Интервю на Тъкър Карлсън с президента на Русия Владимир Путин.
Москва, Кремъл, 9 февруари 2024 г.
Продължение от бр 8
- Извинете ме, но какво ще рече „денацификация“?
- И аз исках да поговорим за това сега. Много важен въпрос. Денацификация. След като получи независимост, Украйна започна да търси, както казват някои западни анализатори, своята идентичност. Не можа да измисли нищо по-добро от това да я изгради около няколко фалшиви герои, които са сътрудничили на Хитлер. Вече казах, че в началото на XIX век се появяват теоретици на украинския суверенитет и независимост. Според тях независима Украйна трябва да има добри отношения с Русия. Но в един момент от историята тези територии са част от Полско-литовското княжество, от Полша, където украинците са преследвани и третирани жестоко. Има и опити да бъде унищожена тяхната идентичност. Всичко това остава в народната памет. Когато избухва Втората световна война, част от крайно националистическия елит сътрудничи на Хитлер, смятайки, че той ще донесе свобода. Германските войски, дори СС, карат тези колаборационисти да вършат най-мръсната работа - да изтребват полското и еврейското население. Има жестоки кланета на полско, еврейско и руско население. Добре известни са водачите им - Бандера, Шухевич. Тези хора сега бяха издигнати до национални герои и това е проблемът. Постоянно ни повтарят, че и в други държави има национализъм и неонацизъм. Да, има такива кълнове, но ги плевим. Други държави също се борят срещу тях. Но не и Украйна. Там тези хора са възприети за национални герои. Издигат им се паметници. Слагат облика им по знамена. Тълпи с факли крещят имената им, подобно на нацистка Германия. Това са хората, изтребили поляци, евреи и руснаци. Нужно е да се спре тази практика и разпространението на тази идея. Казвам, че украинците са част от единния руски народ. Те казват: „Не, ние сме отделен народ.“ Добре. Ако се смятат за отделен народ, имат правото да го правят. Но не върху основите на нацистката идеология.
- Удовлетворяват ли ви териториите, които имате в момента?
- Първо да отговоря на въпроса за неонацизма и денацификацията. Украинският президент посети Канада. Историята е добре известна, но на Запад тя се премълча. Пред канадския парламент се изправи човек, който, както каза председателят на парламента, се е бил срещу руснаците през Втората световна война. Е, кой е воювал срещу руснаците през Втората световна война? Хитлер и съучастниците му. Оказа се, че човекът е служил в СС и лично е убивал руснаци, поляци и евреи. В СС е имало украински националисти, които са вършили тази мръсна работа. И украинският президент ръкопляскаше на крака заедно с целия парламент. Можете ли да си представите? Между другото самият украински президент е евреин.
- Но какво може да се направи по този въпрос? Хитлер е мъртъв от 80 години, нацистка Германия не съществува. Мисля, че се опитвате да кажете, че искате да унищожите или поне да контролирате украинския национализъм. Как може да стане това?
- Вашият въпрос е много тънък. Мога да ви кажа какво мисля аз. Но не се обиждайте.
- Няма, разбира се.
- Въпросът се оказва тънък и доста противен. Казвате, че Хитлер е мъртъв от 80 години. Но делото му е живо. Има хора, изтребвали евреи, руснаци и поляци, които са още живи. И президентът на днешна Украйна им ръкопляска в канадския парламент. Аплодира ги на крака. Можем ли да кажем, че сме изкоренили тази идеология, щом виждаме какво се случва днес? Това значи “денацификация” в нашите разбирания. Трябва да се отървем от хората, които поддържат идеологията, подкрепят практиките й и се опитват да я съхранят. Това е денацификация и това имаме предвид.
- Добре. Въпросът ми е по- конкретен. Разбира се, не в защита на нацисти, а чисто практичен. Не контролирате цялата страна, а изглежда и не искате. Как се премахва една идеология, чувства, възглед за историята в държава, която не контролирате?
- Може да ви се стори странно, но по време на преговорите в Истанбул се договорихме - имаме го черно на бяло - Украйна да не култивира неонацизма. Включително, че трябва да го забрани със закони. Г-н Карлсън, бяхме се договорили за това. Оказа се, че може да се направи в процеса на преговорите. И тук няма нищо унизително за Украйна да го направи като модерна и цивилизована държава. Има ли държава, която да позволява насърчаването на нацизма? Няма, нали?
- Ще има ли преговори и по-скоро защо няма такива за мирно разрешаване на конфликта в Украйна?
- Имаше и те достигнаха до висок етап на съгласуване на позициите. Един сложен процес, но въпреки това почти беше завършен. Но след като изтеглихме войските си от Киев, другата страна захвърли договореното и се подчини на инструктажа на западните държави - европейски и САЩ - да се бие с Русия докрай. Освен това украинският президент забрани преговорите с Русия. Подписа указ, който забранява на когото и да е да преговаря с Русия. Как да преговаряме, когато е забранил на всички да го правят? Знаем, че той има някакви идеи за разрешаване на конфликта, но за да се договорим за нещо, трябва да имаме диалог, нали така?
- Но вие няма да разговаряте с украинския президент, а с американския. Кога за последно разговаряхте с Джо Байдън?
- Не мога да си спомня. Не помня, трябва да проверим.
- Не помните?
- Не. И защо? Всичко ли трябва да помня? Имам си работа за вършене, вътрешни въпроси за решаване.
- Той финансира страната, срещу която се биете, затова реших, че би трябвало да помните тези разговори.
- Да, той я финансира. Говорихме преди началото на специалната военна операция. Отново няма да навлизам в подробности, но тогава му казах: “Смятам, че правите огромна грешка с исторически мащаби, като подкрепяте всичко, случващо се в Украйна, и отблъсквате Русия.” Казах му го няколко пъти. Смятам, че ще бъде коректно да спра дотук.
- Той какво ви отговори?
- Попитайте него. По-лесно ви е като американски гражданин. Не е уместно аз да коментирам нашия разговор.
- Но след февруари 2022 г. не сте разговаряли?
- Не, не сме разговаряли. Но се поддържат определени контакти. Помните ли, като казах, че предложих да работим заедно за обща система за противоракетна отбрана?
- Да.
- Можете да попитате всички замесени, защото са живи и здрави, слава Богу. И бившият президент, и Кондолиза Райс, и г-н Гейтс, и сегашният директор на Централното разузнавателно управление г-н Бърнс, който тогава беше посланик в Русия. По мое мнение беше много успешен посланик. Всички те бяха свидетели на разговорите. Попитайте ги. Ако ви интересува как е отговорил президентът Байдън, попитайте го. Но с него говорихме по въпроса.
