Колко прозорлив се оказа президентът Румен Радев, когато, връчвайки преди 10 месеца мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер от ПП-ДБ Николай Денков, му пожела да не го реализира! За съжаление, опиянилите се от власто-евролюбие мишоци с научни титли и уж харвардски дипломи скочиха направо в устата на угоените котараци Борисов и Пеевски и техният опит за летене завърши безславно за тях и плачевно за България.
И след като пропиляха нови девет месеца време на страната, я изправиха пред конституционна и политическа криза. Сега пищят, че служебното правителство на бившия гербав председател на НС, после шеф на Сметната палата Димитър Главчев било доминирано от ГЕРБ и провеждало поголовни чистки на кадрите на ПП-ДБ в ДАНС, МВР, регулаторните органи и държавните енергийни и други дружества. Заслужихте си всичко, което ви сполетя, дилетанти! Лакомията и некадърността ви изядоха главите. Ако служебното правителство на Главчев ви прилича на герберско-депесарски приют за прибежчици от собствените ви партии и бухалка за останалите ви верни, заслугата е ваша. Както са ваши и „предателите“, като Георги Гвоздейков, Кирил Вътев, Александър Йоловски, Румен Спецов и други, които се съгласиха да служат на Борисов и Пеевски. За капак, след като за броени дни Димитър Главчев изгуби доверие в двама министри, - на външните работи Стефан Димитров, и на земеделието Кирил Вътев, той по „случайно съвпадение“ с критиката на Борисов за недостатъчно острата позиция на Стефан Димитров към Русия поиска оставката на бившия ни посланик в Черна гора. И, решил да сложи край на цирка за „независимостта“ и „равната отдалеченост“ на кабинета от политическите партии, направо предложи поста министър на външните работи да бъде поверен на заместник- председателя на ГЕРБ Даниел Митов. Ако президентът откажел да подпише указ за трампата във външно министерство, той щял да носи отговорност. Оставаше да го заплаши с импийчмънт заради поставянето под заплаха на евроатлантическата ориентация на България. Ерго, има Даниел Митов като външен министър, има евроатлантическа ориентация; няма Даниел Митов – няма евроатлантизъм, а направо евразийска, сиреч пропутинска ориентация! За руския газ, който тече през България по 480 километровия „Балкански поток“ - нито дума! Паметливи анализатори припомнят, че през 2014 г. същият този Даниел Митов като гербав министър на външните работи уволни брата на Стефан Димитров. Но никой не говори вече за аферата с доставката на комуникационна апаратура за посолствата, заради която от външно министерство отгърмя заместникът на Митов. После той беше оправдан от съда, но какво от това? И този пудел на Борисов и Сорос, харесван и от Делян Пеевски, ще организира провеждането зад граница на честни и прозрачни парламентарни и европейски избори на 9 юни! Знаем как ГЕРБ и ДПС „честно и прозрачно“ привличат гласоподаватели от чужбина.
На 9 юни ще видим в действие същите изборни „шменти-капели“, макар и без Митов начело на МВнР. Впрочем, той правилно прецени цялата нелепост на своята кандидатура и на 19 април обяви, че се отказва да става външен министър. Но изтъкна, че след поправките новата Конституция не пречела политически ангажирани лица да бъдат министри в служебни правителства. С което потвърди, че кабинетът „Главчев“ е политически. Все пак отказът на Митов от участие в поредната за него изгубена кауза, освен знак за реализъм, е и едно от малкото добри неща в политическата му кариера. Премиерът Главчев също призна нелепостта на своето предложение за Митов и на излизане от срещата си с президента Румен Радев заяви, че старите министри продължават да изпълняват задълженията си. Диалогът с държавния глава щял да продължи. Мачът завърши с победа на държавния глава (засега, б.а. ), а интригантът Борисов ядосано заяви: „Да правят каквото щат!“
