Дойде превратът (или както предпочитате да го наричате) на 10 ноември 1989 г. Често съм си мислил – защо се случи той? Не можеше ли по- кротката, без такива разрушения. Без унищожаване на индустрията, селското стопанство, социалната сфера. И винаги съм стигал до извода, че всичко беше подготвено от „другарите” на Тодор Живков в съглашателство и по поръчка на външни сили. Как иначе да си обясним, че основната парична маса от заемите, парите от приватизация и от други канали се насочиха директно към джобовете на перестроечната номенклатура. Само че тя вече беше посипана с брашно като вълка, който с удоволствие би схрускал седемте козлета. Който от партийните лидери се оказа сравнително честен, почти веднага излетя зад борда. Може и така да е, може и да не е. За мен това е обяснението.
Спомняте си обясненията на Горбачов защо продаде СССР. Само че той даваше обясненията си пред аудитории в САЩ и западните страни, където го развеждаха като панаирджийска мечка да разправя колко лош бил социализмът и колко калпави държавните му ръководители. Е, получи си наградата – Нобелова награда за мир! Получи си и милиона. И млада жена му намериха. Само че получи и друга награда – руските хора дори не искаха да чуят да му отдадат последна почит в Москва. Надявам се и с нашите да се случи така един ден, когато си тръгнат от този свят.
В началото на 1990 година в общи линии схемата за разгрома на България беше разработена. Указ 56 се подчини на плана „Ран-Ът“, който откри пътя за разграбването на икономиката на България. Започна реставрация на капитализма и то в най-дивата му и уродлива форма.
Националната стратегия „Ран-Ът“, или планът „Ран-Ът“, е план за преход към пазарна икономика, изготвен в рамките на 6 месеца от Националната търговска камара на САЩ по молба на последното правителство на Народна република България (в лицето на Андрей Луканов), поръчан през март 1990 г. Разбира се, към двамата мастити ликвидатори – Ричард Ран и Роналд Ът - бяха прикачени за фасон и група от 18 „специалисти” от САЩ, както и 22 български, голяма част от тях функционери на БКП. Много от тях впоследствие заеха министерски кресла в различни правителства.
Народното събрание приема проекта с ръкопляскания за сведение. И май без да е съвсем наясно какво приема. За размера на
НАДВИСНАЛОТО ЦУНАМИ
знаят само малцина избрани, които, както винаги, прикриват всичко зад фасадата на “реформите”, “пазарното стопанство” и още ред благи приказки. Всеки народен представител получава по едно копие от доклада, а Андрей Луканов заявява, че „програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите“. Точно тук е разковничето на мнимото противоборство между двамата основни политически играчи – “рационални елементи”, схемата на далаверата. И са само приказки за наивници яростните спорове около Кръглата маса тогава. Всъщност тези спорове се въртяха месеци наред около това дали държавният глава да бъде наричан “президент” или “председател”. Което си е едно и също.
И сини, и червени са работели заедно с екипа на Националната камара на САЩ в ущърб на България. А за очи пред камерите на телевизиите едва ли не се хващаха за гушите. Това е практическият план, по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес, изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. (Че са били ортаци тогава, както са и сега, говори фактът, че за председател на Народното събрание сини и червени гласуваха заедно. Един вид – признаха си дълго спотаяваната тайна любов.) На бял свят излизат само псевдонаучните икономически доводи да се направи реформа, а истинските мотиви за това никога не виждат бял свят. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва у нас. Това е най-стриктно пазеният документ в България от 1990 г. до днес.
Проектът за прехода към пазарна икономика в България не е нито неправилен, нито престъпен. Престъпни са скритите от обществото ни истински цели и средствата за постигането им, благодарение на които българската икономика е в руини и България е върната със 100 години назад в своето развитие.
Националната стратегия предвижда до края на 1990 г.: да се изготви приватизационна програма, написана от Роналд Ът, вицепрезидент на Националната търговска камара, която спонсорира проекта; да се започнат основни парични реформи; да се позволи свободна обмяна на чужди валути; да се премахне контролът над заплати и цени; да се предприемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населението от трудностите; да се съгласува данъчна реформа; да се пригоди търговският закон от 1997 г. към тогавашните бизнес дела; да се преразгледа Законът за социална политика. Предвидени са били също така точни срокове за изпълнението на тези мерки.
В свой анализ за прехода към пазарна икономика д-р Петер Бахмайер, доктор на философските науки, историк и политолог от Института за Източна и Югоизточна Европа във Виена, констатира, че при изпълнението на стратегията на Ран и Ът „бившият комунистически елит участваше в неолибералния проект и става част от международната финансова система“.
