Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НЕ на опитите на властта за развращаване на българските деца!

Е-поща Печат PDF

Преди дни в зала „Тър­жествена“ на Цен­тралния военен клуб в столицата се прове­де обществено обсъждане на предложената от социалното министерство „Стратегия за детето 2024-2030 г.“ Събитие­то бе организирано от сдруже­ние „РОД Интернешънъл“, фон­дация „Нашият дом е България“ с подкрепата на радио „Зорана“.

На поканата за участие се озоваха над 140 души от цяла България. И не случайно. Защо­то малко преди да подадат ос­тавка, т. нар. академик Денков и Шалапатова са приели скан­дален „Годишен план за насър­чаване на ранното детско раз­витие за 2024 г.” На тази осно­ва чрез своята структура - Дър­жавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), социалното министерство предлага нова версия на отхвърлената през 2019 г. „Стратегия за детето 2019-2030 г.“

Тогава българската общест­веност бурно реагира чрез масо­ви протести срещу опитите да се ограничат права на родите­лите, гарантирани от Консти­туцията, да се допусне намеса в живота на семейството чрез „грижите“ на добре познати – финансирани отвън фон­дации и НПО-та, ратуващи за ранно сексуално образование на децата, подкрепа на ЛГБ­ТИ „общности“, за приемане „европейски стандарти“ за въ­веждане на цялостно сексуал­но образование, за което при­зовава и т. нар. Хелзинкски комитет, известен с печална­та си слава на антибългарски грантоед.

А тези „стандарти“ пред­виждат налагането – против во­лята на родителите, децата да бъдели информирани още от 4-годишна възраст за „правото да изследват половата си иден­тичност“, „да научат за сексу­алните си права“, „да уважават и разбират различията в сексу­алността и сексуалната ориен­тация“, да бъдели информира­ни за „различните форми на се­мейството“, за „удоволствието и насладата, извличани от до­косване на тялото, от ранната детска мастурбация“, да имали правото „да разкриват сексуал­ната си ориентация“...

Според стратегията в Бъл­гария имало загриженост, че не се отделяло достатъчно вни­мание на въпросите за джен­дърната дискриминация и хо­мофобията, битували негативни чувства към ЛГБТИ общността и т. н, и т. н.

Инициаторите на събитието и основни докладчици – адво­катите Владимир Шейтанов, Виктор Костов, Иглика Ива­нова, юристът Иван Вълков, съпредседателя на Сдружение „РОД“ Давид Александров и арх. Пламенов Мирянов, пред­ложиха на обсъждане такива жизнено важни въпроси като:

- Какво е „детско правосъ­дие“ и какви опасности крие то при внедряването му в българ­ското правораздаване?

- Що е то „ранно детско раз­витие“ и какво отражение ще има тази поредна абстрактна формулировка върху живота на българските деца?

- Наистина ли държавните чиновници са компетентни да определят кой е „най-добрият интерес на детето“?

- Премахната ли е идеята за ранно и всеобхватно сексуално образование в новата стратегия, или е скрито зад някой от мно­гото термини без дефиниция?

- Защо според държавните институции в най-бързо топя­щата се нация в Европа много­детните семейства се опреде­лят като рискови?

Докладчиците изложиха своето разбиране за юридиче­ската несъстоятелност на стра­тегията. Зад лишената от правно основание словесна еквилибри­стика на изготвилите докумен­та стои неспособността на ин­ституциите да дефинират съ­ществените проблеми на де­цата и да намерят работещи решения. По никакъв начин стратегията не отчита демо­графската катастрофа в Бъл­гария, сериозното влошава­не на семейната среда поради липса на грижа за семейства­та и факта, че от 2019 до 2024 броят на децата в България е намалял с близо 100 000! Спо­ред адв. Владимир Шейтанов зее „пропаст между проблемите на децата и проблемите, зало­жени в стратегията“.

Вниманието на аудитория­та бе насочено към притеснител­ни данни, че половината деца в страната живеят без семейство от баща и майка, че съществе­но се увеличава броят на мърт­вородените деца наред с броя на абортираните здрави бебе­та. Особено тревожна е тенден­цията „стратезите“ на полити­ките за деца да взимат решения в отсъствието на родителската общност. Провежданите от вла­стите обсъждания се превръщат във формални поради отказа на ДАЗД да предоставя тексто­ве, върху който да се дискути­ра в конкретика. Така на прак­тика родителите са изключе­ни от процеса на изготвяне на стратегията, което издава и на­мерението на властта – в лице­то на чиновници в социалните ѝ структури, да изземват основ­ни права на родителите и да елиминират обществото.

Експертите се обединиха око­ло становището, че предложе­ната стратегия не решава нито един от основните проблеми на децата и че най-малките граждани на България не полу­чават нищо от междусекторни­те политики, засегнати в доку­мента. Това превръща стратеги­ята в безсмислена. Нещо повече – тя е вредна, защото повтаря едни и същи пороци от десети­летия. Тя е и опасна поради об­стоятелството, че нарушава из­конното право на неприкосно­вен личен и семеен живот. Адв. Виктор Костов я определи като „лишена от здрав разум и логи­ка“, защото ляга на сбъркана философия за това каква е ро­лята на семейството. Познава­нето на съвременните практики в социалната сфера оставя усе­щането, че някой измества ро­дителите и това не е държава­та, а конкретни неправител­ствени организации (НПО), които са на чужда хранилка с антибългарска подкваса.

Като потвърждение на изре­чените опасения за легализира­нето на опасни посегателства над психиката и личностното раз­витие на децата и ограничаване правата на родителите юристът Иван Вълков съобщи за скан­далното правителствено реше­ние от 4 април 2024 г., прието на едно от последните заседа­ния на Министерският съвет под ръководството на Николай Денков и вероятно по предло­жение на ексминистър Иван­ка Шалапатова, за реализира­не на програма за ранно детско развитие, включваща ранно сексуално образование.

Участниците бяха запозна­ти с един от най-скандалните случаи на злоупотреба с детско правосъдие от чиновници в со­циалните служби – извеждане­то на детето Рафаел Тодоров от семейството на биологичните му родители по скалъпени обвине­ния за дете в риск от лишаване от образование. Беше прожек­тиран и документален филм за предлагане на алкохол, райски газ и други опиати на малолет­ни и непълнолетни деца под носа на съда и прокуратурата в столична дискотека на стоти­на метра от Съдебната палата в София.

