тази политика в настоящия етап от тяхното развитие като държава е лишен от дълбочина на стратегията, такава липсва, а реагира ситуационно в опит да запази контрола.
САЩ в момента нямат нито един силен лидер в нито една от двете партии. Това е функция на кризата в обществените отношения. Тръмп не е изход, нито посока за излизане от тяхната вътрешна криза. Този въпрос заслужава отделно внимание. Вторият детайл показва мащаба на конфликта - той е световен, изразен чрез своите три фронта, вече легитимирани и от Щатите чрез общия пакет укази, който ще бъде пратен към Сената.
Втората част са пари за Израел за борбата срещу Иран, а третата - пари за Тайван срещу Китай. Това са трите фронта на световния сблъсък - европейски/украински, ирански/китайски. Времето няма значение, важен е крайния резултат, а той е практически необратим и неизбежен. Промяна на световната архитектура на сигурност и рамката на световния ред.
Никой никого не иска да унищожава, а да преразпределя и легитимира влияние.
Станислав Бачев
|
Аман от физици! Михаил Иванов все още съветник по националните въпроси на отхождащия президент, е физик. Митрани – тоже. Двамата са като Куко и Пипе. И двамата злодумстват по отношение на българския народ, чийто хляб ядат и не пропускат случай да го злепоставят (виж в. „Труд“, където е отпечатана хулната статийка на Митрани, онасловена „Министър Илчо Димитров пак подстрекава“.
Не се щадят ни свети чувства, ни свети празници. По отношение на 20 май – когато в Батак бе отслужена лично от патриарха български национална панихида; по отношение на Ботевия ден 2 юни - не се посвени Митрани да вземе участие в кампания, която не може да бъде означена по друг начин, освен като антибългарска.
Злорадства и хихика Митрани, че академик Илчо Димитров бил освиркан на Околчица от тумба лумпени, без за миг да се смисли, че подобно деяние на сакрално и свято място е кощунство, което така или иначе е пряко насочено и срещу паметта, и срещу светите кости на поборниците. Но към тая „материя“ явно Митрани няма никакво отношение. Даже напротив!
И все в тая връзка подличко напомня милостта му, че оставката на академика от поста министър била поискана от ДПС, без да се усети, че се саморазкрива и сам попада в капана. Комплимент и индикация за родолюбие е да те подгрни антиконституционната и антидържавна формация, каквато е ДПС.
По-нататък Митрани оспорва неоспоримото. Той не е съгласен, видите ли, какво че местното турско население произхожда от потурчено християнско население. Толкова чел човекът, толкова знае. Или му изнася да се прави на неграмотен. Ами нека щудира, преди да писува. Например Мидхат паша, управител на Туна вилает, който е казал следното: „…Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно, те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ..“ (Сп. „Научен преглед на Франция - и чужбина“, бр. 49, 1878 г.).
Същото твърди и Ами Буе: „В Европейска Турция мюсюлманите са почти винаги славяни, които принадлежат на тази земя от толкова отдавна, колкото и техните сънародници християни.“ („Европейска Турция“, Париж, 1840 г.)
Принос към тази тема дава и Раковски: „Нигде в повестност не се възпоменува да са минали турски семейства от Азия в голямо количество в турска днеска Европа.“
Случаят е ясен. Би могло да се приведат и изследванията на такива учени като Л. Милетич, К. Шкорпил Д. Маринов, Г. Димитров, А. Явашов и др. Явашов например привежда свидетелство, че местното ислямизирано население в Лудогорието разказвало, „че то е калъч качкънъ‘‘, т.е. за да не бъде изклано навремето, се потурчило.
Тия податки към темата видимо не интересуват Митрани. И това е така, защото неговият подход към темата не е научен, а чисто пропаганден – да вбива клинове с цената на фалшификации между българи и тюркоезични. Да ги настройва едни срещу други, използвайки хватките и прийомите на либералстващата демокрация, която е дълбоко антидържавна по своята същност.
Така че писанията на Митрани и подобните нему не са никак безобидни. Те целят уязвяването на идентичността и суверенитета, премазване на културната и историческа памет, подмяната на еднонационалната държава с етническа някаква мозайка.
Неотклонно следвайки предварително заложени цели, Митрани не се никак свени да преиначава грубо факти и събития, да ги третира по циклопски едностранчиво.
Приказва той, че няколко десетки жертви паднали по време на тъй наречения възродителен процес. Абсолютна лъжа! Жертвите са тъкмо седем. Ние по никакъв начин не оправдаваме насилието, но нали все пак всяка дьржава има правото да се самозащитава! Пък и бихме искали да напомним на почитаемия физик нещо, което той умишлено пропуска в своите антибългарски опуси - далеч преди възродителния процес България е подложена на серия атентати, като най-сериозният и зверски сред тях е взривът във влака Бургас-София, при гара Буново и то във вагон за майки и деца. „Пропуска“ го оставяме на съвестта на Митрани.
