Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Няма такава държава!

Е-поща Печат PDF

България е разгромена! Тръгнахме от Орлов мост и стигнахме до Христо Иванов“, из­бухна в социалните мрежи бив­шият седесар и конституционен съдия Георги Марков. Очевид­но от Унгария, където живее днес той, по-добре са виждат поразиите, които редуващи­те се във властта тук „прозапад­ни“ и „евроатлантически“ ОПГ- та се опитват да ни пробутват като безалтернативни. Те развя­ват фалшивото знаме на евро­атлантическата ориентация срещу евразийската такава на „проруските сили“, на ченгетата от нереформираните специ­ални служби. И въобще на раз­пространителите на „руската хибридна война“ и дезинформа­ция. И говорят непрекъснато за конституционна и съдебна ре­форма, плюс непримирима бор­ба с корупцията, която щяла да ни отвори широко портите на Шенген и Еврозоната.

ТАКА ОТМИНАВА ЗЕМНАТА СЛАВА

Но дори „глухият султан в Египет“ разбра, че евроат­лантическите „сглобки“ - вче­рашната и утрешната, са прос­то политически шарлатании, на които все по-малко избирате­ли се хващат. Поради това две­те крила на шайката се опитват предизборно да си прехвърлят една на друга вината за провала на експеримента с /не/коали­ционното и /не/ротационно управление, завършило с гран­диозни скандали и разобличе­ния. След безумната „консти­туционна реформа“, за чието авторство не си спомня дори съпредседателят на ДБ и предсе­дател на „Да, България!“ Христо Иванов, „сглобката“ се разсъ­хна. От нея остана само „домо­вата книга“, от която президен­тът Радев трябваше да избере служебен министър председа­тел. От девет персони в списъ­ка единствен кандидат за пос­та се оказа шефът на Сметната палата, бившият председател на НС от ГЕРБ Димитър Глав­чев, който ще трябва после да ревизира самия себе си. На това му казват конфликт на интере­си, но кой ти гледа такива под­робности, когато се задават из­бори 2 в 1? Бившите „съдруж­ници в престъплението“ започ­наха да си прибират активите, оставяйки пасивите за други­те. Държат се точно като геро­ите на Чудомир, чиято бака­лия или кръчма фалирала и те решили да си разделят какво­то е останало. Не могли обаче да се спогодят за черничевото буре, сбили се, обръчите му се скъсали и отвътре изпаднали монетите, които всеки от съ­дружниците бил пускал, кра­дейки от общата каса. Само че нашите политически кръчма­ри и бакали не държат открад­натото в бурета, а в чекмеджета и офшорни фирми! И за развле­чение карат пудели да позират с пачки в уста. Така са направи­ли нарочените за контрабан­дисти Стефан и Марин Дими­трови, съседи по имот на Бой­ко Рашков, които бившият ми­нистър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Янев и в редовно­то на Кирил Петков твърди, че не ги познавал. Според Раш­ков на него са му ги представи­ли в МВР, за да подадат сигнали за контрабанда! Оказа се обаче, че тези двамата над 10 пъти са влизали при него в МВР и два пъти са пребивавали в Ми­нистерство на финансите при Асен Василев. Излязоха наяве и снимки с контрабандистите на самия Кирил Петков, както и на сегашния министър на въ­трешните работи Калин Сто­янов и на бившия главен секре­тар на МВР Живко Коцев. На едната комисар Коцев позира с подарения му от контрабан­дистите часовник за 50 000 лв., а на другата се изтяга в сауна­та до Стефан Димитров. Из­плашен от разкритията, в рам­ките на само едно денонощие комисар Живко Коцев подаде оставка и я оттегли с един и същи мотив: упражнения вър­ху него натиск от вътрешния министър Калин Стоянов и от изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Са­рафов. Между впрочем Коцев сам е потърсил Сарафов, за да се регистрира като защитен сви­детел, но се превърна в „неизвес­тен извършител“. Тоест в раз­следван и пуснат под парична гаранция заподозрян. За раз­лика от него бившата шефка на агенция „Митници“ Петя Банкова остана да търка наро­вете след само няколко месеца върлуване в сферата на митни­ците и… контрабандата.

Тъй отминава световната слава!

А след деветмесечното си управление в съдружие с ГЕРБ и ДПС, ПП-ДБ се свлякоха по скалата на общественото до­верие. Според последната ан­кета на „Тренд“ ГЕРБ-СДС се от­късва с близо 10% пред ПП-ДБ, а ДПС и „Възраждане“ са на път да ги избутат и от второто място.

Все пак на 25 април, присъе­динявайки се към „Възраждане“, БСП и ИТН, оредяващата дру­жинка на ПП-ДБ вкара

ГОЛ ВЪВ ВРАТАТА НА НОВАТА КОАЛИЦИЯ ГЕРБ-ДПС.

Позовавайки се на наруше­нията на парламентарния пра­вилник от страна на председа­теля на НС Росен Желязков, кой­то отказа да внесе в дневния ред точката за вота на недоверие към служебното правителство на Димитър Главчев, обедине­ната анти-ГЕРБ опозиция успя да го свали от поста, събирай­ки 129 гласа. Желязков почти се разплака при мисълта, че губи председателската заплата и дру­гите екстри. А заместник-пред­седателят на НС от ГЕРБ Роси­ца Кирова направо се разрева, понеже беше принудена да от­каже на Желязков възможност­та да се обяснява. Злопаметни припомниха, че преди време самият той е отнел тази въз­можност на нарочения за из­гонване шеф на НЗОК Стани­мир Михайлов, поставен там от ПП-ДБ. И въпреки че по­следният оттегли своята остав­ка, подадена на 1 декември 2023 г., беше отстранен, преди да му изтече мандатът, без да бъде до­пуснат да говори пред народни­те представители. НЗОК беше обезглавена!

