Нова Зора

На 16 февруари 2002 г. (година преди официалното приемане на България в НАТО!) в Афганистан е изпратен първият контингент от български войници, чиято за­дача е да участват „в знак на под­крепа и солидарност” към опе­рацията на САЩ и НАТО срещу глобалния тероризъм. В продъл­жение на 20 години - до 25 юни 2021 г., през тази азиатска дър­жава преминават общо 42 кон­тингента от българската армия, включващи над 11 200 войници. Разходите за тази американска „операция” се равняват на пове­че от 400 млн. лева от държавния бюджет. По една щастлива слу­чайност това военно прислугване на американските „миротворци” в Афганистан се разминава без сериозни жертви. Изключение е ракетното нападение при посе­щението там от министъра на отбраната Николай Младенов на 25 януари 2010 г. , когато са тежко ранени четирима български во­еннослужещи. Година по-късно - на 20 януари 2012 г. е убит 34-го­дишният сапьор сержант Свилен Симеонов.

На 29 май 2003 г. Народното събрание взема решение за учас­тието ни във военната авантю­ра на НАТО и САЩ срещу Ирак, като първоначално там са из­пратени 480 български войници. През тази петгодишна „опера­ция” преминават общо над 3300 души, а изразходваните средства от бюджета на българската дър­жава надхвърлят 155 млн. лева. Трагичен е резултатът от атента­та срещу българската база в Кер­бала на 27 декември 2003 г., при който са убити 13 души, а 27 - тежко ранени. Тези 13 ковчези, пристигнали на летище София, като че ли и до ден днешен не са сепнали никой от нашенските запалени натовски управници. От по-сетнешни анализи и пуб­ликации за българското участие в тази доказано престъпна вой­на, съвсем между другото, ста­ва ясно, че тогавашните ни „на­чалници” са бързали да изпратят български военни контингенти в Ирак и Афганистан, за да си оси­гурим... по-скорошно приемане в НАТО. Няма що - доста „добра” е била цената на това евроатлан­тическо намерение!

Едно говорят, друго вършат

Истински тест за сервилното послушание към САЩ и НАТО на вчерашните и днешните ни уп­равници от кабинета - К. Петков, първия и втория служебен каби­нет на Гълъб Донев и кабинета Денков от тъй наречената „сглоб­ка” на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, е тях­ното отношение към руско-укра­инската война, по-точно тяхното „вземане на страна”: в конкрет­ния случай към... Украйна за дос­тавка на оръжие от България.

Тъй на 4 май 2022 г. Народ­ното събрание приема решение за „мерки във връзка с войната в Украйна”, в което се твърди, че помощта за воюващата стра­на ще се състои в „хуманитарна, финансова и военно-техническа помощ, съобразно възможности­те на Република България”, като в допълнение се прибавя и „ре­монтна дейност на украинска военна техника”. Няколко месе­ца по-късно (на 9 декември 2022 г.) българският парламент при­ема ново решение, според което „България ще предоставя на Ук­райна военно имущество въз ос­нова на поверително (сиреч се­кретно - б. а.) споразумение”. В точка 3 на решението се добавя, че се „разрешава на български во­еннослужещи да участват в ми­сията на ЕС за подпомагане на Украйна с оръжие и техника за срока на мисията.”

На 21 юли 2023 г. Народното събрание приема решение за пре­доставяне на Украйна на „брони­рана транспортна техника с на­личното към нея въоръжение” от така наречената „отпаднала не­обходимост”.

Значи от 4 май 2022 г. до нача­лото на декември с. г. фактически липсва разрешение за износ на оръжие от България за Украйна, докато след тази дата страната ни може да доставя „военно иму­щество” (по секретен списък) и български военни ще могат да „подпомагат” Украйна с „оръжие и техника”, а след 21 юли 2023 г. вече му е „пуснат краят” с дос­тавката на бронирана техника с „отпаднала необходимост”.

Това решение е взето след визитата у нас на 6 юли 2023 г. на Володимир Зеленски, кога­то „сглобката” е обещала на Ук­райна „категорична подкрепа” за доставка на оръжие, която про­дължава до ден-днешен.

Прочее тази „еволюция” в по­зицията на Народното събрание е повече от ясна, като се има пред­вид промяната в неговата поли­тическа конфигурация след по­редните избори, натиска на По­солството (на САЩ) и появата на „военния феномен” Тагарев заед­но с евроатлантическото прави­телство на Денков.