И още - писува човекът, че ние, българите, сме се отдавали на „расово преследване“. Тук милостта му съвсем е сгазила лука. Та турците, потурчени, или същински принадлежат към бялата раса, както и ние. 3а каква расова дискриминация тогава е реч?
Реч е за нещо друго - да бъдем похулени на всяка цена, да ни се внуши чувство за всеобща вина, да бъдем обявени за варвари и в крайна сметка да бъдат оневинени и палачите в Батак, и бомбаджиите по гари, влакове, плажове и пътища.
Е, много е плитко!
Плитка е и защитата на Митрани, с която той се е заел по отношение на Ж. М. Ж, за да оправдае последния, а косвено и Петър Стоянов, за предпочитанията им да присъстват на антибългарски сборища и да гледат мазни борби и кючеци, вместо да запалят свещица в Баташката църква, където на човек му се свива гърлото пред гледката на черепчета колкото юмручета.
Така че не министър Илчо Димитров подстрекава. Подстрекават ония, които не са с народа си, когато се отслужва национална панихида, а ибрикчийски приведени ходят да шетат на една държавно деструктивна сила, каквато е ДПС.
Не, не сме злопаметен народ. Нашата толерантност е известна, нашето човеколюбие също. Доказателство за това е и фактът, че ние комай единствени в Европа спасихме своите евреи. Поне това не може да ни се отрече и е греховно и срамно да бъдем товарени с несъществуващи грехове - нещо, което толкова безпардонно си позволява Митрани. Неговото е нещо повече от интелектуална диверсия. Писанията му граничат с оклеветяване.
Да, нам доволно омръзнаха либералните занесии на такива като Митрани. Но нека престанат да се упражняват на наш гръб. Нека си либералстват, щом ги яде тая краста, но да не кощунстват със светостта на подвига и саможертвата. Те са наши, те са наше духовно достояние. Нозете на нечестивите нямат място в храма.
„Нова Зора“, брой 24, 18.07.1996 Аман от физици! Михаил Иванов все още съветник по националните въпроси на отхождащия президент, е физик. Митрани – тоже. Двамата са като Куко и Пипе. И двамата злодумстват по отношение на българския народ, чийто хляб ядат и не пропускат случай да го злепоставят (виж в. „Труд“, където е отпечатана хулната статийка на Митрани, онасловена „Министър Илчо Димитров пак подстрекава“.
Не се щадят ни свети чувства, ни свети празници. По отношение на 20 май – когато в Батак бе отслужена лично от патриарха български национална панихида; по отношение на Ботевия ден 2 юни - не се посвени Митрани да вземе участие в кампания, която не може да бъде означена по друг начин, освен като антибългарска.
Злорадства и хихика Митрани, че академик Илчо Димитров бил освиркан на Околчица от тумба лумпени, без за миг да се смисли, че подобно деяние на сакрално и свято място е кощунство, което така или иначе е пряко насочено и срещу паметта, и срещу светите кости на поборниците. Но към тая „материя“ явно Митрани няма никакво отношение. Даже напротив!
И все в тая връзка подличко напомня милостта му, че оставката на академика от поста министър била поискана от ДПС, без да се усети, че се саморазкрива и сам попада в капана. Комплимент и индикация за родолюбие е да те подгрни антиконституционната и антидържавна формация, каквато е ДПС.
По-нататък Митрани оспорва неоспоримото. Той не е съгласен, видите ли, какво че местното турско население произхожда от потурчено християнско население. Толкова чел човекът, толкова знае. Или му изнася да се прави на неграмотен. Ами нека щудира, преди да писува. Например Мидхат паша, управител на Туна вилает, който е казал следното: „…Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно, те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ..“ (Сп. „Научен преглед на Франция - и чужбина“, бр. 49, 1878 г.).
Същото твърди и Ами Буе: „В Европейска Турция мюсюлманите са почти винаги славяни, които принадлежат на тази земя от толкова отдавна, колкото и техните сънародници християни.“ („Европейска Турция“, Париж, 1840 г.)
Принос към тази тема дава и Раковски: „Нигде в повестност не се възпоменува да са минали турски семейства от Азия в голямо количество в турска днеска Европа.“
Случаят е ясен. Би могло да се приведат и изследванията на такива учени като Л. Милетич, К. Шкорпил Д. Маринов, Г. Димитров, А. Явашов и др. Явашов например привежда свидетелство, че местното ислямизирано население в Лудогорието разказвало, „че то е калъч качкънъ‘‘, т.е. за да не бъде изклано навремето, се потурчило.