НО ИМА ВЪЗМЕЗДИЕ, МАКАР И ЗАКЪСНЯЛО.

Миналата седмица, само ден преди депутатите да излязат предизборно във ваканция, НС остана без председател. Съ­щия ден НС прие на първо че­тене закона за забрана на ре­кламата на хазарта, а заради приемането му на второ чете­не депутатите решиха да про­ведат извънредно заседание във вторник, 30 април. Ако имаха време и желание, може­ше скоростно да изберат нов председател на парламента, когото президентът Радев да назначи за служебен преми­ер на оскандаления служебен премиер Димитър Главчев. Последният ще остане в истори­ята с това, че за по-малко от две седмици смени трима минист­ри на външните работи и един министър на земеделието, след което се само предложи за дипломат №1. Казват, че на света само в три държави имало такова съчетание на длъжнос­ти: Фиджи, Самоа и Катар. Но в тях става въпрос за редовни, а не за служебни правителства. Оба­че в Европа няма други като нас. Ако бяхме богати като Ка­тар, можеше да си замълчим, но не сме. Дори напротив, най- бедни сме в ЕС, а може да сме по-бедни и от Фиджи и Самоа. Само по размера на корупци­ята и демографския упадък сме водещи: не само в Европа, а и в света като цяло. За смет­ка на това според бившия пре­миер Николай Денков, Бълга­рия била водеща относно по­мощта за Украйна. Нищо че икономиката ни страдала, ва­жно било да страда икономи­ката на Русия. Истинска шоп­ска логика от рода на: „Я не са­кам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле!“ И след като профука близо девет месеца в опити да опитоми Борисов и Пеевски, злополучният ака­демик тръгна из телевизион­ните студия да обяснява нео­бяснимото: как при толкова грешки и измами, все още се надява след изборите ПП-ДБ да станат отново съуправля­ващи с останалите „евроат­лантици“ и укрофили.

В Украйна по всичко личи, че

ВОЙНАТА ВЪРВИ КЪМ ПРИКЛЮЧВАНЕ

въпреки отпуснатите от Ва­шингтон нови 61 милиарда до­лара помощ. Днес президентът на Украйна вече иска не 5-7, а 25 ПВО-системи „Пейтриът“, които да закриели цялото небе над Украйна. И това никак няма да помогне на Володимир Зе­ленски и компания, защото техният проблем не са оръжи­ята, а липсата на хора, които да ги управляват и да гният в окопите. Затова на украински­те консулства в чужбина е наре­дено да издават документи на украински граждани от 18 до 60 години само ако решат да се върнат в Украйна. А полски­ят министър на отбраната Вла­дислав Косиняк-Камиш в ин­тервю за тв канала „Polsat News“, каза: „Сънародниците ни са въз­мутени да видят млади украи­нци по кафенетата. Готови сме да ги върнем да защитят роди­ната си. Полша отдавна пред­лага да помогне на украинската страна в идентифицирането на онези, които са на възраст за военна служба и трябва да оти­дат в Украйна.“ ( „Критично“, 25.4.2024).

Както изтъква Тед Снай­дер в коментара си „Какво няма да направят за Украйна 61 милиарда долара?“, публи­куван в „The American Conserva­tive“ (24.4.2024), тази помощ само ще удължи войната и ук­раинската агония, без да реши главния проблем: липсата на желаещи да се бият. А Тъкър Карлсън отбелязва: „Фалирали­те САЩ пращат пари на Украй­на. Ще бъдат откраднати! В Ук­райна няма дори намек за демо­крация. Срамно е Вашингтон да финансира държава, чието ръ­ководство преследва христия­ните.“ („Критично“, 24.4.2024).

На тези, които отричат ко­рупцията на режима в Киев, ще напомня, че там беше об­винен и арестуван за коруп­ция министърът на земедели­ето Микола Солски. Година по- рано по същата причина си оти­де и министърът на отбраната Резников, който беше наследен от кримския татарин Рустем Умаров. Тъжно му става на чо­век за европейските и в частност за българските земеделци, кои­то отчаяно се противопоста­вяха срещу безмитния внос на украинско зърно и други сел­скостопански изделия. И сега служебният премиер Главчев им обеща 300 млн. лв. „украин­ски помощи“, а на миньорите от „Мини Марица“ предложи 250 млн. лв. Те на свой ред заявиха: „Доволни сме, но не сме щастли­ви“.

Що се отнася до

АМЕРИКАНСКАТА ПОМОЩ ЗА ИЗРАЕЛ,

в знак на несъгласие с поли­тиката на САЩ към Газа след 18 години работа във външното ве­домство на 25 април подаде ос­тавка говорителката на араб­ски в Държавния департамент Хала Рхаррит. За това не съоб­щи нито една от „национални­те“ телевизии, които сутрин ни сервират реклами на лекарства „за простата и мъжка потент­ност“, а вечер – лекарството против неволно изпускане при жените. През останалото вре­ме препредават пропагандни­те измислици на режима в Ук­райна.

На фона на цялата безсмис­лица на американската и евро­пейската „помощ“ за Украйна и за Израел в Близкия Изток научаваме, че у нас щели да се обучават украински пехотин­ци. Това е толкова нереалисти­чно, колкото и обучението на ук­раински пилоти за изтребители F-16, с каквито България не раз­полага. Понеже стари F-16 няма­ме, а новите още не са произве­дени, макар да сме ги предпла­тили. На всичко отгоре бивши­ят съветник на украинското МО и бивш министър на от­браната в кабинета на Нико­лай Денков - Тодор Тагарев, е договорил тайно поправки в договора с американската страна. Новият служебен ми­нистър на отбраната Атанас Запрянов уверява, че цената на покупката е намалена с 200 млн. долара, но дали това не е за сметка на въоръжението и под­дръжката им? Най-вероятно ко­рекциите са направени и с цел фирмата „Локхийд Мартин“ да не ни плаща неустойки. Дали и авантюрата с БТР „Страйкър“ няма да свърши така?