Казаното от него има своя корен в
ДУМИТЕ НА АЛЪН ДЪЛЕС
при учредяването на ЦРУ през 1945 г. Нека ги припомним точно: “Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ - руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството - с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел... честността, порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото... Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ - всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става... Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: Защита правата на човека и гражданските му свободи”.
Това е казано по адрес на СССР и Русия, но то важи в същата степен за бившите социалистически страни, съюзници на Русия по това време. “Незападните, комунистическите” страни. Едно към едно.
ШОКОВАТА ТЕРАПИЯ
през първата половина на 90-те доведе до размиване и отслабване на икономиката, до дестабилизиране на финансовата система и до фалит на производството и огромни поражения върху научно техническия потенциал. Огромният технически и научен потенциал от специалисти, експерти в своите области и научни работници беше изритан на боклука от партийната простащина. И отново най-потърпевшо беше селското стопанство. Земеделието беше доведено до предписания и съзнателно търсен хаос чрез прибързано разпускане на земеделските производствени кооперации (ТКЗС) и връщане на земята на бившите собственици или на техните наследници. България се приближаваше успешно към икономическа ситуация, от която Комисията на ЕС в Брюксел доволно потрива ръце. Колонизирането и подчиняването на България на световната финансова върхушка, която след 1990 г. се устреми към разрушаването и завладяването на Източна Европа, вече необратимо е в ход.
Според нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, оправдавайки се с „условията на МВФ“, политическите лидери, вместо да продават държавните предприятия, по-скоро „подаряват“ енергийните, водните, транспортните и телекомуникационните компании на своята страна. „Да можехте да видите как им светват очите пред перспективата да получат 10% комисиона по сметка в швейцарска банка срещу смъкване на цената на националните активи с няколко милиарда“ – пише той.
В България съществува „конспиративна теория“ за прикритите цели на плана Ран-Ът. Според нея българите трябвало да се стопят до 5 милиона, тъй като за толкова души стигат ресурсите в страната. Единият от начините за постигане на тази цел е с насаждане на етническа нетолерантност и прерастването й в гражданска война с хиляди жертви. Неин пряк резултата е появата на ДПС. Друг начин е воденето на мнима социална политика от правителството, която да поддържа мизерно нисък стандарт и така хората сами да се изселят от родината си. Изпълнено бе суперуспешно. Като трети вариант е сочено масово разпространяване на болести, зарази, аерозолни престъпления, които да причинят смъртта на част от населението. В публикувания план такива текстове не присъстват, но последвалите събития показват, че вероятно е имало и апокрифен “Ран-Ът 2”.
Според Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов, стратегията е съдържала „секретна част“, която била дадена на баща му от Андрей Луканов (тогава двамата живеят в една къща). В нея се описвали „грабежите на прехода, ужасната безработица, изтичането на мозъци, проблемите със здравеопазването, корупцията“.
А сега да видим как нашите си, доморасли откриватели на топлата вода се заеха с поставената задача. Издигна се лозунгът за декомунизация, а това на практика бе демодернизация на селското стопанство.
НАСТЪПИХА ЧЕРНИ ДНИ И ГОДИНИ
за българското земеделие . С „връщането на земята в реални граници“ и ликвидацията на ТКЗС се разруши фундамента на модерното стопанство, колкото и екстензивно да изглеждаше в последните години на Народната република. Земята се разпокъса на 20 милиона парчета при 12 милиона през 1939 г. Министър С. Димитров цинично заявява: „Аз не различавам пшеницата от ечемика, не съм дошъл да градя, а за да разруша всичко, свързано с комунистите.“ И успяваше. Разграби се техниката на ТКЗС, унищожиха се напоителните системи, които даваха живителна влага на 12 милиона декара земя. Изоставиха се трайните насаждения, изклаха се животните, бяха съборени стопанските и производствени сгради, както и оранжериите. лата пустинна буря е трябвало да разчисти пътя за настаняване монопола на едри собственици, които сами си определят правилата на играта – например рентата за земята. Още по-лошо е друго – промени се съставът на отглежданите култури, никой вече не говори за сеитбооборот. Залага се предимно на зърнени култури, рапица и слънчоглед, които се подават на изцяло механизирана обработка. Установи се едностранчиво, небалансирано земеделие.
Шокиращо е, че в епохата на техническия прогрес у нас съществуват няколко милиона декара пустееща земя. И колкото и да се пъчат последвалите след 1990 г. правителства, цифрите са безпощадни, ето „триумфа“ на прехода в числа: през 1989 г. са произведени 9 650 000 тона зърно , а през 2012 г. 6 825 000 тона , с 30% или 2 835 000 т. по-малко. За останалите показатели връщането е в пъти : производство на домати - 9 пъти, пипер - 5 пъти, ябълки - 10 пъти, грозде - 3 пъти, месо - 7 пъти.