Изложенията на експерти­те и участниците в аудиторията породиха множество въпроси и коментари. Изразена бе кате­горична воля по посока грижа за семействата и децата, защото в тяхно лице се проектира и бъде­щето на България. Прочетено бе и специалното поздравление до участниците на Нешка Ро­бева – световноизвестната тре­ньорка по художествена гим­настика на десетки български деца, което публиката горещо аплодира.

Присъстващите в залата еди­нодушно гласуваха приемане на Декларация към общест­веността, чрез която да се из­рази аргументирано станови­ще относно безполезността на „Стратегията за детето 2024- 2030 г.“ в предложения ѝ вид.

Обсъждането бе предавано на живо в ефира на радио „Зорана“ и в електронните канали на РОД.

 

Непоносимата лекота на „промяната“

Е-поща Печат PDF

Колко прозорлив се оказа президентът Румен Радев, кога­то, връчвайки преди 10 месеца мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер от ПП-ДБ Николай Денков, му пожела да не го ре­ализира! За съжаление, опия­нилите се от власто-евролюбие мишоци с научни титли и уж харвардски дипломи скочиха направо в устата на угоените котараци Борисов и Пеевски и техният опит за летене завър­ши безславно за тях и плачевно за България.

И след като пропиляха нови девет месеца време на страната, я изправиха пред конституционна и политиче­ска криза. Сега пищят, че слу­жебното правителство на бив­шия гербав председател на НС, после шеф на Сметната палата Димитър Главчев било доми­нирано от ГЕРБ и провежда­ло поголовни чистки на ка­дрите на ПП-ДБ в ДАНС, МВР, регулаторните органи и дър­жавните енергийни и дру­ги дружества. Заслужихте си всичко, което ви сполетя, ди­летанти! Лакомията и нека­дърността ви изядоха главите. Ако служебното правителство на Главчев ви прилича на гер­берско-депесарски приют за прибежчици от собствените ви партии и бухалка за останали­те ви верни, заслугата е ваша. Както са ваши и „предатели­те“, като Георги Гвоздейков, Кирил Вътев, Александър Йо­ловски, Румен Спецов и дру­ги, които се съгласиха да слу­жат на Борисов и Пеевски. За капак, след като за броени дни Димитър Главчев изгуби до­верие в двама министри, - на външните работи Стефан Ди­митров, и на земеделието Ки­рил Вътев, той по „случайно съвпадение“ с критиката на Бо­рисов за недостатъчно острата позиция на Стефан Димитров към Русия поиска оставката на бившия ни посланик в Черна гора. И, решил да сложи край на цирка за „независимост­та“ и „равната отдалеченост“ на кабинета от политически­те партии, направо предло­жи поста министър на външ­ните работи да бъде поверен на заместник- председателя на ГЕРБ Даниел Митов. Ако президентът откажел да по­дпише указ за трампата във външно министерство, той щял да носи отговорност. Ос­таваше да го заплаши с им­пийчмънт заради поставя­нето под заплаха на евроат­лантическата ориентация на България. Ерго, има Даниел Митов като външен минис­тър, има евроатлантическа ориентация; няма Даниел Митов – няма евроатланти­зъм, а направо евразийска, сиреч пропутинска ориента­ция! За руския газ, който тече през България по 480 кило­метровия „Балкански поток“ - нито дума! Паметливи ана­лизатори припомнят, че през 2014 г. същият този Дани­ел Митов като гербав минис­тър на външните работи увол­ни брата на Стефан Димитров. Но никой не говори вече за аферата с доставката на ко­муникационна апаратура за посолствата, заради която от външно министерство отгър­мя заместникът на Митов. По­сле той беше оправдан от съда, но какво от това? И този пудел на Борисов и Сорос, харесван и от Делян Пеевски, ще органи­зира провеждането зад грани­ца на честни и прозрачни пар­ламентарни и европейски из­бори на 9 юни! Знаем как ГЕРБ и ДПС „честно и прозрачно“ привличат гласоподаватели от чужбина.

На 9 юни ще видим в дейст­вие същите изборни „шмен­ти-капели“, макар и без Ми­тов начело на МВнР. Впрочем, той правилно прецени цялата нелепост на своята кандидату­ра и на 19 април обяви, че се отказва да става външен ми­нистър. Но изтъкна, че след по­правките новата Конституция не пречела политически анга­жирани лица да бъдат минист­ри в служебни правителства. С което потвърди, че кабинетът „Главчев“ е политически. Все пак отказът на Митов от учас­тие в поредната за него изгубе­на кауза, освен знак за реали­зъм, е и едно от малкото добри неща в политическата му кари­ера. Премиерът Главчев също призна нелепостта на своето предложение за Митов и на излизане от срещата си с пре­зидента Румен Радев заяви, че старите министри продължа­ват да изпълняват задължени­ята си. Диалогът с държавния глава щял да продължи. Ма­чът завърши с победа на дър­жавния глава (засега, б.а. ), а интригантът Борисов ядоса­но заяви: „Да правят какво­то щат!“