По-интересно е обаче как ка­бинетът на Кирил Петков още преди решението на Народно­то събрание от 4 май 2022 г. чрез трети страни е доставял оръжие на Украйна, като премиерът през цялото време се е правел на ни лук ял, ни лук мирисал. „Сърцето ми е с Украйна, но няма да дадем оръжие” - заявява Петков пред списание „Политико” още на 12 март 2022 г. „Министър-предсе­дателят не отговори еднозначно на въпрос дали български оръжия стигат до Украйна” - информи­ра в. „168 часа” на 1 май 2022 г. „Няма да предоставяме оръжие на Украйна” - пеняви се Петков пред нашенски медии на 7 юни 2022 г. „Ние не сме имали дирек­тен внос на оръжие за Украйна по никакъв начин” - казва К. Пе­тков пред пловдивско издание. Е да, директен внос не е имало, но е имало „заобиколен износ”. На 19 юли 2022 г. сайтът „Биволъ” пра­ви журналистическо разкритие, от което се разбира, че през март и април с. г. до военното летище в полския град Жешув от Бъл­гария са извършени 50 полета с оръжие и боеприпаси за...Украй­на. По друг „тегел”, чрез частна фирма, са изнасяни боеприпаси през Румъния за Украйна. Година по-късно германският „Ди Велт” ще разкрие, че от България е из­насяно за Украйна не само оръ­жие, но и 40 процента от дизела, който ползва страната. С подоб­на публикация на 12 август 2023 г. излиза „Ню Йорк таймс”. През цялото това време К. Петков от­рича тази информация или ши­калкави. Напълно я отрича и ре­сорната му министърка на ико­номиката Корнелия Нинова. До­като най-после на 26 март 2023 г. „обиграният” премиер гордо ще заяви пред БиТиВи, че през 2022 г. за 164 дни България е изнесла за Украйна оръжие за около 5 млрд. лева.

Но оръжието е само част от тази евроатлантическа оферта, с която страната ни се е „отчи­тала” и продължава да се „от­чита” пред САЩ и НАТО. На 15 февруари 2023 г. служебният ка­бинет на Гълъб Донев съобща­ва, че 56 български военнослуже­щи могат да оказват „военна и техническа помощ на Украйна”, което означава че „у нас също мо­гат да бъдат обучавани украин­ски военни”. На 30 ноември 2023 г. министърът на войната Та­гарев „дискретно съобщава” на български медии новината, че 30 и няколко украински военнослу­жещи се обучавали на... англий­ски език в София и Варна. Е, той не казва точно какво са изучава­ли тези украинци, което вероятно си остава „военна тайна”. Докато на 7 декември 2023 г. вече се по­явява новината, че по предложе­ние на „сглобката” „България си отваря небето за обучение на ук­раински пилоти на самолети “F- 16”. Още... „за пребиваване и под­готовка на украински пехотни и механизирани роти до 100 души”.

Ами да, както се казва в она­зи известна българска пословица: Като си дадеш едното, ще си да­деш и другото...

Тропосани сме във войната

Съвсем „превантивно” аме­риканската медия „Свободна Европа”още на 1 април 2022 г. напоително убеждава своите чи­татели-слушатели, че „предос­тавянето на оръжие за Украйна не означава въвличане във вой­на”. Тази „теза” не се подкрепя­ла нито на правно, нито на ди­пломатическо ниво. Основният „аргумент” срещу нея бил фа­ктът, че 28 от 30 страни членки на НАТО вече били изпращали оръ­жие и не виждали връзка между „помощта” и въвличането. Рупо­рът на либералната американска демокрация дори се консултирал с нашенски юрист, който цити­ра Устава на ООН, че оказването на военна подкрепа за нападна­та страна не означава въвличане въввойна.