Остава до и на самия 9 юни да гледаме постановката „Бай Ганьо прави избори“. В нея, как­вото и да ни обещават днес ста­рите шарлатани, ще ни предло­жат „повече от същото“. Може на света да няма друга държа­ва като нашата, но въпросът е, че и у нас остана някакво по­добие на държава. Няма защо да гълтаме предизборната пропаганда на ГЕРБ и ДПС, че повече нямало да се сглобяват с ПП-ДБ. Тяхното „никога“, как­то и това на ПП-ДБ вече го видя­хме при формирането на прави­телството „Денков“, което Лена Бориславова нарече „сглобка“. Според Стефан Цвайг това „ни­кога“ на кралете, генералите и политиците в историята е само началният акорд на капиту­лацията. „Политиката, пише той, има толкова малко общо с етиката, колкото астрономия­та и геометрията.“ („Фуше. Би­ография на един политически мъж“).

 

Новата катастрофа на Германия

Е-поща Печат PDF

Драги приятели,

Радвам се в това прекрасно време да съм отново сред вас, сред тези, които са решили да вземат участие в този граждан­ски диалог.

При цялата сериозност на ситуацията ние не трябва да губим чувството си за хумор. Длъжни сме да гледаме винаги напред.

Нашето искане и стимул е осъществяване на обрат в поли­тиката към нуждите на населе­нието в страната, което сега е из­вън полезрението на установе­ната политика.

Три четвърти от герман­ците нямат доверие в поли­тиката водена от правител­ството. И което е още по-лошо, те нямат доверие нито на по­литиката, нито на полицията,

COVID-19 кризата. Къде е от­говорността за противокон­ституционно затваряне на хора за отказ от ваксинация? Кой ще отговаря за загубеното поколение от подрастващи, на които им беше забранено да иг­раят на детски площадки и бяха задължени да носят маски. Няма отговорни. Ето защо в Бундеста­га е нужна алтернатива и това е AfD. Защото ние искаме да пое­мем отговорност и това безраз­съдно поведение най-накрая да бъде прекратено.

Нека го кажем направо. ХДС е партията, която разруши страната. Тяхното тщеславие свежда отговорността им до гледане на пъповете си в Бун­дестага. Представете си! Лега­лизиране на канабиса и без­платното му пушене за всеки. Как могат да търпят това? Що за политика се прокарва тук?

ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО

Току-що разбрахме плачев­ното му състояние. А преди вре­ме Германия беше лидер в об­ластта на образованието. Как­во е обучението днес. Децата не умеят правилно да говорят, да смятат и да пишат. Те даже не изучават книжовен немски език в училище. Кулминацията през тази седмица е пренебрег­ване на правописните греш­ки, за да не влияят на крайната оценка. Някой да е поел отго­ворност? Но вместо това на де­цата, навършили 14 години, се разрешава 1 път годишно да избират своя пол.

Защо казвам всичко това? Защото това е резултат от без­умна, съвсем погрешна поли­тика, с която ние възнамерява­ме да приключим. Децата ни из­растват и вие не можете да на­правите нищо срещу този факт. Но държавата ги възпитава така, че те получават образова­ние (особено тук в „зеления“ Ба­ден-Вюртемберг), което ги пре­връща в идиоти.

Нека хвърлим поглед към отговорността за деиндустриа­лизация на Гемания. Кой носи отговорност за забраната за из­гаряне, за напълно погрешна­та енергийна политика на стра­ната? Германия се превърна в призрак на енергийна поли­тика в очите на цял свят. Нито една развита страна не постъп­ва по този начин. Напускането на компаниите води до загуба на стотици хиляди работни мес­та. Резултатът от енергийния преход е гигантско, най-скъпо разрушаване на енергийната инфраструктура. Току-що ни разрешиха да отбележим 1 го­дина от забраната за атомни­те електроцентрали. Вместо тях се пуснаха в действие де­сетина въглищни централи. Действително те са най-съвре­менни и модернизирани. За­това пък внасяме ток от атом­ни електроцентрали в чужби­на. Това не е отговорна полити­ка. Ето защо ние твърдим, че е необходима диверсификация на нашите енергийни пред­ложения, а това води отново до използване на атомни електро­централи.

АМИ ЕВТИНИЯТ ПРИРОДЕН ГАЗ?

Къде е разузнаването, ох­раняващо удвоеното подава­не на газ от Северен поток? Къде се загуби то? Само без­гръбначна страна и прави­телство могат да позволят жизненоважна енергийна структура да им бъде взри­вена под носа. При това раз­личните интереси са очевидни. Ние се нуждаем от газ, от ев­тин природен газ. Това не оз­начава, че през цялото време природният газ е изгодна ком­пенсация на енергийния пре­ход, който така и не заработи. Индустриалната държава може да си позволява това.

Само ако вие сте съвсем глупав, не можете да осъзнае­те това. Ако имате насреща си зло и знаете за него, но не дейст­вате и директно го признава­те, то вие сте престъпник.

За т. нар. ВЕИ. Енергия­та на вятъра и слънцето не може да бъде достатъчна. Ако не духа вятър и не грее слънце, значи няма да има и производ­ство на ток. За сериозно произ­водство в развита държава като Германия, това е катастрофал­но.

Аз продължавам да се при­вързвам към дървото, което не искам да бъде отсечено. Всич­ки ние трябва да се привър­жем към стари дървета, за да не могат тези луди „зелени“ да продължат да изсичат нашите гори.