Колкото до ПП-ДБ, с Митов и без Митов, те според крила­тата фраза на Любослав Пе­нев „ще духат супата“. Иг­рата на демокрация, борба с корупцията и реформи при­ключи. Най-партизанското, по-точно най-герберско-де­песарското служебно прави­телство посредством прочис­теното от кадри на ПП-ДБ МВР, недогерберизираното МВнР, областните управите­ли и доминираните от ГЕРБ и ДПС общински власти ще на­прави тъй, както преди повече от век препоръчал на врачан­ския областен управител Спас Спасов тогавашният преми­ер, европейският възпитаник Константин Стоилов: „Ако ви­дите, че Цанковата кандида­тура преодолей, нека нашите приятели в Слатина чрез уга­сявание свещите и изземване на бюлетините да направят тъй, че изборите да не се със­тоят“. Депешата на Констан­тин Стоилов до Ботевия четник Спасов вдъхновила Алеко Кон­стантинов за фейлетона „Гасе­те свещите!“. Разбира се, във века на атома до „угасявание свещите“ може да се прибег­не само в краен случай. Но не­валидните бюлетини, сгре­шените изборни протоколи, изгубените флаш памети от машините за гласуване и по­вреждането на последните са неизменни спътници на бъл­гарските свободни, честни и демократични избори. „Из­чегъртването“ на „модела Бо­рисов“ завърши още при сфор­мирането на „сглобката“, кога­то уж антагонистичните сили на промяната и на корупция­та се прегърнаха за съвмест­но управление на България. Не заради някаква фиктив­на политическа стабилност, а за доопоскването на страна­та. И днес тези, които обезо­бразиха основния закон с не­домислици, наречени консти­туционни поправки, само за да лишат президента от пра­вото да подбира и назначава служебни правителства пре­ди избори, го призоваха да не подписва указ за назнача­ването на Даниел Митов за външен министър и за осво­бождаването на министъра на външните работи Стефан Димитров и министъра на зе­меделието Кирил Вътев. А от БСП поискаха Радев напра­во да уволни Димитър Глав­чев. „Възраждане“, БСП и ИТН събраха 67 подписа под иска­не на вот на недоверие на це­лия кабинет, но ПП-ДБ гузно се спотаиха и не се включиха в инициативата. Въпреки че спо­ред видни конституционали­сти не може да се иска вот на недоверие на служебно пра­вителство, което не е назна­чено от парламента. Според професор Пламен Киров, вот на недоверие може да има, но той ще бъде отхвърлен от КС. Тази мисия изглежда обрече­на, поради което прилича по­вече на предизборен фойер­верк. Спотаяването на ПП-ДБ издава намеренията им след изборите отново да се спаза­рят с ГЕРБ и ДПС. Нищо ново под слънцето! Просто ще се сформира отново старата ОПГ за разпределяне и консумира­не на облагите от властта. На­рода вълци го яли! От такива хора да чакаш нещо добро за България, все едно както каз­ваше Капитан Петко войвода в едноименния филм „умрял да цериш, пиян да черпиш, луд да тешиш“. Така че за когото и друг да гласуват отвратените от лицемерието български граж­дани, все ще са прави. Иначе ще търпят още дълго недора­зумения като Кирил Петков, Николай Денков-Ники, Асен Василев, Христо Иванов, Ата­нас Атанасов, Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Да не забравяме, че на 9 юни 1923 г.. в България бе из­вършен кървавият преврат, докарал България до ръба на третата национална ката­строфа. Тогава, както пише Антон Страшимиров: „Клаха народа си, както и турчин не го е клал!“

 

Светът се променя, но историята се повтаря

Е-поща Печат PDF

НАСТОЯЩОТО „ПРОКСИ“

Днешното противоборство между Русия и обединения За­пад се провежда едновремен­но в политическата, инфор­мационната, технологичната, финансово-икономическата, цивилизационната и военна­та област.

Важно значение има прокси войната в Украйна с обедине­ния Запад, представен от Ан­тантата „Рамщайн“, формира­на от САЩ с участието на 54 страни. Антантата участва в нея с инструктори, наемници, в ня­кои случаи и с цели подразделе­ния от „пенсионирани“ и „увол­нени“ военнослужещи, които обслужват доставената бойна техника, участва с подготовка на украински бойци на територия­та на страните членки, както и в снабдяването с въоръжение и боеприпаси.

В хода на специалната во­енна операция (СВО) в Украй­на са убити над 500 америка­нци, десетки хиляди граж­дани на ЕС и десетки висши офицери от структурите на НАТО. Нима те са били в Ук­райна като туристи?

Нима бойното използва­не на 155 мм американски га­убици или на ЗРК „Патриот“, обслужвани от специалисти на САЩ/НАТО, не е участие във войната? Или снабдяването на въоръжените сили на Украй­на (ВСУ) с разузнавателна ин­формация е вид благотвори­телност? Да не би участието на Пентагона при планиране на бойните операции на ВСУ е само развлечение? Не, това е пряко участие във войната, дори и прикрито с наметалото „прокси“.

ТАЗИ ВОЙНА СРЕЩУ РУСИЯ НЕ Е ПЪРВАТА,

но тя потвърждава мисъл­та, че важни исторически съ­бития се повтарят през оп­ределен период от време, но с различия, налагани от въз­никнала нова обстановка. Това важи и за войната между Германия и Съветския съюз, започнала на 22 юни 1941 г., чиито особености в значи­телна степен се повтарят и в днешната война между Русия и обединения Запад.

През пролетта на 1940 г. Съ­ветският съюз, след войната с Финландия, е обявен за агре­сор и е изключен от Общество­то на народите. На 18 декември с. г. Хитлер подписва Директива 21 (плана „Барбароса“) за война със Съветския съюз, а по-късно основните моменти от нея са на бюрото на неговия ръководител Йосиф Сталин. Става ясно, че ако се направи още една агре­сивна стъпка или действие, оп­ределено като агресия, целият Запад ще се изправи срещу Съ­ветския съюз и той може да бъде унищожен. За да не се допусне това, в очертаващата се вой­на Съветският съюз трябва да бъде жертва, а Германия агре­сор. Именно такъв е замисъ­лът на Сталин и затова той ка­тегорично отхвърля предло­жението на Генералния щаб за превантивен удар срещу Гер­мания (операция „Буря“). Само така Съветският съюз може да има съюзници и да оцелее.

На 22 юни 1941 г. 4-милион­ният Вермахт нахлува в Съвет­ския съюз, без да e обявeна вой­на, поради което няма юриди­ческо основание Германия да бъде посочена за агресор. Ста­лин не разрешава да започне из­пълнение на плана за прикритие на границата, защото то може да се използва като причина за германското нахлуване. В 21 ч. на 22 юни лондонското радио предава речта на британския премиер Уинстън Чърчил, в която той нарича Германия аг­ресор и че на Съветския съюз ще се окаже всякаква помощ. По това време САЩ помагат на Британия във въздушната война с Германия.

Сталин разбира, че ще има съюзници и че е постигнал стратегическа политическа победа, която полага основите на бъдещия разгром на Герма­ния, покорила и използвала за целите си почти цяла Европа.

80 години по-късно, в края на 2021 г., Русия е изправена пред подобен проблем. Седем години Украйна води граж­данска война с Донбаската и Луганска народна републи­ка, непризнали правителство­то в Киев. В тях има над 900 000 руски граждани, които са за­плашени от съсредоточената срещу ДНР и ЛНР 120-хилядна групировка на ВСУ. В Москва знаят, че ВСУ ще настъпи сре­щу тях в началото на март 2022 г. Ясно е, че армейските корпуси на двете републики в състав око­ло 25 хиляди ще бъдат разгро­мени, остатъците им ще потър­сят убежище в Русия, а с тях ще тръгнат и стотици хиляди бежа­нци, преследвани от частите на ВСУ – така войната може да се прехвърли на руска територия. Тогава Западът ще активира пе­тата колона и в Русия ще въз­никне сериозен вътрешен смут.

