Световноизвестният руски анализатор проф. Андрей Фурсов неотдавна гостува на авторското предаване „Не се страхувай“ на изтъкнатия журналист и анализатор Васил Василев. Разговорът им, излъчена по тв „Евроком“ бе посветен на тревожните теми на днешния ден, които, както е казал поетът, до днес „никой век не разреши“.
Призракът на Трета световна война, на истинския Армагедон, все по-настоятелно присъства в тревожните мисли на хората в този объркан свят. Обратно – т. нар. световни елити си позволяват безразсъдно и сляпо да стъпват все по-дръзко върху острието на бръснача. Можем смело да кажем, че рядко телевизионни продукции от такъв характер така открито и честно са отеквали в съзнанието на зрителя. Феноменалните познания и прозрения на проф. Фурсов стигаха до хората в един естествен диалог, в който интелектуалният заряд на водещия Васил Василев беше аргументът и условието, а и умението да бъде докрай осветена сложната картина на съвременните процеси в света, Европа и България.
По тази причина ние в „Нова Зора“ решихме, че изреченото не бива да бъде отвято от следващите един след друг вихри на всекидневието и записахме на хартия излъчения разговор. Вярно, беше много труд, но нали мисията на нашия вестник е да служи честно и мъдро на своите читатели. Бяхме много горди от постигнатото, когато се оказа, че „Не се страхувай“ са направили същото като нас, а ние просто сме избързали. Нейсе.
Пожелаваме на могъщия интелектуален екип на това честно телевизионно предаване все така правдиво и отговорно да служат на истината. България заслужава това.
Васил Василев:
Споделяте ли опасенията, че светът върви към Трета световна война?
Андрей Фурсов:
- Бих казал така: Западът прави всичко, за да създаде много опасна обстановка. Мисля, че засега всички прогнози – и на американците, и на западноевропейците - че се доближаваме до конфликт между Русия и НАТО - се правят, за да се сплаши Русия. Това е опит да се окаже психологически натиск, защото е ясно, че Украйна и стоящият зад нея колективен Запад губят войната. Проблемът обаче е в това, че когато се заиграват на ръба на войната, тя може да избухне не неочаквано, а въпреки някаква ситуация. Има една книга „Оръдия през август” на Барбара Тъкман. Там много точно е казано, че Първата световна война избухва съвсем неочаквано, защото ситуацията в даден момент е излязла извън контрол. И ето най-опасното, което в момента върши колективният Запад – тласка света към такава ситуация, която може да излезе от контрол – и от техния, и от руския контрол. В този смисъл, да, разбира се, има заплаха от нова световна война, която няма да бъде световна, а ще е глобална. Западът действително създава такава заплаха.
В. В.: - А какво може да предотврати или пък да провокира избухването на Трета световна война?
А. Ф. - Няколко фактора могат да провокират избухването на Трета световна война. Например някоя много ярка победа на Русия и опит на Запада да отвърне – с войските на една от натовските държави. Но не като представителка на НАТО, а като самостоятелна сила. Например Полша или Франция. Ето, Макрон неотдавна заяви, че френските войски могат да заемат позиции в Северна Украйна.
Аз мисля, че това е много хитър план на англосаксонците. Всъщност те съзнателно излагат Франция на опасност, доколкото Франция единствена в Европа има своя атомна енергетика. А освен Англия е и единствената в Европа, която има ядрено оръжие. Т. е., една държава в Европа, у която все още нещо е останало. Въпреки че такива хора като Макрон унищожават френския суверенитет. И ето, провокирайки конфликт между Русия и Франция, мисля, че плановете и тук са като тези за конфликта в Украйна – да се отслаби и Русия и Европа. Главното е, че конфликтът в Украйна носи колосални загуби на Европа. Това е, както се казва в билярда – „две топки в един джоб” – да се отслабят едновременно и Русия и Европа.
Всички разговори за необходимостта от влизане в Украйна на войски от държави в НАТО, но не като членове на НАТО, а самостоятелно, се водят все в този дух.
В началото се говореше, че трябва да влезе Полша, но напоследък се подразбира, че съзнателно тласкат натам Франция – за да се отслаби именно Франция. Защото, повтарям, единственото, което поне е останало минимално самостоятелно в Европа, това е Франция.
В. В. - Какви може да са последиците от войната в Украйна за Европейския съюз?