Кой ще поеме отговор­ността за последствията от масовата миграция и масова­та престъпност? Тази седмица беше публикувана полицейска­та статистика за престъпността. Не желая да влизам в подроб­ности. Аз просто внимател­но записах колко струва из­дръжката и натурализацията на тази маса неквалифицира­ни мигранти. Оказа се 6 три­лиона (по-точно 5800 млрд.) евро. В едно от предишните си изказвания запитах министър Хабек ( министър на икономи­ката, б. пр.) „Може ли да смя­та в трилиони?“ Един трили­он има 12 нули! Полицейската статистика на престъпността след поканата на г-жа Меркел е катастрофа, това е драма. Откриха границите и ги оста­виха отворени.

Работила съм във Франк­фурт. Това е провален град. Не ти се иска да слизаш от влака и да излизаш от гарата. Именно затова един английски вестник публикува предупреждението: „Хора, не пътувайте до Франк­фурт! Там могат да ви се слу­чат неприятни неща.“ От 2015 г. в страната бяха изнасилени 7000 жени. Насилието е насо­чено главно срещу жени. Да, тези хора в правителството на­пълно дискредитираха ситуа­цията с безопасността в наша­та страна.

Позволете ми да кажа още нещо за общата отговорност за разпалване на войната, водеща се в страната. От зам.- председателя на Бундестага г-н Екарт получих обвинение, че разпалвам война в общество­то. Но спиралата на насилието ескалира. Това правителство ни поставя в положение, не­отговарящо на изискванията за безопасност, тъй като Гер­мания се явява главен дос­тавчик на военна техника и финансова помощ за войната в Украйна, от която може да се разпали Трета световна война. Това е правителство на вой­ната.

И когато слушам техните речи в Бундестага, си мисля как да забравя тези хора, произна­сящи подобни агресивни речи, които така силно влошават на­шия живот. Тяхното мислене е черно-бяло. Те съвсем преду­мишлено демонизират една­та страна и превъзнасят дру­гата. Това не приляга на се­риозна политика. Германия трябва да бъде неутрален по­средник в тази ужасна вой­на. Тук приемам моята отго­ворност. Тези хора си играят с нашия живот. Нека се опитат да изпратят обратно на фронта намиращите се у нас украински емигранти. Нека сами­те те да отидат да служат там, нека, ако пожелаят, да изпра­тят децата си в Украйна.

Накрая няколко думи за една

И ОПАСНА ПЕРСОНА

Мари-Агнес Щрак Цимер­ман ( председател на Комисия­та по отбраната в германския парламент, б. пр.). Да се надя­ваме, че добрите хора ще пре­живеят провала на своята пар­тия (СДП) на изборите. Изви­нете ме, но ако зависеше лично от мене, смятам, че тази жена трябва да понесе отговорност за всичко, което говори. Нека тя да яхне една ракета „Та­урус“, да полети с нея към Ук­райна и да не бърза да се връ­ща оттам.

Моето хоби и страст са ис­торията и историческата до­кументална литература. Сега препрочитам Средновековие­то. В ръцете ми е книга, от коя­то мога да направя извода, че историята се повтаря. Трябва да познаваме историята си за да можем да мислим с катего­рии като исторически цикли независимо от използвания инструментариум. И се опася­вам, че можем да се натъкнем на неща, чието контролиране няма да е по силите ни. Но от друга страна аз съм убедена, че АfD е единствената партия, която може да спре катастро­фата, да каже „Stop!“. Защото механизмите от Среднове­ковието са останали непро­менени. Искам да ви покажа книгата „Принципи на воен­ната пропаганда“ на британ­ския автор Артур Посомби, написана по време на ПСВ и издадена през 1928 година.

ПРИНЦИПИ НА ЛЪЖАТА, ФАЛШИФИКАЦИЯТА И ПРОПАГАНДАТА.

Те са изложени в 10 пра­вила. Струва ми се, че ще ви се сторят познати, защото всичко това се случва и днес.

Ние не искаме война. Ло­шите я започнаха първи.

За войната е виновен само противникът.

Лидерът на противника е същински дявол, душевно бо­лен и продажен човек.

Ние се сражаваме за пра­вото дело, а не за икономиче­ски интереси.

Врагът преднамерено из­вършва жестокости. Ако ние правим грешки, то те са слу­чайни.

Врагът използва забране­но оръжие.

Нашите загуби са незна­чителни, но тези на против­ника са огромни.

Нашето дело се подкрепя от художниците и интелекту­алците.

Нашата мисия е свещена.

Който се съмнява в наша­та достоверност, е предател.

С това завършвам. Ние по­ехме задълженията на изпра­вително заведение за Феде­рална република Германия. Ние искаме да управляваме и ще управляваме, защото ис­каме да спасим тази страна. Това е нашето твърдо убеж­дение.

Искрено ви благодаря!

 

За какво плачете, лицемери!

Е-поща Печат PDF

Цялата нация е жертва на колосална измама. Но не някой друг, а по­литическите грешни­ци, авантюристите, тези, кои­то пред очите ни разрушиха, разпродадоха и ограбиха Бъл­гария, сега търсят „справед­ливост“. Вижте заглавията на вестниците, които ги обслуж­ват. Чуйте речите на политиче­ските демагози. Иска се строга отговорност за това, че се за­тварят предприятия, че рас­тат цените. Заедно с тях хиля­ди объркани хора питат: къде е държавата? Защо не се наме­си правителството?

