Нова Зора

Русофобията в Бъл­гария се оглави от Росен Плевнелиев и придружаващите го „демократични“ номен­клатурчици. Днес русофо­бията прерасна в държавна политика на “академичното” правителство на Николай Денков, подкрепян от така наречената “сглобка”. Тези родоотстъпници, антибъл­гари и политически без­отговорници си позволиха скверно да охулят скъпия на българския народ Тре­ти март, принизявайки ис­торическото му значение за България.

Тази каста от поръчкови, близки до посолството на САЩ политици се мъчи да зарази народа ни с истори­ческа амнезия. Превръща страната ни в изходен пункт на глобалистите от САЩ и марионетките им от Брюк­сел в похода им срещу Ру­сия. Това е опасно, мно­го опасно за бъдещето на България. Ние, българите, никога няма да забравим, че колкото пъти България не е била с Русия, е застигана от национални катастрофи.

Ще репликирам тези ро­доотстъпници със свидетел­ството на бившия посла­ник на Руската Федерация в Р България - Анатолий Макаров, който в интервю за вестник “Нова Зора” (Ма­каров, Анатолий, в. “Нова Зора”, бр. 25, 22 юни 2020 г.) документално посочва ука­занията на канцлера на Ру­ската империя - княз Алек­сандър Горчаков, към ру­ския комисар в София вед­нага след Освобождението на България от турско роб­ство: “Всички Ваши грижи трябва да бъдат изцяло пос­ветени на пробуждането на българския живот и въз­можност за най-бърза ста­билизация на неговата са­мостоятелност.” Послани­кът продължава: “Струва си да се замислим: дори запла­щайки двеста хиляди живо­та за Освобождението на България, по време на Ру­ско-турската война (1877г. - 1878г.), Русия не е имала замисли и е виждала своята задача в най-бързото въз­становяване на българска­та държавност и суверени­тет.”

Пораженията, които на­несоха русофобите на зак­репените от векове друже­любни българо-руски от­ношения, парят горещо в българското ни съзнание, достойнство и чест, унижа­ват добронамереността ни към братския руски народ.

Днес управляващата вър­хушка на “политическата сглобка” раболепно и унизи­телно чупи гръбнак пред ва­шингтонските господари и брюкселските бюрократи, загърбвайки национална­та ни независимост. Фал­шифицира историята през вековете на българо-руски­те отношения, услужливо за­силва антируските си дейст­вия.

Тези действия преляха чашата на политическо­то ми търпение. Разтворих страниците на българо-ру­ските отношения през ве­ковете. Ще посоча част от тях:

От 6 юни 1466 г. Рилски­ят манастир е взет под по­печителството на руските князе. Така е гарантирано неговото оцеляване от тур­ските поробители. Запазва се като крупен книжовен цен­тър на България. Между 16- ти и 19-ти век всички бо­гослужебни книги са печа­тани в Русия и доставяни безплатно в българските църкви и манастири. Така се спасява националната и верската ни идентичност.

През Руско-турската ос­вободителна война (1877 – 1878 г.) Русия с цената на живота на над сто хиля­ди убити руски войници и офицери и с участието на българските опълченци освобождава България от турско робство. Без да пре­дявява някакви претенции към страната ни, Русия въз­становява българската дър­жавност, администрация, съ­дилища и армия. След Съ­единението на България (1885 г.) Русия с диплома­тически преговори с Тур­ция се отказва от своите парични вземания от Ос­манската империя срещу условието Османската им­перия да се откаже от фи­нансови претенции към България.

През 1908 г., след обявя­ването на независимостта на България Русия пла­ща на Турция от името на страната ни осемдесет и пет милиона златни фран­ка! България се задължава да върне този дълг за 78 го­дини. Не плаща нито стотин­ка.

През 1919 г. председате­лят на Съвета на народните комисари - Владимир Илич Ленин, подписва декрет, с който анулира заема, кой­то България дължи на Ру­сия.

Ще посоча и някои при­мери от най-новата исто­рия на България, които са особено съдбовни за нейното бъдеще.

През 1944 г., когато по времето на Втората све­товна война България е съюзник на хитлеристка Германия, по заповед на У. Чърчил, започват ан­гло-американските бом­бардировки над София. Чърчил цинично заявя­ва, че София трябва да се превърне в картофе­на нива. Разрухата е го­ляма. Загиват хиляди софиянци.