Тия податки към темата видимо не интересуват Митрани. И това е така, защото неговият подход към темата не е научен, а чисто пропаганден – да вбива клинове с цената на фалшификации между българи и тюркоезични. Да ги настройва едни срещу други, използвайки хватките и прийомите на либералстващата демокрация, която е дълбоко антидържавна по своята същност.
Така че писанията на Митрани и подобните нему не са никак безобидни. Те целят уязвяването на идентичността и суверенитета, премазване на културната и историческа памет, подмяната на еднонационалната държава с етническа някаква мозайка.
Неотклонно следвайки предварително заложени цели, Митрани не се никак свени да преиначава грубо факти и събития, да ги третира по циклопски едностранчиво.
Приказва той, че няколко десетки жертви паднали по време на тъй наречения възродителен процес. Абсолютна лъжа! Жертвите са тъкмо седем. Ние по никакъв начин не оправдаваме насилието, но нали все пак всяка дьржава има правото да се самозащитава! Пък и бихме искали да напомним на почитаемия физик нещо, което той умишлено пропуска в своите антибългарски опуси - далеч преди възродителния процес България е подложена на серия атентати, като най-сериозният и зверски сред тях е взривът във влака Бургас-София, при гара Буново и то във вагон за майки и деца. „Пропуска“ го оставяме на съвестта на Митрани.
И още - писува човекът, че ние, българите, сме се отдавали на „расово преследване“. Тук милостта му съвсем е сгазила лука. Та турците, потурчени, или същински принадлежат към бялата раса, както и ние. 3а каква расова дискриминация тогава е реч?
Реч е за нещо друго - да бъдем похулени на всяка цена, да ни се внуши чувство за всеобща вина, да бъдем обявени за варвари и в крайна сметка да бъдат оневинени и палачите в Батак, и бомбаджиите по гари, влакове, плажове и пътища.
Е, много е плитко!
Плитка е и защитата на Митрани, с която той се е заел по отношение на Ж. М. Ж, за да оправдае последния, а косвено и Петър Стоянов, за предпочитанията им да присъстват на антибългарски сборища и да гледат мазни борби и кючеци, вместо да запалят свещица в Баташката църква, където на човек му се свива гърлото пред гледката на черепчета колкото юмручета.
Така че не министър Илчо Димитров подстрекава. Подстрекават ония, които не са с народа си, когато се отслужва национална панихида, а ибрикчийски приведени ходят да шетат на една държавно деструктивна сила, каквато е ДПС.
Не, не сме злопаметен народ. Нашата толерантност е известна, нашето човеколюбие също. Доказателство за това е и фактът, че ние комай единствени в Европа спасихме своите евреи. Поне това не може да ни се отрече и е греховно и срамно да бъдем товарени с несъществуващи грехове - нещо, което толкова безпардонно си позволява Митрани. Неговото е нещо повече от интелектуална диверсия. Писанията му граничат с оклеветяване.
Да, нам доволно омръзнаха либералните занесии на такива като Митрани. Но нека престанат да се упражняват на наш гръб. Нека си либералстват, щом ги яде тая краста, но да не кощунстват със светостта на подвига и саможертвата. Те са наши, те са наше духовно достояние. Нозете на нечестивите нямат място в храма.
„Нова Зора“, брой 24, 18.07.1996
Само след като се видят, осмислят и покажат процесите в БСП, може да бъде реална оценката за автора и изнесените от него факти и тълкувания. С цялото ми уважение към Кръстьо Трендафилов трябва най-напред да посоча:
Първо. Изложението му на „социалист ветеран с над 60 години стаж в партията“ е вярно с това, което е ставало и става на „сцената“ на БСП. Второ. „Социалистът ветеран“ обаче не е отчел или не е видял процесите „зад завесата“. Това не му е и позволило да направи оценка на обстановката в левия спектър и на това, което е ставало и става в БСП. Тези процеси се нуждаят от специално/отделно изложение. Тук ще се задоволим с няколко щриха: Видно е как през годините на т. нар. демократичен преход се „сечаха и кършеха клоните на 130-годишния дъб, [...] короната ставаше все по-малка [...], но продължава да съществува.“ Ще я бъде ли БСП зависи от: Първо. Ще се възроди ли в БСП, в нейната история онзи курс, когато комунистите бяха преди всичко българи, а чак след това борци за социална справедливост. Най-бележитата личност сред т. нар. левосектантите бе Методи Шаторов. И не случайно неговата съдба и на такива като него трябва добре да се познава**.