Колкото до ПП-ДБ, с Митов и без Митов, те според крилатата фраза на Любослав Пенев „ще духат супата“. Играта на демокрация, борба с корупцията и реформи приключи. Най-партизанското, по-точно най-герберско-депесарското служебно правителство посредством прочистеното от кадри на ПП-ДБ МВР, недогерберизираното МВнР, областните управители и доминираните от ГЕРБ и ДПС общински власти ще направи тъй, както преди повече от век препоръчал на врачанския областен управител Спас Спасов тогавашният премиер, европейският възпитаник Константин Стоилов: „Ако видите, че Цанковата кандидатура преодолей, нека нашите приятели в Слатина чрез угасявание свещите и изземване на бюлетините да направят тъй, че изборите да не се състоят“. Депешата на Константин Стоилов до Ботевия четник Спасов вдъхновила Алеко Константинов за фейлетона „Гасете свещите!“. Разбира се, във века на атома до „угасявание свещите“ може да се прибегне само в краен случай. Но невалидните бюлетини, сгрешените изборни протоколи, изгубените флаш памети от машините за гласуване и повреждането на последните са неизменни спътници на българските свободни, честни и демократични избори. „Изчегъртването“ на „модела Борисов“ завърши още при сформирането на „сглобката“, когато уж антагонистичните сили на промяната и на корупцията се прегърнаха за съвместно управление на България. Не заради някаква фиктивна политическа стабилност, а за доопоскването на страната. И днес тези, които обезобразиха основния закон с недомислици, наречени конституционни поправки, само за да лишат президента от правото да подбира и назначава служебни правителства преди избори, го призоваха да не подписва указ за назначаването на Даниел Митов за външен министър и за освобождаването на министъра на външните работи Стефан Димитров и министъра на земеделието Кирил Вътев. А от БСП поискаха Радев направо да уволни Димитър Главчев. „Възраждане“, БСП и ИТН събраха 67 подписа под искане на вот на недоверие на целия кабинет, но ПП-ДБ гузно се спотаиха и не се включиха в инициативата. Въпреки че според видни конституционалисти не може да се иска вот на недоверие на служебно правителство, което не е назначено от парламента. Според професор Пламен Киров, вот на недоверие може да има, но той ще бъде отхвърлен от КС. Тази мисия изглежда обречена, поради което прилича повече на предизборен фойерверк. Спотаяването на ПП-ДБ издава намеренията им след изборите отново да се спазарят с ГЕРБ и ДПС. Нищо ново под слънцето! Просто ще се сформира отново старата ОПГ за разпределяне и консумиране на облагите от властта. Народа вълци го яли! От такива хора да чакаш нещо добро за България, все едно както казваше Капитан Петко войвода в едноименния филм „умрял да цериш, пиян да черпиш, луд да тешиш“. Така че за когото и друг да гласуват отвратените от лицемерието български граждани, все ще са прави. Иначе ще търпят още дълго недоразумения като Кирил Петков, Николай Денков-Ники, Асен Василев, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Да не забравяме, че на 9 юни 1923 г.. в България бе извършен кървавият преврат, докарал България до ръба на третата национална катастрофа. Тогава, както пише Антон Страшимиров: „Клаха народа си, както и турчин не го е клал!“
НАСТОЯЩОТО „ПРОКСИ“
Днешното противоборство между Русия и обединения Запад се провежда едновременно в политическата, информационната, технологичната, финансово-икономическата, цивилизационната и военната област.
Важно значение има прокси войната в Украйна с обединения Запад, представен от Антантата „Рамщайн“, формирана от САЩ с участието на 54 страни. Антантата участва в нея с инструктори, наемници, в някои случаи и с цели подразделения от „пенсионирани“ и „уволнени“ военнослужещи, които обслужват доставената бойна техника, участва с подготовка на украински бойци на територията на страните членки, както и в снабдяването с въоръжение и боеприпаси.
В хода на специалната военна операция (СВО) в Украйна са убити над 500 американци, десетки хиляди граждани на ЕС и десетки висши офицери от структурите на НАТО. Нима те са били в Украйна като туристи?
Нима бойното използване на 155 мм американски гаубици или на ЗРК „Патриот“, обслужвани от специалисти на САЩ/НАТО, не е участие във войната? Или снабдяването на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) с разузнавателна информация е вид благотворителност? Да не би участието на Пентагона при планиране на бойните операции на ВСУ е само развлечение? Не, това е пряко участие във войната, дори и прикрито с наметалото „прокси“.
ТАЗИ ВОЙНА СРЕЩУ РУСИЯ НЕ Е ПЪРВАТА,
но тя потвърждава мисълта, че важни исторически събития се повтарят през определен период от време, но с различия, налагани от възникнала нова обстановка. Това важи и за войната между Германия и Съветския съюз, започнала на 22 юни 1941 г., чиито особености в значителна степен се повтарят и в днешната война между Русия и обединения Запад.