Ние няма да се присъединим към общия вой и проклятия, които се отправят към прави­телството на Жан Виденов. А ще кажем: Господа, вие сте обър­кали адреса! Виновниците за националната трагедия са дру­ги. Жан Виденов сам бере гор­чивите плодове на правител­ствата, които наследи, и се оп­итва да задържи българската икономика и държавност да не рухнат окончателно.

Това, което ще разкажа, е една от най-тъмните и позор­ни страници в историята на България. От нея се проследя­ват източниците за трагедия­та на нашия народ и печатът на правителството. Знае се вече кога и кой заложи мината, която взриви нашата икономи­ка и наруши социалното равно­весие в България.

Пред мен е обемист том с необикновен за нас формат, озаглавен „Доклад върху про­екта за икономически растеж и преход към пазарна иконо­мика в България“.

Както е отбелязано, докладът е подготвен от фондацията на Националната камара на САЩ под ръководството на Ричард Ран и Роналд Ът. Това е т. нар. „Програма „Ран и Ът“.

Върху доклада са работили два екипа: американски и бъл­гарски.

Тъй като още в началото се срещаме с някои странности, ще започнем с тях. Предисторията на доклада е обгърната в тай­на. Кой конкретно го е поръ­чал и договорил – също е не­известно.

Това, което се знае от пред­говора на самия доклад, е, че се е работил през 1990 г. по поръчение на правителство­то на покойния Андрей Лука­нов. Задачата, която е получена от американския екип, е фор­мулирана още във въведението: „По подобие на новоосвободе­ните си съседи България е из­брала пътя към демократич­ния капитализъм и е напра­вила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вър­шат още много и много неща. Признавайки тоз факт, ново­то правителство на България се обърна за съдействие към фондацията на Националната камара на САЩ.“

Може би за пръв път сега гражданите на България и осо­бено българските социали­сти ще разберат, че някой от собственото им социалисти­ческо правителство още през 1990 г. е избрал пътя към капи­тализма като тяхно бъдеще. И е поръчал на един институт на САЩ да разработи цялата тази операция. Този ход е извършен тайно и зад гърба на обикно­вените привърженици на со­циалистическата идея, защо­то тъкмо по това време, когато с едната ръка се чертае пътят на капитализма, с другата се пише програмата на БСП за изборите през 1990 г.

В нея се казва, че България трябва да бъде „демократична социалистическа държава“.

Тази измама не е толкова дълбоко законспирирана, тъй като доклада на Ран и Ът е раз­даден по един екземпляр на депутатите, а след това минис­тър-председателят със слово е защитил постановките му. Една година по-късно обаче сло­вото на Андрей Луканов не може да се „намери“. А съществува­нето на доклада се отрича, как­то е станало на партийна кон­ференция в началото на 1993 г. в Пловдив. Тогава на поискани­те обяснения от Андрей Лука­нов и Георги Пирински какъв е този доклад и какво има в него Андрей Луканов замълчава, но Пирински категорично отри­ча съществуването му и нари­ча всичко казано по този повод „инсинуации“. По-късно А. Лу­канов се обръща към инициато­ра на питането и с насмешка му казва, че той не притежава този доклад. Отговорът е: „Притежа­вам не един, а два екземпляра от този доклад.“ Сега този втори доклад стои пред мен и цити­рам по него. Какво научаваме по-нататък от доклада? Екипът от американски съветници се състои от 34 души. Български­те съветници са общо 29 и по доклада работят през втората половина на 1990 г. Ако Жорж Ганчев би видя списъка на тези „съветници“, може би щеше френетично да извика: „Ето я синьо-червената мъгла!“, въпре­ки че това ще бъде много опро­стено тълкуване какво е събра­ло „сини“ и „червени“ в един общ работен колектив.

В екипа от страна на БСП работят: проф. Иван Ангелов – като главен икономически съветник на министър-пред­седателя, Димитър Костов – сегашният министър на фи­нансите, Атанас Папаризов – сега министър, Стефан Сто­илов – по същото време ми­нистър на икономическата ре­форма, а Стою Дулев, Найден Найденов, Георги Панков, Ди­митър Шопов са заместник- министри в правителството на Андрей Луканов.

От страна на СДС ръка за ръка с американците са „съвет­ниците“ Иван Костов, Вен­цислав Димитров, Огнян Пи­шев, Боян Славенков, Иван Пушкаров – всичк видни де­ятели на „риформата“. Заед­но с други и в компанията с Емил Хърсев, Тодор Вълчев, Христина Вучева.

Читателят ще види какво е сътворил българският екип, под какво се е подписал. След като в увода е записано, че „на­стоящият доклад е кулминаци­ята на положените от тях уси­лия“. За всичко, което са напра­вили и за което са се съгласили, нашите юнаци се нареждат на опашка пред касата на прави­телството и получават общо 100 000 долара. Не левове, а до­лари! Същите долари, по липса­та на които правителството обя­ви мораториум по плащанията.

Глава първа от доклада, оза­главена „План за действие в Бъл­гария“, съдържа главното в пос­ледващите разработки: Преди всичко откроява се изискването „Замяната на сегашната сис­тема на управление с друга, ос­новаваща се на частната соб­ственост“. Затова е записано и изискването: „България бързо трябва да приеме всеобхватна­та програма за приватизация на своите повече от 2200 дър­жавни предприятия, на земе­делските стопанства и хиляди­те малки обекти в сферата на търговията и обслужването.“

Приватизацията не се тъл­кува както технология, как­то се опитват да ни залъжат ня­кои нейни емисари. Точно тези глашатаи на приватизацията ни внушават, че при нея чис­то и просто „лошият“ стопа­нин – държавата, се заменя с „добрия“, „грижливия“, „енергич­ния“ частен собственик. Тази измама обаче е само за наив­ниците, защото точно е запи­сано: „Приватизацията преди всичко и най-вече е политически процес с икономически последи­ци“. Определението, че процесът е политически, отговори ясно, че приватизацията в България е свързана с въпроса за властта, и то на една нова формация от частни собственици, коя­то трябва да наследи, или по- просто казано – да присвои цялото натрупано обществе­но богатство, създадено от на­цията като колективна собстве­ност. Авторите на доклада са записали още по-точното оп­ределение: „Приватизацията е процес, при който предприя­тия и авоари се прехвърлят от държавата към собственици и ръководители от частния сек­тор.“ Както се казва – и слепе­цът трябва да прогледне с каква цел е замислена приватизацията в тревожната 1990 г.