Второ. През 1990 г. в БКП, станала БСП, възникнаха ред идейни течения, което не бе случайно. Най-силно и масово бе „Марксистка платформа“. В нея надделяваха тези, които бяха преди всичко българи и след това борци за социална справедливост. Освен нея имаше „Път към Европа“, АСО и др. Но имаше едно течение - ОСД. В него членуваха (едни от членовете му се афишираха явно, други не толкова) Андрей Луканов, Георги Пирински, Димитър Станишев и Дина Станишева, Елена Поптодорова, професорите Нора Ананиева и Димитър Ананиев, проф. Чавдар Кюранов, Велислава Дърева, Александър Томов и др. През годините това движение „еволюира“, така че „мухите кюрановки“ от ОСД, мутираха в различни „секти“, в БСП и извън нея. Една от тези токсични секти, е известната отскоро като Идейно-политическо обединение Платформа „Социализъм 21“.�НО ДА СЕ ВЪРНЕМ В ГОДИНИТЕ НАЗАД.
В един от т. нар. „понеделници“ на Александър Лилов докладчик бе проф. Димитър Ананиев. Заседанията-дискусии вече се провеждаха в залата на РС „Оборище“ на БСП на бул. „Дондуков“ № 62. Темата на доклада се отнасяше за „либералния социализъм“. Веднага след докладчика поисках думата аз. Обосновах несъвместимостта на тези две понятия и антисоциалния характер на предлагания от него „либерален социализъм“. Последва гробно мълчание. В това време в залата влезе проф. Васил Проданов, който не бе в течение за хода на дискусията и се наложи деликатно да му подскажа за какво се дискутира. Той веднага, от движение, взе думата, излагайки още по-широко от мен критични мисли по отношение на „либералния социализъм“. Впоследствие привържениците на идеята за „либералния социализъм“ се снишиха и предприеха перфидни политически стъпки за овладяване ръководството на БСП. Първоначално бяха приглушени/закрити идейните течения. Успяха обаче да наложат свой човек, в лицето на Сергей Станишев и той пое кормилото на БСП. Прехвърляйки ред събития през годините на прехода, виждам как всичко е било добре премислено и дирижирано от задкулисен диригент - външен автор или това, което се нарича паралелна власт. Как през вековете, а и днес паралелната власт работи срещу българщината съм се спрял по- нашироко в книгата си „България – Мизия, Тракия, Македония“. Със закриването на идейните течения в БСП мнозина се преселиха в един по-добър свят. От ИТ „Марксистка платформа“ се „родиха“ ред леви течения. То не бяха КП, РСКП, леви обединения и платформи и т.н., доминирани от лидерски амбиции. Много по-късно се роди и АБВ-то на Първанов, закваската бяха т. нар. либерални „социалисти“, на чиято разложителна дейност няма да се спирам сега. За тези, които са следили процесите, истината е очевидна: те не само не събраха подобаващ брой последователи, но заложиха и тенденцията за отдръпване на избиратели от БСП, в която вече се прокарваха безпрепятствено „спасителните“ либерални идеи. Може би затова Петър Волгин не случайно призовава „да не се държат като новопокръстени либерали, както се държаха по времето на Тройната коалиция, когато въведоха плоския данък.“ Плоският данък бе въведен от либералните „социалисти“, овладели ръководството на БСП. Не са случайни и днешните ходове на либералните „социалисти“ и влизането им в неолиберални политически партии и обединения в листите им за предстоящите избори за ЕП. Те и тук, и там са се доказали, че работят планомерно и целенасочено за превъзпитание на българите в т. нар ценности на евроатлантизма. Крайната цел е да бъде въвлечена България във война с Русия. Показателни са речите и словата, които държат и управниците ни на 3 март. От тях не е ясно, че Русия ни е освободила, а че това са направили солдати от други народности. Сега най-важното за БСП е да направи честна преоценка на своята история, да успее да вникне и осмисли днешната пред народа и държавата.
Трето. Големият въпрос е при сложилите се обстоятелства в Европа и света дали БСП ще съумее да води и допринася за: – Активна и конструктивна българска политика в евроатлантическите структури, срещу агресивния курс на НАТО, налаган му от фашистите на ХХІ век – световния финансов капитал, който безразсъдно се насочва към война с Русия; – Може ли БСП да работи и да допринесе за подобаваща политика на България в ЕС и за взаимноизгодно икономическо сътрудничество с Руската федерация; –В състояние ли е тя да осигури и наложи политика на разширяване на българо-руското политическо, икономическо и културно сътрудничество, както и идеята за единство на православието.
Ако ще е партия, защитаваща българщината и бъдещето на България, политиката за приятелство между България и Русия следва последователно да се провежда от БСП. Най-големият отлив на избиратели (гласували и негласували) от БСП е на последните избори. И това за мен никак не е случайно. Четвърто. Либералните „социалисти“ имат ли място в БСП, ако партията наистина е за социална справедливост? Дали „130-годишния дъб“ ще продължи да го бъде, зависи от това дали и как БСП ще направи преоценка на своята история, вникване и осмисляне на днешната проблематика. Всичко това са си вътрешнопартийни проблеми. Ще я бъде ли България и дали БСП се наема да бъде решаващият фактор в тази борба. Димитър Йончев, 26.4.2024 г.
|