- Разбирам. Но отстрани изглежда, че всичко това би могло да се развие така, че да завлече целия свят, да има ядрени удари дори. Защо просто не се обадите на Байдън и да кажете: “Дайте да решим проблема”?
- Какво да решим? Положението е просто. Повтарям: държим контакт чрез различни служби. Ще ви кажа какво казваме по този въпрос и какво предаваме на американското ръководство: “Ако наистина искате да спрете бойните действия, спрете да доставяте оръжия. Всичко ще приключи за няколко седмици и това е. И тогава ще се споразумеем за някакви условия. Но преди това трябва да спрете.” Какво по-лесно? Защо да му звъня? За какво да говорим или за какво да молим? „Ще доставяте ли такова и такова оръжие на Украйна? О, страхувам се, страхувам се, моля, не доставяйте.“ Какво има да говорим?
- Смятате ли, че НАТО се тревожи, че това може да се превърне в световна война или ядрен конфликт?
- Във всеки случай те говорят за това и се опитват да сплашат населението си с въображаема руска заплаха. Това е очевиден факт. И мислещите хора - не обикновените хора, а мислещите хора, анализаторите, занимаващите се с реална политика, просто умните хора - прекрасно разбират, че това е фейк. Руската заплаха се раздува.
- Заплахата, за която говорите, е руска инвазия на Полша, Латвия. При какво положение бихте изпратили руски войски в Полша?
- Само в един случай - ако Полша нападне Русия. Защо ли? Защото не ни интересуват Полша, Латвия или някой друг. Защо да го правим? Нямаме такъв интерес. Просто развяват заплахи.
- Сигурно сте чували този довод – той след като нахлу в Украйна, има териториални претенции по целия континент. Еднозначно ли казвате, че нямате такива?
- Абсолютно. Човек не трябва да е анализатор, за да го разбере. Не е здравомислие да се въвлечеш в световна война. А такава ще докара човечеството на ръба на унищожението. Разбира се, имаме средства за сдържане. А Западът постоянно плаши: “Утре Русия ще използва тактически ядрени оръжия.” “Утре Русия ще използва друго.” “Не, вдругиден ще е.” Защо? За да се изсмучат още пари от американските и европейските данъкоплатци за конфликта срещу Русия на украинския театър на военните действия. Целта е да се отслаби Русия колкото се може повече.
- Един възрастен сенатор от Ню Йорк, Чък Шумър, каза, че трябва да продължим да финансираме украинските усилия, иначе може да се наложи американски войници да се бият там. Какво мислите за това?
- Провокация, при това много евтина. Не разбирам защо американски войници да трябва да се бият в Украйна. Сега там има наемници от САЩ. Най- много има от Полша, след това са наемниците от САЩ, а на трето място са тези от Грузия. Ако някой има желание да изпрати редовни войски, с това ще приближи човечеството до ръба на световния конфликт. Очевидно е. САЩ имат ли нужда от това? На хиляди километри от границите ви. Нямате ли си друга работа? Имате проблеми по границата, проблеми с миграцията, проблеми с държавния дълг, който е над 33 трилиона долара. Нямате ли какво да правите, та ще се сражавате в Украйна? Не е ли по-добре да преговаряте с Русия? Да се договорите, след като разбирате добре какво е положението днес. Осъзнавайки, че Русия ще се бие за своя интерес докрай. Осъзнавайки и че трябва да се върнете към здравия разум, да започнете да уважавате страната ни и интересите й и да търсите решения. Изглежда ми като много по-умно и рационално решение.
- Кой взриви “Северен поток”?
- Вие, разбира се.
- А, този ден бях зает... Не го взривих аз, но благодаря.
- Вие лично сигурно имате алиби, но ЦРУ няма.
- Имате ли доказателства, че НАТО или ЦРУ са го направили?
- Няма да навлизам в подробности, но за тези случаи се казва: Вижте кой има интерес. Но тук трябва не само да търсим кой има интерес, а и кой има възможността да го направи. Може да има няколко заинтересовани, но не всеки може да се потопи до дъното на Балтийско море и да го взриви. Тези два елемента трябва да са свързани: кой има интерес и възможността да го извърши.
- Но това е най-големият в историята акт на индустриален тероризъм и най-голямото изхвърляне на емисии въглероден двуокис. Ако имате доказателства - с вашите служби би трябвало да имате, че НАТО, ЦРУ или Западът като цяло го е извършил, защо не ги покажете и да спечелите пропагандна победа?
- В света на пропагандата е много трудно да победиш Съединените щати, защото те контролират световните и много европейски медии. Големите печеливши от големите европейски медии са американските финансови институции. Не го ли знаете? Можем да направим такова нещо, но ще ни излезе скъпо. Ще осветлим източниците си на информация, а няма да постигнем нищо. Целият свят е наясно какво се случи и дори американски анализатори го казват в прав текст.
- Да. Но ето въпрос, на който може би ще отговорите. Работили сте в Германия. Германците със сигурност знаят, че партньорът им в НАТО го е направил, а това сериозно навреди на икономиката им, може дори да не се възстанови. Защо мълчат? Това не ми е ясно. Защо германците не казват нищо?
- И аз съм учуден. Но днешното германско ръководство се води от интересите на колективния Запад, а не от националните си интереси. Иначе е трудно да се обясни логиката на действията или бездействието му. В крайна сметка въпросът не опира само до взривения “Северен поток 1” и повредения “Северен поток 2”. Една от тръбите си е здрава и по нея може да потече газ към Европа, но Германия не я отваря. Ние сме готови. Има и друг маршрут, през Полша, който се казва “Ямал-Европа” и който също позволява голям обем. Полша го затвори, а нея я храни Германия. Получава пари по европейски фондове, а Германия е основният донор в тези фондове. До известна степен Германия храни Полша. А Полша затвори тръбопровода към Германия. Защо? Не разбирам. Украйна, на която германците дават оръжия и пари... Германия е вторият след САЩ спонсор на Украйна по отношение на финансовата помощ. През Украйна минават два тръбопровода. Украинците просто затвориха единия. Отворете втория и ще получавате газ от Русия. Не го отварят. Защо германците не кажат, “Вижте, момчета, даваме ви пари и оръжия, отворете крана, за да идва до нас газ от Русия. В Европа купуваме втечнен газ на много високи цени, което прави конкурентността на нашата икономика нулева. Искате ли да ви даваме пари? Нека живеем нормално, да изкарваме пари чрез икономиката си, защото оттам идват и парите, които ви даваме.” Отказват да го направят. Защо? Питайте ги. Тази маса и главите им са направени от един и същ материал. Много некомпетентни хора.
- Може би светът се разделя на две полукълба: едно с евтина енергия и друго със скъпа. Искам да ви попитам, след като очевидно вече сме многополюсен свят, можете ли да опишете съюзите и кой на чия страна е?