Всичко става по-късно, ко­гато сравним замисъла в докла­да „Ран-Ът“ с това, което стана в българското село след приема­нето на този доклад. Записано е: „Крайната цел е цялата земя, използвана за селскостопански нужди, природните ресурси, до­битъкът, селскостопанските структури и оборудване в Бъл­гария да преминат в частна собственост… Изключител­но важно е процесът да преми­не бързо. За това се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селско­стопанска собственост (земя, структури, добитък и оборуд­ване) да е в частни ръце“.

Никой никога вече не може да отрече, че разрушаването на сел­ското стопанство в България бе преднамерено и извършено със зашеметяващи темпове, пред­видени от американо-българ­ския екип на Ран и Ът. Набър­зо приетият Закон за земята и ликвидационните комисии трябваше да извършат погро­ма над селските кооперации с разграбването на огромни бо­гатства. В този грабеж повече бе разрушението на стопан­ски дворове, сгради, напои­телни системи и др.; отколко­то елементарното присвоява­не. Но не се ли е целяло именно това, когато са поставяни фа­тални срокове за ликвидира­не на кооперациите? Най-после трябва да кажем, че стихията на грабежа не се ограничава дори и със селското стопанство. В един друг текст е казано: „Препоръч­ва се всички гори и ловни резерва­ти да се предложат на продаж­би чрез търгове. Приватизация­та на горите може да се приеме като втори етап, може би годи­на по-късно след приватизация­та на селскостопанското произ­водство.“

По Плана „Ран-Ът“ размахът на разрушаването на българ­ската държава е всеобхватен. Най-напред държавната власт трябва да се отстрани от ико­номиката на страната и за тази цел се предвижда да се проме­ни Конституцията. Според доклада трябва да се отнемат всички права на дър­жавата да бъде собственик. Пре­махва се понятието „колектив­на собственост“. Нещо повече – иска се премахването на оня член от Конституцията, с кой­то българските граждани се задължават да защитават об­ществената собственост. С по­следната поправка широко се отварят вратите за всички ви­дове посегателства – кражби и разрушаване на национално­то колективно богатство, без някой да носи отговорност да това.

По приетата Програма дър­жавната власт генерално е из­хвърлена на бунището. Пункт по пункт се отменят отделни изисквания на Указ 56:

. Отменят се членове 83, 84, 85 от Указа и се заменят с те­кста: „Държавата няма да се намесва във функциониране на икономиката.“

. Отмяна на чл. 119 (3) с из­искването: „Държавата няма да се намесва в процеса на фор­миране на цените.“

. Отмяна на чл. 119 (4), като се забранява на Министер­ския съвет да се намесва дори за цените на стоките от пър­ва необходимост“, „някои суро­вини и енергийни ресурси“. Без критиците на правителството да подозират, този вид забрани ограничават държавната власт да установява „твърди“ цени на основните хранителни стоки, на енергията и горивата.

. Отмяна на чл. 64, с което се лишава държавата да уп­ражнява контрол на цените.

В „Плана за действие“ на Ран и Ът намираме чудовищ­ни текстове, които все пове­че проясняват спекулативна­та стихия, заливаща България. В един от текстовете на плана се иска премахването на чл. 50 от Указ 50, в който се пред­виждат санкции срещу спе­кулантите. Странното е, че се иска премахването от указа на обяснението какво е това „спе­кулативна дейност“ и понятие­то „незаконна печалба“. Залича­ват се текстовете, с които се за­бранява „препродажбата на де­фицитни стоки“ и „укриването на такива стоки“.

Програмата „Ран и Ът“ е ог­ромна интелектуална терито­рия, осеяна със законодателни мини и вълчи ями от забрани, които рушат българската ико­номика и рушат всяка дър­жавна власт.

Записани са забрани за бъл­гарската държава при про­веждането на собствената й външнотърговска дейност. Дават се права на чуждестран­ните фирми за всякаква сто­кова агресия на българския пазар. Цялата социална прак­тика на българската държава е ликвидирана, като се отне­мат правата на трудовите ко­лективи в предприятията. Си­гурно не е изненада за големи­те приятели на „демокрацията“ Тренчев и Кръстьо Петков, но в програмата няма и ред за профсъюзите и нито дума за Тристранната комисия. Обра­тно – категорично се забраня­вана държавата да индексира заплати пенсии. Подобно инде­ксиране изобщо не се препоръч­ва и се настоява одри правител­ството да отмени собствено си постановление от 1 септември 1990 г., което то бе избързало да приеме във връзка с пови­шаване на заплатите и пенси­ите.

Не можем най-после да не споменем какво ни се обещава, след като извършим всички раз­рушителни операции със собст­вената си икономика и държа­ва: „В прехода към пазарна ико­номика не може да ес мисли за запазване на досегашното жиз­нено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат…“

Чувате ли добре, седесарю, г-н Костов? Слушат ли ни ре­човитите обвинители на пра­вителството, които някога по­лучиха по 30 сребърника, за да разрушат собствената си дър­жава? Ето затова е възмутител­но, когато същите тези хора оп­лакват мизерията на българина. За какво плачете, лицемери? За какво е този театър пред очи­те на покрусена България? Не сте ли вие, които вързахте ръце­те на правителството и стъпка­хте с краката си всяка държав­на власт, а сега искате от тях по­мощ и закрила?