А. Ф. - Войната в Украйна, както и беше замислена от англосаксонците, рязко отслабва Европа. В началото на януари 2022 г. имаше „изтичане” на един документ – беше публикуван онлайн. В началото се говореше, че е фейк, после стана ясно, че не е. Този документ е бил подготвен от Корпорацията РАНД и в него става дума за спасяването на Америка и отслабването на Германия. Посочва се, че тази икономическа ситуация, в която се оказаха САЩ, може да бъде променена само с привличане на материални и финансови средства. Откъде? Те могат да дойдат само от Европа, най-вече от Германия. Но затова е нужно да се откъсне Германия от руските енергийни ресурси, което може да се постигне с конфликта в Украйна. Т. е. конфликтът в Украйна решава наведнъж няколко задачи: отслабването на Европа, отслабването на ЕС, защото Германия е икономическият мотор на Евросъюза, превръщането на Европа от част на ядрото на капиталистическата система в нейна полупериферия, а и опит да се отслаби Русия. Такава е играта – на няколко шахматни дъски.
В. В. - На три дъски. Деградира ли западната демокрация? Може ли да приемем, че тя придобива все повече елементи, характерни за тоталитарен модел?
А. Ф. - Западната демокрация не просто деградира, тя вече е деградирала. И Западът много заприличва на описаното в романа „1984”. Може да се каже, съвсем условно, разбира се, че това, което през 20-и век на Запад наричат демокрация, е феномен на демокрацията. Този феномен произтече от два фактора: първият е наличието на Съветския съюз – и трябваше, някак си в отговор да се създава впечатление, че стопаните на капиталистическата система са демократи. Да не би, не дай Боже, работническата класа и част от средната класа да гласуват за лява или за комунистическа партия.
А вторият фактор, ако се вземе средата на 20-и век, това е борбата с фашизма и с националсоциализма, която принуди върхушката на западната демокрация да действа демократично. Но веднага след като беше разрушен Съветския съюз, всичко това приключи.
В една книга за САЩ, която прочетох неотдавна, авторът пише: „Разрушаването на Съветския съюз направи ненужен класовия компромис на Запад и в частност в САЩ. Сега вече могат да притискат съвсем безсрамно работниците и своите средни класи. Защото вече го няма факторът, заради който са имитирали демокрация”. Затова може да се каже, че демокрацията на Запад не просто е деградирала, тя е умряла.
В. В. - Големите промени в историята винаги са настъпвали след войни. Може ли преходът от еднополюсен към многополюсен свят да се размине с войната?
А. Ф. - Прав сте. Действително. Всички крупни промени са идвали след войни. 30-годишната война в Европа през 17-и век – това е раждането на капитализма, Наполеоновите войни са началото на настоящата европейска цивилизация. А този свят, в който живяхме от 1945 г. до началото на 2020 г., беше създаден след 30 години войни през 20-и век – Първата световна война, Втората световна и мира между тях. Ще съумеем ли днес да преминем без война? Мисля, че това ще зависи от два фактора. Първо – доколко убедителна ще бъде победата на Русия в Украйна, защото Русия воюва там не само с украинците, а с 50 държави на колективния Запад и с техните сателити. А вторият фактор е – кой ще дойде на власт в САЩ. Предполагам, че по-скоро това ще бъде Тръмп. И интуицията ми подсказва, че сега в световната върхушка, независимо от всички противоречия, е постигнат консенсус, че следващият президент трябва да бъде Тръмп. Защото той трябва да изпълни няколко задачи за тази върхушка. Първо: НАТО ще има, но пактът трябва окончателно да довърши Европа. Превръщането на Западна Европа в полупериферия, колкото и парадоксално да звучи, тежи на НАТО. Затова НАТО остава, но държавите сами ще трябва да издържат натовските си поделения. А Америка просто ще им диктува. Америка не се отказва от контролирането на Европа, променя се субординацията. НАТО става просто престижна машина към Министерството на отбраната на САЩ и по такъв начин Европа се доубива окончателно. Ако това се случи, то вероятността за война рязко намалява. Защото Тръмп като обикновен глобалист, а не ултраглобалист, в никакъв случай не е против МВФ, не е против Световната банка. Той е за това – Америка съвсем твърдо и ясно да доминира и да бъдат унищожени дори последните формални маркери, че има северноатлантическо еинство. Тръмп и тези сили, които представлява, не приемат никакво единство. За тях има само една съвсем ясно очертана пирамида: САЩ и Великобритания на върха, а европейците – да си знаят мястото. И, повтарям, ако моята прогноза е вярна, то Тръмп е опитът да се избегне голямата война. Ако Тръмп се провали, колкото и парадоксално да изглежда, рискът за световна война ще е свързан със следното: дали американците ще убият Западна Европа или не. Ако я убият и започнат да изграждат своя свят в съответствие с доктрината „Монро“, това означава, че макрозоната ще е САЩ и Латинска Америка, а Европа ще бъде само периферия на Америка, която по този начин засилва своите позиции в борбата с Китай. Тогава и войната се отдалечава.
