Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

За истината, илюзиите и предизвикателствата

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 10

Масираната дипломатическа подготовка дава ефект. Герман­ците „убеждават” румънските власти да започнат преговори с България и Унгария за урежда­не на Добруджанския и Тран­силванския въпрос.

При това съотношение на силите и интересите през август 1940 година Румъния предла­га да върне Южна Добруджа, но да задържи 1/6 от територията и Силистра. Разбира се, с това не се изчерпват румънските издева­телства. Предлага се България да поеме ангажимент да репатрира от Румъния в България всички българи, живеещи по родните си места в Румъния, и да възме­зди колонизаторите румънци, които ще напуснат Южна Доб­руджа след връщане на областта на България.

Този път българският от­говор е недвусмислен: Бълга­рия няма да отстъпи от иска­нето за възстановяване на гра­ницата до 1913 година. И това е записано в Крайовския дого­вор от 7 септември 1940 годи­на, който възстановява грани­цата между България и Румъ­ния от периода 1878-1913 годи­на. Според договора България поема пагубното за българските национални интереси задълже­ние да приеме толкова българи, изселени от Северна Добруджа, колкото румънски колонизато­ри ще бъдат принудени да на­пуснат Южна Добруджа. И още нещо – да заплати 850 милиона леи компенсации за „личните имоти”, които румънските ко­лонизатори изселници оставят в Южна Добруджа! И нито дума за компенсация на българите, из­селвани от Северна Добруджа. Именно тези клаузи и член 2 на Крайовския договор предизвик­ват справедливия гняв на бълга­рите от Северна Добруджа, кои­то в изложение срещу договора го определят като „най-срамния акт, сключен от българските управници в течение на исто­рията …”

Съгласно член 2 двете страни обявяват границата за „оконча­телна и вечна” и се задължават „да не предявяват никога пре­тенции от териториално ес­тество срещу другата високо­договаряща страна”. Припом­няме тази клауза, тъй като тя излиза извън рамките на про­блема, който решава самият до­говор, и не би могла да създава задължения, които да го пре­живеят след окончателното из­пълнение на разпоредбите по очертаване, контрол и устано­вяване на суверенна власт от двете страни на границата. За­щото Крайовският договор е за връщане на Южна Добруджа на България, брутално окупирана и завладяна от Румъния през 1913 година, а не за установяване на добросъседски отношения.

Крайовският договор е склю­чен от техни величества царят на българите и краля на Румъ­ния. В народното съзнание би­тува мнение, че едва ли не това е договор между Германия и Ру­сия за връщане на Южна Добру­джа на България. Дори продъл­жават споровете кой - Сталин или Хитлер - бил върнал Южна Добруджа на България или има по-голям принос за това. Коя е причината и какъв е генезисът на този мит?

Без съмнение и СССР и Гер­мания имат заслуги за връща­нето на Южна Добруджа на Бъл­гария, водени от мотиви, които далеч не биха могли да се иден­тифицират със симпатии, любов или чувство за справедливост и проява на закъсняла съвест и бунт срещу неправдата. И двете държави отчитат, че Добруджа е българска и че поведението на България в евентуален пред­стоящ конфликт ще се опреде­ля до голяма степен от възмож­ността да си върне поне южната част, загубена през 1913 година. СССР през юни 1940 година по­казва характера и насоката на своите действия, като завзема Бесарабия и Буковина и достига делтата на Дунав. Съвсем малко е необходимо, за да се прегради излазът на Черно море на Цен­тралните сили, главно на Герма­ния, като установи обща грани­ца с България. СССР знае чия е цяла Добруджа и какво е населе­нието й, познава отлично чувст­вителността на българския на­род по Добруджанския въпрос и открито насърчава български­те управници да се възползват от създалата се конюнктура, за да си върнат както южната, така и северната част на Добруджа. Общата граница между СССР и България на делтата на Дунава би направила процесът необра­тим, а съвместното отстояване на общата граница – неустоимо предизвикателство в защита на националния интерес.

Без цар Борис III начело на държавата в онзи период връ­щането на цяла Добруджа в па­тримониума на българската държава би било факт. Но ца­рят отказва да рискува. Първо, не чувства Добруджа като своя земя (с основание, защото не е негова, тя е българска) и вто­ро, защото панически се страху­ва от обща граница със Съвет­ския съюз. Но отчитайки готов­ността на СССР да подкрепи за­вземането на цяла Добруджа от българска войска, цар Борис III шантажира Берлин и Рим с ру­ската опасност и настоява да по­съветват така Румъния да върне по мирен начин Южна Добру­джа на България, че да се изклю­чи всякаква друга алтернатива. Разбира се, Германия нито се колебае, нито се церемони. Ка­рол I бързо разбира, че е в ру­мънски национален интерес да върне Южна Добруджа, а по вре­ме на преговорите да се опитва да откачи или да задържи какво­то може. Опасността да загуби и Северна Добруджа, ако веднага не приеме немските внушения, го вдъхновява! Така интересите на двете сили на деня да съблаз­нят България съвпадат и Кра­йовският договор става неизбе­жен. За съжаление СССР няма никакви шансове и лостове да върне цяла Добруджа на Бъл­гария, макар че Русия й я отне през 1878 година. Причината е, че през 1940 година не друг, а българският монарх не я иска и не е готов да поеме и минимален риск. Германия предлага Южна Добруджа като подарък и остава Северна Добруджа под румън­ска власт като преграда пред ру­ското влияние на юг и като сред­ство за продължаващ шантаж върху румънското правител­ство, ако се опита да се отклони от Оста. Русия е решила пробле­мите си в Бесарабия и Буковина, приема резултатите от Крайова като временно решение, без да се отказва от идеята да подкре­пи връщането на Северна Доб­руджа на България, като сред­ство за натиск, в случай че Ру­мъния възроди исканията си за корекция на границата в района на Бесарабия и Буковина.