Планът „Ран и Ът“ е с огро­мни последици за живота на българската нация през послед­ните 6 години. За десните сили, групирани около СДС, за пар­тиите реституцията и монар­хията, за Желю Желев – това е готовата идеология и практи­ка на либерализма и монета­ризма, които те с радост пре­гърнаха.

Тежки поражение на българ­ската икономика бяха нанесени с това, че почти всички прави­телства прилагат части от този план и законодателството на България бързо бе привеждано в съответствие с препоръките на плана.

Всичко това се върши не само по собствено убеждение на част от българските дър­жавници, но и чрез натиск и диктат на международните финансови институции и гру­пировки.

Опасността от Плана „Ран и Ът“ бе осъзната от една част от ръководството на БСП и при поддръжката партийните маси курсът от 1990 г. бе про­менен, ръководството на пар­тията бе обновено, но и новото ръководство на БСП остана в плен на стихията, инерцията и безизходицата, която се създа­де в първите години на „промя­ната“.

Ако искаме да сме откровени докрай, трябва да изкажем на­шата убеденост, че докато Пла­нът „Ран и Ът“ е вече скрит от очите на любопитните, част от българските му съавтори са активни политически фигури. Някои са открити либерали и монетаристи, като Иван Кос­тов, но други, от средите на БСП, са приели вече „по-соци­ална“ окраска. Имаме подозре­нието, че точно тези хора тлас­кат Виденов към тресавище­то. Докато други, пак от същите тези среди, крещят: „Жан, върви си!“

 

С БЕЛЕГ НА ЧЕЛОТО И СЪС СОЛ В КРЪВТА

Е-поща Печат PDF

 

Един 35-годишен юбилей, раз­бира се, не е повод за дълбо­ки теоретически обобщения и за високи интелектуални търсения. Такъв ден е преди всич­ко празник, на който да се радваме на едно жилаво, дългосрочно и оче­видно успешно творческо начина­ние. Можем да си спомним силните и слаби дни в творческата биогра­фия на този вестник и оглеждайки миналото – богато и наситено с интелектуален живот, да се възрад­ваме на силата, с която „Нова Зора“ продължава упорито да форми­ра най-необходимите обществени нагласи и визии. Но един 35-годишен твор­чески юбилей е подходящ по­вод за разграничаване и съеди­няване на две различни, макар и силно свързани понятия. Да, без съмнение в-к „Нова Зора”е го­лемият български патриоти­чен вестник вестник, който призовава към вярност спря­мо българската културна все­лена, вестник на родолюби­ви чувства и мисли, макар че в едно важно отношение па­триотизмът все пак е ограни­чен. И това трябва да бъде при­знато. Несъмнено патриотизмът е вселена от чувства, спомени и ценности. Патриотизмът сродя­ва хората в тяхната родова па­мет, той засяга най-дълбинните чувства, които идват от споде­лената памет на кръвта, на ро­довата история и колективната съдба. В своя патриотизъм на­родите изживяват инстинктив­ните си родови общи чувства и стремежи. И в това свое ка­чество патриотизмът е всеобщ, в смисъл, че патриотични чув­ства може да изживява, разбира се, не само българинът, но също така и французинът, и германе­цът, и кубинецът, и пуерторика­нецът. Ние нямаме възможност да погледнем по-дълбоко от па­триотизма в душата на народи­те, защото няма как да се пог­ледне по-надълбоко в родовата основа на общността, по-дъл­боко в родното, което сродя­ва и поставя народите пред лицето на истори­ята. Но в патриотизма като еманация на род­ното може да същест­вува и една неизбежна слабост – той е предпо­литически, неполити­чески, извънполитиче­ски. Патриотизмът има работа с всички власти и затова не касае властта сама по себе си. По-надолу от родното са само структурите на битието, които сами по себе си не произвеж­дат нито власт, нито религиозни вярвания. В своите патриотич­ни чувства и визии ние слуша­ме само шепота на родното, а не призивите на властта. Именно това родно, което е енергийното гориво на патриотизма, ние сре­щаме на страниците на в. „Нова Зора“. Вслушвайки се в родно­то, ние чуваме шепота на бъл­гарската история, в която сме и оставаме автентични бълга­ри, а не например българяни. Разбира се, който не чува този шепот, има своето право да съ­ществува, но той си остава за­винаги и еднозначно не свой, а чужд.

А днес България е пълна с чуждеещи се българи, т. е. бъл­гаряни, които не крият потреб­ността си да разкажат своето патриотично повествование не на български, а на английски език. Разбира се, те не са бъл­гари в строгия смисъл на ду­мата – но те не са и англичани. Те не чуват никакъв шепот на никаква история, тяхното род­но е изчезнало или никога не е било, те нямат сетива, слух, и нищо не им нашепва нищо. Те отговарят на класическата де­финиция от една арабска пого­ворка, според която, който не е при себе си, е никъде.

На страниците на в. „Нова Зора“ българската патриотич­на визия се обръща към хора­та на нищото, към тези, които са лишени от родови чувства и от родова битийна принад­лежност. Обръща се към тран­схуманистите, към „отвъдните човеци”, към тези, които са уби­ли родовия си Бог и сега се оп­итват да празнуват. И затова е напълно естествено диалогът на българите с българяните да бъде едностранен.