- Вижте, казахте, че светът се разделя на две полукълба. Човешкият мозък също се състои от две полукълба. Едното отговаря за един вид дейност, другото за креативността. Но и двете се намират в една и съща глава. Светът трябва да е едно цяло, сигурността трябва да е обща, а не само за “елита”. Само при този сценарий светът може да е стабилен, устойчив и предвидим. Докато главата остава разделена на две части, ще боледуваме. Светът преминава през етап на тежко заболяване. Но смятам, че благодарение на честните журналисти, които в тои случай играят ролята на лекари, бихме могли да излекуваме болестта.
- Да дам пример с американския долар, който един вид обедини света по много начини. Може би не във ваша полза, но със сигурност в наша. Той ще изчезне ли като резервна и универсална валута? Как смятате, че санкциите промениха положението на долара в света?
- Да се използва доларът като инструмент във външнополитическа борба е една от най-големите стратегически грешки на американското политическо ръководство. Доларът е в основата на силата на Съединените щати. Смятам, че всеки разбира добре, че без значение колко долари се печатат, те веднага се разпръсват по целия свят. Инфлацията в САЩ е минимална, около 3-3,4%, което смятам, че е приемливо за там. Но не спират да печатат долари. Какво ни казва външният дълг от 33 трилиона долара? Той също има връзка с печатането. Въпреки това е основното оръжие на Съединените щати за съхраняване на властта им по света. Решението на политическото ръководство да използва долара като инструмент за външнополитическа борба подкопава тази американска сила. Не искам да използвам силен език, но е глупаво решение и огромна грешка. Какво става днес в света? Дори съюзници на Съединените щати намаляват доларовите си резерви. Всеки търси начини да се подсигури. Но фактът, че САЩ прилагат ограничителни мерки за някои държави, като ограничаване на трансакции, замразяване на активи и т.н., буди тревога и изпраща сигнал на целия свят.
Какво става при нас? До 2022 г. около 80% от разплащанията в руската външна търговия бяха в американски долари и евро. В американски долари извършвахме близо 50% от разплащанията си с трети държави. Днес са вече 13%. Не ние забранихме използването на американския долар. Нямахме такова намерение. Съединените щати решиха да ограничат разплащанията ни в долари. Мисля, че е пълна глупост от гледна точка на интересите на самите Съединени щати и данъкоплатците им, защото това вреди на американската икономика и подкопава влиянието на САЩ по света. Между другото, разплащанията ни в юани съставляваха 3% от всички. Днес 34% от разплащанията ни са в рубли и горе-долу също толкова, малко над 34%, са в китайски юани. Защо Съединените щати го правят? Единственото ми предположение е, че е от самонадеяност. Вероятно са смятали, че това ще ни срине, но няма нищо такова. Още повече, други държави, включително производителки на нефт, обмислят или вече приемат плащанията за нефт в юани. Въобще осъзнавате ли какво се случва? Някой в САЩ осъзнава ли? Какви ги вършите? Сами се отрязвате, всички експерти го казват. Попитайте който и да е умен и мислещ човек в САЩ какво значи доларът за Америка. Убивате го собственоръчно.
-Да, това е добра оценка, но въпросът е какво следва. Може би заменяте една колониална сила с друга, много по-милостива. БРИКС например не се ли намира в опасност да бъде изцяло доминиран от китайската икономика по начин, който не е добър за суверенитета на членовете му? Това тревожи ли ви?
- Чували сме тези приказки – истории на ужасите. Ние с Китай сме съседи. Човек не си избира съседите, както и роднините. С Китай имаме граница от 1000 км. Това първо. Второ, имаме няколковековна история на съжителство. Свикнали сме. Трето, външнополитическата философия на Китай е неагресивна. Идеята й е винаги да търси компромиси. И го виждаме. Следващата точка е тази. Казват ни постоянно, и вие сега се опитахте да представите тази ужасна история в мека форма, но въпреки това това е същата ужасна история: обемът на сътрудничеството с Китай расте. Темпото, с което расте то с Европа, е дори по-високо, отколкото темпото на руско-китайското сътрудничество. Попитайте европейците дали не се боят. Може и да се боят, не зная. Но се опитват на всяка цена да се доберат до китайския пазар. Особено сега, когато имат икономически про блеми. Китайски компании проучват европейския пазар. Слабо ли е присъствието на китайски компании в САЩ? Да, политическите решения са такива, че се опитват да ограничат сътрудничеството с Китай. Във ваша вреда е, г-н Тъкър, да го ограничавате. Сами си вредите. Въпросът е деликатен и няма лесни решения. Също както с долара. Преди да въвеждате незаконни санкции, незаконни на основа Устава на ООН, трябва да се мисли много внимателно. А това май се оказва проблем за вземащите решенията.
- Преди малко казахте, че светът ще бъде много по-добро място, ако не е разделен на конкурентни съюзи, а целият свят си сътрудничи. Една от причините да няма такова нещо е, че сегашното американско правителство е твърдо против вас. Смятате ли, че ако дойде на власт друго правителство, ще възстановите общуването с американската власт? Или няма значение кой е президент?
- Ще ви кажа, но да завърша предишната си мисъл. Заедно с моя колега и приятел президента Си Дзинпин си поставихме за цел да достигнем 200 млрд. долара търговски обем между двете държави тази година. Надхвърлихме тази цел. Според изчисленията ни двустранната ни търговия с Китай вече е на обща стойност 230 милиарда долара. Китайските изчисления показват, че е на стойност 240 млрд. Още нещо много важно. Търговията ни е балансирана и взаимно се допълва - в сферите на високите технологии, енергетиката, научноизследователската и развойната дейност. Добре балансирана. Колкото до БРИКС, където тази година Русия ще е председател, неговите държави членки като цяло се развиват много бързо. Ако паметта не ми изневерява, през 1992 г. икономиките на държавите от Г-7 са съставлявали 47% от световната икономика. През 2022 г. този дял е спаднал до малко над 30%. През 1992 г. държавите от БРИКС са съставлявали едва 16%. Днес техният дял е по-голям от този на държавите от Г-7. Това няма нищо общо със събитията в Украйна, а с тенденциите в световното развитие и световната икономика, които споменах току-що. И е неизбежно. Сигурно е, че този процес ще продължи, както това, че слънцето изгрява всеки ден. Не можете да спрете слънцето да изгрява, трябва да се адаптирате. Как се адаптират Съединените щати? С използването на сила - санкции, натиск, бомбардировки и използването на войски. Самонадеяност. Вашият политически елит не разбира, че светът се променя по обективни причини. За да запазите позицията си, когато някой друг се издига до позицията на господство, трябва да вземете точните решения компетентно и навременно. Жестоките действия, включително спрямо Русия и други държави, са контрапродуктивни. Това е очевиден факт и става такъв за всички. Попитахте ме дали ако дойде друг лидер, ще се промени нещо.