Най-парадоксалното е, че българската земя, която е благословена от Бога да произвежда храна за своите чада, към днешна дата консумира цели 80% вносни зеленчуци, плодове, меса и мляко и то некачествен боклук, остатъците от трапезата на богатите.
Тук ми се иска да разкажа за един частен случай. Към края на 70-те години в родното ми село (вече град) – Тръстеник, Плевенско, беше създадена 400 дка ябълкова градина. С модерни и качествени сортова, с модерна агротехника, капково напояване и добри специалисти овощари, които да се грижат за нея. Градината навлезе в активно плододаване и куцо и сакато от Плевенски окръг се изреждаше там да си купува ябълки. Останалото отиваше за консервната и спиртоварната промишленост. Та когато земята биде върната “в реални граници”, градината беше безжалостно изсечена, помощните й сгради разрушени и разграбени, както и модерната поливна система. 400 дка 10- 12 годишната ябълкова градина, даваща хляб на повече от 25 души. Последваха я стотици декари млади лозя.
И човек остава удивен от позицията на канцлера-християндемократ и антикомунист Хелмут Кол през 1990 г. пред Бундестага, когато започва интеграцията на ГДР към федералната република: “Няма да пипате нито една керемида, нито една продуктивна крава, а само ще надграждате.“ Това се казва националноотговорна позиция на един политик, само че той се казва Хелмут Кол, а не Желю Желев, Филип Димитров, Иван Костов и прочие именни и безимени злосторници на България. Така стана и в Чехия, Полша, Унгария. Те не си разрушиха стопанствата, а ги преустроиха на акционерна основа. Запазиха едрото земеделие и надграждаха. Не си поръчаха и не изпълняваха план „Ран-Ът”…
Години наред планът “Ран- Ът” се изпълняваше безпрекословно. Много години. В съответствие с него България единствена в света извърши
100 % РАЗРУШИТЕЛНА ПРИВАТИЗАЦИЯ.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари. Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната ни система. Разрушено беше всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен и земеделски свят. А можеше да бъде иначе, по-иначе… Само че както казва министърът по-горе: моята работа е да разрушавам, не да създавам.
НАДВИСНАЛИ НАД ИКОНОМИЧЕСКА ГРОБНИЦА ДНЕС,
можем само да кажем: “Безродници, изпълнихте поръчението”. Време е за наградата. Нея ще ви я даде народът. По-късно.
Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд, продадохте на безценица граденото с труд и кървав пот народно стопанство, акуширахте на раждането на хиляди нови богаташи, ограбили милиони бедняци, създадохте най-голямата безработица в Европа, разпръснахте по света стотици хиляди млади хора, направихте от специалистите улични продавачи и охранители, превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход, намалихте нацията с близо 3 милиона жители, съкратихте средната възраст на българите с 10 години, върнахте забравената детска неграмотност, отворихте широк път на младите хора към престъпността, наркотиците и проституцията!
Не може да се винят само СДС и десните партии за всички неблагополучия. През 90-те години изгряваща звезда на БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол - Александър Томов, заявява в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: “Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!” Такива бяха тогава “реформаторите” – и отляво, и отдясно. Готови да газят и рушат, приемайки себе си за алфата и омегата на икономическата наука. Знаем подвизите на Томов – и в далаверите с “Кремиковци”, и в затриването на ЦСКА. Добре поне, че не се захвана със земеделието – сигурно щяхме да садим доматите нагоре с корените…
Да се върнем към „успехите” ни в селското стопанство. Овощните насаждения през 2013 г. представляват пренебрежимо малък процент спрямо 1989 г. и продължават да намаляват, смесените трайни насаждения са по-малко с 34%, лозята бележат намаление с 28%. Средните добиви са малки, което е обяснимо заради монокултурието. През 2020 г. средният добив от пшеница е 392 кг./дка, спрямо 612 през 1989 г., царевица за зърно – 510 спрямо 760 (през 1984 г. бригадата на Димитър Горанов в Тръстеник с прилагане на висконаучни методи получи по 2120 кг/дка царевично зърно, и то на площ от 3500 дка!), слънчоглед – 209 спрямо 354… Няма култура добивите от която да са по-високи спрямо 1989 г.
ДНЕС ТЕЗИ ЦИФРИ СА ОЩЕ ПО СТРЯСКАЩИ!