Но читателите на в. „Нова Зора“ чуват не само шепота на историята и на родното. Вест­никът им изпраща и едно пос­лание. Това послание е изцяло политическо. То представлява политическа заявка, полити­чески призив и политическа заповед. Защото в. „Нова Зора“ не е просто едно родолюбиво издание, а е именно политически огласи­тел не само на ценно­стите на Рода, а и на Нацията. На страни­ците на вестника Ро­дът се облича в нацио­нални дрехи, осъзнава се с национално са­мосъзнание, получа­ва политическо послание. Във в. „Нова Зора“ става ясно как ро­дът осъзнава своята властна съдба и се осъзнава като по­литическа българска нация. Ако вестникът беше само сре­доточие на родолюбиви мисли и чувства, вероятно соросоид­ните господари на днешна Бъл­гария биха му простили – нима са малко и другите свидетелства на родолюбие? Днешните соро­соидни господари на Бълга­рия се отнасят с досада и пог­нуса към белезите на това ро­долюбие. Сигурно защото са убедени, че то ще си отиде, из­тичайки в историята заедно с поколението на възрастните. Едва напоследък може би соро­соидните българяни, които са в основата на днешната власт, започнаха да забелязват, че ро­долюбието, осъдено според тях да си отиде, упорито присъства в днешното политическо все­кидневие. И което е страшно­то за тях – става незаобико­лим фактор. Патриотизмът не е безобиден правилно забе­лязват днешните български трансхуманистични, транс­джендърски, майкопродавски и отцеругателски българян­ски власти. Да, те са прави. Бъл­гарският патриотизъм носи могъщо политическо посла­ние: ние, българите – срещу тях, българяните, ние, носите­лите на родовата памет, която днес се осъзнава еднозначно политически, срещу бацилите на безродовото безпаметство.

На страниците на в. „Нова Зора“ родното със свои­те дълбинни основания се превръща в народно, в него­вата властна височина. Патри­отичното чувство прераства в национална воля. И това е, кое­то не могат да простят днес на в. „Нова Зора“ онези, които са на власт в България.

Ето затова аз пожелавам на този 35-годишен сторонник на българския дух никога да не може да му се прости неговото политическото послание, него­вият властен призив за род, пра­вославие и Отечество. Патрио­тизмът на в. „Нова Зора“ може би все някога ще бъде разбран и оценен. Но националното послание на вестника, него­вият осъзнат национализъм не може и няма да бъдат ни­кога простени. Защото не се прощава ботевското съединя­ване на Родното с Народното. Но това е пътят на българския кръст и по него така пребъдва България: с белег на челото и със сол в кръвта!

И дано винаги да бъде така!

 

Пример за родолюбие

Е-поща Печат PDF

 

 

 

Летописците на съвре­менния български пе­чат несъмнено след вре­ме ще отбелязват кул­турния влог на „Нова Зора“. За­щото в продължение повече от три десетилетия вестникът е нащрек за честта на Отечест­вото, бие тревожна камбана в защита на българщината.

Дълбоко в паметта ми е за­печатано запознанството с това прекрасно периодично изда­ние. Класикът на българската литература – академик Нико­лай Хайтов, с когото ме свърз­ва плодотворно сътрудничест­во и топло приятелство, ми показа брой на новопоявил се вестник. С възторжени сло­ва той сподели впечатления­та си от публикациите на та­лантливия млад поет Минчо Минчев. Разказа ми, че е локо­мотивен машинист и потомък на бележития възрожденец и автор на „Видрица“ поп Минчо Кънчев. Проявих любопитство и Хайтов ме запозна с поетични творби на тази личност. При­знавам, бях впечатлен от тези стихове, от които лъхаше не­принуденост и правдивост – и кауза за съдбата на Оте­чеството.

Реших, че трябва лично да се запозная с него. Там, във ви­соката сграда ме посрещна ши­рокоплещест, набит млад юна­чага. С характерната за мла­достта смелост и самоувереност той се бе нагърбил с непосил­ната мисия да даде своя влог за спиране на разрухата.

По това време вече се чувст­ваха тътените на идещия раз­пад на държавността, на раз­рушаването на материални и духовни ценности, сътворе­ни от народа през десетиле­тията на социалистическото развитие. Дълбоката и сложна обществена чувствителност на Хайтов бяха забелязали, че ре­дакторът и автор на първи­те броеве на новопоявилия се вестник твърдо и честно застава в защита на добро­то, сътворено в името на Бъл­гария, и за хората, които са го сътворили. Оттогава – до сет­ния миг на своя изключителен живот Хайтов бе част от редак­ционния екип и автор на вест­ника. Усетил, че идва краят, го­лемият творец написа, че ос­тавя тоя свят по-лош, откол­кото го е заварил. Прекрасно е, че и досега главният редактор Минчо Минчев изписва име­то на бележития български патриот и писател сред осно­вателите на вестника.

През всичките тези годи­ни Минчо Минчев привлече именити автори за сътрудни­ци на вестника: учени, публи­цисти, писатели, обществе­ници, дипломати – все ува­жавани граждани на родина­та. Показателно е, че читатели на вестника са и хиляди наши сънародници, пребиваващи извън пределите на Отечест­вото. И аз имам честта да се наредя сред многобройни­те читатели и почитатели на забележителния родолюбив вестник „Нова Зора“. Благода­рен съм, че понякога се публи­куват и къси мои мисли за исто­рическия път, тревожното съв­ремие и бъднината на нашата държава.

В паметните юбилейни дни на „Нова Зора“ с чувство на дълбока признателност поз­дравявам главния редактор Минчо Минчев, създателите и творците на вестника. Из­разявам и дълбока почит към именитите му автори, които вече са в небитието.

От все сърце и с дълбоко ро­долюбиво чувство изразявам увереност, че творците на вест­ник „Нова Зора“ ще продъл­жат честно и неотклонно да изпълняват своя дълг пред род и Родина.

 


Страница 623 от 631