През пролетта на 1940 г. Съветският съюз, след войната с Финландия, е обявен за агресор и е изключен от Обществото на народите. На 18 декември с. г. Хитлер подписва Директива 21 (плана „Барбароса“) за война със Съветския съюз, а по-късно основните моменти от нея са на бюрото на неговия ръководител Йосиф Сталин. Става ясно, че ако се направи още една агресивна стъпка или действие, определено като агресия, целият Запад ще се изправи срещу Съветския съюз и той може да бъде унищожен. За да не се допусне това, в очертаващата се война Съветският съюз трябва да бъде жертва, а Германия агресор. Именно такъв е замисълът на Сталин и затова той категорично отхвърля предложението на Генералния щаб за превантивен удар срещу Германия (операция „Буря“). Само така Съветският съюз може да има съюзници и да оцелее.
На 22 юни 1941 г. 4-милионният Вермахт нахлува в Съветския съюз, без да e обявeна война, поради което няма юридическо основание Германия да бъде посочена за агресор. Сталин не разрешава да започне изпълнение на плана за прикритие на границата, защото то може да се използва като причина за германското нахлуване. В 21 ч. на 22 юни лондонското радио предава речта на британския премиер Уинстън Чърчил, в която той нарича Германия агресор и че на Съветския съюз ще се окаже всякаква помощ. По това време САЩ помагат на Британия във въздушната война с Германия.
Сталин разбира, че ще има съюзници и че е постигнал стратегическа политическа победа, която полага основите на бъдещия разгром на Германия, покорила и използвала за целите си почти цяла Европа.
80 години по-късно, в края на 2021 г., Русия е изправена пред подобен проблем. Седем години Украйна води гражданска война с Донбаската и Луганска народна република, непризнали правителството в Киев. В тях има над 900 000 руски граждани, които са заплашени от съсредоточената срещу ДНР и ЛНР 120-хилядна групировка на ВСУ. В Москва знаят, че ВСУ ще настъпи срещу тях в началото на март 2022 г. Ясно е, че армейските корпуси на двете републики в състав около 25 хиляди ще бъдат разгромени, остатъците им ще потърсят убежище в Русия, а с тях ще тръгнат и стотици хиляди бежанци, преследвани от частите на ВСУ – така войната може да се прехвърли на руска територия. Тогава Западът ще активира петата колона и в Русия ще възникне сериозен вътрешен смут.
Можеше ли Русия да приложи
ЗАМИСЪЛА НА СТАЛИН
и да изчака, за да не бъде обявена за агресор?
Можеше, но, първо, не трябваше и, второ, нямаше никакъв смисъл от такова изчакване. Че не трябва да го прави, се вижда от евентуалната съдба на руските граждани в ДНР и ЛНР и от възможните вътрешни проблеми. Няма и смисъл да го прави, защото още от 2014 г., след като развали плана на САЩ за настаняване в Крим и го присъедини към територията си, Русия вече е агресор с наложени всякакви политически и икономически санкции. Ето защо изчакването няма смисъл и решението е превантивен удар под формата на СВО. Целта е постигане на неутрален статус на Украйна и автономия на Донбас.
За разлика от Съветския съюз през 1941 г. Русия остава сама срещу обединения Запад, но с един свой, мощен вътрешен „съюзник“ – Ракетните войски със стратегическо предназначение. Без тях конвенционална война със Запада отдавна да е започнала на територията на Русия, при това с почти никакви изгледи за неин успех. Защото, както и Червената армия през 1941 г., към 2021 г. руската армия е силно ослабена от реформите на президента Медведев и министъра на отбраната Сердюков.
Ето факти. До края на 2012 г. офицерският корпус от звание „капитан“ до „генерал“ е намален с над 60%, като общо от 300 000 остават 150 000 основно младши офицери. Закрити са над 75% от военните училища и академии. Започва преобразуване на въоръжените сили по американски образец: премахват се дивизиите, полковете се преобразуват в бригади, във ВВС ескадрилите стават авиобази, обединяват се ПВО и ВВС. Военните окръзи от шест стават четири, а ВМФ е разделен и части от него са подчинени на командващите военни окръзи, например Черноморският флот се подчинява на Южния военен окръг.
Никакво внимание не се обръща на военната логистика и на системата за мобилизация, комплектувана с граждански лица, ръководени само от един офицер. Проблеми има и с въоръжението – във войските твърде бавно постъпват нови образци, а създаването на перспективни неоправдано се отлага.
След 2012 г. започва постепенно намаляване на нанесените щети, но и към 2021 г. те все още не са изцяло преодолени, поради което ефективността на въоръжените сили не е на необходимото ниво, още повече за война със Запада.
ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РЕФОРМАТА СЕРДЮКОВ“
Русия понесе първия удар от него през пролетта на 2022 г., след като Украйна под натиска на Великобритания и САЩ отхвърли парафираното в Истанбул споразумение за мирно уреждане на конфликта.