Но на 3 май 2022 г. експерти от научната служба на герман­ския Бундестаг пишат, че ако дос­тавките на оръжие са придруже­ни и от обучение на чужди войни­ци, вече навярно се излиза извън гарантираната сфера за неучас­тие във военни действия. Това се съобщава в експертен доклад от 12 страници, озаглавен „Правни въпроси за военната подкрепа за Украйна от страна на държавите от НАТО: между неутралитета и участието в конфликта”, достъ­пен в редакционната мрежа RAN на Германия. Тази информация се допълва от социологическо из­следване на немския институт „Югав” (Yugav Institute), според което 51 на сто от германците смятат, че доставките на оръжие за Украйна „са участие във вой­ната”. От своя страна

бившият началник щаб на Бундесвера от 2000 до 2002 г. и председател на военния комитет на НАТО от 2002 до 2005 г. Харалд Куят в интервю за немското hr-inforadio смята, че ако украински войници се обучават да боравят с оръжие на германска територия това може да се счита за... участие във войната.

Така че „тезата” на амери­канското радио „Свободна Евро­па” за „неучастие” на България в украинската война след доставя­не на оръжие просто може да се окаже невярна, като се има пред­вид тази германска гледна точка. И не само нейната аргументация.

Диагноза: милитаристична психоза

Едва ли ще е неточно, ако се каже че от началото на руско-ук­раинската война до ден днешен у нас продължава една разюздана милитаристична психоза, в коя­то участват надъханите северно­атлантици и сервилните на САЩ и НАТО родни управници. Втази патологична надпревара се сипят политически заклинания и клет­ви на вярност към „украинска­та кауза”, заплахи за разплата срещу Русия. Най-жалкото е, че в тази вакханалия най-дейно учас­тие взимат пребоядисани номен­клатурни изчадия и еволюирали към „правилната страна” поли­тици, политолози и държавни чи­новници на властта.

Така „вечният управник” Бойко Борисов още през 2016 г. изстрелва своето заклинание, че ”България се очертава като един от най- лоялните и дисциплини­рани членове на НАТО”. Днес той не спира да уверява, че страната ни „трябва да продължи да дос­тавя оръжие с... отпаднала необ­ходимост: бронетранспортьори, танкове, артилерия, всичко кое­то българският парламент е ре­шил”. А защо пък дори и да не е решил...

Неговият бивш подопечен президент Росен Плевнелиев като селска врачка назидава, че „измисленият неутралитет, зад който застава Радев, бил пока­на за национална катастрофа” (29.4.2022).

Бившият премиер-химик Денков неотдавна (16.2.2024 г.) уникално се изцепи, че „няма зна­чение дали българската икономи­ка ще пострада от антируски­те санкции, важното е да имат ефект върху Руската федера­ция”.

Два дни по-късно ястребът Александър Йорданов като из­търван рейнджър от американ­ската армия изпусна своята бяс­на заплаха, че „трябват бомби и ракети, които да се взривяват в Москва и Санкт Петербург” (18.2.2024 г.)

Лаврите в тази милитари­стична хистерия обаче като че ли принадлежат на бившия „ук­раински министър” на отбрана­та на България Тодор Тагарев, който надхвърля всички рекор­ди за васално послушание и раз­винтена фелдфебелска грандо­мания. Така пред американска­та посланичка в НАТО Джулиан Смит той изстрелва натовската мантра, че „Русия е най-голяма­та заплаха за националната ни сигурност” (23.10. 2023 г.) . Пред Атлантическия съвет на САЩ Та­гарев бабаитски ще се изхвърли с уверението, че „ние сме гото­ви да се изправим срещу Русия”, спечелвайки си възхищението на американските военни ястреби (15.01.2024 г.).Месец по-късно по БиТиВи нашенският бир натовец публично ще агитира, че „тряб­ва да се готвим за война”. Съвсем наскоро бил чул, че няколко воен­ни министри били излезли с тази „теза”, затова и той решил...да ни подготвя за бъдещата война.

Какво ни кроят САЩ и НАТО?

На 15 март 2023 г. в Сената и камарата на представителите на САЩ е внесен за разглеждане така нареченият Закон за сигур­ността в Черно море от 2023 годи­на. Доста странен е този „закон”, който по-скоро напомня идеен проект на стратегия за геополи­тическа експанзия, военна ин­тервенция и пропагандна война в Черноморския регион, отколкото на документ, гарантиращ някак­ва сигурност в тази част на света.

Вярно е, че още в т. 1 на зако­на се регламентира обещанието на САЩ да ограничат „по-ната­тъшния въоръжен конфликт в Европа”. Но не е ли абсурдно, че Щатите, които провокираха този конфликт в Украйна още през 2014 г., сега ще го потушават? И как ще стане това? Дали с оръ­жията за милиарди долари, кои­то доставяха и продължават да доставят за режима на Зеленски в Киев, или с „експертните” съве­ти на своите стотици наемници и глашатаи, което е все едно с бен­зин да се гаси огън.