Въпросът не опира до лидера и конкретната личност. Имах много добри отношения, например с Буш. Знам, че в САЩ е бил описван като “селски тип”, който не разбира много. Уверявам ви, че не е така. Мисля, че допусна много грешки, включително и спрямо Русия. Казах ви за 2008 г. и решението в Букурещ да се отворят вратите на НАТО за Украйна. Случи се по време на неговия мандат. Дори той е упражнил натиска върху европейците. Но като цяло на лично, човешко ниво, имахме добри отношения. Не беше по-лош от друг американски, европейски или руски политик. Уверявам ви, че разбираше какво прави, както и други президенти. Имах добри лични отношения и с Тръмп. Въпросът не опира до личността на лидера, а до настроенията на елита. Ако идеята за господство на всяка цена, основана и върху принудителни действия, е водеща в американското общество, нищо няма да се промени. Положението само ще се влошава. Но ако накрая човек стигне до осъзнаването, че светът се променя поради обективни обстоятелства и че трябва да се адаптира навреме, особено с преимуществата, които САЩ все още имат днес, може би нещо ще се промени. Ето, икономиката на Китай стана първа в света по паритет на покупателната способност. По обем Китай отдавна изпревари САЩ. САЩ са втори, после Индия с 1,5 млрд. души население, след това Япония и Русия е на пето място. Миналата година Русия бе първа икономика в Европа въпреки всички санкции и ограничения. Нормално ли е от ваша гледна точка? Санкции, ограничения, невъзможност за разплащания в долари, отрязване от системата SWIFT, санкции срещу нашите кораби, превозващи нефт, санкции срещу наши самолети - какво ли не. Най-много санкции в света бяха наложени на Русия, а в този период ние станахме първа икономика в Европа. Инструментите на САЩ не работят. Човек трябва да помисли какво да направи при това положение. Ако управляващите елити го осъзнаят, тогава - да, първият човек в държавата ще действа според очакванията на гласоподавателите и на хората, които вземат решения на различни нива. Може би тогава нещо ще се промени.
- Описвате две различни системи. Казвате, че лидерът действа в интерес на гласоподавателите, но и че не той взема решенията, а управляващите класи. Вие сте начело на Русия отдавна и познавате много президенти на САЩ. Какви са тези центрове на власт в САЩ според вас? Кой всъщност взема решенията?
- Не знам. Америка е сложна страна: консервативна, от една страна, бързо променяща се, от друга. Не ни е лесно да я разгадаем. Кой взема решенията за изборния процес? Възможно ли е да се разбере, когато всеки щат има свое законодателство, всеки се саморегулира и някой щат може да забрани на свой жител да гласува? Тя има двуетапна изборна система и ни е много трудно да я разберем. Да, има две основни партии - Републиканска и Демократическа. В тази партийна система има центрове, които вземат решенията или подготвят такива. Затова според мен след рухването на Съветския съюз беше водена жестока и неоправдана политика на натиск срещу Русия. Разширяване на НАТО, подкрепа за сепаратисти в Кавказ, създаване на система за противоракетна отбрана. Това са все инструменти за натиск. Всичко е натиск, натиск. Завличането на Украйна в НАТО също е натиск. Защо?
Следва
Паметта за Великия поход на съзиданието на онази България, която загубихме, дълго ще пази имената на неговите възторжени строители. Родината ни извървя този път с изранени нозе от усилия и несгоди, но успя да покори върхове и приоблачни висини в своето развитие, които други народи за по- малко от половин век никога не са успявали да постигнат. Приближаваме се вече на почти същите години, когато мечтите и всеотдайността, безсънието, себеотрицанието и дори умората от свършеното бяха красивият знак на онова удовлетворение от себе си и от времето, което ни стимулираше да кажем с думите на поета:“Безсмъртно нека остане навеки построеното тук от мен.“
Вместо това днес ни дави болката и ни гнети тревогата от безизходицата, в която изпадна народът ни, от сумрачните хоризонти на бъдещето, в което ще живеят децата и внуците ни заради безсилието, че не можем да спрем разрухата, за която и в най-мрачните си помисли дори не сме се досещали.
Тези думи, които може би само приблизително обобщават душевния мир на цяло едно поколение, принадлежат на д-р инж. Марин Белоев, един от най-изявените съзидатели и строители на нова България. Не един път в нашите разговори темата за днешния разгром на Отечеството и сътвореното с мечти и надежди е слагала своето тъмно клеймо на нашите разговори. Припомням това обстоятелство, за да прибавя и своята най-дълбока благодарност към онзи, който напътства дните и делата ни, задето ме срещна с такава забележителна личност, чието верую, почерпано от мъдрата заръка на неговите родители, винаги е било: „Светът е мост, по-който преминават и доброто, и злото. Следвай стъпките на доброто - и непременно ще стигнеш там, за където си тръгнал!“
И Марин Георгиев Белоев, роден на 12.2.1939 г., достигна по този азимут на изстраданата мъдрост до своя забележителен 85-годишен юбилей. Път на машиностроител и изобретател, път на несъмнен авторитет в една от най-сложните дисциплини на човешката дейност – умението да обезпечаваш поставената цел с желязна воля и да спояваш в единно цяло разнородни души и характери. Ръководител с повелителен размах, той изминава своя стремителен път нагоре от редови инженер в „Кремиковци“ до висотата на главен директор през 1966 г. на Научно-производствения комплекс по контрол на заваръчните работи към ДСО „Монтажи“. Все още не е забравена онази, станала легендарна негова фраза, която най-пълно го изразява: „Аз не съм неуправляем. Аз съм самоуправляем!“
В ония години на партийно- стопанска йерархия и подчинение това ще да е било като удар с ръкавица по носа на партийно-стопанските величия и дръзка покана за професионален дуел. Но затова пък младият ръководител може да запише в биографията си невероятния за тогавашните представи факт, че той е единственият, който докладва пред страховитото Политбюро не прав като всички останали, а седнал наравно с тях и готов без притеснения да влиза в спор с присъстващите авторитети. И както се оказа – има защо. Човек като него, който може да рационализира процеса по монтажа на цял един ядрен реактор и да осъществи, опрян на науката, най-сложните и отговорни заварки по него, няма шанс да не бъде оценен и подкрепен и от първия човек на държавата и партията, както беше формулата тогава. Тодор Живков високо е ценял докладите на инж. Марин Белоев относно изграждането на най-важните сектори в АЕЦ „Козлодуй“ от Първи до Шести блок. И справедливо е отбелязвал не само професионалната задълбоченост на този млад строител, който безпогрешно разпознавал не само всяко служебно манкиране, но и хищническата вероломност на наши и световни уж авторитети.