След военните неуспехи в Харковска и Херсонска област през лятото на 2022 г. Русия се оказа в положението на Съветския съюз през първите месеци на войната с Германия. Това наложи за кратко време да се разрешават важни военни, икономически и политически проблеми.
След провала на споразумението от Истанбул на Русия се наложи - именно се наложи, война със силен противник – ВСУ и всестранно помагащия им Запад. Налагаше се вземане на срочни мерки за окончателно преодоляване на щетите от реформата и за подготовка на войските за водене на съвременна война.
В хода на СВО е взето решение за формиране на два нови военни окръга, две нови армии и един армейски корпус, а ВВС, ПВО и ВМФ отново стават самостоятелен вид въоръжени сили. Проблемът с въоръжението се решава за около шест месеца, и то защото само 10% от ВПК е в частни ръце. В края на 2023 г. войските в зоната на СВО получават 1500 танка, 2200 БТР и БМП, 1400 оръдия и 22 000 безпилотни летателни апарата. В пъти се увеличава производството на балистични и крилати ракети, на 152 мм управляеми снаряди „Краснопол“ и авиобомби с модули за планиране и управление. Организират се над 150 центъра за подготовка на оператори на БЛА и се създават подразделения за безпилотна авиация.
За развърнатите нови военни части и за компенсиране на загубите на фронта не са достатъчни само 300-те хиляди мобилизирани през септември 2022 г. Започва набиране на личен състав по договор, като на доброволците се осигурява висока месечна заплата, сериозни добавки за бойците на фронта, важни социални осигуровки за тях и семействата и значително се подобрява лечението на ранените.
По този начин към края на 2023 г. в армията вече са над 600 хил. доброволци, чиято численост до края на т.г. трябва да бъде 745 хиляди.
Смесената система за комплектуване на армията (наборна и по договор) напълно се оправдава, защото населението придобива военна подготовка, а в икономиката няма недостиг на кадри – в армията се приемат хора, незаети в производството на високотехнологична гражданска и военна продукция. Не е необходимо да се посочват всички предприети мерки за запазване на икономиката. Достатъчно е да се спомене, че влиянието на наложените икономически и финансови санкции в значителна степен е намалено и е постигнат растеж над 3.5%.
Някои западни медии определят обществено-политическото устройство на Русия като президентска република с
РУСИЯ СРЕЩУ НЕОКОЛОНИАЛИЗМА
Не зная дали определението е политически правилно, но мога с увереност да твърдя, че при създалата се обстановка тя е спасението на страната. За кратко време се разрешават многобройни крупни проблеми. Един от тях е изграждането на отбранителна полоса по целия фронт и отделно на участъка на главния удар, в който ВСУ съсредоточава 80 батальона и десетки танкови, артилерийски и тилови поделения.
Само за шест-седем месеца по целия фронт са оборудвани 400 батальонни района за отбрана, изградени са 150 000 укрития за артилерията и бронираната техника, поставени са 12 000 сглобяеми железобетонни блиндажа, прокопани са и са облицовани с дървен материал 3600 км траншеи и 45 000 окопи. На Запорожкото направление, където се е очаквал главният удар на ВСУ, е изградена отделна отбранителна полоса с дължина 120 и дълбочина до 60 км, включваща две минни полета, две линии траншеи, разделени от 70 км противотанков ров и 3-5 реда противотанкови железобетонни пирамиди, след тях са огневите позиции на артилерията и базите на армейската и щурмовата авиация. Освен инженерните войски участие вземат строителни организации от Московска област и Крим. Дейността им се координира от вицепремиер, а помощта от населението на ДНР и ЛНР се организира от заместник-ръководител на президентската администрация.
В политическо отношение пред Русия, както и пред Съветския съюз през 1941 г., остро стои въпросът за съюзници в противоборството с обединения Запад.
СВО вече е разделила планетата на две – за Запада и против него. Политически съюзник на Русия е Китай, но той се въздържа в Общото събрание на ООН и дори предлага мирен план, който е в разрез с целите на специалната военна операция. Това обаче не нанася вреда на стратегическото им сътрудничество, включително и във военната област, а увеличеният търговски обмен оказва силна подкрепа на руската икономика. Редица страни не се съобразяват с наложените санкции от Запада, с което също оказват важна помощ на Русия.