Според договорите с Бълга­рия и Румъния, приети на Па­рижката мирна конференция през 1947 година, границата между България и Румъния, ус­тановена с Крайовския договор, е призната от всички държави. Същото се отнася до граница­та между Румъния и Съветския съюз, в чиято територия са вклю­чени Бесарабия и Северна Буко­вина. Северна Трансилвания е отнета от Унгария и е предадена на Румъния, в чиито предели е и до днес.

Наложеното от Парижката мирна конференция равновесие на интересите на Балканите и в Източна Европа в онзи момент бе прието открито от всички и с резерви от много.

Събитията от края на ХХ век доказаха основателността на ре­зервите към следвоенното ус­тройство.

Германия се обедини. Юго­славия се разпадна, вследствие на което българските Западни покрайнини се оказаха окупира­ни от Сърбия, на която никога, с никакъв договор не са предоста­вяни. Ако се твърди, че по силата на правоприемството от Югосла­вия някой трябва да ги получи, това не е Сърбия, а Македония, тъй като и двете територии са на­селени от един народ. Чехослова­кия се раздели. Съветският съюз се разпадна и възникнаха нови държави. Обявените от Бъсеску външнополитически приорите­ти свидетелстват, че процесът на разпад и обединение в района на Балканите не е приключил.

Къде сме ние в този процес?

Няколко територии, включе­ни в границите на съседни дър­жави, са безспорно български. Една от тях е Северна Добруджа. Румъния повдига въпроса за обе­динение или разделяне на те­ритории, попаднали по силата на несправедливи договори или окупация в съседни държави, но населени от принадлежащо към друга националност коренно на­селение. Бъсеску има предвид Молдова и Румъния. Ние имаме предвид Северна Добруджа, коя­то е изкуствено отделена от ес­тествения й ландшафт – Южна Добруджа и България.

В продължение на повече от 130 години Румъния провежда политика на геноцид и обезбъл­гаряване на Северна Добруджа. Геноцидът е престъпление срещу човечеството и от извършването му престъпникът не би могъл да черпи права и облаги. Румънска­та държава въведе десетки спе­циални закони за обезземляване на българите в Добруджа, за ли­шаването им от възможности за кредит, за облагането им с теж­ки данъци. Така в продължение на само няколко десетилетия от българското население са отнети 500 хиляди хектара обработва­ема земя. Закрити са българските училища, изгонени са български­те учители. Ликвидирани са бъл­гарските църкви и са завзети от румънската църква.

След края на Втората светов­на война румънското правител­ство масово продължава да из­селва българи от Добруджа във вътрешността на страната. Въ­преки геноцида и асимилацион­ната румънска политика българи в Северна Добруджа и в Румъния има. Време е тези хора да се вър­нат по родните си места, по до­мовете си в Добруджа и да полу­чат обратно отнетите им права, земи и блага и човешко достойн­ство.

Възможно ли е това и как би могло да стане?

Пътят е един - постигане на национално съгласие меж­ду всички политически сили по българските външнополитиче­ски приоритети. Един от основ­ните приоритети е възстановява­нето на българската администра­ция в Северна Добруджа, която да улесни връщането на прого­нените от домовете им българи, връщане на отнетото им имуще­ство – къщи, земи и други блага, възстановяване на училищното и просветно дело, на българската православна църква. България и Румъния са членове на Европей­ския съюз. Няма никаква пречка в про­дължение на известен период от време да функционират пара­лелно две администрации, кои­то да обслужват живеещите в об­ластта българи и румънци, но не като чужденци, а като граждани на собствените си държави и на Обединена Европа.

В каква правна рамка биха могли да се решават тези пробле­ми?

От направения преглед на промените в международно и вътрешноправния статут на Се­верна Добруджа се очертават следните безспорни факти, чието съществуване и признание нала­га определени изводи:

1. До 1878 година Добру­джа е единна област в рамките на Османската империя, завла­дяна и поробена като част от те­риторията на България; този си статут областта съхранява най- малкото в продължение на 500 години. През този период никой не оспорва българския й облик и принадлежност.

2. Българският характер на цяла Добруджа е потвърден в султанския ферман от 1870 година, в който се очертава те­риториалният обхват на Екзар­хията в границите на Османска­та империя, включвайки земите, в които българите са най-малко 2/3 от броя на цялото население – чл. 10 на Учредителния ферман; това е видно от географската кар­та на Българската Екзархия за пе­риода 1870-1913, публикувана в Wikimedia Commons; (виж при­ложената карта).

3. Цариградската конфе­ренция от 1876 година, отчи­тайки демографския фактор, предвижда в пределите на източ­ната българска автономна област да влезе цяла Добруджа чрез Ру­сенски, Варненски и Тулчански санджак;

4. Българският харак­тер на Добруджа е потвърден в член 19 на Санстефанския договор от 3 март 1878 година, който предоставя Северна Доб­руджа, като част от освободената от Османско робство българска територия, на Русия срещу част от дължимите от Турция воен­ни обезщетения. Съгласно съща­та разпоредба Русия си запазва правото да размени територията на Северна Добруджа срещу част­та от Бесарабия, отнета й по Па­рижкия договор 1856 година. Ру­сия решава свой проблем за смет­ка на България. Русия е победи­тел във войната, а България няма други съюзници!