Странен е и друг факт, че действията на Русия (на пове­че от 7500 км. от САЩ!) предста­вляват „заплаха за национална­та сигурност на САЩ и НАТО”. Въобще чудно е как тази сигур­ност на самите Щати е изместе­на на толкова голямо разстояние. Почти като постоянен рефрен от кънтри шлагер в „закона” се пов­таря и потретва спряганото „зло­вредно влияние” и „принудителни икономически принуди на Русия и Китай” в региона, докато въз­действието на САЩ винаги е ра­вносилно на „икономически прос­перитет”.

Още по удивителна е амери­канската „загриженост” за дър­жавите от региона, към които спада и България. Загриженост? В закона трещи обещанието за „по­мощ на регионалните партньо­ри”, която обаче ще трябва да е... „в съответствие с ценностите и интересите на САЩ”.

И каква ще е тази толкова без­ценна помощ ? Първо за съби­ране на „разузнавателна инфор­мация”. После за укрепване на т. нар. „демократична стабил­ност”. И как ще стане това? Ами - с увеличаване на „независими­те медии, подкрепяни от САЩ”. Разбира се, съвсем излишен е въ­просът как тези медии могат да бъдат въобще независими, след като ще зависят от САЩ?!

Най-важната точка в този съзнателно овъртолен „закон” обаче си остава въпросът как „черноморските партньори” ( в това число и България!) следва да бъдат окошарени и натикани в „устойчивото присъствие по източния фланг на НАТО”, за да бъдат използвани като пушечно месо в геополитическите плано­ве и амбиции на залязващия хе­гемон срещу Русия.

За тази цел „законът” пред­вижда създаването на „съвмес­тен, многонационален тризвез­ден щаб в Черно море, който ще отговаря за планирането, го­товността, ученията и коорди­нацията на цялата съюзническа и партньорска военна дейност”. Значи щабът ще е „тризвезден”, което ще рече нещо като тризвез­ден полеви лагер или суперлуксо­зен хотел в латиноамерикански стил. Но все тая...

В нашенските медии вече се прокраднаха съобщения, че мор­ската ни столица Варна можела да кандидатства за този щаб. И още, че е пред сбъдване мечтата на Соломон Паси да се сдобием с модерни американски бази с яд­рено оръжие по Черноморието. Наистина добра „перспектива”!

В свое проучване от 14 септем­ври 2023 г. Институтът за изслед­ване на войната на САЩ (Institute for the study of war) предвижда, че за „пълна” победа на Украйна във войната срещу Русия – „САЩ ще трябва да разположат в Източ­на Европа 300 000 от сухопътни­те си сили”. Според публикувано сведение на руското разузнава­не през миналата година амери­канските войски в цяла Европа са наброявали около 110 000 души, което навява на мисълта, че ако войната в Украйна „се затегне” към идеята на Зеленски за „пъл­на победа”, в американските бази за „съвместно ползване” в Бълга­рия ще трябва да бъдат настане­ни минимум 50-60 000 американ­ски войници?! Ама че интересна „перспектива”, която досега ве­роятно не е минавала дори през ума и на ястреба Тагарев!

В своето най-ново проучване от 9 февруари т.г. авторитетният институт Rand Corporation, като разиграва сценарии на своите експерти за „следвоенната стра­тегия на САЩ спрямо Русия”, щом приключи войната в Украй­на, прогнозира „малко по-небла­гоприятен вариант А” и „по-бла­гоприятен вариант B” за бившия хегемон, като през следващото десетилетие може да се стигне до нова „студена война” или „сту­ден мир”. Според тази прогноза Украйна ще бъде „буре с барут”. При „твърд подход” на САЩ се за­пазва рискът от „катастрофален конфликт”. Ако американска­та страна използва този „твърд подход” и настоява за членство на Украйна в НАТО, „Русия може да нанесе превантивен ядрен удар”. Друга „перспектива”, която не е и за помисляне.