По настояване на Сталин бомбардировки­те са прекратени и Со­фия е спасена. За учуд­ване е, че днес в центъра на столицата, русофоби­те построиха паметник на “героичните” англо-аме­рикански летци. В същото време те с неистова злоба, към приятелска Русия по­хитиха Паметника на Съ­ветската армия, армията, която ни избави и освобо­ди от фашисткото мрако­бесие. На порутване бяха подложени и други руски паметници, а също така се иска смяната на имената на улици, кръстени на руски пълководци и по­литици с големи заслуги за Освобождението на България от турско роб­ство.

С голяма благодарност към ръководството на Съ­ветския съюз, българите трябва да помним как на Па­рижката мирна конферен­ция, Москва твърдо и не­отстъпчиво защитава те­риториалната цялост на България от исканията на Югославия и Гърция за за­вземането на нейни терито­рии, както и налага драстич­но намаляване на искани­те заробващи репарации. В този паметен за страна­та ни ден Вячеслав Михай­лович Молотов заявява: “Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще оста­нат непокътнати!”

Ще подкрепя моите ар­гументи с някои примери от братските българо-руски от­ношения с помощта, която СССР оказваше на Бълга­рия в изграждане на нейна­та икономика. Тя бе субси­дирана ежегодно със стотици милиона долари без заробва­щи задължения.

Благодарение на по­мощта на СССР в Бъл­гария бяха построени 650 язовира, хиляди ки­лометри електропрово­ди. Създадени бяха 12 милиона декара полив­ни площи. Изнасяхме месо в Арабския свят и СИВ за стотици мили­они. Имахме 9 милиона овце (сега те са под 1 ми­лион), гледахме 1,8 ми­лиона крави (сега те са 400-500 хиляди). Стра­ната ни се нареди на шесто място в света по инсталирани енергий­ни мощности и на 29-о място по комплексни со­циално-икономически по­казатели. Всеки трети електрокар и мотокар в света беше български. Впечатляващ беше изно­сът ни на електроника, на металорежещи маши­ни с цифрово програм­но управление. Страна­та ни имаше развити 2 вида технологии на све­товно ниво. Разцвет по­лучи металургията, хи­мическата промишленост, станахме космическа дър­жава. Списъкът на успе­хите продължава в здра­веопазването, науката, образованието, култура­та и спорта.

За страната ни необят­ният руски пазар беше широко отворен.

Съдбата най-благо­склонно ми предопредели доста години от житей­ския си път да прекарам във флагмана на воен­ната индустрия - Обеди­нените заводи “Фридрих Енгелс” в Казанлък, който се възроди и из­расна благодарение и на съветската помощ.

Получихме безплатно лицензи за военни тех­нологии на равнището на световните постижения. Голяма бе помощта на съ­ветските специалисти за тяхното усвояване. Даде­но бе съгласие изделията ни да бъдат продавани в страните от целия свят.

Единадесет години пос­ветих и на изграждането на сърцето на българската енер­гетика - Енергийно-промиш­ления комплекс “Марица- Изток”. Свидетел съм и на безценните заслуги на съвет­ските специалисти, които ни помагаха в неговото изграж­дане.

Трудно е в една ста­тия да се покаже цялата огромна значимост на братската помощ, оказ­вана ни от Съветския съюз. За нея могат да се изпишат цели томове, за­това в този ред на мисли ще се изкуша да посоча само още два примера от дружеските българо- руски отношения.

Правителствена де­легация на България, водена от министър- председателя Кимон Ге­оргиев, отива в Москва за преговори със съвет­ското правителство за закупуването на 350 са­молета за Българската армия. След приключва­не на преговорите меж­ду двете делегации при заключителната среща при Сталин той отсича: “Ще дадем самолетите без нито една рубла. На братска България не взе­маме пари.”

В този ред на мисли бих попитал в укор гос­пода русофобите: защо не помолят своите гос­подари от Вашингтон да намалят малко от ми­лионите, които им бяха дадени авансово за са­молети, които, впрочем, още са само на чертеж?

И още за руско-бъл­гарското приятелство. Като жител на Староза­горска област до сълзи ме трогна следното - при възникнал огромен по­жар край Стара Заго­ра България се обръ­ща към Германия и Ав­стрия да изпратят само­лети за потушаване на пожара, при което Гер­мания и Австрия по­ставят условие - Бълга­рия да преведе голяма сума - която е непосил­но висока цена за Бълга­рия.