5. Българският характер на Северна Добруджа е потвър­ден от краля на Румъния Карол I, който на Берлинския конгрес през 1878 година декларира, че не желае да получи Северна Добру­джа срещу Бесарабия, тъй като тя е българска и е населена от бълга­ри. Не желае да я получи, но не я отказва и след шест месеца я оку­пира. България дори отсъства от масата на преговорите в Берлин, защото отново е без съюзници!

6. Разпоредбите на Бер­линския договор не подлежат на обсъждане или ревизия и последиците на две от тях тър­пим и до днес. Отстъпването на Бесарабия от Румъния на Русия съгласно член 45 от договора ос­тава неразделно свързано с при­добиването на Южна Добруджа от Румъния съгласно член 46, без оглед на принадлежността на на­селението, обитаващо тези обла­сти, и без оглед на последвалите трансформации със статута на Бесарабия в рамките на Съвет­ския съюз и след разпадането му. Това е неизбежна последица от политически решения, несъобра­зени с интересите на коренното население.

7. През 1916 година Бъл­гария и Румъния се оказват от двете страни на фронтова­та линия. До края на годината българската войска освобожда­ва цяла Добруджа и установява българска администрация. Цяла Добруджа е в пределите на бъл­гарската държава до края на вой­ната, когато се оказва отново на страната на губещите и Ньойски­ят договор предоставя цяла Доб­руджа – Северна и Южна, населе­на с българи, на Румъния. Бълга­рия е поканена само да подпише договора, но не и да бъде изслу­шана. Тя е отново без съюзници, а на Балканите всички съседни държави са срещу нея.

8. Окупацията на Доб­руджа продължава 20 години, между двете световни войни, ко­гато Добруджанският въпрос се превръща в основен приоритет на българската външна полити­ка. През 1940 година България си връща Южна Добруджа по Кра­йовската спогодба и пропуска удобния момент да постави въ­проса за възстановяване на бъл­гарския суверенитет в цяла Доб­руджа. Това е единственият слу­чай от Освобождението през 1878 до днес, когато конюнктурата и интересите на великите сили съ­действат за обединението, а не за разкъсване на българската на­ция, но поради липса на ясна на­ционална доктрина България си остава до край наблюдател, а не двигател на събитията.

9. Поколения българи не се разделят с надеждата да се завърнат по домовете си в Се­верна Добруджа. Бихме искали да вярваме, че този час е настъ­пил, той е днес, тъй като правни­те предпоставки за това са нали­це. България и Румъния са част от Европейския съюз, който е ос­нован на принципа на свобода­та на движение на хора, стоки и капитали, свобода на установя­ване и местожителство в рамки­те на Съюза. Към тези принципи румънският президент прибави принципа за граници, определе­ни от етническата принадлеж­ност на населението, обитаващо определени територии. Северна Добруджа от векове се обита­ва от българи. Останалите етно­си са пришълци и принадлежат към народите, окупирали облас­тта в отделни исторически пери­оди. Време е основният етнос да се възползва от правото на само­управление, да избере и установи своя администрация, религиоз­ни, образователни и финансови институции, да прилага правна­та система на нацията, към която принадлежи. Тази стъпка днес би била много по-лесна и безболез­нена дори от Крайовската уредба. Но има условие, без което това не може и не би могло да се случи - condicio sine qua non - и то е, че уп­равляващите политически сили трябва да осъзнаят и да се ръко­водят в своята дейност единстве­но от жизнените за оцеляване на нацията и държавата интереси, а добруджанските българи да се организират и сами да предявят правата си, без да разчитат на не­грамотната политическа върху­шка.

Румънският президент тряб­ва да бъде подкрепен в усилия­та му да възстанови статуквото от преди 1878 година, когато бе извършена престъпна търговия със земи и народи под форма­та на мирни договори! Днес Бос­на и Херцеговина, Тунис и Кипър, които великите сили заграбиха като военни трофеи в Берлин, са свободни и независими държави. Дали Молдова, която е също неза­висима и суверенна държава, ще се обедини, слее или под някаква друга форма съюзи с Румъния, не зависи само от румънския прези­дент. Но от него зависи официал­но да признае правото на самооп­ределение на българите в Северна Добруджа и да ускори един про­цес, който е неизбежен, според неговата лексика. И колкото по- скоро стане това, толкова по-до­бре и за двете съседни държави. В началото на ХХI век не се нала­га никоя европейска държава със сила да премества границите си със съседите. Спорните в продъл­жение на векове гранични обла­сти между съседни държави днес трябва да се превърнат в свързва­що, а не разделящо звено между тях, а средствата, разходвани за войни в миналото, да се използ­ват за развитие и повишаване благосъстоянието на обитаващи­те ги, а не за противопоставяне, омраза и обедняване.

Обединена Европа е съюз на национални държави, а не е паплач от европеиди. Истори­чески нациите и националните държави възникват на два кон­тинента – Европа и Азия. Остана­лите континенти са населени от преселници или племена. Държа­вите, основали Европа, се броят на пръстите на едната ръка. Сред тях е България, същата, чийто на­род в продължение на 500 години варварско турско робство съхра­ни идентичността си, която през 19 и 20 век западноевропейски­ят егоизъм и високомерие разкъ­са и осакати, а днес се опитва да заличи от картата на Европа със съдействието на местни поли­тически мюрета, които поставят собственото си оцеляване над на­ционалните интереси. Дали това ще стане, до голяма степен зависи и от нас, българите. Време е да се разбере, че политиката е профе­сия, която, когато се упражнява от непрофесионалисти, от негра­мотни и алчни индивиди, постига обратни на преследваните цели.