С течение на времето все повече държави разбират причината за СВО, виждат, че Русия, заставайки сама срещу неоколониалната политика на Запада и срещу извратените морални принципи на либералната демокрация, защитава и техните интереси. На тази основа активно се развиват отношенията със страни от Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Очертават се и първите военно-технически съюзници на Русия. Според западни медии такива стават КНДР и Иран, с които предстои подписването на споразумение за всестранно стратегическо сътрудничество. Става ясно, че Западът не изолира Русия и че влиянието є расте.
СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА СВО
Русия не се стреми към постигане на военна победа над Запада, защото тя нито е необходима, нито е реалистична.
Доказателство за това е избраната стратегия и тактика за провеждане на СВО. Същността на стратегията се състои в изтощаване на военния потенциал и военнопромишлената база на Украйна до степен, при която гражданите є ще разберат безперспективността на провежданата политика от държавното ръководство и сами ще трябва да решат бъдещето си. В този аспект красноречив е фактът, че на 19 декември 2023 г. за първи път в сражение участва батальонът „Богдан Хмелницки“, формиран от пленени бойци на ВСУ, пожелали да се сражават за нова Украйна. Приетата стратегия оказва въздействие и върху страните от Антантата. Необходимостта от все по-голяма помощ за Украйна почти изпразва арсеналите є и вече създава икономически и политически проблеми на нейните членове.
Главно във възприетата тактика е активната отбрана, съчетана с нанасяне на контраудари с тактическо значение за превземане на отделни обекти. Провеждането на СВО по този начин позволява запазване на личния състав, използване на времето за подобряване дейността на ВПК, повишаване ефективността на армията и увеличаване на числеността є.
След срива на контранастъплението инициативата преминава в руската армия. Значителните загуби на ВСУ на фронта, постоянните удари по остатъците от украинския ВПК и тиловата му база показват, че възприетият подход е правилен. Това е видно и по обстановката днес в редица европейски страни. Последствията от войната ще се чувстват все по-осезаемо, ще намалява и ентусиазмът на Антантата, както и вярата, че ВСУ, както се изрази новият словашки премиер, „ще поднесе руската мечка на поднос пред Запада“. Навярно тази неосъществима мечта е в основата на изразяваната от западни медии идея за преместване на украинската столица в Лвов – това не е случайно и означава, че се подготвя
ПРОМЯНА В ПОЛИТИКАТА НА САЩ
Според „Вашингтон пост“ ударението се поставя върху възстановяване на украинската икономика и подготовката на ВСУ за нанасяне на удари в дълбочина на руската територия, за активизиране на диверсионната дейност и за по-добра отбрана срещу руската армия. Това вероятно ще наложи промяна и в командването на ВСУ, но така, че остатъчна Украйна да бъде постоянна заплаха за Русия.
Анализирайки действията на Русия, неволно възниква мисълта как би се справила с подобна обстановка една парламентарна република, каквато например е нашата страна. Много добре знаем, че при нас няма нито едно направление от живота ни, в което да има изградена стабилна структура и ясни и еднакви за всички правила. Това е така, защото всеки нов парламент, премиер и министър започват работата си с разрушаване, а не с усъвършенстване на постигнатото. Повече от три десетилетия се създават само проблеми, непрекъснато се разделя обществото, разхищават се огромни средства, въпроси, които могат да се решат за кратко време, се отлагат и в крайна сметка не се разрешават поради безпринципността на управляващите и алчността на олигарсите.
ВЪПРОСИ, НА КОИТО НЯМА ОТГОВОР
Непрекъснато ни заплашват с Русия и ни убеждават, че няма нищо страшно, защото ни закриля чл. 5 от Вашингтонския договор.
Затова имаме натовски войски и бази на наша територия, които при война ще ни защитават. Противникът обаче няма да нанася удари само по тях, а ще порази и редица други обекти. Готова ли е страната ни да се защити от такива удари? Имаме ли ефективна организация за ликвидиране на последствията от тях, има ли осигурени убежища за хората, как ще се осигури прехраната им, лечението им? Работят ли за разрешаване на тези въпроси „великите“, несменяеми, работещи за себе си и за не носещи отговорност партийни лидери и послушни депутати? Често сменящите се и неотговарящи за делата си управляващи виждат ли новите особености на съвременната война и подготвят ли армията и народа в съответствие с тях? Въпроси, на които няма отговор. И няма да има, докато нашата парламентарна „демократична“ система функционира по досегашния начин на „сглобки“ и безпринципно договаряне.
Знаем за придобивките на Съветския съюз след края на Втората световна война. Знаем и за придобивките на Русия след опитите на Запада да є създаде проблеми с войните в Грузия и Сирия, след присъединяването на Крим и гражданската война в Донбас. Тя успешно отрази тези опити, придоби влияние и създаде нови военни бази. Русия вече не е онази от 2021 г., въоръжените є сили вече са съвършено други, населението є се сплоти около президента си, а около 80% от петата колона доброволно напусна страната.