Как ще оцените този „жест“ на тези съюзни­чески, натовски държави, господа русофоби?

След поставяне на тези непосилни изисквания от страна на Германия и Ав­стрия към България, за да „помогнат“ и невъзмож­ността на България да плати тази висока цена, министърът на вътрешни­те работи - Румен Петков, се обръща към посланика на Русия в България Ана­толий Потапов за помощ. Руското правителство веднага се отзова на мол­бата и изпрати специален самолет на Министер­ството на извънредните ситуации, който се призе­мява на Летище Пловдив и след това веднага се включва в потушаване­то на пожара. Без да иска заплащане на услугата.

Посочените от мен примери в дългия спи­сък на българо-руското приятелство ми дават основание от срещите ми с руски хора да се за­позная отблизо с руска­та душа.

Впечатленията ми от нея са, че тя е необятна, както са необятни просто­рите на Русия, гостопри­емна за приятелите и без­компромисна в гнева си срещу враговете.

Руският човек не е въжеиграч, а човек на честта. Патриот и идеа­лист и в същото време е критичен към себе си.

От името на прияте­лите на българо-руската дружба гневно ще попи­там пръкналите се на по­литическия хоризонт на България русофоби и ро­доотстъпници, както и управляващата върхушка на “сглобката” начело с Денковото “академич­но” правителство, пре­върнало русофобство­то в държавна полити­ка – кажете, господа, по какъв начин може да се опровергаят заслуги­те на Русия, към Бълга­рия?!

Ние, българите, сме по­рядъчен народ. Една от от­личителните черти на наро­допсихологията ни е стре­межът към истината. В основата на българо-ру­ските отношения стоят и ще стои братската пролята кръв край Плевен, Шипка, Шейново и Стара Загора. Този подвиг ни напомня за достойно издържания кър­вав изпит на верността и братството между руския и българския народ.

Убеден съм, че какви­то и напъни да прави уп­равляващата “сглобка” да скара българския на­род с руския, да скъса многовековните друже­ски връзки между Русия и България, няма да ус­пее. Тези връзки са коди­рани във вековете, меж­ду братя, непоклатимо, скрепени от общия ни сла­вянски корен и християн­ското православие.

Ще заключа с оптими­зъм, че русофилството в България е силно, патрио­тично движение, което има не само минало, но и бъ­деще. Родено през векове­те, то е вечно - като родния Балкан и великата руска река - Волга.

Отшумяват пом­позните фан­фари по повод 20-годишни­на от присъе­диняването на страната ни към Северноатлантическия пакт. Въпреки че не бе про­веден референдум във връз­ка с такъв жизненоважен и с решаващо цивилизацион­но звучене въпрос, това вли­зане в НАТО е представяно като избор на целия българ­ски народ. На практика обаче „гласът народен“ е пребрег­нат от тясна прослойка от бившата партийно-държав­на номенклатура и насто­ящата политическа креату­ра.

В рамките на предишни и сегашни разговори, диску­сии и прокламации от раз­лични представители на пре­дишни и текущи управленски гарнитури, широко и гръм­ко разпространявани в офи­циозните средства за масо­ва информация, е заявявано, че „България е щастлива да бъде член на най-могъщия во­енен блок в историята на чо­вечеството“. Така, видите ли, са гарантирани нейна­та независимост, проспери­тет, териториална цялост и сигурност. При което най-ка­тегорично се утвърждава, че е нямало преди, няма сега и няма да има в бъдеще ал­тернатива на членството ни в НАТО.

Но зад фалша на тези ви­сокопарни приказки прос­ветва съвсем друга реал­ност. Още от самото начало след сюблимната дата 10 но­ември 1989 г. въпреки прекра­тяването на Варшавския дого­вор на 1 юли 1991 г. под на­тиска на САЩ и НАТО е за­почнат разгромен процес. Процес на рязко съкраща­ване на българските въоръ­жени сили, на масово и без­възвратно унищожаване на ракети, самолети, танкове, артилерия, а също така раз­рушаване най-вече на ви­сокотехнологичните секто­ри на военнопромишления комплекс на Родината ни.

Българските партийно-по­литически „елити“ в угода на НАТО вкараха страната ни в различни западни аг­ресивни схеми като война­та срещу Югославия през 1999 г., инвазията в Афга­нистан(2001 г. и нататък), в „коалицията на желаещи­те“ предвид войната про­тив Ирак през 2003 г. Всичко това за да се „заслужи дове­рието за членство в НАТО“, което стана факт през 2004 г. Вече като член на Северно­атлантическия пакт нашата държава регистрира безслав­но участие в интервенцията срещу Либия през 2011 г.