И друго важно. В света има четири посоки. Никой не може да води едновременно и да оч­аква да спечели битки и в чети­рите посоки. Поне от две страни трябва да имаш съюзници. Поне с два от съседите, във всеки исто­рически момент, всяка държава трябва да бъде в добри отноше­ния и да преследва общи интере­си. В Черно море имаме обща гра­ница с велики държави, от които зависи мирът и бъдещето на це­лия район. За съжаление Бълга­рия продължава да сключва бра­кове по сметка, при които друг предявява сметката, а ние я пла­щаме.

Докога ще поверяваме съд­бата на държавата и народа на самозвани вождове и авантю­ристи? Докогааа…

12. I. 2024 г.

 

„Никаква част от Украйна няма да бъде присъединена към НАТО“

Е-поща Печат PDF

Бойчо Дамянов:

-Каква е вашата прогно­за по събитията в Украйна? Проф. Хайнц Гертнер:

-В моя статия от 2014 година бях посъветвал украинците до­бре да изучат опита на австрий­ския неутралитет, за да се пре­дотврати възможна война в Ев­ропа. Ако Украйна не се опреде­ли като неутрална, ще я сполети съдбата на разделена Германия в периода на Студената война или на Корея от 1953-а и до днес. Тогава все още имаше алтерна­тива – неутралитет или разделе­ние. Днес остана само една въз­можност – разделение. Чака ни нова Студена война в Европа – от Арктика през Украйна до Черно море. Швеция и Финлан­дия, както и източноевропей­ските страни са вече в НАТО, но­вата желязна завеса този път ще минава малко по на изток.

-Кога ще станат ясни нови­те граници?

-Окончателното очертаване на картината на разделена Евро­па ще видим след края на война­та в Украйна, но едно е ясно - Ру­сия няма да се изтегли нито от Донбас, нито от Крим. От друга страна, не смятам, че има наме­рение да „превземе“ цялата те­ритория на Украйна. Въпросът, който си задавам, е – колко дъл­го ще продължи тази нова фаза на Студената война? Дали 20 го­дини, колкото беше от 50-те до 70-те години, или по-малко?

-Редица западни политици и политолози предвещават, че след Украйна Русия ще прега­зи цяла Европа.

-Дори и да иска да воюва сре­щу НАТО, тя не притежава нито военния капацитет, нито ресур­сите за това. Москва обяви, че нейната цел е денацификация и демилитаризация на Украй­на, както и предотвратяване на влизането є в НАТО. Последно­то е от най-голямо значение за геополитическата сигурност и безопасност на Русия. Затова си позволявам толкова уверено да твърдя, че неутралитетът мо­жеше да предотврати войната, но позициите бяха диаметрал­но противоположни – Западът настояваше Украйна да влезе в НАТО, Русия предлагаше непри­съединяване.

-При евентуално разделе­ние какво би станало със за­падната част на Украйна? Въз­можно ли е да влезе в НАТО?

-Западът ще трябва да се при­мири с мисълта, че никаква част от украинската територия няма да стане част от НАТО. Вероят­но това е и целта на току-що под­писаните между Киев и отделни страни от НАТО споразумения за сигурност и сътрудничество. Те биха могли да останат валидни и след евентуално разделение на страната. Но докато се водят во­енните действия, не е ясно за кои части от територията се отнасят.

-Какъв е смисълът на тези споразумения?

-Западът дава знак, че е го­тов да се откаже от приемането на Киев в НАТО. Един вид, гаран­ции от страни членки, но без пъ­лен ангажимент на самото НАТО, най-вече заради това, че САЩ не желаят да се ангажират по-сери­озно и по-непосредствено с Киев.

-Какво предизвика тази предпазливост?

-Свързана е преди всичко с вътрешната политика. При това не идва само от страна на ня­колко радикално настроени ре­публикански конгресмени, а се поддържа от групировки, в т.ч. и сред демократите. Над 70% от американците се интересуват от проблемите на миграцията и на заетостта далеч повече отколко­то от Украйна. В момента Киев зависи главно от помощите на ЕС. САЩ имат от гледна точка на своята национална сигурност и интереси много по-важни горе­щи области като Близкия Изток, Югоизточна Азия, Тихоокеан­ския регион. По всичко изглеж­да, че ЕС ще трябва да поеме ос­новните разходи и ангажименти към Украйна.

-САЩ предвиждат и воен­на помощ за Израел. Значи ли това, че конфликтът в Газа и в Близкия Изток ще нараства? -Със сигурност предвидените 14 милиарда долара нямат за цел обуздаване на военните действия на Израел и защита на граждан­ското население в Газа. На думи САЩ заявиха, че настояват Не­таняху да се откаже от влизане в Рафа, да щади гражданското на­селение, да не прекроява грани­ци, да не предизвиква нови бе­жански потоци и т. н. Всичко това бе отхвърлено от израел­ското правителство: унищожа­ването на гражданската инфра­структура продължава, бежан­ските потоци и задържането на хуманитарната помощ също. В резултат на американското вето в СС на ООН всички досега вне­сени резолюции за прекратяване на огъня бяха блокирани от САЩ.

-Означава ли това, че реше­нието на палестинския въпрос на принципа на две държави отново се проваля?

-Сред страните в света цари консенсус, че това е единствени­ят път за решаване на палестин­ския конфликт, при това в уста­новените граници и със столица източен Йерусалим съгласно ре­шението на ООН от 1967 г. Само Израел го отхвърля.

-На какво разчита Тел Авив?