Видно е, че политическата обстановка на планетата бързо и коренно се променя, при това не в полза на Запада.
|
Този празник в началото на т. нар. демокрация бе заклеймен като комунистическа отживелица. Наравно с него бяха низвергнати класи, противостояния и истини, безусловно потвърдени от живота, които пропагандата и властта първо замъглиха, а после нагло и напълно отрекоха. Разбира се, нищо не ставаше случайно. Привеждаше се в изпълнение Вашингтонският консенсус. Втълпяваше се, че демокрацията може да бъде само и единствено дясна. И хората се попримириха. Във всеобщия хор на отрицанието нима можеше да оцелее прозряната още от библейски времена правда? А е казано: „Повече може камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството небесно.“
Богатите обаче, не само у нас, винаги са се смятали за богоравни и тези думи на Спасителя не ги тревожеха. Те живееха на този свят като богове, може би защото изначално бяха езичници, неверници или най-често „излъжи господ“. Молитви не знаеха, но да се кръстят набожно умееха. През годините на своето столетно „богуване“ се бяха изпедепцали да изобразяват, когато преценят, дори смирение или божем съчувствие. Никога обаче не престанаха да водят своята борба против народа и народите, докато накрая все пак победиха. Макар и не окончателно. Търговците и спекулантите, финансовите монополи и както някога ги нарече 32-ият президент на САЩ Франклин Рузвелт „безразсъдните банкери“, които владееха, а управляват и днес властта на организираните пари, която и тогава, и сега обаче продължава да бъда организирана престъпна група в световен мащаб. Някои определят тази група като вездесъщата „дълбока държава“. Но дали ще се самовеличаят като господстваща управляваща класа - a ruling/dominant class, или ще се прикриват в някое от многобройните си синоними, това не е от особено значение. Нейната политическа същност винаги е била осъществяването и гарантирането на онази действителност, която изразява позабравената днес думичка експлоатация. Пиша „позабравената“, но всъщност по-точно е да се каже „забранената“.
Епична е борбата срещу това грабителство и потисничество, които са истинската и неизменна същност на октопода на капитализма. Дори феодалите на Запад, а в Русия и помешчикът са имали вменени от порядките и църквата неизмен ни задължения. Те са били отговорни за прехраната и съществуването на своите „крепостни“. Днес обаче лайтмотивът в идеологията на класата на експлоататорите е узаконяването на неравенството и безпредела на собственото им самообогатяване без всякаква отговорност и грижа за народа. В това отношение тяхната главна задача е да бъде осъществен разгромът на държавата с нейните изначални задължения относно възпроизводството и бъдещето на нацията. Атакувани и ерозирани са такива основополагащи за обществото системи като правосъдие, образование, сигурност, култура и пр. Чрез т. нар. реформи те са превърнати във фасада за прикритие на иначе един безпогрешно действащ, пълзящ людоедски механизъм за тотално господство над човещината. В това отношение в сатанински интернационал са обединени всички тъмни сили. Подчинена е дори науката, заставени са да обслужват всяка конюнктура и учени, и интелигенция. Цели институти обслужват борбата на господстващите мира сего и всяка изисквана от тях политика, която подрива същността дори на някаква относителна справедливост. От финикийски времена „меката сила“ е била средство и инструмент на властта. Днес обаче, след оттеглянето на държавата и овладяването на средствата за производство от корпорациите потисническата класа, вече открито налага единствено собствените си интереси. Принципите на хуманистичните ценности, словоблудството и еквилибристиката на „медиите под контрол“ отдавна са превърнати в точно обратното на понятията, които трябва да изразяват.
Погледнато по-нашироко, изглежда, че злото е неудържимо, неизтребимо и всепобеждаващо. И както е казал поетът, „отникъде взорът надежда не види“. Българският гений е добавил: „Тъй върви светът, лъжа и робство на тази пуста земя царуват“. И все пак просветления, даващи живот на надеждата, има. Злото винаги е било на крачка от пълната победа и никога не е успявало да я постигне. Такъв е законът на живота. От ужасяващите Дикенсови реалности, през мечтите и илюзиите на парижките комунари, волята на онеправданите е набирала сила.