Ако 10 ноември 1989 г. се беше забавил с година-две, България непременно щеше да има и АЕЦ „Белене“ в действие. И това е една от фантомните болки в смисления живот на Марин Белоев. Защото всичко бе осуетено от хищническата природа и предателствата на перестроечния елит, който демонстрира пълна държавническа непригодност и който откри пътя на разрушението и неизброимите национални предателства. Технократът Марин Белоев по един удивителен начин бе открил за себе си формулата, която ги обуславяше: „Народът ни може да преживее дори безразсъдството на глупаците, които го управляват, но предателството към Отечеството го съсипва напълно.“ И когато всичко това лъсна и България пое по пътя на нищетата, д-р инж. Марин Белоев без колебание направи своя избор в подкрепа на истината. Непримирим патриот и човек със самочувствие, той още от далечната 1994 г. украсява с името си състава на редакционния съвет на в. „Зора“ и „Нова Зора“. В него той не само укрепи знаменитата пета кохорта от легиона на „Зора“, но добави със своето участие и онази връзка, която даваше смисъл на делото ни през годините: свидетелства от първо лице за Великия съзидателен поход на Отечеството.
При нас той застана в редиците и на други непримирими с лъжата строители на България, като инж. Иван Пехливанов, Георги Карауланов, Стоил Фердов и много други, които съумяха да съберат своите свидетелства за истината в книги и да съхранят по този начин онова охулвано и окаляно с лъжи време.
Има една прочута снимка на редакционния съвет от онези години - д-р инж. Марин Белоев е застанал до големия писател и родолюбец Николай Хайтов. На снимката са и акад. Георги Близнаков, проф. Орлин Загоров, писателят Венцислав Начев, посланик Христо Малеев, както и забележителният трибун Румен Воденичаров. Там е и моя скромност като потвърждение на правилото, че който бие камбаната, не участва в шествието. По това време инж. Белоев вече е председател на Българския съюз по заваряване и генерален директор на КЗУ „Холдинг груп“; специалист с огромен авторитет у нас и в чужбина, признат за любим ученик на световната знаменитост акад. Патон, със свой собствен принос в сложната наука на заваряването. Наблюдавал съм този човек, който умееше да бъде голям с големите и равен с малките. И съм се радвал, и съм се чудил на неговата „прочность“, както биха се изразили руските му приятели, непоклатим в своите разбирания и ценности, като онова чудо, което беше изобретил и сътворил. Нито една заварка от стотиците километри газопроводи, изграждани на рулонен принцип, и до днес не е дефектирала! На иновациите ли, които винаги са били стихията на Марин Георгиевич, както с уважение и респект и до днес се обръщат към него специалистите от бившия Съветски съюз, ли се дължи това, или на високото относително тегло на българския талант и характер! Не знам, но тази отличителна черта на д-р инж. Марин Белоев се прояви и в една друга област. Всички изброени по-горе имена на несъмнени български патриоти признаваха онова, което го отличава от т. нар. всесилни бизнесмени на днешния ден - способността с ум, сърце и душа да осъзнава, че по-важно от всяко материално преуспяване е свещената компонента на родолюбието, посветено на отговорността за народа, държавата и тяхното бъдеще.
На 12 февруари т. г. авторът на тези редове като един неволен Херодот бе радостен да види и запише измеренията на триумфа на признанието и обичта на хора, с които Марин Белоев бе вървял и осъществявал истинския подвиг на своя съзидателен живот. Там бяха синовете му Георги и Александър и внуците му Виктория и Алекс, които слушаха и гледаха прехласнати кадрите, разказващи за чудото на съзиданието в една България далечна и непозната за тях, главен свидетел, аргумент и основание на истината за която бе животът на техния любим баща и дядо.
Поздравителните адреси следваха един след друг: от името на г-жа Руте Ферац – ръководител на Европейската федерация по заваряване; от прославения институт на името на Евгений Оскарович Патон в Киев; от румънския и от сръбския съюз на заваръчните специалисти; от името на приятели и колеги от времето на онова знаменито КЗУ, измислено и осъществено от „самоуправляващия се“ Марин Белоев; от днешния, пак създаден от него, Български съюз по заваряване и Български център по квалификация на заварчиците – една по характер чисто маринбелоевска иновация, убийствена реплика към всички, които способстваха или се съгласиха с деквалификацията на българската нация.
На автора на тези редове и на приятелите на Марин Белоев в „Нова Зора“ не ни остава друго, освен да пожелаем здраве, дълги и плодотворни дни на нашия обичан другар и съратник. И тъй като ни е известна онази тайна, която винаги е съгрявала сърцето му, ще я подскажем с думите на Г. С. Раковски, които вече 34 години стоят под главата на вестника: „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“.
Да си жив и здрав, приятелю, и още дълги години да съзидаваш и да твориш неуморно!
Дай Бог и ние да имаме сили и дни да поработим заедно с теб за неумиращото слънце на надеждата, което непременно ще стигне до своя зенит!
Минчо МИНЧЕВ, главен редактор на в. „Нова Зора“
|
Сключването на Тристранния пакт, известен като Оста „Рим, Берлин и Токио”, бе естествено следствие от дотогавашното развитие в Европа и света.
През лятото на 1939 г. великите западни сили - Великобритания и Франция, разбраха, че голямата война, от която всички народи на Европа се страхуваха, е неизбежна. На 1 септември 1939 г. тази война става факт с нападението на нацистка Германия срещу Полша. Надеждата, че А. Хитлер ще пусне в ход чудовищната си военна машина срещу СССР обаче, се изпари след подписването на пакта за ненападение между нацистка Германия и СССР от 23 август 1939 г.
Полша бе разгромена от войските на Вермахта за две седмици.
Гарантите на полския суверенитет Великобритания и Франция обявяват на 3 септември 1939 година война на нацистка Германия. Последва деветмесечно странно, невоенно поведение на тези гаранти. След този условно мирен период следва „внезапното“ и широкомащабно нападение на Вермахта над Западна Европа. Първата жертва е Франция. Тя е нападната на 10 май 1940 година и капитулира на 22 юни 1940 година.
След нея Вермахтът заема цялата северна част на Северна Европа с изключение на Швеция. Тези блестящи победи на Вермахта откриват най-широка перспектива за разгръщане на нацистката дипломация.
Първият неин успех по това време е сключването на така наречения Тристранен пакт между нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония. След подписването му на 27 септември 1940 г. немската дипломация се насочва към търсене на съюзници в Източна Европа.