-На мъглявата позиция на САЩ и на подкрепата от Ва­шингтон в случай на военен сблъсък с арабския свят или Иран. Но Вашингтон се стреми да избегне такъв военен сблъ­сък. От своя страна Техеран също не желае военен сблъсък със САЩ и се опитва да възпре от невъздържани действия гру­пировките, които поддържа, което не винаги му се удава. Те вече осъществяват свои наме­рения и развиват своя динами­ка - Хамас, Хизбула, хусите. Това създава опасност конфликтът да се разрасне и да се превърне в широкомащабна война. Вече не е сигурно дали с прекратяване­то на военните действия в Газа, които хусите изтъкнаха като мо­тивация за действията им в Ба­белбандеб, ще се успокои обста­новката и в останалите горещи точки в региона.

-Не беше ли грешка нахлу­ването на Хамас в Израел?

-Една седмица след нахлу­ването на Хамас трябваше да се състои финалната техническа среща между саудитците и аме­рикански военни представители за уточняване на гаранциите и доставките на зенитни ракети и други оръжия. Това бяха иници­ативи, заложени в т. нар. „План Тръмп от 2020 г.“ за привързва­не на арабските държави към американската линия и отдале­чаването им от палестинската кауза. По този план палестин­ските територии бяха почти на­половина орязани в сравнение с резолюцията на ООН от 1967 г. За да подкрепят инициатива­та, на арабските страни им беше обещана щедра помощ от САЩ. Една по една бяха принудени да се съгласят, само Саудитска Ара­бия се противопоставяше до по­следно. Накрая и тя се съгласи, но постави определени условия.

-Какви щяха да са последи­ците за палестинците?

-С влизането на Саудитска Арабия в „сделката“, изгуби­ха своя последен поддръжник в арабския свят. Щеше да бъде по­ставен кръст върху принципа за две независими държави – Из­раел и Палестина. Всичко това провокира Хамас на отчаяна ре­акция, за да бъде обърнато вни­манието на света към с десети­летия отлагания въпрос за съз­даване на отделна Палестинска държава. Ударът срещу Израел беше едновременно удар и сре­щу Саудитска Арабия, и срещу Фатах, от който искаха да се раз­граничат.

-Каква е днес действител­ната сила на САЩ?

-Ако една държава е прека­лено силна и няма конкуренти, тя води хегемонни войни за под­държане на своето безпрекос­ловно господство над света. Но с настъплението на Русия в Ук­райна тази фаза на еднополярен свят вече е окончателно в мина­лото. Примери виждаме в Афри­ка, в Близкия Изток, в Украйна. Формират се нови центрове на сила извън контрола на САЩ. След неотдавнашните превра­ти в Буркина Фасо, в Гвинея, в Мали, в Нигер и т. н. Западът вече не е в състояние да върне тези страни под свой контрол. САЩ вече не са единствената, решаваща суперсила в света.

-Кои са новите конкурен­ти?

-Имаме Китай, който бър­зо и мащабно расте – не само като икономическа, но и като глобална военна сила. Имаме Русия, която се модернизира за кратък период от време и съз­даде най-новите конвенционал­ни и ядрени оръжия. Появиха се мощни икономически центрове като Индия и Бразилия. Не бива да подценяваме и старите като Япония и ЕС. Възникнаха и се разширяват нови обединения извън американската система, като БРИКС. Все повече страни се стремят да се отскубнат от опеката на САЩ.

-Засега БРИКС е все още доста аморфен…

-Да, все още не е създа­ла своя независима от долара международна валута, но вече над половината от взаимната търговия се осъществява в на­ционални валути и чрез кли­рингови разчети. При това не става дума за антиамериканска политика, напротив, страните от тази група сътрудничат със Запада, но се стремят към по- голяма независимост. Вижда­ме как преобладаващата част от страните в света, въпреки масирания и постоянен натиск на САЩ, отказват да подкрепят обявените от Запада антируски санкции, тъй като вредят на собствените им интереси. Това означава, че в бъдеще глобал­ният Юг и глобалният Изток ще играят все по-голяма роля в световната политика. От което следва, че една евентуална гло­бална конференция за сигур­ност няма да може да се състои без тях. В своето поведение те не са агресивни или конфлик­тни, а настроени да отстояват своя икономически и полити­чески суверенитет. Като при­мер за това бих посочил китай­ската инициатива „Един пояс, един път“, която от самото си начало е замислена не като принуждение, а като възмож­ност за доброволно присъеди­няване.

-Как оценявате процеси­те в Молдова и Грузия?

-По отношение на Грузия Русия няма намерение да се изтегля от Абхазия и Север­на Осетия. Грузинците още през 2006 г. заявиха, че жела­ят да влязат в НАТО, но ско­ро едва ли ще им бъде пре­доставена такава възможност предвид усложнената обстанов­ка в Украйна. Докато продължа­ват военните действия, въпро­сът за влизането на Украйна в НАТО също е свален от дневния ред. В Молдова нещата са малко по-различни. Въпреки че проза­падното ръководство на страна­та начело с президентката Мая Санду води доста умела между­народна политика по формула­та „ние сме неутрални и искаме да останем неутрални“. Молдо­ва не заявява намерения да става член на НАТО, а само на ЕС. Оче­видно не желае да повтаря греш­ката на Украйна, която натрап­чиво се самопредлагаше за член­ство в НАТО.