Можеше ли Русия да при­ложи

ЗАМИСЪЛА НА СТАЛИН

и да изчака, за да не бъде обявена за агресор?

Можеше, но, първо, не тряб­ваше и, второ, нямаше ника­къв смисъл от такова изчак­ване. Че не трябва да го прави, се вижда от евентуалната съд­ба на руските граждани в ДНР и ЛНР и от възможните вътреш­ни проблеми. Няма и смисъл да го прави, защото още от 2014 г., след като развали плана на САЩ за настаняване в Крим и го присъедини към терито­рията си, Русия вече е агре­сор с наложени всякакви поли­тически и икономически санк­ции. Ето защо изчакването няма смисъл и решението е преван­тивен удар под формата на СВО. Целта е постигане на неутра­лен статус на Украйна и авто­номия на Донбас.

За разлика от Съветския съюз през 1941 г. Русия остава сама срещу обединения Запад, но с един свой, мощен вътрешен „съюзник“ Ракетните войски със стратегическо предназна­чение. Без тях конвенционал­на война със Запада отдавна да е започнала на територията на Русия, при това с почти никакви изгледи за неин успех. Защото, както и Червената армия през 1941 г., към 2021 г. руската ар­мия е силно ослабена от ре­формите на президента Мед­ведев и министъра на отбра­ната Сердюков.

Ето факти. До края на 2012 г. офицерският корпус от зва­ние „капитан“ до „генерал“ е на­мален с над 60%, като общо от 300 000 остават 150 000 основно младши офицери. Закрити са над 75% от военните училища и академии. Започва преобра­зуване на въоръжените сили по американски образец: пре­махват се дивизиите, полкове­те се преобразуват в бригади, във ВВС ескадрилите стават авиобази, обединяват се ПВО и ВВС. Военните окръзи от шест стават четири, а ВМФ е разде­лен и части от него са подчи­нени на командващите военни окръзи, например Черномор­ският флот се подчинява на Южния военен окръг.

Никакво внимание не се об­ръща на военната логистика и на системата за мобилизация, комплектувана с граждански лица, ръководени само от един офицер. Проблеми има и с въ­оръжението – във войските твърде бавно постъпват нови образци, а създаването на перспективни неоправдано се отлага.

След 2012 г. започва посте­пенно намаляване на нанесени­те щети, но и към 2021 г. те все още не са изцяло преодолени, поради което ефективността на въоръжените сили не е на необ­ходимото ниво, още повече за война със Запада.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РЕФОРМАТА СЕРДЮКОВ“

Русия понесе първия удар от него през пролетта на 2022 г., след като Украйна под нати­ска на Великобритания и САЩ отхвърли парафираното в Ис­танбул споразумение за мир­но уреждане на конфликта.

След военните неуспехи в Харковска и Херсонска об­ласт през лятото на 2022 г. Ру­сия се оказа в положението на Съветския съюз през първи­те месеци на войната с Герма­ния. Това наложи за кратко време да се разрешават важни военни, икономически и по­литически проблеми.

След провала на споразуме­нието от Истанбул на Русия се наложи - именно се наложи, война със силен противник – ВСУ и всестранно помагащия им Запад. Налагаше се вземане на срочни мерки за окончател­но преодоляване на щетите от реформата и за подготовка на войските за водене на съвремен­на война.

В хода на СВО е взето реше­ние за формиране на два нови военни окръга, две нови ар­мии и един армейски корпус, а ВВС, ПВО и ВМФ отново ста­ват самостоятелен вид въоръ­жени сили. Проблемът с въо­ръжението се решава за около шест месеца, и то защото само 10% от ВПК е в частни ръце. В края на 2023 г. войските в зо­ната на СВО получават 1500 танка, 2200 БТР и БМП, 1400 оръдия и 22 000 безпилотни летателни апарата. В пъти се увеличава про­изводството на балистични и крилати ракети, на 152 мм уп­равляеми снаряди „Краснопол“ и авиобомби с модули за плани­ране и управление. Организи­рат се над 150 центъра за под­готовка на оператори на БЛА и се създават подразделения за безпилотна авиация.

За развърнатите нови воен­ни части и за компенсиране на загубите на фронта не са доста­тъчни само 300-те хиляди мо­билизирани през септември 2022 г. Започва набиране на ли­чен състав по договор, като на доброволците се осигурява ви­сока месечна заплата, сериозни добавки за бойците на фронта, важни социални осигуровки за тях и семействата и значително се подобрява лечението на ране­ните.

По този начин към края на 2023 г. в армията вече са над 600 хил. доброволци, чиято численост до края на т.г. тряб­ва да бъде 745 хиляди.

Смесената система за ком­плектуване на армията (на­борна и по договор) напълно се оправдава, защото населе­нието придобива военна под­готовка, а в икономиката няма недостиг на кадри – в армията се приемат хора, незаети в про­изводството на високотехно­логична гражданска и военна продукция. Не е необходимо да се посочват всички предприети мерки за запазване на икономи­ката. Достатъчно е да се споме­не, че влиянието на наложени­те икономически и финансо­ви санкции в значителна сте­пен е намалено и е постигнат растеж над 3.5%.

Някои западни медии оп­ределят обществено-полити­ческото устройство на Русия като президентска републи­ка с

РУСИЯ СРЕЩУ НЕОКОЛОНИАЛИЗМА

Не зная дали определение­то е политически правилно, но мога с увереност да твърдя, че при създалата се обстановка тя е спасението на страната. За кратко време се разрешават многобройни крупни проблеми. Един от тях е изграждането на отбранителна полоса по целия фронт и отделно на участъка на главния удар, в който ВСУ съсредоточава 80 батальона и десетки танкови, артилерий­ски и тилови поделения.

Само за шест-седем месеца по целия фронт са оборудва­ни 400 батальонни района за отбрана, изградени са 150 000 укрития за артилерията и бро­нираната техника, поставени са 12 000 сглобяеми железобе­тонни блиндажа, прокопани са и са облицовани с дървен материал 3600 км траншеи и 45 000 окопи. На Запорожкото направление, където се е очак­вал главният удар на ВСУ, е из­градена отделна отбранителна полоса с дължина 120 и дълбо­чина до 60 км, включваща две минни полета, две линии тран­шеи, разделени от 70 км проти­вотанков ров и 3-5 реда проти­вотанкови железобетонни пира­миди, след тях са огневите пози­ции на артилерията и базите на армейската и щурмовата авиа­ция. Освен инженерните вой­ски участие вземат строител­ни организации от Московска област и Крим. Дейността им се координира от вицепремиер, а помощта от населението на ДНР и ЛНР се организира от замест­ник-ръководител на президент­ската администрация.