Прочее, едно друго проучва­не на Institute for the study of war от 22 декември 2023 г. на тема „Военната заплаха и извън нея” би могло да охлади докрай енту­сиазма на онези наивни люде у нас, които продължават да вяр­ват, че НАТО ще бъде сигурен за­щитник на страната ни при вне­запен военен конфликт, засягащ нейната територия. В това свое изследване експертите на ин­ститута уточняват, че митични­ят „чл. 5 (от устава на Алианса - бел. моя) не задължава автома­тично и законно всеки член на НАТО да използва военна сила, за да защити друг член на съюза, който е нападнат. Всяка държа­ва от НАТО ще трябва сама да реши как да действа”. Няма що - добра утеха - не само за наив­ници, но и за надъхани ястреби - поклонници на Алианса!

Коя е правилната страна?

Повече от година у нас и куцо, и сакато: политици, поли­толози, историци и какви ли не, още продължават да повтарят сакралната мантра, че в пози­цията си към войната в Украй­на страната ни е избрала „пра­вилната страна в историята” . Самият „харвардски революцио­нер” Кирил Петков (по лексико­на на Беновска) повтаря в упое­ние, че „България трябва да е от правилната страна на истори­ята” (1 май 2022 г.). И още, че „България има основополагаща роля в помощта за Украйна и е от правилната страна на исто­рията” (18 януари 2023 г.) Ве­чният Бойко Борисов е още по- убедителен в своето научно за­клинание: „България няма друг избор, освен да застане от пра­вилната страна на история­та”(24 февруари 2023). В своя­та дописка за посещението на Зеленски у нас в. „Дневник” на­право се опиянява от ласкател­ството на бившия шоумен-пре­зидент с емоционално резюме: „Володимир Зеленски благодари, че сме на правилната страна”. Само два дни по-късно „Свобод­на Европа” ще затвори напъл­но протокола от неизказаното докрай вълнение на „Дневник”: „България застана от правилна­та страна на историята. Това стана ясно при посещението на украинския президент Володи­мир Зеленски в страната в чет­въртък...”

Дори политическият номад Явор Божанков ще добави към разбуненото либерално-демо­кратично гърне своята щипка от словесна меродия: „Този път България застана на правилна­та страна”...

Ако обърнем поглед към ге­ополитическия възел на кон­фликта в Украйна и стотици ки­лометри около него, до самата България, не можем да не забе­лежим колко уязвима е страна­та ни от всяка гледна точка. Не само заради преките (и косвени) интереси на набърканите в него държави, но и поради сблъсъка на различните цивилизацион­ни и политически идентично­сти. Но покрай това ядро с раз­рушителна енергия да заложиш на едната от страните (незави­симо коя!) е равносилно на ка­тастрофа, ако ли не на истинско самоубийство! Всяко въвличане в този конфликт с непредизвес­тен край може да е еднакво гибе­лен както за държавата ни, така и за екзистенциалното оцелява­не на нацията. Ами да си пред­ставим, че България - с тези бази, натовски командни центрове и полигони, бъде нацелена с руски ядрени ракети? А дали пък ще е нещо по-различно, ако базите са руски, а ракетите - от арсенала на Пентагона? Излишно е дори да си помисляме за този ядрен Армагедон.

България като кораба „Титаник”

Картината едва ли ще е по- различна, ако „големите игра­чи” Русия и Америка си разменят своите неконвенционални запаси от оръжия. Неслучайно геополи­тически експерти ни предупреж­дават, че след развръзката при подобен сблъсък можем да ста­нем жертва на чужди геополи­тически кроежи и амбиции. Така преди време дългогодишният дипломат и разузнавач Вален­тин Радомирски в сайта „Епицен­тър” (7.11.2023 г.) предупреди, че ако държавата ни продължи да се управлява от безотговорни и не­компетентни управници, лише­ни от „конструктивен прагма­тизъм”, може да бъде подхвър­лена като „тлъста хапка”, която да бъде подарена на съседна Тур­ция от Щатите или Русия.

Неотдавна (7.3.2024 г. ) опас­ността от подобна развръзка бе потвърдена в същата медия от големия външнополитиче­ски анализатор и експерт Боян Чуков. „България няма стра­тегия. България няма даже си­туационна тактика. България няма грамотно управление. Бъл­гария се хили сервилно на всеки „стратегически съюзник“, кой­то й подсвирне. На наша тери­тория се сблъскват интереси­те на множество глобални и ре­гионални фактори. За локал­ните да не говорим... България виси закачена на пирон в килера. И всеки, който мине, я подрит­ва. Няма елементарно достойн­ство. „Цивилизационният из­бор“ няма да ни спаси от нищо! България е разграден двор с негра­мотен псевдоелит. Което ни га­рантира поредната национална катастрофа и определено... за­губа на територии” - смята из­вестният публицист.