 

Бабет отива на война

Е-поща Печат PDF

жие към Москва.Бабет-Брижит, поеме с оръ-когато сам той, подмишка сди, че иска да воюва с Русия,А Бабет-Макрон ще ме убе-бира се.успеят да се доберат до тях, раз-км под земната повърхност. Акото леговищата им са на 70 - 100хуват от подобна стъпка? Защо-Защо самите те не се стра-конфликт.следния си аргумент - ядрентилиите ще преминат към по-бено добра новина. Защото реп-чко Ротшилд. Но това не е осо-кестените от огъня заради чи-сия. Никой вече не иска да вадисенсус за настъпление срещу Ру-ния ресурс и обществения кон-проксита просто нямат воен-Северния исполин. Държавитега, щом бъдат хвърлени срещуте войски ще се разбягат ведна-Русия. Войниците от натовски-мия, която да настъпи срещулакеи - държавни лидери, ар-ва могат да съберат чрез своитеставители на дълбоката държа-довци, нито останалите пред-Днес обаче нито Ротшил-европейски.от бялата раса - славянски ики животи. Животи на хорато унищожението на човеш-беди на бойното поле, колко-ване на нови територии и по-ната цел е не толкова завою-много пъти съм писала, тях-своята война. Защото, кактоНо банкерите не загубихакатастрофа и него, и Франция.биции на Наполеон доведоха дозомбита, а завоевателните ам-се превърна в шайка дрипавила войнство от цяла Европа,рия. „Великата армия“, събра-армия срещу Руската импе-сираха похода на Великатате, които през 1812 г. финан-зидент произлиза от среди-че сегашният френски пре-Бонапарт се крие само в това,лъв. Общото между Макрон иедно да сравняваме болонка спреки римата на имената. Всесравняван с Наполеон - въ-Нелепо е Макрон да бъдерираните хомосексуалисти.чайната мимикрия на законспи-с криле и дръзките пози са оби-та. А кокошиненето, плясканетопликите, за да изпробват почва-те. Ротшилдовци му подават ре-когашната държава на гали-роля е да срине напълно ня-аватар на Ротшилд. Неговатаник на Жак Атали и директене воин, а филистер, племен-войнствен орлов нос. Той не„петльовско“ в този джендър стел“. Не, няма нищо „галско“ иМакрон „поведение на галски пе-Някои наричат репченето навист у приятелките й.което предизвиква бясна за-нощем се гощава с агнешко,тава фалшивият имидж, чежовна майчица. За нея пък ос-влакче и го дундурка като гри-гарчетата от делфийскотода се забавлява на воля с дру-вящо бебе в ръцете, оставя готяквания, не му стоварва ре-на младия гей с ревност и на-Възрастната жена не досаждават, е взаимноизгодна сделка.„мъже с меки китки“. Това, каз-ти бабки се женят прикрититесъм писала, че за много дър-Отдавна, в няколко статии,Брижит Бардо в главната роля.дия „Бабет отива на война“ снът за старата френска коме-ум, веднага просветна споме-А в моя, склонен към паралелиние на мъжлето на баба Брижит.перото си по повод това изявле-рици изпробваха остротата наспечели войната. Мнозина сати-на, за да „не позволи на Русия“ да(френски?) в помощ на Украй-щането на сухопътни войски„обмисляло“ изпра-на Макрон, че НАТОлипръцковщинатаМного се смях на хва-

 

Ех, Витошка

Е-поща Печат PDF

Както вече вероятно съм втръснал на всички да го повтарям, едната ми половина е от най-голе­мия изцяло християнски град в Сирия – Махарде. И когато каз­вам „изцяло“, наистина е така, там не е позволено на мюсюл­мани да притежават имот. По­ради тази причина изядохме най-много ракети от господата „бунтовници и борци за демо­крация“ в сравнение от всички градове наоколо през войната.

Но нека ви кажа защо е така. Около нас са възможно най-ра­дикалните селца и градчета в Сирия, най-близкият голям град Хама бе средище на Мю­сюлмански братя преди Ха­фез Асад да ги срине през 1982 г.

И тъй като нашият град е християнски, там момичетата не се забраждат и ходят сво­бодно с поли и шорти. Което пък често водеше до сериоз­ни проблеми, тъй като докар­ваше от съседния салафитски град Халфая мъже с изплезе­ни езици на мотори (в района всеки основно се движи с мо­тор), които плакнеха очи и за­качаха тези момичета, докато техните там си седяха забраде­ни и не излизаха от домовете си. А това довеждаше до големи свади и боеве в центъра на гра­да, защото ядосани младежи от Махарде веднага скачаха на бой. Което доведе до нуждата от сериозно присъствие на поли­ция, по-точно военни, в града, властите се намесиха тогава дос­та твърдо в наша полза имено защото познаваха ситуацията, манталитета и вероятността да избухне конфликт. Това е много преди да почне войната и Араб­ската пролет.

И ако някой „сириец опози­ционер“ каже, че не е вярно това, лично ще му бия два шамара.

Тук говорим за по-консер­вативни, много залупени села и градчета, а не за по-светските такива. И когато започнаха да влизат бежанци в Европа, пър­вата ми мисъл бе точна тази. И много пъти съм го споменавал. Тези случките на „Витошка“ първо със „сирийските“ кюрди, а после и реакцията с пакистан­ските студенти никак не ме из­ненадват.

Затова нека българските политици се замислят за след­ните точки, преди да свалят гащи пред Австрия или Брюк­сел и се продадат за някое дру­го евро:

1) България е само 6 мили­она с все по-стопяващо се насе­ление. Не сме 60+ или 80+ мили­она, както са Франция или Гер­мания, дори не сме 10-15. Дори малки количества бежанци могат да доведат до сериозно влияние в бъдеще.