В политическо отношение пред Русия, както и пред Съ­ветския съюз през 1941 г., ос­тро стои въпросът за съюзни­ци в противоборството с обе­динения Запад.

СВО вече е разделила пла­нетата на две – за Запада и против него. Политически съ­юзник на Русия е Китай, но той се въздържа в Общото събрание на ООН и дори предлага мирен план, който е в разрез с целите на специалната военна опера­ция. Това обаче не нанася вреда на стратегическото им сътруд­ничество, включително и във военната област, а увеличеният търговски обмен оказва силна подкрепа на руската икономика. Редица страни не се съобразяват с наложените санкции от Запа­да, с което също оказват важна помощ на Русия.

С течение на времето все по­вече държави разбират при­чината за СВО, виждат, че Ру­сия, заставайки сама срещу неоколониалната политика на Запада и срещу извратените морални принципи на либе­ралната демокрация, защита­ва и техните интереси. На тази основа активно се развиват от­ношенията със страни от Азия, Близкия изток, Африка и Ла­тинска Америка. Очертават се и първите военно-технически съ­юзници на Русия. Според запад­ни медии такива стават КНДР и Иран, с които предстои подпис­ването на споразумение за все­странно стратегическо сътруд­ничество. Става ясно, че Западът не изолира Русия и че влияние­то є расте.

СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА СВО

Русия не се стреми към по­стигане на военна победа над Запада, защото тя нито е необ­ходима, нито е реалистична.

Доказателство за това е из­браната стратегия и тактика за провеждане на СВО. Същността на стратегията се състои в из­тощаване на военния потен­циал и военнопромишлена­та база на Украйна до степен, при която гражданите є ще разберат безперспективност­та на провежданата политика от държавното ръководство и сами ще трябва да решат бъде­щето си. В този аспект красно­речив е фактът, че на 19 декем­ври 2023 г. за първи път в сраже­ние участва батальонът „Богдан Хмелницки“, формиран от пле­нени бойци на ВСУ, пожелали да се сражават за нова Украй­на. Приетата стратегия оказва въздействие и върху страните от Антантата. Необходимостта от все по-голяма помощ за Украй­на почти изпразва арсеналите є и вече създава икономически и политически проблеми на ней­ните членове.

Главно във възприетата так­тика е активната отбрана, съ­четана с нанасяне на контрауда­ри с тактическо значение за пре­вземане на отделни обекти. Про­веждането на СВО по този начин позволява запазване на личния състав, използване на време­то за подобряване дейността на ВПК, повишаване ефективност­та на армията и увеличаване на числеността є.

След срива на контранастъ­плението инициативата преми­нава в руската армия. Значител­ните загуби на ВСУ на фронта, постоянните удари по остатъ­ците от украинския ВПК и ти­ловата му база показват, че въз­приетият подход е правилен. Това е видно и по обстановката днес в редица европейски стра­ни. Последствията от войната ще се чувстват все по-осезаемо, ще намалява и ентусиазмът на Антантата, както и вярата, че ВСУ, както се изрази новият сло­вашки премиер, „ще поднесе ру­ската мечка на поднос пред За­пада“. Навярно тази неосъщест­вима мечта е в основата на из­разяваната от западни медии идея за преместване на укра­инската столица в Лвов – това не е случайно и означава, че се подготвя

ПРОМЯНА В ПОЛИТИКАТА НА САЩ

Според „Вашингтон пост“ ударението се поставя върху възстановяване на украин­ската икономика и подготов­ката на ВСУ за нанасяне на удари в дълбочина на руска­та територия, за активизира­не на диверсионната дейност и за по-добра отбрана срещу руската армия. Това вероят­но ще наложи промяна и в ко­мандването на ВСУ, но така, че остатъчна Украйна да бъде по­стоянна заплаха за Русия.

Анализирайки действията на Русия, неволно възниква ми­сълта как би се справила с по­добна обстановка една парла­ментарна република, каква­то например е нашата страна. Много добре знаем, че при нас няма нито едно направление от живота ни, в което да има из­градена стабилна структура и ясни и еднакви за всички пра­вила. Това е така, защото все­ки нов парламент, премиер и министър започват работата си с разрушаване, а не с усъ­вършенстване на постигнато­то. Повече от три десетилетия се създават само проблеми, непре­къснато се разделя обществото, разхищават се огромни сред­ства, въпроси, които могат да се решат за кратко време, се отла­гат и в крайна сметка не се раз­решават поради безпринцип­ността на управляващите и алчността на олигарсите.

ВЪПРОСИ, НА КОИТО НЯМА ОТГОВОР

Непрекъснато ни заплаш­ват с Русия и ни убеждават, че няма нищо страшно, защото ни закриля чл. 5 от Вашинг­тонския договор.

Затова имаме натовски войски и бази на наша тери­тория, които при война ще ни защитават. Противникът оба­че няма да нанася удари само по тях, а ще порази и редица други обекти. Готова ли е стра­ната ни да се защити от таки­ва удари? Имаме ли ефектив­на организация за ликвидира­не на последствията от тях, има ли осигурени убежища за хора­та, как ще се осигури прехрана­та им, лечението им? Работят ли за разрешаване на тези въпро­си „великите“, несменяеми, ра­ботещи за себе си и за не носе­щи отговорност партийни лиде­ри и послушни депутати? Често сменящите се и неотговарящи за делата си управляващи виж­дат ли новите особености на съ­временната война и подготвят ли армията и народа в съответ­ствие с тях? Въпроси, на които няма отговор. И няма да има, докато нашата парламентарна „демократична“ система функ­ционира по досегашния начин на „сглобки“ и безпринципно договаряне.

Знаем за придобивките на Съветския съюз след края на Втората световна война. Зна­ем и за придобивките на Ру­сия след опитите на Запада да є създаде проблеми с войните в Грузия и Сирия, след при­съединяването на Крим и гражданската война в Дон­бас. Тя успешно отрази тези оп­ити, придоби влияние и създаде нови военни бази. Русия вече не е онази от 2021 г., въоръ­жените є сили вече са съвър­шено други, населението є се сплоти около президента си, а около 80% от петата колона доброволно напусна страната.

Видно е, че политическата обстановка на планетата бързо и коренно се променя, при това не в полза на Запада.