Но ние не знаем доколко се отдалечава, дали изобщо ще може да се избегне? Защото какъв е сега интересът на Запада, по-точно на европейците и на британците? Те биха искали Русия да претърпи поражение и тогава, по тяхно мнение, конфликтът между САЩ и Китай е неизбежен.
Западна Европа и Лондон са заинтересовани от такъв сблъсък, защото ако това стане, на САЩ хич няма да им е до Великобритания и до Западна Европа. Затова британците се опитват всячески да изострят ситуацията, за да може американците да се въвлекат в някакъв конфликт, който ще забави проблемите за тях и за Западна Европа. Т. е. тука върви много хитра игра и в близките години ще сме свидетели на особено много изненади.
В. В.: - Смятате ли, че Путин беше искрен, когато каза, че предпочита Байдън за президент на САЩ?
А.Ф.: - Той хем беше искрен, хем се показа като много хитър политик. Истината е, че Байдън действително е предсказуем. Мисля, че Путин направи това изявление преди всичко, за да не даде възможност на когото и да било в Америка да каже, че способства за идването на Тръмп на власт. Тази теза постоянно е в обращение в Америка и Путин съвсем правилно постъпи, изричайки това предпочитание. Аз на негово място бих постъпил по същия начин.
В. В. - Каква е разликата между глобализма и ултраглобализма? Може ли глобализмът да се отъждествява с Тръмп, ултраглобализмът – с Байдън, а БРИКС – с клуба на антиултраглобалистите?
А. Ф.: - Разликата между глобализма и ултраглобализма е следната: глобалистите са хора от края на 20-и век. Те приемат, че е необходимо да има национални структури, но държавата остава, остава една средна класа, може би по-малобройна, но като опора на държавата. Остава и съотношението на силите между финансовия и промишления капитал, каквото беше през 90-те години – тогава финансовият капитал рязко засили своите позиции, но не унищожи промишления капитал. Но най-главното си остава държавата. Ултраглобалистите смятат, че не е необходимо да има държава, не е необходима средна класа, смятат, че е нужен друг, посткапиталистически строй. И тук и кардиналната разлика – този посткапиталистически строй, планиран от ултраглобалистите, предполага и промяна на биологичната същност на човека и биологична фиксация на социалното неравенство.
През 2018 г. в Института за комплицирани научни системи в Санта Фе се проведе конференция, условно наречена „Рисковете в един уязвим свят”. Имаше 6 доклада и дискусия. В конференцията участваха представители на Западния елит – ръководители на крупни корпорации, на юридически фирми, на разузнавателни служби. Там въобще нямаше учени – имаше влиятелни хора. Конференцията не беше секретна, но медиите в САЩ бяха получили заповед да не огласяват нищо за нея. Както се казва – няма нищо тайно, което да не стане явно. Аз се запознах с материалите от форума – интересното в тях беше дискусията за вариантите на бъдещето. Разглеждат се 4 сценария. Първите два са наречени „Революционен” и „Оптимален”. Според революционния човечеството решава проблемите си и се втурва в бъдещето. Оптималният е прост – човечеството решава проблемите си и толкова. Но всички участници посочват тези два варианта като нереалистични. Защото интелектуалното и волевото ядро на световната върхушка, на стопаните на световната система е твърде ниско. Същевременно населението е конформистко. Затова оптималният и революционният вариант не са възможни.
Повече от 50 процента от участниците са на мнение, че най.вероятният сценарий за бъдещето е катастрофата. Но най-интересен е четвъртият сценарий. Той се нарича антропологичен преход. И почти 30 процента от участниците в конференцията смятат, че това е най-желаният, най- добрият възможен вариант. Какво представлява антропологичният преход? Това е създаване на общество, в което има свръхчовеци и низини, които се отличават едни от други – като два различни биологични вида. Свръхчовеците живеят 140-150 години. В екологично чисти земи. Хранят се с натурални продукти. А хората от низините живеят 40-60 години в замърсени, неекологични зони, хранят се или с изкуствени белтъци, или с белтъци, получени от насекоми. Едните ще се различават от другите и на външен вид. Това, от една страна, напомня за кастовата система на Индия, а от друга – за картината, описана от Хърбърт Уелс в романа „Машината на времето”. Там двете раси – елои и морлоки, две социални групи, в които разликите имат биологичен характер. Неслучайно и Швааб, и Ювал Харори говорят, че ерата на човека е завършила, настъпва ерата на трансхуманизма. Както във филма „Властелинът на пръстените”, в който ужасният Орк Готмок крещи: „Ерата на хората свърши, започва ерата на орките”.