На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния, Словакия. Извън пакта остават България и Югославия. Борбата за тяхното присъединяване към пакта продължава до началото на март 1941 година. За цар Борис нещата са пределно ясни: България няма да остане извън войната, каквито са надеждите и настояванията на буржоазнодемократичната опозиция. Впечатляващите победи на Вермахта са взети под внимание, но освен цар Борис Сакскобургготски е и водач на прогерманската българска буржоазия, което предрешава избора му да включи България в този пакт шава този избор: още със създаването на Тристранния пакт СССР отправя към България предложението да се подпише двустранен широкообхватен договор. В страната се разгръща широко народно движение за сключването му. В България пристига делегация начело с емисаря на съветското външно министерство А. Соболев. Същевременно Съветският съюз е посетен от българска делегация по същия въпрос. Настъпва уникален момент за българската дипломация. България е ухажвана от две велики държави, държащи тогава под контрол цяла Европа, с изключение на Великобритания.
Адолф Хитлер предлага Румъния да върне на България заграбената от нея през 1913 година Южна Добруджа. С това предложение е съгласява и СССР. В румънския град Крайова е сключен договор за връщането на Южна Добруджа на България, съпроводен с размяна на населението. Всъщност е извършено етническо прочистване на остатъците от многобройното българско малцинство в Северна Добруджа и на румънското малцинство, настанено в Южна Добруджа през 1913 година.
Този договор поправя една безспорна несправедливост, но в същото време прави и един съдбоносен компромис: Северна Добруджа, многовековна българска земя, остава завинаги извън България.
Въпреки това Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година е най-успешното дипломатическо постижение на Царство България.
В сложната игра за военновременната ориентация на България
решаваща роля изиграва Борис Сакскобургготски. Първокласен политик във вътрешните дела на Царство България, той се проявява като виртуозен играч и във външната политика, несравним с който и да е европейски монарх от този период.
Какво бе тогава положението на България?
Заради авантюристичната политика на цар Фердинанд бе прекършен възходът на либералнодемократичната буржоазия, страната преживя две национални катастрофи, народът преживя един преврат и вдигна три въстания. Сложен бе кръст на мечтата за обединение на българите. Започна траещата три десетилетия гражданска война.
Не бяха в ред и отношенията с всички непосредствени съседи на държавата ни.
След Първата световна война бе създадена т. нар. Малка антанта, в която влязоха Чехословакия, Югославия, Румъния и Гърция. Този военен съюз бе насочен срещу „реваншистката опасност” от Унгария и България, най-пострадали от парижките мирни договори. Затова и нашата страна се намираше в международна изолация до 1938 г., когато със Солунското споразумение бе сложен край на нейното 20-годишно унизително положение. С това споразумение съседите на България й дадоха право да възстанови в пълен размер своята армия, очаквайки, че страната ни ще се примири със статуквото си на победена страна. А статуквото на Югославия и Гърция като победители ги постави в антигерманския лагер. Иначе, както на югославската, така и на гръцката буржоазия не бяха никак чужди антикомунистическите и пронацистки настроения.
От великите сили, загубили войната, най-пострадала беше Австро-Унгария. Тя се разпадна на съставните си части. Върху нейните руини израснаха четири по-малки държави с много спорни етнически граници помежду си. От тези нови държави едни бяха сред победителите, други сред победените. Вместо да се успокои след Първата световна война, Европа навлезе в период на въоръжен, по- точно ускорено въоръжаващ се мир.
Освен огромните материални компенсации победените държави бяха подложени на жестоко национално унижение. Днес ни изглежда учудващо, че Германия бе най-пострадала в това отношение. Тя и най-бързо се съвзе след унизителния за нея Версайски договор. Шестнайсет години след него взелите властта в Германия най-реакционни националистически сили започнаха системното премахване на унизителните клаузи от мирния договор. Само за четири години нацистка Германия, провъзгласила се за Трети германски райх, върна в пределите си завзетите от Франция области и Судетите, принадлежащи дотогава на Чехия. Постигнато бе вековното желание на немците от Австрия и обединена Германия да заживеят в една държава.
Поради тези и много други обективни и субективни причини нацистка Германия възвръщаше все по-бързо своето влияние в България. На 19 май 1934 година бе извършен военен преврат, който ликвидира и без това окастрените либералнобуржоазни остатъци в българския обществен живот.
През 1935 г. цар Борис III фактически извърши контрапреврат, без да върне отнетите от българския народ буржоазнодемократични права. Така откри път за налагане на мощното нацисткото влияние в страната.
С това влияние се засилваше и обществената роля на германофилската част от българската буржоазия, взела връх след Първата световна война. След идването на А. Хитлер на власт, тя с ускорени темпове започна да се фашизира. Фашизираше се и страната, т.е. почти целият обществен живот.
При това няма никакво съмнение, че след Първата световна война над всички драматични колебания във вътрешната и външна политика на страната неизменно стоеше Кобургът – цар Борис III. Цар да, но не съвсем! Неговото провъзгласяване на 3 октомври 1918 г. бе в абсолютен разрез с Търновската конституция. Затова пък той бе реален ръководител – вожд /водач/ на германофилската българска буржоазия. Борис III си беше българският фюрер на една от разновидностите на европейския фашизъм. Може би ген. Жеков, ген. Х. Луков или проф. А. Цанков биха установили, ако бяха на власт, още по-кървав и още по- фашистки режим – повторение на нацизма, но самите немци не желаеха това. Монархическият тип фашизъм съвсем определено ги задоволяваше. Царят осигури на немците всичко, от което имаха нужда и всичко което поискаха от него до самата му смърт.
Есента на 1940 г.
е изключително напрегнат, но и забележителен период за Борис - потомъка на един от най-славните аристократични родове на Европа – този на Кобургите. През тези няколко месеца, до самото начало на 1941 г., блестящо разиграва немско-фашистка дипломация. Това едва ли би станало, ако цар Борис знаеше от някъде, че великият фюрер на Третия райх е одобрил плана „Фридрих Барбароса“ срещу Съветския съюз.
Какво става в този период и малко по-късно предстои да разгледаме подробно по-нататък.
Победоносният марш на Вермахта през 1939-1940 г. и доминиращото положение на германофилската буржоазия и нейните политически представители в България спрямо англо-френската убедиха царя да застане на страната на Германия. Въпросът бе, как да стане това и кога. За по-нататъшната съдба на България събитията през 1940 г бяха не по-малко важни от тези през 1941 г.
Годината 1940-а започна с парламентарни избори. Именно този факт се използва сега от недобросъвестни историци и политици, за да „доказват”, че Царство България била демократична, а не фашистка държава.