 

Първи май! Или иде Ден първи

Е-поща Печат PDF

Този празник в начало­то на т. нар. демокра­ция бе заклеймен като комунистическа от­живелица. Наравно с него бяха низвергнати класи, противосто­яния и истини, безусловно по­твърдени от живота, които про­пагандата и властта първо за­мъглиха, а после нагло и напъл­но отрекоха. Разбира се, нищо не ставаше случайно. Привеж­даше се в изпълнение Вашинг­тонският консенсус. Втълпява­ше се, че демокрацията може да бъде само и единствено дясна. И хората се попримириха. Във всеобщия хор на отрицание­то нима можеше да оцелее про­зряната още от библейски вре­мена правда? А е казано: „Пове­че може камила да мине през иг­лени уши, отколкото богат да влезе в Царството небесно.“

Богатите обаче, не само у нас, винаги са се смятали за бого­равни и тези думи на Спасите­ля не ги тревожеха. Те живееха на този свят като богове, може би защото изначално бяха езич­ници, неверници или най-чес­то „излъжи господ“. Молитви не знаеха, но да се кръстят набожно умееха. През годините на своето столетно „богуване“ се бяха из­педепцали да изобразяват, кога­то преценят, дори смирение или божем съчувствие. Никога оба­че не престанаха да водят своя­та борба против народа и наро­дите, докато накрая все пак по­бедиха. Макар и не окончател­но. Търговците и спекулантите, финансовите монополи и както някога ги нарече 32-ият прези­дент на САЩ Франклин Рузвелт „безразсъдните банкери“, кои­то владееха, а управляват и днес властта на организираните пари, която и тогава, и сега оба­че продължава да бъда органи­зирана престъпна група в све­товен мащаб. Някои опреде­лят тази група като вездесъща­та „дълбока държава“. Но дали ще се самовеличаят като гос­подстваща управляваща класа - a ruling/dominant class, или ще се прикриват в някое от много­бройните си синоними, това не е от особено значение. Нейната политическа същност винаги е била осъществяването и гаран­тирането на онази действител­ност, която изразява позабра­вената днес думичка експлоата­ция. Пиша „позабравената“, но всъщност по-точно е да се каже „забранената“.

Епична е борбата срещу това грабителство и потисни­чество, които са истинската и неизменна същност на октопо­да на капитализма. Дори фео­далите на Запад, а в Русия и по­мешчикът са имали вменени от порядките и църквата неизмен ни задължения. Те са били отго­ворни за прехраната и същест­вуването на своите „крепостни“. Днес обаче лайтмотивът в иде­ологията на класата на експло­ататорите е узаконяването на неравенството и безпредела на собственото им самообога­тяване без всякаква отговор­ност и грижа за народа. В това отношение тяхната главна за­дача е да бъде осъществен раз­громът на държавата с нейните изначални задължения относно възпроизводството и бъдещето на нацията. Атакувани и еро­зирани са такива основопола­гащи за обществото системи като правосъдие, образование, сигурност, култура и пр. Чрез т. нар. реформи те са превърнати във фасада за прикритие на ина­че един безпогрешно действащ, пълзящ людоедски механизъм за тотално господство над чове­щината. В това отношение в са­танински интернационал са обединени всички тъмни сили. Подчинена е дори науката, за­ставени са да обслужват вся­ка конюнктура и учени, и ин­телигенция. Цели институти обслужват борбата на господ­стващите мира сего и всяка из­исквана от тях политика, коя­то подрива същността дори на някаква относителна справед­ливост. От финикийски времена „меката сила“ е била средство и инструмент на властта. Днес обаче, след оттеглянето на дър­жавата и овладяването на сред­ствата за производство от корпо­рациите потисническата класа, вече открито налага единстве­но собствените си интереси. Принципите на хуманистичните ценности, словоблудството и ек­вилибристиката на „медиите под контрол“ отдавна са превърнати в точно обратното на понятията, които трябва да изразяват.

Погледнато по-нашироко, изглежда, че злото е неудър­жимо, неизтребимо и всепо­беждаващо. И както е казал по­етът, „отникъде взорът надеж­да не види“. Българският гений е добавил: „Тъй върви светът, лъжа и робство на тази пуста земя царуват“. И все пак про­светления, даващи живот на на­деждата, има. Злото винаги е било на крачка от пълната по­беда и никога не е успявало да я постигне. Такъв е законът на живота. От ужасяващите Ди­кенсови реалности, през мечти­те и илюзиите на парижките ко­мунари, волята на онеправдани­те е набирала сила.

На 1 май 1886 г. организи­раните работници издигат глас за осемчасов работен ден. Триста хиляди души предявя­ват своите искания пред стъ­писаната власт в Чикаго. Три дни продължават протестите и демонстрациите, докато накрая господстващата класа отгова­ря с най-примитивния способ – терора. Ранени са от полици­ята стотици хора, убити са чети­рима, други седем са изправени пред съда и по късата процеду­ра са осъдени на смърт. Причи­ната е избухнала бомба в поли­цейските редици. Провокаци­ята като повод за разправа не е само привилегия на днешно­то време. Нито пък тактиката на тоягата и моркова. По-къс­но екзекутираните са оправда­ни и случаят е записан в графа­та „съдебна грешка“. На света се поднася обаче фалшивата теза за обективността на съда и тър­жеството на правдата. Но мал­цина вярват в това. Само две го­дини по-късно пожарът на про­зрените истини обхваща сърца­та на милиони хора, повярвали, че обединени, могат да се про­тивопоставят на злото. Експло­атацията по дикенсовски обра­зец не е победена и отменена. Но надеждата укрепва. От само себе си се налага моралният об­раз на работника, с неговата ос­ъзната принципност и жертво­готовност в името на един по- добър свят. Философи се наемат да обясняват и обосновават сми­съла и технологията на борбата на милионите. И да утвърждават понятия като „работническа класа“ и „победа на народите“. Професионални революционе­ри тръгват по кривите тъмни пътеки на тероризма и въоръ­жената борба. „В бой последен“ препускат червени ескадрони и пламти над тях огнената звезда на надеждата. Поети възпяват и метафорично назовават бъде­щето, в което непременно „сеп­тември ще бъде май!“

Жълтеят обаче страници­те на историята, откъснати и най-често пренаписани, додето старата блудница споделя по­стелята на всеки победител, ма­кар и временен. За да стигнем до днешните дни с прозрение­то на поета, че няма какво тя да даде „на хората от фабрики и канцеларии“. Но жива е памет­та на кръвта. Неугасим е фа­рът на надеждата, че Бог ни­кога няма да позволи пълната победа на злото. Ако вярата е крепка и непоклатима, истината ще застига лъжата. И правдата в края на краищата винаги ще бъде победител. Защото да при­помним: Търговците нямат мяс­то в храма!