Унищожено е поливното земеделие. В България по време на комунизма са построени около 6000 язовира, 2000 от тях микроязовири. В края на шестдесетте години на двадесети век България е била на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени. Всички изградени тогава язовирни стени функционират и до днес, а нов голям язовир не е строен. Днес малките са пресушени, на тяхно място растат тръни и магарешки бодил, от средните са оцелели едва една трета. Преди 1990 г. в България са създадени голям брой напоителни системи с обща площ над 12 милиона декара. Част от тях са и отводнителни. Поливните площи в България през годините в милиони декари са: 1944 - 0,386 милиона, 1950 - 1,263 милиона, 1952 - 2 милиона, 1957 - 4,2 милиона, 1963 - 8,8 милиона, 1987 – близо 12 милиона, 2003 - 5,88 милиона, 2012 - 1,02 милиона, 2020 – около 0, 250 милиона.
Постоянно се „разработват“ стратегии за поливното земеделие. Както се казва - работи се по въпроса. Не се вижда и финалът на дискусиите за бъдещето на напояването. Откакто сме европейци, обещанията на земеделското министерство и мечтите на фермерите за поливно земеделие все са на масата за решаване и все не се започва да се работи по тях.
През цялото това време, за което говорим, че и назад, лакърдиите и обещанията са твърде много, за да ги изредим, но
ЕДИНСТВЕНО КРАСНОРЕЧИВИ СА ФАКТИТЕ:
„Напоителни системи” ЕАД през 2013 г. има сключени договори за поливане на около 340 000 дка. А през 1999 г., при последното официално преброяване на годните поливни площи е установено, че те са 5 375 000 дка. И още един факт - през последните 15 г. действително полетите площи са между 5% и 10% от годните за напояване и са 1,38% от използваната земеделска площ! Това е истината, но не цялата истина. Към горчивата реалност трябва да се добави още нещо - критично е физическото състояние на голяма част от главната напоителна и разпределителна инфраструктура. Въобще не говорим за другия сериозен сектор - защита от вредното въздействие на водите, който е друга огромна тема, за която се сещаме само когато прелеят реки и дерета.
Доколко земеделските производители са готови и ще могат да отглеждат поливни култури и да плащат за напояване? Малцина от тях вярват, че поливният сектор може да се изправи на крака. Какво пък, ще отглеждаме вече маслини и лимони – те не искат толкова много вода. Пък може заради тези култури да ни дадат субсидия от ЕС колкото на гърците... Защо пък не - към днешна дата реално напояваните площи са се свили още повече - до 250 000 - 300 000 дка, в зависимост от годината и валежите.
30 години след „демократичните” промени селското стопанство не може да изхранва населението при наличието на благоприятните климатични условия, богатата и плодородна земя. След 14 години членство в клуба на богатите - ЕС, страната е най-бедната в Европа, народът е най-болен, на първо място сме по смъртност, по неравенство, най-бързо топящата се нация сме с перспектива след 50 години тя да изчезне; 50 на сто от децата ни са функционално неграмотни, пенсиите и заплатите на нашите родители са най-ниски в ЕС.
Още по-обидно е, че са по- ниски от тези на нашите съседи. Според индекса „Джини”, измерващ неравенството, през 1989 г. държавата е с показател 21,7, което показва, че сме били общество с висока справедливост и високо равенство; през 2006 г., преди влизането ни в ЕС, той е 32,1; през 2018 г. индексът вече е 39,6 - най-високият в ЕС, откакто се мери неравенството. Днес разликата между най-богатите и най-бедните в страната е осем пъти.
И, разбира се, най-потърпевши от всичко това са
За тях винаги се отделя най- малко, за тях се мисли, ако се мисли, най-накрая. А накрая за тях няма нищо! И когато те се опитват да си помогнат сами, защото на Господ явно не му е до тях, тогава се появяват мародерите от ЕС. Нали си спомняте последните напъни на умиращото ни животновъдство да възроди някои традиционни производства. Създадени бяха няколко десетки големи животновъдни стопанства, стопаните на село се захванаха да се спасяват с отглеждането на няколко кокошчици в двора си, прасенце, козичка или друго животно. Само че господарите ни от ЕС не можеха да допуснат това – ако го допуснеха, кой ще купува ГМО пилетата или 20-годишните червени меса от военните им складове? И на хоризонта се появиха птичи грип, свински грип, луда крава, чумава овца, въртоглава коза, шашаригаво прасе, крякаща патица… И настана поголовна сеч. Избити без доказателства за зараза бяха милиони птици, стотици хиляди животни. Демократичният башибозук вилнееше по села и ферми. Заповядаха на хората да си изколят прасетата през юли и август, при 36 градуса средна температура!