2) По-голямата част от бежа­нците са мъже, което ще доведе до голям полов дисбаланс и съ­ответно напрежение.

3) В България няма така­ва икономика, работни места, които да предложи на тези бе­жанци, а финансовата им неси­гурност отново може да доведе до изолация, гетоизация и съот­ветно до криминални прояви.

4) Повечето не искат да ос­танат тук, а се задържат против волята им. Те искат да идат в За­падна Европа. Да се има пред­вид, че голяма част от мигран­тите знаят на основно ниво английски или френски, пор­тугалски в зависимост от това чия бивша колония е била роди­ната им в миналото. Български­ят е съвсем чужд и труден за тях, ще е много трудно да го научат и да се интегрират .

5) Ние не сме в Централна Европа, ние сме първи фронт, централен вход, през който по­вечето мигранти влизат в ЕС, а с това може много страни да зло­употребят, ползвайки всякакви Дъблински споразумения или „схеми Руанда“.

И тук не говоря за хора, кои­то имат желанието наистина да работят честно и да живеят със семейства, следвайки закони, и да се стараят да се интегрират. А за по-голямата част, които из­вират от бедни, консерватив­ни краища, с чужди разбира­ния и култури. Това са сериоз­ни предизвикателства и сери­озни проблеми, които винаги възникват, а нашият профил като страна е много по-разли­чен от тези на Австрия или Ни­дерландия примерно. И ние ня­маме колониална вина или компании, които са крали ми­лиарди от ресурси на чужди държави.

И ако политиците наистина смъкнат гащи пред Брюксел за 30 гроша, то освен да извадим камшици и да им нашарим зад­ниците където ги сварим - от­тук до Брюксел, друго не заслу­жават.

 

СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА ДЪРЖАВАТА И НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Е-поща Печат PDF