Още един път повтарям. Тези хора, ултраглобалистите, за разлика от глобалистите, които просто искат да създадат нов социално-икономически строй. Естествено в своя полза, с по- твърд контрол над населението, но без да изменят човешката биология.
Затова аз казвам, че книгата на Швааб е далеч по-отвратителна от „Моят борба” на Хитлер, който също искаше да създаде твърд политически ред, основан на класи, раси и т. н.
Ултраглобалистите искат да създадат принципно нова биологична система, да превърнат част от хората просто в скотове. Затова мисля, в случай на тяхното поражение, че те трябва да бъдат съдени, да има нещо като Нюрнбергски процес над ултраглобалистите.
В. В. - В едно интервю вие говорите за новата Османска империя. Смятате ли, че тя би претендирала не само за Близкия Изток и за централноазиатските, но и за бившите си европейски владения?
А.Ф. - Преди да говорим за проекта за нова Османска империя, е важно да кажем, че той не е само турски, а е подстрекаван от Великобритания. Работата е там, че светът се разпада на макрозони. Дори САЩ да престанат да бъдат хегемон, за тях всичко ще е наред – имат макрозона на САЩ и Латинска Америка. Своя макрозона си има и Китай. А ето, че Великобритания си няма своя макрозона. И тя се опитва да си създаде такава на мястото на зони, които исторически са били в интересите на Руската империя и на Съветския съюз. В тази връзка британците имат разработени два проекта. Първият се нарича „Новата Жечпосполита”. Това е зона, включваща Полша, Литва, Украйна и Беларус. Нищо не се получава без Беларус, но и нищо няма да сработи с Беларус.
Вторият проект е Нова Османска империя. Мисля, че ако турските войски решат действително да го реализират, то тяхната експанзия ще бъде насочена, от една страна, към Сирия. А от друга страна – по посока към днешна България. Но смятам, че това ще срещне отпор.
Всъщност и с новата Жечпосполита не всичко е наред при британците. Защото Ватиканът има свой проект за Източна Европа. Той се нарича Интермариум. И противоречи на плана Жечпосполита.
Например много е интересна ситуацията в Литва. Президентът на Литва - Науседа, е човек на Ватикана. И той също препятства този проект Жечпосполита. За сметка на Интермариум. Т. е. ние сме в ситуация, когато световната върхушка се разпада при създаването на своите макрозони.
Но се връщам към вашия въпрос. Относно новата Османска империя. Аз мисля, че този проект няма да се реализира по ред причини. Най-вече заради много сериозните икономически проблеми на Турция, които Ердоган се опитва да прикрие с активна експанзионистична външна политика. Но опити да се установи контрол над България предполагам, че ще има.
В. В. - Българските власти предприеха серия от стъпки, преценени като враждебни от руска страна – обявиха за персона нонграта 70 руски дипломати и сътрудници на посолството. Нарязаха Паметника на Съветската армия, искат да преименуват улици, носещи имената на герои от Освобождението. Действията целят да предизвикат остри негативни реакции сред политическото ръководство и общественото мнение в Русия. Могат ли те да повлияят на Москва така, че ако плановете за възраждане на Османската империя се развият за сметка на България, Русия да остане безучастна и да не реагира при турска заплаха за България?
А. Ф. - Трудно бих отговорил на този въпрос, защото тук има струпване на няколко условия и всичко ще зависи от конкретната историческа ситуация.
Но искам да подчертая нещо специфично. В Русия прекрасно разбират, че сегашните български власти се ориентират към колективния Запад. Но го има българския народ, който е свързан с исторически единство със Съветския съюз и с Русия, с връзки и контакти, датиращи от век и половина. В Русия съвсем ясно различават тези неща – власт и народ. Когато Сталин казва на Германия: „Хитлеровци идват и си отиват. А немският народ остава”. Този принцип действа и сега – както по отношение на другите държави, така също и спрямо България.
Ние прекрасно знаем, че има български народ, а има и тази върхушка, която е ориентирана на Запад. Тази ситуация ни е съвършено ясна.