Ще цитирам един кратичък репортаж на Мария Кехайова, кореспондент на в. „Труд” в Бургас (става дума за село Шарково, Ямболско, годината е 2018-та): „Избиха и животните на баба Дора. През няколко къщи сме и виждаме какво се случва. Линейка спря пред дома й и й биха инжекция. Сега горката седи на стол под едно дърво, а ветеринарите гонят козичките й по двора, за да ги умъртвят.“
Това разказаха хора от ямболското село Шарково, пожелали анонимност. Фермерите вече не искат да казват имената си, но продължават да изнасят информация какво се случва.
„В момента е 15 часа следобед в неделя. Наоколо има много жандармерия. Доубиват животните, които са останали живи. А толкова време вече мина, откак се почнаха разправиите, няма ни едно умряло животно. Къде е чумата?“, питат риторично фермерите.
Сутринта в Шарково пристигнали полицаи и жандармерия, които показали на пазещите стадото на баба Дора заповед. Протестиращите пазители я прочели и си тръгнали. Тогава влезли ветиринарите.
„Тук е ужас и трагедия“- така описват ситуацията местните жители на село Шарково.”
НА КАКВО ВИ ПРИЛИЧА ТОВА?
Не ви ли прилича на вилнеещи кърджалийски орди? Неволно си припомняме думите на Антон Страшимиров: „Клаха народа си, както и турчин не го е клал…” Навярно си спомняте тв репортажа за ветеринарните протоколи, които бяха намерени в канавката край голяма животновъдна ферма. В канавката, не във ветеринарна или друга санитарна служба. Което не попречи да бъдат избити стотици животни. Какво показва това? Тези „хора” са дошли да убиват, не да търсят истината и да помагат. На тях документи не им трябваха. Те си имаха верую: „Брюксел нареди…”
На финала да припомним още една тъжно-смешна случка от 2018 година.
„Кравата Пенка избяга в Сърбия! Върна се, но я чака... смърт!” Първо си помисляш, че това е някакъв нелеп скеч. После си даваш сметка, че става дума за истинска крава. И още заглавия от пресата: „БАБХ иска да бъде умъртвена, защото е излязла от ЕС”, „Много хора изпращат на собственика картички и пари за животното”. И когато схванеш накрая, че става дума за истинско животно, казваш си: „Юнак крава! Защо и на мен не ми стиска да го направя?”
ДА ПРИПОМНИМ ИСТОРИЯТА:
„Кравата Пенка, една от многото в стадото на кюстендилското село Копиловци. Днес обаче съдбата й вълнува хиляди. Преди дни Пенка избягала от стадото и преминала българо-сръбска граница. Собственикът й, Иван Харалампиев от Копиловци, я търсил в продължение на две седмици. В крайна сметка животното било открито в близост до Босилеград и върнато у нас. Уведомили стопанина, че кравата е открита от мъж в Сърбия, който се грижел за нея. Сръбските власти се свързали с него и преди да влезе на българска територия, кравата била прегледана от ветеринар. Иван показва и служебна бележка за това. У нас обаче животното било спряно от граничните служби. Митничарите казват: „Трябва да дойде доктор”. Идва доктор от БАБХ и казва: „Тази крава веднага трябва да бъде умъртвена”. Мотивите да се иска умъртвяването на кравата - напуснала е Европейския съюз и е отишла в друга държава, неевропейска, разбирай варварска, при това благосклонна към Русия. Иван все пак бил пуснат да премине у нас с кравата, но с уговорката, че до няколко дни тя ще бъде умъртвена. Мъжът е отчаян, защото кравата скоро ще роди теленце. Кравата придобива световна популярност, правят се телевизионни репортажи за нея, светът е удивен от оруеловската абсурдност на ситуацията. За Пенка се застъпват и евродепутати. Докато нашите блюдолизци умуват какво да правят, многострадалната, осъдена на смърт Пенка ражда теленцето си. То се казва Джон и носи името на британския евродепутат Джон Флак, който лично се застъпил за бременната Пенка и я спасява от сигурна смърт. Интересът към Пенка не стихва с месеци. Много хора изпращат на Иван картички и дори пари за кравата.” Тази история нагледно показва абсурдната ситуация, в която се е озовала България, държава, претендираща за суверенност на решенията. Защо тогава да се учудваме, че постепенно управляващите превръщат китната ни земя в пустиня. И демонстрират незачитането на човечността, на съпричастието, на правото ни сами да решаваме съдбините си.
И когато се сетя за Пенка, която с рогата напред избяга от Европейския съюз, винаги ми се иска да кажа: „Юнак крава! Защо и на нас не ни стиска да направим като нея!”