Съставено с активното участие на полицията, при забрана на дейността на политическите партии, след мажоритарни избори XXV Обикновено народно събрание бе своеобразен парламентарен декор на монархофашизма.
Малобройната опозиция в Народното събрание, състояща се от либералните англофилски кръгове, от известни земеделци, комунисти, и социалдемократи, изразяваше истинските интереси и настроения на мнозинството от българския народ. Не е никаква тайна, че опозиционните депутати бяха подложени на постоянен груб натиск - на тях или им се отнемаше думата, или изобщо не им се даваше в решаващите за страната дебати.
И тук отново опираме до
особеностите на българския фашизъм.
Вярно е, че той имаше своите специфики, но такива имаха и другите разновидности на фашизма - било то в Италия, Испания, Португалия, Хърватско, Унгария, Словакия и т.н.
Откритите и безмозъчни подражатели на германския нацизъм у нас бяха свързани със своите покровители в Берлин и бяха негов политически резерв и средство за изнудване на „умерения” монархофашизъм. И нищо повече.
Но съществуваше и друг, прикрит и ръководен от двореца фашизъм. Именно този фашизъм си имаше своя фюрер в лицето на монарха. Този фашизъм си имаше и своя партия – това бе парламентарното правителствено мнозинство. То действаше като ръководен елит на тази партия без име. Но всичко това си беше фашизъм.
Това беше фашизъм с българска специфика - монархофашизъм. Характерно за него беше, че всичко случващо се с него и чрез него бе все „символично“ - наужким.
В управлението на страната на А. Хитлер не му бяха нужни истеричните български сурогатни нацисти, като „родните ни” легионери, ратници, отецпаисиевци и пр. Със своите садистки маниери и лишени от каквато и да е широка обществена подкрепа те неизбежно щяха да предизвикат масов кървав конфликт в страната и по този начин щяха съвсем ненужно да дестабилизират тила на Вермахта.
Легионерите и ратниците настояваха България непременно да изпрати войски на Източния фронт. Царят бе категорично против това. Против бе и самият А. Хитлер, който отново потвърди тази си позиция в самия ден на подписването на Тристранния пакт. А
когато фюрерът на „Легиона” ген. Луков организира подписка за доброволци на Източния фронт, той събра едва 1500 души – измета на българското общество. Днес потомците на тези доброволци учат българския народ на демокрация и любов към „либералните ценности”.
Германското разузнаване, особено след 1937 г., работеше в България на пълни обороти. А. Хитлер знаеше за дълбоко вкоренените в българския народ русофилски чувства. Армията на такъв народ, изпратена на Източния фронт, щеше да създаде огромни проблеми на Вермахта.
След изборите за XXV Обикновено народно събрание, на 15 февруари 1940 г. проф. Богдан Филов бе назначен от царя за премиер. Впоследствие той се оказа най-влиятелният (макар и не най-ярък) изразител на прогерманската българска буржоазия.
Фашистките закони последваха един след друг: Закон за извънредните разходи и обезпечаване сигурността на страната, който даваше практически неограничени права на полицията.
След него бе гласуван Закон за гражданската мобилизация, който поставяше народното стопанство на страната на военни релси.
На 1 юни 1940 г. бе създадена Дирекция на външната търговия, която пое задачата да ръководи изключително нарасналия износ само за Германия.
А в средата на м. юни, за да няма никакви съмнения какъв е режимът, бе открит и първият фашистки концлагер в с. Рибарица, Тетевенско.
През юни-юли А. Белев, чиновник в МВР и член на пронацистката младежка организация „Ратник“, бе изпратен на обучение в Германия, за да се запознае с опита на нацистите в борбата срещу „еврейската опасност”.
И всичко това се вършеше месеци преди създаването на Тристранния пакт! Което показва, че монархофашистка България, с пакта или без пакта, е била готова да следва нацистка Германия. Още повече че след разгрома на Франция и окупирането на почти цяла Северна Европа от нацистите започва дипломатическата (а и военна) битка за Балканите между Германия и СССР. В тази битка от особена важност бе ориентацията на България, на която и двете велики сили обещават връщането на Южна Добруджа.
На 26 юли 1940 г. Б. Филов е в Залцбург за среща с А. Хитлер. Там е уговорено връщането на Южна Добруджа да бъде представено изключително като дело на немците. И след спогодбата в Крайова на 7 септември, когато това става факт, в българските буржоазни медии започва бясна пропагандна кампания, величаеща „великия Райх” и неговия „гениален фюрер”.
В края на септември 1940 г. е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Участието на Япония показва, че наближаващата война ще прескочи границите на Европа и ще бъде отново световна.
Следва
Наскоро френският президент Макрон разлая кучетата с войнствената изцепка след срещата на европейските лидери в Париж, свикана в подкрепа на Украйна. Той намекна, че в Украйна може да бъдат изпратени войски на западни страни, което не означавало, че ще воюват с Русия. Изпращането им щяло да стане не веднага, а като вероятност, която не е изключена при определени обстоятелства. Бившият руски президент Дмитрий Медведев, днес заместник- председател на Съвета за национална сигурност на РФ, му намекна, че се „изпуска“ и „мирише“. Но както обикновено проскубаните евроатлантически „ястреби“ приветстваха идеята, понеже нито те, нито децата и внуците им ще отидат да мрат по полята на Украйна. Трезво мислещите европейски лидери обаче започнаха да декларират един след друг, че нито НАТО и ЕС като цяло, нито страни като Чехия, Словакия, Германия, САЩ или Полша възнамеряват да изпратят войски в помощ на Зеленски. Така или иначе, темата за изпращането на западни войски в Украйна влезе в дневния ред на Парижката среща на европейските лидери. И президентът Румен Радев с основания разчете изявлението на Макрон като подготовка на общественото мнение за ескалация на руско-украинския конфликт до световна ядрена война. Турският всекидневник вестник „Миллиет“ (27.2.2024) коментира форума в Париж под заглавие „Открехна се вратата към световната война“. Само нашите управляващи и присъдружните им медии ли не забелязват надвисналата над света заплаха от ядрен Апокалипсис, та продължават да си просят боя? Точно по това време българска правителствена делегация беше на посещение в Киев, водена от премиера Николай Денков, когото придружаваха министрите на икономиката и енергетиката. Отсъстваше министърът на отбраната Тодор Тагарев, който очевидно изпитва неудобство от факта, че събраните от МО 100 броя БТР 60 ПБ „с отпаднала необходимост“, които бяха извадени от складовете на МВР, все още са в София, чакайки някой да финансира превозването им до Украйна. Вместо тях премиерът Денков се похвали, че е подарил на Украйна реплика на меча на хан Кубрат, забравяйки историческия факт, че когато основателят на Велика България е управлявал днешните земи на Украйна, там не е имало нито украинци, нито пък следа от юдейските прадеди на Володимир Зеленски. Вместо благодарност за подаръка, Денков получи един звучен шамар от домакина си, който заяви: „Не съм видял никакъв меч!