А сега е времето сърцата ни да набират висота в часа горчив на този празник. И всеки да знае и да помни своя род, език и длъжност. Новият ден иде.

Иде Ден първи!

 

Страшният съд над Бога

Е-поща Печат PDF

Никога у човека не е имало по-малко от Бога, драги братя, от­колкото днес; никога не е имало по-малко, отколкото днес.

Днес дяволът се е въплътил в човека, за да развъплъти Бо­гочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на човека, за да изгони Бога оттам. Днес целият пъкъл се е преселил на земята.

Дали някой се сеща, че земя­та някога е била рай? Днешно­то падение на човека е неиз­меримо по-голямо от първото падение. Тогава човек е отпад­нал от Бога, а днес той е раз­пнал Бога, убил е Бога.

Човече, как ти е името, ако не — дявол? Но какво говоря аз? Това е оскърбление за дя­вола. Дяволът никога не е бил тъй зъл, така изкусно зъл като човека. Господ Христос и в ада е слязъл, ала там не са го разпна­ли. А ние Го разпнахме! Нима човеците не са по-зли от дяво­ла? Нима земята не е по-пъклена и от ада? От ада не са изгонили Христа, а човеците днес са Го прогонили от земята, прогонили са го от тялото си, от ду­шата си, от своя град...

В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия зъл въпрос и злорадо ме пита: мигар е бил нявга човекът до­бър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в човека, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж човека, виж чове­чеството от зенита на Велики петък, виж как човекът убива Богочовека и ми кажи: и сега ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че човекът е по-зъл и от дявола?

Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте човека в грани­ците на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хи­подрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла днес земята у човека? Не е ли доказал днес човек, убивайки Богочовека, че наистина той е лудостта на земята?

И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той несъмне­но ще е по-малко страшен, за­щото тогава Бог ще съди чове­ка, а днес човекът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес човекът оценява Бога — оценява Го на трийсет сребър­ника. Христа — за трийсет сре­бърника! Нима това е последна­та цена? Нима Юда е нашето по­следно слово за Христа?

Днес човечеството е осъди­ло Бога на смърт — това е най- великият бунт в историята на небето и земята; това е най-го­лемият грях в историята на не­бето и земята. И падналите ан­гели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, от­колкото когато и да било. «Все­смехливият ад» днес се е вселил в човека и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Каз­ва се, че Господ Иисус нико­га не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опо­зорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оно­гова, Който дойде нас да изба­ви от мъки. На смърт се преда­ва днес Онзи, Който ни донесе живот вечен. Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение?

Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокажени­ко, Той те очисти от проказа­та, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар за да виж­даш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мърт­вецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с та­кава горчилка?

«Народе мой, какво ви сто­рих? Не изпълних ли Юдея с чу­деса? Не възкресявах ли мърт­ъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?... Какво ми въздавате? За изцеле­нията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво»1...

Велики петък, братя, е на­шият срам, и стид, и пора­жение. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгреш­ни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Хрис­та, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатана­та сме прегърнали. Да, сатана­та. Понеже в светото Евангелие е казано: «И подир залъка, сата­ната влезе в него (Юда)» (Иоан. 13:27).

Подир кой залък? Подир за­лъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо падение, по-голям ужас?

Сребролюбие, ти преда­де Господа Христа! Сребролю­бие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Хри­стов, който три години е бил с Него, който е присъствал на всички Христови чудеса, кой­то с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е болни, възкресявал е мъртъвци, изгон­вал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е на­правило предател и Христо­убиец. Как тогава да не направи мене и тебе предател и Христо­убиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очист­вал, нито болни изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Ии­сусово?

Юда дълго е бил с Оного­ва, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не тряб­ва да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не уме­еш да се радваш на сирома­шията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кандидат за Юда. Не питай: «да не съм аз, Госпо­ди?» Понеже несъмнено чуеш отговора: «да, ти рече». Мечта­еш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял жи­вот: сребролюбието е разпна­ло Христа, убило е Бога. Среб­ролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Хри­ста. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христо­убиец, но и самоубиец. Отна­чало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек.

Смъртта е страшна тайна, братя, но най-страшното е ко­гато човеците предават Бога на смърт и желаят да Го уби­ят напълно, да Го унищожат съвсем, цял да бъде мъртъв, цял — без остатък. Днес е ден, когато човеците са страшни за Бога, понеже мъчат Бога както никой никога не Го е мъчил; за­щото те плюят по Бога, както никой никога не Го е оплю­вал; понеже бият Бога, как­то никой никога не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се нарича човек! «Да мълчи всяка плът човешка!»

Нека никой не се хвали, че е човек, нека никой не хвали чо­вечеството, понеже ето: чове­чеството не търпи Бога сред себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хума­низма! Ах, та той е цял един­ствено — сатанизъм, сатани­зъм, сатанизъм…

Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са из­плели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оно­гова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец пле­те човечеството около глава­та на Оногова, който е изплел венец от звезди около земя­та! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбоде­ец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клю­кар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако ня­мам вяра, ако нямам любов.

Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезу­мялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.

В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дяво­ла. Не вярвате ли? Чуйте какво разказва един очевидец: «Тогава Го заплюваха по лицето» (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прекрасно лице… Господи, защо устата им не се покриха с проказа и не се превърнаха в язва? Не затова ли, да ни научиш на търпение и кро­тост?… Заплюваха онова дивно, онова благо Лице, което струва повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво го­воря? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, понеже в това кротко Лице е всевидно­то вечно блаженство, всевид­ната вечна радост… Заплюва­ха онова светло Лице, пред което морето се смиряваше и умиля­ваше; онова Лице, което умиро­творяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с човека? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не трябва толкова много да се сра­мува от себе си както човекът — никой от бесовете, никой от зве­ровете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, ако нямаше ад, би трябвало да бъде измислен, да се измисли за човеците – само за човеците…

Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той крот­ко и мълчаливо търпи всич­ко. Има ли какво да кажеш в свое оправдание ти, който за всяко оскърбление отвръщаш с оскърбление, който връщаш за злото зло, който кълнеш кога те кълнат и мразиш кога те мра­зят? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Хри­ста; мразейки ония, които те мразят, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за оби­дата обида, ти безчестиш Гос­пода Иисуса, понеже Той не е правел това. И Пилат предаде на раз­пятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръ­цете на Христа — ръцете, които изцелиха толкова бо­лни човеци, които очистиха толкова прокажени, които възкресиха толкова мъртви? Да замлъкнат ли устата, кои­то говореха тъй, както човек никога не е говорил? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наин­ска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Гос­под? Нима разпъвате Него — надеждата на безнадеждните, утехата на неутешимите, око­то на слепците, ухото на глухи­те, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по сухо ходеха, които бързаха към всички бо­лни, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?

Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво ми­слите за Христа на кръста? Измамник е, немощен е, съ­блазън е: « Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Кой­то разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!» (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).

А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на лю­бовта и Бог на кротостта може да мисли: «Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят» (Лука 23:34). Наистина не зна­ят какво правят с въплъти­лия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-теж­ко, ви казвам, отколкото ако аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безкрай­но по-голяма разликата между Бога и човека, нежели между дявола и човека; между смър­тта и Бога, нежели между смър­тта и човека. Спасителят е усе­щал тази мъка: Неговата чис­та, безгрешна природа е въ­станала против смъртта и Той при съглеждането на смъртта «почна да скърби и да тъгува: „душата Ми е прескръбна до смърт» (Мат. 26:37-38).

Когато и Бог скърби, кога­то и Бог тъгува поради смър­тта, то кажете: има ли за чове­ка нещо по-страшно от смър­тта, нещо по-неестествено от смъртта, нещо по-отвратител­но от смъртта? Смъртта е теж­ка за Бога, а камо ли за човека. От всичко най-тежка за чо­века е смъртта, понеже пред­ставлява най-голямата отда­леченост на човека от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болка е изповядал: «Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме ос­тавил?» (Мат. 27:46) — този вопъл се изтръгва от Едино­родния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голя­мото доказателство, че смър­тта е сила, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, раз­лъчва от Бога?

Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният разбойник, не би имало за тебе оправда­ние. Да не е бил той, земята на­веки би станала пъкъл. Когато всички ученици се съблазнили в Христа, разбойникът го из­повядал като Господ и като Цар: «Спомни си за мене, Гос­поди, кога дойдеш в царството Си!» (Лука 23:42) — разбойни­кът е нашата надежда, понеже е повярвал в Христа като Бог то­гава, когато всички са били из­губили вярата в Него, понеже е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил по­руган, осмян, измъчен, когато е бил в най-позорно положение, когато като всеки човек е стра­дал и се е мъчел ужасно.

Но докато човеците зап­лювали Бога, докато чове­ците разпъвали Бога, дото­гава цялата природа негоду­ва против това: «А от шестия час настана тъмнина по цяла­та земя до деветия час; а Иис­ус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гро­бовете се разтвориха; и много тела на починали светии въз­кръснаха» (Мат. 27:45, 50-52).

Когато човеците завърши­ли своята гавра над Бога, ко­гато замълчали — прогово­рила вселената, проговорили камъните и се показали по- усетливи от човеците, усет­ливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от срам отдръпнало своята свет­лина от нашата страшна пла­нета. Светлината се срамува­ла от онова, на което човеци­те се радвали. Мъртвите в гро­бовете чули Христовия вопъл и се пробудили и наизлезли из гробовете, докато живите стоя­ли при кръста и носели в тела­та си мъртви души. «Днес цър­ковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат».

«Всичко състрадаваше на Създалия всичко». Да, всички и всичко състрадавало на разпна­тия Господ — всички и всич­ко, освен човека, освен човеци­те. Цялото творение и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, да­ден на разбойника. И още как? Чрез помръкването на слънце­то, чрез земетресението. И още как? Чрез молитвата за Свои­те врагове: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят» (Лука 23:34).

Наистина, човеците не знаят какво правят с Христа. От злоб­но незнание хората разпнаха Христа; от незнание Го раз­пъват и днес. « Да бяха позна­ли Господа на славата, не биха Го разпнали » (срв. 1 Кор. 2:8). С кротост и смирение Господ е влязъл в света. Понеже няма по-голяма кротост и по-голямо смирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в ограничено, в нищожно човеш­ко тяло? С кротост и смирение е и излязъл Господ от света; из­лязъл е, молейки се кротко за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, затова Го гонят; не знаят каква любов, какво смирение, каква кро­тост проявява Бог, когато до­ пуска човеците да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и уби­ят.

Страшна е участта Христо­ва на земята и днес, братя. Все­ки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Ии­суса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, от­колкото за тебе и за мене. Вър­шейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и кре­щи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е гвоздей, който аз заби­вам в ръката на кроткия Гос­под; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова.

Нашето поругаване над Хри­ста е по-страшно и от това на ев­реите. Евреите по-малко са мог­ли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свиде­телства, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсна­лия Христа, заплюваме възкръс­налия Христос, отново разпъва­ме Христа, и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсква от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над въз­кръсналия Христа професо­рът, учителят, който със свое­то богоборно учение изгонва Бога от душите на своите уче­ници? Мигар не позори Хрис­та, мигар не заплюва възкръс­налия Христа всеки христия­нин, който е само по име хрис­тиянин?

Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече ня­кой, когато Той не пребивава тя­лом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Негова­та Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: поне­же Той е, Който проси в лице­то на просяка. Ние гоним Хри­ста, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спо­хождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Хрис­тос. Във всеки страдалец стра­да Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Хрис­тос. От безкрайно човеколю­бие Той непрестанно се въплъ­щава в тялото на всички глад­ни, всички болни, всички жад­ни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички униже­ни, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмер­но милосърдие той непрес­танно се отъждествява с тях: «доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-мал­ки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили» (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки христи­янин. Чуй какво казва: «Савле, Савле, що Ме гониш?» (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вяр­ват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — «като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа» (1 Кор. 8:12).

Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христо­носци животът на земята е не­залязващ Велики петък. Колко­то повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за «измет на света» (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа.

Когато те кълнат, благосла­вяй! Когато те бият, проща­вай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай до­бро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с гру­бостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страдание­то той води към възкресение.

Ние сме на тоя път, на ед­ничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, кои­то ни мразят, ако любим свои­те врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва по­насяме заплюванията.

Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тър­жествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъ­ват, по примера на Христа се мо­лим за своите мъчители: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят»! Амин.

Превод от сръбски език Елена Узунова.

 


Страница 620 от 636