* * *

Според социологическото из­следване на агенция „Естат”, публикувано на 12 май 2022 г., непосредствено след началото на войната в Украйна, 68 на сто от българите искат неутралитет спрямо конфликта. Според по- ново проучване на същата аген­ция от 10 ноември 2022 г. около 2/3 от сънародниците ни настоя­ват България да запази неутрали­тет към руско-украинската вой­на, а 50 на сто не подкрепят нито една от воюващите страни. На 21 май 2023 г. в 35 града на страната се проведе шести поход - “Бълга­рия за мир и неутралитет”. Раз­бира се, този глас на българите сега и досега остава глас в пусти­ня, а родните ни управници про­дължават да упорстват и в упое­ние да повтарят, че са на „правил­ната страна в историята”. Ама, дами и господа, защо се опитвате да правите история, преди тя да е написана? Защо?

Край

Само преди около месец в редакцията на „Нова Зора“ бе някакво нео­бикновено оживление, защото четяхме на глас поред­ната проникновена студия на посланик Христо Тепавичаров: „За истината, илюзиите и пре­дизвикателствата“. Отпечатах­ме я на части в бр. 9, 10 и 11 и после седмица-две ехото на не­заглъхващите отзиви ни кара­ше да сме горди, че сме дали трибуна на такъв ерудит, с тол­кова мащабен и задълбочен по­глед към тежката нерадостна участ на Отечеството. И тогава ни връхлетя ужасната вест за неговата внезапна кончина. Не успяхме дори да се сбогуваме. Брадвата на смъртта понякога удря внезапно и подло, но ви­наги не навреме. И остават не­утешими и близки, и другари, и приятели. Той беше голям българин. Негова неизменна мярка и ориентир беше пътят за възмогване на Отечеството и той задълбочено изучаваше по­соките, през които то бе преми­нало. Вглеждаше се и преценя­ваше с проникновен ум криво­лиците на съдбата, изучаваше протуберансите на българския дух и поуките от отровните рани на ями и бездни, изкопа­ни от безразсъдни случайници.

В първите години на бед­ствието, което изпрати Бълга­рия не просто в Третия, а на­право в Четвъртия свят, ако все пак има такъв, ние само знаех­ме един за друг. Сътрудничест­вото ни се осъществи преди мал­ко повече от 20 години и днес пред Бог и разтърсващата сърца­та ни загуба на покойния Хрис­то Тепавичаров мога да твърдя, че България загуби не само един блестящ ум и корифей в между­народното право, но и свой най- верен син и войн за нейната не­постигната през годините спра­ведливост.

Той притежаваше особена, висока мярка за доброто и злото, но най-ненавистни за него бях моралните пораженци и избуя­лите в новите условия плевели на попътната безпринципност и нагаждачество. Знам, че са бледи тези думи, които поради ред об­стоятелства пиша едва ли не на коляно. Но съзнавам, че загубата е безвъзвратна и невъзвратима. И както и друг път съм спомена­вал за знаменитата пета кохор­та от легиона на „Зора“, днес с болка осъзнавам, че внезапна­та смърт на посланик Христо Те­павичаров отслабва нашия боен ред.

На 29 март той се пресели и зае мястото си в редиците на едни от най-славните самоот­вержени мъже, които е раждало Отечеството: акад. Николай Хай­тов, проф. Николай Генчев, акад. Георги Близнаков, полковник проф. Евгени Гиндев, писатели­те Чавдар Добрев и Венцеслав Начев - все блестящи български патриоти.

Днес сред тях до посланици­те Христо Малеев и Венко Меч­ков се присъединява и Христо Тепавичаров.

Сбогом, приятелю!

Там са великите непримири­ми радетели на всичко българ­ско и родно. Те те чакат. Кажи им, че не сме ги забравили, че ще помним и теб и няма да посра­мим общото ни дело. И че Бъл­гария ще пребъде.

Въпреки всичко!

Мир на светлата ти душа!