“ Възниква въпросът: на кого е връчил нашият премиер меча на хан Кубрат? И няма ли някой чевръст украински оръжеен контрабандист да го продаде на друга държава, както става със западните оръжия, оказали се по чудо в страни от Африка? Без да си зададе тези въпроси, Николай Денков изтърси още една лъжа. А именно, че България била една от водещите страни по отношение на оръжейната помощ за Украйна. Дали Зеленски не му натри носа за това изхвърляне, казвайки, че не е виждал никакъв меч? А самият Денков, за да смекчи ехото от скандала с меча на Кубрат, заяви, че агресията на Русия била директна заплаха за националната сигурност на България. Може ли да бъде заплашено нещо, което го няма? В действителност най-голямата заплаха за националната ни сигурност е фактът, че България се управлява от хора, събрали се „с отвращение“ в нещо, което 9 месеца не посмяха да нарекат коалиция. Народът го нарече „сглобка“, но „сглобените“ месеци наред се опитват да се измамят взаимно с преразпределяне, или „делкане“ на министерски постове и постове в регулаторните органи. Някои дори седят в скута на санкционирания по „Магнитски“ Делян Пеевски, пиейки мазно турско кафе, докато умуват върху промените в Конституцията. Промени, които самите им автори се опитаха да променят чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на НПК, с което предизвикаха президента Радев да наложи вето. И за почуда ветото мина в НС с гласовете и на въпросните „законотворци“. За да бъде сеирът още по-голям, от ИТН предложиха две допълнения към преходните и заключителни разпоредби на Закона за фуражите, с които се въвежда президентска република и пряко избиране на главния прокурор. Въпреки подигравката, 45 депутати гласуваха „за“ промените, включително двама от ПП-ДБ и по един от ГЕРБ-СДС и ДПС. Докато „народните избраници“ законодателстват на шега, мафията навън си разчиства сметките и заплашва със смърт съдии и прокурори. За да не изглеждат заплахите й безпочвени, от време на време организира и извършва покушения: едно „предупредително“ срещу бившия главен прокурор Иван Гешев и две „разстрелни“ - срещу бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, бабувал на (не)коалицията в Самоковския манастир, и срещу „посредника“ между рекетираните имотни българи и продажни магистрати, Мартин Божанов-Нотариуса. За другите убийства да не говорим. Важното е, че както твърди премиерът Денков, 2/3 от българите живеят щастливо и по-богато от миналата година. Остава само да ни приемат и по суша в Шенген, и да се шмугнем в еврозоната. За целта сме щели да решим дали да подпишем двустранно споразумение за сигурност с Украйна, което естествено не предполага изпращането на български войски на фронта срещу Русия. Обаче премиерът на Словакия Роберт Фицо издаде четата, като заяви, че посредством двустранни споразумения с Украйна някои страни от НАТО и ЕС ще изпратят свои войски в Украйна, без да ангажират съответните съюзи. Чехия и Словакия няма да са сред тях, българският премиер Денков също отхвърля такава възможност, но нали у нас всяко решение е предпоследно? До преди две седмица Петков и Денков рекламираха „муморандума“, който от ПП-ДБ предложиха на ГЕРБ, без да включат ДПС. Мария Габриел, насметена от Борисов, обяви, че няма да го подпише. После ГЕРБ- СДС предложиха коалиционно споразумение за „паритетна“ отговорност, сиреч превес на номинираните за след ротацията гербави министри и членове на регулаторните органи, което пък Денков не приемаше. Виж, по въпроса за военната помощ на Украйна между ГЕРБ- СДС, ПП-ДБ и ДПС кипи трескава надпревара кой е по-верен евроатлантик и борец срещу руското влияние. Ако САЩ, Великобритания, Франция и Германия вземат, че размислят и решат да изпратят войски в Украйна, току-виж и софийските „ястреби“ се накокошинили за бой. Само че нито те, нито децата им ще отидат да мрат в окопите на Украйна. Добре, че българските младежи не ламтят за военна служба на чужда територия въпреки мизерията си. По-добре бедни, но живи, отколкото бедни-богати мъртъвци! Да не говорим, че страна, която не може да придвижи 100 БТР до Украйна, не бива и да си помисля за война със световна ядрена сила като Русия. Виж, оръжие и боеприпаси безусловно ще даваме на Зеленски с пълни шепи. Само че трябваше от германското списание „Дер Шпигел“ да ни светнат, че обещаните от Германия на Украйна 120 000 снаряда с калибър 122 мм, използвани от гаубиците Д-30 и самоходните гаубици СГ 2С1 „Гвоздика“, ще бъдат произведени в България. Нищо лично, просто бизнес! Що се отнася до войнственото изявление на Макрон, според чешкия журналист Иржи Вивадил (vasevec.c.z), чийто коментар публикува сайтът Glasove.com.(28.2.2024), заканата на френския президент да срази Путин е смешна. „Младите хора в Чехия, пише той, очевидно подкрепят Украйна, каквато е прогресистката мода днес, но в същото време не бързат да отиват на фронта срещу Русия. Самата Русия, както многократно повтаря Путин, е готова на спиране на огъня, но при руските условия. Нека да припомним, че Украйна имаше предимство, но тя отказа постигане на балансирано примирие в началото на конфликта в Истанбул, по внушение на още по-големия ненормалник и от нашия премиер Фиала – Борис Джонсън“.
Какво ли би направил хан Кубрат с „ненормалник“, който подарява меча му на човек, който твърди, че не го е виждал изобщо? Ако беше хан Крум, щяха да се секат езици, глави и ръце, нали? Въпреки това той е останал в историята и като Крум Страшни, и като Крум Законодателят. А такива като Борисов, Петков, Василев, Лорер и Денков ще бъдат запомнени с гейтове, чекмеджета, чаталджански афери и напъни да измамят историята. Ако историята имаше правилна и неправилна страна, те щяха да са на втората. Както се само поставиха заедно с цялото задкулисие на първия ред на НС. Интересно е не дали, а кога бедният български народ ще грабне „камъни и дърве“ и ще изхвърли от Народното събрание и всички органи на власт хора, които са по-противни и от дамгосания от Иржи Вивадил „ненормалник“ Борис Джонсън? Мечове и саби не бива да се подаряват на чужденци, ще потрябват за изпълнението на Ботевия завет: „Доброму добро да струва, лошия – с ножа по глава!“
|