за успешна България.любци с опит, знания и визиядигнем на негово място родо-промяна то е негодно. И да въз-властта. Защото за кардиналналовия да бъде изхвърлено извънДотогава, докато се създадат ус-да не даде позитивен резултат.престанен и решителен, няма кактой ескалира, ако стане масов, не-нашият натиск е слабоват. Акообаче идва от обстоятелството, чего свали от власт. Тази увереностто им служи, няма сила, която дато“, и е твърдо убедено, че дока-сили, по точно – от „Посолство-равление е поставено от външниима своето обяснение. Това уп-то не само за България. Това сиповедение е рядко изключение, итежнения и настроения. Подобнонечувствително за общественитеното правителство е пословичножавата и обществото. Сегаш-вляващите в интерес на дър-за суверенни решения на упра-та са друго средство да се влияеху правителството и парламен-Общественият натиск вър-висимо от възрастта им!жават да им се доверим неза-ворностите си. Такива заслу-и че успешно се справят с отго-си показват, че са свестни хораяват на съблазните и с делатаАла има и такива, които усто-възгордява, други покварява.властта е феномен, който едниИзводът е достатъчно ясен –има власт“.за него, защото не му се случи дащил: „Не можем да кажем нищоедин от присъстващите не обоб-пило мълчание, докато накраякаже ни добро, ни лошо. Настъ-от присъстващите не се наел дадума и за такъв, за когото никойот човек на човек, та станалоработа да се захване и т. н. Такатрети – че се проваля с каквато ивек, за друг – че е ненавиждан, заЗа един споделили, че е добър чо-е постигнал, в какво не е успял.този и онзи и кой какъв е, каквова обикновено, се заговорили засе срещнали отново и както ста-които, вече на прилична възраст,ятели от ученическите години,нието. В нея се разказва за при-можем да се доверим в управле-ска притча, която ни учи на коиИма една стародавна елин-сти и родолюбци.като успешни професионали-ластим, стига да са се доказалито си заслужава отново да ов-управлението има такива, кои-средите на вече участвалите ве мястото да се каже, че и изнална и трудова практика. И тукобществена дейност, професио-ло и поведение – личен живот,ло да бъде житейското им мина-овластим, решаващо би трябва-на кого да се доверим и кого даПо отношение на избора нили.млади, рано съзрели и помъдре-са ни възрастни с детски ум, а изнанията, е условна - познатиА възрастта, в релацията съсжитейски познания.шения в съвет с натрупанитеучи да търсим правилните ре-живяното през вековете, нивлечена от мъдростта на пре-не питаме старо, а патило, из-опитът. А нашата поговорка даинерцията. Но пък им липсвапо-малко са склонни да следватта на миналото и следователно,не са обременени с тежнения-имат предимство и в това, четенциално са по-амбициозни,сят в себе си повече енергия, по-Безспорно младите хора но-резултатът – никакъв!сега се изредиха във властта, аИ колко млади, и колко нови додат България към просперитет.нови хора са способни да пове-но да се говори, че само млади исъображение. У нас стана модер-Тук ми се ще да изкажа едновите герои на странатаправят и успеят, ще станат но-зат в политиката. А ако го на-сега са се въздържали да вли-които по понятни причини за-ци, стопански и други дейци,нално отговорни интелектуал-на немалкото честни и нацио-мислители и водачи из средатаочакват своите възрожденскисебе си няма да възникнат. Тетакива организации от самослужават да им се доверим. Номата си същност, които ще за-рования, патриотични по са-на нови политически форми-ведат до появата и налаганетодености най-вероятно ще до-те критични за страната ни да-ме, в което живеем, и съзрели-И друго – преломното вре-тогава да ги подкрепим.че държат на обещанията си име от тях да покажат с делата си,ние не знаем Но можем да иска-ние действително да го направят,Дали са искрени и имат намере-детели за суверенна България.публично се обявяват, че са ра-литически организации, коитотрябва да се игнорира. Има по-И въпреки това този път неотказват да участват в тях.те на страната с право на гласче от половината от граждани-необходима. Не случайно пове-дежда за промяната, която ни епански дейци дават малка на-те, които ги съпровождат, а и сто-извращенията и манипулации-чинът, по който те се провеждат,България са изборите. Но на-да си върнем суверенитета наНай-легитимният начиннитет.национален и народен сувере-заедно с борбата за държавен,е възможна единствено и самосебе си – борбата с корупциятаИзводът се налага от самооще по-голяма корупция.отнет, той става широко поле завата, а веднъж вече уязвен иливърху суверенитета на държа-пешно и не така явно се удряИзлиза, че с корупцията ус-та“ страна.леност, стига да си на „правилна-среда , а и разбиране за всепозво-дава повсеместна корупционнация! Нещо повече - така се съз-те им? Разбира се, че е коруп-гледната точка на вербовчици-наши и световни събития, налагат еднопосочно, по всичкиности, да популяризират и на-т. нар. евроатлантически цен-и надеждно да утвърждаватпослушно да разпространяватви други награди на приелителичия, литературни и всякак-даване с почетни звания, от-нето и след това възнаграж-Не е ли корупция селектира-датели, всевъзможни НПО-та?то на пари на журналисти, из-Не е ли корупция раздаване-олиберални пропагандни звена?подобни на тях, всъщност – не-трове, институти и всевъзможнинето на т. нар. аналитични цен-ция създаването и финансира-не е ли корупция? Не е ли коруп-хора“, и купуването на съвестиТолерирането на „нашитова доказано сработва!сред населението. И всичковсяване на несигурност и страхманипулация и непрекъснатонена пропаганда, повсеместнавило това се съчетава с префи-по-малко резултатно. По пра-е къде-къде по-евтино, а и нени, морално уязвими и др. п.)на дейност, сексуално изврате-хора (със сведения за престъп-ховете на властта на зависимиелити, изтласкването по вър-подкупване на управляващитемека сила - корумпиране идима. Използването на т. нар.на сила. Сега такава не е необхо-лонизирането ставаше с воен-ранните години и столетия ко-черта на неоколинализма. ВКорупцията е същностнаОтговорът е – по-скоро не!борба срещу корупцията?можна ли е у нас ефективнаВъпросът е: въобще въз-няма изключение.корупционните схеми. И товащото самата власт е втъкана вникога не се предприемат. За-действия срещу корупциятада се доберат до нея. Но реалниба срещу това явление успяха иот партиите с лозунги за бор-че ще бори корупцията. Някоистраната публично се кълне,ключение, всяка нова власт вПериодично, почти без из-ми средства.законни и обществено осъди-с материални блага с противо-ли нищо против да се сдобиятбили заявили, че не биха има-80 процента от анкетиранитесред студентската младеж целиним, че според едно проучванее за илюстрация да си припом-вече пожелателна. Достатъчнонагласа за борба срещу нея е по-шото е, че вече и общественатанедопустимо високо ниво. Ло-Известно е, че тя у нас е ната практика за корупция.една пробойна – повсеместна-та на суверенитет донесе ощелен просперитет. Но тук загуба-кване за икономически и социа-на правото са безусловно изис-да и повсеместното господствоАдекватната законова сре-кога – и подкупни.литически обвързани, а поня-някои от магистратите са по-ко работят избирателно, защотони – съд и прокуратура, не ряд-страна, правоприлагащите орга-или външни внушения От другате - и такива под външен диктатшения, в не малка част от случаи-приемат лобистки закони и ре-лече не са идеални. Нерядко сетака и правоприлагането да-у нас както законодателството,рат обществените отношения. Аху който се градят и функциони-прилагане са фундаментът, вър-ната среда. Законите и тяхнотозан с правната и с обществе-вата е непосредствено свър-Суверенитетът на държа-ват волята на стоящите зад тях.и всякога готови да изпълня-да бъдат лесно контролиранило и всякакви зависимости, завърху такива със спорно мина-като не рядко изборът пада ичеството си, а на послушните,можещите и отдадените на Оте-интереси залагат не на знаещите,на управленски кадри. Външнитене действа естественият подборняма как да бъдат, защото у насници не са от тази категория. Ие тайна, че сегашните ни управ-да са родолюбци. За никого необичат страната, нейните хора,ви интереси. С други думи – дане своите и на чужди държа-ват и отстояват народните, апо-малко важното – да след-са честни и принципни. И невен и управленчески опит, дагат професионален, общест-държавници и визионери с бо-с поглед към бъдещето, т. е. - находимо то да е в ръцете на хораравление на първо място е необ-ни. За добро и ползотворно уп-е безкритично, е явно за всичкиЧе управлението на България нестен елемент на суверенитета.не на държавата е друг същно-Успешното функционира-нен стандарт.номическо развитие и по жиз-ски държави по степен на ико-в сравнение с другите европей-ното изоставане на Българияпървопричината за чудовищ-Загубата на суверенитет еи често – безумни изисквания.възможни „препоръки“, забраниместното производство чрез все-специалисти, ограничаването наот тях и висококвалифициранилиона млади, образовани, многоизтичането на повече от два ми-заради западната конкуренция,то предприятия, които фалирахай беше отнето. Касае се за много-нищо в сравнение с това, коетоте програми на Евросъюза, сакоито получава по различни-Алианса, а скромните средства,ка от тази преди членството й вБалканите сега е в пъти по-мал-Нейната военна тежест на

 


Страница 610 от 617