На 1 май 1886 г. организираните работници издигат глас за осемчасов работен ден. Триста хиляди души предявяват своите искания пред стъписаната власт в Чикаго. Три дни продължават протестите и демонстрациите, докато накрая господстващата класа отговаря с най-примитивния способ – терора. Ранени са от полицията стотици хора, убити са четирима, други седем са изправени пред съда и по късата процедура са осъдени на смърт. Причината е избухнала бомба в полицейските редици. Провокацията като повод за разправа не е само привилегия на днешното време. Нито пък тактиката на тоягата и моркова. По-късно екзекутираните са оправдани и случаят е записан в графата „съдебна грешка“. На света се поднася обаче фалшивата теза за обективността на съда и тържеството на правдата. Но малцина вярват в това. Само две години по-късно пожарът на прозрените истини обхваща сърцата на милиони хора, повярвали, че обединени, могат да се противопоставят на злото. Експлоатацията по дикенсовски образец не е победена и отменена. Но надеждата укрепва. От само себе си се налага моралният образ на работника, с неговата осъзната принципност и жертвоготовност в името на един по- добър свят. Философи се наемат да обясняват и обосновават смисъла и технологията на борбата на милионите. И да утвърждават понятия като „работническа класа“ и „победа на народите“. Професионални революционери тръгват по кривите тъмни пътеки на тероризма и въоръжената борба. „В бой последен“ препускат червени ескадрони и пламти над тях огнената звезда на надеждата. Поети възпяват и метафорично назовават бъдещето, в което непременно „септември ще бъде май!“
Жълтеят обаче страниците на историята, откъснати и най-често пренаписани, додето старата блудница споделя постелята на всеки победител, макар и временен. За да стигнем до днешните дни с прозрението на поета, че няма какво тя да даде „на хората от фабрики и канцеларии“. Но жива е паметта на кръвта. Неугасим е фарът на надеждата, че Бог никога няма да позволи пълната победа на злото. Ако вярата е крепка и непоклатима, истината ще застига лъжата. И правдата в края на краищата винаги ще бъде победител. Защото да припомним: Търговците нямат място в храма!
А сега е времето сърцата ни да набират висота в часа горчив на този празник. И всеки да знае и да помни своя род, език и длъжност. Новият ден иде.
Иде Ден първи!
Никога у човека не е имало по-малко от Бога, драги братя, отколкото днес; никога не е имало по-малко, отколкото днес.
Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам. Днес целият пъкъл се е преселил на земята.
Дали някой се сеща, че земята някога е била рай? Днешното падение на човека е неизмеримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпаднал от Бога, а днес той е разпнал Бога, убил е Бога.
Човече, как ти е името, ако не — дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дявола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, така изкусно зъл като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са го разпнали. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дявола? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прогонили са го от тялото си, от душата си, от своя град...
В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: мигар е бил нявга човекът добър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж човечеството от зенита на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: и сега ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-зъл и от дявола?
Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в границите на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хиподрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла днес земята у човека? Не е ли доказал днес човек, убивайки Богочовека, че наистина той е лудостта на земята?
И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той несъмнено ще е по-малко страшен, защото тогава Бог ще съди човека, а днес човекът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребърника. Христа — за трийсет сребърника! Нима това е последната цена? Нима Юда е нашето последно слово за Христа?
Днес човечеството е осъдило Бога на смърт — това е най- великият бунт в историята на небето и земята; това е най-големият грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било. «Всесмехливият ад» днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Казва се, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опозорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?
Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокаженико, Той те очисти от проказата, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар за да виждаш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с такава горчилка?
«Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли Юдея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?... Какво ми въздавате? За изцеленията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво»1...
Велики петък, братя, е нашият срам, и стид, и поражение. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Христа, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатаната сме прегърнали. Да, сатаната. Понеже в светото Евангелие е казано: «И подир залъка, сатаната влезе в него (Юда)» (Иоан. 13:27).
Подир кой залък? Подир залъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?
Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който три години е бил с Него, който е присъствал на всички Христови чудеса, който с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е болни, възкресявал е мъртъвци, изгонвал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. Как тогава да не направи мене и тебе предател и Христоубиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очиствал, нито болни изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Иисусово?
Юда дълго е бил с Оногова, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не трябва да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не умееш да се радваш на сиромашията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кандидат за Юда. Не питай: «да не съм аз, Господи?» Понеже несъмнено чуеш отговора: «да, ти рече». Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял живот: сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Христа. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек.
Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е когато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го убият напълно, да Го унищожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък. Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; защото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплювал; понеже бият Бога, както никой никога не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се нарича човек! «Да мълчи всяка плът човешка!»
Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали човечеството, понеже ето: човечеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Ах, та той е цял единствено — сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…
Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец плете човечеството около главата на Оногова, който е изплел венец от звезди около земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов.
Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.
В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дявола. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: «Тогава Го заплюваха по лицето» (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кротост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво говоря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидното вечно блаженство, всевидната вечна радост… Заплюваха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиляваше; онова Лице, което умиротворяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се срамува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците…
Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той кротко и мълчаливо търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мразят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата обида, ти безчестиш Господа Иисуса, понеже Той не е правел това. И Пилат предаде на разпятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова болни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, които говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наинска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Господ? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички болни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?
Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво мислите за Христа на кръста? Измамник е, немощен е, съблазън е: « Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!» (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).
А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли: «Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят» (Лука 23:34). Наистина не знаят какво правят с въплътилия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-тежко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрайно по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смъртта и Бога, нежели между смъртта и човека. Спасителят е усещал тази мъка: Неговата чиста, безгрешна природа е въстанала против смъртта и Той при съглеждането на смъртта «почна да скърби и да тъгува: „душата Ми е прескръбна до смърт» (Мат. 26:37-38).
Когато и Бог скърби, когато и Бог тъгува поради смъртта, то кажете: има ли за човека нещо по-страшно от смъртта, нещо по-неестествено от смъртта, нещо по-отвратително от смъртта? Смъртта е тежка за Бога, а камо ли за човека. От всичко най-тежка за човека е смъртта, понеже представлява най-голямата отдалеченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: «Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?» (Мат. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Единородния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голямото доказателство, че смъртта е сила, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, разлъчва от Бога?
Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният разбойник, не би имало за тебе оправдание. Да не е бил той, земята навеки би станала пъкъл. Когато всички ученици се съблазнили в Христа, разбойникът го изповядал като Господ и като Цар: «Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!» (Лука 23:42) — разбойникът е нашата надежда, понеже е повярвал в Христа като Бог тогава, когато всички са били изгубили вярата в Него, понеже е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил поруган, осмян, измъчен, когато е бил в най-позорно положение, когато като всеки човек е страдал и се е мъчел ужасно.
Но докато човеците заплювали Бога, докато човеците разпъвали Бога, дотогава цялата природа негодува против това: «А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха» (Мат. 27:45, 50-52).
Когато човеците завършили своята гавра над Бога, когато замълчали — проговорила вселената, проговорили камъните и се показали по- усетливи от човеците, усетливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от срам отдръпнало своята светлина от нашата страшна планета. Светлината се срамувала от онова, на което човеците се радвали. Мъртвите в гробовете чули Христовия вопъл и се пробудили и наизлезли из гробовете, докато живите стояли при кръста и носели в телата си мъртви души. «Днес църковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат».
«Всичко състрадаваше на Създалия всичко». Да, всички и всичко състрадавало на разпнатия Господ — всички и всичко, освен човека, освен човеците. Цялото творение и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, даден на разбойника. И още как? Чрез помръкването на слънцето, чрез земетресението. И още как? Чрез молитвата за Своите врагове: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят» (Лука 23:34).
Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злобно незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го разпъват и днес. « Да бяха познали Господа на славата, не биха Го разпнали » (срв. 1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ е влязъл в света. Понеже няма по-голяма кротост и по-голямо смирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в ограничено, в нищожно човешко тяло? С кротост и смирение е и излязъл Господ от света; излязъл е, молейки се кротко за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, затова Го гонят; не знаят каква любов, какво смирение, каква кротост проявява Бог, когато до пуска човеците да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и убият.
Страшна е участта Христова на земята и днес, братя. Всеки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Иисуса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, отколкото за тебе и за мене. Вършейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е гвоздей, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова.
Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на евреите. Евреите по-малко са могли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелства, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа, и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсква от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над възкръсналия Христа професорът, учителят, който със своето богоборно учение изгонва Бога от душите на своите ученици? Мигар не позори Христа, мигар не заплюва възкръсналия Христа всеки християнин, който е само по име християнин?
Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: понеже Той е, Който проси в лицето на просяка. Ние гоним Христа, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спохождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Христос. Във всеки страдалец страда Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Христос. От безкрайно човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в тялото на всички гладни, всички болни, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмерно милосърдие той непрестанно се отъждествява с тях: «доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили» (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: «Савле, Савле, що Ме гониш?» (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — «като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа» (1 Кор. 8:12).
Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за «измет на света» (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа.
Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай добро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страданието той води към възкресение.
Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако любим своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията.
Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят»! Амин.
Превод от сръбски език Елена Узунова.
|