Всички тези участия нана­сяха удари върху национал­ните интереси на Родината ни, тъй като по един или друг начин влошаваха отношения­га ни със съседна страна или с такива, с които сме имали по­вече или по-малко тесни връз­ки. Няма да говорим за т.нар. „просперитет“, който ни до­несе „дружбата“ с НАТО, САЩ и Запада въобще. В резултат на тази „дружба“ България се деиндустриа­лизира, деаграризира, деин­телектуализира и изпадна в тежка социо-демографска катастрофа, застрашаваща с изчезване българската на­ция и държава.

През цялото това време наблюдаваме намаляване на способностите на българ­ските въоръжени сили за поддръжка на сигурността на Отечеството ни. Въпреки на­дутите приказки, че САЩ и България са стратегиче­ски партньори, страната ни на два пъти плаща за изтре­бители F-16, от които досега нищо не е доставено. Но няма никакви компенсации за за­бавянето. Сега се купуват за непомерно висока сума мо­рално остарели бронетран­спортьори непригодени към изискванията за съвремен­ни бойни действия. Казано с други думи, имаме съмнение, че нашият „стратегически партньор“ съзнателно под­бива формирането на наши­те способности за защита на България, като ни поставя в зависимост от разполага­нето на наша територия на сили на САЩ и НАТО.

На територията на Роди­ната ни са разположени чети­ри т. нар. „съвместни бази“. Както съобщават самите аме­риканци, например, „поли­гонът в Ново село се използ­ва за тестване на биологи­ческо и химическо оръжие, стрелба с танкове и разузна­ватели тренировъчни учения. Включително за тестване на ядрено оръжие. /вж. www. cobases.com/. Дали тези бази допринасят за сигурността на България, питаме ние?

Във връзка с развитието на конфликта в Украйна Бъл­гария по линия на НАТО е включена в доставката на летално оръжие за режима в Киев, като по този начин Родината ни е превърната в прифронтова държава.

Междувременно САЩ обявиха Черно море за зона на стратегическите си инте­реси. Висши политически и военни лица от страни - член­ки на Северноатлантическия пакт, заявяват за необходи­мостта от пряко включва­не на НАТО във военните действия срещу Русия. При това нерядко се намеква, че това евентуално предполага най-вече участието на стра­ни от Източна Европа, сред които се споменава и Бъл­гария.

Фактически опасността от превръщането на таткови­ната ни във фронтова дър­жава нараства многократ­но. Развитието на събития­та по такъв сценарий грози България с пълно или час­тично унищожение. Подоб­на ситуация свидетелства, че участието на Отечеството ни в НАТО не само не съз­дава сигурност, но точно об­ратното – лишава България от сигурност.

Официалното твърдение, че НАТО няма алтернати­ва е токсично твърдение. На същото има верен позитивен отговор: България да стане Зона на мира и Брод за мир. Трябва да се прекрати член­ството ни в НАТО или най- малко като първа стъпка да се излезе от военната организа­ция на Северноатлантическия пакт.

Страната ни официал­но да се обърне към петте държави постоянни - член­ки на Съвета за сигурност на ООН, към Генералната асам­блея на ООН, към съседните страни на България, към ЕС и други страни с предложе­ние да ѝ бъде признат статут на ЗОНА НА МИРА. Ще из­броим някои примерни точки, които да гарантират този ста­тут:

На територията на страна­та да не могат да бъдат раз­полагани чужди военни съ­оръжения /бази, центрове и други/, които въпреки волята на София да провокират кон­фликт. Страната ни се за­дължава да не бъде източ­ник на агресивни действия и заплаха за мира. Това задъл­жение е отговор, че на нея се гарантира статутът на Зона на мира. Съответно спрямо България никой да не осъ­ществява агресия от какво­то и да е естество.

България да се превърне в източник за мирни иници­ативи и площадка за про­веждане на преговори във връзка с разрешаване на раз­лични конфликти, т. е. пре­връщането ѝ в Брод за мир.

Призоваваме всички бъл­гарски граждани да под­крепят жизненоважната за България инициатива: „Не на НАТО!“ „Да на Бълга­рия - зона на мира!!!“